14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова признаха пред съдия, че са убили съученичката си Маргарита Гергененова. Двете осмокласнички заявили невъзмутимо, че са планирали убийството преди повече от месец, а идеята за него била още от септември 2003 г. И Антония, и Мария не са показали ни най-малки признаци на вина. Това разказаха потресени криминалисти, присъствали на разпита. Те не дадоха подробности за мотивите на двете момичета.
Жестоката история започва така: на 5 март, 2004 г. 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия "Братя Миладинови" е обявена за общодържавно издирване. Момичето не се прибира цяла нощ вкъщи и родителите й алармират полицията. 4 дни по-късно, на 9-ти март, трупът й е открит на жилищна площадка в блок на улица "Кукуш". Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки, а Мария - с пет. Според източници от града баща й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка.
По-късно става ясно, че в блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила вследствие удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта.
На 4 март, 2004 г. те поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. "Кукуш". Решили са там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка без Маги да ги види.
Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило в главата. Съборили Маги на пода с хватка от джудото и продължили да я стискат за врата. "Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!" - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. Изпитвала е тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли по бикини в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на Маги в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. И отишли да пият кафе. Три дни по-късно разказали за смъртта на Маги пред тяхна приятелка- шестокласничка. Даже завели детето да види трупа. Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото, заплашили удушвачките. 12-годишната Кристина обаче не се изплашила. Въпреки заплахата позвънила в полицията и казала къде е скрито тялото на издирваната Маргарита.
Полицията намира мобилния телефон на жертвата в заложна къща, оставен от обвиняемите. Междувременно шефът на следствието Делчо Джубелиев отстранява от делото следователката Александра Бенкова. Случаят е поет от Галя Радева. По време на следствието се правят тестове от психолози и психиатри за изготвянето на психиатрични експертизи на момичетата. Първото заседание, насрочено за 15 март 2004 г., се провежда при изключителни мерки за сигурност, тъй като Антония и Мария са непълнолетни. На него присъстват родителите на двете момичета, адвокатите им и вещи лица. Освен обвинението за предумишлено убийство към тях е повдигнато и друго по чл. 144 за заплаха към 12 годишното момиче. След като съдията приема заключението на експертите, че момичетата осъзнават постъпката си, им налага най- тежката мярка за неотклонение “ задържане под стража”. На 24 март след обжалването на адвокатите на обвиняемите делото се гледа пред Пловдивския апелативния съд. Решението е момичетата да останат в ареста, тъй като доказателствата са достатъчни, както и че то не подлежи на обжалване. На 19 април Пловдивският окръжен съд разглежда жалбата, подадена от защитата на Мария Драндарова за смяна на присъдата с по-лека - "под родителски надзор". Мотивът - да може Мария да продължи образованието си. Съдът отхвърля искането. Решението е обжалвано на 27 април пред Апелативния съд, но молбата отново е отхвърлена. Основанието на магистратите е, че върху момичето не е упражняван родителски контрол преди убийството, затова нямат причина да считат, че сега ще има такъв. Единственият повод за провеждане на ново заседание за промяна на мярката на отклонение е влошаване на здравословното й състояние. На 16 юни съдът разглежда молбата за промяна на мярката за отклонение на Антония Матева. Доводът е, че няма опасност тя да извърши друго престъпление, а и семейната среда ще е по-благоприятна за нея. Искането е отхвърлено поради изключително високата степен на обществена опасност на извършеното убийство на Маргарита и заплахата към 12-годишната Кристина от Антония и Мария. Няколко дни по-късно Антония прави пълни самопризнания пред следовател. В началото на август следственото дело приключва, материалите по случая са изпратени в Пловдивската окръжна прокуратура. На 22 август Пловдивският окръжен съд образува дело срещу Мария Драндарова и Антония Матева. Повдигнати са обвинения за предумишлено убийство по особено жесток начин, за кражба на мобилен телефон от родителите на Маргарита и заплаха за убийство на друго 12-годишно момиче.
Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството.
Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. Момчето учи в 9 клас, известно време били гаджета с жертвата, но се разделили, защото си омръзнали. Сашо твърдял пред съученици, че бившето му гадже било готино момиче, но друг неин приятел непрекъснато я тормозел за пари и тя му давала.
Садистично, жестоко убийство, безпрецедентен случай за последните 20 години. Така криминалисти с дългогодишен стаж коментират престъплението. Те са потресени, че момичетата не чувстват вина.
Адвокатите:
Наум Китанов, защитник на Мария: „Веднага мога да кажа, че ще обжалваме присъдата. Съвсем други неща очаквах и във всеки случай не и тази присъда. Категорично не сме съгласни, че за Мария е доказано обвинението за убийство”.
Чавдар Петров, защитник на Антония: „Присъдата е справедлива и в размера на това, което очаквах - от шест и половина години до осем. Извършеното е смесица от отрицателни човешки чувства, с които двете деца не са успели да се справят поради липса на житейски опит. Те са намерили начин за развързване на сложния възел от отрицателни емоции в душите си чрез агресия”.
182 деца от СОУ "Братя Миладинови", където учеха Маги, Антония и Мария, бяха тествани от психолози и педагози за тревожност, контрол над емоциите и оптимизъм две седмици след убийството. Една от използваните техники беше т.нар. Чантата на моя живот. При нея тийнейджърите сравняват собствения си живот с чанта. От отговорите на въпросите психолозите направиха изводи за душевния мир на учениците. Повечето от тях бяха обяснили, че виждат чантите си в черно или синьо с място за съхранение на личните тайни. То е мрачно и те рядко споделят "съдържанието" му с родителите си, признаха тогава повечето от децата. Сравнително малко от учениците бяха посочили, че виждат чантите си в светли тонове. Останалите тестове показаха, че в 8-ми "в" клас, където е учела Маргарита Гергененова, и в класа на нейните убийци, има повишено ниво на тревожност. Като цяло в училището не бе отчетено увеличение на детската агресивност в сравнение с периода 1993-1997 г., когато са правени подобни изследвания. Децата от всички класове тогава коментираха, че имат нуждата да обсъждат проблемите си с приятели. След случилото се родителите на ученици от СОУ "Братя Миладинови" поискаха спешни мерки за затягане на дисциплината в училище. Учителите се обявиха за назначаване на още педагогически съветници и на сексолози в училищата.
Процесът върна у децата спомените за жестокото убийство.
Съученичка 1: Всички бяха потресени от случая.
Репортер: Спокойни ли сте като ходите на училище?
Съученичка 2: Ами, не.
Съученичка 1: Не и аз.
Репортер: Защо, какво ви притеснява?
Съученичка 2: Ами, ако те се върнат и сигурно и някой друг ще се опитат да убият.Съученичка 1: Да.
„Ако се наложи, в училището отново ще бъде повикан екип от психолози, които отблизо да наблюдават децата”, категорична е директорката Мария Терзиева.
Мария и Антония започват да изтърпяват присъдата си при строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. В общи килии могат да ги прехвърлят, когато станат 18-годишни. Двете момичета тогава са в осми клас към трудово-поправителното училище и продължават основното си образование. Съдът постановява и наказание обществено порицание на Мария и Антония - публично обявяване на присъдата им в училище „ Братя Миладинови" в Пловдив. Дрехите на убитата Маргарита - дънки, яке, маратонки, телефон, пръстен и огледалце, иззети като веществени доказателства, са върнати на майката.
Десетки близки и съученици на Маргарита се събраха, за да я изпратят до вечния й дом. Тийнейджъри на 14-16 г. със зачервени очи и карамфили в ръце шепнешком споменаваха името на зверски убитата си приятелка. Възрастни мъже едва сподавяха в шепи риданията си. Какви грехове плащаш, та те настигна такава съдба, недоумяваха хората.
Рано сутринта в двора на училище "Братя Миладинови" пристига специален автобус. С разрешение на директорката децата от 8 и 9 клас можеха да отсъстват заради погребението. Автобусът обаче се оказа малък за всички желаещи. По същото време в дома на Маргарита се тълпяха близки, роднини, съседи. Всеки оставяше цвете върху ковчега на детето с име на цвете. Мъртвото момиче сякаш е заспало. Всяка черта на лицето му излъчва спокойствие. Маргарита бе облечена в официална рокля. Тялото й бе положено в тъмночервен масивен ковчег, зарит от цветя. Момичето бе погребано в семеен гроб в католическия траурен парк в Пловдив.
Антония и Мария са били принудени чрез заплахи да убият Маргарита. Те вероятно са въвлечени в организирана престъпна група, заяви тяхната връстничка Нина. Учителката по математика Ана Манчева също е убедена, че момичетата са попаднали в бандитска среда. Джудистката Антония е способна на всичко, но не и на убийство, смятат децата. Миналата година класната й събрала родителите на другите ученици и ги предупредила да пазят децата си от Антония.
