Веселин Стаменов – писател, журналист, издател. Доказано име в съвременната ни литература и журналистика. Доказва го работата му, мнението на многобройните му читатели. Автор е на седем книги – четири, от които дори са преиздавани два пъти.
/„Раждането на тигровата акула” Пътека от змийски кости” , Убий Путин – част 1 и 2/ От книгите и статиите му извира скандала, разкритието, смелостта… Един от „ активните борци за свободното слово днес..”, сам се определя той с доза ирония. Доскоро приемал кариерата си на „честен драскач” като хоби, но сега тя вече е „лична кауза” в съзнанието му. Издържа се от бизнес и хонорари от творчеството си. Определян е като „явление” в гилдията, според доказаният експерт и критик Стоян Вълев /knigi-news.com/. „Стаменов е един от малкото пишещи в България, наложил свой личен стил”, пише негов фен в интернет форум. Първият му редактор го нарича „не шлайфан диамант, който времето ще изшлайфа...” Вижда се, че е бил прав.
Днес Веселин Стаменов показва ново лице в творчеството си - документалното. На 28.09.2010 г., вторник, по всички вестникарски будки, павилиони и места, където се продават вестници и книги излиза новото му произведение – БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ.
Книга, чийто думи болят, чете се на един дъх, а след това въздух не ти стига. Това е поводът да се срещнем с автора Веселин Стаменов и да поискаме отговор – защо?
- Г- н Стаменов, защо ще ни боли от книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ?
- Мотото на документалния роман е „Забранен за хора без сърца, за всички останали е задължителен”. Време е ние хората, обществото да започнем да си решаваме проблемите заедно, колежке. Време е сами да се разтресем и да осъзнаем, че онези горе няма да ни ги оправят. А в страната ни има много наболели проблеми, както знаем всички. Те болят наистина, а тази болка става все по-силна. Точно за това казваме, че от книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ ще ви заболи. Тя описва един социален и доста сериозен проблем, който за мое съжаление се подминава мълчаливо от хората. Той е назован в самото име на книгата – безследно изчезналите деца на родината, което я прави лицето на този проблем. Определено не е приятно, нито лесно да напишеш подобна книга, но по някога емоцията побеждава разсъдъка. Направих я и не съжалявам. Виждам, че тя вече събужда доброто у хората.
- Добре, питам те направо. Според теб книгата ти ще промени ли нещо по този така наболял проблем или ще е поредната доза емоция и после всичко ще се забрави…
- Едно от най-силните качества на книгата като културен артефакт е нейната вечност. Всички знаем, че тя доста трудно може да бъде похабена или затрита… Говоря като концепция, тираж и идея, не като индивидуално книжно тяло. Книгата е постоянна емоция. За мое щастие десетки хиляди къса от нея ще полетят по всички точки на България, което ще и даде сила. Тя не е рекламен клип, пиеса, филм…, които са по-силни, но се изживяват на момента. Книгата се изживява много дълго, вечно… Пуснеш ли я веднъж, тя заживява свой собствен живот. Вярвам, че тя ще промени нещо… Вярвам в силата на книгата си. И вярата ми не е утопия.
- Апелираш сами да си решаваме проблемите, защото онези горе няма да ни ги решат. Нямаш доверие на властта…?
- Аз съм човек, който прави анализ от факти, не от приказки. Доверието се подарява на този, който го заслужава и си го спечелва. Срамно е да се тупаш по гърдите, че си хванал шайка бандити, а не си направил нещо, за да намериш едно отвлечено дете. Говорим за деца, бе хора. Не говорим за стока или нещо друго… Говорим за деца. Моят съвет към властта, която и да е тя, е да вземат тази книга като настолен учебник по човечност. Това е основното нещо, което им липсва в работата, не е нито опит, нито е ценз… трябва им сърце. Те го нямат. Управляват ни бездушни алчни същества, мислещи за кариера и властта, т.е. за своя задник. Това на какво ви прилича – на животински инстинкт. Такова нещо не може да ти реши проблема – може само да го задълбочи.
- Значи на съвестта на държавата висят десетките безследно изчезнали деца на България?
- Да. Но и ние като общество не сме невинни. Оставихме политиката да стигне прекалено далече. Огледайте се! Стигнахме до ситуация властта да не се печели, а да се купува. Само срещу суми от 50 до 100 лева на глас ставаш държавник. Това какво ти показва – системата няма нужда от мислещи и свободни хора. Ще дойде време те дори да станат излишни. А това вече е страшно. Спасението е само едномислещите и свободни хора да се обединят. Една такава кауза като БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ, може да ги обедини. Аз мога само да пиша и за това написах книга, друг може да пее нека направи песен, трети сайт, четвърти нещо друго… Нека заедно с децата си да спасим и себе си!
- Добре, г-н Стаменов, книгата ти назовава проблема. Наистина болезнен проблем. Но тя дава ли някакво решение на този проблем?
- Дава, разбира се. И всеки може да го разбере като прочете книгата. Това, което можах да направя и да намеря по случая го направих. За пример мога да дам разговорите ми с мой приятел инспектор от СДВР, който е един от консултантите ми към книгата. Неговото мнение като експерт е, че шансът едно отвлечено дете да бъде отрито в първите шест часа от отвличането му е 70 към 30 за положителната развръзка. Защо това не става обаче в повечето случаи… Трудно е да говоря за това, но ще го кажа. Истината се крие горе на върха на копието - системата. Когато отвличането на дете е част от схема, то схемата със сигурност има своя закрилник в МВР. Има и много случаи, когато сигналът за отвлечено дете се подценява от полицията. Това е личен, а не неин проблем. Изобщо полицията в страната ни е инструмента на властта и тя служи пряко на нея, а не на народа. Това не е слабо място в системата, а система за контрол над хората от управляващите. Да, книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ показва, че и ние като нация безследно изчезваме, претопени от интересите на властта. Решение на проблема има. Търсете го в редовете на книгата.
- Последната ти книга излезе в средата на 2008 г. Това означава ли, че две години си работил над тази книга…
- Не, в никакъв случай. Работя над доста проекти... Скрих се за две години от арената на съвременната ни литература, не за да почивам, а за да узрея. Тепърва ще лансирам на пазара двегодишния ми труд. Най-големият заряд на един творец е времето и тишината. Историята го доказва. Реших да си ги подаря и двете. През този период времето отся качеството на труда ми. Книгите ми не спряха да се продават, нито името ми беше изтрито с парцала на забравата. От тази гледна точка мога да кажа, че се доказах пред себе си.
- Ще издадеш ли тогава нещо за бъдещите си продукти. Ще продължиш ли със каузите и специалната тематика?
- Ха, тази книга не доказва ли, че съм непредсказуем! Очаквайте неочакваното...
/„Раждането на тигровата акула” Пътека от змийски кости” , Убий Путин – част 1 и 2/ От книгите и статиите му извира скандала, разкритието, смелостта… Един от „ активните борци за свободното слово днес..”, сам се определя той с доза ирония. Доскоро приемал кариерата си на „честен драскач” като хоби, но сега тя вече е „лична кауза” в съзнанието му. Издържа се от бизнес и хонорари от творчеството си. Определян е като „явление” в гилдията, според доказаният експерт и критик Стоян Вълев /knigi-news.com/. „Стаменов е един от малкото пишещи в България, наложил свой личен стил”, пише негов фен в интернет форум. Първият му редактор го нарича „не шлайфан диамант, който времето ще изшлайфа...” Вижда се, че е бил прав.
Днес Веселин Стаменов показва ново лице в творчеството си - документалното. На 28.09.2010 г., вторник, по всички вестникарски будки, павилиони и места, където се продават вестници и книги излиза новото му произведение – БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ.
Книга, чийто думи болят, чете се на един дъх, а след това въздух не ти стига. Това е поводът да се срещнем с автора Веселин Стаменов и да поискаме отговор – защо?
- Г- н Стаменов, защо ще ни боли от книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ?
- Мотото на документалния роман е „Забранен за хора без сърца, за всички останали е задължителен”. Време е ние хората, обществото да започнем да си решаваме проблемите заедно, колежке. Време е сами да се разтресем и да осъзнаем, че онези горе няма да ни ги оправят. А в страната ни има много наболели проблеми, както знаем всички. Те болят наистина, а тази болка става все по-силна. Точно за това казваме, че от книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ ще ви заболи. Тя описва един социален и доста сериозен проблем, който за мое съжаление се подминава мълчаливо от хората. Той е назован в самото име на книгата – безследно изчезналите деца на родината, което я прави лицето на този проблем. Определено не е приятно, нито лесно да напишеш подобна книга, но по някога емоцията побеждава разсъдъка. Направих я и не съжалявам. Виждам, че тя вече събужда доброто у хората.
- Добре, питам те направо. Според теб книгата ти ще промени ли нещо по този така наболял проблем или ще е поредната доза емоция и после всичко ще се забрави…
- Едно от най-силните качества на книгата като културен артефакт е нейната вечност. Всички знаем, че тя доста трудно може да бъде похабена или затрита… Говоря като концепция, тираж и идея, не като индивидуално книжно тяло. Книгата е постоянна емоция. За мое щастие десетки хиляди къса от нея ще полетят по всички точки на България, което ще и даде сила. Тя не е рекламен клип, пиеса, филм…, които са по-силни, но се изживяват на момента. Книгата се изживява много дълго, вечно… Пуснеш ли я веднъж, тя заживява свой собствен живот. Вярвам, че тя ще промени нещо… Вярвам в силата на книгата си. И вярата ми не е утопия.
- Апелираш сами да си решаваме проблемите, защото онези горе няма да ни ги решат. Нямаш доверие на властта…?
- Аз съм човек, който прави анализ от факти, не от приказки. Доверието се подарява на този, който го заслужава и си го спечелва. Срамно е да се тупаш по гърдите, че си хванал шайка бандити, а не си направил нещо, за да намериш едно отвлечено дете. Говорим за деца, бе хора. Не говорим за стока или нещо друго… Говорим за деца. Моят съвет към властта, която и да е тя, е да вземат тази книга като настолен учебник по човечност. Това е основното нещо, което им липсва в работата, не е нито опит, нито е ценз… трябва им сърце. Те го нямат. Управляват ни бездушни алчни същества, мислещи за кариера и властта, т.е. за своя задник. Това на какво ви прилича – на животински инстинкт. Такова нещо не може да ти реши проблема – може само да го задълбочи.
- Значи на съвестта на държавата висят десетките безследно изчезнали деца на България?
- Да. Но и ние като общество не сме невинни. Оставихме политиката да стигне прекалено далече. Огледайте се! Стигнахме до ситуация властта да не се печели, а да се купува. Само срещу суми от 50 до 100 лева на глас ставаш държавник. Това какво ти показва – системата няма нужда от мислещи и свободни хора. Ще дойде време те дори да станат излишни. А това вече е страшно. Спасението е само едномислещите и свободни хора да се обединят. Една такава кауза като БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ, може да ги обедини. Аз мога само да пиша и за това написах книга, друг може да пее нека направи песен, трети сайт, четвърти нещо друго… Нека заедно с децата си да спасим и себе си!
- Добре, г-н Стаменов, книгата ти назовава проблема. Наистина болезнен проблем. Но тя дава ли някакво решение на този проблем?
- Дава, разбира се. И всеки може да го разбере като прочете книгата. Това, което можах да направя и да намеря по случая го направих. За пример мога да дам разговорите ми с мой приятел инспектор от СДВР, който е един от консултантите ми към книгата. Неговото мнение като експерт е, че шансът едно отвлечено дете да бъде отрито в първите шест часа от отвличането му е 70 към 30 за положителната развръзка. Защо това не става обаче в повечето случаи… Трудно е да говоря за това, но ще го кажа. Истината се крие горе на върха на копието - системата. Когато отвличането на дете е част от схема, то схемата със сигурност има своя закрилник в МВР. Има и много случаи, когато сигналът за отвлечено дете се подценява от полицията. Това е личен, а не неин проблем. Изобщо полицията в страната ни е инструмента на властта и тя служи пряко на нея, а не на народа. Това не е слабо място в системата, а система за контрол над хората от управляващите. Да, книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ показва, че и ние като нация безследно изчезваме, претопени от интересите на властта. Решение на проблема има. Търсете го в редовете на книгата.
- Последната ти книга излезе в средата на 2008 г. Това означава ли, че две години си работил над тази книга…
- Не, в никакъв случай. Работя над доста проекти... Скрих се за две години от арената на съвременната ни литература, не за да почивам, а за да узрея. Тепърва ще лансирам на пазара двегодишния ми труд. Най-големият заряд на един творец е времето и тишината. Историята го доказва. Реших да си ги подаря и двете. През този период времето отся качеството на труда ми. Книгите ми не спряха да се продават, нито името ми беше изтрито с парцала на забравата. От тази гледна точка мога да кажа, че се доказах пред себе си.
- Ще издадеш ли тогава нещо за бъдещите си продукти. Ще продължиш ли със каузите и специалната тематика?
- Ха, тази книга не доказва ли, че съм непредсказуем! Очаквайте неочакваното...
Скайп интервю
Деси Монева
Опазването на българските деца от изчезване е опазване на България от изчезване.Много по важно е от медийните игри на стражари и апаши,дори и от строителството на магистрали.
ОтговорИзтриванеНо как да го обясниш на бездарни футболисти,
лакоми за власт,пари и апартаменти?