Издателство ″Ентусиаст“ и журналистът Иво Инджев имат удоволствието да ви представят ″Президент на РъБъ“. Книгата излиза на 2 юни 2010 г., когато ще бъде и официалното й представяне в ресторант-градина ″Синият лъв“.
″Колективният отказ на медиите да си свършат работата е невидимото за мнозина, но най-пряко основанието да се задават много по-тежки въпроси от онзи за “мезонета”. Способните да забележат това разбрах
а, че обществото е лишено от защитата срещу заразителния пример на корупцията, чиито метастази тръгват от върха на държавата. А щом за главата е позволено да се вмирише, всеки индивид с престъпни наклонности се чувства направо поканен да ги развихри. Което и стана“, споделя журналистът в книгата.
Докато чака да се изясни истинската самоличност на анонимния източник ″Джеймс Бонд“ или Агент ″007“, оповестил информацията за мезонет, подарен на президента, верен на своето журналистическо призвание, Иво Инджев решава ″да свърши малко работа“ и да напише тази книга.
Изборът на заглавие е не само подходящ, но и съдържащ свръхдоза буквализъм, защото всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. Така в стремежа си да нарича нещата с истинските им имена, Инджев взима крайното решение да запази естетиката на фонетиката и избира заглавието ″Президент на РъБъ“.
Книгата ″Президент на РъБъ“ в никакъв случай не е бунт срещу собственото му минало и то съвсем не е нейна тема. ″За собственото ми въстание ще стане дума другаде и по друг начин“, споделя авторът в предговора към нея. Никъде в книгата си Иво Инджев не нарича президента Георги Първанов с агентурното му име ″Гоце” (освен веднъж в предисловието) не от страх, че ще бъде сравняван с него по формален признак, а защото не е съгласен, че ″Гоце” е по-точното название на неговия (анти)герой.
″Ако страхът беше водещ мотив за мен, нямаше изобщо да се захвана с тази книга“, отговаря предварително Безобидния, както го нарича Георги Първанов в изявление след ″Въпроса” за мезонета.
За да се реши ″случаят”, Иво Инджев организира импровизираната ″кръгла” маса в книгата си, за да почерпи мъдрост и още обективизъм от своите ″съветници”. Освен Джон Лок, там са и Аристотел, Аристип, Сократ, Питагор, Гай Юли Цезар, Диоген, Сенека, Ларошфуко, Епикрит и много други, сред които и негови колеги и приятели, с които ще стигнат до простичкото философско заключение от написното и за горчивата чаша в края на книгата... пардон на живота, който Уди Алън определя като ″опасна болест, която се предава по полов път“.
Още много време ще мине, докато всички ние, независимо кои сме и какво работим, разберем, че в думите на Лев Толстой: ″Едни от най-опасните думи са: всички правят така“, се крие не само лична, но и дълбоко историческа истина. Това е тежката присъда за Президента на РъБъ в края на екзистенциалния дебат около ″масата“.
След нейното изричане Иво Инджев просто добавя, че на един президент най-малко му приляга такава индулгенция и Агент Гоце съвсем не е частен случай, а емблема на един много по-грандиозен проблем, която се превръща в контрагент на реваншизма.
″Президент на РъБъ” е опит за запознанство с истината от “най-висша инстанция”. И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в “свещена крава” начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода.
Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития от страх стомах. Лекува болки от чупки в кръста и артрит от коленичене. Вода от извора ви предлагам и на вас.
Запознайте се с непознатия ви президент на РъБъ.
В книгата ″Президент на РъБъ” журналистът Иво Инджев дава отговор на куп въпроси, които ежедневно вълнуват обществеността, в един прям и много личен разказ:
Какво е общото между Георги Първанов, 53 г. и “Гоце Делчев” 53 Е?
Кой (не)живее на “Гоце делчев” 53 Е и защо?
Защо не ме удаваха в капка истина?
Как усмиряваше опърничавото слово?
Кои са следочистачите му?
Как президентът замери журналист със с(к)андал?
Защо около него витае страх?
Как Путин го репликира за приятеля му Манджуков?
Как се озова между Путин и Распутин?
Проводник или полупроводник на руските интереси?
Как Държавният департамент на САЩ дипломатично го опроверга?
Защо се преобърна за НАТО?
Как прескочи от комунизма към хедонизма?
″Колективният отказ на медиите да си свършат работата е невидимото за мнозина, но най-пряко основанието да се задават много по-тежки въпроси от онзи за “мезонета”. Способните да забележат това разбрах
а, че обществото е лишено от защитата срещу заразителния пример на корупцията, чиито метастази тръгват от върха на държавата. А щом за главата е позволено да се вмирише, всеки индивид с престъпни наклонности се чувства направо поканен да ги развихри. Което и стана“, споделя журналистът в книгата.Докато чака да се изясни истинската самоличност на анонимния източник ″Джеймс Бонд“ или Агент ″007“, оповестил информацията за мезонет, подарен на президента, верен на своето журналистическо призвание, Иво Инджев решава ″да свърши малко работа“ и да напише тази книга.
Изборът на заглавие е не само подходящ, но и съдържащ свръхдоза буквализъм, защото всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. Така в стремежа си да нарича нещата с истинските им имена, Инджев взима крайното решение да запази естетиката на фонетиката и избира заглавието ″Президент на РъБъ“.
Книгата ″Президент на РъБъ“ в никакъв случай не е бунт срещу собственото му минало и то съвсем не е нейна тема. ″За собственото ми въстание ще стане дума другаде и по друг начин“, споделя авторът в предговора към нея. Никъде в книгата си Иво Инджев не нарича президента Георги Първанов с агентурното му име ″Гоце” (освен веднъж в предисловието) не от страх, че ще бъде сравняван с него по формален признак, а защото не е съгласен, че ″Гоце” е по-точното название на неговия (анти)герой.
″Ако страхът беше водещ мотив за мен, нямаше изобщо да се захвана с тази книга“, отговаря предварително Безобидния, както го нарича Георги Първанов в изявление след ″Въпроса” за мезонета.
За да се реши ″случаят”, Иво Инджев организира импровизираната ″кръгла” маса в книгата си, за да почерпи мъдрост и още обективизъм от своите ″съветници”. Освен Джон Лок, там са и Аристотел, Аристип, Сократ, Питагор, Гай Юли Цезар, Диоген, Сенека, Ларошфуко, Епикрит и много други, сред които и негови колеги и приятели, с които ще стигнат до простичкото философско заключение от написното и за горчивата чаша в края на книгата... пардон на живота, който Уди Алън определя като ″опасна болест, която се предава по полов път“.
Още много време ще мине, докато всички ние, независимо кои сме и какво работим, разберем, че в думите на Лев Толстой: ″Едни от най-опасните думи са: всички правят така“, се крие не само лична, но и дълбоко историческа истина. Това е тежката присъда за Президента на РъБъ в края на екзистенциалния дебат около ″масата“.
След нейното изричане Иво Инджев просто добавя, че на един президент най-малко му приляга такава индулгенция и Агент Гоце съвсем не е частен случай, а емблема на един много по-грандиозен проблем, която се превръща в контрагент на реваншизма.
″Президент на РъБъ” е опит за запознанство с истината от “най-висша инстанция”. И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в “свещена крава” начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода.
Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития от страх стомах. Лекува болки от чупки в кръста и артрит от коленичене. Вода от извора ви предлагам и на вас.
Запознайте се с непознатия ви президент на РъБъ.
В книгата ″Президент на РъБъ” журналистът Иво Инджев дава отговор на куп въпроси, които ежедневно вълнуват обществеността, в един прям и много личен разказ:
Какво е общото между Георги Първанов, 53 г. и “Гоце Делчев” 53 Е?
Кой (не)живее на “Гоце делчев” 53 Е и защо?
Защо не ме удаваха в капка истина?
Как усмиряваше опърничавото слово?
Кои са следочистачите му?
Как президентът замери журналист със с(к)андал?
Защо около него витае страх?
Как Путин го репликира за приятеля му Манджуков?
Как се озова между Путин и Распутин?
Проводник или полупроводник на руските интереси?
Как Държавният департамент на САЩ дипломатично го опроверга?
Защо се преобърна за НАТО?
Как прескочи от комунизма към хедонизма?
Няма коментари:
Публикуване на коментар