Славея Иванова е родена през 1975 г. в Хасково. Завършила е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. Сътрудничила е на вестниците „Хасковска трибуна” и „Шипка. По време на работата си в издателство „Световит” набира тектовете на книгите на Христо Калчев, Владо Даверов и Георги Стоев.
В предговора на книгата си „Пророците и мафиите. Христо Калчев и Георги Стоев” Славея Иванова пише: „Много време ми отне да се реша да направя тази малка книжка. Изключително важно за мен бе да разкажа истинската история, която може да не се хареса на някои хора. Други може да ме обвинят, но това не ме вълнува особено.
Дължа своето решение първо на Христо Калчев, защото от деня, в който се запознахме случайно и бях до него почти всеки ден от последните му 2 години, докато пишеше своята сага за българските престъпници, го почувствах като баща.
Дължа го до известна степен и на Георги Стоев, който за жалост не успя да изчисти името си, не успя да го направи, просто, защото все още не бе готов да се изправи и да признае вината си.
Дължа го на Ели Калчева, на малко ми останали приятели и на тези, които пряко или косвено са свързани с мен.
Дължа го най-вече на моето семейство, които вероятно са ме укорявали, за това, че се изправих по този начин срещу страховете си
Дължа го и на себе си.
Убедена съм, че на обикновените хора, вече им е писнало от всякаква мастити разбирачи, решили да пишат трогателни истории за българската престъпност.
С тази книга просто да повдигнах малко завесата за последните 2 години от живота на един Писател, на един друг, обикновен човек, опитващ се да излезе от калта, в която бе попаднал и на един „добър техен приятел.“ Всички останали в разказа ми не са случайни. Дори и Таки, и неговата история, разказана от самия Георги Стоев.
Авторката Славея Иванова
Случките, в книгата могат да се приемат за достоверни, но могат да бъдат определени и като плод на творческа интерпретация и авторски изводи. Някои от тях са се случили, други, може и да не са.
Оставям всеки да погледне от неговия си ъгъл.
С риск да засегна някого, не съм си позволила да измислям имената. Не че не можех да го направя, това все пак е творба, но Христо Калчев имаше любима поговорка: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората…“ – пише Славея Иванова.
Откъс от книгата „Пророците и мафиите. Христо Калчев и Георги Стоев„:
Жоро Стоев се прекланяше безпрекословно на Поли Пантев. За него този човек бе идол, кумир и вероятно затова го копираше. Неведнъж, когато в непринудени разговори сме анализирали случките от живота му съм си записвала интересните неща, които съм чувала. Това са отговорите му на всичките ми въпроси. Интервю, което Жоро така и не можа да даде на нито един от журналистите, задавали му някога въпроси.
Голяма част от тях са свързани с Поли Пантев, той винаги извърташе темата и говореше много за него. Но има и интересни факти, свързани и с други личности, макар че повечето от информацията отдавна е присъствала под някаква форма в медиите. Тук предоставям само някои от въпроси, които съм му задавала, докато работехме по книгите му БГ кръстникът. (всички въпроси и отговори във връзка с Луканов, Маджо, Георги Илиев, бай Миле и др. са в книгата)
Жоро, личи си, че за теб Поли Пантев е нещо повече от име. Мислиш ли, че Поли е имал приятели?
Приятели нямаше, но трябваше да имаш доверие все пак на някой. Като се замисля май известно доверие имаше на Жоро Пехливанов. Не знам защо.Той не изглеждаше престъпник, не носеше душата на Поли. Привличаха го парите. За него липсата на средства беше комплекс, от който иска да избяга. Повече от всичко на света искаше да изплува на повърхността, да бъде със силните.
Какъв се явяваше Поли все пак? Нито с ВИС, нито със СИК, а в същото време правеше бизнес с всички.
Не е точно така. Вярно е че не участваше в структурите на ВИС, защото не беше съгласен да отчита пари на Васил Илиев. Беше със самостоятелен статут. Имаше общи начинания с доста хора. Христофор Събев, нали го знаеш, Фори Светулката му казват още. Но нещо не се уточниха за парите и Поли започна да го заплашва. И ако си спомняш тогава Събев си беше отявлен привърженик на СДС, а те бяха на власт и той се оплакал и ченгетата го погнаха. В същото време Поли се набърка и с някакви руснаци. Бяха убили едно от момчетата на Бен Търпин, когато отишли да ги пребиват в апартамента където се криеха. Та някой от тия руснаци наръгва едно от момчетата. Не можаха да го спасят. А и полицията не стигна до никъде с разследването. Но Поли ги намерил по-късно и казват че ги застрелял. Заради Фори и този случай бяга в Сърбия около година. После като се връща, ВИС бе набрала скорост. Но той беше много обиден на Бен Търпин, че не му е помогнал да се върне в България.
Как успяваше да оцелее Поли Пантев, след като никога не е искал да дели и пари и слава с другите?
Трудно, но успяваше. Докато ръководеше застрахователната компания ВИС-2 успя да скатае известна сума, предполагам с помоща на назначения от него син на генерал Щерев, Кирил. Но Васил Илиев не прости кражбата. Някъде около 100 000 долара. Разделиха се. Но и със СИК не беше в добри отношения, макар че се познаваше с Руснака и донякъде с Маджо още от Чехия. Не приемаше тяхната закрила. Този отказ значеше още един съперник на Маджо, освен Васил Илиев. Но след разрива с Васил, при поредната покана от страна на СИК, приема под натиска на Пехливанов.
Имало ли е сблъсък между Поли и Васил Илиев? Или просто Поли е мразил всеки, който е бил повече от него?
Васил знаеше, че Поли е отмъстителен и не искаше пореден враг. Лично от него се страхуваха всички от ВИС. Виждали са на какво способен. Ако и да нямаха общ бизнес, никой не искаше война с Поли.
Като е бил толкова самовлюбен, как е преклонил глава пред СИК? Или отново е бил „и сам воинът е воин”?
Нещо такова. Той работеше сам за себе си, макар че го титулуваха изпълнителен директор на компанията. Просто смени табелката от ВИС на СИК, но продължава да работи с бригадата на Пехливанов и с бригадата на Женята Дългия. Прибира коли от заможни бизнесмени и ги връщат срещу откуп и ги застраховат в СИК. По кола на ден.
Какви всъщност бяха отношенията между Маджо и Поли?
След година Поли Пантев става акционер в СИК. Държеше да е самостоятелен. Обикновено Маджо не пропускаше да го мачка психически, изтъквайки превъзходството си. Но и Поли му го връщаше по свой начин. Направи своя фирма, отклони суми от СИК и с помощта на приятеля си Кирил Щерев ги инвестира в търговия със зърно, но развиваше и други дейности. Той беше човек, който работеше по системата “Разделяй и владей”. Противопоставяше един срещу друг хората и се възползваше от момента да спечели. Не искаше по никакъв начин хората около него да са приятели. Така ги контролираше. Неговата цел бе да направи най-голямата структура и да бъде по-силен като държи хората си в подчинение.
Кой от двамата има нещо общо с убийството на Луканов?
В един момент от СИК отказват да върнат парите, дадени от БКП. По това време Жан Виденов, който е близки отношения с Маджо иска да се отърве от Луканов. Така и няма да се разбере, кой от двамата е решил проблема. А и кой се интересува, вече?Твърди се, че Поли е развил бизнеса с наркотици. Така ли е?
Търговията с дрога не е бил непознат бизнес. Имаше хора, които са се занимавали с пласирането на наркотици и сред тях и полицаи. В началото Поли само е вземал някаква сума от разпространителите, но под натиска на Женята започва да се занимава сериозно. До момента, в който вижда, че Женята Дългия почва да носи много пари и го оставя като едноличен търговец на наркотиците – той да ги вкарва и разпространява срещу процент. Появяват се и първите проблеми, и на Поли му се налага да докаже силата си на монополист и човек, който контролира. Захваща се и с хазарт и покер автоматите по улиците. Прибира машините на всички други бригади и слага негови. Не подбира, за него не важи факта че някой е близък на СИК. Започва един тотален натиск върху този бизнес. Директно отстранява всеки чрез пребивания, заплахи и т.н. Още повече, че всякакви начинания се финансират от Първа Източна Международна банка. Маджо предлага да се вкарат пари в нея, за да се стабилизира банката и в същото време парите да се изперат. С една дума Венци Стефанов и Стоил Славов прибират парите на всички останали между които и Поли.
Говори се, че не може да правиш толкова пари, ако нямаш протекциите на политици или икономическите управници. Кои бяха тия хора?
Това не знам дали искаш да го знаеш. Но е така. Онези хора, от които зависеше си затваряха очите, но пък и те получаваха. Имаше конфликт между СИК и тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев, заради една игрална зала, в която Бонев имаше участие. Поли беше прибрал машините и въпреки че след това ги върна, сблъсъкът между него и Бонев доведе до това, че се опитаха по всякакъв начин да съсипят СИК. Е, вярно е, че Маджо видя спасението в лицето на Васил Божков. А и Божков осъзнава, че да играе със СИК, значи да реши завинаги проблема си да остане жив и да покаже, че не е никой.
Други министри имало ли е в схемата?
Емануил Йорданов, който стана вътрешен министър след Бонев, е свързан с ВИС.
Въобще имало ли е някой, който да не ги е харесвал и да се е борил срещу тях?
Иван Костов. Ненавиждал ги е, искаше да ги смачка, да ги унищожи. В този момент обаче се появява Славчо Христов.
А какво можеш да кажеш за Бойко Борисов?
Хм, по-добре да не казвам нищо. Човекът си знае откъде е тръгнал, но знае къде иска да стигне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар