ЖУРНАЛИСТЪТ ИВО ИНДЖЕВ ПРЕД ВЕСТНИК "ПАПАРАК" : ОЧАКВАМ УБИЙСТВА НА ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ!

1. Господин Инджев, има ли свободна журналистика в България? А има ли продажна, и ако има на кого служи тя.....?

Да, има свобовдна журналистика. Но тя все по-малко е определяща за състоянието на журналистиката у нас. Натикана е в ъгъла и служи за алиби на нашите властници при срещите им с влиятелни лидери на демократичния свят, пред които твърдят, че също са демократи. Много от свободните ( по дух) журналисти са освободени от работодателите им. За съжаление продажната журналистика е тази , която се продава:на политическите пи ар - и , минути рекламно време и авторитета на самата журналистика отива до критичната нула. Това е жалко но за съжаление в България, факта да се познаваш в актуалните сили на деня и да им служиш вярно е по силен от свободата на словото и правото на мнение.
В най-древната професия продажбата поне е ясно декларирина и дефинирана.

2. Напоследък е доста актуална фразата “ скандал с президента Първанов”, тя прозвуча преди години покрай Вашето име и отстраняването ви от националната медия БИ ТИ ВИ. Опасно ли е да говориш за президента?

Не се изживявам като герой в сблъсъка си с Първанов. А и цензурата, към която неговият апарат за налагане на влияние има съществен принос, работи у нас по друг начин. Превръща те в „никой”. Което си е направо „хуманно”, ако бъде сравнено с бруталнатта физическа разправа с неудобните журналисти в ( любимата като политически модел на Първанов) Русия, която е втора в света по убийства на журналисти. Току виж България да се нареди сред държавите богат ина такъв “престиж”....

3. Заглавието на вашите книги "Президент НАРБЪ" “Мълчанието е злОто”, здравословно или пагубно е за един журналист в България?

Не знам и не съм се замислял дали здравната каса би поела лечението ми...
На представянето на книгата ми в центъра на София, на мястотоо на мавзолея на Георги Димитров, на 27 май се събраха стотици хора. Това е най-страхотният митинг ( а съм бил на десетки) в живота ми- много ми беше здравословно. Друг е въпросът, че т.н. важни медии, които бяха изпратили съгледвачи с камери и фотоапарти , се направиха на здравословно слепи. Но както казах, малко са свободните медии които разчитат на обикновеният читател, а не на партийни каси. Разбира се от читателят се получават дребните стотинки, но поне знаеш че зад гърба си имаш хора които ти вярват....

4. Мнението Ви по една друга актуална тема – медии – служби за сигурност....скандалът “Галерия” и ДАНС....

Питате ме за нещо, което гледам през противогаз. Защото е задимено, задушливо и доста отровно. За някои газът е сълзотворен, за други нервопаралитичен, а за трети – е просто хелий ( като онзи в балоните, надути под налягане с хелий, за да се реят някъде над нас) предизвиква смях при изговарянето на истината с тънък гласец.

5. Според Вас ДАНС дете ли е на ДС....? Тук зачерквам темата за вашето сътрудничество към бившата Държавна сигурност, все пак имате някакъв поглед....

Че е дете –това е ясно. Но се питам дали със смяната не пелените му и с отстраняването на старата миризма, се решава проблемът с изпускането...


6. Вярвате ли на Бойко Борисов? И защо?

Вярата е за църквата. Журналистът по-скоро не вярва, а проверява и разсъждава, след което оставя на неговите читатели, слушатели, зрители да преценяват дали и на кого да вярват. Така че по тази тема не мога да бъда точен. Бойко Борисов получи своят шанс при това точно такъв какъвто си го искаше – сега всичко е в негови ръце, каквото и да стане той трябва да знае че ще е виновният. И добро и лошо....

7. Като журналист какво ви е мнението на конфликтът Бареков –Кероврян! Нормално ли е двама известни и доказан журналисти да стигат чак до крайности. Това Ви ли прилича не на журналистика а на политически театър...?

Театърът е все пак една илюзия . Докато конфликтът, за който питате, е реален и е много личен. Как да се намеся в нещо толкова лично? Със сигурнос обаче не е „поколенчески” – във всяко поколение има умни и глупави, можещи и други...
Изобщо, правенето на журналистика ( ако не е по поръчка разбира се, защото при едната страна се съмнявам) винаги е от първо лице. Когато обаче се прави с други части на тялото, това се вижда дори и от не много умните хора – който подценява този факт, ще страда от неизбежното спукване на изкуствено надутата жлъчка на своето его.

7. Най – коварният Ви спомен от Бейрут....

Имам много спомени за коварството там, но не мога да се оплача от съдбата, която беше благосклонна към мен. Върна ме цял и пораснал в много отношения, вместо на парчета и смален ( примирен, подчинен, уморен).

8. От една ваша статия озаглавена “ Осман вече ни псува от името на Доган” ме впечатли. фразата “Който не харесва ДПС, да духа супата!” Тогава да ви попитам Вие харесвате ли Доган? И защо?

Това е малко извадено от контекста – избягвам такива изрази, а и са твърде клиширани. Както и да е...Щеше да ми харесва отсъствието на Доган ( от парламента, от публичното пространство) ако то не беше израз на презрение към правилата, на които иначе се очаква ние, простосмъртните да се подчиняваме – отстътвие, символизиращо присъствието на несменяемата арогантност на върха на едно политическо падение.
Да, определено Доган е излишен, но как да го осъзнаят хората които му вярват безрезервно но под натиска на неговата сила...

9. Ставал ли сте жертва на заплахи? Ако да от кого....

Бил съм заплашван с уволнение, което възприех като край на отношенията ми с ръководството на медията, в която работех, след като тя взима страната на държавния натиск, вместо да застане зад своя журналист. Но не се смятам за жертва. От такова хленчене няма полза.
Да си загубиш работата в нашата професия е част от рисковете, които журналистът трябва да приеме още с решението си да става такъв- освен ако предпочита да си да си загуби физиономията и доброто име.Колкото до заплахите в буквалния смисъл, имал съм доста, но гледам на тях като на съпътстващ риск, както миньорът на опасностите от срутване или от газ гризу под земята, или както шофьорът , изправен пред хазарта на неизвестностите на пътя.
Никога не съм подавал оплакване срещу конкретни заплахи – а съм имал и писмени ( „смъртната ти присъда е произнесена, очаквай изпълнението”). Някакъв интелигентно луд ( от дива омраза) ми беше натракал на пишеща машина в стихотворна форма зловещи пожелания за мен, децата ми и техните деца заради мои коментари по „Свободна Европа”.

10. В личният си блог разкрихте че БСП са блокирали разследване срещу Яне Янев. Лчиното ви мнение за явлението “Янев”....

Аз просто цитирах Минчо Спасов, председател на комисията по вътрешен ред и сигурност в НС, който заяви това в студиото на радио К-2, докато чаках реда си да застана на микрофона след него. Носех си лаптопа и си уплътних времето с тази новина, която той произведе тогава (беше малко преди парламентарните избори).
Така че не ми се иска да коментирам този цитат. А колкото до Яне Янев, мога да кажа само че си придава по голяма важност от необходимото и дори реалното...

11. А за Алексей Петров....

Е, точно този другар не го познавам – от 30 години съм журналист, но нито съм го срещал, нито съм го интервюирал. Ако съм знаел, че е застраховател под прикритие, който иска да се застрахова с разкрития, съм щял да го поканя за интервю. Уви, нямах идея за съществуването му на толкова високи и сложни държавни ядра. Често да ви кажа учудих се...

12. Национализмът опасен ли е за България?


Национализмът е:
-спасителен за българите през 19 век, когато още няма България.-пагубен за България, която на вълната на настроенията от 19 век се опитва да ги превърне от мечта в реалност през първата половина на 20 век като част от националната доктрина.
-мъченически през втората половина на 20 век,когато да си националист означаваше да си антикомунист.
- а в днешно време, през 21 век, е архаичен –никой не иска да ни вземе „българщината”, но се намират хора, които я бранят от призраците на собствената си фантазия – точно както в Македония се „отбраняват” срещу България, която няма никаво желание и намерение да я напада, превзема, асимилира или осиновява.

13. В едно ваше интервю казвате, че журналистът Георги Коритаров е уволнен от Нова защото искал много пари. Алчността ли е основният проблем на българската журналистика... или бедността?

Всичко,което знам по въпроса, е че е имало тежки преговори за оставането на Жоро в БиТиВи,но не са се разбрали за заплащането. Той беше водещ в телевизията по договор межу телевизията и радио „Свободна Европа”, след което е трябвало да се реши дали да остане в лично качество, а не като част от тази договорка ( получавал е хонорар от радиото, а не заплата от телевизията). Не са се разбрали...Но пред публиката Жоро заяви, че си тръгва заради цензурата, което постави нас, оставащите, в положенията на подвластни на цензурата послушници...

14. Мнението ви за жълтите вестници!

Противоречиво е. „Научавал” съм за сабе си чудовищни неща. Ако съм изпекъл на грил 90 годишната си леля и съм я хапнал на вечеря с други канибали – ок, щом е истина. Обаче не е...
Професията на папарака е може би най-опасната на света. Парараците буквално рискуват живота си, дебнейки публични личности. Но са железни в доказателствата, до които се докопват – красиви , или не, те публикуват фактипте, които документират.
От друга страна у нас се оказа, че точно ( и почти самотно) жълтата преса се осмели да се противопостави на властниците, като отказа да се подчини на техните ( подмолно наложени) „правила”. И това е много сериозна причина за нейната популярност. Жълтите вестници в днешно време правят това, с което преди повече от 10 години се хвалеха тиражните „сериозни” издания – че зависят от читателите си.
Днес жълтите са едиствените, които наистина зависят от читателите, а черните са в капана на рекламните договори ( свързани с властта по линия на олигархията) и по тази причина лъжат повече , или „поне” премълчават истината повече.
В спора кое е по-укоримо – удобното мълчание и угодническото писане, или пък съмнителното по достоверност, но смело разбиване на мутрите на всякави недосегаееми, н.в. читателят определено залага на смелостта пред напудрената и също толкова съмнителна по тази причина достоверност.

15. Имате пет деца. Какви хора искате да отгледате? На какво ги учите?

На същото, което и останалите нормални хора по света. Знам, че те са мнозинство. В противен случай нямаше да ни има.

17. Пожелайте нещо на читателите на вестник “Папарак”....

- Да продължават да си купуват постоянно новият все по-достоверен, но все така независим „Папарак”.



Едно интервю на
Веселин Стаменов