Ако службите ги е газил Трактор, защо не викаха?! Под печат е новата книга на варненската разследваща журналистка Веселина Томова – “Алексей и останалите”. Книгата вади на бял свят ужасяващите механизми на сливането между власт и мафия, и търси отговори на тежки въпроси. Например: кой връзва пранги на ДАНС; що за човек е Трактора; колко струва моралът на ченгетата; къде е истината за прокуратурата...Днес “ШОУ пуска откъс от книгата “Алексей и останалите”.
Предстоеше удар срещу канал за внос на автомобили с американски номера в цялата страна, включително и във Варна. Спецотряд на ДАНС пристигна от столицата и удари собственици на такива автомобили. Каналът за внос бе действал на територията на Варна необезпокоявано. Акцията бе проведена без участие на подразделенията на МВР в града по обясними причини. Варненската вътрешна дирекция е знаела за този канал, но не си е мръднала пръста, за да го удари. Проверени бяха 50 автомобила, а във Варна задържаха четири такива с американски регистрации. 30 собственика на подобни возила се разпитваха за произхода на колите. Освен Варна агентите удариха в Пловдив, София, Бургас и Сливен. Луксозните скъпи возила се внасяха от САЩ и бяха с американска регистрация. Автомобилите не се прехвърляха у нас, тъй като по този начин се избягваха данъците, ДДС и акцизите. За да внесеш например лъскав джип, трябваше да се тръшнеш около 40 000 долара, при положение че тук същата кола струва между 100 000 и 150 000 лева. Превозът през океана струваше само около 2000 – 4000 лева. Колите се водеха на временен внос и на всеки шест месеца трябваше да излизат от страната. За баровците обаче това не беше проблем – те отиваха да пият едно кафе до Гърция или Турция и всичко се решаваше. Подобен тип луксозни возила се караха с пълномощно. Варна бе едно от топсредищата на такъв тип автомобили с американски номера. Алексей стоеше зад тази акция. Малко преди да ударят, един агент във Варна беше свършил брилянтна разузнавателна работа...
Бях в непрекъснат шпагат между Варна и столицата. С времето пътуванията ставаха толкова чести, че краката ми изтръпнаха. Една призрачна вечер бодиках в гръцката си салата, взирайки се в лаптопа на масата в ресторанта „Хармония” на басейн „Спартак”. Аха да отпия от чашата с бяло вино и в ресторанта влязоха Яне Янев и Димитър Абаджиев. Седнаха на масата, която беше запазена марка на Алексей – последната в дъното, вдясно. Съсредоточено се взирах в екрана на лаптопа, но периферното ми зрение отбелязваше всичко – поръчаните уискита, високия говор на Яне. Алексей влезе и се настани на масата до тях. Яне ръкомахаше, възбудено обясняваше някакви свои теории и беше като едно истинско хлапе. Честно, радвах му се. Над монитора следях какво става на масата при тях, въпреки че разстоянието не ми даваше възможност да подслушвам качествено. Алексей обаче бе не по-малка хиена от мен и уж гледаше напред, където всъщност се намирах, но сякаш не ме виждаше.Колко струва Димитър Абаджиев? На излизане той ме представи на Яне и Абаджиев: „Запознайте се!”, отсече властно, без да казва коя съм, оставяйки това на мен. Година по-късно Димитър Абаджиев, след ареста на Алексей Петров и след напускането на РЗС, щеше да каже, че Яне имал нещо общо с Петров. Това бил чувал...Осребрявайки предложението на Бойко Борисов срещу 180 000 евро на година да представя страната ни в проекта “Набуко”, Абаджиев беше забравил вкуса на уискито на басейна “Спартак”. Аз обаче го бях гарнирала до моите свински карета на скара. Като сварен картоф.
Записът от село Кочан – грешката е вярна Преди изборите Алексей Петров прогнозираше, че бъдещото правителство, което очаква България, ще е от експерти, защото ГЕРБ няма да успеят да вземат подобаващото мнозинство. Той беше един от царете на „упражненията срещу ДПС”, но когато нечия ръка пусна скандалния запис от изказване на Доган в с. Кочан и поднесе драстичната победа на Бойко Борисов, вече не бях сигурна кой точно за кого е играл по изборите. Доган не правеше никога случайни грешки.Алексей също не предприемаше случайни ходове.Бойко пък имаше сметка от „договорились” и с двамата.Станишев никой не го броеше. И това щеше да стане кристално ясно още по-нататък. Предателствата обаче бяха сготвени далеч преди изборите. Оставаше само да се настроят градусите на фурната.
