Страници

неделя, 9 май 2010 г.

ЗАПОЧВА НОВОТО ШОУ НА БОЙКО И СЛАВИ!


Слави е просто един шоумен. Аз лично не го харесвам, не съм го гледал от години. Ясно ми е колко много почитатели има, ясно ми е че е един от малкото български артисти, който е в състояние да напълни и най големия ни стадион. Не е моят артист обаче. Но това е изключително малък проблем. Даже нещо повече, това въобще не е проблем! Когато започне шоуто му, аз си имам дистанционно и го използвам. Никой не ме задължава да гледам Слави, след като не го харесвам. Нито пък аз забранявам на хората които го харесват да го гледат! Въпрос на личен избор за всеки от нас е това, и на взаимна толерантност, нещо в което аз безкрайно много вярвам и се стремя да спазвам винаги! Тук вече се появява и основната разлика между Слави и Бойко Борисов. Бойко Борисов също е шоумен, също има собствено шоу, също е в състояние да накара една огромна част от населението, образно казано, да напълни най големия стадион... Проблемът в случая е, че от шоуто на Бойко няма отърване! Единственото работещо дистанционно, с което може да смениш канала е емиграцията. Пък на мен това дистанционно не ми е любимо. Имам си мои съображения, премислил съм го на дълго и нашироко и съм преценил, че искам да си остана тук. Жалкото е, че оставайки тук, съм принуден да търпя Шоуто на Бойко. Както казах одеве, въпрос на избор! Нямам намерение да се оплаквам, нямам намерение да упреквам българския народ, че е напълнил бойковия стадион. Така е решил народт, така трябва да бъде, както се казва, vox populi - vox dei, независимо дали на мен ми харесва или не! Безкрайно вярвам в принципите на демокрацията, за да си позволя да роптая срещу един от основните! Тази ми убеденост обаче, ми дава основание да проявявам претенции и да критикувам управляващите, защото по същество, критиките ми се явяват защита на същите тези принципи! Затова ще си позволя да се обърна към премиера, независимо дали има или няма шанс това ми обръщение да стигне до адресата си! Уважаеми Бойко, първото което искам да ти кажа е, какво търсиш при Слави?! Защо адже.ба си тръгнал да водиш вдъобще пазарлъци с него, по състава на правителството?! Нямаш ли си достатъчно ясно регламентирани процедури и достатъчно парламентарни и извънпарлементарни партии с които да се консултираш, ами си тръгнал да дириш акъл от телевизионните водещи? Знаеш ли, аз като прочетох първоначално информацията за преговорите ти със Слави, веднага в съзнанието ми изникна една картинка... може би рожба на развинтеното ми въображение, може би реална.....не знам!
Представих си, как си тръгваш гневен и мърморещ под мустак от срещата със Слави.- Мамка му и дългуч- просъскваш през зъби- ще ми иска той 50%!!?? Ми той утре и 50% от Цветилинкините имоти може да ми поиска бе! Или от винетките! А бееее...Я да си.....тъкоъ..да си гледа бенда!!! Без него ще действам! Мяташ се на джипката и с мръсна газ отпрашваш по разбитите софийски улици.Сладвящата ти спирка виждам в уютния офис на телевизия СКАТ- Добър ден, Валери!- Добър ден, Бойко! Какво те води насам? - Мииии аз тъкоъъъъ.....министри търся, ама да не са 50 на 50!- Аааа, не! Не става, колега! Ние имаме един тук, ама него за президен го гласим. Няма да го зяносаме за министър!- Ех, жалко! Нищо! Ама все пак, така...ако може поне Калинка, а?! - А неее! Абсурд! Калинка не я давам! Тя остава да си води предаването! (тя в последствие не стана точно така работата с Калинка, ама той тогава не е знаел...)- Добре де, добре! Айде със здраве тогава! - Със здраве, Бойко! Успех!С леко омърлушен вид напускаш СКАТ, но изведнъж те осенява блестящата идея! Е как не си се сетил по рано! Без забавяне се заемаш!- Здравейте, професор Вучков!- Здраавееййй, Бойкоооооо! Кхъ кхъ!- Аз такова, викам дали няма да искаш да те направя министър в новото ми правителство?! - Ти ли бееееееее, алаааанкоооуулууу?! Министър щял да ме прай?! Аз имам написани над 20 книги! Ако не ме направиш премиер, пък ти да си ми заместник, не кандисвам!- Ай сиктир ве, дъртак! Премиер?! Ми аз кво?! -обръщаш се и си тръгваш бесен!Караш бясно по софийските улици, ченето ти се трака на всяка дупка. Мислиш трескаво. Какво остана?! Май няма вече голям избор! Мамка му! Ще трябва да се отбиеш и до БНТ! Хич не ти се ще! То, аслъ, какво ли ще намериш в БНТ, освен турски новини.... Ама като няма риба, и ракът е риба! С навъсен вид пракираш на Сан Стефано. Влизаш. Ченгето на входа ти отдава чест, мислиш си "Тоя май ме харесва и е гласувал за мен, може да му се обядя после, я за глав.сек., я за шеф на отдел...ама първо кабинета да оправим" Влизаш при шефката без да се церемониш.- Уляно! Дай ми министър, иначе кажа на Дянков да ви спре субсидията!- Ще ти дам, ама носиш ли микрофон?! Нали обеща да купиш, след като боядиса оня със синя боя?!- Уляноооооо-поглеждаш я строго- ти май, май...не искаш да получаваш заплата, а?!- Еее, добре деее, извинявай шефе! Ей на, вземи Васа Ганчева! За всичко става! - Ма ти луда ли си ма?! Васа?! Ти как си представяш да наредя Васа до Фидосова и Цецка?! Ми нали ще заприличаме на оня приказка, дето едни животинки си строили къщички от слама, от дърво и от кирпич?! Ще ни се смеят и кучетата!- Като не щеш Васа, вземи Божидар!- Кой Божидар?! Искренов ли?!- Не бе, шефе! Димитров!- Ама той не е ли от ВС на БСП?!- Беше, ама се поправи!- Ами те крадливи комунистите, ма Уляно!- Е нищо деее, няма да му даваш портфейл и готово!Замисляш се....пък накрая си казваш:-Какво пък! Добро е момчето! Един министър е готов! Остават още някалко, но окрилен от успеха, с нови сили се заемаш.
Чичо Кольо

Няма коментари:

Публикуване на коментар