Кървавият атентат в Москва изправи на нокти не само руската общественост, но и главните стратегически противници на Кремъл на световната политическа сцена. Защото през горчилката на ужаса и скръбта по загиналите невинни хора преминаха и гражданите на Ню Йорк, Мадрид, Лондон, Токио, а на хоризонта все още не се мярка и най-малката надежда, че заплахата от фанатизираните ислямски муджахидини може да бъде неутрализирана по някакъв начин. Огромните средства, които се изливат в системите за сигурност на малки и големи, бедни и богати държави, не могат да предугадят и да блокират непредвидимите и често пъти болезнени зиг-заци на мисловната дейност в главите на мюсюлманските самоубийци. Радикалният ислям отдавна води война на живот и смърт с останалия свят и само един широк и обединен съюз на застрашените държави може да се изправи насреща му.Когато се говори за екстремните форми на ислямската идеология, редица експерти, дори и най-добрите, допускат съществена грешка, кaто пресмятат, че в борбата срещу това планетарно зло би могло да се използва сътрудничество с умерените кръгове на втората по масовост световна религия. За пример най-често се посочва Република Турция и нейните възможности да влияе върху широки политически и етнически общности в арабския свят. Реформираната от Ататюрк бивша османска държава дълги години се смяташе за преграда, способна да възпре непрекъснато ескалиращата ислямистка енергия, насочена към превземане и унищожаване на европейската и на световната християнска цивилизация.От близо 15 години насам обаче, ситуацията около турските стражи по границите между Исус и Мохамед рязко се промени. Не остана почти нищо от прословутия авторитет на генералите в Анкара, сочени като главна опора на светската държава и най-сигурна застраховка срещу набезите на свирепите дервиши и на идеолозите, подкрепящи възкръсването на кървавата Османска империя. Оказва се, че новите ислямисти са зараза, която може да преодолее всякакви граници и като смъртоносна епидемия в кратки срокове да обхване по-голямата част от земното кълбо. Умерено религиозната някога Турция днес почти изцяло е в плен на крайно опасната доктрина за възстановяване не само на водещата роля на Анкара в ислямския свят, но и за стратегическо разширяване на турската държава по примера на изчезналите преди 87 години османски предшественици.
Някой може да се запита каква е връзката между последните атентати в Москва и възкръсналите блянове на Турция за ново световно господство - примерите са много, но ще разкажа за едно показателно събитие на което станах свидетел преди години като кореспондент в Истанбул. Чеченски терористи отвлякоха пътнически ферибот и няколко дни се гавриха с изпадналите в ужас руски пасажери. Вместо да реагира като всяка добре организирана власт, каквато е турската, тогавашното правителство в Анкара използва трагичния инцидент, за да пропагандира възраждането на ислямизма в Северен Кавказ и да надъха обществеността на Турция срещу целия православен свят. На чеченските престъпници демонстративно бе дадено политическо убежище, а турските медии се задъхваха от възторг по адрес на славните бойци, готови да се сражават под бойния флаг на Пророка.Сражението, разбира се, беше срещу беззащитни жени и деца, но нейсе ...С часове можем да разказваме за разнообразните форми, чрез които Турция - активен член на НАТО и още по-активен кандидат за пълноправно членство в ЕС - поддържа и насърчава легални и тайни ислямистки организации и терористични групи, действащи на широк фронт в Кавказ, Близкия и Средния Изток и най-вече в Западните Балкани. Трагичните събития, които наблюдавахме през последните десетилетия в Босна, Косово и други части на разгромената Югославия, нямаше да се случат в огромните си и кървави мащаби, ако не беше активното участие на турските тайни служби и на военните стратегически щабове в Анкара. Снабдяване с оръжие, пропагандни и дезинформационни операции, експертна и логистична подкрепа - всички възможности за подривна дейност в сърцето на бившите османски колонии бяха използвани най-рационално от онези, които уж ще ни пазят от инвазията на исляма, както все още смятат някои наивници в Брюксел - за радост намаляващи в геометрична прогресия.Днес във Вашингтон и Лондон вече отчитат, че стратегическото сътрудничество с Турция се превръща в смъртоносен капан за християнската цивилизация. п острашното за нас обаче е фактът че родината ни е на път да бъде замесена в този страшен скандал за днешният свят. Според някои западни специалисти България също е замесена в пъклените планове на Анкара и ислямският свят. Те катгорично заявяват че политически ядра скрити зад етническа мирна маска играят важна рола в сформирането на терористичнни групи от страната ни като и за тяхната снаряжаване. В този аспект България може да се счита като партньор в задкулисните игри на Турция.