„ В средата на юни 2009 г мои източници, които никога не ме бяха подвеждали, ми разкриха, че наскоро страховитият Сретен Йосич е осъществил знакова среща с бивша фигура на СИК – В.Й. Натрапчиво и подробно Йоца се е интересувал от Христо Ковачки. А когато Сретен Йосич се интересува прекалено от някой, става опасно, се смееха източниците ми.Контактът е осъществен в Сърбия. При срещата Сретен Йосич надълго и нашироко е разпитвал „как е със здравето Христо Ковачки”. По онова време същите източници твърдяха, че Йоца си е възвърнал влиянието в българска банка, която предишната година беше пред колапс и се наложи лично премиерът Станишев да я спасява от фалит. Тогава слуховете, които витаеха около въпросната банка, бяха, че тя ще се срути, благодарение на финансови гимнастики, осъществявани от Христо Ковачки. В същата банка Сретен Йосич е вкарал авоари на стойност от 700 млн. Така „случайно” се случва, че на един от приближените на Христо Ковачки, който е включен и в предизборните му листи, джипът претърпява „илюминация”. На калника на една от гумите е било поставено устройство, което „избухнало”, но по-скоро като фойерверк и иронично предупреждение, и предизвикало единствено тотална паника.Христо Ковачки, който е собственик на няколко мини и електроцентрали както в България, така и в съседна Сърбия, твърдеше, че със Сретен Йосич го свързва само и единствено приятелство, но не и бизнес. През последните години Ковачки прави мащабни инвестиции в Сърбия и закупува двадесетина компании, сред които “Невена” - Лесковац, завода от Крушевац “Траял”, “Нова гума” от Рума, мините за въглища в Ковина. Работниците в тези заводи обаче година не получават заплати. В края на 2008 г Ковачки бе арестуван и обвинен за укриване на данъци в огромни размери. Той трябваше да плати рекордна гаранция от 300 хил. лв, която обжалва. Ковачки бе един от основателите на партия ЛИДЕР, а акцията срещу него бе организирана от ДАНС.
Изборите бяха предвидими, но не съвсем. И до днес съм убедена, че Алексей изигра знакова роля в тях, и то в полза на Бойко Борисов. Много по-късно щях да прозра, че са „огледални образи”, но Алексей пак бе влязъл в роля. Няколко месеца, преди да бъде арестуван, щеше да ми каже: - Имаш една картинка, дето я пускаш в сайта – със среден пръст. Това ми е отношението към Бойко.Имаше време дотогава обаче. В онзи откъс Алексей бе качил на трактора Бойко, за да го надцака, както се прави на улицата – с целувката на Юда. И двамата си знаеха защо не трябва да тръгват остро и показно един срещу друг. Не го направиха дори и тогава, когато единият бе унижен, проснат по очи, а другият изтласка напред вътрешния си министър Цветан Цветанов, за да поеме отговорността. И на улицата е така – там мъжете знаят, че нищо не е постоянно и животът е виенско колело. Цветанов нямаше как да е преминал тази улична школовка. Той беше просто физкултурник.
По това време започнаха първите ни скоропоговорки с Алексей за съдружие в сайта afera.bg Той предлагаше сайтът да се разшири, да бъде сериозен и разследващ, и да добие такова влияние, че правораздавателните органи да се сезират от публикациите му. Аз исках същото, но знаех, че прокуратурата винаги се самосезира само когато й е удобно, и че тази битка я водя от години. Но и двамата мислехме в една посока – сайтът да стане институция срещу корупцията.- Така и така говорят, че afera.bg е мой сайт, поне да се случи. Даже приятелите си не мога да убедя, че това изобщо не е така, че нямам нищо общо. Мислят, че ги лъжа – смееше се Алексей.
