- Г-н Стаменов, да започнем с един особен въпрос. Има една стара приказка в журналистиката че писател става умореният журналист. При теб изглежда процесът е обратен?
- Питаш ме как от писател станах журналист. Какво особено има? За мен няма нищо странно в това. Просто сядаш и пишеш. Словото е за всички стига да можеш да работиш с него. Правя това което мога и обичам и което чувствам за правилно. Писането е начин на живот, старая се да живея така както искам.
- Да, но журналистическата работа е доста по отговорна. Реалността не е както в художественият свят на автора...
- Въпрос на гледна точка, както е казал Стиви Уондър. Аз виждам света през моите очи и го пресъздавам така на хората. Словото е мирогледът на автора. Около нас текат процеси които аз виждам по един начин. Не гледам лустросаното лице, а търся реалното, ровя се и търся информация за да дам повече на читателите. Всъщност в тази посока работата ми като писател и журналист се припокрива.
- Полето за изява ти като журналист си избрал да бъде в жълтите медии. Защо точно там?
- Защото те поне имат смелостта да си признаят жанра. Другите -така наречените официози не го правят макар и за тях да е лепната по една емблема – я поръчкова медия, я медията на еди кой си, я придворната медия на премиера и коя ли още не. Смея да кажа че истинската жълта преса в България е най – свободната. Там термините “цензура” и “ свещена крава” са табу. В България жълта преса е синоним на свободно слово. Навсякъде другаде свободното слово е заключено в касата на главният редактор или скрият собственик на медията и се пуска когато има инсетес.
- Често чета твои статии и разследвания предимно във вестник “ПАПАРАК”, остри са и на моменти парят. А темите са страшни, Октоподи, Трактори, ъндърграунд, афери... Да не би да искаш да запишеш името си сред имената на българската разследваща журналистика?
- Питаш ме как от писател станах журналист. Какво особено има? За мен няма нищо странно в това. Просто сядаш и пишеш. Словото е за всички стига да можеш да работиш с него. Правя това което мога и обичам и което чувствам за правилно. Писането е начин на живот, старая се да живея така както искам.
- Да, но журналистическата работа е доста по отговорна. Реалността не е както в художественият свят на автора...
- Въпрос на гледна точка, както е казал Стиви Уондър. Аз виждам света през моите очи и го пресъздавам така на хората. Словото е мирогледът на автора. Около нас текат процеси които аз виждам по един начин. Не гледам лустросаното лице, а търся реалното, ровя се и търся информация за да дам повече на читателите. Всъщност в тази посока работата ми като писател и журналист се припокрива.
- Полето за изява ти като журналист си избрал да бъде в жълтите медии. Защо точно там?
- Защото те поне имат смелостта да си признаят жанра. Другите -така наречените официози не го правят макар и за тях да е лепната по една емблема – я поръчкова медия, я медията на еди кой си, я придворната медия на премиера и коя ли още не. Смея да кажа че истинската жълта преса в България е най – свободната. Там термините “цензура” и “ свещена крава” са табу. В България жълта преса е синоним на свободно слово. Навсякъде другаде свободното слово е заключено в касата на главният редактор или скрият собственик на медията и се пуска когато има инсетес.
- Често чета твои статии и разследвания предимно във вестник “ПАПАРАК”, остри са и на моменти парят. А темите са страшни, Октоподи, Трактори, ъндърграунд, афери... Да не би да искаш да запишеш името си сред имената на българската разследваща журналистика?
- Абе, колежке! Не един път съм напомнял и дори с риска да се потретя ще кажа че съм ученик на великия Христо Калчев. Той винаги ми казваше да не вписвам името си в нечие стадо – я на писатели, я на журналисти, на поети и какво ли още не. Не, не искам името ми да бъде вписано никъде освен на корицата на някоя моя книга или под написаната от мен статия. Не отричам никого, но аз така виждам нещата. Пиша за това за което ме е гъдел, пиша там където се чувствам свободен и полезен. Това е.
- Така поднесени нещата звучат толкова невинно. Но понякога от статиите ти гръмват обвинения, дори разкрития... нали се сещаш че подобни скандали не са като на литературен форум...
- Не са, наистина. Дори вече не един път съм усетил силната горчилка на занаята. Но как по друг начин можеш да усетиш истинската сила на словото. Последният подобен скандал с който се сблъсках беше с някакъв шеф от отдел на БНБ. Поводът беше едно разследване за банковите измами и жертвите на банковият картел в България. Ставаше въпрос за банковият рекет, измамени потребители и най – скандалното – измамата с банковите депозити с промоционални лихви. Самата реакция от разследването ми показа че аз и моят екип сме бръкнали надълбоко в една коварна система за пладнешки обир на нацията. Показали сме горчивата истина. От БНБ дори ме поканиха на среща за да ми покажат че информацията до която сме стигнали е невярна. Защо мислите? Защото е точно обратното. Имах десетки похвални писма от читатели, поздравяваха ме и дори ми писаха че такива като мен са им надеждата към спасението от банкерите – паразити. Един такъв подобен случай ме зарежда да работя с години напред...
- Бъркаш надълбоко и в политиката...
- Навсякъде където трябва. Хората, читателите за които работя искат истината и ние непрестанно я търсим. В политиката, в медиите, в шоубизнеса .. в църквата ако щеш. Когато видим реалното лице на света който ни заобикаля, тогава ще разберем в каква държава живеем и как да променим нещата които не ни харесват.
- Толкова привързано, говориш за работата си като журналист, че ме изнанадваш. Да не би да си казал край на книгите и писателската дейност?
- В никакъв случай. Не съм спрял да работя. В момента подготвям няколко проекта които скоро ще излязат на пазара. Ще останете изненадани. Повече няма да Ви кажа защото не обичам да говоря за народени деца. Пробвах възможностите си в няколко нови идеи. За тях ми трябваше повече време за работа. Събирах доста време информация за да мога да им дам нужното качество. Но до тук с това!
- Четох някъде че те представят като писател – бизнесмен. Приемаш ли я тази емблема и как разграничаваш писането от бизнеса?
- Сещам се къде ме представиха така. Ще ти кажа само че това за мен е опит на твой колега да се прави на интересен. Преди време се запознах с един поет с китара - собственик на две фабрики. Познавам рок музикант който внася и продава гуми. Аз съм в строителният бизнес. Не виждам нищо лошо или смешно до тук. Фактът че успяваш е важен. Това показва че си истински талантлив човек. А колкото до писането и бизнеса, ще ти кажа че самото писане се превръща в бизнес а това вече е нещо добро. Да правиш пари от любимата си работа си е чист кеф и надежда за много други хора които искат за се занимават с писане. Преди години дори имах спор по темата с писателя Владо Даверов, който ми зададе що годе същият въпрос. Кога намирам време да пиша, щом се занимавам бизнес. Според него писането било постоянен къртовски труд и от него не се печелило. За него може и да е така, но за мен творенето е релаксиране и бизнес. Аз си почивам докато пиша и се радвам на добри приходи.
- Какво ти е мнението на корумпираните журналисти и корупцията в медиите?
- Допада ми. Шегувам се разбира се. Ще ти отговоря с едно мое авторско клише – българският читател не е глупав, колкото и да не им се иска на някои. Той отсява нещата. Не може да бъде подведен. Мислиш ли че ако утре съдът оправдае един човек като... Вальо Топлото например, хората ще повярват в неговата невинност дори и да има медии които да го хвалят. Най – големият съдник и покровител това е народът, читателят, избирателят... Ако трябва някой да ми плаща за работата ми това е той. В този смисъл на думата аз съм корумпиран журналист, хората ми плащат купувайки си моите продукти за да гледам техният интерес.
София
Деси Монева
desimoneva@mail.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар