СКАНДАЛ! ПЛАН ДА ОТРОВЯТ ПАТРИАРХ МАКСИМ?

Знеполският епископ Йоан пробва всяка гозба и питие от трапезата на патриарха, той го причестява и изповядва в покоите му в София. Насред юлската жега и без туй пословично ленивите /когато не става въпрос за далавери/ родни отци са се разпръснали, кой където му видят очите. Изненадващо обаче в болница – при това чак в Дупница/?!/, влезе за уж “едноседмични рутинни изследвания” Русенският митрополит Неофит. Придружава го брат му Димитър, богослов, член на настоятелството на столичния храм-паметник “Александър Невски” и преподавател по западноцърковно пеене в Богословския факултет на СУ. Според официалната версия дядо Неофит, който е прехвърлил 70-те, пращял от здраве, така че престоят му във второ вътрешно отделение на Дупнишката общинска болница на първо четене е лишен от елементарна логика. Още повече, че йереят, който е кореняк софиянец, спокойно би могъл да предпочете като болшинството от събратята си Правителствена болница или МБАЛ в крайдунавския град, където е седалището му. На второ четене и непосветените в църковните потайности започват да си задават “някои” въпроси. Като например: болен ли иска да се изкара главата на Русенска епархия, или здрав,за да се позиционира по-изгодно в подмолната, но свирепа битка за ”бялото було” на дядо Максим? И ако е болен, значи на някои среди им трябва точно такъв патриарх, който ще се задържи на поста не повече от година-две и ще се оттегли или пък ще се пресели в отвъдното. Ако обаче излезе здрав, което може и да не е съвсем вярно клинично, но срещу документи не се рита, това означава, че ще цака с тази карта съперниците си за патриаршеския жезъл. Които по силата на тази логика би трябвало да са, ако не престарели, то поне във влошена здравословна кондиция, и оттам – немощни. Едно е ясно – че “примерът” на Неофит ще се окаже “заразен” и ще извади на светло всички мераклии за трона на Максим. Разбира се, те далеч не са толкова наивни, че веднага да хукнат да се изследват и да се снабдяват със съответните медицински свидетелства. А предвидливо ще изчакат да видят болен ли е или здрав в крайна сметка дядо Неофит и в зависимост от това ще “преценят” какво да бъде и собственото им здравословно състояние. Според друга версия владиката на Русе и брат му са пострадали на някакво родово събиране – но дали от консумацията на развалена храна, или е имало и “още нещо”, в клира цари злокобно мълчание. Най-малобройни са синодалите, които смятат, че Неофит се е ангажирал да прави скрита реклама на Дупнишката общинска лечебница и лично на нейния управител – д-р Любомир Таушански, който от месеци наред е в люта конкуренция с частната болница в града, а пък в началото на годината отнесе глоба от 500 лв. заради 2 неправилно попълнени документа. Самото здравно заведение пък висеше на косъм от закриването, но като се има предвид, че частниците в бранша на всяка цена ще гледат да го елиминират от играта, има реална опасност това да се случи в съвсем близко бъдеще. Ако, естествено, не стане чудо, за което ще допринесе не само озадачаващото присъствие на духовник от такъв висок ранг, но най-вече неговите полезни връзки в някои партийни централи и свързаните с тях “добре облечени бизнесмени”. И докато за Русенския митрополит се шушука, че може да е станал жертва на “хранително отравяне”, нищо подобно не грози дядо Максим. По простата причина, че той никога не сяда да се храни, без преди това неговият викарий – Знеполски епископ Йоан, наречен Дебелия, да е опитал всяко ястие и да е отпил от всяка напитка, сервирана на трапезата. Самият патриарх бил изключително мнителен и треперелда не хапне или пийне нещо, което да му докара стомашно-чревно разстройство – с фатален изход при неговата напреднала възраст. Освен това “Мурджо”, както го наричат зад гърба му неговите подчинени, е на диета заради тежкия си диабет, и поради това бил пословично капризен към храната и ужасно придирчив към личните си готвачки. Ето защо повечето от тях /“по съвместителство” и негови любовници/ сами си взимали шапката или пък светиня му бързо-бързо намирал повод да ги отпрати. Една от бившите му готвачки, научи “ШОУ”, от няколко месеца се е заселила в манастир близо до София, за да изкупи мнимите си грехове. Викарият на дядо Максим обаче не бил само негов личен “опитвач” на храната и питиетата, но и персонален изповедник, който го причестявал в покоите му в Софийска митрополия на столичната улица “Цар Калоян” 7. Другият расоносец, който го изповядва и причестява, когато главата на БПЦ е в резиденцията си в Драгалевци, е архимандрит Алексий, игумен на Драгалевския манастир. Определено има интрига във факта, че и Йоан, и Алексий са били калугери в Кокалянския манастир и са искали да си останат там, но една сутрин патриархът се събудил и “решил”, че двете отчета ще бъдат неговите изповедници. Извън всяко съмнение е, че Максим е бил посъветван “откъдето трябва”, да ги избере.Интригата продължава и по линия на това, че и двамата изповедници на Негово Светейшество са духовни “чада” на игумена на Кокалянския манастир – архимандрит Назарий – 76-годишен пастир, когото някои миряни причисляват към малцинствата заради възчерния му тен.От нашите информатори в Синода научихме, че дядо Назарий пък още навремето е “назначен” за изповедник на всички владици в БПЦ с цел тайните и прегрешенията им да станат достояние на спецслужбите. Отделно за Кокалянската старостилна обител, сгушена сред пустошта на Плана планина, се разказват и други страхотии – например за мутренски сборища и изчезнали хора, които после се прибирали “превъзпитани”, а пък други изобщо не се връщали в цивилизацията. Стара градска легенда например нашепва, че Ирина, безследно изчезналата преди повече от 15 години щерка на покойния “генсек” Владимир Спасов, е била видяна в Кокалянския манастир, откъдето пък староверци я извели в САЩ. След тържествата по случай 39-ата годишнина от “интронизацията си” за “патриарх български” /тоест – назначението си от ЦК на БКП, на когото автоматично става номенклатурен кадър/, дядо Максим е решил да се отдаде на заслужен отдих. Не е тайна, че по всяко време на годината той може да отседне в Калоферския манастир, около чиято игумения - майка Валентина, напоследък се въртят доста пиперливи клюки. Защото и пълните профани в синодалните потайности са подочули, че по женските манастири биват “разквартирувани” най-вече бивши и настоящи метреси на родните владици,които получавали по 1000 лв. месечно, за да осигуряват уюта на интимните си покровители, когато пристигнат на посещение – разбирай – на тежка софра, и да си държат езика зад зъбите. От тази категория била и вече покойната заместник-игуменка на Самоковския метох сестра Теодосия, на която до последно викали “Теодоска с едната бозка”, издават наши клирици. Не е тайна и това, че при всяко пътуване в страната или зад граница Максим е придружаван от вездесъщия си викарий Йоан. И сега охраненият епископ щял да прави компания на патрона си, който след броени дни напускал Драгалевци и отпрашвал към родния Троянски балкан. Там, над Троянския манастир, се намирал скитът “Свети Никола”, където дядо Максим от години обичал да релаксира. До 90-ия си рожден ден се изкачвал дотам на муле, но сега вече краката не го държали и го пренасяли на нещо като “рикша” с човешка тяга. Иначе по-младите “синодални старци” масово атакуват почивната станция на БПЦ край Несебър. Тя обаче е “нелегална” – в смисъл, че свещенослужителите по канон нямат право да се пекат и къпят по бански, “за да не всяват съблазън”. Но кощунствената истина е, че чернодрешковците трупат тен и се плацикат на воля по плажове, където простосмъртните нямат достъп и не биха могли да се шокират от “милата родна картинка”. Отново по пътищата на България щял да прекара почивката си и игуменът на Рилския манастир – 56-годишният епископ Евлогий, за когото клюката носи, че е една от най-изявените “меки китки” в клира. Отецът щял да се “застопори” за по-дълго само в София, откъдето е родом, и където живее възрастната му, но отлично обгрижвана и жилава майка. Евлогий пътувал най-вече по бизнесдела с брат си, който въртял проспериращ алъш-вериш. Двамата имали и още един брат, ерген, който наскоро починал, но за разлика от тях бил беден като църковна мишка.

Божидар СЕРАФИМОВ