Има нещо странно и крайно съмнително в сръбската политика на премиера Бойко Борисов. Странното е, че официално посещение в съседна държава се обявява днес и се осъществява утре. От протоколна гледна точка това е абсурдно. Още повече, че програмата за посещението в сръбската столица включваше обсъждането на стратегически проекти като пътния коридор София-Ниш-Белград и двустранното сътрудничество в полицейската и митническата област.Когато при работно посещение се дискутират подобни сериозни теми, то се готви продължително и за него се знае поне месец по-рано. Затова пожарният характер на визитата на Борисов в Сърбия излиза от рамките на странното и е направо съмнително. Съмненията се засилват от следните факти:Борисов потегли за Сърбия само седмица след гостуването в София на шефа на Сръбската скупщина (парламента). Тогава Цецка Цачева изръси глупост, която разбуни българите в Западните покрайнини. Цецка направи безценен подарък на сърбите с декларацията, че „Народното събрание безрезервно подкрепя членството на Сърбия в ЕС”. Това накара Демократичният съюз на българите в Сърбия да протестира пред НС на 26 април, поставяйки този гневен въпрос: „Защо подкрепяте сърбите, които ни асимилират?”. Същия ден българският премиер внезапно кацна в Белград.
В деня на белградския воаяж на Борисов Дарик радио съобщи, че премиерът е имал тайни срещи в сръбската столица в продължение на четири часа. Общото времетраене на пребиваването на българската делегация в Белград е 11 часа. Логично е да запитаме от какво естество са четиричасовите тайни срещи. Сръбските служби за сигурност осигурили изключителни мерки за охрана, каквито се прилагат при посещение на американския президент. Най-фрапиращото обстоятелство е изключването на честотите на мобилните телефони в районите, където се е намирала нашата делегация.Официално Борисов имаше срещи с премиера на Сърбия и с президента Тадич. Тяхното времетраене в никакъв случай не е четири часа. До този момент никой не е дал смислено обяснение какви разговори е провел българският премиер в засекретения период от визитата си.
Така стигаме до хипотезата, за която мнозина говорят, но никой не смее да я произнесе на глас: Дали Борисов не е разговарял със съдията от Белградския окръжен съд, който преди половин година поиска да разпита нашия премиер като свидетел по делото срещу Сретан Йосич?Сръбският мафиот твърдеше, че при пребиването си в България след 1993 г. имал връзка с българските секретни служби и се е ползвал със защитата на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Борисов опроверга тази информация, заявявайки, че по негово разпореждане Йосич е бил арестуван и по искане на Интерпол е предаден на холандското правосъдие.48 часа след завръщането на Борисов от Сърбия, Сретен Йосич направи нови „разкрития” от белградската затворническа килия. И, естествено, засилват съмненията около липсващите четири часа на Бойко Борисов в Белград. На 28 април т.г. Йосич заяви пред Белградския окръжен съд, че през 1993 и 1994 година сръбското ръководство поискало от него да стигне до базите на ислямските муджахидини, които се намирали в България. Според Йосич те се обучавали на българска територия, след което отивали на бойните полета в Босна и Херцеговина. “Искаха ми точни данни за това къде и как влизат, а при влизането им в Сърбия полицията ги арестуваше. Затова никога не съм искал орден”, казва Сретан Йосич, цитиран от най-тиражния сръбски вестник “Вечерни новости”.“Бях под защитата на българските служби за сигурност”, повтори пред белградския съд вече познатата си теза Йосич, допълвайки, че те са предупредили една европейска държава с 50-милионно население и една славянска 150-милионна страна, че не трябва нищо да му се случи. Йоца Амстердама призна, че в края на 1994 година се е изплашил и е избягал в България, защото опасният и брутален Радован Стойчич - Баджа, заместник-министър на вътрешните работи, е искал да го ликвидира. Йосич твърди, че е лобирал в България, Румъния и Македония да бъдат по-меки към Сърбия след въвеждане на югоембаргото...
Казаното от сръбския мафиот не бива да се приема като стопроцентна истина. Но част от изнесеното е публична тайна, която преди 15 години можеше да се прочете и в пресата.
За посветените в тази тематика Йосич открива топлата вода и не казва нищо ново. Не е никаква тайна, че при управлението на Любен Беров и Жан ВиденовСофия бе постоянна спирка на сръбските величия Мира Маркович (съпругата на Слободан Милошевич) и акад. Михайло Маркович (идеолог на модерния сръбски национализъм). Двамата организираха публични лекции, на които заблудени леви интелектуалци се кланяха на диктатора Милошевич. Зад тази фасада се криеха апетитите на новородените групировки, пуснала корени в партийните централи. Въпросната червено-синя мафия натрупа милиони долари от нелегалния износ на бензин за Сърбия, като цистерните пътуваха по река Дунав и през Македония. Българското гориво пълнеше резервоарите на танковете и самолетите на югославската армия, окупирала Босна и Херцеговина и източната част на Хърватия. Сръбските пари влизаха в задгранични сметки на партийния елит и в сенчести структури от калибъра на СИК, ВИС и "Мултигруп".Сега излиза, че хора като Сретан Йосич са били топлата криминална връзка между Белград и София. Големият въпрос е каква е истинската роля в тези процеси на Бойко Борисов за когото не е тайна, че е бил свързан със СИК. Защото този човек днес е министър-председател на България и раздава правосъдие.
Имам още няколко въпроса към премиера, провокирани от четиричасовите тайни срещи в Белград и от странната му пасивност към сръбската асимилационна политика в Западните покрайнини.Защо в Белград Борисов повтори скандалните думи на Цецка Цачева и заяви, че България безрезервно подкрепя сръбското еврочленство? Тъй като „безрезервната подкрепа” не е обсъждана в парламента, поражда се съмнението, че Цачева и шефът є участват в мръсна търговия със сърбите, която звучи така: „София няма да ви пречи за ЕС с българите в Западните покрайнини, но от вас искаме...”.
Защо премиерът си позволи това капитулантско изявление: „Когато Сърбия стане член на ЕС, тогава ще се решат проблемите на Западните покрайнини”?Нима Борисов не знае, че логиката е точно обратната: Когато Сърбия започне да зачита човешките, националните и верските права на българите в Западните покрайнини, едва тогава ще я подкрепим за ЕС!Казаното дотук ме принуждава да изнеса най-коварното си съмнение: Дали премиерът не предава българите в Западните покрайнини срещу сръбска съдебна индулгенция?
В деня на белградския воаяж на Борисов Дарик радио съобщи, че премиерът е имал тайни срещи в сръбската столица в продължение на четири часа. Общото времетраене на пребиваването на българската делегация в Белград е 11 часа. Логично е да запитаме от какво естество са четиричасовите тайни срещи. Сръбските служби за сигурност осигурили изключителни мерки за охрана, каквито се прилагат при посещение на американския президент. Най-фрапиращото обстоятелство е изключването на честотите на мобилните телефони в районите, където се е намирала нашата делегация.Официално Борисов имаше срещи с премиера на Сърбия и с президента Тадич. Тяхното времетраене в никакъв случай не е четири часа. До този момент никой не е дал смислено обяснение какви разговори е провел българският премиер в засекретения период от визитата си.
Така стигаме до хипотезата, за която мнозина говорят, но никой не смее да я произнесе на глас: Дали Борисов не е разговарял със съдията от Белградския окръжен съд, който преди половин година поиска да разпита нашия премиер като свидетел по делото срещу Сретан Йосич?Сръбският мафиот твърдеше, че при пребиването си в България след 1993 г. имал връзка с българските секретни служби и се е ползвал със защитата на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Борисов опроверга тази информация, заявявайки, че по негово разпореждане Йосич е бил арестуван и по искане на Интерпол е предаден на холандското правосъдие.48 часа след завръщането на Борисов от Сърбия, Сретен Йосич направи нови „разкрития” от белградската затворническа килия. И, естествено, засилват съмненията около липсващите четири часа на Бойко Борисов в Белград. На 28 април т.г. Йосич заяви пред Белградския окръжен съд, че през 1993 и 1994 година сръбското ръководство поискало от него да стигне до базите на ислямските муджахидини, които се намирали в България. Според Йосич те се обучавали на българска територия, след което отивали на бойните полета в Босна и Херцеговина. “Искаха ми точни данни за това къде и как влизат, а при влизането им в Сърбия полицията ги арестуваше. Затова никога не съм искал орден”, казва Сретан Йосич, цитиран от най-тиражния сръбски вестник “Вечерни новости”.“Бях под защитата на българските служби за сигурност”, повтори пред белградския съд вече познатата си теза Йосич, допълвайки, че те са предупредили една европейска държава с 50-милионно население и една славянска 150-милионна страна, че не трябва нищо да му се случи. Йоца Амстердама призна, че в края на 1994 година се е изплашил и е избягал в България, защото опасният и брутален Радован Стойчич - Баджа, заместник-министър на вътрешните работи, е искал да го ликвидира. Йосич твърди, че е лобирал в България, Румъния и Македония да бъдат по-меки към Сърбия след въвеждане на югоембаргото...
Казаното от сръбския мафиот не бива да се приема като стопроцентна истина. Но част от изнесеното е публична тайна, която преди 15 години можеше да се прочете и в пресата.
За посветените в тази тематика Йосич открива топлата вода и не казва нищо ново. Не е никаква тайна, че при управлението на Любен Беров и Жан ВиденовСофия бе постоянна спирка на сръбските величия Мира Маркович (съпругата на Слободан Милошевич) и акад. Михайло Маркович (идеолог на модерния сръбски национализъм). Двамата организираха публични лекции, на които заблудени леви интелектуалци се кланяха на диктатора Милошевич. Зад тази фасада се криеха апетитите на новородените групировки, пуснала корени в партийните централи. Въпросната червено-синя мафия натрупа милиони долари от нелегалния износ на бензин за Сърбия, като цистерните пътуваха по река Дунав и през Македония. Българското гориво пълнеше резервоарите на танковете и самолетите на югославската армия, окупирала Босна и Херцеговина и източната част на Хърватия. Сръбските пари влизаха в задгранични сметки на партийния елит и в сенчести структури от калибъра на СИК, ВИС и "Мултигруп".Сега излиза, че хора като Сретан Йосич са били топлата криминална връзка между Белград и София. Големият въпрос е каква е истинската роля в тези процеси на Бойко Борисов за когото не е тайна, че е бил свързан със СИК. Защото този човек днес е министър-председател на България и раздава правосъдие.
Имам още няколко въпроса към премиера, провокирани от четиричасовите тайни срещи в Белград и от странната му пасивност към сръбската асимилационна политика в Западните покрайнини.Защо в Белград Борисов повтори скандалните думи на Цецка Цачева и заяви, че България безрезервно подкрепя сръбското еврочленство? Тъй като „безрезервната подкрепа” не е обсъждана в парламента, поражда се съмнението, че Цачева и шефът є участват в мръсна търговия със сърбите, която звучи така: „София няма да ви пречи за ЕС с българите в Западните покрайнини, но от вас искаме...”.
Защо премиерът си позволи това капитулантско изявление: „Когато Сърбия стане член на ЕС, тогава ще се решат проблемите на Западните покрайнини”?Нима Борисов не знае, че логиката е точно обратната: Когато Сърбия започне да зачита човешките, националните и верските права на българите в Западните покрайнини, едва тогава ще я подкрепим за ЕС!Казаното дотук ме принуждава да изнеса най-коварното си съмнение: Дали премиерът не предава българите в Западните покрайнини срещу сръбска съдебна индулгенция?
Велизар Енчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар