ВОЙНИТЕ НА АЛЛАХ И КОНФЛИКТИТЕ НА БАЛКАНИТЕ!



Това е истинското лице на радикалният ислям



Балканите също се превърнаха в арена, където присъства ислямски фундаментализъм и тероризъм. Събитията в Македония, Косово и Босна и Херцеговина са кървавото доказателство за това твърдение. Мнозина си задаваха въпроса как така мирните до вчера албанци, например, се превърнаха в добре въоръжени и опитни бойци, които хвърлят в ужас войниците от редовната армия и тези от специалните части? Оказа се, че освен сериозната подкрепа отвън заедно с албанци и босненци срещу християните се сражават и професионалисти от азиатските държави.



Оказа се, че през 1998-1999 г. ислямистки екстремистки организации, между които и „Ислямски братя”, набират масово наемници за Косово. Организирането и координацията на военните операции са поверени на Абу Мохамед Хоулани, Акил бен Абдел Азиз ал Акил и Шейх Мохамед Абу Фахд ад Туведри. Тримата се подвизават в районите с мюсюлманско население в Русия и страните от ОНД, преди да започнат набирането и прехвърлянето на наемници за участие в бойните действия на страната на АОК. Активно се вербуват хора от Обединените арабски емирства и Йемен. Само в началото на май 1998 г. „Ислямски братя” прехвърлят в Косово 175 души. Подготвя се и превозването на още 200 бойци, които са наети от организацията „Ел Харамейн” в Саудитска Арабия. В Йемен от затвора са пуснати десетки осъдени престъпници, които са се били в Афганистан на страната на муджахидините. Всички те имат богат опит във воденето на партизански бойни действия. Със самолети от Абу Даби се доставя оръжие на АОК. Въпреки че изминаха доста години, откакто затихна кървавият конфликт между сърби, босненци и хървати, обстановката в Босна си остава напрегната и спокойствието се поддържа предимно от международните стабилизационни сили ЕСФОР. Историята сякаш се повтаря – както в Косово, така и в Босна значителна роля в събитията играят мюсюлманските наемници фанатици. Стотици воини на Аллаха от ислямските страни пристигат още от началото на войната в Босна. Бойците са докарвани с кораби на хърватското пристанище Плоче и разполагани в района на Зеница. Те влизат директно в състава на Трети корпус на босненската мюсюлманска армия. Според данни на афганистански дипломат Бен Ладен изпраща в Босна и Сърбия около 1500-1800 бойци. Муджахидините, предимно то арабските и азиатските страни, са настанявани първоначално в една кибритена фабрика в Централна Босна край град Зеница. Над нея се вее черното знаме на ислямския фундаментализъм. На фронта се пращат новопристигналите, както и съмишленици от местното население. Твърди се, че муджахидините са поели издръжката на целия Трети корпус на босненската правителствена армия, като за целта са изразходвали по около половин милион германски марки месечно. Старите брадясали наемници се държат в Босна като господари и гледат на местното население като на хора второ качество. Босненците в Зеница гледат да не се мяркат на муджахидините, за да не получат куршум в гърба или смъртоносен удар с нож. Джиповете на фундаменталистите безмилостно мачкат колите на хуманитарните организации с цел да ги изхвърлят от пътя, а ако е възможно и от Босна. Част от тази бригада е изпратена да помага на Трети корпус, а друга заема позиции в две планински села. В Зеница остават ветераните, които обучават новопостъпили бойци. Известно е, че командири на формированието са били последователно саудитецът Абдул Азиз, ветеран от Афганистан, и либиецът Абу ал-Хариз.

На моменти в планините между Тузла и Мостар се бият до 2000 бойци от Малайзия, Саудитска Арабия, Алжир, Либия, Ливан и Иран. Воините на Аллаха се грижат и за религиозните ритуали. Общите молитви са нещо обичайно в частите с ислямски доброволци, а в сръбските села те системно разстрелват всички прасета. По данни на НАТО ислямски фанатици, предимно от Иран, след края на войната все още се намират в Централна Босна. Те се разпореждат най-вече около градовете Травник, Зеница, Завидовичи и Какан. Някои изобщо нямат намерение да си ходят и открито се занимават с ислямска пропаганда. Други пък са се оженили за босненки, чисто фиктивно. Има случаи местни момичета да бъдат отвличани и насила омъжвани за муджахидини. Формално те вече не се смятат за представители на чужди сили и не са длъжни да напуснат Босна съгласно Дейтънското споразумение. Босненското правителство официално се застъпи за 60 членове на групата „Ел Муджахид”, които са настанени в две населени места в Босна. Те са цивилни, защото тяхната част бе разформирована след края на войната.



Според натовското разузнаване съществуват седем или осем центрове, в които се подозира, че са намерили убежище между 150 и 200 души, свързани с Иран. Тези бази, някои от които се намират близо до казарми на босненската армия, са предимно в района на Зеница. През януари 1996 г. сигналът, че в района на Тузла се намира американецът от африкански произход Кевин Холт, свързан с ислямското движение, е достатъчен, за да бъде поставен в състояние на максимална тревога 20-хилядният американски контингент от ИФОР. При това внушително присъствие на ислямски фундаменталисти в Босна съвсем естествено е и мюсюлмански терористи да се обучават там. Иран изпрати на помощ специално обучени части на проиранското ливанско движение „Хизбула”. 400 бойци от иранската революционна гвардия Пасдаран действаха на страната на босненското правителство.



Бяха създадени тренировъчни центрове на терористи от ислямистките организации ХАМАС и „Ислямски Джихад” с помощта на Иран. В лагерите работеха по около 100 инструктори - експерти по терор. За един от центровете се предполагаше, че е бил до град Бихач. В тренировъчните лагери обучават на различни видове терористични акции, включително и отвличане на хора. През февруари 1996 г. френски войници от ИФОР откриват в Централна Босна терористичен ислямски отряд в нарушение на Дейтънския договор. 11 чуждестранни войници, въоръжени до зъби, са арестувани в бивша скиорска хижа край град Фойница, на 40 км от Сараево. Между арестуваните има и трима ирански инструктори. Намерени са най-различни видове оръжие, включително минохвъргачки, снайпери, базуки и дори детски играчки, напълнени с експлозив. Войниците от НАТО откриват документи на официалния в Иран език фарси и билети на авиокомпанията „Иран еър”. От документите става ясно, че обучаващите са се готвели за атаки както срещу военни, така и срещу граждански цели. Босненските власти заявяват, че това било училище за разузнавачи в процес на ликвидация. През април същата година става ясно, че босненското правителство е изпратило малки групи командоси, обучени в Иран, за да убиват или да залавят негови противници, които е обявило за военнопрестъпници. Петима босненски мюсюлмани са арестувани и обвинени в опит да убият мюсюлманския отцепнически лидер Фикрет Абдич, който сега живее в Хърватия. Групата разполага с различни видове гранати, автоматично оръжие, пластични експлозиви. Арестуваните са членове на разузнавателна служба при босненското правителство. Групата е заловена в района Сен на Адриатическото крайбрежие. Оказва се, че нейните членове са от района на Бихач в Северозападна Босна. Не е известно нищо за съдбата на муджахидините, пожелали да останат да живеят на Балканите. Нито пък за върналите се по родните си места. Едно е сигурно – щом усетят мириса на барут, те отново се заемат със стария си занаят.

Любомир Георгиев