АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ - ТРАКТОРА КРЪСТНИКЪТ НА БЪЛГАРИЯ!

Рекет, изнудване, пране на пари, проституция и наркотици - с тези обвинения бе арестуван доскорошният съветник на шефа на ДАНС, човекът, известен с прякора Трактора. От десет години той се е мъчил да подчини държавата на своите желания и необходимости и май успя. Ако не беше неговият кошмар, който го преследваше в най-тежките му сънища - този, който го закопча. Този, който арестува Трактора, обаче знаеше, че информацията за задържането ще му бъде известна, но не му пукаше. Да, Трактора знаеше, че ще бъде арестуван, и бе подготвен за удара. Той имаше своите добри и верни информатори навсякъде. Както в спецслужбите, така и в парламента. Всички тези информатори бяха много добре проверени и работеха отлично, тъй че операцията, която предстоеше, не бе тайна за него. Не успя обаче да предупреди големите клечки в политиката, които си бе купил своевременно.Скоро щеше да дойде и техният ред. Трактора предчувстваше това още когато течаха последните му дни в ДАНС като съветник на шефа. Именно тази негова позиция му изигра много лоша шега и той почти съжаляваше, че се е навил да я заеме. Защото именно от ДАНС тръгнаха неволите на Трактора. Агенцията, която преди години го приюти и го направи значително по-влиятелен, сега му забиваше нож в гърба. Сега, когато арестът бе факт, обикновените хора, които не бяха чували за Трактора, се питаха: Как е възможно един човек да владее държавата? Нали той е бил като нас, откъде е започнал, за да стигне толкова далече? Ами много просто, Трактора е от тези предприемчиви хора, които твърде бързо се ориентират в обстановката. Всъщност на това го бе научил спортът. Защото каратето е този спорт, при който, ако нямаш изключително добри рефлекси, просто си загубен. Така трениран добре, Трактора бе един от малкото спортисти, които трябваше да подчинят държавата на своите желания. Това в началото на деветдесетте не беше никак трудно, защото тогава тя беше като изгубено дете. Борците и каратистите се разделиха на две, създадоха силови групировки с три букви и започнаха да се трепят, за да завземат територии за рекет на беззащитните граждани. Както Трактора, така и неговите авери натрупаха първия милион точно по това време. Оттам нататък бизнесът се разширяваше все повече и повече. А оттам и сферите на влияние сред политиците. Трактора играеше с тези, които са силни на деня. Когато те загубеха, преминаваше в отбора на печелившите.Преди да направи каквото и да е обаче, той трябваше да си подсигури гърба. За тази цел си припомни бивш приятел, който бе станал голяма клечка - главен прокурор. Като поработи малко в тази посока, Трактора пожъна небивал успех. Първият обвинител сам падна в капана, защото бе уязвим. А Трактора предварително бе си присвоил досиета, уличаващи политици, магистрати, висши ченгета в различни прегрешения. Това беше още по времето, когато бе в Държавна сигурност. Трактора трупаше тези ценности, защото знаеше, че чрез тях ще подчини всеки, който му се опъне. Така и главният прокурор, който се афишираше като негов приятел, всъщност бе силно зависим от листчетата, които притежаваше Трактора. Когато сините дойдоха на власт, бе много лесно да им влезе под кожата. Заговори се, че съпругът на външната министърка, наричана още Хубавото Наде, има апетит към гаража на ЦК на БКП. Той обаче нямал необходимите средства, за да го приватизира. На помощ дошъл Трактора, който извадил 1 млн. лева и ги подарил на съпруга. Така мъжът на Хубавото Наде се сдобил със заветния гараж. Какво ли не носеше народният фолклор през тези години. Но факт беше, че някой се опита да убие Трактора, да го ликвидира физически. Беше настъпил нечии интереси. Но през далечната 2002 година, когато се случи стрелбата, можеше да се подозира всеки. Опитът за убийство изостри сетивата на Трактора. Той трябваше да бъде много внимателен, защото нямаше право да греши. Беше започнал да се занимава с покупка на политици и настъпваше бавно, но сигурно в този бизнес. Защото знаеше, че без да има политик за приятел, нямаше да може да върти сенчестия си бизнес, нямаше и как да препира мръсните пари. Започна голямото пазаруване.Играеше всъщност на много фронтове - от политици до проститутки. Имаше хора и в правителството даже. Като гръм от ясно небе му дойде поканата от министър-председателя да стане съветник на шефа на ДАНС. Премиерът, който сам създаде агенцията, едва ли си даваше сметка, че вкарва в нея бомба със закъснител, но го направи. Защо избра именно Трактора, знаеше той и самият бивш агент на ДС. Влизайки в ДАНС, Трактора започна веднага своята подривна дейност. Искаше да привлече журналисти и започна да подслушва разговорите им. Така се оформиха няколко кандидатури за бъдещото му издание. Разработката кръсти „Галерия". Бяха подслушвани и политици, но само в контекста на връзката им с журналистите. Трактора бе човекът, който свърза мафията с политиците. Както се случи с един министър и братя Галеви. После огласи тази връзка и министърът набързо се сбогува с поста си. Което от своя страна изкефи страшно Трактора, защото той осъзнаваше, че ако поиска, може да катурне всеки в държавата. Сагата с министъра обаче а-ха да се обърне срещу него, защото този пък го издаде, че работи за шефа на ДАНС. Бе заведено дело срещу вече бившия министър, но съдът не го намери за виновен за това, че е осветлил агента.Трактора продължаваше да подкопава ДАНС, като непрекъснато произвеждаше интриги. Когато дойде време да си тръгне, той взе със себе си това, което можеше евентуално да му служи за индулгенция, в случай че изпадне в немилост. Взе и един таен доклад, който последен бе чел министър-председателят, и реши да го даде на новите управляващи, като натопи нещастния ексминистър-председател. Новите управляващи приеха доклада за сведение и той с огорчение чу, че е просто „лоялен гражданин". Междувременно Трактора си взе журналистите, които хареса при прослушването, и си направи медия. Тази медия нарече на името на разработката, за да увековечи присъствието си в ДАНС. Така Капо ди тути капи вече имаше една медия, която плюеше по агенцията, новите управляващи и всичко, което не харесваше на Трактора. Времето му обаче безмилостно изтичаше. И той го знаеше. Битката между него и държавата тепърва предстоеше.