За непросветените: в началото на единадесети век католическата църква създава институция за борба с ересите. Наричат я Светата Инквизиция. Тя е замислена като централизирана институция в края 12 век, независима от Епископските съдилища и подчинена директно на папата, със задача да разследва и същевременно да осъжда случаите на ерес по време на Епископския синод през 1184 г. и е въведена от папа Луций III. Инквизицията е бил независим от цивилните съдилища съд, а инквизиторите са били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения, обвинените са осъждани най-често на изгаряне на клада.
Десет века по късно – инквизиция в България!? Ставам смешен може би с това становище. Като се замислиш малко по задълбочено обаче и погледнеш нещата от друг ъгъл в днешният български културен ( и не само културен) живот положението е почти същото. Схемите се водят от определeни папи, наказанията се налагат безкопромисно и всеки, който бъде счетен за “ерес”, бива “изгорен на кладата”. Така е в литературния ни живот. Някои самообявили се за папи без капка вяра в сърцето си и мъдрост в главата си със замах и наслада веят своят папски байряк и пращат на клада обявените от самите тях за литературни еретици.
Какво ги крепи и държи на трона? Това е риторичен въпрос. Парите, както винаги, са в основата на всичко. Някой ще каже обаче - при цивилизованите общества е така. Така е, да ама не. Днешната схема за издаване на литература например е – плащаш и получаваш. Плащаш и те издавам. Добре. Лошо няма. Ако приемем, че това е нормално ( а то според мен не е), значи щом си развържа кесията ставам писател например, защо не художник или артист... Тръгвам по един трънлив път, папите вземат своят дял и излизам на светло. До тук добре. Но какво става по нататък. След това същите тези папи, налагат правилата на тази луда инквизиция за която говорим. Нейните правила, нейните норми те погват и във всеки един случай ти се превръщаш в тяхна жертва. Ако си без бъдеще, ако си измислен творец, то те категорично те отписват и горят на медийната клада творчеството ти. Ако се талантлив творец, ако покажеш потенциал, то пак тези норми те натискат надолу, подтискат те и се опитват да те зачеркнат от полагащото ти се място, което и без това си купил от тях. Но ако станеш част от тяхната схема, ако станеш монах в манастирите им, послушник ... то тогава може би ще имаш от време на време глътка въздух и някакво присъствие отпред.Ненормално.
Ако е литература да е – ама не е. Ако е бизнес да е – ама не е. Тогава какво е? Отговорът е – Ерес. Новопоявила се религия, която се е впила в мозъците на отбраните и изяжда заедно със сивото им вещество и днешната българска култура.Спасението?
Да видим историята какво предлага. С годините дейността и посоката на преследване на Светата Инквизиция се променя. Ако през 13-15 век тя е насочена към ереса като антифеодално явление и способства за стабилизиране на кралската институция, а през периода на Ренесанса - към научната мисъл. През 16-17 век Инквизицията е едно от средствата на Контрареформацията. През 17 век тя е премахната в протестантските държави, а през 18 и 19 век - и в останалите европейски страни. През 20 век функциите на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на Римската курия. В началото на новото хилядолетие папа Йоан Павел II поднесе официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените изтезания и погубените стотици хиляди живота през периода на Инквизицията.
Борбата със “Светата Културна Инквизиция” в България, ще бъде адски трудна. Няма бойно поле, няма войски, но има партизанщина. Една битка в която победителят е ясен. Победител е талантът. Ако го имаш, ако го пазиш и не го опетняваш, то никой папа не може да промени религията ти. Ако устояваш правата на талантът си, ако се бориш за да живее, то ти си победителят в тази битка. Дерзайте папи, дерзайте кардинали, скоро ще дойде моментът в който един истински културен папа като Йоан Павел Втори ще поднесе официално извиненията на литературната инквизиция в България за извършените изтезания и погубените стотици хиляди творци през периода на властването и.Можем да го направим!!!
Десет века по късно – инквизиция в България!? Ставам смешен може би с това становище. Като се замислиш малко по задълбочено обаче и погледнеш нещата от друг ъгъл в днешният български културен ( и не само културен) живот положението е почти същото. Схемите се водят от определeни папи, наказанията се налагат безкопромисно и всеки, който бъде счетен за “ерес”, бива “изгорен на кладата”. Така е в литературния ни живот. Някои самообявили се за папи без капка вяра в сърцето си и мъдрост в главата си със замах и наслада веят своят папски байряк и пращат на клада обявените от самите тях за литературни еретици.
Какво ги крепи и държи на трона? Това е риторичен въпрос. Парите, както винаги, са в основата на всичко. Някой ще каже обаче - при цивилизованите общества е така. Така е, да ама не. Днешната схема за издаване на литература например е – плащаш и получаваш. Плащаш и те издавам. Добре. Лошо няма. Ако приемем, че това е нормално ( а то според мен не е), значи щом си развържа кесията ставам писател например, защо не художник или артист... Тръгвам по един трънлив път, папите вземат своят дял и излизам на светло. До тук добре. Но какво става по нататък. След това същите тези папи, налагат правилата на тази луда инквизиция за която говорим. Нейните правила, нейните норми те погват и във всеки един случай ти се превръщаш в тяхна жертва. Ако си без бъдеще, ако си измислен творец, то те категорично те отписват и горят на медийната клада творчеството ти. Ако се талантлив творец, ако покажеш потенциал, то пак тези норми те натискат надолу, подтискат те и се опитват да те зачеркнат от полагащото ти се място, което и без това си купил от тях. Но ако станеш част от тяхната схема, ако станеш монах в манастирите им, послушник ... то тогава може би ще имаш от време на време глътка въздух и някакво присъствие отпред.Ненормално.
Ако е литература да е – ама не е. Ако е бизнес да е – ама не е. Тогава какво е? Отговорът е – Ерес. Новопоявила се религия, която се е впила в мозъците на отбраните и изяжда заедно със сивото им вещество и днешната българска култура.Спасението?
Да видим историята какво предлага. С годините дейността и посоката на преследване на Светата Инквизиция се променя. Ако през 13-15 век тя е насочена към ереса като антифеодално явление и способства за стабилизиране на кралската институция, а през периода на Ренесанса - към научната мисъл. През 16-17 век Инквизицията е едно от средствата на Контрареформацията. През 17 век тя е премахната в протестантските държави, а през 18 и 19 век - и в останалите европейски страни. През 20 век функциите на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на Римската курия. В началото на новото хилядолетие папа Йоан Павел II поднесе официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените изтезания и погубените стотици хиляди живота през периода на Инквизицията.
Борбата със “Светата Културна Инквизиция” в България, ще бъде адски трудна. Няма бойно поле, няма войски, но има партизанщина. Една битка в която победителят е ясен. Победител е талантът. Ако го имаш, ако го пазиш и не го опетняваш, то никой папа не може да промени религията ти. Ако устояваш правата на талантът си, ако се бориш за да живее, то ти си победителят в тази битка. Дерзайте папи, дерзайте кардинали, скоро ще дойде моментът в който един истински културен папа като Йоан Павел Втори ще поднесе официално извиненията на литературната инквизиция в България за извършените изтезания и погубените стотици хиляди творци през периода на властването и.Можем да го направим!!!
Веселин СТАМЕНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар