За здравето на Църквата! |
Преговорите за душата на починалия изглеждат абсурдни. Разговорът със свещеника се води на приглушен глас, той не пропуска да споменава името на Бог. Изтърсва го като псувня. Сякаш между другото: "Бог така е казал, да се молим за душите на починалия. В момента вие сте нещо като адвокат на майка си пред портите на ада и рая!" Така и не става ясно защо точно 200 лева ще помогнат, но забелязал разколебаване, свещеникът се впуска в цветущо описание на мъките които в момента изпитва душата на майка ми. По думите му тя обикаля из 20-те митарства и изпитва неописуеми болки. "Можем да извършим и обикновено опело, тогава ще ми платите 70 лева, но ако дадете 200, има повече гаранция, че след като се помоля, душата на майка ви ще влезе в рая."
Питам каква е гаранцията, той ме поглежда така, сякаш съм задала най-тъпия въпрос и казва: "Всичко е от молитвите. След това може да се разберем - ако платите 500 лева, ще извършвам обреди по три пъти на ден. Вие обичате майка си и знаете, че е важно дори и след смъртта си тя да се чувства добре!"...
Проверка на установи, че далавери се правят дори и с часовете, в които да се извършат погребенията. Записването става на Централни гробища. Ако нямате погребална фирма, се налага вие да водите преговори със служителката. Тя ви показва тетрадка и спокойно обяснява, че в този ден всички часове са заети. Списъкът действително е запълнен с имена на покойници от сутринта до вечерта. Малката хватка е, че в повечето случаи се използват измислени имена. Ако се вържете, следват преговорите.
Служителката обяснява, че може и да се направи нещо, за да се уреди извършване на погребението в искания от вас час. Таксата пак варира в зависимост от личната преценка - от 30 до 50 лева. Парите, разбира се, се дават на ръка и не се вписват никъде като приход.
Свещеникът, които боди така умело преговори за влизане на душата в рая, се оказва разколник. Проверка установи, че дори и след акциите на Светия синод по прочистването на нелегитимните попове те продължават да набират клиенти. Някои от тях работят директно с погребални агенции. Договарят се за обслужване на ритуалите и им плащат за всеки докаран клиент. Истинската печалба идва от самите близки, които плащат непосредствено преди погребението за ритуала. В този момент в джоба на свещеника потъват между 70 и 100 лева. Бизнесът със смъртта ги е направил добри психолози и започват да те изнудват, ако преценят, че социалният ти статус може да позволи това. Преценява се всичко - как си облечен, колко души са дошли на погребението и тогава пазарлъкът започва. Има и такива случаи, в които свещениците се опитват да убедят близките, че поради някаква причина духът на техния близък не е намерил покой, броди на земята и трябва специална молитва, за да бъде отправен по пътя си към небесното царство.
Когато питам свещеника от Централни гробища как се казва и от кой синод е, той се обръща към мен, присвива очи и казва: "Това не е важно, аз съм бисинодален!"
Да прецакаме "съседа"
Бизнесът с душите на мъртвите е само малка част от далаверите, които могат да се въртят. Кражбата на място от съседните гробове е добре разбита и носи не малки постъпления. Заради липсата на място повечето от покойниците се полагат в съвсем тясна близост един до друг в Бакърена фабрика например. Винаги може да се "прецака съседът". Само срещу 150 лева и вече се взимат сантиметри от съседното гробно място. "Даваш ми парите, сковавам ти една пейчща, слагаме и масичка и ще се увеличи площта. Когато гробът се слегне и стане време да се сложи мрамор отгоре, близките на другия покойник няма да имат друг избор, освен да се отместят с няколко сантиметра, защото нашето място вече ще е заето", обяснява простата технология гробарят Спас. Бизнесът му очевидно върви добре, телефонът му звъни през няколко минути и се договаря с клиенти кога и къде да дойдат, за да си платят. Спас е настоятелен. През следващите дни звъни непрекъснато и пита какво става, дали съм решила да слагам пейка и пак ме убеждава колко е важно да се открадне място от съседния гроб.
Дори в книгите пише - колкото повече, толкова по-добре
Даването на пари, когато това касае душата на починал, е деликатен момент. Това знаят и самите свещеници. Дори и "истинските" обаче съветват самите близки да не се скъпят и да "отпуснат кесията си". "И не бъдете суеверни. На опелото задължително трябва да присъства свещеник. Не се скъпете да му платите, ако трябва и повече, защото това облекчава душата на покойника, който изминава пътя към рая и ада през 40-те дни след смъртта", пише в книгата "Как да се грижим за нашите покойници", издадена от Светия синод. Или - колкото повече платите, толкова по-добре. Официално тарифите варират в зависимост от това къде искате да се извърши обредът. в самите църкви е малко по-скъпо. Тогава може и да стигнат до 300 лева. Ако искате ритуалът да бъде на гробищата, тогава е около 30-70 лева. Всяка енория има правото да си-сложи своя такса и тя важи единствено за територията, която обслужва.
Лили Цветкова
тези неща са много измислени и са неверни. Не е такова положението.
ОтговорИзтриванеК.О.