Вие сте сред малцината водещи, които си позволяват критики и шеги към управляващите и лично към премиера. Кое ви дава кураж да го правите?
- Ами много просто - това, че съм гражданин на републиката, плащам си данъците и поради тази причина имам право да изисквам от хората, които са в управлението, да разходват и да служат на моите пари така, както преценявам аз.
- Това при всички случаи ви носи негативи. Не ви ли писна да сте в окото на бурята, ако заема този израз от експерта Георги Лозанов?
- Не, не ми е писнало. Ще продължавам да правя това и занапред, смятам го за мое задължение. В крайна сметка хората, които имат достатъчно много работа, грижи, ангажименти, трябва да имат човек, който от тяхно име да следи какво се случва.
- Защо мнозина от колегите ви не го правят?
- Не мога да коментирам моите колеги, това не е моя работа.
- А може би промените ви действат като своеобразен допинг? Как сте в новата телевизия?
- Промените ми действат нормално, ободряващо, както действат на всеки човек. А и няма значение как ми действат. В момента се чувствам нормално, дори много добре. Осигурени са ми всички условия за добра работа, има екип, който ме зарежда с емоции и енергия, и това е достатъчно.
- Неудобните въпроси са ваше амплоа. Кой е най-неудобният, който сте задал?
- Няма неудобни въпроси. По принцип в професията, доколкото съм наясно, въпреки че не съм завършил специалност журналистика, има няколко неща, които не се питат без предварителна уговорка: сексуалната ориентация, политическите възгледи и доходите, които получава съответният човек. Всичко друго според мен е в рамките на удобния въпрос. С уговорка, разбира се, може да се пита всичко.
- Кой е най-неудобният събеседник, който сте имал през всички тези години?
- Един от актьорите, мисля, че беше Христо Шопов, но не съм абсолютно сигурен. Той мълчеше през цялото време в студиото и отговаряше с да и не. Ама аз всъщност не го считам за труден събеседник, защото пък аз също започнах да мълча по време на това интервю и открих, че има страхотен чар в това нещо - в диалога на мълчанието, в това, да се мълчи пред екрана
- Коя е личността, която бихте желал да накарате да се разголи докрай, да го разбиете с въпроси?
- Няма такъв човек.
- Смятат ви за конфликтен, безцеремонен. Такъв ли сте всъщност?
- Това са абсолютни инсинуации. Просто от доста време, от години насам това е внушавано на публиката и аудиторията поради причина, че съм неудобен на един или друг човек. Целта е да се внуши на зрителите, че съм просто скандалджия, а не човек, който търси истината.
- Така ли искате да бъдете възприеман - като човек, който търси истината?
- Не ме интересува, нека ме възприемат, както искат. Единственият човек, за който ме е грижа как ме възприема, е дъщеря ми Калина. А тя принципно ме възприема като добър човек. Доволен съм от контакта, който имаме с нея.
- Правил ли сте компромиси и в името на какво?
- Сигурно, но в момента не мога да се сетя. Но такъв кардинален компромис, за който да съжалявам, не съм правил.
- След предаването "Здравей, България" какво е телевизията за вас? Това ли е попрището, за което мечтаете?
- Телевизията за мен е средство за комуникация и естествено, място за изкарване на прехраната. Не, не е това попрището. Мечтая да си изкарвам прилична прехрана. Ако ми предложите да го правя с нещо друго, веднага ще се заинтригувам.
- Има ли предаване, което мечтаете да направите?
- Не, няма такова предаване.
- Какво е вашето обяснение защо българинът избира все неподходящи управленци, които след това критикува?
- Сигурно защото, както казва г-н Борисов, е "кофти" материалът.
- Е, "кофти", ама от този "кофти" вероятно може да се направи по-добър избор...
- Не, явно материалът е кофти и не може да разсъждава, като избира. Става въпрос за материала "избирател". Кой ги избира? Да не би някой отвън да ни ги избира.
- Защо рейтингът на Борисов си остава един от най-високите?
- А кой го е казал това? Някакви рейтингови агенции - това не е меродавно. Е, ще кажете - наложено е такова мнение. Нищо, нека си го има. Аз какво да направя
- А вашето мнение какво е?
- Доста противоречиви са сигналите, които дава това управление. И аз лично никога не бих писал такива оценки. Попитах премиера и той писа петица и на управлението и на себе си. Аз лично не мога да им сложа петица.
- Колко слагате?
- Три и половина, за четворка евентуално могат да се борят.
- Вие самият виждате ли алтернатива?
- Недейте така. Това според мен е неадекватен въпрос. Спомням си, че по същия начин една госпожа от НДСВ през 2001 г. ми обясняваше, че ако те не дойдат, щели да дойдат комунистите, или както тя им казваше там, да управляват. А няколко години по-късно заедно с комунистите управляваха заедно четири години.
Какво значи алтернатива? Отива се на избори и става ясно има ли, няма ли алтернатива.
- Е, може ли да се упражняваме всяка година да ходим на избори?
- Ами добре, не се упражнявайте тогава!
- А вие самият изкушавате ли се да влезете в политиката?
- Да. Не е дошъл обаче още моментът.
- Има ли пост, който би ви изкушил?
- Не е моментът сега да говорим за това.
- Доста драми сте преживял в личен план. Кой е най-ценният житейски урок, който научихте?
- Защо решихте, че са крушения или пък драми? Можем да кажем израстване, можем да кажем прераждане, както искате. Това, че примерно някой се е разделил с някого, не значи, че се е получило крушение. Това са естествените неща от живота. Има например една американска антроположка - Хелън Фишер, която казва, че връзките, т.е. химията между мъжа и жената, трае не повече от няколко години, докато отрасне поколението. Така че крушения няма. А що се отнася до урока - трудностите ме научиха, че има една торба с кокали, която има срок за годност.
- Какво ви вади от равновесие? Как лекувате душевни рани?
- Тъпотията, много. И непросветеността. Спасявам се с книги. В момента например чета "Новата социална интелигентност", но ако ме питате за автора, няма да мога да ви го кажа.
- Вие сте един от най-атрактивните ергени у нас. Открихте ли жената, с която да създадете хармоничен дует?
- Не.
- Търсите ли я изобщо?
- Надявам се сама да ме намери.
- Тоест дъщеря ви засега си остава най-близкият човек?
- Да. Жалко, че в момента е далече от мен, с майка си в Румъния. Комуникираме си по най-различни начини.
София
- Ами много просто - това, че съм гражданин на републиката, плащам си данъците и поради тази причина имам право да изисквам от хората, които са в управлението, да разходват и да служат на моите пари така, както преценявам аз.
- Това при всички случаи ви носи негативи. Не ви ли писна да сте в окото на бурята, ако заема този израз от експерта Георги Лозанов?
- Не, не ми е писнало. Ще продължавам да правя това и занапред, смятам го за мое задължение. В крайна сметка хората, които имат достатъчно много работа, грижи, ангажименти, трябва да имат човек, който от тяхно име да следи какво се случва.
- Защо мнозина от колегите ви не го правят?
- Не мога да коментирам моите колеги, това не е моя работа.
- А може би промените ви действат като своеобразен допинг? Как сте в новата телевизия?
- Промените ми действат нормално, ободряващо, както действат на всеки човек. А и няма значение как ми действат. В момента се чувствам нормално, дори много добре. Осигурени са ми всички условия за добра работа, има екип, който ме зарежда с емоции и енергия, и това е достатъчно.
- Неудобните въпроси са ваше амплоа. Кой е най-неудобният, който сте задал?
- Няма неудобни въпроси. По принцип в професията, доколкото съм наясно, въпреки че не съм завършил специалност журналистика, има няколко неща, които не се питат без предварителна уговорка: сексуалната ориентация, политическите възгледи и доходите, които получава съответният човек. Всичко друго според мен е в рамките на удобния въпрос. С уговорка, разбира се, може да се пита всичко.
- Кой е най-неудобният събеседник, който сте имал през всички тези години?
- Един от актьорите, мисля, че беше Христо Шопов, но не съм абсолютно сигурен. Той мълчеше през цялото време в студиото и отговаряше с да и не. Ама аз всъщност не го считам за труден събеседник, защото пък аз също започнах да мълча по време на това интервю и открих, че има страхотен чар в това нещо - в диалога на мълчанието, в това, да се мълчи пред екрана
- Коя е личността, която бихте желал да накарате да се разголи докрай, да го разбиете с въпроси?
- Няма такъв човек.
- Смятат ви за конфликтен, безцеремонен. Такъв ли сте всъщност?
- Това са абсолютни инсинуации. Просто от доста време, от години насам това е внушавано на публиката и аудиторията поради причина, че съм неудобен на един или друг човек. Целта е да се внуши на зрителите, че съм просто скандалджия, а не човек, който търси истината.
- Така ли искате да бъдете възприеман - като човек, който търси истината?
- Не ме интересува, нека ме възприемат, както искат. Единственият човек, за който ме е грижа как ме възприема, е дъщеря ми Калина. А тя принципно ме възприема като добър човек. Доволен съм от контакта, който имаме с нея.
- Правил ли сте компромиси и в името на какво?
- Сигурно, но в момента не мога да се сетя. Но такъв кардинален компромис, за който да съжалявам, не съм правил.
- След предаването "Здравей, България" какво е телевизията за вас? Това ли е попрището, за което мечтаете?
- Телевизията за мен е средство за комуникация и естествено, място за изкарване на прехраната. Не, не е това попрището. Мечтая да си изкарвам прилична прехрана. Ако ми предложите да го правя с нещо друго, веднага ще се заинтригувам.
- Има ли предаване, което мечтаете да направите?
- Не, няма такова предаване.
- Какво е вашето обяснение защо българинът избира все неподходящи управленци, които след това критикува?
- Сигурно защото, както казва г-н Борисов, е "кофти" материалът.
- Е, "кофти", ама от този "кофти" вероятно може да се направи по-добър избор...
- Не, явно материалът е кофти и не може да разсъждава, като избира. Става въпрос за материала "избирател". Кой ги избира? Да не би някой отвън да ни ги избира.
- Защо рейтингът на Борисов си остава един от най-високите?
- А кой го е казал това? Някакви рейтингови агенции - това не е меродавно. Е, ще кажете - наложено е такова мнение. Нищо, нека си го има. Аз какво да направя
- А вашето мнение какво е?
- Доста противоречиви са сигналите, които дава това управление. И аз лично никога не бих писал такива оценки. Попитах премиера и той писа петица и на управлението и на себе си. Аз лично не мога да им сложа петица.
- Колко слагате?
- Три и половина, за четворка евентуално могат да се борят.
- Вие самият виждате ли алтернатива?
- Недейте така. Това според мен е неадекватен въпрос. Спомням си, че по същия начин една госпожа от НДСВ през 2001 г. ми обясняваше, че ако те не дойдат, щели да дойдат комунистите, или както тя им казваше там, да управляват. А няколко години по-късно заедно с комунистите управляваха заедно четири години.
Какво значи алтернатива? Отива се на избори и става ясно има ли, няма ли алтернатива.
- Е, може ли да се упражняваме всяка година да ходим на избори?
- Ами добре, не се упражнявайте тогава!
- А вие самият изкушавате ли се да влезете в политиката?
- Да. Не е дошъл обаче още моментът.
- Има ли пост, който би ви изкушил?
- Не е моментът сега да говорим за това.
- Доста драми сте преживял в личен план. Кой е най-ценният житейски урок, който научихте?
- Защо решихте, че са крушения или пък драми? Можем да кажем израстване, можем да кажем прераждане, както искате. Това, че примерно някой се е разделил с някого, не значи, че се е получило крушение. Това са естествените неща от живота. Има например една американска антроположка - Хелън Фишер, която казва, че връзките, т.е. химията между мъжа и жената, трае не повече от няколко години, докато отрасне поколението. Така че крушения няма. А що се отнася до урока - трудностите ме научиха, че има една торба с кокали, която има срок за годност.
- Какво ви вади от равновесие? Как лекувате душевни рани?
- Тъпотията, много. И непросветеността. Спасявам се с книги. В момента например чета "Новата социална интелигентност", но ако ме питате за автора, няма да мога да ви го кажа.
- Вие сте един от най-атрактивните ергени у нас. Открихте ли жената, с която да създадете хармоничен дует?
- Не.
- Търсите ли я изобщо?
- Надявам се сама да ме намери.
- Тоест дъщеря ви засега си остава най-близкият човек?
- Да. Жалко, че в момента е далече от мен, с майка си в Румъния. Комуникираме си по най-различни начини.
София
Деси Монева
Няма коментари:
Публикуване на коментар