ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: КАКВИТО СМЕ, ТАКАВА НИ Е И ВЛАСТТА...

Петър ХРИСТОЗОВ

Господин Христозов, къде изчезнахте, няколко пъти се опитахме да се свържем с Вас, телефонът Ви не отговаряше, междувременно излезе новата Ви книга “Шегите на Дявола или Малката терца на Сатаната” за която ние първи информирахме читателите Ви? Не съм изчезвал. Прекарах инсулт, вече се възстановявам с помощта на доктори и приятели, а за това, че Вие първи информирахте за новата ми книга, сърдечно и искрено Ви благодаря. Дано да Ви е харесала, но нека да мине още време и тогава да я обсъждаме... Вече работя върху следващата. Не за това Ви потърсихме. Винаги сте били интересен събеседник, особено по актуалните политически проблеми. Как оценявате сегашната ситуация? Поведението на управляващите, на опозицията, ситуацията с Алексей Петров? В предишни интервюта показахте, че не сте непричастен към темата... Сегашната ситуация е мъглива и неясна. Поведението на управляващите е смущаващо. На пръв поглед се демонстрира последователност и настойчивост в определени области. Премиерът строи магистрали. Дано успее. Въпросът е кой утре и с какво, и накъде ще се движи по тези магистрали... Дали българинът няма да стои само отстрани и да наблюдава със завист движението на чуждестранните тирове и леки коли? Това е въпросът... Вътрешният министър се бори упорито и последователно с престъпността. Нека продължи, пожелавам му успех! Единственото, което ме притеснява както при всяка борба, дали е чиста, дали няма някакви предварителни договорки между борците, дали съдиите са принципни и неподкупни... Техническата комисия дали си върши прецизно работата? От една категория ли са борците на ринга? Във военен смисъл, да не наблюдаваме стрелба с гаубици по скорци или обратно, с въздушен пистолет по носорог?... А и доста грешки прави като политик напоследък, може да го изключат от партията...

В енергетиката и икономиката май става това, с което навремето Тодор Живков си позволи иносказателно да уязви един столичен градоначалник – доказва се, че София може и без градоначалник...

За финансите също предпочитам да се въздържа да изкажа мнение. Недолюбвам Иван Костов, и съм го показал в книгите си, но не мога да не се присъединя към оценката му,че като експерт е объркан. Опозицията е формална. За сега ще се въздържа да коментирам дейността й Ситуацията с Алексей Петров? За сега няма ситуация. Ситуация ще има в съдебната зала, когато всички или поне голяма част от картите ще бъдат на масата... Това омешване, объркване на специални служби, правоохранителна и правосъдна система, политика и други тути фрути е някакъв буламач, от който нищо добро не вярвам да излезе...

Както винаги, във ваш стил, с брадвата сечете... Все пак, нещо окуражително няма ли да споделите за нашите читатели?

А, ще кажа, защо да не кажа? Горе главата читатели, иде Коледа, Васильов ден, след това Трифон Зарезан... Българската земя и тази година роди обилно и джанки, и сливи, и грозде, и бандероли... Пийте и се веселете... И четете великия Ботев. По няколко пъти препрочитайте стихотворението му “В механата”, вместо да псувате властта, защото властта това сте вие, това сме ние. Каквито сме, такава ни е и властта...

Редакцията на общество.нет се вслуша в съвета на господин Христозов и за улеснение на читателите си публикува стихотворението на Христо Ботев:

В МЕХАНАТА

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!