ЦИГАНИ ТРЕПЕРЯТ - Идва Ку Клукс Клан!!!

 Ку Клукс Клан

Без Ку Клукс Клан няма да минем. И не е важно как ще се нарича движението у нас – ККК, „Бели патриоти” или „Справедливост”. Ще бъде смесица от хомофобия и расизъм.

Идеологията на „качулките” ще се изчерпва с люти антицигански лозунги, закани и искания за справедливост. Нещо от сорта на „Всички равни пред закона”, „Права и задължения”, „Човешките ценности над всичко” (израз от Нацистката доктрина в навечерието на Втората световна война) и т.н. Все неща, които ще впечатлят за известно време неизвестен брой българи.  Силата на движението ще са местните структури. Медиите ще пишат за „опълчение”, „бригади за ред и сигурност” или нещо от този род. Ще се намерят и „инвеститори”, най-вече в лицето на някои сегашни партийни хитреци. Именно с батериите на едно подобно движение те ще удължат съществуването си. Да, ще се пролее кръв. Имам предвид по-пълноводно, защото и сега се пролива. Двете страни – българи и цигани, отдавна дават жертви, зачернят се семейства, омразата набъбва. Агресивността на гладните роми ще срещне яростта на бедните и незащитени българи. Ще се извадят ножове, пушки и туби с бензин. Ще осъмнем един ден с показни разстрели, подпалени гета, изнасилени и изкормени.

Да вземем войната у съседите. Разпадането на Югославия продължава да се обяснява с Милошевич, което е спорно. Просто натрупаната ненавист, напрежение и социални, етнически и демографски разлики се спукаха в един момент като цирей. Ако не беше Милошевич, щеше да е някой друг и войната пак нямаше да се размине. Западът и САЩ си измиха ръцете със сръбския национализъм, а за автентичност пуснаха няколко хиляди бомби, които да заглушат договореностите от Рамбуе... Познато лицемерие. Днес Сърбия е кандидат за ЕС с по-добри позиции и показатели от нас преди три години.

Вижте и Саркози

Той може да не е прав, погледнато от бизнес класата на евросамолета, но за повечето французи е техният човек. Над 4 млн са мюсюлманите във Франция. 500 000 са циганите, които никой не знае къде живеят, какво работят, с какво се издържат. Те всички искат права, работа, свобода, джамии, фереджета, хляб, шоколад, шампанско. Някои дори искат да правят каквото си искат, да им се плащат помощи и да ги уважават заради съмнителните им традиции. Няма такъв филм. Няма и да има, колкото и еврокомисията да плаче за нарушените ромски права. Това също е лицемерие и циганите ще сбъркат, ако се подведат по него.

Но да се върнем към ККК. Някога в САЩ белите качулки са ненавиждали афро-американците, хомосексуалистите, имигрантите. Движението се зародило през 1865 г. в Пуласки, Тенеси. Кланът се увлича и по политиката, като се опитва да промени дори някои решения на Конгреса. В предизборната кампания падат над 1300 жертви сред републиканските гласоподаватели.



Белите качулки



Организацията е унищожавана и забранявана няколко пъти, но след това отново възкръсва.

Джоузеф Симънс основава вторият Ку Клукс Клан през 1915 г. По това време моден е антисиметизмът, но не са пощадени негрите, азиатците и дори католиците. Те обаче дават отпор. Вътрешни скандали и убийства в самата организация я превръщат в непопулярно движението и хората се отдръпват.

Последната реанимация е през 1965 г, пак в Пуласки. Учредители са шестима образовани конфедеративни ветерани, участници във Втората световна война. Почва се пак старата песен с настроения срещу чернокожите, но нещата са се променили необратимо.

Днес нещата са повече от символични. Един път в годината „качулките” се събират, развяват хоругви и знамена, продават сувенири. Една от лидерките - Рейчъл Пендерграфт, издава списание "Белият патриот". Младата 30-годишна дама е убедена, че един ден ще стигне върховете на властта в Америка и ще бъде избрана за президент на САЩ. Байландо...

В България нещата са по-различни

Приказките за чиста раса на Балканите не важат. Безработицата, емиграцията, икономическата и духовната криза няма как да не доведат до тотална демотивация, която ще избие нанякъде. Агресията е най-близо до емоционалните състояния, на които са подложени от години цели слоеве от населението. Всички приказки за социализиране на ромите, за етническа търпимост и толерантност, за европейски принципи на съжителство и човешки права ще отидат по дяволите. Защото човешките права у нас не се зачитат в момента както и преди. Поведението на управляващи и политици също е повод за куклускланизиране на отделни среди от населението. Бивши военни и полицаи, висшисти и специалисти, останали без работа и препитание, отдавна са готови да се влеят в организации за защита, стига някой да им каже подходящите неща и да им обещае сносно бъдеще. Сносно, не някакво розово. Над 300 000 българи са въоръжени. 120 000 са само охранителите, а кой ги контролира и управлява все още е трудно решимо судоку. Част от тях са добре въоръжени и задължени на работодателите си. Близо 130 000 българи са ловджии с пушки. Колко хора притежават незаконното оръжие – никой не знае. Да не мислите, че всички тези хора са минали курсове по благородство, толерантност и търпение? Натрупаният гняв и липсата на справедливост са в състояние да превърнат в боец всеки един от тях при определени обстоятелства. А ние отдавна дърпаме дявола за опашката. Така че у нас не чистотата на расата, а стремежът към оцеляване ще задвижи някаква разновидност на ККК.

Това, че сме член на ЕС, е без значение. Бунтовете ще избухват все по-често и ще бъдат все по-кървави. Доката пламнат махали, гета, предградия и цели квартали. И въпросът не е дали приемаме, оправдаваме или ненавиждаме подобна идея. Нещата ще се случат извън волята на обществото като цяло. То от своя страна ще остане пасивно, защото му липсват отговорите на отдавна зададени въпроси.

Страх и мрак, но и шанс.

Както кризата е шанс за нови идеи и решения, така и евентуални ексцесии ще покажат къде са слабите места на системата, какво сме се опитвали да не забелязваме. Братя Юзеирови с подличките си действия ни показаха, че не сме готови да реагираме бързо и адекватно на верски провокации. Остава ни да се надяваме, че както навремето Априлското въстание накара светът да ни забележи чрез побитите на кол глави, така днес ще ни обърнат внимание заради войната между българи и цигани. Ако ви изглежда пресилено това сравнение, опитайте са да откриете разликите – не са толкова много...

Америка мина през бесилки, запалени къщи и тежки дебати докато не отекнаха като камбана думите на Мартин Лутър Кинг. В знаменитата си реч „Имам една мечта” във Вашингтон през 1963 г. той заявява: „Ние отказваме да вярваме, че банката на справедливост и правосъдие е фалирала”. Казва го от името на негрите. В България обаче „банката за справедливост и правосъдие” е фалирала за всички, освен за политическия и олигархичен елит, което превръща омразата в класова. Това е друга тема.

САЩ, Франция, Германия, Великобритания и др. са изминали нелицеприятен и дълъг път, осеян с демонстрации и сблъсъци, с тероризъм и коварни политически решения, докато стигнат до някакво равновесие в общественото съзнание. С цената на много компромиси. Макс Вебер обаче не е особено популярен у нас. Ние по-умни ли сме от споменатите страни? Как ли не! Веднъж вече се заблудихме, че съветските колхози и чичосталиновата пропаганда ще ни отведат в комунизма. Втори път се излъгахме жестоко, че демокрация е възможна без дисидентство, борба за права и свободи. Байландо...

Всекидневните коментари, спорове и репчения из медиите на едни и същи спецове от циганска и българска страна, кухите политически декларации и безплодните идеи на неизвестен брой граждански формирования, са масло в огъня, а не изход. Кадрите от гетата, съборения ямболски блок, обраните селски мери, изоставени циганета, поруганите селски дворове, къщи и хора не будят вече съжаление, а ярост. Цел на все повече граждани в тази страна е отмъщението, а не помирението. На никой не му минава през ум да чака времето, когато циганите ще заживеят със сапун и читанка. Като църковна свещ се топи лимитът от търпение. Кой ти мисли за циганските традиции и поверия, коагато няма смислен отговор защо не обичат писаното слово, защо се женят и раждат в детска възраст, защо не търсят работа, когато са гладни, а крадат и пребиват. В бедна страна като нашата всичко това е умножено по десет. Като прибавим скърцащата икономика, повсеместната корупция, неработещата правосъдна система, напусналите млади, криминалната престъпност, лошото управление в редица сектори, етническото напрежение в смесените райони, на мнозина им идва да си вземат шапката и да се махнат. И понеже няма как да стане, остава ни да се надяваме, че пропадането все ще има дъно и край.

Ку Клукс Клан и войната с циганите има и друга цел - тази на кукловодите. И тя е баталиите да изместят вниманието от контрабандата, наркотрафика, измамите с обществени поръчки, еврофондове и бюджетни средства. Богатите ще станат още по-богати, бедните още по бедни, а немалко от тях ще се затрият физически. Вече ви споменах за класовата ненавист. Някои предпочитат съчетанието естествен подбор: слабите да си заминат и да останат тези, които ще успеят. Колко просто и логично. Но не и безопасно.

И както през 1876 г., в един момент ще се намеси Европа. Руските имперски войски не ще се окажат на Дунав, защото там вече са руските АЕЦ. Ще се задейства обаче европейското съчувствие и чувство за вина. Не знам как точно ще стане. Не вярвам и в управлението някой да знае. Но съм сигурен, че контролът върху харченето на пари за „ромското включване” ще стане жесток.  Накрая Турция ще се влее в ЕС и границата между Капитан Андреево и Резово ще изчезне. Което може да се окаже по-голяма промяна за нас, отколкото предполагаме в този момент.

Димитър Попкутуев - ФРОГНЮЗ