При завършилото наскоро в Анкара официално посещение немският канцлер Ангела Меркел дипломатично посъветва своите турски домакини да озаптят неистовите си напъни към ЕС и да се откажат от арогантния тон, с който посрещат критиките на Брюксел относно неизпълнението на плана за присъединяване към общността. Нахалното поведение на новите османци би трябвало да стресне и българската общественост, защото Европа все още е далеч, а нейната окупация вече е започнала оттук, от източните граници с османското чудовище, което днешните ръководители в Анкара усилено се опитват да ексхумират, за да го представят като неизбежното бъдеще на нашия изстрадал от предишните му злодеяния регион.
Някой може да се запита каква е връзката между последните атентати в Москва и възкръсналите блянове на Турция за ново световно господство - примерите са много, но ще разкажа за едно показателно събитие на което станах свидетел преди години като кореспондент в Истанбул. Чеченски терористи отвлякоха пътнически ферибот и няколко дни се гавриха с изпадналите в ужас руски пасажери. Вместо да реагира като всяка добре организирана власт, каквато е турската, тогавашното правителство в Анкара използва трагичния инцидент, за да пропагандира възраждането на ислямизма в Северен Кавказ и да надъха обществеността на Турция срещу целия православен свят. На чеченските престъпници демонстративно бе дадено политическо убежище, а турските медии се задъхваха от възторг по адрес на славните бойци, готови да се сражават под бойния флаг на Пророка.Сражението, разбира се, беше срещу беззащитни жени и деца, но нейсе ...С часове можем да разказваме за разнообразните форми, чрез които Турция - активен член на НАТО и още по-активен кандидат за пълноправно членство в ЕС - поддържа и насърчава легални и тайни ислямистки организации и терористични групи, действащи на широк фронт в Кавказ, Близкия и Средния Изток и най-вече в Западните Балкани. Трагичните събития, които наблюдавахме през последните десетилетия в Босна, Косово и други части на разгромената Югославия, нямаше да се случат в огромните си и кървави мащаби, ако не беше активното участие на турските тайни служби и на военните стратегически щабове в Анкара. Снабдяване с оръжие, пропагандни и дезинформационни операции, експертна и логистична подкрепа - всички възможности за подривна дейност в сърцето на бившите османски колонии бяха използвани най-рационално от онези, които уж ще ни пазят от инвазията на исляма, както все още смятат някои наивници в Брюксел - за радост намаляващи в геометрична прогресия.Днес във Вашингтон и Лондон вече отчитат, че стратегическото сътрудничество с Турция се превръща в смъртоносен капан за християнската цивилизация. п острашното за нас обаче е фактът че родината ни е на път да бъде замесена в този страшен скандал за днешният свят. Според някои западни специалисти България също е замесена в пъклените планове на Анкара и ислямският свят. Те катгорично заявяват че политически ядра скрити зад етническа мирна маска играят важна рола в сформирането на терористичнни групи от страната ни като и за тяхната снаряжаване. В този аспект България може да се счита като партньор в задкулисните игри на Турция.
При завършилото наскоро в Анкара официално посещение немският канцлер Ангела Меркел дипломатично посъветва своите турски домакини да озаптят неистовите си напъни към ЕС и да се откажат от арогантния тон, с който посрещат критиките на Брюксел относно неизпълнението на плана за присъединяване към общността. Нахалното поведение на новите османци би трябвало да стресне и българската общественост, защото Европа все още е далеч, а нейната окупация вече е започнала оттук, от източните граници с османското чудовище, което днешните ръководители в Анкара усилено се опитват да ексхумират, за да го представят като неизбежното бъдеще на нашия изстрадал от предишните му злодеяния регион.
Няма коментари:
Публикуване на коментар