Бойко така бе спечелил изборите, че чак и той бе изненадан от цялата власт, стоварена в ръцете му. ДАНС започваше да се сгромолясва. Шефът на контраразузнаването Рашко Зайков и шефът на секретното звено ОСА в ДАНС Велин Хаджолов напуснаха. Хаджолов си тръгна след скандал с „осветяването” му, раздухан в медиите след телевизионна изява на журналиста Огнян Стефанов. Случи се в студиото на Бареков по bTV. Нищо, че Бареков бе в отпуск. Конците умело се дърпаха. Алексей бе водил война срещу Драшковия кръг в ДАНС и сега мачът се обръщаше. Отборът на Драшков се завръщаше на бял кон. Всички мислеха, че Алексей също вече е вън от ДАНС, но той все още бе там. Още не бе настъпил 31 август, когато сам тръшна вратата на Агенцията.- Живот си живеете... Ако знаеш какви неща съм замислил, Томова... Ама ще те чакам да пораснеш малко и тогава ще ти кажа... – премина в тръс покрай мен Алексей, говорейки в движение. Малко хора знаеха, че когато говори, особено по телефона, той върви. Дори и когато е в ресторант. Месеци по-късно с Лъки иронично се подсмихвахме: “Леле, как издържа в килията, сигурно циркулира напред-назад...” Когато говори по телефона, Алексей е стигал до абсурди, без да се усети, например в чужбина да изкачи 24 етажа на хотел, или от басейна „Спартак” да стигне пеша до МОЛ-а. Нещата, замислени от Алексей, бяха свързани и с медии. Знаех, че готви вестник. Проектът бе за разследващо издание със светски нюанси, нещо като английските таблоиди, вестник, в който да бъде извадена истината за аферите на властта и прехода. Зоя Димитрова бе напуснала ДАНС и щеше да е човекът, който да движи проекта. Алексей бе опиянен от идеята и тя наистина бе качествена, докато не го удавиха в нея некадърниците, на които заложи.Това обаче предстоеше. И той бе потаен за скритите си медийни лимонки. Говорехме си за нашето съдружие между другото – без ангажименти, без конкретни параметри, лаф да става. Той обещаваше, че ще се чуем. Преднамереното му нехайство криеше някакво особено отношение. Не предприемаше нищо, по никакъв начин не влияеше върху сайта, не искаше от мен услуги, аз също, продължавахме да сме си особен вид приятели, които се дебнеха. Уж като хищници, но с един особен респект помежду си.На 31-ви август, когато напусна ДАНС, ми каза:- Развързаха ми ръцете...Не изглеждаше угнетен, точно обратното – лекичко бе открехнал маската на костюмирания агент и крачеше широко. Усмихнат, както може да се усмихва тигър, пуснат от клетка. По това време, а и много преди него, никой в медиите не смееше да спомене името на Алексей Петров, а ако го правеше, си личеше свръх предпазливостта да не бъде настъпена опашката на лъва. Очевидно Алексей владееше изкуството на контрола.Но не и върху мен.
Завъртането на политическата рулетка бе изчислено. С малко повече – за разкош. Идваше времето на лъжите след дадените обещания. Първото нещо, с което се заеха управляващите „Избираш Бойко, получаваш Костов!”, бе ДАНС. Костов, ген. Атанасов, Драшков и протежетата му наизлизаха от дупките и яростно заляха обществото с теориите си за лошата ДАНС и как те ще превърнат спецслужбите ни в ангели небесни. Обаче онези, които помнеха службите по времето на Командира, кристално ясно знаеха, че идва сатрапно време. Бойко Борисов, абсолютно непривично за егоцентричната му природа, за първи път не бе на първата линия. Мълчеше и бе пуснал напред кучетата на Костов. Хитрото момче, подвизавало се на улицата, знаеше, че когато играта стане опасна, е по-здравословно да се потопиш.А и той нямаше думата в този пъзел.Връщането на Драшковия отбор на ръководни длъжности в ДАНС не беше негова воля. „Цветлин Йовчев и връщането на Драшков е решение на американците. Обвързани са с аферата с циркония, както и с преплетки с амфетаминовия бизнес. Бойко нямаше думата за назначаването им. Той би си сложил други хора, но никога не би ритнал срещу американците. При налагането на този екип обаче, Бойко е изтъргувал и нещо за себе си – американците да го пазят от... Сретен Йосич”, ми довери високопоставен източник, който бе точно в епицентъра на събитията на новата кохорта в Агенцията за сигурност.Година по-късно в интервю Стефан Гамизов щеше да подскаже същото – че е склонен да не обвинява директно Борисов за избора на ръководство на ДАНС в лицето на Драшковия кръг, защото не зависело от него. ДАНС бе разстреляна...
Предстоеше удар срещу канал за внос на автомобили с американски номера в цялата страна, включително и във Варна. Спецотряд на ДАНС пристигна от столицата и удари собственици на такива автомобили. Каналът за внос бе действал на територията на Варна необезпокоявано. Акцията бе проведена без участие на подразделенията на МВР в града по обясними причини. Варненската вътрешна дирекция е знаела за този канал, но не си е мръднала пръста, за да го удари. Проверени бяха 50 автомобила, а във Варна задържаха четири такива с американски регистрации. 30 собственика на подобни возила се разпитваха за произхода на колите. Освен Варна агентите удариха в Пловдив, София, Бургас и Сливен. Луксозните скъпи возила се внасяха от САЩ и бяха с американска регистрация. Автомобилите не се прехвърляха у нас, тъй като по този начин се избягваха данъците, ДДС и акцизите. За да внесеш например лъскав джип, трябваше да се тръшнеш около 40 000 долара, при положение че тук същата кола струва между 100 000 и 150 000 лева. Превозът през океана струваше само около 2000 – 4000 лева. Колите се водеха на временен внос и на всеки шест месеца трябваше да излизат от страната. За баровците обаче това не беше проблем – те отиваха да пият едно кафе до Гърция или Турция и всичко се решаваше. Подобен тип луксозни возила се караха с пълномощно. Варна бе едно от топсредищата на такъв тип автомобили с американски номера. Алексей стоеше зад тази акция. Малко преди да ударят, един агент във Варна беше свършил брилянтна разузнавателна работа...
Бях в непрекъснат шпагат между Варна и столицата. С времето пътуванията ставаха толкова чести, че краката ми изтръпнаха. Една призрачна вечер бодиках в гръцката си салата, взирайки се в лаптопа на масата в ресторанта „Хармония” на басейн „Спартак”. Аха да отпия от чашата с бяло вино и в ресторанта влязоха Яне Янев и Димитър Абаджиев. Седнаха на масата, която беше запазена марка на Алексей – последната в дъното, вдясно. Съсредоточено се взирах в екрана на лаптопа, но периферното ми зрение отбелязваше всичко – поръчаните уискита, високия говор на Яне. Алексей влезе и се настани на масата до тях. Яне ръкомахаше, възбудено обясняваше някакви свои теории и беше като едно истинско хлапе. Честно, радвах му се. Над монитора следях какво става на масата при тях, въпреки че разстоянието не ми даваше възможност да подслушвам качествено. Алексей обаче бе не по-малка хиена от мен и уж гледаше напред, където всъщност се намирах, но сякаш не ме виждаше.Колко струва Димитър Абаджиев? На излизане той ме представи на Яне и Абаджиев: „Запознайте се!”, отсече властно, без да казва коя съм, оставяйки това на мен. Година по-късно Димитър Абаджиев, след ареста на Алексей Петров и след напускането на РЗС, щеше да каже, че Яне имал нещо общо с Петров. Това бил чувал...Осребрявайки предложението на Бойко Борисов срещу 180 000 евро на година да представя страната ни в проекта “Набуко”, Абаджиев беше забравил вкуса на уискито на басейна “Спартак”. Аз обаче го бях гарнирала до моите свински карета на скара. Като сварен картоф.
Записът от село Кочан – грешката е вярна Преди изборите Алексей Петров прогнозираше, че бъдещото правителство, което очаква България, ще е от експерти, защото ГЕРБ няма да успеят да вземат подобаващото мнозинство. Той беше един от царете на „упражненията срещу ДПС”, но когато нечия ръка пусна скандалния запис от изказване на Доган в с. Кочан и поднесе драстичната победа на Бойко Борисов, вече не бях сигурна кой точно за кого е играл по изборите. Доган не правеше никога случайни грешки.Алексей също не предприемаше случайни ходове.Бойко пък имаше сметка от „договорились” и с двамата.Станишев никой не го броеше. И това щеше да стане кристално ясно още по-нататък. Предателствата обаче бяха сготвени далеч преди изборите. Оставаше само да се настроят градусите на фурната.
„ В средата на юни 2009 г мои източници, които никога не ме бяха подвеждали, ми разкриха, че наскоро страховитият Сретен Йосич е осъществил знакова среща с бивша фигура на СИК – В.Й. Натрапчиво и подробно Йоца се е интересувал от Христо Ковачки. А когато Сретен Йосич се интересува прекалено от някой, става опасно, се смееха източниците ми.Контактът е осъществен в Сърбия. При срещата Сретен Йосич надълго и нашироко е разпитвал „как е със здравето Христо Ковачки”. По онова време същите източници твърдяха, че Йоца си е възвърнал влиянието в българска банка, която предишната година беше пред колапс и се наложи лично премиерът Станишев да я спасява от фалит. Тогава слуховете, които витаеха около въпросната банка, бяха, че тя ще се срути, благодарение на финансови гимнастики, осъществявани от Христо Ковачки. В същата банка Сретен Йосич е вкарал авоари на стойност от 700 млн. Така „случайно” се случва, че на един от приближените на Христо Ковачки, който е включен и в предизборните му листи, джипът претърпява „илюминация”. На калника на една от гумите е било поставено устройство, което „избухнало”, но по-скоро като фойерверк и иронично предупреждение, и предизвикало единствено тотална паника.Христо Ковачки, който е собственик на няколко мини и електроцентрали както в България, така и в съседна Сърбия, твърдеше, че със Сретен Йосич го свързва само и единствено приятелство, но не и бизнес. През последните години Ковачки прави мащабни инвестиции в Сърбия и закупува двадесетина компании, сред които “Невена” - Лесковац, завода от Крушевац “Траял”, “Нова гума” от Рума, мините за въглища в Ковина. Работниците в тези заводи обаче година не получават заплати. В края на 2008 г Ковачки бе арестуван и обвинен за укриване на данъци в огромни размери. Той трябваше да плати рекордна гаранция от 300 хил. лв, която обжалва. Ковачки бе един от основателите на партия ЛИДЕР, а акцията срещу него бе организирана от ДАНС.
Изборите бяха предвидими, но не съвсем. И до днес съм убедена, че Алексей изигра знакова роля в тях, и то в полза на Бойко Борисов. Много по-късно щях да прозра, че са „огледални образи”, но Алексей пак бе влязъл в роля. Няколко месеца, преди да бъде арестуван, щеше да ми каже: - Имаш една картинка, дето я пускаш в сайта – със среден пръст. Това ми е отношението към Бойко.Имаше време дотогава обаче. В онзи откъс Алексей бе качил на трактора Бойко, за да го надцака, както се прави на улицата – с целувката на Юда. И двамата си знаеха защо не трябва да тръгват остро и показно един срещу друг. Не го направиха дори и тогава, когато единият бе унижен, проснат по очи, а другият изтласка напред вътрешния си министър Цветан Цветанов, за да поеме отговорността. И на улицата е така – там мъжете знаят, че нищо не е постоянно и животът е виенско колело. Цветанов нямаше как да е преминал тази улична школовка. Той беше просто физкултурник.
По това време започнаха първите ни скоропоговорки с Алексей за съдружие в сайта afera.bg Той предлагаше сайтът да се разшири, да бъде сериозен и разследващ, и да добие такова влияние, че правораздавателните органи да се сезират от публикациите му. Аз исках същото, но знаех, че прокуратурата винаги се самосезира само когато й е удобно, и че тази битка я водя от години. Но и двамата мислехме в една посока – сайтът да стане институция срещу корупцията.- Така и така говорят, че afera.bg е мой сайт, поне да се случи. Даже приятелите си не мога да убедя, че това изобщо не е така, че нямам нищо общо. Мислят, че ги лъжа – смееше се Алексей.
Бойко така бе спечелил изборите, че чак и той бе изненадан от цялата власт, стоварена в ръцете му. ДАНС започваше да се сгромолясва. Шефът на контраразузнаването Рашко Зайков и шефът на секретното звено ОСА в ДАНС Велин Хаджолов напуснаха. Хаджолов си тръгна след скандал с „осветяването” му, раздухан в медиите след телевизионна изява на журналиста Огнян Стефанов. Случи се в студиото на Бареков по bTV. Нищо, че Бареков бе в отпуск. Конците умело се дърпаха. Алексей бе водил война срещу Драшковия кръг в ДАНС и сега мачът се обръщаше. Отборът на Драшков се завръщаше на бял кон. Всички мислеха, че Алексей също вече е вън от ДАНС, но той все още бе там. Още не бе настъпил 31 август, когато сам тръшна вратата на Агенцията.- Живот си живеете... Ако знаеш какви неща съм замислил, Томова... Ама ще те чакам да пораснеш малко и тогава ще ти кажа... – премина в тръс покрай мен Алексей, говорейки в движение. Малко хора знаеха, че когато говори, особено по телефона, той върви. Дори и когато е в ресторант. Месеци по-късно с Лъки иронично се подсмихвахме: “Леле, как издържа в килията, сигурно циркулира напред-назад...” Когато говори по телефона, Алексей е стигал до абсурди, без да се усети, например в чужбина да изкачи 24 етажа на хотел, или от басейна „Спартак” да стигне пеша до МОЛ-а. Нещата, замислени от Алексей, бяха свързани и с медии. Знаех, че готви вестник. Проектът бе за разследващо издание със светски нюанси, нещо като английските таблоиди, вестник, в който да бъде извадена истината за аферите на властта и прехода. Зоя Димитрова бе напуснала ДАНС и щеше да е човекът, който да движи проекта. Алексей бе опиянен от идеята и тя наистина бе качествена, докато не го удавиха в нея некадърниците, на които заложи.Това обаче предстоеше. И той бе потаен за скритите си медийни лимонки. Говорехме си за нашето съдружие между другото – без ангажименти, без конкретни параметри, лаф да става. Той обещаваше, че ще се чуем. Преднамереното му нехайство криеше някакво особено отношение. Не предприемаше нищо, по никакъв начин не влияеше върху сайта, не искаше от мен услуги, аз също, продължавахме да сме си особен вид приятели, които се дебнеха. Уж като хищници, но с един особен респект помежду си.На 31-ви август, когато напусна ДАНС, ми каза:- Развързаха ми ръцете...Не изглеждаше угнетен, точно обратното – лекичко бе открехнал маската на костюмирания агент и крачеше широко. Усмихнат, както може да се усмихва тигър, пуснат от клетка. По това време, а и много преди него, никой в медиите не смееше да спомене името на Алексей Петров, а ако го правеше, си личеше свръх предпазливостта да не бъде настъпена опашката на лъва. Очевидно Алексей владееше изкуството на контрола.Но не и върху мен.
Завъртането на политическата рулетка бе изчислено. С малко повече – за разкош. Идваше времето на лъжите след дадените обещания. Първото нещо, с което се заеха управляващите „Избираш Бойко, получаваш Костов!”, бе ДАНС. Костов, ген. Атанасов, Драшков и протежетата му наизлизаха от дупките и яростно заляха обществото с теориите си за лошата ДАНС и как те ще превърнат спецслужбите ни в ангели небесни. Обаче онези, които помнеха службите по времето на Командира, кристално ясно знаеха, че идва сатрапно време. Бойко Борисов, абсолютно непривично за егоцентричната му природа, за първи път не бе на първата линия. Мълчеше и бе пуснал напред кучетата на Костов. Хитрото момче, подвизавало се на улицата, знаеше, че когато играта стане опасна, е по-здравословно да се потопиш.А и той нямаше думата в този пъзел.Връщането на Драшковия отбор на ръководни длъжности в ДАНС не беше негова воля. „Цветлин Йовчев и връщането на Драшков е решение на американците. Обвързани са с аферата с циркония, както и с преплетки с амфетаминовия бизнес. Бойко нямаше думата за назначаването им. Той би си сложил други хора, но никога не би ритнал срещу американците. При налагането на този екип обаче, Бойко е изтъргувал и нещо за себе си – американците да го пазят от... Сретен Йосич”, ми довери високопоставен източник, който бе точно в епицентъра на събитията на новата кохорта в Агенцията за сигурност.Година по-късно в интервю Стефан Гамизов щеше да подскаже същото – че е склонен да не обвинява директно Борисов за избора на ръководство на ДАНС в лицето на Драшковия кръг, защото не зависело от него. ДАНС бе разстреляна...
Веселина Томова
Няма коментари:
Публикуване на коментар