АГДЖА РАЗПАЛИ СКАНДАЛ В КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА!

АТЕНТАТЪТ!

Атентатът срещу Йоан Павел II бе организиран от Ватикана. Това е последното гръмко изявление на самия атентатор Мехмет Али Агджа за покушението му срещу папата поляк на 13 май 1981 г. на площад „Свети Петър” в Рим. Новината, която отдавна предричаха не един и двама политически наблюдатели, вчера сутринта заля електронните страници на медиите в Западна Европа. Всички те цитираха цели пасажи от ексклузивното интервю на Агджа за турската държавна телевизия Trg, в което бе изстреляна сензационната вест.Челно място є отделиха също така големите италиански вестници „Кориере дела сера”, „Стампа”, „Либеро” и други, в чиито информации водеща бе фразата на турския терорист: „Със сигурност зад опита за убийство на папата поляк стоеше правителството на Ватикана – решението за атентата бе взето от кардинал Агостино Казароли, втория човек във Ватикана.” Според Агджа за целта висшият прелат, заемал 11 години поста държавен секретар на Светия престол, или на практика негов премиер, е използвал доверения свой агент отец Микеле. Именно чрез негозаповедите на Казароли стигали до изпълнителите на пъкления заговор„Заедно с отец Микеле и още един агент на Ватикана аз направих няколко репетиции на атентата” – цитираха казаното от Агджа електронните издания по Апенините. „С него се срещахме много пъти – казва още наемният убиец – като даже ходихме заедно на площад „Свети Петър”, за да планираме покушението”.В коментарите си на сензационната новина италианските медии подчертаха още думите на турчина, според които в организирането на атентата не са замесени нито американското ЦРУ, нито съветското КГБ, нито други специални служби. А що се отнася до т.нар. българска следа в покушението, според Агджа тя била измислена нарочно с цел да бъде „потопен” Съветският съюз Като доказателство за това, че Йоан Павел II е знаел прекрасно кои са поръчителите на атентата, турският терорист посочва факта, че при срещата им в затвора през декември 1883 г. Войтила въобще не го бил попитал кои са те.Разбира се, за някои наблюдатели на Апенините вчера Мехмет Али Агджа влезе в ролята на „лъжливото овчарче”. След всичко казано и опровергано досега от него по повод стрелбата му срещу папата поляк на площад „Свети Петър” през май 1981 г. може би малцина ще повярват на последната му изцепка. Само че този път тя може да е самата истина за един пъклен заговор с цел дискредитирането на някогашните комунистически страни. .

Кой е кардинал Агостино Казароли

Кардинал Агостино Казароли е роден на 24 ноември 1914 г. в намиращото се югоизточно от Милано селище Кастел Сан Джовани. Посветен е в монашески сан през 1937 година. Обявен е за кардинал на 30 юни 1979 г. от папа Йоан Павел II. Малко след това светият отец го назначава за държавен секретар на Ватикана. С други думи, става премиер на Светия престол – пост, на който остава до 1990 г. Умира на 9 юни 1998 г.

Висшият прелат е смятан за главна действаща фигура на т.нар. източна политика на Светата католическа църква. Тоест той би трябвало да е архитектът на нейното „отваряне” към страните от някогашния съветски блок и на подкрепата є за антикомунистическите настроения в тях. Според някои наблюдатели неслучайно Агостино Казароли е назначен за държавен секретар на Ватикана от смятания за непримирим враг на комунизма полски кардинал и впоследствие папа – Карол Войтила.

Любопитен момент от биографията на кардинал Казароли е недопустимото за църквата негово членство в тайна масонска ложа, заедно с други високопоставени религиозни дейци. Става дума за 121 висши прелати, списъкът с чиито имена е публикуван през 1979 г. в сп. „Осерваторе политико” от журналиста Мино Пекорели. Малко след това той е разстрелян от наемни убийци. За премахването му е бил разследван и седем пъти премиерът на Италия до 1991 г. и пожизнен сенатор сега Джулио Андреоти. Той пък е смятан за голям приятел на кардинал Казароли приживе. .

Съвършеното евангелие

Днес Агджа води съвсем нормален живот ­ прави сутрешен джогинг и казва, че бързо е свикнал със свободата. Намерението му да подпише договори за написването на книга и за създаването на филм предизвика бурни реакции сред обществото. Според атентатора проектите са предизвикали интерес от Япония до Канада. Дори се появиха информации, че турчинът е поискал 2 милиона долара за ексклузивно телевизионно интервю и 5 милиона долара за две книги, включително негова автобиография. Агджа дори писал и на писателя Дан Браун за книга със заглавие „Шифърът на Ватикана”. „Планът ми е да провъзглася края на света и да напиша съвършеното евангелие... Аз ще провъзглася съвършеното християнство, което Ватиканът никога не е разбирал", пише Агджа в писмо до "Сънди таймс", без обаче да споменава дали има намерение да говори за покушението срещу папата.Според европейски издатели мемоарите на атентатора може да предизвикат значителен интерес по целия свят, но само ако той се съгласи да разкрие това, от което хората най-много се вълнуват ­ като разкаже цялата истинска история наред с много други откровения. Критици обаче изразиха възмущение от идеята, тъй като смятат, че това не е правилно от морална гледна точка. .

Сергей Антонов и „българската следа”

Антонов е арестуван на 25 ноември 1982 г. в Рим по обвинение за съучастие в атентата.След покушението срещу папата се заговори и за т.нар. „българска следа”. През 1981 г. българинът Сергей Антонов е заместник-директор на бюрото на БГА "Балкан" в Рим, когато на 13 май с.г. е извършен атентат срещу главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори. На 25 ноември 1982 г. Антонов е арестуван в Рим по обвинение за съучастие в атентата. Той е набеден от Мехмед Али Агджа, член на турската терористична организация "Сивите вълци", за това, че стреля в папата на площад "Св. Петър". На 27 ноември 1982 г. у нас се разпространява официално съобщение, което определя ареста на Антонов като "напълно незаконен, произволен, абсолютно с нищо неоправдан". В информацията се посочва, че арестът е плод на шумна, тенденциозна и целенасочена кампания, преследваща и други цели. На 1 декември 1982 г. е издадена заповед от съдия-следователя Иларио Мартела за арестуването на още двама български граждани ­ Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството на България в Рим) и Жельо Василев (бивш секретар на военния аташе).В края на декември 1983 г. по лекарско настояване Сергей Антонов е изведен от затвора и поставен под домашен арест, тъй като италиански лекари констатират влошеното му психическо състояние и препоръчват по-лека мярка. Не след дълго по искане на прокурора Антонио Албано Антонов отново е върнат в затвора.

На 28 март 1984 г. в писмо до папа Йоан Павел Втори българският патриарх Максим отбелязва, че невинността на Сергей Антонов е безспорна. От името на Светия синод на Българската православна църква патриарх Максим моли папата "да изяви дълбоката си убеденост в невинността на Антонов". На 1 април 1986 г. Антонов се завръща в България.

Приживе българинът получи опрощение от папата, което остави съмнение, че Ватиканът намира вина у него. По-късно, преди посещението си в България, папа Йоан Павел II заяви, че никога не е вярвал в “българската следа” за покушението.

Сергей Антонов беше с разклатено здраве. Бе открит мъртъв в дома си през август 2007 година от негова съседка, след като живя в самота.