При последните разпити тийнейджърките лансирали и версията, че Маргарита е издъхнала при нещастен случай. Това станало, докато трите разучавали хватка от джудото с прехвърляне през рамо със захват през шията. Маргарита спряла да диша за 30 сек, а приятелките й започнали да й правят изкуствено дишане, но не успели да я съживят. Адвокатите им отказаха коментар на случая.
Садистично, жестоко убийство, безпрецедентен случай за последните 20 години. Така криминалисти с дългогодишен стаж коментират престъплението. Те са потресени, че момичетата не чувстват вина.
Окръжна прокуратура - Пловдив повдига обвинение срещу задържаните 14-годишни Антония и Мария. Двете могат да получат до 5 години затвор, които ще излежат в дома за малолетни престъпници към затвора в Сливен. Те няма да имат допир с осъдени пълнолетни жени.
Скандални разкрития направи и бащата на едното от двете момичета, убили съученичката си Маргарита Гергененова. Тони Дръндаров, баща на Мария Дръндарова заяви, че дъщеря му и нейната приятелка са удушили Маргарита не от завист, а от това, че тя се е опитала без тяхно съгласие да ги запознае със свой приятел - сутеньор, за който двете момичета да проституират насила. Според бащата има замесени и полицаи от Първо РПУ в Пловдив. „Още по време на съдебния процес открих в тефтерчето на дъщеря ми имената и телефонните номера на полицейски служители от Първо РПУ”, разказва бащата. „Показах ги на адвоката си, но той ми нареди да мълча за това. А наскоро дъщеря ми ми призна, че Маргарита е искала да я запознае със свой приятел, който е известен сутеньор в Пловдив. Младежът много искал Мария да работи за него като проститутка и се опитвал да я вкара в схемата си чрез Маргарита”, твърди бащата Тони Дръндарски.
Откакто попадна зад решетките, тя започна да пише стихове. Редовно ми праща писма. В едно от тях написа: "Сега разбирам колко щастлива съм била преди. Трябваше ли да загубя свободата си, за да оценя сега колко много ми липсва." В сливенската килия си има телевизор, абонирала се е за модни списания и вестници. Чете много романи и енциклопедии. Последно ми се похвали, че е прочела "Дон Кихот". Пожела да й занеса тълковник за сънища, защото много сънува, почти всяка нощ и все кошмари. Психиатрите и психолозите, изследвали Мария, са вписали в заключението си, че дъщеря ми е с изключително висок интелект. До 4-ти клас учеше в състезателна паралелка за напреднали деца. Ходеше по олимпиади по български език и математика - все печелеше първите места. Досега не мога да си обясня кое я е накарало да извърши това убийство. Вероятно грешката е в нас с майка й - някакъв пропуск във възпитанието. Може би не съм я контролирал достатъчно."
На 13 януари 2005 г. Пловдивският окръжен съд присъди наказания от 8 и 9 години лишаване от свобода на непълнолетните убийци Антония Матева и Мария Дръндарова. Наказанието ще бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Поправителния дом при затвора в Сливен. Според Наказателния кодекс с максималния размер на наказание при непълнолетни за квалифицирано убийство е 10 години лишаване от свобода. Съдът призна двете подсъдими за виновни и в извършване на престъпление - заплаха с убийство към непълнолетна тяхна съученичка, като им наложи наказания по една година и четири месеца лишаване от свобода. Антония и Мария получават и обществено порицание за присвояване на чужда вещ (мобилен телефон). На майката на убитата Маргарита Гергененова съдът присъди обезщетение от 75 хил. лв., като счете, че именно този размер отговаря на обществения критерий за справедливост.
За кървавото си деяние 14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова - осмокласнички в училище "Братя Миладинови", бяха осъдени на 8 и 9 години затвор. В момента излежават присъдите си в трудовопоправителното общежитие към Сливенския женски затвор.
Удушвачките ще излязат на свобода, когато ще са навършили 20 години. По време на обжалванията на присъдите им техните защитници постоянно апелират за намаляване на наказанията им с мотива, че двете осъзнават какво са извършили и се разкайват дълбоко за стореното на Марги.
"Не вярвам да посмеят да се върнат в Пловдив. Ако им е останала капчица съвест, няма да намерят покой до гроб", казват порасналите съученички на убитото момиче.
Eдно невероятно красиво пловдивско момиче си отиде от страшна смърт точно преди 5 години. Маргарита Гергененова остана завинаги на 15. Две нейни съученички са в женския затвор в Сливен за планирано убийство. Майката Цветана Петрова – слаба фина жена, късо подстригана, живее с ужаса вече пета година. Единственото й спасение е раждането на второ момиченце, което тя кръщава пак Маргарита. Тригодишната Маргарита гледа кака си на снимка вкъщи, на която голямата Маргарита се е просълзила. „Тука аз плача!”, казва малката, която невероятно прилича на кака си. Тя не си ляга, без да целуне снимките на Маргарита, която е на небето. Малката е родена на 30 януари 2006 – почти две години след ужасната кончина на Маргарита на 5 март 2004 г.
Майката Цветана Петрова не иска да говори пред медиите, огорчена от безчувствените репортажи. Как пишем, наистина? Защо пишем? Как се пише за смъртта?
Маргарита изчезва на 5 март 2004-та. Ден петък. Цветана подава сигнал в Първо РПУ същата вечер. В събота звъни по всички възможни приятели, познати, съкварталци. Два дни – целия уикенд, полицаите не предприемат нищо. Група за издирване е сформирана едва в понеделник, връща черната лента Цветана. Това е най-черният уикенд в живота й. За да започне и най-черната седмица!
8 март, Деня на майката и жената – нищо. 9 март – светът се завърта обратно! В 19 часа на неспалата четири денонощия жена се обаждат от Първо РПУ. Казват само: „Елате бързо!” „Ох, сега как ще я набия!”, казва си Цветана и поема с къщните дрехи към Районното.
Там ударът е като с парен чук, полицейско ноу-хау. „Убита е, намерена е затворена, но не е насилвана. Убийците са задържани!” – казват железните ченгета. „Мисля, че попитах кой?” В смисъл кой е убиецът. „Когато разберете, ще бъдете изненадани!” – отвръщат от групата за издирване. „На другия ден – 10 март, разбрах всичко от вестника! Нима това е начинът?!” – още не може да проумее майката на Маргарита. Цветана чете пресата, припада, свестява се, и пак чете невероятните фантазии на някои репортери.
Нататък историята е безскрупулна – към жертвата, към близките, към всички, които все още имат съпротивителни сили срещу безсмисленото насилие. Убийците – Антония и Мария, са съученички с Маргарита. „Първо дори се обадих на Антония – спомня си майката Цветана. – Няма да забравя как ме излъга. Каза, че Маргото излязла с братовчед си Димитър. Такъв тя няма! Но какво да сторя?”
Бдителните полицаи, разбира се, не откриват нищо. Докато убийците не се похвалват пред дете от V клас от същото училище в Кючюка – „Братя Миладинови”, Криси. Криси споделя с приятелката си Ванчето, която я посъветва да отидат в РПУ-то при полицаите, които все още са с вързани ръце.
„Видях носа на Маргарита и много се изплаших” – казва Криси. Антония Матева: „Ще мълчиш, защото и теб ще те последва същото!”
Защо са се похвалили? А защо са убили? Винаги има въпроси, на които няма смислен отговор. Завист? Ревност? Злоба? Нима това са думи, водещи до мъчително убийство?
„В съда Антония ме гледаше в очите с наглост, без никакво чувство за вина”, спомня си Цветана.
Скоро ще излязат на свобода. Най-много след година и половина. За идния 5 март. Или за по-идния!
Трите са съседки. Цветана се разминава в квартала с родителите им, без никакво чувство за свян от тяхна страна. Тя живее в спомена за Маргарита и с надеждата за малката й сестра, носеща името й. Апартаментът й е изпълнен със снимки и играчки на едно красиво 15-годишно момиче. Най-красивото в Кючук Париж. И най-мъртвото!
„Ако можехме да тълкуваме сънищата си, сигурно щяхме да предотвратим поне част от лошото, което ни заплашва – казва Цветана. - Месец преди убийството сънувах, че падаме трите – аз, сестра ми и детето ми в асансьорната шахта, а Маргарита се понася сама нагоре.”
Къде, Маргарита? Защо?
Няма отговор на въпроса защо един красив живот трябва да бъде прекъснат насилствено. Човечеството не е измислило отговор, вероятно защото се страхува от собственото си лице в огледалото.
Още по време на следствието, заради огромния обществен натиск, властите осъдиха момичетата без да бъде изяснен истинският мотив за убийството. “Няма лошо дете. Няма как дете да убие от завист друго дете. Да посегне на живота на приятелката си заради червило или дрешка? Може да се случи, ако има психични проблеми. Тези неща стават само по филмите. Мотивите се коренят дълбоко, в цялата ни система. Не може в държава, в която полицаите церемониално късат пагоните си на пъпа на столицата и погребват символ на държавността и реда какъвто е МВР, да очакваме друго. Средата, държавата, системата е убиеца, а не децата ни”, коментират криминалисти, които до ден днешен умуват как и защо две деца пловдивски деца си спечелиха зверското прозвище “Удушвачките”. “Всеки човек е потенциален убиец, ако бъде поставен в определен контекст”, казват опитни психолози. “Няма типология на различните видове насилие. Има асоциален тип и тип на отклонение на психиката”, допълват специалисти.
Таткото на едно от осъдените момичета Мария Драндарова - Тони, се съгласява да предостави част от писмата на детето от затвора и ареста, малко след задържането й. В момента Мария и Антония се готвят за последните си изпити и тази пролет ще бъдат абитуриентки зад решетките. Бал, като за чудо и приказ, няма да имат. Рокли няма да им шият. Грим няма им слагат. Лъскави подаръци няма да получат. Няма да броят от 1 до 12. Няма да купонясват със съучениците си в Новотела, а после да пътуват до Гърция например. Няма да има голи гърбове, силиконови бюстове и парфюми “Версаче”. Защото в панделата учението, уроците и учебниците са спасение. От самотата и мислите. Антония и Мария ще бъдат потупани по рамото от надзирателките си и ще очакват началото на новия си живот. Двете вече са почти на 20, а влязоха в сливенския женски затвор на 14. В писмата до семейството излиза, че всъщност те са си съвсем нормални деца, а не кръвожадни убийци. Страдат, обичат, радват се на дребните неща, страхуват се от хлебарки, студ и мрак. В писмата на Мария Драндарова има жажда за живот, изкупление, мъка по свободата и причината за липсата й. Има болка.
Тони Драндаров предоставя писмата и ръчно рисуваните празнични картички с треперещи ръце. Детето му е вътре в тях, а не зад решетките. Съдържанието на редовете в кореспонденцията всъщност е нейното огледално отражение, в което съсипания баща се взира ежедневно. “Тази ръкавичка ми я прати в първите няколко дни от престоя си в Сливен. Вижте колко е красива. Тя е шивачка там. Заедно с Антония са станали много добри в това, което правят. Надявам се да оцелеят психически и да имат сила, да се справят с това, което ги очаква навън”, моли се мъжът. Тони дава писмата, в които правописни грешки и с лупа да търсиш, трудно ще намериш.
“Здравейте, скъпи мами, тати, бати! Сега да ви обясня за делото. Следобед ми казаха, че съм дадена за пътуване. Можете да си представите колко “положително” беше настроението ми. Почнах да рева, като че ли с това щях да променя нещо. Както смятах, че не съществува ад и рай, вече със сигурност категорично заявявам, че има ад и бях една седмица в него. То беше пълен ужас. Не, аз може би се бъркам - беше по- лошо от ад. Постоянно по пътищата, от арест в арест. В ареста нямаше “нито една хлебарка”. Можете да си представите колко съм спала. А понеделник, в съдебната зала, малко ми оставаше да припадна от нерви и притеснение, като чух за ново преразглеждане, което в моя превод буквално значи - още пътуване... По пътищата щях да умра (меко казано). Иначе не връщах. Стисках зъби, опитвах се да спя. Не знам какво въобще ви обяснявам, това не може да се опише, дори и с моя доста богат речник (колко скромно). Искам да ви кажа на свиждане да не ми носите никаква храна, защото не мога да ям. От вида на меса, салами и ми прилошава. А когато видя много храна на масата, направо ставам и отивам да си лягам. Дори не съм яла от любимото ми нещо- хляб - от бая време. Само за закуска си хапвам една вафла, която ме държи цял ден. Преди да замина на дело бях 57 кила, а сега съм 53. Ако ще носите нещо, то да са малко сладки работи. Никакви храни, плодове и зеленчуци. С тези пари си вземете нещо за вас. При мен не е много добре, поради причината, че тези дни няма топла вода, защото са замръзнали тръбите и трябва да си топлим. В дървена ваканция сме в даскалото. Ходим на работа. Но сега, от понеделник, сме си по стария график. Много, много ви обичам!”, пише в писмо до татко си Мария Драндарова на 28 януари 2006 г. Описаният ужас е пътуването й до столицата за дело във ВКС. “Приключение” в бусовете на съдебна полиция траяло цели три седмици.
В редове, написани от Мария през месец май 2006 г. в Сливенския затвор, тя разказва с трепет за деня на ученическото самоуправление зад решетките. “Ученици и учители си сменят местата. Е, не участваха всички, но аз бях сред участниците. Записах се счетоводител. Цял ден прекарах в канцеларията и пред компютъра. Много ми хареса работата. Беше супер интересно”. В друго писмо описва емоциите си в навечерието на 8 март. “Днес имаше представление по случай 8 март. Утре, баш на 8 март, ще има друго, от училище. А може би ще има подаръци. Днес в консултациите правихме икебани аз, Мима и госпожите. Утре ще бъдат на изложба. Надявам се всичко в къщи да е ОК. Да се разбирате и освен да работите, да се забавлявате от време на време. Благодаря ти за мартеничката. Много е хубава. Аз пак съм си накичила целите ръце в мартенички. Чао! Обичам ви!” В писмо от лятото на 2005 г. Драндарова разказва пред родителите си за влеченията си. “Набарах един учебник по фотография, та смятам да се пообразовам по въпроса. Намерих и една христоматия по литература за 10 клас. И четох. Имаше по малко от Шекспир - “Хамлет”, Бокачо - “Декамерон” и Сервантес - “Дон Кихот”. Най-много ми хареса “Декамерон” и смятам да го взема от библиотеката. Дори започнах да уча една реплика от “Хамлет” наизуст “Да бъдеш или да не бъдеш”. В писмата й често присъстват другите й страсти - рисуването и цветята. Малкото стопанство към затвора често присъства в кореспонденцията й. “Градинарката не е идвала скоро. Доматите растат, ли растат. Оня ден излязох да ги вържа за колчетата. През август вече трябва да стават за ядене. Магданозът също расте. Цветята в градината са цъфнали. Забравих да ви кажа, че в стаята си гледам цветя. Надка като си тръгна ми ги остави всичките на мен”. Мария не крие в писмата си, че е потънала в дебрите на психологията и самопознанието. “Навънка си бях направила един тест и май излязох сангвиник. Сега вече съм меланхолик. Станала съм много скучна. Усещам го. Прави си тест и съм интроверт, а като бях вън бях екстраверт”. Едно от най-силните писма на Мария Драндарова до родителите й е малко след ареста й. Тя нахвърля мислите си, объркана, уплашена, самотна, в няколко листа хартия в една от килиите на пловдивския следствен арест. “Тате, миналия път като ми каза, че като изляза, всичко ще е много по-добре...не можах да ти кажа, че и преди ми беше достатъчно добре. И почти нищо не ми е липсвало. За мен е достатъчно само да изляза на свобода и да се прибера при вас. Написах няколко стихотворения: Един живот имам - но не знаех как да го изживея. Разбрах чак тогава, когато бях лишена от свобода. И вече имах чувството, че за мен животът спря. Чувствах се изолирана от света, все едно съм в АДА. Винаги се цели в рогчето на луната. Дори да не го уцелиш - винаги ще бъдеш сред звездите”.
На 10 септември 2005г. Мария пише: “ За параклиса, както ти казваше преди, не е толкова важно да се ходи, важното е да вярваш и да се молиш, няма значение къде”. А месец по-късно се обръща към баща си: “Здравей, тате! Ще започна писмото с най-важното, което исках да ти кажа отдавна и много ме мъчеше. Това, което искам да ти кажа, е да обръщаш повече внимание на себе си. Сериозно си помисли за това. Оценявам това, което правите за мен, но мисля, че прекалявате. Затова много се зарадвах, когато прочетох в писмото ти, че си обърнал малко внимание на себе си. Още повече се зарадвах в събота, като се чухме по телефона и ми каза, че си купил някои неща. Дано ме разбираш правилно! Това се отнася и за теб, и за мама. И двамата прекалявате с грижите. МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ за всичко, но наистина нямам нужда от толкова много неща”.
Очаква се осъдената за убийството на 14-годишната си приятелка Маргарита Гергененова Антония Матева да освободи килията си в Сливенския затвор преди Коледа. Наскоро Антония е била мярната в Кючук Париж, по време на кратка домашна отпуска. Лежалата близо 6 години зад решетките за убийство разкрила пред близки, че се страхува от вендета. Тя се притеснявала от външния свят, от съседите си, от бившите си познати и приятели. Най-обезпокоена била от реакцията на родителите на мъртвата Маргарита. Говори се, че таткото на Гергененова работи в Испания, а майката Цветана гледа малката си дъщеричка, също Маргарита, в Пловдив, в Кичука, близо до дома на Антония Матева.