събота, 24 април 2010 г.
ОЧАКВАЙТЕ НА СТРАНИЦАТА НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ ЗАБРАНЕНИЯТ ДОКУМЕНТАЛЕН ФЛИМ ЗВЕРОВЕТЕ НА КОМУНИЗМА!
НА 25.04.2010 г. ЧИТАТЕБИТЕ НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ ЩЕ СТАНАТ СВИДЕТЕЛИН НА АВТЕНТИЧНИ КАДРИ РАЗКАЗИ ЗА УБИЙСТВАТА ИЗВРАЩЕНИЯТА И СТРАДАНИЯТА ИЗВЪРШВАНИ ВЪРХУ ХОРА ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ.
ФИЛМЪТ ЗВЕРОВЕТЕ НА КОМУНИЗМА Е ЗАБРАНЕН ЗА ИЗЛЪЧВАНЕ ЗА ВРЕМЕТО 1992 - 1995 ГОДИНА. АВТОРИТЕ МУ ЗАПЛАШВАНИ СЪС СЪД И ДОРИ ... СМЕРТ. ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ЛЕНТАТА ОЦЕЛЯВА И РАЗКРИВА МРЪСНИТЕ ТАЙНИ НА ЕДНА БЕЗУМНО ЖЕСТОКА ВЛАСТ. ТЕЗИ ИСТИНИ ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЯТ И ПОМНЯТ.
ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ - НЕ КУКЛОВОДИТЕ А ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕОЛОЗИ ЗА БАЩИТЕ НА МАФИЯТА!
Да сте чували името Яков Джераси? Идеологът на българската олигархия. Случайно да знаете, че той бе следващият главен герой в ненаписаните книги на Христо Калчев? В едно свое интервю Джераси казва, че имало сделка между Иван Костов и царя за общо правителство, но постфактум Костов е бил нагло прецакан. Идеята била именно на Джераси. Напоследък стана модерно да се разкриват факти от кухнята на така наречените структури, изградили прословутия български преход. Истината за мутирането на една номенклатурна губерния в уж изискана, свободна и европейска държава. Изказът на множество журналисти, свидетели и анализатори ме вдъхнови. Вече пет годишният ми опит в тази сфера ме доведе до идеята да дам своето мнение, да изнеса информация и да задам няколко въпроса на масите, явяващи се основна градивна частица на тази малка, но забавна държава.На първо време да започнем с факти, изнесени от много хора за „кукловодите”, „босовете” и прочие. Споменатите живи личности мълчат като „пукали” и с крива усмивка подминават тези писания. Това ме доведе на мисълта, че все повече и повече трябва да се говори по тази тема, за да се стигне до истината.Ето затова реших да превърна всичко казано до тук в своя кауза. Кое ми дава това право ли?! На този въпрос ще отговоря със следните въпроси: Карл Май бил ли е индианец, за да напише най-великите романи за Винету? Марк Уайнгарднър да не би да се е познавал с Марио Пузо, за да напише продълженията на „Кръсникът” и да го признае цял свят? Калчев мутра ли е? Достоевски идиот ли е? А Дюма мускетар? Какво ги е накарало всички тези велики имена да превърнат творбите си в лична кауза? Така че, както казва Анна Заркова, след всяко престъпление остават следи, но не винаги има някой, с достатъчно сила и смелост, да ги намери. И понякога не тези, които трябва намират следите. Тази работа я вършат самодейци като хората, които без страх пишат по тази тематика.Има едно име, което така популярно се тиражира напоследък – генерал Любен Гоцев. Прекалено млад съм, за да смея да анализирам личността и живота му. Но прекалено смел съм да си задам въпроса – умишлено ли е или не, че ликът на този генерал, колкото изкуствено, толкова и естествено, се демонизира? Цялата тази феерия от звуци по негов адрес ме озадачи. Той ли се явява изкупителната жертва на всички престъпления, извършени в България? Според мен отговорът е друг. Генералът или е финалът на възможностите на някои или просто човекът е достатъчно стар и безсилен, за да тръгне да се защитава. А, както знаем, беззащитните са най-сладки за нападение.Аз, обаче, ще задам един въпрос на всички тези, подивели в своята категоричност. Да сте чували името Яков Джераси? Идеологът на българската олигархия. Случайно да знаете, че той бе следващият главен герой в ненаписаните книги на Христо Калчев? Как така никъде не се спомена това име. За мен е странно. Излиза, че аз, невзрачният автор, познавам повече действителността от видните имена в криминалното писане.Председателят на фондация „България”, Яков Джерази, е кръвен потомък на Васил Левски, което като нелепо съвпадение може да го постави в ролята на новото поколение български апостоли, които чрез своите комитети влязоха в ролята на скритите управляващи, притъкнали се зад маската на легалната власт.Определен кръг хора са запознати с факта, че фондация „България”, в частност Джераси, като неин шеф, всъщност е главният идеолог и организатор на завръщането в България на Симеон Втори. Само и единствено Джераси си позволи да плюе и хули уважаемия Симеон Сакскобурготски, наричайки го „тутманик” и „невзрачен човек”, без това да бъде отбелязано някъде или да му се поиска сметка.В следващата си книга Христо Калчев имал за идея да разкрие именно образа на този уж невзрачен български евреин. Говоря с разказвателен тон, защото тази информация я имам от един много близък приближен на писателя, пожелал да остане анонимен за сега. Така, че крайно време е да разсеем мъглата и да сложим край с истината за вулгарните романи.В малкото си публични изяви, новият апостол и идеолог на прехода, си позволява най-нагло да разкрива сериозни факти и да се държи като радикален властимащ. В едно свое интервю Джераси казва, че имало сделка между Иван Костов и царя за общо правителство, но постфактум Костов е бил нагло прецакан. Идеята била именно на Джераси. После най-нагло заявява, че всеки българин му е брат и поддържа контакт с всички партии.Кое му дава тази сила и смелост да лобира в българската политика? Какво е точното място на фондация „България” на българската политическа карта? Това са най-важните въпроси по тази тема.Аз, разбира се, не мога да извадя ръкописи на покойния Христо Калчев, но никой не може да отрече логиката на последната му книга „Изстрелът на амнистията” и изнесените от мен данни, факти за влиянието на чужди служби в българското управление.Крайно време е да разкрия и един друг прототип на герой на Христо Калчев. Митичният агент и на западните, и на еврейските служби - Джон Хакел. Той е прототип на скрития олигарх – българския евреин, Яков Джераси. Не случайно в първата книга от серията „Убий Путин” героят умира за да живее прототипът. Лобиращият евреин между подземния свят, политическия елит и трафика на капитал. Джераси винаги е твърдял, че българските политици трябва да се научат да лобират. Да не залагат на агресивни и варварски методи. Тогава седя и се питам, сегашното правителство на какво ви прилича? Не е ли един огромен пример за лобизъм? Сбор от три коренно различни идеологии. Кое може да ги обедини? Общата идеология – управлението.Прекалено смело ли ви се струва!? Ще се върнем малко по-назад. Какво ще кажете за факта, че „главният кукловод” в държавата, генерал Любен Гоцев, ходи на крака в офиса на Джераси и го моли за среща с царя. Поводът е бил уж желанието на живия тогава Тодор Живков за среща с негово величество. Още тогава номенклатурните лидери са разбрали за силата на живия български монарх, за контактите му, авторитетът му и здравото лоби. Общуването му с господарите от Близкия изток, контактите му със западните лидери, перфектният му лобизъм са мощен извор и средство за удвояване, защо не и утрояване на трупания с години комунистически капитал. Не е тайна, че групировки като ВИС, СИК, и пр. са клонинги на първата трибуквена групировка в България – БКП и като начин на управление, и като структура. Публична тайна е, обаче, че пробивът в управляващата система на България в края на осемдесетте години е извършен именно с помощта на западните служби. И първият „вратар”, вкарал пипалата им в България, е бил Андрей Луканов.Така че, ако пишещите на криминална тематика стигнаха до стъпалото на хора като Луканов, Любен Гоцев, Илия Павлов и пр., то ние от новата генерация, пишещи на тази тема, имаме амбицията и се стремим да стигнем до върха на така наречения бандитизъм. Ще прескочим и този връх.Именно за това в книгата си „Убий Путин – Завръщането на Козела” се опитвам да анализирам тези факти и да стигна чрез силата на художествения образ до истината за идеолозите на българската власт. Защото смятам, че хора като Яков Джераси, които сега се тътрят из държавата с неопетнено реноме и силен авторитет са истинските кукловоди и архитекти на тази власт. А, както знаем, за да властваш над някого, трябва да управляваш страха му. Те са главните разпределители на капитала и ръката, която мести фигурите на шахматната дъска, наречена крехка демокрация.Разбира се, няма как да сложа всички политици под този знаменател. Скоро имах честта да се срещна с родителите на вече покойния Николай Добрев и разбрах, че може би все пак е имало истински държавници в съвременната българска история. Хора като Николай Добрев са единици. Хора, които не са успели да се продадат. За това имам идея да напиша и книга за Добрев. Да покажа и чистото лице на политиката, за да не изглеждам само като плювач. Но основният чешит политици са други. Одобрени и назначени от такива като Апостола на съвременната свобода – Яков Джераси.В един свободен разговор издателят на Калчев, Огнян Младенов, отпуснал се от алкохола, ми разказа историята как един от юристите на „Цион” в България бил подхвърлил на член от масонската ложа, в която членувал и Калчев, че петната, с които петни в книгите си евреите не му прави чест. В тези думи Младенов уловил заплаха. Дали поводът са били разкритията и замисълът на руските евреи да превземат властта в Русия или по-важни в случая са разкритията и мястото на българските евреи в цялата игра? Дали въобще тази игра може да се определи като руска или българска?Калчев със сигурност знаеше какво пише, повечето отсяваха в думите му мутри, курви, генерали, босове и познати имена. Никой не потърси този, който ги управлява. За това аз ще тръгна по този път. В новата си книга „Убий Путин – Изпълнението на присъдата” ще се опитам да посоча тънката нишка между политика и мафия. Как изскачаш от сивия подземен свят и се появяваш с лицето си като неопетнен лидер на политическа сила. Мисля, че ще дам очеваден пример.
Веселин Стаменов
УБИЙ ПУТИН - ГЛАВА 1
Началото...
Президентски указ номер осемдесет и осем или спасението на един главен прокурор. Страият Фил си изглеждаше точно като пенсиониран боксьор. Загладил косъма, замазнил мустак, наконтен като за своето собствено погребение, той посрещна о.з. генерал Гоцев в покоите на здравата си крепост в Астана.
- Време е за реванш? – поздрави с въпрос Старият Фил.
- По скоро за начало, Фил. – показа зъбите си Гоцев и седна. – Нося ти много здраве от Миланов.
- Няма ли да умре най-накрая този смачкан чвор?! – Старият Фил излезе доволен. По принцип не пушеше, но взе пура от кутията на масата и я пъхна между устните.
- Елиминира ли конкуренцията?
- Жилави копелета. – отговори с гримаса Гоцев. - Така е, когато в играта се намесят дебеловрати тъпаци.
- Много са. Ще ти трябва дупе. – Фил реагира весело. – Не плакахте, ти и партията ти, когато поделихте савойските мильони. Никой неможе да ти направи това, което ти сам си направиш.
- Без сантименти, Фил. Като главен прокурор и ти не беше в резерва.
- Бърсах ви лайната.
- Е, накрая и ние твоите. – огледа се умишлено.
Старият Фил продължи с дълъг ехиден смях. Дъртото ченге беше свикнал на маймунджилъците му, но се издразни.
- Няма нищо по-смешно от едно одъртяло пенсинирано ченге, върнало се в редиците на Министерството. Гола амбиция и гол и мек в главата и гащите.
- Сякаш говориш за себе си, Фил.
- В България се носи мирис на нова групировка – “Мевере”. От далеч гледката винаги е по-красива.
- Тя винаги е съществувала, Фил. – Гоцев се опитваше да потуши бунта, подклаждан от бившия главен прокурор. Не беше от хората, които бързо разпалваха нервната си система. Старият Фил знаеше, че за да си дотътри той, бившето ченге, сбръчкания задник до Казакстан, беше воден от наистина взривооопасна задача. И тя беше:
- Трябва да изровим една много стара папка с дебели корици и надпис “Строго секретно”. – това изречение прозвуча след час припирни и изтъкване на козове и позиции.
- Връщаш ме на служба. – Старият Фил сега изглеждаше непоклатимо сериозен и обзет от вкопано в лицето внимание. Нямаше пури, напитки и излишно жужене. Имаше малко думи, много тишина и трептящ въздух.
- Да. Трябва ми една от папките, засекретени завинаги в главата ти и може би в някой банков сейф.
Старият Фил загря. Идваше война. Всички сили и ресурси на държавата бяха изчерпани. О.з. генералът, бившият политик, сега изявяващ се официално като председател на някакъв си обществен съвет към Министерството на вътрешните работи, искаше да създаде един от най-големите прецеденти в живота.
- Заиграваш играта на Путин. – Фил започна отдалече, концентрирайки вниманието над оснавната цел:
- Идеята му да преоткрие силата на силните, вливайки ги в държавната вена.. Това ли се опитвате да направите?
- Идеята е моя. Знаем я само аз и ти. – закова Гоцев.
Старият Фил посвети следващите минути на дълбок размисъл. Тази папка беше един от огромните му тръни в гащите.
- Наследството от Татарчев ми трябва, Фил.
- Началото на приказката го постави Богомил Бонев. Папката попадна в Татарчев от един покоен вече агент на разузнаването. Моята задача беше тя никога да не попада в скрити ръце.
- Затова приехте и ... защо не обявихте смъртта му?
Страият Фил се изправи.
- Започваш да хленчиш, Любене. – пророни под мустак и напусна.
Час по-късно се видяха на тайна среща в бомбоубежището на посолството. Тридесет минути по-късно о.з. генерал Гоцев напусна страната.
ПЪРВА ГЛАВА
Президентски указ номер осемдесет и осем или спасението на един главен прокурор. Страият Фил си изглеждаше точно като пенсиониран боксьор. Загладил косъма, замазнил мустак, наконтен като за своето собствено погребение, той посрещна о.з. генерал Гоцев в покоите на здравата си крепост в Астана.
- Време е за реванш? – поздрави с въпрос Старият Фил.
- По скоро за начало, Фил. – показа зъбите си Гоцев и седна. – Нося ти много здраве от Миланов.
- Няма ли да умре най-накрая този смачкан чвор?! – Старият Фил излезе доволен. По принцип не пушеше, но взе пура от кутията на масата и я пъхна между устните.
- Елиминира ли конкуренцията?
- Жилави копелета. – отговори с гримаса Гоцев. - Така е, когато в играта се намесят дебеловрати тъпаци.
- Много са. Ще ти трябва дупе. – Фил реагира весело. – Не плакахте, ти и партията ти, когато поделихте савойските мильони. Никой неможе да ти направи това, което ти сам си направиш.
- Без сантименти, Фил. Като главен прокурор и ти не беше в резерва.
- Бърсах ви лайната.
- Е, накрая и ние твоите. – огледа се умишлено.
Старият Фил продължи с дълъг ехиден смях. Дъртото ченге беше свикнал на маймунджилъците му, но се издразни.
- Няма нищо по-смешно от едно одъртяло пенсинирано ченге, върнало се в редиците на Министерството. Гола амбиция и гол и мек в главата и гащите.
- Сякаш говориш за себе си, Фил.
- В България се носи мирис на нова групировка – “Мевере”. От далеч гледката винаги е по-красива.
- Тя винаги е съществувала, Фил. – Гоцев се опитваше да потуши бунта, подклаждан от бившия главен прокурор. Не беше от хората, които бързо разпалваха нервната си система. Старият Фил знаеше, че за да си дотътри той, бившето ченге, сбръчкания задник до Казакстан, беше воден от наистина взривооопасна задача. И тя беше:
- Трябва да изровим една много стара папка с дебели корици и надпис “Строго секретно”. – това изречение прозвуча след час припирни и изтъкване на козове и позиции.
- Връщаш ме на служба. – Старият Фил сега изглеждаше непоклатимо сериозен и обзет от вкопано в лицето внимание. Нямаше пури, напитки и излишно жужене. Имаше малко думи, много тишина и трептящ въздух.
- Да. Трябва ми една от папките, засекретени завинаги в главата ти и може би в някой банков сейф.
Старият Фил загря. Идваше война. Всички сили и ресурси на държавата бяха изчерпани. О.з. генералът, бившият политик, сега изявяващ се официално като председател на някакъв си обществен съвет към Министерството на вътрешните работи, искаше да създаде един от най-големите прецеденти в живота.
- Заиграваш играта на Путин. – Фил започна отдалече, концентрирайки вниманието над оснавната цел:
- Идеята му да преоткрие силата на силните, вливайки ги в държавната вена.. Това ли се опитвате да направите?
- Идеята е моя. Знаем я само аз и ти. – закова Гоцев.
Старият Фил посвети следващите минути на дълбок размисъл. Тази папка беше един от огромните му тръни в гащите.
- Наследството от Татарчев ми трябва, Фил.
- Началото на приказката го постави Богомил Бонев. Папката попадна в Татарчев от един покоен вече агент на разузнаването. Моята задача беше тя никога да не попада в скрити ръце.
- Затова приехте и ... защо не обявихте смъртта му?
Страият Фил се изправи.
- Започваш да хленчиш, Любене. – пророни под мустак и напусна.
Час по-късно се видяха на тайна среща в бомбоубежището на посолството. Тридесет минути по-късно о.з. генерал Гоцев напусна страната.
ПЪРВА ГЛАВА
Когато нещата отидат по дяволите,
не отивай с тях.”
Елвис Пресли
“Цялата страна вони”, мислеше Козела, отделил се на крайна малка маса в иначе огромната кръчма. България. Що за страна беше тая балканска пустиня, явяваща се негова родина. Родина на кого? Бившето ченге Иван Милетиев. Отдавна го нямаше тоя мършав мизерник. Съществуваха много личности около този мит. Какви ли не и от коя ли не народност. Козела, развеселен, поръча втора водка. Кутията “Ротмънс” свърши. Нямаше сили, а и желание да пуши. Чувстваше се уморен, дори и за това. Наркотици, алкохол, инфаркт, куршуми и удари, какво ли не преживя това негово мършаво тяло и отвратително мръсната му душа. Не умора, просто доказателство, че Сатаната не прибира вредни дори и за себе си души. Жилав като плъх, хищен като сова, стар като бухал, някой си Иван Милетиев, мъж и половина, килър и половина и наполовина труп, с цялото си нахалство и без капка съвест, пиеше хeй така, за родината си.
След като най-накрая застреля поредната си жена или поне каквото беше останало от нея, Козела реши, че едиственото нещо, което му остава е да се върне в родината, и без много да му мисли, да търси свеж и спокоен начин да умре. Нямаше изход. Нямаше и сили. Нямаше желание и милост дори и към себе си. “За какво ми беше този ебан-недоебан живот, да му ебеш майката?!” С това изричение, родено от нетрезвата му мисъл, Козела пребори тялото си за още една водка. Сервираха му я с лед и чаша вода. Отговорът на този въпрос, обаче, беше друг...
******
Часът беше едва десет и тридесет сутринта на двадесет и втори март, две хиляди и седма година. България отбелязваше година от смъртта на една легенда, писателят Христо Калчев. Козела разгърна стоящия пред него “Труд” и пак прегледа статиите в памет на гения.
- Бог да го прости, този стар пират...- измрънка под носа си бившото ченге, сега стар играч и мислено се върна в моментите, когато двамата, неусетно за време и реалност, бистреха животите си, потънали в забвение и водка.
Странна птица си беше Христо Калчев, трудно допускаше хора до себе си и в редките моменти, когато го правеше до него заставаха странни птици. Той посвети последните си години на тях. Извади на светло реалния образ на един потънал в мистерия и тайни свят, определен най-правилно с една единствена чуждица – ъндърграунд.
Козела подари живота си на този свят. Ицо го открадна от честите им срещи и това го направи велик писател. Иван Милетиев всъщност за това избра България. Смъртта на Ицо го върна тук. Спомените, колкото и мършави да бяха, както и мечтата да легне най-сетне под двата кубика българска пръст.
“Земята ме тегли!” казват старите хора, водени от може би вроден човешки инстинкт. Козела усети същтия този инстинкт в момента, когато стъпи на българска земя. Времето за равносметка идваше, но в тон с изминалия му “пъстър” живот, Козела усещаше единствено наслада и лекота. Това беше единствената му цел. Само това оставяше да направи на тази земя.
******
Кариерата на Козела стартира, водена от един прост, но най- важен човешки усет - глад ...
В първите години на прехода български войници за първи път участват в мироопазваща мисия в чужбина. Под егидата на ООН. В Камбоджа. След края на операцията военните отчитат, че задачите са изпълнени успешно. Един от офицерите, участвали от началото да края на мисията, бил именно възпитаникът на милиционерската школа в Симеоново, Иван Милетиев. От там идва и първият му в живота прякор - Камбоджанеца.
Натрупал някой друг долар, виждайки щастието в очите на семеството си, в часност на синовете си, които в последствие погреба, честното ченге Иван разбра, че единственият път към щастието и вечната любов - това са парите. Другото беше фалш. Тази истина го свърза с Поли Пантев. Внук на знатен буржоа, забегнал в Италия по времето на комунизма, оставил му огромно наследство. Поли или Попа, както му викаше Козела, наистина беше надарен с ум и то в промишлени количества за годините си.
След краха на първата трибуквена групировка в България, именно БКП, младият Поли, дипломиран духовник и философ, заминава за Германия. Две години по-късно, връщайки се от гурбета с няколко хиляди марки напред, Поли среща жилавия Васил Илиев от Кюстендилско и започват общ бизнес...
******
Години по-късно, спуснат му от едно висше продажно ченге, Поли посреща Козела в новооткрит офис на охранителната фирма ВИС 2, за която работи. Козела иска пари и то в промишлени количества, блъскан от основното чувство, каращо човек да удуши и вълк. “Никога повече беден”.
- Миришеш на ченге...- бяха първите думи на Поли, след като седна срещу ветерана от Камбоджа.
- На какво миришат ченгетата? – старият бандит не беше забравил и въпроса след това.
- На евтин одеколон и мърша. – отговори съвсем просто и агресивно Поли.
Камбоджанеца никога не забрави тези думи. Те ечаха в ушите му при всяка мисия, при всеки миг, когато дясното му око фокусираше дадения обект през визьора на снайпера.
- Ще те свържа с един човек. - продължи Поли в отговор на дългото мълчание на ченгето:
- И не защото ти вярвам, а защото това ми е работата.
******
Поли го свърза с Васил. Млад дългокос красавец, император, командващ империята си, жаден за вражеска кръв и власт. Козела разбра едно. Пред него стоеше истинки мъж. Ако с две думи можеше да се обясни думата мъжество, то в съзнанието на бившата червена барета те винаги щяха да бъдат – Васил Илиев.
Васил го взе като капитан и го направи генерал в армията си. А армията му беше изправена пред една обречена война. Васил воюваше с държавата си. По-точно с бившия – настоящ шести отдел на шесто управление на бившата – настояща Държавна сигурност. Управляван, както винаги от една клика, на върха на която стоеше бившият министър-председател и водач на прехода ... – нека го наречем Лукавия. Човекът, подарил на руската мафия Черноморието и вкарал в България “приятелите си” от ЦРУ.
Кой агент оцелява? Двойният. Така си мислеше и Лукавия, докато не падна на паважа пред собствения си дом с куршум в гърба. Но това е друга история...
******
Козела премина през всички лагери. В пръвия момент предаде Васил и го застреля най-хладнокръвно. Същото направи и с Лукавия, много по–късно и с Поли.
Такъв беше суровият и корав живот. Ебеш, за да не те ебат.
Поводът си беше специален. “Сладки спомени”. Баретата си поръча поредна водка, отля за Бог да прости и я глътна на екс:
- Дерзайте, шибани копеленца! – изхрачи се на пода, ставайки. Сгъна вестника под мишница, плати и напусна кръчмата, измрънкайки под носа:
- Аз идвам...
******
Джон Хакел кацна в България с полет LH3438 на компания “Луфтханза” точно в двадесет и два и тридесет и пет минути, българско време. На ВИП-а го чакаше черен Mercedes S600, брониран и подготвен да го ескортира до централния офис на ЦРУ в България. Адресът беше улица “Шипка” № 38 или официалния офис на “Международната фондация България”. Хакел бе стартирал обучението с в полигоните на Интерпол, след това в ЦРУ. С германски произход е, внук на елитен щурмовак от СС, швейцарски гражданин, но на служба в Лангли. България му, но в неговата работа можеше много меко да се каже, че удоволствията бяха рядкост.
Яков Джерази беше слаб, кокалест мъж с буйна светла коса, симпатичен на вид, правилни скули и аура. Мъж с присъствие. Като председател на фондацията, той всъщност координираше ръката на едни от най-силните служби в тази малка, но силна страна. В прилично големия му кабинет той посрещна Джон с усмивка, но бързо я стопи, когато разбра повода за посещението.
- В България е. – съобщи внукът на офицера от СС, сваляйки дългия шлифер, после сакото и сядайки на мекото кожено канапе пред бюрото. Продължи на английски:
- Невероятно, но факт. Невъзможно е да не е бил засечен. Познавам го добре, сигурно в момента пие кафе в салона на вътрешното министерство.
Джерази беше умерен, еродиран тип. Контролираше емоциите си, както и изненадите. Биографията му далеч не свършваше с връзките му в Централното Разузнавателно Управление или Интерпол...
“Б`ней Брид” беше тайна еврейска организация, каста или лоби, в която членуваха отбрани евреи и чиято кауза беше една единствена, да обединява своите и да се бори за интересите им, независимо от силите, средствата, както и начините. Докато “Шалом” беше лицето, “Б`ней Брид” - ръцете, Мосад - мозъка на евреите по света. Джерази беше председател на “Б`ней Брид”за България. Контактите му се разпростираха далеч над очакванията на всички. От най-високо държавно ниво до международно. Ето защо информацията, че един от най-известните български бандити, именно Козела, се е върнал в България, го озадачи.
- Цел? – попита кратко, точно и ясно той, резвайки върха на пурата с гилотината.
- Можем само да гадаем. В това си състояние той е непредсказуем. Последно изгубих следите му в Южна Африка.
- Тогава каква е твоята?
- Присъствие. – Джон също наблегна на краткостта.
Джерази запали пурата и дълго пушеше мълчаливо.
******
Хакел остедна в “Шератон”. Умишлено избра центъра и дори демонстрира показност. Нае две проститутки и се появи на вечеря с тях. Показваше безгрижие и жизнерадост, но всъщност очите му шареха на четири. Там беше някъде, дъртият мизерник! Всичко бе въпрос на време. След двадесет и три часа Джон беше обзет от засилена нервност. Курвите, доволни от яслата, въобще не обръщаха внимание на разсеяния му вид. Вътрешно офицерът от Лангли се раздираше от два основни въпроса. Дали наистина нюхът му на опитен агент и ченге го бе подвел или Козела наистина беше толкова елементарен.
Отговорът дойде след полунощ с бутилка отбрано френско червено вино и дискретен надпис на английски “Погледни наляво!”. Деликатно и трудно забележимо Джон Хакел измести поглед наляво и фокусира възрастния мъж, стоящ с гръб към него. После културно изпрати сервитьора, остави четиристотин евро на “девойките” и картата от стаята. Стана, направи няколко крачки и седна срещу него.
- Не мога да повярвам, че го казвам, но вече започвам да си мисля, чи ти си втория месия на земята. Как успяваш да оцелееш? – офицерът от ЦРУ се направи на развеселен. Беше добър актьор, но Козела го познаваше прекалено добре. За това не счете за необходимо да му отговори.
- Как да те наричам? – продължи деликатно Джон. Разговорът се провеждаше на английски.
- С родното ми име. – отговори Камоджанеца и издърпа дим от цигарата. Задържа го в дробовете си и го издуха на страни.
- В пенсия ли си , Айван?
- Странно.
- !?
- Ни най-малко от теб съм очаквал да чуя този въпрос.
- Времената се менят.
- Както и мисиите.
Мълчание. Джон го преряза пръв.
- Не се ли умори толкова време.
- Уморих се, Джон, уморих се да отървавам кожата си постоянно. Уморих се да гледам мутрата ти и да играя по свирки. Чувствам страшна умора. – каза го през зъби.
Джон го разбра. Колко шибан беше този живот понякога. В друго време, при други обстоятелства и в друга реалност, тези двамата можеха да се нарекат истински приятели. Време за сантименти нямаше.
- Това ли те върна в родината?
- Най-сладката смърт е вкъщи, Джон. Дойдох тук, за да пукна спокойно. Нищо повече.
- Страшно ми се иска да ти вярвам.
- Повярвай ми. - усмихна се бившата барета, но продължи сериозно:
- Теб какво те доведе тук?
- Ситуацията. Хората, времето, начините се променят, но не и ситуацията. Наркотрафик, оръжие, търговия с хора, пране на пари. Мафията, дори има свой банкерски "подземен свят". Европейският съюз годишно губи от балканските мафии стотици милиони евро.
- Това ще е и след нас, Джон. - обиден от последния му изказ, промълви Козела, колкото да каже нещо и да прикрие чувствата си. Толкова елементарен отговор утиваше на провинциално ченге, но не и на офицер от ранга на Джон Хакел. Въпреки всичко, уважи решението му да мълчи и продължи с умерен тон:
- Конкретни пунктове?
- България, Молдова, Украйна, Сърбия и Унгария, основните ядра на организираната престъпност. Трябва ни засилен контрол.
Българинът не сдържа емоцията:
- България е първата спирка!? “Неведоми са пътищата Божии!” Съвпадение или игра на злите сили е тази наша случайна среща?
Джон мълча гузно и дежурно. Огледа се. Преглътна срама и изрече:
- Срещата ни съвсем не е случайна, Иване. Това го знаеш по-добре и от мен.
- Знам го, Джон. Както знам това, че и двамата на тази маса говорим с изключен мозък. Не е ли по-добре да сложим картите на масата и да играем една честна игра, както винаги.
Бледото и нежно лице на Джон придоби червен отенък, а очите му показаха задоволство. Кимна положително с глава и предложи:
- Да се преместим в бара?
- Категорично не. – изненадващо отсече Козела. – Късно е. - погледна златния си “Ролекс” и довърши, палейки цигара:
- Да продължим разговора на закуска...
Джон, изненадан от решението на българина, парализира тялото си за миг, но прие предложението. Явно беше, че старият му “приятел” имаше нужда от глъдка въздух и подреждане на мисли. Развеселен, той стана от стола и тръгвайки каза с шеговит тон:
- Започваш да ми харесваш, Иване.
- В смисъл...
- Тази вечер отброих едва две глъдки алкохол, влезли през устата ти.
- В рая се влиза с чиста душа, Джон. – показа зъбите си баретата.
- Готви се тогава за изповед...
******
Сутринта Козела промени програмата. Поиска среща на кафе в малък спретнат капан в бившето селце, сега квартал на София - Волуяк. Джон го намери с усилие.
- Изнанадваш ме, Иване. Времето е пари, а ти го пилееш наволя.
- Мога да си го позволя, Джон.
- На този етап.
Козела разбърка сметаната в кафето си, отпи, върна течността отново в чашата, разтворена със секретите си и поръча водка.
- Да минем по същество, Джон.
- Засякохме два основни пункта, Иване. Получихме няколко отговора, но излязоха и няколко въпроса.
- Да започнем с отговорите....
- Не, Иване. Нека бъдат въпросите! Питам се какво би правил личният килър на Шейха в България година, след като му продупчи главата в хотел “Радисън”? Питам се, не е ли прекалено смел ход от твоя страна?
Сервираха водка. Козела взе нужната глъдка и отговори засмян и с дрезгав глас:
- Май забравяш за амнистията.
- А ти за Сокола....
- Да си ебе майката Сокола! – вбеси си Козела. – В ръцете си държа калпавия му живот.
- А аз - твоят, Козел! – Хакел наблегна на последното, грабна чашата от ръката му и я изля на пода.
“Не ме карай да го правя, Джон...”следващата мисъл на българина заприлича на молитва. Господ му беше свидетел, че наистина го заболя.
- Остаряваш, Козел! – Джон, развеселен от това, че е взел ситуацията в свои ръце, върна чашата пред него и продължи:
- Засякохме те още при кацането ти в Анкара. Връпрос на време беше да те засека и в София. Каква е целта ти, Козел?
- Нима за ЦРУ, Интерпол или Европол това е сложна задача...?!
- Не, Козел, прекалено лесна е.
- До колкото си спомням те помолих да си служиш с рожденото ми име.
- Ако целта ти беше потапяне, то България е последната точка.
Време беше Козела да изпълни мисията си. Незнайно защо, но подсъзнателно я отлагаше.
“Сбогом, Джон! Мама му стара, колко сладка може да бъде подлостта понякога...” Козела го застреля под масата. Опря заглушителя в корема му и изстреля няколко куршума. След като Хакел оклюма глава назад и Козела изстреля контролен в главата му, бившият генерал усети лекотата. Първата цел беше изпълнена.
Трупът на Джон Хакел беше натоварен в специално потготвена за целта катафалка и откаран до най-близкия крематориум, за да не остане и следа от този смел, достоен, истински офицер.
Козела преглътна Хакел с двеста грама водка и отпраши озверен към следващия етап от мисията ...
******
Когато за пореден път се върна в Лесидрен, през гърлото на бившата барета сякаш преминаха шепа стъкла. Бърлогата, която той така старателно си беше спретнал, се беше превърнала в сбор от мухъл и ръжда. Натресе здрав ритник на ръждясалата брава и влезе. Удари го мирис на мухъл и застояло. Запали цигара, влезе във всекидневната, седна въху покритите с чаршафи мебели и се успокои. Това му трябваше. Спокойствие и време. Време, за да се потготви за дългоочакваното последно причастие.
Два часа по-късно в камината пламтеше огън, въздухът в стаята беше пресен, носеше се аромат на печено месо и борина. Козела вечеряше на балкона, загледан в пространството около себе си и изключил категорично реалността.
Сепна го шум на двигател. Машината беше мощна или бяха две. Козела загаси фаса в пепелника, примляска последната глъдка водка и прегърна с дясата ръка лявата част на гърдите си. Дъжеше здраво револвера в нагръдника.
Генерал Гоцев се появи сам във всекидневната, облечен семпло със сериозен поглед и каменна стойка. Козела го провери, убеди се, че е чист и го покани да седне с лек жест.
- За мен е чест, генерал Милетиев! – поздрави той.
- Отдавна не съм на служба, Генерале. – отговори Козела, сядайки сещу него.
- Скромно от ваша страна. – усмихна се студено Гоцев и се огледа. – Позната картинка.
Козела го огледа от глава до пети. Две живи легенди, два къса от историята стояха един срещу друг в тази мизерна бърлога и развоят от тук нататък беше непредсказуем.
Генерал Гоцев, един от малцината, посветени в унищожаването на досиета през зимата на 1990 г., благословени от вътрешния министър ген. Атанас Семерджиев. Тогава ЦК на БСП изпрати кадровия офицер от Първо главно управление на ДС в едно от най-важните министрества - МВР. Той оглавяваше и комисията, която през януари 1990 г. имаше за задача да пречисти министерството от всички компрометиращи заповеди от времето на министър Димитър Стоянов, както и цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Благодарение на чистката на досиетата, днес имената на повече от половината агенти на ДС са останали само върху картончетата в опосканите архиви. Във второто правителство на Лукавия, Гоцев стана министър на външните работи, а след това се ориентира към бизнеса. Той стана един от основателите на генералското движение в бившата комунистическа партия, настояща социалистическа, заедно с бившия директор на Националната разузнавателна служба, Аспарухов, и последния началник на VI отдел на Шесто управление.
- Сериозен чадър, генерале. – започна от някъде Козела. – На какво дължа...
- Време ти е вече, генерал Милетиев. Генералското движение не оставя членовете си.
“Никога не съм членувал в стадото ви, плъх такъв!” Моментът обаче подсказваше друго:
- Незнам дали разбрахте, но днес попълних колекцията си с още една и то една от най-сериозните си смъртни присъди.
- Майната му, Козел! – Гоцев промени рязко тона и обръщението. - От днес си с държавен имунитет, ако приемеш предложението ми.
- Няма друга причина да се върна в България, генерале. – от всички най-коварни качества на света Козела мразеше лицемерието и продажността. Страно защо, но от тези две човешки качества беше изградена структурата на изненадващо дългия му живот. Запали цигара и се вгледа в дълбоките и искрени очи на о.з. генерала.
- Кой управлява България, генерале? – Козела го шокира с този въпрос.
- Тези, които не я предадохме, Козел. – приключиха с официалностите.
- Маджо беше ли предател?
Гоцев не реагира никак на този въпрос, въпреки че отговорът му беше адски труден. Блъф или доверие за доверие. Бившата барета, Иван Милетиев, страшилището и примерът за всеки един бандит в държавата, не беше за подценяване. Нямаше служба в този шибан свят, където да не фигурираше едно от лицата или имената на Козела.
- Нали не очакваш да отговоря на този въпрос, Козел?
- Напротив, очаквам! – даже настоя.
- Амнистия не се получава с такива въпроси, Козел.
- Аз не искам амнистия, генерале, искам амнезия. – стана. – Водка? – попита и без да дочака отговор, излезе на терасата. Върна се с две чаши и бутилка “Търговище”, наля и поднесе едната към Гоцев.
- За твое здраве. –отпи.
Гоцев отпи мълчаливо.
не отивай с тях.”
Елвис Пресли
“Цялата страна вони”, мислеше Козела, отделил се на крайна малка маса в иначе огромната кръчма. България. Що за страна беше тая балканска пустиня, явяваща се негова родина. Родина на кого? Бившето ченге Иван Милетиев. Отдавна го нямаше тоя мършав мизерник. Съществуваха много личности около този мит. Какви ли не и от коя ли не народност. Козела, развеселен, поръча втора водка. Кутията “Ротмънс” свърши. Нямаше сили, а и желание да пуши. Чувстваше се уморен, дори и за това. Наркотици, алкохол, инфаркт, куршуми и удари, какво ли не преживя това негово мършаво тяло и отвратително мръсната му душа. Не умора, просто доказателство, че Сатаната не прибира вредни дори и за себе си души. Жилав като плъх, хищен като сова, стар като бухал, някой си Иван Милетиев, мъж и половина, килър и половина и наполовина труп, с цялото си нахалство и без капка съвест, пиеше хeй така, за родината си.
След като най-накрая застреля поредната си жена или поне каквото беше останало от нея, Козела реши, че едиственото нещо, което му остава е да се върне в родината, и без много да му мисли, да търси свеж и спокоен начин да умре. Нямаше изход. Нямаше и сили. Нямаше желание и милост дори и към себе си. “За какво ми беше този ебан-недоебан живот, да му ебеш майката?!” С това изричение, родено от нетрезвата му мисъл, Козела пребори тялото си за още една водка. Сервираха му я с лед и чаша вода. Отговорът на този въпрос, обаче, беше друг...
******
Часът беше едва десет и тридесет сутринта на двадесет и втори март, две хиляди и седма година. България отбелязваше година от смъртта на една легенда, писателят Христо Калчев. Козела разгърна стоящия пред него “Труд” и пак прегледа статиите в памет на гения.
- Бог да го прости, този стар пират...- измрънка под носа си бившото ченге, сега стар играч и мислено се върна в моментите, когато двамата, неусетно за време и реалност, бистреха животите си, потънали в забвение и водка.
Странна птица си беше Христо Калчев, трудно допускаше хора до себе си и в редките моменти, когато го правеше до него заставаха странни птици. Той посвети последните си години на тях. Извади на светло реалния образ на един потънал в мистерия и тайни свят, определен най-правилно с една единствена чуждица – ъндърграунд.
Козела подари живота си на този свят. Ицо го открадна от честите им срещи и това го направи велик писател. Иван Милетиев всъщност за това избра България. Смъртта на Ицо го върна тук. Спомените, колкото и мършави да бяха, както и мечтата да легне най-сетне под двата кубика българска пръст.
“Земята ме тегли!” казват старите хора, водени от може би вроден човешки инстинкт. Козела усети същтия този инстинкт в момента, когато стъпи на българска земя. Времето за равносметка идваше, но в тон с изминалия му “пъстър” живот, Козела усещаше единствено наслада и лекота. Това беше единствената му цел. Само това оставяше да направи на тази земя.
******
Кариерата на Козела стартира, водена от един прост, но най- важен човешки усет - глад ...
В първите години на прехода български войници за първи път участват в мироопазваща мисия в чужбина. Под егидата на ООН. В Камбоджа. След края на операцията военните отчитат, че задачите са изпълнени успешно. Един от офицерите, участвали от началото да края на мисията, бил именно възпитаникът на милиционерската школа в Симеоново, Иван Милетиев. От там идва и първият му в живота прякор - Камбоджанеца.
Натрупал някой друг долар, виждайки щастието в очите на семеството си, в часност на синовете си, които в последствие погреба, честното ченге Иван разбра, че единственият път към щастието и вечната любов - това са парите. Другото беше фалш. Тази истина го свърза с Поли Пантев. Внук на знатен буржоа, забегнал в Италия по времето на комунизма, оставил му огромно наследство. Поли или Попа, както му викаше Козела, наистина беше надарен с ум и то в промишлени количества за годините си.
След краха на първата трибуквена групировка в България, именно БКП, младият Поли, дипломиран духовник и философ, заминава за Германия. Две години по-късно, връщайки се от гурбета с няколко хиляди марки напред, Поли среща жилавия Васил Илиев от Кюстендилско и започват общ бизнес...
******
Години по-късно, спуснат му от едно висше продажно ченге, Поли посреща Козела в новооткрит офис на охранителната фирма ВИС 2, за която работи. Козела иска пари и то в промишлени количества, блъскан от основното чувство, каращо човек да удуши и вълк. “Никога повече беден”.
- Миришеш на ченге...- бяха първите думи на Поли, след като седна срещу ветерана от Камбоджа.
- На какво миришат ченгетата? – старият бандит не беше забравил и въпроса след това.
- На евтин одеколон и мърша. – отговори съвсем просто и агресивно Поли.
Камбоджанеца никога не забрави тези думи. Те ечаха в ушите му при всяка мисия, при всеки миг, когато дясното му око фокусираше дадения обект през визьора на снайпера.
- Ще те свържа с един човек. - продължи Поли в отговор на дългото мълчание на ченгето:
- И не защото ти вярвам, а защото това ми е работата.
******
Поли го свърза с Васил. Млад дългокос красавец, император, командващ империята си, жаден за вражеска кръв и власт. Козела разбра едно. Пред него стоеше истинки мъж. Ако с две думи можеше да се обясни думата мъжество, то в съзнанието на бившата червена барета те винаги щяха да бъдат – Васил Илиев.
Васил го взе като капитан и го направи генерал в армията си. А армията му беше изправена пред една обречена война. Васил воюваше с държавата си. По-точно с бившия – настоящ шести отдел на шесто управление на бившата – настояща Държавна сигурност. Управляван, както винаги от една клика, на върха на която стоеше бившият министър-председател и водач на прехода ... – нека го наречем Лукавия. Човекът, подарил на руската мафия Черноморието и вкарал в България “приятелите си” от ЦРУ.
Кой агент оцелява? Двойният. Така си мислеше и Лукавия, докато не падна на паважа пред собствения си дом с куршум в гърба. Но това е друга история...
******
Козела премина през всички лагери. В пръвия момент предаде Васил и го застреля най-хладнокръвно. Същото направи и с Лукавия, много по–късно и с Поли.
Такъв беше суровият и корав живот. Ебеш, за да не те ебат.
Поводът си беше специален. “Сладки спомени”. Баретата си поръча поредна водка, отля за Бог да прости и я глътна на екс:
- Дерзайте, шибани копеленца! – изхрачи се на пода, ставайки. Сгъна вестника под мишница, плати и напусна кръчмата, измрънкайки под носа:
- Аз идвам...
******
Джон Хакел кацна в България с полет LH3438 на компания “Луфтханза” точно в двадесет и два и тридесет и пет минути, българско време. На ВИП-а го чакаше черен Mercedes S600, брониран и подготвен да го ескортира до централния офис на ЦРУ в България. Адресът беше улица “Шипка” № 38 или официалния офис на “Международната фондация България”. Хакел бе стартирал обучението с в полигоните на Интерпол, след това в ЦРУ. С германски произход е, внук на елитен щурмовак от СС, швейцарски гражданин, но на служба в Лангли. България му, но в неговата работа можеше много меко да се каже, че удоволствията бяха рядкост.
Яков Джерази беше слаб, кокалест мъж с буйна светла коса, симпатичен на вид, правилни скули и аура. Мъж с присъствие. Като председател на фондацията, той всъщност координираше ръката на едни от най-силните служби в тази малка, но силна страна. В прилично големия му кабинет той посрещна Джон с усмивка, но бързо я стопи, когато разбра повода за посещението.
- В България е. – съобщи внукът на офицера от СС, сваляйки дългия шлифер, после сакото и сядайки на мекото кожено канапе пред бюрото. Продължи на английски:
- Невероятно, но факт. Невъзможно е да не е бил засечен. Познавам го добре, сигурно в момента пие кафе в салона на вътрешното министерство.
Джерази беше умерен, еродиран тип. Контролираше емоциите си, както и изненадите. Биографията му далеч не свършваше с връзките му в Централното Разузнавателно Управление или Интерпол...
“Б`ней Брид” беше тайна еврейска организация, каста или лоби, в която членуваха отбрани евреи и чиято кауза беше една единствена, да обединява своите и да се бори за интересите им, независимо от силите, средствата, както и начините. Докато “Шалом” беше лицето, “Б`ней Брид” - ръцете, Мосад - мозъка на евреите по света. Джерази беше председател на “Б`ней Брид”за България. Контактите му се разпростираха далеч над очакванията на всички. От най-високо държавно ниво до международно. Ето защо информацията, че един от най-известните български бандити, именно Козела, се е върнал в България, го озадачи.
- Цел? – попита кратко, точно и ясно той, резвайки върха на пурата с гилотината.
- Можем само да гадаем. В това си състояние той е непредсказуем. Последно изгубих следите му в Южна Африка.
- Тогава каква е твоята?
- Присъствие. – Джон също наблегна на краткостта.
Джерази запали пурата и дълго пушеше мълчаливо.
******
Хакел остедна в “Шератон”. Умишлено избра центъра и дори демонстрира показност. Нае две проститутки и се появи на вечеря с тях. Показваше безгрижие и жизнерадост, но всъщност очите му шареха на четири. Там беше някъде, дъртият мизерник! Всичко бе въпрос на време. След двадесет и три часа Джон беше обзет от засилена нервност. Курвите, доволни от яслата, въобще не обръщаха внимание на разсеяния му вид. Вътрешно офицерът от Лангли се раздираше от два основни въпроса. Дали наистина нюхът му на опитен агент и ченге го бе подвел или Козела наистина беше толкова елементарен.
Отговорът дойде след полунощ с бутилка отбрано френско червено вино и дискретен надпис на английски “Погледни наляво!”. Деликатно и трудно забележимо Джон Хакел измести поглед наляво и фокусира възрастния мъж, стоящ с гръб към него. После културно изпрати сервитьора, остави четиристотин евро на “девойките” и картата от стаята. Стана, направи няколко крачки и седна срещу него.
- Не мога да повярвам, че го казвам, но вече започвам да си мисля, чи ти си втория месия на земята. Как успяваш да оцелееш? – офицерът от ЦРУ се направи на развеселен. Беше добър актьор, но Козела го познаваше прекалено добре. За това не счете за необходимо да му отговори.
- Как да те наричам? – продължи деликатно Джон. Разговорът се провеждаше на английски.
- С родното ми име. – отговори Камоджанеца и издърпа дим от цигарата. Задържа го в дробовете си и го издуха на страни.
- В пенсия ли си , Айван?
- Странно.
- !?
- Ни най-малко от теб съм очаквал да чуя този въпрос.
- Времената се менят.
- Както и мисиите.
Мълчание. Джон го преряза пръв.
- Не се ли умори толкова време.
- Уморих се, Джон, уморих се да отървавам кожата си постоянно. Уморих се да гледам мутрата ти и да играя по свирки. Чувствам страшна умора. – каза го през зъби.
Джон го разбра. Колко шибан беше този живот понякога. В друго време, при други обстоятелства и в друга реалност, тези двамата можеха да се нарекат истински приятели. Време за сантименти нямаше.
- Това ли те върна в родината?
- Най-сладката смърт е вкъщи, Джон. Дойдох тук, за да пукна спокойно. Нищо повече.
- Страшно ми се иска да ти вярвам.
- Повярвай ми. - усмихна се бившата барета, но продължи сериозно:
- Теб какво те доведе тук?
- Ситуацията. Хората, времето, начините се променят, но не и ситуацията. Наркотрафик, оръжие, търговия с хора, пране на пари. Мафията, дори има свой банкерски "подземен свят". Европейският съюз годишно губи от балканските мафии стотици милиони евро.
- Това ще е и след нас, Джон. - обиден от последния му изказ, промълви Козела, колкото да каже нещо и да прикрие чувствата си. Толкова елементарен отговор утиваше на провинциално ченге, но не и на офицер от ранга на Джон Хакел. Въпреки всичко, уважи решението му да мълчи и продължи с умерен тон:
- Конкретни пунктове?
- България, Молдова, Украйна, Сърбия и Унгария, основните ядра на организираната престъпност. Трябва ни засилен контрол.
Българинът не сдържа емоцията:
- България е първата спирка!? “Неведоми са пътищата Божии!” Съвпадение или игра на злите сили е тази наша случайна среща?
Джон мълча гузно и дежурно. Огледа се. Преглътна срама и изрече:
- Срещата ни съвсем не е случайна, Иване. Това го знаеш по-добре и от мен.
- Знам го, Джон. Както знам това, че и двамата на тази маса говорим с изключен мозък. Не е ли по-добре да сложим картите на масата и да играем една честна игра, както винаги.
Бледото и нежно лице на Джон придоби червен отенък, а очите му показаха задоволство. Кимна положително с глава и предложи:
- Да се преместим в бара?
- Категорично не. – изненадващо отсече Козела. – Късно е. - погледна златния си “Ролекс” и довърши, палейки цигара:
- Да продължим разговора на закуска...
Джон, изненадан от решението на българина, парализира тялото си за миг, но прие предложението. Явно беше, че старият му “приятел” имаше нужда от глъдка въздух и подреждане на мисли. Развеселен, той стана от стола и тръгвайки каза с шеговит тон:
- Започваш да ми харесваш, Иване.
- В смисъл...
- Тази вечер отброих едва две глъдки алкохол, влезли през устата ти.
- В рая се влиза с чиста душа, Джон. – показа зъбите си баретата.
- Готви се тогава за изповед...
******
Сутринта Козела промени програмата. Поиска среща на кафе в малък спретнат капан в бившето селце, сега квартал на София - Волуяк. Джон го намери с усилие.
- Изнанадваш ме, Иване. Времето е пари, а ти го пилееш наволя.
- Мога да си го позволя, Джон.
- На този етап.
Козела разбърка сметаната в кафето си, отпи, върна течността отново в чашата, разтворена със секретите си и поръча водка.
- Да минем по същество, Джон.
- Засякохме два основни пункта, Иване. Получихме няколко отговора, но излязоха и няколко въпроса.
- Да започнем с отговорите....
- Не, Иване. Нека бъдат въпросите! Питам се какво би правил личният килър на Шейха в България година, след като му продупчи главата в хотел “Радисън”? Питам се, не е ли прекалено смел ход от твоя страна?
Сервираха водка. Козела взе нужната глъдка и отговори засмян и с дрезгав глас:
- Май забравяш за амнистията.
- А ти за Сокола....
- Да си ебе майката Сокола! – вбеси си Козела. – В ръцете си държа калпавия му живот.
- А аз - твоят, Козел! – Хакел наблегна на последното, грабна чашата от ръката му и я изля на пода.
“Не ме карай да го правя, Джон...”следващата мисъл на българина заприлича на молитва. Господ му беше свидетел, че наистина го заболя.
- Остаряваш, Козел! – Джон, развеселен от това, че е взел ситуацията в свои ръце, върна чашата пред него и продължи:
- Засякохме те още при кацането ти в Анкара. Връпрос на време беше да те засека и в София. Каква е целта ти, Козел?
- Нима за ЦРУ, Интерпол или Европол това е сложна задача...?!
- Не, Козел, прекалено лесна е.
- До колкото си спомням те помолих да си служиш с рожденото ми име.
- Ако целта ти беше потапяне, то България е последната точка.
Време беше Козела да изпълни мисията си. Незнайно защо, но подсъзнателно я отлагаше.
“Сбогом, Джон! Мама му стара, колко сладка може да бъде подлостта понякога...” Козела го застреля под масата. Опря заглушителя в корема му и изстреля няколко куршума. След като Хакел оклюма глава назад и Козела изстреля контролен в главата му, бившият генерал усети лекотата. Първата цел беше изпълнена.
Трупът на Джон Хакел беше натоварен в специално потготвена за целта катафалка и откаран до най-близкия крематориум, за да не остане и следа от този смел, достоен, истински офицер.
Козела преглътна Хакел с двеста грама водка и отпраши озверен към следващия етап от мисията ...
******
Когато за пореден път се върна в Лесидрен, през гърлото на бившата барета сякаш преминаха шепа стъкла. Бърлогата, която той така старателно си беше спретнал, се беше превърнала в сбор от мухъл и ръжда. Натресе здрав ритник на ръждясалата брава и влезе. Удари го мирис на мухъл и застояло. Запали цигара, влезе във всекидневната, седна въху покритите с чаршафи мебели и се успокои. Това му трябваше. Спокойствие и време. Време, за да се потготви за дългоочакваното последно причастие.
Два часа по-късно в камината пламтеше огън, въздухът в стаята беше пресен, носеше се аромат на печено месо и борина. Козела вечеряше на балкона, загледан в пространството около себе си и изключил категорично реалността.
Сепна го шум на двигател. Машината беше мощна или бяха две. Козела загаси фаса в пепелника, примляска последната глъдка водка и прегърна с дясата ръка лявата част на гърдите си. Дъжеше здраво револвера в нагръдника.
Генерал Гоцев се появи сам във всекидневната, облечен семпло със сериозен поглед и каменна стойка. Козела го провери, убеди се, че е чист и го покани да седне с лек жест.
- За мен е чест, генерал Милетиев! – поздрави той.
- Отдавна не съм на служба, Генерале. – отговори Козела, сядайки сещу него.
- Скромно от ваша страна. – усмихна се студено Гоцев и се огледа. – Позната картинка.
Козела го огледа от глава до пети. Две живи легенди, два къса от историята стояха един срещу друг в тази мизерна бърлога и развоят от тук нататък беше непредсказуем.
Генерал Гоцев, един от малцината, посветени в унищожаването на досиета през зимата на 1990 г., благословени от вътрешния министър ген. Атанас Семерджиев. Тогава ЦК на БСП изпрати кадровия офицер от Първо главно управление на ДС в едно от най-важните министрества - МВР. Той оглавяваше и комисията, която през януари 1990 г. имаше за задача да пречисти министерството от всички компрометиращи заповеди от времето на министър Димитър Стоянов, както и цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Благодарение на чистката на досиетата, днес имената на повече от половината агенти на ДС са останали само върху картончетата в опосканите архиви. Във второто правителство на Лукавия, Гоцев стана министър на външните работи, а след това се ориентира към бизнеса. Той стана един от основателите на генералското движение в бившата комунистическа партия, настояща социалистическа, заедно с бившия директор на Националната разузнавателна служба, Аспарухов, и последния началник на VI отдел на Шесто управление.
- Сериозен чадър, генерале. – започна от някъде Козела. – На какво дължа...
- Време ти е вече, генерал Милетиев. Генералското движение не оставя членовете си.
“Никога не съм членувал в стадото ви, плъх такъв!” Моментът обаче подсказваше друго:
- Незнам дали разбрахте, но днес попълних колекцията си с още една и то една от най-сериозните си смъртни присъди.
- Майната му, Козел! – Гоцев промени рязко тона и обръщението. - От днес си с държавен имунитет, ако приемеш предложението ми.
- Няма друга причина да се върна в България, генерале. – от всички най-коварни качества на света Козела мразеше лицемерието и продажността. Страно защо, но от тези две човешки качества беше изградена структурата на изненадващо дългия му живот. Запали цигара и се вгледа в дълбоките и искрени очи на о.з. генерала.
- Кой управлява България, генерале? – Козела го шокира с този въпрос.
- Тези, които не я предадохме, Козел. – приключиха с официалностите.
- Маджо беше ли предател?
Гоцев не реагира никак на този въпрос, въпреки че отговорът му беше адски труден. Блъф или доверие за доверие. Бившата барета, Иван Милетиев, страшилището и примерът за всеки един бандит в държавата, не беше за подценяване. Нямаше служба в този шибан свят, където да не фигурираше едно от лицата или имената на Козела.
- Нали не очакваш да отговоря на този въпрос, Козел?
- Напротив, очаквам! – даже настоя.
- Амнистия не се получава с такива въпроси, Козел.
- Аз не искам амнистия, генерале, искам амнезия. – стана. – Водка? – попита и без да дочака отговор, излезе на терасата. Върна се с две чаши и бутилка “Търговище”, наля и поднесе едната към Гоцев.
- За твое здраве. –отпи.
Гоцев отпи мълчаливо.
С КА Н Д А Л ! Представител на Европейската комисия за ядрената енергетика разкри:НАШИ ОЛИГАРСИ ИСКАЛИ СПИРАНЕТО НА АЕЦ КОЗЛОДУЙ!
Крупни интереси на наши родни и енергийни босове през чиито фирми държавата внасяла ток, стоят зад проекта по спирането на централата. Те лобирали за проекта на комисията по спирането на атомната ни електроцентрала чрез управляващите от миналата власт.....Това разкри пред водещо европейско икономическо издание представител на комисията за ядрената енергетика и регулиране в Брюксел. Той тотално се разграничи от нападките от страна на България за пускане на спрените реактори на АЕЦ” Козлодуй”, споделяйки факта че страната ни сама е предложила този по думите му “жест” с надеждата бързото и приемане в Евросъюза. След щателна проверка от наша страна се оказало че човекът е напълно прав. Наши експерти представители на новата власт останали в пълен шок след проверката която вече била на бюрото на министър – председателят. Сред хората които сами са “обезглавили” българската енергетика са олигарси познати като близки на екс министър Румен Овчаров споделят ни под сурдинка те. За тях това бил нечуван скандал гонещ интересите на пет –шест човека, хвърляйки буквално на боклука останалите милиони жители на страната. Това според управляващите било престъпление което можело само да се накаже с прогонване от държавата и Европа... Проверката по случая е приключела уверяват ни в заключение те и до няколко дни вече щяло да има разследване....
в-к "ПАПАРАК"
петък, 23 април 2010 г.
ДЯСНАТА РЪКА НА ТАКИ ОХРАНЯВА ВАЛЬО ЗЛАТЕВ!
Едрата фигура на Любомир Симеонов се забелязвала неотлъчно около бизнесмена Валентин Златев. Симеонов е поел охраната на Златев. Името на Любо Симеонов – Чука нашумя в медиите като един от бившите топ-гардове на Христофорос Аманатидис - Таки. Името му бе замесено и покрай арестите по операцията „Наглите”, като тогава журналистите се надпреварваха да гадаят арестуван ли е Любо – Чука, или не.Оказа, че Любомир Симеонов не е сред задържаните, нито е бил някога автоапаш. Объркването се бе получило покрай дублажа на име и прякор с един от задържаните Любо – Гребеца.Бившият приближен до Таки Любомир Симеонов също е известен с няколко прозвища – Дългия и Чука.
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО ! САМО И ЕДИНСТВЕНО НА СТРАНИЦАТА НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ!
ОТКЪСИ ОТ ЕДИН ОТ НАЙ - СКАНДАЛНИТЕ РОМАНИ В БЪЛГАРИЯ - УБИЙ ПУТИН ! АВТОР - ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ
Романът „Убий Путин” излиза на българския пазар в началото на 2007 г. с издател „Ню медиа Груп”. Няколко месеца след това книгата е оплюта най-нагло от книжната гилдия и руското посолство в България. В официално до издателя писмо руският посланик, тогава, осъжда идеята на младия писател Веселин Стаменов и дава препоръка на издателите да не толерират подобни творби. В следствие на това издателите отказват да тиражират книгата, нито с вестника си, нито в книжната си мрежа. Връщат правата на автора и затварят вратата си за него. Следващият издател на книгата е младата издателска къща „Ъндърграунд”, на която самият автор е един от създателите. Тиражирайки книгата с един от най-големите тогана седмичници „ШОУ”, романът има огромен успех. Продадени са над 15 000 книги, което за българския книжен пазар си е направо феномен. И интересът не стихва. Само няколко месеца по-късно, към скандалния роман проявява интерес издателска къща „Феникс Дизайн”. Тя купува правата на книгата и пуска свой тираж, предимно за продажба на българи в чужбина. Интересът и там е сериозен. Според официална статистика най-много бройки от българския вариант на романа са продадени в Сърбия и Русия, а в България - един от най-големите консуматори на книгата е библиотеката на Софийския Централен Затвор…Четейки това, на човек неминуемо му се ражда в главата, до колко тази информация е истинска. Отговорът се крие в кратката биография на книгата, три издателства, няколко издания и никакъв пи ар. Само две-три заслужаващи медии, отразиха това събитие на съвременният книжен пазар. Авторът нито един път не се появи в сутрешен блок на някоя от телевизиите или в ефира на избрана кабеларка.Нито един път не реши да направи представяне на книгите си гастролирайки из големите книжарници. Романът стоеше забутан някъде по щандовете, но вес пак към него имаше подадени ръце от читатели. Причината е една – талант съчетан със смелост. Това няма нужда от реклама. Не се рекламира само това, което се продава! – стар закон в бизнеса. Днес само и единствено за читателите на ПОДЗЕМНА МЕДИЯ авторът допуска страници на романа да бъдат качени в интернет. Това е чест за нас!
Екипът на ПОДЗЕМНА МЕДИЯ
ДОКТОРИ УБИЙЦИ!
2-годишно момченце от Варна почина от сепсис, след като в продължение на 3 дни лекарите от две варненски болници не успяват да поставят точна диагноза.
Родителите обвиняват медиците в немарливост и нехайство. Варненската окръжна прокуратура образува досъдебно производство за причиняване на смърт по непредпазливост.
В неделя срещу понеделник малкият Данаил започва да повръща. След консултация личният лекар дава направление за болница. Родителите потърсили помощ в Спешния център на "Св. Марина", но оттам били препратени в "Св. Анна" с обяснението, че няма места.
Майката твърди, че там никой не е обърнал сериозно внимание на Дани. Лекар обяснил повръщането с никненето на зъбки. Едва след като състоянието на детето се влошило, медиците го насочват отново към университетската болница "Св. Марина".
Направени са две рентгенови снимки, но едва след втората детето е оперирано. Родителите са потресени от факта, че детето им е изнесено от операционната в одеяло и така е пренесено от 2-я до 5 -тия етаж. Бащата е трябвало да купува лекарство срещу температура. Изпълнителният директор на болница "Св. Марина" проф. Красимир Иванов заяви, че детето е имало вродена аномалия на червата, която се установява едва при поява на усложнения. Дефектът е лечим, но при поставяне на точна диагноза. Проф. Иванов заяви, че ако бъде установена небрежност или лекарска грешка, ще бъде безкомпромисен.
Родителите обвиняват медиците в немарливост и нехайство. Варненската окръжна прокуратура образува досъдебно производство за причиняване на смърт по непредпазливост.
В неделя срещу понеделник малкият Данаил започва да повръща. След консултация личният лекар дава направление за болница. Родителите потърсили помощ в Спешния център на "Св. Марина", но оттам били препратени в "Св. Анна" с обяснението, че няма места.
Майката твърди, че там никой не е обърнал сериозно внимание на Дани. Лекар обяснил повръщането с никненето на зъбки. Едва след като състоянието на детето се влошило, медиците го насочват отново към университетската болница "Св. Марина".
Направени са две рентгенови снимки, но едва след втората детето е оперирано. Родителите са потресени от факта, че детето им е изнесено от операционната в одеяло и така е пренесено от 2-я до 5 -тия етаж. Бащата е трябвало да купува лекарство срещу температура. Изпълнителният директор на болница "Св. Марина" проф. Красимир Иванов заяви, че детето е имало вродена аномалия на червата, която се установява едва при поява на усложнения. Дефектът е лечим, но при поставяне на точна диагноза. Проф. Иванов заяви, че ако бъде установена небрежност или лекарска грешка, ще бъде безкомпромисен.
Не дали легло и носилка за 2-годишния Данаил след операцията, майка му го изнесла на ръце Възмутени от "грубото отношение на медицинския екип в болница "Света Марина" и липсата на адекватни и навременни действия" са родителите на 2-годишния Данаил, който почина след операция вчера. Детето е прието в тежко състояние през нощта, но първите изследвания са направени чак на следващата сутрин.Според bTV най-фрапиращите твърдения на родителите са:
Лекарите смятали да четат в интернет какво да правят
Операцията е направена твърде късно
След хирургическата интервенция майката изнася на ръце Данаил - без легло, без носилка, като той дори не е настанен в реанимация, а в обикновено детско отделение, където лежат други болни деца. Директорът на варненската болница "Света Марина" - професор Красимир Иванов, обяви, че ще се произнесе категорично след резултатите от аутопсията. Назначена е и вътрешна проверка в болницата - паралелно с тази на прокуратурата."Разпоредил съм аутопсия. Ако установя, че има длъжностни лица, нарушили устройство, дейността и правилника на "Св. Марина", ще упражня правомощията си на директор и виновните ще бъдат санкционирани", каза професор Иванов.Според лекарите от болницата най-вероятна причина за смъртта на Данаил е вродена аномалия "Мекелов дивертикул".Тя се среща в 1,5 до 2% от хората, като в повечето случаи се открива в детска възраст. При настъпили усложнения смъртността е до 12%, а при наличието на съпътстващи проблеми с червата животът на пазидента е "50 на 50".
Лекарите смятали да четат в интернет какво да правят
Операцията е направена твърде късно
След хирургическата интервенция майката изнася на ръце Данаил - без легло, без носилка, като той дори не е настанен в реанимация, а в обикновено детско отделение, където лежат други болни деца. Директорът на варненската болница "Света Марина" - професор Красимир Иванов, обяви, че ще се произнесе категорично след резултатите от аутопсията. Назначена е и вътрешна проверка в болницата - паралелно с тази на прокуратурата."Разпоредил съм аутопсия. Ако установя, че има длъжностни лица, нарушили устройство, дейността и правилника на "Св. Марина", ще упражня правомощията си на директор и виновните ще бъдат санкционирани", каза професор Иванов.Според лекарите от болницата най-вероятна причина за смъртта на Данаил е вродена аномалия "Мекелов дивертикул".Тя се среща в 1,5 до 2% от хората, като в повечето случаи се открива в детска възраст. При настъпили усложнения смъртността е до 12%, а при наличието на съпътстващи проблеми с червата животът на пазидента е "50 на 50".
Весела Лечева:КРЪГЪТ ОКОЛО ПРЕЗИДЕНТА ИСКА СМЪРТТА НА МЪЖА МИ!
Първанов вече не може да контролира съветниците си, твърди шефката на спорта!
Съветниците обаче твърдят че покушението е закачено на черната и съвест! Весела Лечева – бившият предсе
дател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) проплака пред западни медии, че покушението на мъжа й се дължи на неговите успехи в бизнеса и страхътн асобствените му патньори че ще ги измести с лекота.. години не стигнаха на родната ни полиция и прокуратура да заловят стрелеца, който през 2007 година посегна на живота на бизнесмена Манол Велев.Софийският прокурор- Николай Кокинов заяви, че причината, делото да бъде спряно е, че МВР не е разкрило извършителите на покушението. А дори евентуално да има заподозрян, все още няма доказателства за повдигане на обвинение.
Съпругата на простреляниет бизнесме посмяла да разкрие мнението си по въпроса убеден аче кръгът около президента Първанов искал смъртта на Велев. Той се ползвал с цялото доверие на държавният глава и дори имало план в който Велев да получи пост на министър. Лечева чувства с душата си че съпругът и е предаден от своите и бил принесен в жертва на тяхната кауза.
От своя страна въпросните хора които тя визира завяват че спусната в политиката от Божков, Лечева се взима на сериозно и започва своето соло с мъжа си. Сегашната й власт и имущество, може би, не са угодни на някого и сега тя отчаено се опитвала да ги натопи. Те допускат че по скоро, Лечева е причината да се стигне до стрелба по мъжът и и сега тя всячески са опитвала да измие почернената си съвест.
Тя има дълга професионална биография. Налични са случаи при които, мъжа й е обещавал, от нейно име, значителни средства от ДАМС за спортни федерации и клубове, като предварително са изисквани процент от обещаната сума.
Да, и мъжът и е в кюпа, но Лечева е ключът или иначе казано нападението я засяга лично. То е липса на въображение и на недипломатичност. Явно някой не е могъл да измисли начин да й подскаже да си гледа тенджерите в кухнята, а да не бърка в канчето на Другия. Изчерпаните възможности да бъде убедена ”мишената” , води до оръжието и предприетите кървави мерки.
Интересен е факта, че много спортни федерации и клубове са с „орязани” средствата за финансиране. Логичният въпрос е на кого са предоставени от ДАМС.
Велев е само пионка в ръцете на половинката си, твърдят с твърдост представителите на празедентският съвет. И понеже на някому силно са засегнати интересите, куршумите идват като ехо на делата на съпрузите. Май е време Лечева да се свие и да покаже малко срам и свенливост.
София
Деси Монева
“ъндърграунд-медия”
desimoneva@mail.bg
Съветниците обаче твърдят че покушението е закачено на черната и съвест! Весела Лечева – бившият предсе
дател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) проплака пред западни медии, че покушението на мъжа й се дължи на неговите успехи в бизнеса и страхътн асобствените му патньори че ще ги измести с лекота.. години не стигнаха на родната ни полиция и прокуратура да заловят стрелеца, който през 2007 година посегна на живота на бизнесмена Манол Велев.Софийският прокурор- Николай Кокинов заяви, че причината, делото да бъде спряно е, че МВР не е разкрило извършителите на покушението. А дори евентуално да има заподозрян, все още няма доказателства за повдигане на обвинение.
Съпругата на простреляниет бизнесме посмяла да разкрие мнението си по въпроса убеден аче кръгът около президента Първанов искал смъртта на Велев. Той се ползвал с цялото доверие на държавният глава и дори имало план в който Велев да получи пост на министър. Лечева чувства с душата си че съпругът и е предаден от своите и бил принесен в жертва на тяхната кауза.От своя страна въпросните хора които тя визира завяват че спусната в политиката от Божков, Лечева се взима на сериозно и започва своето соло с мъжа си. Сегашната й власт и имущество, може би, не са угодни на някого и сега тя отчаено се опитвала да ги натопи. Те допускат че по скоро, Лечева е причината да се стигне до стрелба по мъжът и и сега тя всячески са опитвала да измие почернената си съвест.
Тя има дълга професионална биография. Налични са случаи при които, мъжа й е обещавал, от нейно име, значителни средства от ДАМС за спортни федерации и клубове, като предварително са изисквани процент от обещаната сума.
Да, и мъжът и е в кюпа, но Лечева е ключът или иначе казано нападението я засяга лично. То е липса на въображение и на недипломатичност. Явно някой не е могъл да измисли начин да й подскаже да си гледа тенджерите в кухнята, а да не бърка в канчето на Другия. Изчерпаните възможности да бъде убедена ”мишената” , води до оръжието и предприетите кървави мерки.
Интересен е факта, че много спортни федерации и клубове са с „орязани” средствата за финансиране. Логичният въпрос е на кого са предоставени от ДАМС.
Велев е само пионка в ръцете на половинката си, твърдят с твърдост представителите на празедентският съвет. И понеже на някому силно са засегнати интересите, куршумите идват като ехо на делата на съпрузите. Май е време Лечева да се свие и да покаже малко срам и свенливост.
София
Деси Монева
“ъндърграунд-медия”
desimoneva@mail.bg
МРЪСНИТЕ ТАЙНИ НА МЕДИЙНИЯТ БЕЗНЕС!
В кои банки държат парите си министерствата и 18 дружества с преобладаваща държавна или общинска собственост - това попитаха вчера с писмо до министър Симеон Дянков главните редактори на 13 медии, членове на Съюза на издателите в България (СИБ). Питането е по Закона за достъп до обществена информация, който изисква ведомствата да отговорят в 14-дневен срок. В писмото медийните шефове настояват Дянков да съобщи депозитите на всяко от дружествата във всяка една търговска банка към 31 декември м. г. и 31 март т. г. Става дума за РВД, "Индустриални зони", "Летище София", Булгартрансгаз, Български пощи, Булгартабак холдинг, Терем, Благоевград-БТ, НЕК, Българския енергиен холдинг, Булгаргаз, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток" 2, Фонда за органите на местно самоуправление в България ФЛАГ, Кинтекс, БДЖ, "Железопътна инфраструктура" и "Информационно обслужване". Заявлението е подписано от главните редактори на вестниците "Труд", "24 часа", "Стандарт", "Капитал", "Дневник", "Земя", "Дума", "Новинар", "168 часа", "Сега", и списание "Тема". Миналата година в. ″Капитал″ съобщи, че около 60% от парите на най-големите държавни фирми са в три банки - Корпоративна търговска банка, Инвестбанк и Централна кооперативна банка.Корпоративна търговска банка финансира масовите медийни покупки на Ирена Кръстева и сина й – депутатът от ДПС Делян Пеевски. На практика се получава така, че империята на майка и син е купена с държавни пари, дадени им назаем. Самият председател на Надзорния съвет на банката Цветан Василев винаги е отричал, че има нещо общо с тези покупки, макар че по едно време присъстваше в управата на ИПК ″Родина″, а негови фирми имат собственост там.Според „Медиа пул” кръгът ″Монитор″ на Ирена Кръстева и Делян Пеевски фактически е контролиран от шефа на Корпоративна банка Цветан Василев. Неотдавна тези издания създадоха Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания, оглавяван от Пеевски. В съюза влизат вестниците ″Монитор″, ″Телеграф″, Политика″, ″Меридиан мач″, ″Борба″, ″Засада″ (бившият ″Експрес″), неотдавна придобитият ″Уикенд″. Кръстева чрез компанията си ″Обединени български вестници″ притежава и печатницата на ИПК ″Родина″.Последната придобивка на Корпоративна банка вероятно е радио и телевизионното разпръскване, което бе обособено в рамките на ″Виваком″ в дружеството НУРТС. 50% от него бе продадено на офшорна компания, а фирмата на Цветан Василев ″Бромак″ бе представител в България на офшорния купувач.Корпоративна банка бе сред толерираните от предишното правителство. Преди изборите вестниците на Кръстева- Пеевски биеха всекидневно по Бойко Борисов. В изборната нощ той показа гнева си от това им поведение. Още на следващия ден империята обърна лопатата и се превърна в най-ревностния защитник на Борисов.Кръстева, която дотогава ръководеше изданията се оттегли и на нейно място встъпи синът й Делян Пеевски. Той е толкова зает да управлява медиите, че не намира време да стъпи в парламента. Неотдавна отчет показа, че е сред най-отсъстващите депутати редом с шефа си Доган. Банката на Цветан Василев вероятно също не е загубила позициите си като обслужваща държавния сектор.
четвъртък, 22 април 2010 г.
УБИХА ЧОВЕК НА ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ?
Миналата седмица във Варна е убит мъж в ромската махала на града. Сигналът е подаден в полицията около 22 ч. Вчера, съобщиха от МВР. Наша щателна проверка установи че убитият е бил наръган с нож в областта на корема и гърдите след скандал и издъхнал в болницата.. За инцидента са задържани няколко души,часто то фамилия позната с криминалното си минало. За жертвата се знае че е човек също от криминалните среди и по неофициални дании е член на групировка управлявана от известният лидер на “Евророма” – Цветелин Кънчев. Запознатите с войната в мешарето са убедени че човекът е линчуван, при това изключително строго. Те твърдят че в циганският живот понятията държава, законност и власт не съществуват. Те спазвали само суровите закони на съвестта и началницети си в които за доста неща се обяваява смъртна присъда. По всяка вероятнст целта на това убийство за назидание е влияниет овърху ромите от дон Цеци във Варна да бъде смазано.
сряда, 21 април 2010 г.
Скандал! БОМБА! КМЕТ НА ДПС ЗАКЛА ДЪЩЕРЯ СИ!
Кметът от велинградското село Света Петка е в ареста след битовото престъпление. Кървава драма се разпалила след като ревнивият баща с крайни патриархални разбирания разкрил факта че седемнадесет годишната му дъщеря се среща с непознато момче от друго село а не с този нарочен за нейни бъдещ съпруг. Шокирани от празният инцидент жители на селото разказват че афектиран бащата пребил момичето за това но след като разбрал че вече не е честна тръгнал да я коли с нож. Успял да и пререже част от гърлото но навременната намеса на майка спасило младото момиче то сигурна смърт. Тя ударила бащата със стол по главата и оказала първа помощ на дъщеря си. Щерката била спасена след няколко часова борба в спешното на Велинград изпаднала в шок и загубила доста кръв. Цялото село е втрещено от ужасяващият инцидент. Бащата убиец е познат с особено близките си отношения със скандално известният кмет на Велинград – Фидел Беев. Всички в района го познавали като добър и мил човек, умен и лъчезарен кмет но зад лъщящата фасада видимо се криел звяр. Към днешна дата той вече е подведен под отговорност и задържан в РПУ Велинград. Освободен е от длъжността на кметски наместник и ще бъде съден по бързата процедура.
БОМБА! ИСТИНАТА ЗА БИЗНЕСА С ДРОГА В СОФИЯ!
Дилърът завзел столичните квартали “Младост” и “Дружба”, искал и “Люлин”.Преди две седмици вкараха в ареста 34-годишния главатар на една от най-големите столични наркобанди, известен като Сандо Циганина, и Виктор. Той и хората му бяха сгащени в офис, намиращ се в сграда на бул. “Св. Климент Охридски”. Оказало се обаче, че в офиса няма таен склад за дрога, както били информирани предварително ченгетата. При претърсването на задържаните са били намерени малки количества амфетамини и марихуана, за които те са обявили, че са за лична консумация. Въпреки многочасовите разпити, бандитите отказвали да насочат разследващите към тайниците, от които са вадели стока и са я прехвърляли на подчинените си дилъри. Устата си държала затворена и закопчаната малко по-късно близо до офиса дилърка Лила, както и мъж с прякор Дебелия, който бил сред най-доверените хора на Сандо. Сандо Циганина е известен в столичните крими среди като бос на новосформирана банда, към която се числели Зъбчето, Магарето, Лари и други. Те са разпространявали кокаин, амфетамини и марихуана в района на “Дружба”. Циганина имал вроден талант и се справял отлично с шефството над организацията, която му е била поверена от Стефан Бонев-Сако. Около последния пък се разшумя преди убийството на Боби Цанков, с когото влезе в остър конфликт заради твърдения, свързани с легендарния висаджия Мето Илиянски и жена му Яна. Сако беше арестуван след преследване с автомобили и заплахи, отправяни срещу Цанков. След убийството му пък беше един от първите заподозрени. Според източници на “ШОУ” от ъндърграунда, Сандо се възползвал от полицейската преса върху началника му и престанал да дава отчисления. В същото време обаче групата му била свръхактивна и за два месеца удвоила печалбите. Сако няколко пъти пращал депеши на Сандо да влезе в час и да не злоупотребява с доверието му, но Циганина си правел оглушки. След като се разбрало, че организаторът на бандата прави опити да направи собствена структура и окончателно да се откачи от опеката на Бонев и покровителстващите го Маргини, агенти доложили на ченгетата къде е седалището на наркобандата.Стефан Бонев – Сако, от когото Сандо е скатавал пари, е човек на Христо Вартерян – Исуса, известен още и като Ицо Стружката. Свързват го и с братята Маргини, които адвокатката му нееднократно е отричала, че даже познава. Исуса, чието истинско име е Христо Хрант Вартерян, е известен като един от най-тежките главорези в бизнеса с дрогата, известен със свирепите наказания, които налага на провинили се наркодилъри. Слави се още и като резач на уши. Взел е страха на всички наркодилъри в София, а в затвора в Кремиковци не искали да чуят за него – още им държал влага случай от 2003 година, когато Вартерян напада с нож от засада надзирателя Веселин Велинов в присъствието на жена му. Исуса и още двама негови авери тогава пресрещнаха надзирателя в подлеза на бул. "Княгиня Мария-Луиза" и ул. "Опълченска" и му скочиха да го бият. Името на Исуса се свързва още с погрома над парламента. Според ченгетата той получил 300 бона от подземни босове, за да предизвика драматичните събития, довели до 70 ареста. Ченгета твърдяха, че за целта той използвал хулигани от групировката „София Запад”, на която бил лидер. Къртица в полицията обаче успя да предупреди хулиганския шеф за предстоящия арест и той скоростно се изнесе към Гърция, където стоя два месеца. След събитията около Галевите, на Исуса отново му се е налагало няколко пъти да ползва гръцкото си скривалище. Къртицата в полицията, която му донася, когато му кроят шапката, бил един от последно уволнените полицаи, говорят в ченгеджийските среди.Те разкриват още, че преди една година Вартерян беше номиниран за отговорник на бизнеса с кокаин в курортите Слънчев бряг и Несебър, твърдят източници от полицейските среди. Малко след изтеглянето на Исуса към морето, Сандо е номиниран за отговорник от Сако. По последна информация обаче той си правел планове след “Младост” и “Дружба” да прилапа и организацията на дилърите в “Люлин”, без обаче да си плаща на тарторите. Както е видно, вече си плати...
ЗАПЛАХИ ЗА ЖИВОТА НА ВОЛЕН СЕДЕРОВ!
Мистериозно телефонно обаждане го предупредило че му оставят броени дни! Той убеден че посланието дошло от шефа на СКАТ! Това разказал самият лидер на “АТАКА” пред свои. Преди няколко дни от “потиснат номер” на личният му мобилен телефон непознат мъжки глас го заплашил че нямал време за губене и заради голямата му уста, на Волен му оставали броени дни живот. Нямало повече разяснения и допълнения но гласът поднесъл заплахата толкова остро и професионално че на обикновен човек биха му се подкосили краката. Но не и на човек като Волен Сидеров. Въпреки тоталния натиск на неговите хора да сигнализира МВР, ДАНС и прокуратурата по случая, Сидеров отказвал категорично казвайки нямал намерение да става “шут” в театъра на някои “луди”. По негови думи той изразил убеждение че акцията е поръчана от наглите отцепници на АТАКА, начело с кумецът му Валери Симеонов шефа на СКАТ”, ето защо тази акция радвала националистическият лидер защото враговете му го мислели за глупав и съответно го подценили. Отговорът на Волен нямало да бъде чрез жалби, тъжби или разследвания, а чисто политически и разтърсващ зарекъл се самият той. “Когато свърша с тях. Те ще съжаляват че въобще са се родили...” допълнил с голяма острота той протривайки доволно ръце споделят хората му.
УДАРИХА ХОРА НА БАРЕТАТА! МОЩЕН УДАР ПО ЧЕРНОТО ТОТО В ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ!
Четирима са задържаните при полицейската акция тази нощ в Гоце Делчев, предаде кореспондента на БГНЕС за региона. Това са Крум Стойков, Борис Мавродиев, Димитър Камбов и Димитър Диамандиев. Миналата година същите лица бяха разследвани за черно тото, но този път проверката е била за притежание на наркотици. През май миналата година в Гоце Делчев имаше акция срещу букмейкъри на “черното тото” и незаконни залагания в интернет. Тогава акция, която се проведе и в София и в Ловеч завърши с арестуването на един човек и установяването на 30 лица, “въртели” 5 млн. лева в “черното тото” и инвестирали печалбите в друга престъпна дейност. БГНЕС припомня, че специализирана полицейска операция бе проведена тази нощ в Гоце Делчев. Ударени са ключови играчи в “черното тото” в района. Атакувани са домовете на Димитър Камбов и Борислав Мавродиев, които са известни с дейностите си в “черното тото”. Барети с качулки са атакували няколко адреса в Гоце Делчев. Според източници на БГНЕС, обект на акцията са били ключовите играчи в “черното тото”, един от центровете на които в страната е Гоце Делчев. Според очевидци на акцията, маскираните са влизали в домовете заедно с касите на вратите. От Областната дирекция на полицията в Благоевград обясниха, че техни служители не участват в акцията и ако има такава, то тя е разпоредена и проведена от Министерството на вътрешните работи.
вторник, 20 април 2010 г.
БОМБА! СКАНДАЛ! ЯНЕ И КОВАЧКИ ЧАСТ ОТ ОКТОПОДА!?
операциит "Недосегаемите" и "Октопод" изникват фигури, свързани с РЗС и ЛИДЕР. Това доказва, че определени лица от криминалния свят искат да влязат във властта, обяви вчера вътрешният министър Цветан Цветанов.
Сред задържаните и разпитвани лица има такива, които представляват доста "сериозни и щедри дарители на една определена политическа формация", коментира Цветанов пред бТВ. Както преди ден "Монитор" писа, двама от арестуваните при операция "Недосегаемите" са били спонсори на партия ЛИДЕР, зад която стои енергийният бос Христо Ковачки. Според вътрешния министър само
въпрос на доказване е Ковачки да бъде обвинен
като част от групата за източване на ДДС.
За контактите на лидера на РЗС Яне Янев с Алексей Петров-Трактора, който е сочен за мозъка на Октопода, дори има и преки свидетели.
На въпрос дали ще има обвинения срещу бизнесмени Цветанов отвърна: "Започнали са отдолу нагоре. Схемата би могла да бъде разплетена при съвместна работа с НАП".
Вътрешният министър заяви още, че решението на Софийския градски съд да остави в ареста само един от
16-те задържани по акция "Недосегаемите"
действително говори за недосегаеми хора
Цветанов обясни обаче, че работата по тази операция не е приключила и ще има още арести.
Часове след изказването на министъра беше задържан още един от групата на Недосегаемите. 45-годишният мъж сам се предал на служителите от Криминална полиция, след като разбрал, че е издирван.Според вътрешния министър на всички акции на МВР трябва да се дава публичност, защото това има ефект. "Всеки трябва да знае кой какво е свършил и кой какво наказание е получил. Очаквам публично и широко
да бъдат разгласени и решенията на съда
допълни той.
Според него коментарите за евентуално приятелство между висш магистрат и представители на Октопода водят до липсата на справедливост. Заради това хората не се чувствали спокойни и не вярвали на съдебната система. Министърът индиректно потвърди, че именно шефът на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов е съдията, който е засечен във връзки с Октопода. „Много е опасно, много е страшно, ако действително продължи функционирането на Октопода във ВСС", заяви министърът. Съдия написал до МВР шефа: ВСС обслужва олигарсите
Недоволен от системата редови съдия е написал писмо до вътрешния министър Цветан Цветанов, в което му съобщава, че ВСС обслужва само олигарсите.
Писмото вътрешният министър прочел на срещата си с членовете на Висшия съдебен съвет. "В този си формат, по начина, по който е избран, ВСС обслужва само олигарсите в България. Съветът може да възпроизвежда само себеподобни", цитира вчера част от написаното вътрешният министър. Викат Вангелов на разпит Бизнесменът Никифор Вангелов, който е сочен за дясна ръка на енергийния бос Христо Ковачки, е извикан на разпит в Националната следствена служба, научи „Монитор". Той ще трябва да даде показания по разследването „Недосегаемите". Вангелов е призован заедно с още 15 човека, чиито фирми са замесени в далаверата с източване на ДДС през енергийни проекти. Разследващите обясниха, че може след разпитите да се стигне до повдигане на още нови обвинения.
Междувременно вчера Софийският градски съд гледа делото срещу бизнесмена Христо Ковачки за данъчни престъпления в особено големи размери. На влизане в залата енергийният бос отказа да отговаря на журналистически въпроси за това дали е свързан със задържаните при акция "Недосегаемите". Бизнесменът дори не отговори дали е разпитван като свидетел. На вчерашното заседание по делото голяма част от свидетелите се оказаха нередовно призовани и така бе отложен и разпитът на всички вещи лица, явили се в съдебната зала.
Сред задържаните и разпитвани лица има такива, които представляват доста "сериозни и щедри дарители на една определена политическа формация", коментира Цветанов пред бТВ. Както преди ден "Монитор" писа, двама от арестуваните при операция "Недосегаемите" са били спонсори на партия ЛИДЕР, зад която стои енергийният бос Христо Ковачки. Според вътрешния министър само
въпрос на доказване е Ковачки да бъде обвинен
като част от групата за източване на ДДС.
За контактите на лидера на РЗС Яне Янев с Алексей Петров-Трактора, който е сочен за мозъка на Октопода, дори има и преки свидетели.
На въпрос дали ще има обвинения срещу бизнесмени Цветанов отвърна: "Започнали са отдолу нагоре. Схемата би могла да бъде разплетена при съвместна работа с НАП".
Вътрешният министър заяви още, че решението на Софийския градски съд да остави в ареста само един от
16-те задържани по акция "Недосегаемите"действително говори за недосегаеми хора
Цветанов обясни обаче, че работата по тази операция не е приключила и ще има още арести.
Часове след изказването на министъра беше задържан още един от групата на Недосегаемите. 45-годишният мъж сам се предал на служителите от Криминална полиция, след като разбрал, че е издирван.Според вътрешния министър на всички акции на МВР трябва да се дава публичност, защото това има ефект. "Всеки трябва да знае кой какво е свършил и кой какво наказание е получил. Очаквам публично и широко
да бъдат разгласени и решенията на съда
допълни той.
Според него коментарите за евентуално приятелство между висш магистрат и представители на Октопода водят до липсата на справедливост. Заради това хората не се чувствали спокойни и не вярвали на съдебната система. Министърът индиректно потвърди, че именно шефът на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов е съдията, който е засечен във връзки с Октопода. „Много е опасно, много е страшно, ако действително продължи функционирането на Октопода във ВСС", заяви министърът. Съдия написал до МВР шефа: ВСС обслужва олигарсите
Недоволен от системата редови съдия е написал писмо до вътрешния министър Цветан Цветанов, в което му съобщава, че ВСС обслужва само олигарсите.
Писмото вътрешният министър прочел на срещата си с членовете на Висшия съдебен съвет. "В този си формат, по начина, по който е избран, ВСС обслужва само олигарсите в България. Съветът може да възпроизвежда само себеподобни", цитира вчера част от написаното вътрешният министър. Викат Вангелов на разпит Бизнесменът Никифор Вангелов, който е сочен за дясна ръка на енергийния бос Христо Ковачки, е извикан на разпит в Националната следствена служба, научи „Монитор". Той ще трябва да даде показания по разследването „Недосегаемите". Вангелов е призован заедно с още 15 човека, чиито фирми са замесени в далаверата с източване на ДДС през енергийни проекти. Разследващите обясниха, че може след разпитите да се стигне до повдигане на още нови обвинения.
Междувременно вчера Софийският градски съд гледа делото срещу бизнесмена Христо Ковачки за данъчни престъпления в особено големи размери. На влизане в залата енергийният бос отказа да отговаря на журналистически въпроси за това дали е свързан със задържаните при акция "Недосегаемите". Бизнесменът дори не отговори дали е разпитван като свидетел. На вчерашното заседание по делото голяма част от свидетелите се оказаха нередовно призовани и така бе отложен и разпитът на всички вещи лица, явили се в съдебната зала.
В-К "МОНИТОР"
МРЪСНИТЕ ТАЙНИ НА "НАГЛОТО" ЧЕНГЕ!
Йордан Костов - Ебльто искал от сводниците да “пробва” безплатно всяка нова проститутка.Полицаят Йордан Костов, задържан за връзки с “Наглите”, бил рекордьор по най-много “прекарани” проститутки, разказват бивши негови колеги. Той лично се фукал със сексподвизите си, затова сред ченгетата бил популярен лафът, че “Данчо познавал контингента по-вътре от всеки друг”. “Наглия” полицай е разследван по сигнал на майки от Добрич, които свързват изчезването на дъщерите си с него. Жените подозират, че ченгето е имало контакти със сводническа структура, която изнася жива плът зад граница, и многократно са пращали сигнали, свързани с това. Преди задържането на Костов заради подозренията за връзки с “Наглите” обаче те не са били разследвани, тъй като никой не е искал да се конфронтира с Ебльото, както са го наричали помежду си неговите колеги. “Наглия” полицай искал от сводниците, с които поддържал отношения, да му дават информация за всяка новопостъпила проститутка и държал да “опита стоката” пръв, даже преди сутеньорите. Той настоявал винаги за пълна програма и никога не си плащал по регламентираната секстарифа, заради което проститутките го мразели и гледали да не го засичат. Костов е имал навика да “преслушва” сводническия контингент, за да събира информация за планирани и вече извършени престъпления, разкриват пред “ШОУ” запознати. След това той действал избирателно - докладвал за някои от тях, а други е скривал, като е ползвал различни облаги. Около делото срещу бизнесмена-месар Димитър Пачеджиев се разбра, че Костов е бил отлично информиран с намеренията му да накаже приятелката на бившата си любовница Петя Стаевска, но не е предотвратил престъплението. От затворник в Казичене, който го е потърсил, за да му довери за планираното покушение над Стаевска, той е знаел какво й се крои, но го е отразил в постен рапорт. За “Наглото” ченге се твърди и че е организирал похищението и връщането срещу откуп на Васил Маникатов – Маниката. Отново край пандизчийските си контакти той е получил информация, довела до развой на делото за убийството на сестрите Белнейски. По едно време Костов даже се бил пренесъл да спи в затворническото общежитие за гости в Казичене, като натирил обратно в Добрич жената и двете си деца. Той непрекъснато се жалел пред колегите си, че не може да си стъпи на краката и е потънал в заеми. Твърдял, че е зле материално и завличал поръчителите на банковите си кредити, разкриват източници на “ШОУ”. Те добавят още, че след операциите по задържането на “Наглите” няколко членове на групата пропели срещи Йордан Костов. Най-голям принос за разкриването му са имали показанията на Павел Петков – Павката.“Играеше добре, успяваше да ни заблуди – доверяват бивши колеги на “Наглия” полицай. - Купувахме му кафе, защото лъжеше, че имал стотинки в портфейла си и го бил закъсал сериозно. Ходеше непран, небръснат и постоянно се оплакваше от безпаричие, а в същото време го бяха засичали в чистак нов автомобил, за който обяснявал, че му бил даден да направи едно кръгче с него”. Имало и информация, че строи хотели, докато го е играел “последния прошляк”.Майки от Добрич, със случаите на чиито изчезнали дъщери се е занимавал Костов, пък отдавна подозирали ченгето в мръсни игрички. “Очевидно той е информирал аверите си, докато ни уверяваше, че се работи по нашите случаи”, възмущават се съсипаните от мъка жени.
ДОСИЕ - 41-годишният служител на главна дирекция "Криминална полиция" бе задържан в началото на февруари при съвместна операция на ГД “Вътрешна сигурност” и ГДБОП. Тогава кабинетите му в главната дирекция и в Трудово-поправително общежитие в Казичене бяха запечатани, а той бе привлечен като обвиняем по досъдебно производство за тежко умишлено престъпление. - Йордан Костов е охранявал двама от бандата за отвличания в затвора в Казичене. „Имахме информация, че в минал период от времето се е познавал с част от групата на “Наглите”. Смятаме, че там е изградена една добра корупционна схема за подпомагане и възможност за по-облекчен режим на част от хората, които бяха задържани по „Наглите” и които са излежавали присъди”, обясни пък министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Камен ДИМОВ
ВОДИ СЕ ТИХА ВОЙНА СРЕЩУ ДПС?
Има силна тенденциозност в проверките, които се извършват в общините, управлявани от ДПС. Това каза зам.-шефът на Движението Христо Бисеров. „Представителите на местната власт се радваме на засилен интерес от представителите на управляващите”, заяви кметът на Кърджали Хасан Азис. Явно представителите на местната власт са заподозрени, коментира той. Например от септември 2009 г. в Кърджали текат 108 проверки на обществени поръчки, някои от тях са за пореден път. Като има поръчки, които се проверяват и за 13-ти път. Няма как да не отбележа, че в определени обществени поръчки се проверяват втори, трети, пети, дванадесети път от различни органи, като се проверяват няколко пъти от една и съща власт. Това вече говори за тенденциозност, обясни Азис. В Кърджали е започнала подписка от инициативен комитет от 11 души, която подкрепя всички усилия на правителството в борбата с организираната престъпност и корупцията, но е и за гарантиране на сигурността и спазването на човешките права. Ние сме против тенденциозните проверки. Ние казваме не на политическата репресия, уронване на престижа на местната власт, заяви Хасан Азис. Така например от 626 проверки в общините, контролирани от ДПС, 550 са от изпълнителната власт, а не от Прокуратурата, Сметната палата или Държавната финансова инспекция. Полицията държи първенството по проверките, а на второ място се нареждат областните управители.По думите му полицията води първенството в това да се проверяват обществени поръчки в общините, управлявани от ДПС. Азис заяви, че има проверки в едни общини, управлявани от ДПС, а в други, където кметовете са от управляващата партия, проверките били нулеви.
БАРЕТАТА СИ СЪБИРА ИНВЕНТАРА?
За откраднат бе обявен джипът на Димитър Диамандиев, което вдигна на крак полицаите в Гоце Делчев. По думите му откраднатият джип е черен на цвят, марка "Фолксваген Туарег", с рег. № Е 8999. Той бил паркиран на ул. "Ал. Стамболийски" в Гоце Делчев. При извършена проверка полицаите установили, че "изчезналата" кола е лизингова и е предоставена на С.М. от град Хаджидимово. При проведената полицейска акция автомобилът бил намерен в района на Банско. Колата е управлявана от Борислав Милушев от Хаджидимово. Шофьорът е доведен в полицията в Гоце Делечев заедно с автомобила. Слухове от града обаче носят че милушев бил инструктиран от София да вземе колата и да я закара в паркинга на лизенгодателя. П онеофициална информация лизингодателят е фирма на Баретата ето защо можело да се допусне че той си събира инвентара а Диамандиев е излязъл по тарикат от босът си.
Името на Димитър Диамандиев в Гоце Делчев нашумя през последните години като един от босовете на черното тото в региона и силно приближен на скандално известния Златко-Баретата.Диамандиев командвал куриерите със залозите и дори лично пренасял куфари с пачки до София при босовете на силовите бригади на Баретата - Мартин Станков-Рашо и Тони Мамата. Дясната ръка на Диамандиев пък е Атанас Бунов-Буната от Гоце Делчев, който бе арестуван при мащабна полицейска акция.Задържаният Бунов има основна заслуга градчето да се превърне в Мека на черното тото. Хора от повече от 60 околни села се подлъгвали и инвестирали парите си в залозите, чиито коефициенти били малко по-високи от тези на "Еврофутбол".След нощната полицейска акция в Гоце Делчев тръгна слухът, че въпросният джип преди година бил собственост на Борислав Милушев, който се занимава с добив и продажба на инертни материали. Коментарите са, че Милушев изгубил джипа заради дълг. По случая е образувано полицейско дознание.
понеделник, 19 април 2010 г.
Сръбският таблоид “Курир”:В БЪЛГАРИЯ СЕ ГОТВИ УБИЙСТВОТО НА СРЕТЕН ЙОСИЧ!
Амстердама бил агент на сръбските тайни служби с мисия в България, пише миналата седмица сръбският таблоид цитиращ поредният си анонимен информатор! В качеството си на главен секретар Бойко Борисов пресякъл акцията му, защото сърбинът осветлил десетки афери в който днешният премиер участвал. Информаторът се кълне в достоверността на фактите че Йосич е имал за задача да пресече контрабандните канали на покойният син на бившият сръбски диктатор Слободан Милошевич – Марко, но Борисов осуетил плановете му защото участвал в тях. Модата да излизат доклади от службите и да “режат глави” на политици явно ще зарази и западната ни съседка, защото в материалът на таблоида авторът обещава в най – скоро време да се осветлят тези факти документално. Доказателства че Амстердама е играч на службите имало и тях именно подробно са описани и аферите на Бойко. Ето защо днешната власт в България планувала тоталната ликвидация на известният сръбски играч. Излезнат ли фактите на Светло кариерата на Борисов било свършено. Авторът на статията предупреждава сръбските служби за сигурност за готвенията атентат , още повече че срокът за ликвидирането на Сретен Йосич, който лично премиера Борисов бил дал е до края на календарната година....
Цитира - в-к "Клюки"