Историята за “номера на маратонката”!
Или истинската история на българският Остап Бендер!
“Номерът на маратонката" - така ще остане в най-новата политическа история на България предизборният трик, патентован от убития бизнесмен Александър Тасев. Още в зората на демокрацията той е раздавал на ромите в региона на Кюстендил по една обувка, преди да гласуват. На излизане от избирателните секции гласоподавателите са получавали и втората. На изборите за евродепутати Александър Тасев няма шанса да се изяви в познатата си роля. На 14 май 2007 година той е убит с два куршума в автомобила си Мерцедес S класа. Колата е спряла на улица "Севастократор Калоян" в столичния кв. "Бояна" на около 500 м от дома му. Тасев чете спортен вестник и изчаква. Да бъде убит. С кого е трябвало да се срещне четиридесет и пет годишният бизнесмен? Чии интереси е нагазил, за да се стигне до такъв финал? Има ли убийството връзка с проектите за газификация на община Елин Пелин? Свързано ли е убийството с ликвидирането на председателя на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков? "Разследваме всички версии, включително и лични мотиви", заявява заместник градският прокурор на София Роман Василев. Но както в прокуратурата, така и в Столичната следствена служба, където се разследва поредното поръчково убийство, няма никаква версия, която да може да се изведе като водеща. Същото объркване цари и в парламента. Убийството на Александър Тасев се политизира, след като на преден план излизат връзките му с политици от БСП и НДСВ. Летвата се вдига, след като в публичното пространство се появява снимка на стадион "Лаута" в Пловдив,
на която президентът на футболния клуб "Локомотив" (Пловдив) е в непосредствена близост до бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Такъв кадър Тасев има на същото място и с президента Георги Първанов. "Маса хора имат спомени, които не са се състояли. Да не се опитваме от трагедия за близките му да правим съждения с кого евентуално и на каква цена е бил близък", казва въпреки това вътрешният министър Румен Петков, при чийто мандат убийството се е случило. Новината го е цапардосала в Брюксел. Лошата вест идва в навечерието на мониторинговия доклад на Европейската комисия през юни 2007 година. В предварителната програма на Румен Петков и на главния прокурор Борис Велчев е предвидена среща с еврокомисаря по правосъдието и вътрешния ред Франко Фратини, за да го запознаят с хода на разследването по делото "Топлофикация”. В разговора за напредъка на България по глава "Правосъдие и вътрешни работи" естествено се вклинява и темата за разстрела посред бял ден на партийния спонсор Александър Тасев. Въпреки случилото се Фратини е оптимист: "Българското правителство е на път да постигне положителни резултати".
Александър Тасев е племенник на бившия секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил Никола Тасев. Това е трамплинът, който го изстрелва в бизнеса през 90-те, когато регистрира първата си фирма за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. По време на югоембаргото Тасев разчита на редовни доставки от "Нефтохим". Снабдява няколко бензиностанции в ключовите погранични райони. Бившият секретар на МВР Иван Бояджиев разказва за схема, при която автобуси са правили по 7-8 курса на ден, за да продадат горивото в резервоара си - между 500 и 1000 литра гориво са били търгувани при всяко преминаване на границата по посока на бившата Югославия. По това време Александър Тасев за пръв път попада в полезрението на Национална служба "Сигурност". Следващият печеливш бизнес, към който Тасев се ориентира, е износ на череши за Италия и Гърция. Въпросът за селскостопанския рекет в Кюстендилско, в който той е активен участник, е поставен през 1995 година от парламентарната трибуна от депутатката от БСП Анна Караиванова до министър Любомир Начев. Въпреки данните за силово изкупуване на продукцията черешовият бизнес на Тасев процъфтява. "Всяка година в сезона на черешите е имало оплаквания. Те са достигали до мен още в качеството ми на народен представител. Но конкретно за Тасев не си спомням да е имало нещо", казва бившият вътрешен министър Емануил Йорданов. Въпреки това хора от региона разказват как по време на кампаниите по изкупуването на отделни места е имало групи с бухалки. Въпреки че не са казвали по чие нареждане действат, това е било повече от ясно. "Тасев беше най-известният изкупвач", признава Емануил Йорданов. Конкуренцията в черешовата мафия е едната от възможните версии за убийството. През 2006 година изкупуването на плодовете в Кюстендил тръгва от 80 стотинки за килограм, а в Италия се търгуват за около 2 евро килото. В кампанията през 2006-а година фирмата на Александър Тасев "Болкан чери кооп" не е водеща. В изкупуването участват основно три фирми "Куминяно фрут", "Балкан фрут" и ЕТ "Иван Янев". Името на Александър Тасев не фигурира в нито една от тях. Това е доказателството, че бизнесът с черешите вече е бил оставен на заден план. След убийството на Стоил Славов Тасев е изкушен от мисълта да разшири позициите си в бизнеса с горивата. Което пък противоречи на плановете на хора от бившата СИК. Тасев прави още една основна грешка. Като кюстендилец, малко или много винаги е бил свързван с ВИС, но предимно косвено. Като приема предложението да закупи 52% от акциите на футболен клуб "Локомотив" (Пловдив), се идентифицира с групировката. Това е доброволно решение. Но има хора в бившата ВИС, които никак не го одобряват. Един от тях е Христофорос Никос Аманатидис – Таки. Известни са претенциите му към футболния отбор. Таки е силно разочарован от решението на Емил Наков да предложи първо на Тасев акции от клуба. Въпреки явното противопоставяне на хора от ВИС срещу него, Тасев се справя добре с осиротелия след убийството на Георги Илиев отбор. Благодарение на политическите и икономическите си връзки урежда договор с "Алианц България" за около един милион лева. Други осигурени спонсори са "Глобул", компанията за алуминиеви изделия "Профилинк", мебелната фирма "Мартинели", минерална вода "Велинград", "Италкафе". Противниците на Тасев, които са очаквали да се провали като футболен администратор, са разочаровани. И разпространяват слухове, че отборът ще бъде жертван, тъй като президентът му има намерение да възроди замръкналата слава на "Велбъжд". Разделението на "стари" и "нови" във ВИС се засилва, когато се разчува, че вдовицата на Георги Илиев - Мая Илиева, е водила преговори поотделно с Тасев и с председателя на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков за продажбата на хотел "Дюн". В групировката има хора, които се смятат за "по-заслужили". Те са огорчени, че вдовицата води преговори зад гърба им, макар че тя си гони интереса. "На този етап няма данни Александър Тасев да е бил свързан с наркоразпространение", казва пред журналисти Румен Петков по повод на друга коментирана версия. Не е ясно обаче какъв период от време визира. Все още се правят догадки кой е бил гарантът за провалена пратка от 819 кг и 137 кг кокаин, заловени в Барселона и Сотогранде през 2005 година. Според едни източници гарантът е бил Константин Дишлиев, а според други - Александър Тасев. Източници от МВР коментират две интересни версии, до които са стигнали в процеса на разработки - за укривана дрога в циментовози и за прекарвани наркотици в бидони с плодове. Едната следа води към убийствата на Емил Кюлев и Георги Илиев, другата - към убийството на черешовия изкупвач. Някои свързват Тасев и с пловдивския бизнесмен Антон Генадиев-Санджето, съдържател на фирми, транспортна компания и дискотека. И разследван за наркотици. Но и в разработката за Санджето няма данни за Тасев. Хаосът във версиите идва от разнородния бизнес на убития. "Той е участвал в 240 фирми и дружества", коментира Румен Петков. Сред съдружниците на Александър Тасев е зам.-шефът на Столичния общински съвет Мичо Райковски ("Метан еко", "Газ-метан", "Макс 2000 Б и Д"). Според него бизнесът на съдружника му е бил "абсолютно чист".
Или е засегнал нечии големи интереси, или е станал някакъв скандал", коментира друг негов съдружник - бившият волейболист Любо Ганев. Нереализиран остава проектът на Александър Тасев за газификация на община Елин Пелин. Според кмета Емил Бозев икономическите интереси не са чак толкова големи, че да мотивират две убийства. На 9 януари 2007 година предшественикът му Янко Янков е застрелян. На 2 март 2007 година Общинският съвет в Елин Пелин приема Александър Тасев за съдружник в "Газоенергийно дружество". Той влиза посредством "Промишлено газоснабдяване" ООД, на което е управител. Фирмата отначало е кюстендилска, но през 2006 година седалището й се премества в Сливен. Според информирани източници това не е било случайно. Интересите на Тасев трайно са се пренасочили именно там, след като в края на 2006-а година получава две лицензии (за срок от 35 години) от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Проектите за газификация на Тасев са били в ущърб на дъщерната фирма на "Газпром" - "Овергаз". Тасев е бил в процес на преговори и за концесия, свързана с чистотата на Пловдив, но временно този проект е бил замразен. На опашката в класацията от версии е ситуацията около завода на Тасев "Фурнир". На 20 януари 2006 година по време на парламентарния контрол министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров връчва на Филип Димитров писмен отговор за замърсяването на атмосферата в столичния комплекс "Дианабад". Отговорът е приложен в стенограмата от 24 март 2006 година. На 22 януари 2007 година на "Фурнир" е наложена глоба от 5995 лева за наднормено съдържание на прах, въглеводороди и въглероден окис. Преди убийството на кмета на Елин Пелин се говори, че фабриката ще се премести в този район. Според източници от Областната дирекция на полицията в София обаче по-сериозна е била ситуацията с изкупуване на терени в общината и това вече е бизнес, от който кметът на Елин Пелин Янко Янков е можел да направи големи пари. А както е известно, Тасев е имал чести контакти с него, преди да бъде убит. Партиен спонсор в цялата най-нова история на демократична България, Тасев няма късмет да се уреди лично. През 1995 година се кандидатира неуспешно за общински съветник в Кюстендил. Следващият провал е през 1997 година, когато е платил за сигурно място в парламента в групата на Българския бизнес блок. Оказва се, че депутатското място е било продадено едновременно на двама души и Тасев остава извън парламента. В отговор заедно с лидера на "Евророма" Цветелин Кънчев Тасев организира мероприятие, целящо да дискредитира Жорж Ганчев. На 4 септември 1997 година на заседание на Управителния съвет на Фирмени братства към Българския бизнес блок Цветелин Кънчев заявява, че Жорж Ганчев му е поискал 120 000 долара и го е заплашвал да го ликвидира физически. В плана за омаскаряването на Жорж се включва и Дирекция на националната полиция. Тасев предлага да осигури 10 000 долара, които да бъдат белязани с радиоактивни изотопи и предадени на Жорж Ганчев. Банкнотите са надлежно описани, но настъпва провал при употребата на специални разузнавателни средства. Така предаването на рекета не е документирано. Обяснението на Жорж Ганчев е, че тези пари са били дълг, който си е получил обратно. След поредния провал Тасев се ориентира окончателно към партийното спонсорство. До 2001 година подкрепя на всички избори кандидати на Българската социалистическа партия. С появата на НДСВ се раздвоява. "Тасев имаше добри възможности в определени структури в Кюстендил. Агитирахме заедно с него", признава бившият военен министър Николай Свинаров. "Мисля, че никога интересите му не са били еднопартиийни. Имаше приятели във всички партии", казва съдружникът му Любо Ганев. "Едва ли имаше човек, който да не го познава", коментира кметът на Кюстендил Людмил Стоянов, който също е негово протеже. Тасев залага на него вместо на предишния си довереник Кирил Алексов от БСП. Кандидатът на НДСВ печели изборите с 14 644 срещу 14 100 гласа. Твърди се, че "разликата е купена". Тасев се ползва с протекции и в Общинския съвет в Кюстендил. Към момента на смъртта му се твърди, че е разполагал със седем или осем съветници, които му се отблагодаряват - я с концесийка, я с друго. Това твърди и ексдепутатът Емил Кошлуков. Според него Тасев е търгувал "с влияние и гласове". Кошлуков твърди, че срещу бюлетини, бизнесменът е получавал концесии. В потвърждение на това фирма на Тасев се оказва единственият участник в конкурса за снабдяване с горива на общината и, както може да се предположи, го печели. Според Людмил Стоянов в това няма нищо нередно...
Страницата подготви
Лили Цветкова
kluki_media@abv.bg
Или истинската история на българският Остап Бендер!
“Номерът на маратонката" - така ще остане в най-новата политическа история на България предизборният трик, патентован от убития бизнесмен Александър Тасев. Още в зората на демокрацията той е раздавал на ромите в региона на Кюстендил по една обувка, преди да гласуват. На излизане от избирателните секции гласоподавателите са получавали и втората. На изборите за евродепутати Александър Тасев няма шанса да се изяви в познатата си роля. На 14 май 2007 година той е убит с два куршума в автомобила си Мерцедес S класа. Колата е спряла на улица "Севастократор Калоян" в столичния кв. "Бояна" на около 500 м от дома му. Тасев чете спортен вестник и изчаква. Да бъде убит. С кого е трябвало да се срещне четиридесет и пет годишният бизнесмен? Чии интереси е нагазил, за да се стигне до такъв финал? Има ли убийството връзка с проектите за газификация на община Елин Пелин? Свързано ли е убийството с ликвидирането на председателя на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков? "Разследваме всички версии, включително и лични мотиви", заявява заместник градският прокурор на София Роман Василев. Но както в прокуратурата, така и в Столичната следствена служба, където се разследва поредното поръчково убийство, няма никаква версия, която да може да се изведе като водеща. Същото объркване цари и в парламента. Убийството на Александър Тасев се политизира, след като на преден план излизат връзките му с политици от БСП и НДСВ. Летвата се вдига, след като в публичното пространство се появява снимка на стадион "Лаута" в Пловдив,
на която президентът на футболния клуб "Локомотив" (Пловдив) е в непосредствена близост до бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Такъв кадър Тасев има на същото място и с президента Георги Първанов. "Маса хора имат спомени, които не са се състояли. Да не се опитваме от трагедия за близките му да правим съждения с кого евентуално и на каква цена е бил близък", казва въпреки това вътрешният министър Румен Петков, при чийто мандат убийството се е случило. Новината го е цапардосала в Брюксел. Лошата вест идва в навечерието на мониторинговия доклад на Европейската комисия през юни 2007 година. В предварителната програма на Румен Петков и на главния прокурор Борис Велчев е предвидена среща с еврокомисаря по правосъдието и вътрешния ред Франко Фратини, за да го запознаят с хода на разследването по делото "Топлофикация”. В разговора за напредъка на България по глава "Правосъдие и вътрешни работи" естествено се вклинява и темата за разстрела посред бял ден на партийния спонсор Александър Тасев. Въпреки случилото се Фратини е оптимист: "Българското правителство е на път да постигне положителни резултати".Александър Тасев е племенник на бившия секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил Никола Тасев. Това е трамплинът, който го изстрелва в бизнеса през 90-те, когато регистрира първата си фирма за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. По време на югоембаргото Тасев разчита на редовни доставки от "Нефтохим". Снабдява няколко бензиностанции в ключовите погранични райони. Бившият секретар на МВР Иван Бояджиев разказва за схема, при която автобуси са правили по 7-8 курса на ден, за да продадат горивото в резервоара си - между 500 и 1000 литра гориво са били търгувани при всяко преминаване на границата по посока на бившата Югославия. По това време Александър Тасев за пръв път попада в полезрението на Национална служба "Сигурност". Следващият печеливш бизнес, към който Тасев се ориентира, е износ на череши за Италия и Гърция. Въпросът за селскостопанския рекет в Кюстендилско, в който той е активен участник, е поставен през 1995 година от парламентарната трибуна от депутатката от БСП Анна Караиванова до министър Любомир Начев. Въпреки данните за силово изкупуване на продукцията черешовият бизнес на Тасев процъфтява. "Всяка година в сезона на черешите е имало оплаквания. Те са достигали до мен още в качеството ми на народен представител. Но конкретно за Тасев не си спомням да е имало нещо", казва бившият вътрешен министър Емануил Йорданов. Въпреки това хора от региона разказват как по време на кампаниите по изкупуването на отделни места е имало групи с бухалки. Въпреки че не са казвали по чие нареждане действат, това е било повече от ясно. "Тасев беше най-известният изкупвач", признава Емануил Йорданов. Конкуренцията в черешовата мафия е едната от възможните версии за убийството. През 2006 година изкупуването на плодовете в Кюстендил тръгва от 80 стотинки за килограм, а в Италия се търгуват за около 2 евро килото. В кампанията през 2006-а година фирмата на Александър Тасев "Болкан чери кооп" не е водеща. В изкупуването участват основно три фирми "Куминяно фрут", "Балкан фрут" и ЕТ "Иван Янев". Името на Александър Тасев не фигурира в нито една от тях. Това е доказателството, че бизнесът с черешите вече е бил оставен на заден план. След убийството на Стоил Славов Тасев е изкушен от мисълта да разшири позициите си в бизнеса с горивата. Което пък противоречи на плановете на хора от бившата СИК. Тасев прави още една основна грешка. Като кюстендилец, малко или много винаги е бил свързван с ВИС, но предимно косвено. Като приема предложението да закупи 52% от акциите на футболен клуб "Локомотив" (Пловдив), се идентифицира с групировката. Това е доброволно решение. Но има хора в бившата ВИС, които никак не го одобряват. Един от тях е Христофорос Никос Аманатидис – Таки. Известни са претенциите му към футболния отбор. Таки е силно разочарован от решението на Емил Наков да предложи първо на Тасев акции от клуба. Въпреки явното противопоставяне на хора от ВИС срещу него, Тасев се справя добре с осиротелия след убийството на Георги Илиев отбор. Благодарение на политическите и икономическите си връзки урежда договор с "Алианц България" за около един милион лева. Други осигурени спонсори са "Глобул", компанията за алуминиеви изделия "Профилинк", мебелната фирма "Мартинели", минерална вода "Велинград", "Италкафе". Противниците на Тасев, които са очаквали да се провали като футболен администратор, са разочаровани. И разпространяват слухове, че отборът ще бъде жертван, тъй като президентът му има намерение да възроди замръкналата слава на "Велбъжд". Разделението на "стари" и "нови" във ВИС се засилва, когато се разчува, че вдовицата на Георги Илиев - Мая Илиева, е водила преговори поотделно с Тасев и с председателя на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков за продажбата на хотел "Дюн". В групировката има хора, които се смятат за "по-заслужили". Те са огорчени, че вдовицата води преговори зад гърба им, макар че тя си гони интереса. "На този етап няма данни Александър Тасев да е бил свързан с наркоразпространение", казва пред журналисти Румен Петков по повод на друга коментирана версия. Не е ясно обаче какъв период от време визира. Все още се правят догадки кой е бил гарантът за провалена пратка от 819 кг и 137 кг кокаин, заловени в Барселона и Сотогранде през 2005 година. Според едни източници гарантът е бил Константин Дишлиев, а според други - Александър Тасев. Източници от МВР коментират две интересни версии, до които са стигнали в процеса на разработки - за укривана дрога в циментовози и за прекарвани наркотици в бидони с плодове. Едната следа води към убийствата на Емил Кюлев и Георги Илиев, другата - към убийството на черешовия изкупвач. Някои свързват Тасев и с пловдивския бизнесмен Антон Генадиев-Санджето, съдържател на фирми, транспортна компания и дискотека. И разследван за наркотици. Но и в разработката за Санджето няма данни за Тасев. Хаосът във версиите идва от разнородния бизнес на убития. "Той е участвал в 240 фирми и дружества", коментира Румен Петков. Сред съдружниците на Александър Тасев е зам.-шефът на Столичния общински съвет Мичо Райковски ("Метан еко", "Газ-метан", "Макс 2000 Б и Д"). Според него бизнесът на съдружника му е бил "абсолютно чист".
Или е засегнал нечии големи интереси, или е станал някакъв скандал", коментира друг негов съдружник - бившият волейболист Любо Ганев. Нереализиран остава проектът на Александър Тасев за газификация на община Елин Пелин. Според кмета Емил Бозев икономическите интереси не са чак толкова големи, че да мотивират две убийства. На 9 януари 2007 година предшественикът му Янко Янков е застрелян. На 2 март 2007 година Общинският съвет в Елин Пелин приема Александър Тасев за съдружник в "Газоенергийно дружество". Той влиза посредством "Промишлено газоснабдяване" ООД, на което е управител. Фирмата отначало е кюстендилска, но през 2006 година седалището й се премества в Сливен. Според информирани източници това не е било случайно. Интересите на Тасев трайно са се пренасочили именно там, след като в края на 2006-а година получава две лицензии (за срок от 35 години) от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Проектите за газификация на Тасев са били в ущърб на дъщерната фирма на "Газпром" - "Овергаз". Тасев е бил в процес на преговори и за концесия, свързана с чистотата на Пловдив, но временно този проект е бил замразен. На опашката в класацията от версии е ситуацията около завода на Тасев "Фурнир". На 20 януари 2006 година по време на парламентарния контрол министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров връчва на Филип Димитров писмен отговор за замърсяването на атмосферата в столичния комплекс "Дианабад". Отговорът е приложен в стенограмата от 24 март 2006 година. На 22 януари 2007 година на "Фурнир" е наложена глоба от 5995 лева за наднормено съдържание на прах, въглеводороди и въглероден окис. Преди убийството на кмета на Елин Пелин се говори, че фабриката ще се премести в този район. Според източници от Областната дирекция на полицията в София обаче по-сериозна е била ситуацията с изкупуване на терени в общината и това вече е бизнес, от който кметът на Елин Пелин Янко Янков е можел да направи големи пари. А както е известно, Тасев е имал чести контакти с него, преди да бъде убит. Партиен спонсор в цялата най-нова история на демократична България, Тасев няма късмет да се уреди лично. През 1995 година се кандидатира неуспешно за общински съветник в Кюстендил. Следващият провал е през 1997 година, когато е платил за сигурно място в парламента в групата на Българския бизнес блок. Оказва се, че депутатското място е било продадено едновременно на двама души и Тасев остава извън парламента. В отговор заедно с лидера на "Евророма" Цветелин Кънчев Тасев организира мероприятие, целящо да дискредитира Жорж Ганчев. На 4 септември 1997 година на заседание на Управителния съвет на Фирмени братства към Българския бизнес блок Цветелин Кънчев заявява, че Жорж Ганчев му е поискал 120 000 долара и го е заплашвал да го ликвидира физически. В плана за омаскаряването на Жорж се включва и Дирекция на националната полиция. Тасев предлага да осигури 10 000 долара, които да бъдат белязани с радиоактивни изотопи и предадени на Жорж Ганчев. Банкнотите са надлежно описани, но настъпва провал при употребата на специални разузнавателни средства. Така предаването на рекета не е документирано. Обяснението на Жорж Ганчев е, че тези пари са били дълг, който си е получил обратно. След поредния провал Тасев се ориентира окончателно към партийното спонсорство. До 2001 година подкрепя на всички избори кандидати на Българската социалистическа партия. С появата на НДСВ се раздвоява. "Тасев имаше добри възможности в определени структури в Кюстендил. Агитирахме заедно с него", признава бившият военен министър Николай Свинаров. "Мисля, че никога интересите му не са били еднопартиийни. Имаше приятели във всички партии", казва съдружникът му Любо Ганев. "Едва ли имаше човек, който да не го познава", коментира кметът на Кюстендил Людмил Стоянов, който също е негово протеже. Тасев залага на него вместо на предишния си довереник Кирил Алексов от БСП. Кандидатът на НДСВ печели изборите с 14 644 срещу 14 100 гласа. Твърди се, че "разликата е купена". Тасев се ползва с протекции и в Общинския съвет в Кюстендил. Към момента на смъртта му се твърди, че е разполагал със седем или осем съветници, които му се отблагодаряват - я с концесийка, я с друго. Това твърди и ексдепутатът Емил Кошлуков. Според него Тасев е търгувал "с влияние и гласове". Кошлуков твърди, че срещу бюлетини, бизнесменът е получавал концесии. В потвърждение на това фирма на Тасев се оказва единственият участник в конкурса за снабдяване с горива на общината и, както може да се предположи, го печели. Според Людмил Стоянов в това няма нищо нередно...
Страницата подготви
Лили Цветкова
kluki_media@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар