„НИКОГА НЕ СЪМ ОЧАКВАЛ, ЧЕ ОБУВКИТЕ на Георги Илиев ще стоят в моя кабинет" - признава човек, който разследва убийството му днес.
Той е мъж към 40-те. С бръсната глава, дръпнати очи и вид на воин. Сякаш току-що се е те-
лепортирал от Кубратова България заради участие в телевизионно шоу.
Мъжът връща лентата на живота си кадър по кадър. Спира в далечната 1993 г.
Там е заровена бутилката с най-тъмните тайни на братята Васил и Георги Илиеви. Той е сред малцината, които знаят и помнят.
Избърсва бутилката и я отпушва.
Възкръсват спомени - призраци.
Един рейнджър с бръсната глава и авантюристичен дух се връща от Камбоджа. Това е той. Тогава е на двадесет и седем. Носи малко пари, сак, пълен със спомени, и обувки, попили прахта на много приключения. Мъжът вече се е наситил на екшъни и е жаден за спокойствие.
Решил е да стане полицай, а после следовател.
Аскетично бюро, протрито диванче и купища папки го прелъстяват с обещание за канцеларски уют. Авантюристът е готов да пусне котва след бурното вълнение в Камбоджа.
Току-що е целунал джунглата за сбогом, но трябва да й каже отново: „Здравей!"
Рейнджърът попада в центрофугата на новата Камбоджа - Слънчев бряг. Съдбата го изстрелва в сърцето на лято '93.
Дните и нощите пулсират в битки. Въздухът в „саваната" лепне от страст и тръпчива екзотика.
Към небето лети амбиция за мощ. Амбицията е разперила бухалки вместо криле...
Небосклонът изглежда необятен за Васил Илиев, главатар на БГ „рейнджърите".
По това бреме той е само на двайсет и седем. Вярва, че е орисан за победа.
„Пристигам в Сл
ънчев бряг и виждам Барни Ръбълс и Фред Флинтстоун, само че мултиплицирани по 100 и въоръжени с бухалки - спомня си бившият рейнджър, сега следовател. - Борците обикаляха курорта наред и налагаха шериф-ски правила. Тогава бръмчаха с ладички и тук-та-ме с по някой издухан фолксваген."
През 1993 г. мненията за борците са крайни като огън и лед. Според някои мачкат уличните разбойници и мафиотските натрапници от чужбина. Други ги виждат като магнит за пари.
„Просто бяха марионетки на държавата" -кратък е следователят.
2. Марионетки и васали
ЗА БОРЦИТЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛЮБЕН Беров е като стар магьосник. Златна рибка за сбъднати мечти. Чичовците умуват в ложата на властта и търсят ноу-хау за милиони от въздуха.
Изобретяват сценарий за имплантиране на мутрите в Слънчев бряг. Вписват ги перфектно като фигури в римска мозайка.
През 1993 г. най-важният човек на Слънчев бряг играе две роли в една. Властта е поднесла два фотьойла на Стоян Христозов. Той се кур-дисва уютно върху меките им възглавнички.
Оглавява едновременно РПУ-Слънчев бряг и борда на директорите. В курорта вършее и специална ведомствена полиция по туризма.
„Тя се състоеше от дебеланковци, удостоени с мисията да всяват ужас - казва бивш полицай. - Шеф им беше Иван Гинов, бивш борец и районен полицейски инспектор в Бургас. Той създаде фирма за охрана. Гинов беше добродушко, който и на мравята път прави."
Съдбата се готви да го приклещи в менгемето на битките.
През 1993 г. над Слънчев бряг се стеле дебела утайка. Банди и бандички цвъкат беля след беля. Полицейските бюлетини регистрират по 3600 престъпления годишно. Напира и руската мафия, „дрогирана" с богатирско самочувствие.
Напрежението ескалира ден след ден. Властта в София решава, че е дошло време да обуздае най-дивия жребец на Черноморието - Слънчев бряг. Правителството на Беров провокира тайна среща между шефовете на Слънчев бряг, местната полиция и РДВР-Бургас.
Преговарящите се събират във вила край Равда. Дискутират оживено сред стържещия глас на Висоцки, водки, сельодки и пепелници с „пирони" от фасове.
Решават да внедрят борците в курорта. Целта: превземат джунглата и я държат под контрол.
3. Ездачи отдалече
ЕДНОЧАСОВ РАЗГОВОР СЕ ОКАЗВА СЪДБОНОСЕН ЗА ВАСКО бореца и „рейнджърите". Той се усамотява със странна птица, посредник между службите и властта. Срещата протича конспиративно. Почти под ключ.
Мястото е офисът на ВИС-1 в столичния квартал „Иван Вазов". Марионетката на властта и Васил Илиев си стискат ръцете. Човекът си тръгва дискретно, както е дошъл.
„Едва 10 сутринта беше - спомня си свидетел. - Васил отвори вратата с усмивка. Поръча силно кафе и музика."
Секретарките дешифрират лаконичното му послание и пускат „Край Босфора шум се вдига".
Твърде патетично за 10 сутринта...
Десетина верни съратници влизат при Васил.
„Взимаме Слънчев бряг. Бургас, морето и неговите трудови хора ни очакват - радва се босът. - Ще се накиснем в пари до лактите. Хавата е уредена. От нас се иска само да сме на линия."
Момчетата се виждат като сърфисти по „бръснача" на вълната. Васко се качва на имперска колесница. Борческият Цезар пришпорва „коня" към морето. След него летят ескадроните, разперили бухалки вместо криле...
4. Игра на индианци
ВИСАДЖИЙСКИЯТ КЕРВАН ПРИСТИГА В СЛЪНЧЕВ БРЯГ.
Васил е със софийска бригада от 30-40 души. Развява дълга коса и се подвизава по бермуди. Прилича на индиански вожд. Бизнесът му позволява да ходи гол до кръста и по джапанки.
Плътно до него са покойните Димитър Тодоров - Митко Бретона, Димитър Димитров - Маймуняка и Илиян Казаков - Коко Шинхаеца, по-късно взривен в асансьора заедно със Стоил Славов. Колоритната бригада попълват още куп имена. Впоследствие стават едри риби в борческата мрежа.
Статуквото на Слънчев бряг е застрашено.
Иде буря, която заплашва да го духне като плажен чадър. Местните арендатори са се притаили в очакване на трусове. Борческият десант е неудържим като зейнала паст на акула. Готова е да схруска всичко по пътя си.
Васил Илиев слиза от измита до лъскаво ладичка и се отправя към РПУ-Слънчев бряг.
Шефовете го очакват. Посрещат го табиетски с бонбони, кафе-каймаклия и салтанати. Обясняват му колко е страшна уличната престъпност.
„Във вас ни е надеждата. Действайте!" - захаросват го с комплимент ченгетата.
Васил Илиев се усмихва. Харесва му да го гледат като белия вожд. Охранителят Гинов е „ръкоположен" за местен васал на висаджиите. Той и Васил си стискат ръцете.
Полицейският шеф дава скандална заповед.
Дежурният офицер се качва в служебната си кола заедно с охранителя Гинов. Промоцира борците пред всички арендатори на заведения.
„От днес тия момчета ще ви пазят - агитира ченгето. - Работят за МВР. Ако имате проблем, борците ще вземат отношение."
После висаджиите правят нов тур, само че без куки.
„Нали разбрахте какво правим заедно? За нас обаче това са разходи и ще струва пари" - недвусмислен е Васко Илиев.
Така се стига до полулегален месечен рекет. Слънчев бряг става остров на борците под полицейски буркан. Кръчмарите се чудят как да опазят кожичките си. Паниката избива в сервилност.
„Васкови пристигат довечера! На работа!" - свири тръбата ресторантьор.
Готвачи и сервитьори се разхвърчават във всички посоки. Летят като ведри персонажи от черна комедия. Пекат мръвки, изстудяват ракии, лъскат чаши.
Покривките за тържествени случаи се мятат по масите. Ресторантьорът очаква „Васкови". Пременен е в сватбени одежди. Под тях тупти заешко сърце.
Вождът пристига с 30-ина души. Повечето са дългокоси „индианци". Златните накити сковават телата им като вериги. Опустошават гозби и питиета. С жар на пирати, гладували дълго в открито море.
„Повече демокрация, по-малко полиция!" - вдига наздравица Васко Илиев. Крилатата фраза се превръща в девиз. Става повод и за нови питиета, разбира се.
1993 година е. Момчетата са лакоми. Искат приключения, адреналин, любов и пари.
В разцвета на младостта си мислят, че животът е за ядене.
5. Държава без бельо
ВАСКО БОРЕЦА И ИВАН ГИНОВ БРЪМЧАТ ЗАЕДНО ИЗ КУРОРТА нонстоп. Неразделни са като влюбени на меден месец. След тях подтичват клонингите на Фред Флинтстоун и Барни Ръбълс. Колонията на „смачканите уши" се размножава с дни. Идват нови и нови попълнения.
Блендата на изтеклото време е размила силуетите им. Загладила е бодлите, туширала е ръбовете, докато заприличат на анимационни герои.
За онова време са първична сила. Ласо над джунглата. Дяволчетата от бездънния чувал на БГ „мутриадата" узурпират Слънчев бряг.
Мутрите поемат целия пропускателен режим. По двама, по трима борци яхват всяка бариера. Раздават билетчета. Намират и цаката на дребна далаверка.
„Оказа се, че са късали фалшиви билетчета на ксерокс. Всички листчета бяха с един и същи номер - спомня си полицай. - Започнахме разследване. Повдигнахме обвинение срещу чиновник с длъжност директор на допълнителните дейности в комплекса.
Шефът офейква ала Остап Бендер. Покрива се в чужбина и следствието „дава фира". По-късно вдига китна виличка край пенливите къдрици на Ниагарския водопад и си пие уискито на чист въздух.
Разследването е стъпкано като билетче на стадион. Заобикаля дискретно борците.
В тази връзка полицейски началник от София пита шефа на РПУ-Слънчев бряг: „Защо им дадохте курорта?"
„Така решиха бордът и държавата!" - отговаря началникът на полицията.
Ако по онова време имаше черно-бели кинопрегледи, десантът на ВИС би прозвучал така:
„Групировката вършее из Слънчев бряг. Борческият комбайн превзема курорта. Бригадирите са неуморни. Жънат успех след успех!"
Сенчестият бизнес пада в ръцете им. Силоваците трамбоват денонощно из алеите. С помпозната си позлата приличат на кръвожадни разбойници от арабска приказка.
„Подозирахме ги, че влизат в комбинации с крадци и грабежаджии - спомня си полицай. - Покрай бариерата получаваха информация за по-заможните туристи. След ден-два баровците пропищяваха, че са ограбени."
Борците притискат ромските чейнчаджии. Мургавите измамници са плъзнали като кърлежи. Смучат чуждестранните туристи. Пробутват им санжета и всевъзможни дяволъци. Пред РПУ-Слънчев бряг се вият опашки от ужилени татковци, майки и дечица.
С помощта на словесни плетки и гротескна пантомима чужденците пресъздават унизителните сцени, които са преживели. Борците раздават тупалки и бухалки на ромските тарикати. Навеждат ги да плащат рекет. Слагат намордник и на крадците, които опразват хотелски стаи. Рекетират жриците на нощта. Слагат под контрол проститутките с бебешки лица. Както и лачените ретродами, избуяли под пагона на ДС.
Докато борците шетат из Сънито, баретите се трупат на Елените. Превръщат тихото семейно селище в базов лагер. Ролята им е символична. Играят „юмрук" срещу престъпността.
„Маскираните по цял ден пляскаха карти на плажа. Организираха приятелски турнири с борците. Едните ръсеха вицове за ченгета, другите - за мутри. Голям смях падаше" - спомня си туристически ас.
По това време борците нощуват из вилната зона на Слънчев бряг. Живеят по 5-6 съквартиранти накуп. Офисът на силоваците, разбира се, е дискотека. Заплюват си хитовата „Камелия". Тя е писък от бъдещето.
Изпъстрена е със светещи глобуси. Шири се на два етажа. Първоначално я държат италианци. Мутрите ги укротяват като пиленца. 30 борци охраняват ВИП бара на „Камелия". Всяка вечер тук се люлеят в индианско веселие Митко Бретона, Боян Петракиев - Барона, Младен Михалев - Маджо, Димата Руснака. Тук са и най-важните „във фундаментален аспект" чифтове братя: Цветини, Маргини, Джинките, Фалконети, Илиеви.
Още тогава „най-профи" купонджията е Георги Илиев. Красавецът със сицилиански чар е роден за веселие.
Няма припев, който да не знае. Няма хит, който да е подминал ухото му. Бохемът чуква наздравици с цялата бригада на Васко. Лежерно и от сърце.
Сицилианецът е щастлив от незнанието си - след 12 години смъртта ще го повали на същия бар. Старата чаровница „Камелия" е същата, само дето са я прекръстили в „Мултиплейс".
През 1993 г. воалът на смъртта е невидим за Жоро Илиев. Нощем лицето му отразява пъстрите глобуси и песента. След „Камелия" виса-джиите продължават купона в другите си любими заведения. Дискотеките „Мелодия", „Русалка" и „Златна ябълка" ги забавляват всяка лятна нощ.
Той е мъж към 40-те. С бръсната глава, дръпнати очи и вид на воин. Сякаш току-що се е те-
лепортирал от Кубратова България заради участие в телевизионно шоу.
Мъжът връща лентата на живота си кадър по кадър. Спира в далечната 1993 г.
Там е заровена бутилката с най-тъмните тайни на братята Васил и Георги Илиеви. Той е сред малцината, които знаят и помнят.
Избърсва бутилката и я отпушва.
Възкръсват спомени - призраци.
Един рейнджър с бръсната глава и авантюристичен дух се връща от Камбоджа. Това е той. Тогава е на двадесет и седем. Носи малко пари, сак, пълен със спомени, и обувки, попили прахта на много приключения. Мъжът вече се е наситил на екшъни и е жаден за спокойствие.
Решил е да стане полицай, а после следовател.
Аскетично бюро, протрито диванче и купища папки го прелъстяват с обещание за канцеларски уют. Авантюристът е готов да пусне котва след бурното вълнение в Камбоджа.
Току-що е целунал джунглата за сбогом, но трябва да й каже отново: „Здравей!"
Рейнджърът попада в центрофугата на новата Камбоджа - Слънчев бряг. Съдбата го изстрелва в сърцето на лято '93.
Дните и нощите пулсират в битки. Въздухът в „саваната" лепне от страст и тръпчива екзотика.
Към небето лети амбиция за мощ. Амбицията е разперила бухалки вместо криле...
Небосклонът изглежда необятен за Васил Илиев, главатар на БГ „рейнджърите".
По това бреме той е само на двайсет и седем. Вярва, че е орисан за победа.
„Пристигам в Сл
ънчев бряг и виждам Барни Ръбълс и Фред Флинтстоун, само че мултиплицирани по 100 и въоръжени с бухалки - спомня си бившият рейнджър, сега следовател. - Борците обикаляха курорта наред и налагаха шериф-ски правила. Тогава бръмчаха с ладички и тук-та-ме с по някой издухан фолксваген."През 1993 г. мненията за борците са крайни като огън и лед. Според някои мачкат уличните разбойници и мафиотските натрапници от чужбина. Други ги виждат като магнит за пари.
„Просто бяха марионетки на държавата" -кратък е следователят.
2. Марионетки и васали
ЗА БОРЦИТЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛЮБЕН Беров е като стар магьосник. Златна рибка за сбъднати мечти. Чичовците умуват в ложата на властта и търсят ноу-хау за милиони от въздуха.
Изобретяват сценарий за имплантиране на мутрите в Слънчев бряг. Вписват ги перфектно като фигури в римска мозайка.
През 1993 г. най-важният човек на Слънчев бряг играе две роли в една. Властта е поднесла два фотьойла на Стоян Христозов. Той се кур-дисва уютно върху меките им възглавнички.
Оглавява едновременно РПУ-Слънчев бряг и борда на директорите. В курорта вършее и специална ведомствена полиция по туризма.
„Тя се състоеше от дебеланковци, удостоени с мисията да всяват ужас - казва бивш полицай. - Шеф им беше Иван Гинов, бивш борец и районен полицейски инспектор в Бургас. Той създаде фирма за охрана. Гинов беше добродушко, който и на мравята път прави."
Съдбата се готви да го приклещи в менгемето на битките.
През 1993 г. над Слънчев бряг се стеле дебела утайка. Банди и бандички цвъкат беля след беля. Полицейските бюлетини регистрират по 3600 престъпления годишно. Напира и руската мафия, „дрогирана" с богатирско самочувствие.
Напрежението ескалира ден след ден. Властта в София решава, че е дошло време да обуздае най-дивия жребец на Черноморието - Слънчев бряг. Правителството на Беров провокира тайна среща между шефовете на Слънчев бряг, местната полиция и РДВР-Бургас.
Преговарящите се събират във вила край Равда. Дискутират оживено сред стържещия глас на Висоцки, водки, сельодки и пепелници с „пирони" от фасове.
Решават да внедрят борците в курорта. Целта: превземат джунглата и я държат под контрол.
3. Ездачи отдалече
ЕДНОЧАСОВ РАЗГОВОР СЕ ОКАЗВА СЪДБОНОСЕН ЗА ВАСКО бореца и „рейнджърите". Той се усамотява със странна птица, посредник между службите и властта. Срещата протича конспиративно. Почти под ключ.
Мястото е офисът на ВИС-1 в столичния квартал „Иван Вазов". Марионетката на властта и Васил Илиев си стискат ръцете. Човекът си тръгва дискретно, както е дошъл.
„Едва 10 сутринта беше - спомня си свидетел. - Васил отвори вратата с усмивка. Поръча силно кафе и музика."
Секретарките дешифрират лаконичното му послание и пускат „Край Босфора шум се вдига".
Твърде патетично за 10 сутринта...
Десетина верни съратници влизат при Васил.
„Взимаме Слънчев бряг. Бургас, морето и неговите трудови хора ни очакват - радва се босът. - Ще се накиснем в пари до лактите. Хавата е уредена. От нас се иска само да сме на линия."
Момчетата се виждат като сърфисти по „бръснача" на вълната. Васко се качва на имперска колесница. Борческият Цезар пришпорва „коня" към морето. След него летят ескадроните, разперили бухалки вместо криле...
4. Игра на индианци
ВИСАДЖИЙСКИЯТ КЕРВАН ПРИСТИГА В СЛЪНЧЕВ БРЯГ.
Васил е със софийска бригада от 30-40 души. Развява дълга коса и се подвизава по бермуди. Прилича на индиански вожд. Бизнесът му позволява да ходи гол до кръста и по джапанки.
Плътно до него са покойните Димитър Тодоров - Митко Бретона, Димитър Димитров - Маймуняка и Илиян Казаков - Коко Шинхаеца, по-късно взривен в асансьора заедно със Стоил Славов. Колоритната бригада попълват още куп имена. Впоследствие стават едри риби в борческата мрежа.
Статуквото на Слънчев бряг е застрашено.
Иде буря, която заплашва да го духне като плажен чадър. Местните арендатори са се притаили в очакване на трусове. Борческият десант е неудържим като зейнала паст на акула. Готова е да схруска всичко по пътя си.
Васил Илиев слиза от измита до лъскаво ладичка и се отправя към РПУ-Слънчев бряг.
Шефовете го очакват. Посрещат го табиетски с бонбони, кафе-каймаклия и салтанати. Обясняват му колко е страшна уличната престъпност.
„Във вас ни е надеждата. Действайте!" - захаросват го с комплимент ченгетата.
Васил Илиев се усмихва. Харесва му да го гледат като белия вожд. Охранителят Гинов е „ръкоположен" за местен васал на висаджиите. Той и Васил си стискат ръцете.
Полицейският шеф дава скандална заповед.
Дежурният офицер се качва в служебната си кола заедно с охранителя Гинов. Промоцира борците пред всички арендатори на заведения.
„От днес тия момчета ще ви пазят - агитира ченгето. - Работят за МВР. Ако имате проблем, борците ще вземат отношение."
После висаджиите правят нов тур, само че без куки.
„Нали разбрахте какво правим заедно? За нас обаче това са разходи и ще струва пари" - недвусмислен е Васко Илиев.
Така се стига до полулегален месечен рекет. Слънчев бряг става остров на борците под полицейски буркан. Кръчмарите се чудят как да опазят кожичките си. Паниката избива в сервилност.
„Васкови пристигат довечера! На работа!" - свири тръбата ресторантьор.
Готвачи и сервитьори се разхвърчават във всички посоки. Летят като ведри персонажи от черна комедия. Пекат мръвки, изстудяват ракии, лъскат чаши.
Покривките за тържествени случаи се мятат по масите. Ресторантьорът очаква „Васкови". Пременен е в сватбени одежди. Под тях тупти заешко сърце.
Вождът пристига с 30-ина души. Повечето са дългокоси „индианци". Златните накити сковават телата им като вериги. Опустошават гозби и питиета. С жар на пирати, гладували дълго в открито море.
„Повече демокрация, по-малко полиция!" - вдига наздравица Васко Илиев. Крилатата фраза се превръща в девиз. Става повод и за нови питиета, разбира се.
1993 година е. Момчетата са лакоми. Искат приключения, адреналин, любов и пари.
В разцвета на младостта си мислят, че животът е за ядене.
5. Държава без бельо
ВАСКО БОРЕЦА И ИВАН ГИНОВ БРЪМЧАТ ЗАЕДНО ИЗ КУРОРТА нонстоп. Неразделни са като влюбени на меден месец. След тях подтичват клонингите на Фред Флинтстоун и Барни Ръбълс. Колонията на „смачканите уши" се размножава с дни. Идват нови и нови попълнения.
