Българо сръбската дружба датира с купонджийска еуфория. „България е като Америка! Държавата на неограничените възможности!" - очаровани са комшиите, които първи идват в България. Те превземат София с издути джобове и инвестират щедро в нощния живот. Поне четири милиарда сръбски долара се изливат в България. Те са за снабдяване на Югославия с петрол, оръжия и други стоки, които са под запор по време на ембаргото. Това констатират наши и сръбски ченгета. Други експерти допускат, че в България са се изсипали дори пет-шест милиарда долара. Никой не може да установи точната цифра. Сръбското съкровище така бързо се изсипва у нас, че е трудно да се локализира и конкретизира. Парите идват кеш. Прииждат в бронирани камиони и леки коли. Багажници пращят от чували с пачки. Сърбите се окопават в над 3000 фирми, регистрирани светкавично у нас. 95 на сто от дружествата отчитат фиктивна дейност. Паралелно се пръкват и над хиляда и шестотин фантомни фирми на наши контрабандисти. Службите пасуват.
Фантомите извършват реалния трафик на Сърбия. Така внушителна част от стокооборота на бивша Югославия минава през България. Огромните авоари са главно от петрол.
През 1992-1993 г. Един тон нафта струва 94 долара. Сърбите броят с охота по 230-250 долара на тон. Тази цена калкулира рушветите за митничари, жепейци, охранители...
Режимът на Милошевич изсмуква по 1100 тона горива на ден от България. „Нефтохим" - Бургас, върти с пълни обороти.
Настава ерата на така нареченият - Златен дъжд, чакан дъжд!
Висовете и другите сировсъзряват качеството и колечиствето на сръбските пачки като златен дъжд. Дотогава Васко Илиев и другите още са на ниво анцузи, бухалки и дискотечни изяви. Детето ВИС възмъжава с парите на Милошевич, Аркан и най-видните сръбски воеводи в последствие Сретен Йосич, Легия и пр. признават от спецслужбите. Милошевич плаща щедро на нашите трафиканти да осигурят гориво за югославската полиция, министерствата и общините. Емисарите на Милошевич се сработват с Илия Павлов, Васко Илиев и наши политици, актуални до днес.
Първият патрон е Велко Ражнятович - Аркан. Службите на двете държави му посочват точните партньори за общите схеми - Илия Павлов и Васко Илиев. Тримата се срещат няколко пъти у нас.
Аркан осигурява горива и стоки за армията. Голяма част от парите, които предводителят на тигрите пренасочва към България, са от наркотрафик.
„Аркан се наложи като моден образ у нас - разказва високопоставен кадър от бившата ДС. - Васко и останалите се опитваха да му подражават. Той успяваше да легализира престъпните схеми чрез връзките си с политиците и държавната администрация."
Покрай него се изсипват и други емисари на сръбски кланове. Васко Илиев и Илия Павлов работят и с гърка Йоанис Пападопулос. Човек, известен с това, че е изиграл милиони по казината. Отчет и фактури няма...
1992 Г. Първите преговори за пробив на ембалгото се водят в кафене „Казабланка" на ул. „Раковски" и в хотел „Родина", засичат спецслужбите.
„Големите пари на покойните Илия Павлов и Васко Илиев дойдоха не толкова от „червеното наследство", колкото от Сърбия - настоява офицер от МВР. - По това време ВИС е ударна група на „Мултигруп"."
В средата на 1992 г. в България пристига със специална мисия Петър Опачич - Пера, офицер от военното разузнаване на Сърбия, чийто командир е ген. Йовица Попович - свръхдовереник на Милошевич.
Разведката има вид на застаряващ рокаджия, който не пропуска Джулай. Носи изтъркани дънки и жилетки с кръпки на лактите. Развява буйна грива до кръста. На главата му грее диадема.
„Задачата на Опачич е създаване на ефективни канали за нарушаване на още рехавото югоембарго - твърди кадър на спецслужбите. Нужният партньор е намерен в лицето на Илия Павлов, който вече демонстрира възможности, връзки и власт."
Перо Опачич, Васко Илиев и Илия Павлов режисират совалките през границите. На тоя етап Сърбия се интересува главно от петрола.
Първоначално превозът започва с цистерни и както вестниците от онова време пишат: „Центърът на София беше задръстен с цистерни „Боровица". Това не трае дълго, защото ООН гласува пълно югоембарго. Западната ни граница е затворена за всякакъв вид стоки. Търсят се алтернативни пътища за доставка на петрол и оръжие по Дунав.
Тандемът прекарва до пристанище Прахово 6600 тона петрол. Ракетата носител са фантомната фирма „Джи Пи Ен Трейдинг" и румънският кораб „Филяши 10."
„Нещата бяха така изработени, че ако стане гаф, България да е чиста. В най-лошия случай вината трябваше да се прехвърли на Румъния или да се размие - казва участник в схемата. - Това беше първото доказателство, че нашите структури могат да вършат работа. Печалбата от Филяши беше минимум 850 хиляди долара. Така беше спечелено доверието на Опачич и хората зад него."
Малко след това в България идва Йездомир Василиевич - Йезда, шеф на банката „Югоскандик" и също доверено лице на Милошевич.
„Илия Павлов и Йезда се срещнаха за пръв път в тогавашния хотел „Ню Отани". Там се договориха за финансовото обезпечаване на средствата около югоембаргото. Срещата има благоприятен изход. В знак на братска дружба Илия помага на Йезда да обогати колекцията си от златни мъжки джобни часовници." Двамата уговарят бъдещото си финансово сътрудничество.
Изпълнители са хората на Васко Илиев. Това включва и прехвърляне на огромни суми, блокирани от ембаргото. Целта е транзакциите на югославски фирми и банки да става през България. Първият огромен трансфер е за 250 милиона долара. Около 150 милиона долара е трябвало да отидат за създаването на Балканска банка в Скопие. Целта е и там да се направи център, от който Сърбия да се разплаща със света. Останалите 100 милиона са за доставка на петрол и оръжие към бивша Югославия.
По данни на спецслужбите милионите на Йезда са прехвърлени през пункт Калотина с брониран камион. Петър Опачич - Пера е главен координатор и в тази операция.
Минава време. След отпускането на милионите Йезда Василиевич изпада в немилост. Оказва се, че банката му е „изпомпана" по нареждане на Милошевич. Йезда бяга в Израел, за да оцелее. Хора от обкръжението на Милошевич го посочват като главен виновник за източването на „Югоскандик" и за изчезналите пари на вложителите.
До днес пътят на 250-те милиона долара не може да бъде проследен изцяло. С част от тях наистина по-късно се създава Балканска банка в Скопие. По-сериозната сума потъва като вода в пясък.
Според отлично информирани много пари се разпределят между Илия Павлов, Васко Илиев и други емблематични бизнесмени от зората на демокрацията.
Малко по-късно изпарилите се сръбски милиони ще съградят ключовите версии за ранната смърт на Васил Илиев и Илия Павлов.
Години наред никой не търси изчезналите пари. Конфликтът назрява и избива по-късно. Днес всички именити милионери подценяват югоембаргото. Имат интерес нечистите пари да се забравят. Държавата не иска да рови в миналото и да се омаскарява, защото допуска масовото погазване на ембаргото.
„Истината е, че в ония години между България и Сърбия всичко се приемаше за нормално. Имаше треска за злато - казва висш следовател и добавя със смях: - Много незнайни българи се събудиха със собствени банки. Повечето бяха източени. Васко Илиев също беше спестил за банка. За жалост не я дочака."
Петнадесет хиляди марки струва рушвет за оформяне на
документите на композициите по схемата „пълно за празно", установяват по-късно разследващите. 2000 марки е „митничарската такса" за всяка цистерна.
„По това време дори смените на митничарите се превърнаха в стока за продан. До 3000 марки получаваше всеки, който отстъпи смяната си на колега. Ако работи, изкарва двойно" - установява следовател.
Сръбският разузнавач Петър Опачич, работил с Илия Павлов и Васко Илиев, буквално купува наблюдаващите офицери от КФОР.
„Когато трябваше да минават композиции или конвои по Дунава, за тях се организираха фиести, по които би зяпнал и Холивуд", спомня си участник в трафика. Депутати, министри и висши чиновници разпъват над контрабандистите политически чадър. Лобират нескрито пред шефове на МВР за пропускане на едни или други композиции. Позовават се на карт бланш, даден от премиера Любен Беров. Той е за негласна „държавна политика в подкрепа на братята сърби."
„Беров беше бесен от това. Лично ми заповяда да не се пуска нищо - ако ще министри и депутати да ползват името ми", спомня си екс главният секретар на МВР Коста Богацевски.
Днес се твръди че Карамански дърпал конците на ВИС нареждане на тежкарска клика в службите. Предстои да го внедрят в сърцето на ембаргото. Това не е случайно. Кръстника е приятел с много авторитети в бивша Югославия.
Напиращата мощ на ВИС и „Мулти" налага създаването на новата силова структура. „Тя трябва да противостои на Илия и да го направи по-сговорчив" - твърди висш полицай.
1993-та ражда „Нордекс" на Григори Лучански. Финансовият гигант захранва генералния щаб на руското военно разузнаване.
Дъщерята на „Нордекс" е „Трон" - австрийска компания с мощното влияние на Огнян Дойнов.
Разнобоят между Огнян Дойнов и Андрей Луканов се задълбочава все повече и повече. Преведена на простичък „футболен" език, ситуацията изглежда така: лукановистите зад „Мулти", а дойновистите зад „Трон". Започва невидима битка за преразпределение на финансовия и хазартния пазар.
Публичните „фейсове" на австрийската компания са Лора Видинлиева и покойният Владо Грашнов. Спрягат ги като новите приятели на Кръстника.
Той на бърза ръка спретва структура. Повечето бойци са селекция „улична превъзходна". Доминират циганите. Карамански залага на тях, защото са натрупали несметни богатства покрай кардарашите. Техните джебчии са облазили света като мравуняк.
Оформя се и лидерското ядро. То вписва Данчо Гиздов, Васко Кардараша, Жоро Черния и „пресния" беглец от ВИС Иван Кудев.
„Благодарение на връзките си в Сърбия Карамански ще остане в историята като първия вносител на кокаин в България" - казват от МВР.
Подсилващият бульон на организацията му е БМБ - батальонът за борба с масовите безредици. Или простичко казано - баретите. Кръстника набира мощ със съвсем неприкритото съучастие на МВР."
През есента Иво Карамански отваря казино „Севастопол." Моментът е исторически. За пръв път службите афишират интимната си връзка с ъндърграунда. Легитимацията на властта се изразява с присъствието на двама офицери. Карамански е ортак в казиното с последния директор на милицията Христо Величков, сега депутат от „Атака". Също с Иван Иванов, бивш шеф на издирването в Софийско градско. Полицейското дуо е ВИП на партито. Тежест му придава именитата дизайнерка и внучка на Тато Евгения Живкова, сега депутат от БСП.
ВИП пространството обагрят достолепните Лора Видинлиева и Владо Грашнов, шефът на „Дару кар" Димитър Тадаръков, асото на оръжейния бизнес Младен Мутафчийски, депутатът Асен Мичковскии, военният министър Атанас Семерджиев, действащият офицер в МВР Ботьо Ботев, шефът на синдиката „Подкрепа" Константин Тренчев. И Лепа Брена. На живо.
Плътният й глас струи. Фолк легендата пее ли, пее. Поздравява „златните яйца" на партито.
Карамански е във вихъра си. Впримчен в шикозен костюм, флиртува с ВИП гостите. Предлага лъскави полилеи и сребърни прибори.
Коктейлите забърква черното му „тамагочи" Кингсли. Екзотичният шемет жонглира с банани и мандарини. Зъбите му фосфоресцират, обвити в сребърен станиол. Сребърен е и костюмът му. Обшит със скъпоценни камъни и колан от змийска кожа. Гърчи се като змийорка. Зрелищен е като огнегълтач.
„Браво!" - аплодира го Карамански.
„Браво! Брависсимо!" - скандират и ВИП-овете.
От ръкава на Кръстника изскача ново асо - балетът. Рускините „заливат" дансинга. Полуголите им тела се бият около коловете.
„Това беше първият кол в България!" - спомня си участник в знаменитото откриване.
Девойките поставят стол в центъра на дансинга. Вадят мъжете от ВИП-а. Придърпват ги към себе си. Разсъбличат ги мързеливо и сластно, докато останат по бельо. После обхождат телата им с ледени кубчета.
