СКАНДАЛ! ДЖИХАД ЗА БЪЛГАРИЯ!




ЧЕРНО НА БЯЛО НА БЪЛГАРСКИ УЧЕНИЕ ЗА ДЖИХАД!

  Засиленият световен интерес към някои радикални течения в исляма след терористичните удари от 2001 година, извади на показ тенденции, които дотогава бяха останали незабелязани на много места. Включително в Германия, която се оказа нещо като втора родина на атентатора от 11 септември Мохамед Ата. Според германските служби в момента в страната има около 200 ислямисти, готови да употребят насилие. Огромна роля в това отношение играят някои институции, спонсорирани от чужбина, като например притежаваната от краля на Саудитска Арабия духовна академия „Крал Фахд“ в Бон.Германските служби направиха там поразителни разкрития. Оказа се, че значителна част от учебния материал, който се преподава, е от радикално естество, че се чуват открити апели за Свещена война, разправа с неверниците и борба за установяването на държави на ислямското право /шериата/. Неприятните изненади предизвикаха обаче до голяма степен адекватни контрадействия: забрана на някои ислямистки организации и техни центрове, засилен контрол над учебния материал в ислямските училища, прекратяване на практиката за внос на имами от Турция или арабските държави, стартирането на програма за обучение на такива в самата Германия. Не на последно място въвеждането на ислям като свободно изучаван предмет в държавните германски училища – но от проверени педагози и с контролирани от държавата съдържания.

Подобна предпазливост и превенция срещу радикални тенденции не са излишни и в България. През последните години в части от Родопите и Южна България почти безконтролно навлязоха чужди ислямски влияния, част от които, със сигурност, са крайни – като например това на „Ал Уакф ал Ислями“. Почти обезлюдени села издигнаха странно великолепни и огромни на фона на всеобщата мизерия джамии, доста деца внезапно откриха призванието си да изучават турски и арабски в ислямски училища – поради това, че там редом с познанията /без да е съвсем ясно какви точно са те/ предлагат и храна, а и безплатни пътувания до Турция. Или все неща, които имат не само материална привлекателност, но и пораждат интегрираща сила. Такава, каквато очевидно недостига на българското общество, за да се превърне в интегрираща нация.

Всичко това крие опасен потенциал в себе си, още повече, че държавата няма ясна стратегия за социалното и образователно интегриране на хората от малцинствата, и че намесите й в религиозните дела са повече мечешка услуга, отколкото помощ. Неразборията около двамата главни мюфтии, възникнала не на последно място и поради неумението на държавата да си партнира с религиозните общности /включително и с православната църква/, са ясно доказателство за това.

Намеса на държавата в религиозните дела не бива да има. Това обаче не означава, че държавата не може да контролира определени опасни за цялото общество тенденции, близки до радикалния ислямизъм. Да се отхвърля априори наличието на такъв ислямизъм в България, без да се познават дори фактите около откритата от спец-службите литература и друг пропаганден материал, би било неоправдано и идеалистично. Вниманието е нужно да бъде насочено натам – след дълги години на криво разбран либерализъм и пълно игнориране на темата. Защото тъкмо щраусовата стратегия вкара във властта партия от сорта на „Атака“. Добре че сега тя е заета с присъствието си във властта. Проблемът е прекалено сериозен, за да й се предоставя./http://www.dw-world.de/