Блендата на изтеклото време е размила силуетите им. Загладила е бодлите, туширала е ръбовете, докато заприличат на анимационни герои.
За онова време са първична сила. Ласо над джунглата. Дяволчетата от бездънния чувал на БГ „мутриадата" узурпират Слънчев бряг.
Мутрите поемат целия пропускателен режим. По двама, по трима борци яхват всяка бариера. Раздават билетчета. Намират и цаката на дребна далаверка.
„Оказа се, че са късали фалшиви билетчета на ксерокс. Всички листчета бяха с един и същи номер - спомня си полицай. - Започнахме разследване. Повдигнахме обвинение срещу чиновник с длъжност директор на допълнителните дейности в комплекса.
Шефът офейква ала Остап Бендер. Покрива се в чужбина и следствието „дава фира". По-късно вдига китна виличка край пенливите къдрици на Ниагарския водопад и си пие уискито на чист въздух.
Разследването е стъпкано като билетче на стадион. Заобикаля дискретно борците.
В тази връзка полицейски началник от София пита шефа на РПУ-Слънчев бряг: „Защо им дадохте курорта?"
„Така решиха бордът и държавата!" - отговаря началникът на полицията.
Ако по онова време имаше черно-бели кинопрегледи, десантът на ВИС би прозвучал така:
„Групировката вършее из Слънчев бряг. Борческият комбайн превзема курорта. Бригадирите са неуморни. Жънат успех след успех!"
Сенчестият бизнес пада в ръцете им. Силоваците трамбоват денонощно из алеите. С помпозната си позлата приличат на кръвожадни разбойници от арабска приказка.
„Подозирахме ги, че влизат в комбинации с крадци и грабежаджии - спомня си полицай. - Покрай бариерата получаваха информация за по-заможните туристи. След ден-два баровците пропищяваха, че са ограбени."
Борците притискат ромските чейнчаджии. Мургавите измамници са плъзнали като кърлежи. Смучат чуждестранните туристи. Пробутват им санжета и всевъзможни дяволъци. Пред РПУ-Слънчев бряг се вият опашки от ужилени татковци, майки и дечица.
С помощта на словесни плетки и гротескна пантомима чужденците пресъздават унизителните сцени, които са преживели. Борците раздават тупалки и бухалки на ромските тарикати. Навеждат ги да плащат рекет. Слагат намордник и на крадците, които опразват хотелски стаи. Рекетират жриците на нощта. Слагат под контрол проститутките с бебешки лица. Както и лачените ретродами, избуяли под пагона на ДС.
Докато борците шетат из Сънито, баретите се трупат на Елените. Превръщат тихото семейно селище в базов лагер. Ролята им е символична. Играят „юмрук" срещу престъпността.
„Маскираните по цял ден пляскаха карти на плажа. Организираха приятелски турнири с борците. Едните ръсеха вицове за ченгета, другите - за мутри. Голям смях падаше" - спомня си туристически ас.
По това време борците нощуват из вилната зона на Слънчев бряг. Живеят по 5-6 съквартиранти накуп. Офисът на силоваците, разбира се, е дискотека. Заплюват си хитовата „Камелия". Тя е писък от бъдещето.
Изпъстрена е със светещи глобуси. Шири се на два етажа. Първоначално я държат италианци. Мутрите ги укротяват като пиленца. 30 борци охраняват ВИП бара на „Камелия". Всяка вечер тук се люлеят в индианско веселие Митко Бретона, Боян Петракиев - Барона, Младен Михалев - Маджо, Димата Руснака. Тук са и най-важните „във фундаментален аспект" чифтове братя: Цветини, Маргини, Джинките, Фалконети, Илиеви.
Още тогава „най-профи" купонджията е Георги Илиев. Красавецът със сицилиански чар е роден за веселие.
Няма припев, който да не знае. Няма хит, който да е подминал ухото му. Бохемът чуква наздравици с цялата бригада на Васко. Лежерно и от сърце.
Сицилианецът е щастлив от незнанието си - след 12 години смъртта ще го повали на същия бар. Старата чаровница „Камелия" е същата, само дето са я прекръстили в „Мултиплейс".
През 1993 г. воалът на смъртта е невидим за Жоро Илиев. Нощем лицето му отразява пъстрите глобуси и песента. След „Камелия" виса-джиите продължават купона в другите си любими заведения. Дискотеките „Мелодия", „Русалка" и „Златна ябълка" ги забавляват всяка лятна нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар