ГЕРБ ГОТВИ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА НА МВР – ПРИ НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА ЧЕНГЕТАТА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА УБИВАТ!

Веселин СТАМЕНОВ

ГЕРБ ще прави нови промени в Наказателно-прецесуалния кодекс, стана ясно от думите на вицепредседателя на групата в парламента Искра Фидосова. Тя обясни, че в началото на май ще бъде направена кръгла маса за борбата с организираната престъпност и необходимите законодателни промени в тази посока. „Там ще представим нашите виждания оттук нататък за тази реформа какви са конкретните стъпки, които имаме готовност да предприемем”, заяви депутатката. Сред новите поправки ще бъде и предложеното от МС наказание до 5 години затвор за жестокост към животните.

Междувременно стана ясно, че президентът Георги Първанов ще поиска Конституционният съд да се произнесе по последните поправки в НПК. Те бяха повторно приети от депутатите, след като Първанов им наложи вето.

Фидосова пък заяви, че вярва в професионализма на нейните колеги в Конституционния съд и разчита на обективно и професионално решение.

Преди дни парламентът отхвърли ветото на президента върху текстовете за „резервния защитник” и възможността да бъдат осъдени обвиняеми въз основа на доказателства, събрани със специални-разузнавателни средства (СРС). Първанов вече е подписал указа за обнародването им, тъй като законово - след като парламентът отхвърли ветото, той няма право да откаже пускането им в Държавен вестник. Още при обсъждането на промените в парламента от БСП заплашиха, че ще сезират Конституционния съд за тях. Държавният глава го направи вместо тях. „Дебатът при повторното гласуване на НПК не промени разбирането, че атакуваните разпоредби нарушават основните права и свободи на гражданите, участващи в наказателното производство”, заявява Първанов. От президентството не обясняват кои текстове от Конституцията нарушават промените на ГЕРБ. Единият вариант е, че влизат в противоречие с чл. 31, ал.4 от Конституцията, която казва, че „не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието”.

Още при обсъждането на промените в НПК много юристи критикуваха назначаването на „резервния защитник” с аргумента, че ограничава правата на обвиняемия.

В мотивите за президентското вето пък се казваше, че въвеждането на тази фигура в процеса „противоречи на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право „да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор”.

Прясно приетите промени в НПК дават възможност при неявяване по неуважителни причини на упълномощения адвокат и на обвиняемия резервният защитник да предприема процесуални действия без знанието на клиента си. Най-оспорваният момент е, че в рамките на досъдебното производство този адвокат се назначава от прокурора - на практика обвинителят ще назначава противника си в процеса. В съдебната фаза пък „резервният защитник” ще назначава съдът.

В мотивите за ветото си Първанов се позова и на Европейската конвенция за защита правата на човека, че никой не трябва да бъде съден само въз основа на тайни доказателства. Промените в НПК разрешават съдът да осъжда само върху показанията на анонимен свидетел и данни от СРС.

„Ако погледнете дневния ред на президента и изказванията му по промените в НК и НПК, те са абсолютно в духа на продължаващото адвокатско лобиране”, заяви министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов. По думите на Цветанов решението на Първанов да прати поправките в НПК в Конституционния съд показва „съпротивление на реалната борба с корупцията и организираната престъпност и желание за запазване на статуквото от последните 20 години” и е опит да се забавят нужните реформи. „Поправките не нарушават конституционните права на гражданите”, каза Цветанов. Вицепремиерът припомни, че зад промените в НПК е застанала цялата дипломатическа общност на Европейския съюз, което показва, че България се движи в правилната посока. Докладът на Европейската комисия, представен на 23 март, отчете промените в НПК като подобрения, които ще осигурят по-кратки и ефективни разследвания и съдебни производства.

”Избираме между сигурност на обществото и права на човека.” За промените с дълга реч се обяви лидерът на Демократи за силна България и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. Той все пак даде да се разбере, че е стигнал до решението си след дълги размишления пред дилемата върху кое да се постави акцентът: дали трябва да се даде превес на обществената необходимост от повече сигурност и резултатна борба с престъпността, каквито са усилията на МВР и правителството, или на гаранциите за човешките права. „Държавата никога не може да бъде на 100 процента справедлива”, каза Костов и добави, че сегашният момент налагал да се даде превес на обществените настроения. И обобщи: „Политиката на ГЕРБ и правителството по отношение на борбата с престъпността трябва да бъде подкрепена.”

„Използва ли МВР ефективно сегашните си правомощия, та иска и други?” Депутатите от СДС Йордан Бакалов и Димо Гяуров, освен че гласуваха против промените, се изказаха и доста остро. По думите на Бакалов с промените в НПК изпълнителната власт търси улеснения, вместо да използва в работата си сегашния инструментариум, който законите дават на МВР. „Няма държава в Европа, а и в Латинска Америка, където специалните разузнавателни средства (СРС) да са доказателства пред съда”, заяви Бакалов. „Не приемам тезата на Костов за противопоставянето на сигурността и свободата”, заяви Димо Гяуров и призова ГЕРБ „да прояви разум” и да се вслуша в аргументите на опонентите. Той посочи конкретен текст за резервния защитник, където можело да се добавят само няколко думи - че трябва да се вземе съгласието на обвиняемия. „Иначе разпоредбата директно противоречи на конституцията”, предупреди Гяуров.

„За успокоение на общественото мнение промените в НПК се описват невярно в публичното пространство”, каза Христо Бисеров (ДПС). „Разпоредбите са опасни, защото могат да се тълкуват произволно”, предупреди той и призова управляващото мнозинство да внесе уточнения на текстовете. „Не е вярно, че тайният свидетел нямало да бъде таен за съда, както успокоявате хората, защото в промените пише друго”, добави Бисеров. И цитира текста, според който „МВР може да откаже да предостави на прокурора и съдията данните за самоличността на служителя под прикритие, ако има заплаха за сигурността му”. За резервния защитник пък не било казано, че трябва да съгласува тактиката си с обвиняемия – „защо не искате да внесем такова уточнение”, запита Бисеров мнозинството. По думите му разпоредбите давали възможност на полицията „да си изработва” свидетели и да злоупотребява с правата, които й се дават. Междувременно именно то средите на ДПС беше пуснат и тревожният слух че въпросните промени в НПК са само началото на една ударна акция за вдигане правомощията на МВР. В най – скоро време в парламента щяло да бъде внесен и закон който категорично не само да разрешава но и да задължава на полицаите да убиват в ситуация на неизбежна отбрана което на практика означавало изпълнение на смъртна присъда тип “народният съд”. Това било в разрез с всички правила и норми и ще направи България абсолютна полицейска държава.

Точно заради тези слухове опозицията реагира бурно чува се и от червеният лагер. При тях също постъпила подобна информация което направо изволи оекспертите им извън релси. , „Не се ли притеснявате, че драстичното повишаване на ролята на полицейските служби и оттам - ролята на вътрешния министър, може да доведе до проблеми в правителството”, обърна се Янаки Стоилов към ГЕРБ, визирайки специфичните възможности на тайните служби да влияят върху политиката. Той акцентира върху опасността от злоупотреби при създаването на доказателствата, тъй като и анонимните свидетели, и агентът под прикритие, и СРС са изцяло в ръцете на МВР. „Така полицията става господар на процеса, а прокурорът - неин помощник”, обобщи Стоилов.

„Такива репресии не помним и от времето на гладните Сталински години. Държавата се превръща във филма „Среднощен експрес”, където на базата на анонимни сигнали всеки може да бъде обвинен”, обяви от трибуната Мая Манолова от БСП. „Интересно как БСП страда от раздвоение на личността, след като години наред подкрепяше Сталинските методи. Дебатът става банален, два месеца го дъвчем вече този въпрос”, отвърна й Павел Шопов от „Атака”. ДПС също обявиха, че смятат промените на ГЕРБ за ощетяващи правата на гражданите.

„Наистина има нужда от опростяване и съкращаване на съдебния процес, за да бъде той по-бърз, но в никакъв случай това да не става за сметка на гражданите, защото при риск от съдебни грешки, от осъдителни присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, така заложени водят до нарушаване на правото на защита и пораждат опасения за ограничаване на правото на гражданите за защита, т.е. трябва да седнем и да измислим разумни варианти на тези текстове”, коментира депутатът от Коалиция за България за Благоевградския регион Корнелия Нинова. Депутатът бе оптимист и заяви, че не трябва да се допуска България да бъде осъждана заради тези текстове. „Юристите обикновено сме оптимисти в такава ситуация, а и чух изказването на Бойко Борисов, който също каза, че е възможно да се мисли в тази насока. Още повече, че тези текстове, освен на българското законодателство, противоречат и на Европейската конвенция за защита на правата на човека, трябва да се съобразяваме с това, защото не са изключени съдебни дела в Страсбург”, каза още Нинова.

Веселин СТАМЕНОВ