„До момента подобни „разходки" с лед бяхме виждали само в Русия!" - облизва се клиент от ВИП сепарето.
По това време Васко Илиев и Иво Карамански вече си играят на война. Не на шега. Първата битка е за пачките от югоембаргото.
Иво се хвърля в нея.
Шлепове, цистерни и влакови композицици, куфарни търговци се мултиплицират като мравуняк. ВИС и „Мулти" командват парада. Край тях се подпъхват и другите. Отприщва се възможност за износа на зенитни комплекси, леко стрелково оръжие, боеприпаси и стоки с двойна употреба.
Интернационалният екшън се разиграва с бързината на нямото кино. Мутри и бивши ченгета дирижират композициите с по 3-4 телефона, залепени за ушите ден и нощ...
„В един момент край Калотина и близките гари имаше толкова струпани цистерни с гориво, че ако една от тях беше гръмнала, щеше да изрови километричен кратер" - разказва следовател по едно от делата за югоембаргото.
Композициите изчакват своя ред край границата и поемат с пълна газ от Сърбия. Не спират дори на червен семафор.
„Имаше желязна организация. За да не бие на очи трафикът, гасяха лампите от Сливница до Калотина. Композициите уж бяха празни, но на стръмния участък преди границата им закачваха по още един локомотив, за да ги изтегли", спомня си жепеец.
Нарушението на ембаргото става толкова безогледно, че службите се сборват. Едно „крило" в МВР слага пред Калотина бронетранспортьор. Издадена е заповед да се стреля на месо по машинистите, които не спират на червено.
„По гарите преброихме 480 цистерни с гориво догоре" - признава тогавашен министър.
Оръдейното дуло край Калотина не стряска контрабандистите.
По същото време множество банки, сред които изгърмелите „Първа частна", Минералбанк и Хебросбанк, издават на сръбски и български фирми гаранции за търговия с ембаргови стоки. За залог банките приемат товарите. По документи те винаги са предназначени за Румъния, Гърция и други държави. Но всички пътуват за Сърбия. Обвинени банкери за югоембаргото няма.
„Всички те са знаели, че износът е незаконен, но това не е престъпление", разяснява магистрат.
Факт е, че хора като Илия Павлов и Васко Илиев натрупват пачка след пачка.
„Веднъж Васко ме покани в дома си - спомня си известен шоумен. - Показа ми гардероб, пълен отгоре до долу с пари. Едва не умрях онзи ден, там имаше толкова пари както казват старите за три живота. А той не можа да изживее дори един....
Фантомите извършват реалния трафик на Сърбия. Така внушителна част от стокооборота на бивша Югославия минава през България. Огромните авоари са главно от петрол.
През 1992-1993 г. Един тон нафта струва 94 долара. Сърбите броят с охота по 230-250 долара на тон. Тази цена калкулира рушветите за митничари, жепейци, охранители...
Режимът на Милошевич изсмуква по 1100 тона горива на ден от България. „Нефтохим" - Бургас, върти с пълни обороти.
Настава ерата на така нареченият - Златен дъжд, чакан дъжд!
Висовете и другите сировсъзряват качеството и колечиствето на сръбските пачки като златен дъжд. Дотогава Васко Илиев и другите още са на ниво анцузи, бухалки и дискотечни изяви. Детето ВИС възмъжава с парите на Милошевич, Аркан и най-видните сръбски воеводи в последствие Сретен Йосич, Легия и пр. признават от спецслужбите. Милошевич плаща щедро на нашите трафиканти да осигурят гориво за югославската полиция, министерствата и общините. Емисарите на Милошевич се сработват с Илия Павлов, Васко Илиев и наши политици, актуални до днес.
Първият патрон е Велко Ражнятович - Аркан. Службите на двете държави му посочват точните партньори за общите схеми - Илия Павлов и Васко Илиев. Тримата се срещат няколко пъти у нас.
Аркан осигурява горива и стоки за армията. Голяма част от парите, които предводителят на тигрите пренасочва към България, са от наркотрафик.
„Аркан се наложи като моден образ у нас - разказва високопоставен кадър от бившата ДС. - Васко и останалите се опитваха да му подражават. Той успяваше да легализира престъпните схеми чрез връзките си с политиците и държавната администрация."
Покрай него се изсипват и други емисари на сръбски кланове. Васко Илиев и Илия Павлов работят и с гърка Йоанис Пападопулос. Човек, известен с това, че е изиграл милиони по казината. Отчет и фактури няма...
1992 Г. Първите преговори за пробив на ембалгото се водят в кафене „Казабланка" на ул. „Раковски" и в хотел „Родина", засичат спецслужбите.
„Големите пари на покойните Илия Павлов и Васко Илиев дойдоха не толкова от „червеното наследство", колкото от Сърбия - настоява офицер от МВР. - По това време ВИС е ударна група на „Мултигруп"."
В средата на 1992 г. в България пристига със специална мисия Петър Опачич - Пера, офицер от военното разузнаване на Сърбия, чийто командир е ген. Йовица Попович - свръхдовереник на Милошевич.
Разведката има вид на застаряващ рокаджия, който не пропуска Джулай. Носи изтъркани дънки и жилетки с кръпки на лактите. Развява буйна грива до кръста. На главата му грее диадема.
„Задачата на Опачич е създаване на ефективни канали за нарушаване на още рехавото югоембарго - твърди кадър на спецслужбите. Нужният партньор е намерен в лицето на Илия Павлов, който вече демонстрира възможности, връзки и власт."
Перо Опачич, Васко Илиев и Илия Павлов режисират совалките през границите. На тоя етап Сърбия се интересува главно от петрола.
Първоначално превозът започва с цистерни и както вестниците от онова време пишат: „Центърът на София беше задръстен с цистерни „Боровица". Това не трае дълго, защото ООН гласува пълно югоембарго. Западната ни граница е затворена за всякакъв вид стоки. Търсят се алтернативни пътища за доставка на петрол и оръжие по Дунав.
Тандемът прекарва до пристанище Прахово 6600 тона петрол. Ракетата носител са фантомната фирма „Джи Пи Ен Трейдинг" и румънският кораб „Филяши 10."
„Нещата бяха така изработени, че ако стане гаф, България да е чиста. В най-лошия случай вината трябваше да се прехвърли на Румъния или да се размие - казва участник в схемата. - Това беше първото доказателство, че нашите структури могат да вършат работа. Печалбата от Филяши беше минимум 850 хиляди долара. Така беше спечелено доверието на Опачич и хората зад него."
Малко след това в България идва Йездомир Василиевич - Йезда, шеф на банката „Югоскандик" и също доверено лице на Милошевич.
„Илия Павлов и Йезда се срещнаха за пръв път в тогавашния хотел „Ню Отани". Там се договориха за финансовото обезпечаване на средствата около югоембаргото. Срещата има благоприятен изход. В знак на братска дружба Илия помага на Йезда да обогати колекцията си от златни мъжки джобни часовници." Двамата уговарят бъдещото си финансово сътрудничество.
Изпълнители са хората на Васко Илиев. Това включва и прехвърляне на огромни суми, блокирани от ембаргото. Целта е транзакциите на югославски фирми и банки да става през България. Първият огромен трансфер е за 250 милиона долара. Около 150 милиона долара е трябвало да отидат за създаването на Балканска банка в Скопие. Целта е и там да се направи център, от който Сърбия да се разплаща със света. Останалите 100 милиона са за доставка на петрол и оръжие към бивша Югославия.
По данни на спецслужбите милионите на Йезда са прехвърлени през пункт Калотина с брониран камион. Петър Опачич - Пера е главен координатор и в тази операция.
Минава време. След отпускането на милионите Йезда Василиевич изпада в немилост. Оказва се, че банката му е „изпомпана" по нареждане на Милошевич. Йезда бяга в Израел, за да оцелее. Хора от обкръжението на Милошевич го посочват като главен виновник за източването на „Югоскандик" и за изчезналите пари на вложителите.
До днес пътят на 250-те милиона долара не може да бъде проследен изцяло. С част от тях наистина по-късно се създава Балканска банка в Скопие. По-сериозната сума потъва като вода в пясък.
Според отлично информирани много пари се разпределят между Илия Павлов, Васко Илиев и други емблематични бизнесмени от зората на демокрацията.
Малко по-късно изпарилите се сръбски милиони ще съградят ключовите версии за ранната смърт на Васил Илиев и Илия Павлов.
Години наред никой не търси изчезналите пари. Конфликтът назрява и избива по-късно. Днес всички именити милионери подценяват югоембаргото. Имат интерес нечистите пари да се забравят. Държавата не иска да рови в миналото и да се омаскарява, защото допуска масовото погазване на ембаргото.
„Истината е, че в ония години между България и Сърбия всичко се приемаше за нормално. Имаше треска за злато - казва висш следовател и добавя със смях: - Много незнайни българи се събудиха със собствени банки. Повечето бяха източени. Васко Илиев също беше спестил за банка. За жалост не я дочака."
Петнадесет хиляди марки струва рушвет за оформяне на
документите на композициите по схемата „пълно за празно", установяват по-късно разследващите. 2000 марки е „митничарската такса" за всяка цистерна.
„По това време дори смените на митничарите се превърнаха в стока за продан. До 3000 марки получаваше всеки, който отстъпи смяната си на колега. Ако работи, изкарва двойно" - установява следовател.
Сръбският разузнавач Петър Опачич, работил с Илия Павлов и Васко Илиев, буквално купува наблюдаващите офицери от КФОР.
„Когато трябваше да минават композиции или конвои по Дунава, за тях се организираха фиести, по които би зяпнал и Холивуд", спомня си участник в трафика. Депутати, министри и висши чиновници разпъват над контрабандистите политически чадър. Лобират нескрито пред шефове на МВР за пропускане на едни или други композиции. Позовават се на карт бланш, даден от премиера Любен Беров. Той е за негласна „държавна политика в подкрепа на братята сърби."
„Беров беше бесен от това. Лично ми заповяда да не се пуска нищо - ако ще министри и депутати да ползват името ми", спомня си екс главният секретар на МВР Коста Богацевски.
Днес се твръди че Карамански дърпал конците на ВИС нареждане на тежкарска клика в службите. Предстои да го внедрят в сърцето на ембаргото. Това не е случайно. Кръстника е приятел с много авторитети в бивша Югославия.
Напиращата мощ на ВИС и „Мулти" налага създаването на новата силова структура. „Тя трябва да противостои на Илия и да го направи по-сговорчив" - твърди висш полицай.
1993-та ражда „Нордекс" на Григори Лучански. Финансовият гигант захранва генералния щаб на руското военно разузнаване.
Дъщерята на „Нордекс" е „Трон" - австрийска компания с мощното влияние на Огнян Дойнов.
Разнобоят между Огнян Дойнов и Андрей Луканов се задълбочава все повече и повече. Преведена на простичък „футболен" език, ситуацията изглежда така: лукановистите зад „Мулти", а дойновистите зад „Трон". Започва невидима битка за преразпределение на финансовия и хазартния пазар.
Публичните „фейсове" на австрийската компания са Лора Видинлиева и покойният Владо Грашнов. Спрягат ги като новите приятели на Кръстника.
Той на бърза ръка спретва структура. Повечето бойци са селекция „улична превъзходна". Доминират циганите. Карамански залага на тях, защото са натрупали несметни богатства покрай кардарашите. Техните джебчии са облазили света като мравуняк.
Оформя се и лидерското ядро. То вписва Данчо Гиздов, Васко Кардараша, Жоро Черния и „пресния" беглец от ВИС Иван Кудев.
„Благодарение на връзките си в Сърбия Карамански ще остане в историята като първия вносител на кокаин в България" - казват от МВР.
Подсилващият бульон на организацията му е БМБ - батальонът за борба с масовите безредици. Или простичко казано - баретите. Кръстника набира мощ със съвсем неприкритото съучастие на МВР."
През есента Иво Карамански отваря казино „Севастопол." Моментът е исторически. За пръв път службите афишират интимната си връзка с ъндърграунда. Легитимацията на властта се изразява с присъствието на двама офицери. Карамански е ортак в казиното с последния директор на милицията Христо Величков, сега депутат от „Атака". Също с Иван Иванов, бивш шеф на издирването в Софийско градско. Полицейското дуо е ВИП на партито. Тежест му придава именитата дизайнерка и внучка на Тато Евгения Живкова, сега депутат от БСП.
ВИП пространството обагрят достолепните Лора Видинлиева и Владо Грашнов, шефът на „Дару кар" Димитър Тадаръков, асото на оръжейния бизнес Младен Мутафчийски, депутатът Асен Мичковскии, военният министър Атанас Семерджиев, действащият офицер в МВР Ботьо Ботев, шефът на синдиката „Подкрепа" Константин Тренчев. И Лепа Брена. На живо.
Плътният й глас струи. Фолк легендата пее ли, пее. Поздравява „златните яйца" на партито.
Карамански е във вихъра си. Впримчен в шикозен костюм, флиртува с ВИП гостите. Предлага лъскави полилеи и сребърни прибори.
Коктейлите забърква черното му „тамагочи" Кингсли. Екзотичният шемет жонглира с банани и мандарини. Зъбите му фосфоресцират, обвити в сребърен станиол. Сребърен е и костюмът му. Обшит със скъпоценни камъни и колан от змийска кожа. Гърчи се като змийорка. Зрелищен е като огнегълтач.
„Браво!" - аплодира го Карамански.
„Браво! Брависсимо!" - скандират и ВИП-овете.
От ръкава на Кръстника изскача ново асо - балетът. Рускините „заливат" дансинга. Полуголите им тела се бият около коловете.
„Това беше първият кол в България!" - спомня си участник в знаменитото откриване.
Девойките поставят стол в центъра на дансинга. Вадят мъжете от ВИП-а. Придърпват ги към себе си. Разсъбличат ги мързеливо и сластно, докато останат по бельо. После обхождат телата им с ледени кубчета.
„До момента подобни „разходки" с лед бяхме виждали само в Русия!" - облизва се клиент от ВИП сепарето.
По това време Васко Илиев и Иво Карамански вече си играят на война. Не на шега. Първата битка е за пачките от югоембаргото.
Иво се хвърля в нея.
Шлепове, цистерни и влакови композицици, куфарни търговци се мултиплицират като мравуняк. ВИС и „Мулти" командват парада. Край тях се подпъхват и другите. Отприщва се възможност за износа на зенитни комплекси, леко стрелково оръжие, боеприпаси и стоки с двойна употреба.
Интернационалният екшън се разиграва с бързината на нямото кино. Мутри и бивши ченгета дирижират композициите с по 3-4 телефона, залепени за ушите ден и нощ...
„В един момент край Калотина и близките гари имаше толкова струпани цистерни с гориво, че ако една от тях беше гръмнала, щеше да изрови километричен кратер" - разказва следовател по едно от делата за югоембаргото.
Композициите изчакват своя ред край границата и поемат с пълна газ от Сърбия. Не спират дори на червен семафор.
„Имаше желязна организация. За да не бие на очи трафикът, гасяха лампите от Сливница до Калотина. Композициите уж бяха празни, но на стръмния участък преди границата им закачваха по още един локомотив, за да ги изтегли", спомня си жепеец.
Нарушението на ембаргото става толкова безогледно, че службите се сборват. Едно „крило" в МВР слага пред Калотина бронетранспортьор. Издадена е заповед да се стреля на месо по машинистите, които не спират на червено.
„По гарите преброихме 480 цистерни с гориво догоре" - признава тогавашен министър.
Оръдейното дуло край Калотина не стряска контрабандистите.
По същото време множество банки, сред които изгърмелите „Първа частна", Минералбанк и Хебросбанк, издават на сръбски и български фирми гаранции за търговия с ембаргови стоки. За залог банките приемат товарите. По документи те винаги са предназначени за Румъния, Гърция и други държави. Но всички пътуват за Сърбия. Обвинени банкери за югоембаргото няма.
„Всички те са знаели, че износът е незаконен, но това не е престъпление", разяснява магистрат.
Факт е, че хора като Илия Павлов и Васко Илиев натрупват пачка след пачка.
„Веднъж Васко ме покани в дома си - спомня си известен шоумен. - Показа ми гардероб, пълен отгоре до долу с пари. Едва не умрях онзи ден, там имаше толкова пари както казват старите за три живота. А той не можа да изживее дори един....
Няма коментари:
Публикуване на коментар