РЕЗИЛ! ВЕСТНИК НОВИНАР ПЛАЩА В СИРЕНЕ И ВИНО ЗАПЛАТИ НА ЖУРНАЛИСТИ!

Преди малко повече то месец журналисти от н. "Новинар" били шокирани от предложените им пакети с кашкавал, сирене и шише вино, вместо заплати. Собственикът Антоан Николов, бивш шеф на Общинския съвет в София, обяснил, че има временни финансови затруднения и натуралния жест трябвало да се приеме като вид бонус. Служителите от изданието обаче не се хванали на въдицата, защото от месеци получавали по 50-100 лева от дъжд на вятър. Извършени били и драстични съкращения и в момента шепа "спартанци" правели целия вестник, като в същото време се оглеждали за друга работа. Най-лошото обаче било, че нямало никакви кандидати да купят "Новинар" и да инвестират в радикални промени.

фрогнюз

КОКТЕЙЛИ МОЛОТОВ СЪОРАЖЕНИЯ НА ЧЕЗ! НЕДОВОЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ ОРГАНИЗИРАЛИ АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ КОМПАНИЯТА!

лого ЧЕЗ

Само преди една седмица недоволни клиенти хвърлиха коктейл Молотов по едно от съораженията на компанията ЧЕЗ в София. Големи щети нямаше но терористичният акт показа едно – страната ни е истинска жертва на енергийната мафия. Слухове носят че подобни случаи няма да са единични. Жертвите на енергийните агресори растат ежедневно и опасността да разпалят всенародното недоволство е доста голяма. По справка взета от полицията последният случай никак не е единичен и за последните три месеца броят им е значителен. Води се тиха война с агресора. Защо?

Вяра Виденова от София влиза в асансьора, за да отиде в съседния вход при майка си в квартал Разсадника. Много е виновна, защото не е прочела залепената бележка във входа, че ЧЕЗ ще спира тока за профилактика. Точно в този момент шалтерът е дръпнат и жената остава в клопката между четвъртия и петия етаж. Близките й звънят на енергото. Оттам ги отрязват, че няма да пуснат тока, тъй като са започнали работа. Дават съвет да се вика асансьорен техник, който да я измъкне. Експерти от регулатора коментираха тогава, че по конституция здравето и живота на хората са неприкосновени, но пък това го нямало в общите условия на енергото. Ако си мислите, че някой от мегакомпанията се е поинтересувал какво се случва с тази жена, лъжете се. Какво тук значи някаква си личност, при близо 2 млн. клиенти. Парите им не зависят от публичния образ на компанията, каза човек отвътре. Тази случка се състоя около датите, когато се навършиха пет години от 3 сделки. Тогава три големи европейски компании станаха мажоритарни собственици на електроразпределителните дружества в България.

• На 28 октомври 2004 г. немската E.ОН подписа договор за придобиване на 67% от електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица срещу платени 140,7 млн. евро.

• На 29 октомври 2004 г. австрийската компания EVN взе енергото в Стара Загора и Пловдив срещу 271 млн. евро.

• И на 19 ноември 2004 г., чешката държавна компания ЧЕЗ получи 67% от електроразпределителните дружества в София, София област и Плевен срещу 281,5 млн. евро.

Пет години след продажбата на енергото новите собственици не са сред най-любимите персонажи на клиентите си.

Всяка от трите големи енергийни компании, които влязоха между НЕК и контактите на домовете оправдаха приказката, че по-лошото от държавния монопол е само... частния.

Как са компаниите една петилетка след като придобиха българското енерго?

Още с влизането им във владение на жиците, трафопостовете и снабдяването с ток на България чуждите и стратегически, както им казваха, инвеститори, бяха поставени в една луксозна в сравнение с другите енергийни компании среда. На тях им бяха гарантирани 16% печалба за първите три години, което свали до 1 и дори под 1% печалбата на държавната енергетика. След това гарантираната им печалба падна на 12%. Че инвестицията им е печеливша се разбра още първата година. По средата на 2005 г. австрийската EVN като цяло отчете ръст на печалбите, а само българското и дружество за 8 месеца реализира над 13 млн. евро печалба. Дивидентът на австрийските акционери скочи. Първите стъпки, които предприеха и трите компании бяха да „оптимизират” разходите, което означаваше съкращения.

Последва обединяване на енергодружествата, преструктуриране, сливане, създаване на колцентрове, които трябваше да помогнат за по-добрата връзка на клиентите им с тях. Което означаваше пак съкращения. И печалби.

А клиентите очакваха бърза реакция при аварии, качествен ток, по-ниски сметки, тъй като това им бе обещано от държавниците, когато бе извършена продажбата.

За пет-шест години и трите компании се дънеха една след друга в отношението си с клиентите. Най-агресивни и неотстъпчиви в сблъсъка с общественото мнение са от държавната чешка компания ЧЕЗ, която у нас обаче е частен инвеститор и не може да очаква, че държавата стои зад гърба й.

Ако спазваме хронологията обаче първият фал бе на ЕВН. Тази компания е собственост на правителството на Долна Австрия. Тя снабдява с ел. енергия Югоизточна България - от Пловдивска област до морето.

През октомври 2006 г. техни клиенти заринаха медиите с високи сметки. Оказа се, че на 5 села не са начислени евтините 75 квтч ток, който съществуваше до тази година. Скандалът бе грандиозен. Компанията бе глобена и върна парите. Оттогава обаче мениджмънта на ЕВН у нас е внимателен и като че при тях чуваемостта е най-висока.

Следващият екшън през 2007 г. бе с калпавия ток в Североизточна България, където доставчик е немската Е.ОН. Зимата избухна скандал, че Е.ОН инвестират едва 35% от предвидените. Появиха се заглавия, че изнася печалбата в Германия, а тя за 2006 г. е 12 млн. лв. И немската компания попромени поведението си през годините. Но въпреки инвестициите проблемът с изгорелите уреди на клиенти на компанията ту избухне, ту затихне.

Най-упорити са от ЧЕЗ. Те са като че енергото, което експериментира как ще реагират хората, докато другите две компании стоят встрани и наблюдават. Тъкмо ЧЕЗ въведе такса от 40 лв. за пускане на тока, ако са го спрели за неплатена сметка. А експресната услуга, което значи да ти пуснат електричеството същия ден бе над 80 лв. Месеци медии и ДКЕВР водиха битка да не се прибират толкова пари от клиентите.

Така е и с тримесечното отчитане, което въведоха чехите в Западна България. Повече от година те направиха всичко, за да не изпълнят решението на ДКЕВР да върнат едномесечното. Сагата продължава.

Междувременно 5 и 10 % по-скъп ток от 1 юли поискаха от ДКЕВР трите електроразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Аргументът им е, че качествените доставки искат нови инвестиции, а това естествено води до по-висока цена на тока. Регулаторът смята да им разреши не повече от 5%. „Разчетите и процентите са предварителни и са в резултат на разговори между дружествата и регулатора за анализиране на причините, поради които те биха предложили по-високи цени”, обясни Ангел Семерджиев. „Очаквам, че ако ще има някакво увеличение, то ще бъде абсолютно минимално. Мисля, че бихме могли да смятаме, че има причини цените да са по-близки до 5%”, коментира Семерджиев. „Значително подобряване на показателите за качество може да се постигне със значителни инвестиции и цените ще трябва да се увеличат драстично, за да покрият разходите”, каза Мартин Мирчев от УС на ЕОН.

От дружеството са изчислили, че за да постигнат целевите нива, които са свързани с най-добрите европейски практики, и които иска комисията-регулатор – ДКЕВР, ще се наложи да направят подземно окабеляване на цялата мрежа. Според ЕОН изискванията на ДКЕВР не са постижими в тригодишен период, защото трябва да окабеляват по 100 км на седмица, което било невъзможно от гледна точка на човешкия ресурс и други капацитети.

От ЕОН посочиха като причини за честите спирания на тока проблеми, свързани със съоръжения, собственост на трети страни, конфигурацията на мрежата на НЕК, вятърните генератори, кражбите. 196 случая на кражби на съоръжения на компанията е имало през 2009 г., а щетите на компанията били за 370 376 лева.

Към общия хор „по-скъп ток - по-високо качество на услугата”, се включиха и от ЧЕЗ.

Средногодишно в Чехия хората прекарвали по 5 часа без ток, а в България стояли на тъмно и студено по над 10 часа, изчисли Атанас Дандаров от ЧЕЗ. Още от статистиката на чешкото електроразпределително дружество - 3 пъти в годината спирал токът на абонатите в Чехия, а в България – 10,4 пъти. Веднага, естествено, бе предприета атаката в името на голямата цел – поскъпване на тока и у нас.

Цената на електричеството в Чехия била по-висока, защото качеството струва скъпо и повишаването му било свързано със значителни допълнителни инвестиционни средства.

Няма какво да си кривим душата - има и такива сред нас, които са доволни от енергото. Без значение дали се казва ЧЕЗ, Е.ОН или EВН. Недоволните обаче са многократно повече. Основният конфликт с „естествените” монополисти е около безплатното кредитиране на бизнеса им от страна на простите българи чрез тримесечното отчитане на тока. Тъкмо този метод за незаконно обогатяване донесе на чешката компания чиста печалба за 2008 г. в размер на 56 586 000 лева. Малко над 16%. За да се реализира тази печалба в страна като нашата обаче, се искат поне 4 условия: гарантирани от държавата монопол и норма на печалба, както и безплатен финансов ресурс. Който да осигурява 7 606 551 безропотни крепостни, като си плащат авансово за тока още преди да са го използвали.

Така чуждестранните инвеститори успяха бързо да изхвърлят излишните инкасатори и така да облекчат бюджета си с разходите за заплатите им. Откъм ЧЕЗ България твърдоглаво ни разясняват, че, видите ли, връщането към едномесечното отчитане ще оскъпи значително сметката ни за ток. Щяло да им струва някъде 3-4 милиона и много пот, докато наемат отново съответния персонал.

Анализирайки финансовия отчет на чешката компания за миналата година обаче, с просто око си личи, че сметките ни за ток се товарят по съвсем различни причини.

Една от които е относително високите средни заплати. За ЧЕЗ „Разпределение” тя е около 950 лева средно, съобщават добре осведомените ни източници. А за ЧЕЗ България те са няколко пъти по толкова. Като най-евтиният им управленец е със заплата от около 3500 лева. Понеже е българин. Чешкото ръководство в състав от десетина души в сравнение с останалия състав, взима 10 пъти по толкова, твърдят източниците от компанията. „Един пирон не е забит, един трансформатор не е сменен”, каза ни в прав текст нашият източник от ЧЕЗ. Според него проблемът с инвестициите е, че не се осъществяват в пълен размер, хаотични са и са решавани на парче от мениджъри на второ и трето равнище. По приватизационен договор всяка година за периода 2008-2012 година чехите трябва да влагат средногодишно около 71 млн. лв.

Монополистът е записал на най-първо място основна финансова цел - увеличаване на приходите от дейността си. А не например да подобри качеството на услугата си. Така че токът ще спира дори по-начесто. А уредите по къщите ще продължават да гърмят. Всеки път, когато служителите на ЧЕЗ, EVN или Е.ОН нещо се опитат да свършат.

Валентин ВАСИЛЕВ

СРАМ! МАМЯТ НИ В СОБСТВЕНИЯТ НИ ДОМ!?

София Билдинг Прoпърти е дъщерно дружество на София Билдинг Къмпъни - фирмата построила комплекс Цариградски. След като СБК продава апартаментите, решава че трябва да продължи да взима пари от живущите в комплекса и на помощ идва СБП.

СБП скючва договор с живущите за обслужване и поддръжка на комплекса въз основа на спорни текстове от ЗУЕС ( Закон за Управление на Етажната Собственост) и присвояването започва. Тук ще разгледаме зулумите само в първа част на комплекс Цариградски. За втора и трета част примерите са аналогични.  Първа част на комплекса се състой от 9 входа. Всеки вход има 8 етажа и всеки етаж е с 6 апартамента + прилежащи магазини. СБП събира такси в размер на 1750 лв на вход. 1500 за охрана и поддръжка на градинките и двора и 250 лв. за ток, асансьор, чистачка в самите входове.  Далаверата се случва с въпросните 1500 лв. От 9-те входа СБП прибират 13500 лв на месец. Махаме 20% ДДС и получаваме 13500 - 2700 = 10800 лв.

Разходите

4 човека охрана по 600 лв заплата - 2400 лв

Чистачка на полoвин работен ден - 300 лв.

Консумативни разходи (крушки, ремонт на излезли дефекти) 400 лв.

Градинките се прекопават и тревата се постригва веднъж годишно + обезпаразитяване - 1200 лв ....... 100 лв на месец.

2400+300+400+ 100 = 3200 лв. на месец разходи.

И така правим рекапитулация

10 800 – 3 200 = 7 600 лв отиват в джоба на СБП. (тоест при събираемост от 100% около 70 % са "печалба" или "далавера".)

Яко а !!!!

Смешното става, когато
 
ПРОДЪЛЖАВА ТУК

ВЕСЕЛА КОЛЕДА ОТ ЕКИПА НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ! ДА СТЕ ВЕСЕЛИ, ЩАСТЛИВИ И МНОГО ЛЮБОВ ВИ ЖЕЛАЕМ ОТ СЪРЦЕ!

ДАНС ЧАСТНА ГРУПИРОВКА! ДАНС ЗАКРИЛЯЛА КОНТРАБАНДИ КАНАЛИ!

Оръжие

ДАНС частна групировка ли е в момента? На този въпрос ще се опитаме да отговорим в днешният поглед на обективната и реална обстановка там. Преди няколко седмици скандална секретна справка на ДАНС разкри че от 27 август 2008 г. става ясно, че настоящият зам. председател на агенцията Иван Драшков е получавал по 50 000 долара на месец от сочения за кръстник на енергийната мафия Богомил Манчев, за да обслужва звеното за сигурност на енергийната му структура. Същата сума е получил и приближения на Драшков бивш служител на ДАНС Веселин Марков.

Според справката двамата са получавали крупни суми и от разследвания за източване на ДДС олигарх Христо Ковачки и са обслужвали директно икономически и политически интереси на кръга „Монтерей”.

По-долу публикуваме текста от справката, появила се в медийното пространство.

Според източници зад електронния сайт „Опасните новини” стои информационната агенция Frognews на оръжейния търговец Младен Мутафчийски. Съпричастен към разпространяваните клевети, касаещи лица от държавното управление, е и бизнесменът-журнапист Огнян Стефанов близък до кръга „Монтерей”.

Компрометиращите атаки срещу ръководството на ДАНС се осъществява с помощта на принадлежащите към същия кръг ръководни служители в спецслужбата Иван Драшков и Веселин Марков.

Поддържаните от двамата взаимно ангажирани отношения с енергийното лоби на Богомил Манчев (Риск инженеринг), строителната компания „Вечна Р” (собственост на бизнесмена Любомир Ранчев) и други лица и фирми от едрия бизнес показват стремеж към единение и изграждане на широк корпоративен фронт срещу сегашното политическо управление на страната.

Заявления на ръководни фигури в Риск инженеринг - финансирали сме предизборната кампания на БСП, но сме готови да дадем два пъти повече пари, за да я свалим от власт.

Енергийното лоби на Богомил Манчев включва водещи имена в науката и енергетиката (професори, доценти и т.н.), финансисти като Гибински и Райчев (бивши собственици на Туристспортбанк), Николай Вълканов (Мултигруп), а в един предишен период и бившите енергийни министри Милко Ковачев и Румен Овчаров (вече не, след създаването на „Фронтиер”).

Риск инженеринг партнира с енергийния гигант Парсънс-САЩ. Представител на Парсънс в България е сърбин, агент на ЦРУ.

Налице са данни, че звеното за сигурност на енергийната структура на Б. Манчев се обслужва от Драшков и Марков срещу месечно възнаграждение от $ 50 000 (информацията е от кръга на Б. Манчев). Поисканият и проведен от Драшков и Марков разговор с Христо Ковачки за съдействие потвърждават тези намерения. Известно е, че двамата са оказвали услуги на Ковачки, за което на два пъти им е изплащана значителна сума. Конкретната амбиция на двамата е свързана с отстраняването на Петко Сертов от службата и пълното овладяване на ДАНС с оглед гарантиране на лични и на „Монтерей” икономически (и политически) интереси. Крачка в тази посока е проведената в началото на юли 2008 г. в кабинета на Васил Филипов (бивш шеф на „Булгаргаз”, близък с Бойко Борисов) среща между Любо Трифонов (бивш зам.-шеф на НРС), Иван Драшков и Веселин Марков. Разговорът е бил по повод предлагана техника от израелска фирма, чийто представител в България е Трифонов, за ефирен контрол на мобилните оператори. (Предимства: не оставя следи; необходим е 4-секунден интервал за гласов анализ; покрива 1 кв. км в населено място и 50 км извън населено място). На тази среща Иван Драшков е помоли Филипов да гарантира пред Бойко Борисов, че винаги може да разчита на него и В. Марков. Осъществяването на целта се подсигурява чрез интензивни контакти с представители на американските спецслужби в България и максимално разширяване на кръга от лоялни на тях служители от спецслужбите. За всичко това отговарял преко Драшков. Той бил познат като човек който държал винаги да върши работата си сам без да разчита на другите. Това било доста добре като го правило ценен и важен кадър във всяка схема но от друга страната застрашавало животът му, дават мнение видни специалисти. Те се позовават на не толкова отдавнашна информация излязла именно от службите в която се казва че имало сериозни опасения за убийството на Иван Драшков. По наша информация те не са отминали и до днес, което застрашавало разпадът и дори разкриването на доста пъклени схеми на така изграденият кръг.

Данни за изградения кръг на настоящия етап:

1. Иван Драшков - в системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС - 04 отдел, „немското” отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес (с Румен Тошев, също офицер от НСС). През 1992 г. е върнат в НСС- МВР с протекцията на Владимир Манолов (заявен мотив от него – „Навън е много трудно. Бизнесът не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията с помощта на кръга „Банкя”/”Монтерей” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. (Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков - дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства) началник на „руския” сектор „Б-02” от началото на 1997 г.

В този период са реализирани показните изгонвания на зам.-военния аташе Домакин и двама други дипломати, на бизнесмените Майкъл Чорни, Денис Ершов и други граждани на бившия Съветски съюз. На сектора е поверен и контролът на медиите, третиращи руската тема. Известно е, че тогава служителите от сектора са осигурявали връзката между престъпния свят и Атанасов и Драшков зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г. по предложение на Атанас Атанасов. Кандидат да оглави НСС след отстраняването на Иван Чобанов през 2003 г. със силната политическа протекция на Бойко Борисов. Зам.-председател на ДАНС от м. 2008 г. Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година 2001 г. в х-л „Кемпински-Зографски”, в следващите дни към компанията се присъединява и Бойко Борисов; луксозният апартамент на Атанас Атанасов в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков).

Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица.

Ръководени от него офицери са събирали данни за контактите на дипломати, политици от ДПС, БСП и от някои групи в СДС, за главни редактори. Разработките са обобщавани от Драшков и са докладвани на Атанасов в специална „бяла” стая.

Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков (бивш директор на РМД - София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета „Костов” контрабанда), като нещатен сътрудник на НСС, е бил ръководен от Иван Драшков.

През януари 2008 г. г. Иван Драшков е изискал от тогавашния шеф на „Вътрешна сигурност” Диян Нанов да го запознае със справката от разработката на зам. началника на Инспекторат-МВР Младен Георгиев. (В тази справка е фиксиран и телефонният номер на Драшков.) Мнението му е, че в отдел „Вътрешна сигурност” е налице проблем, Диян Нанов следва да бъде отстранен и отделът да се оглави от настоящия началник на Инспекторат-МВР Николай Спасов.

Близка връзка на Иван Драшков е Арбен Ефремов Хавальов. Последния поддържа близки контакти с лица от силовата групировка ВИС. Занимава се с търговия на наркотици и оръжие. Замесен е с разпространението на фалшиви пари и документи. Изградил е схема за незаконно теглене на ДДС чрез гръцки фирми. В края на месец септември 2004 г. Арбен Хавальов е предал на братовчед си Ебузер Баадинов Хавальов един автомат, който е трябвало да бъде прехвърлен нелегално през държавната граница за Р Гърция. Източникът на информация твърди, че с автомата са извършени две убийства на територията на България и поради тази причина било наложително същият да „изчезне”.

Ебузер Хавальов и баща му - Баадин Исмаилов Хавальов, поддържат канали за трафик на: хора, наркотици, оръжие, фалшиви пари и документи и други през ДГ за Гърция.

СРАМ! ФОНДА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ХОРА В ЧУЖБИНА НАГЛО ОБРАН?

Обещаните от държавата 10 хиляди евро, още след първата операция от Фонда за лечение на българи в чужбина, така и не са преведени. Не се знае по какви причини.Няма ги и парите от шумната дарителска кампания, обявена от ГЕРБ на 5 април, в която се включи лично премиера Бойко Борисов.
На 5 април в Пловдив се проведе благотворителен бал на ГЕРБ в полза на лечението на двама млади хора- 19 год. Александър Димитров и 21 годишната Цветелина Костадинова от Белово. Четирима министри присъстваха на бляскавото събитие, уважено и от премиера Бойко Борисов.

Балът се проведе под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов и Областния управител на Пловдив Иван Тотев. Гостите бяха над 400, всеки с покана на цена от 50 до 100 лева. Имаше и урна за дарения, в която желаещи оставяха данните си, за да се свържат с тях организаторите и да уточнят превода.

Преди шумното благотворително събитие, съучениците на Сашо Димитров от Математическата гимназия сами набираха средства за лечение на момчето. Помагаха и други деца- от училището за сценични кадри например. Пловдивските ученици събраха 21 000 лв за момчето, пострадало от катастрофа. Той е на хормонално лечение в Испания, като терапията му ще продължи още поне година. На месец процедурите му струват 1500 евро.

След бала в Пловдив и присъствието на високите гости, правителството реши да подкрепи активното гражданско поведение на пловдивските ученици и възложи на министър Сергей Игнатов да осигури 60 000 лв от бюджета на министерството за лечението на Александър и Цвети. Решението бе по предложение лично на премиера Борисов. Освен този жест, на бала той направи лично дарение от 1400 лева. .

21-годишната Цветелина от Белово има тумор в челюстта, тя е студентка в Аграрния университет в Пловдив, има малко синче.

Сигнал, че парите не са постъпили по предназначение отправи към медиите д-р Георги Кръстев, шеф на ДКЦ 1 в Пловдив. Той съобщи, че има информация от лелята на Цвети, Наташа Маркова, че парите не са преведни по сметката й.

В момента Цвети е отново във Франция със съпруга си. Заминала е по спешност заради болки и влошаване на състоянието и след четвъртата операция. Усеща се растеж на тумора и тя отново се надува, каза лелята. Там и е направен ядрено-магнитен резонанс и прегледи от онколози, които са дали становище, че лечението трябва да се продължи или чрез химиотерапия, или с операция.

В дарителската сметка на Цвети, обаче, има само 5 хиляди евро.

В момента тя и съпруга и са във Франция с последните 800 евро и не знаят как точно ще заплатят вероятна химиотерапия, която струва 1 600 евро, или операция, която е десетократно повече, каза Маркова. Обещаните от държавата 10 хиляди евро, още след първата операция от Фонда за лечение на българи в чужбина, така и не са преведени. Не се знае по какви причини.

Няма ги и парите от шумната дарителска кампания, обявена от ГЕРБ на 5 април, в която се включи лично премиера Бойко Борисов. За лечението си досега Цвети използва единствено парите от дарителите от община Пазарджик и Септември и съучениците и от университета в Пловдив. Не е ясно каква сума е внесена от благотворителния бал, организиран от ГЕРБ Пловдив и от кого, каза лелята. Но нямаше такава сума, която беше обявена, сподели тя.

http://zonabg.info/

ДЕВЕТ ГОДИНИ ОТ ТРАГЕДИЯТА "ИНДИГО"!

Паметната плоча на трагедията

Точно преди девет години, минути след 18,30ч. вратите на дискотека "Индиго" внезапно се отварят. Под напора на тълпата 24 деца на възраст между 10 и 14 години са премазани, седем от тях умират, разказва bTV. На 21 декември 2001 година, затиснати при влизане в дискотека "Индиго", загинаха Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска. Причината за смъртта е задушаване.

След трагичния инцидент е образувано следствие по член 123 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт по немарливост. Обвиняеми са четирима души от управата и охраната на дискотеката, както и бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски и бившият главен архитект на София Стоян Янев. Според обвинителния акт дискотека "Индиго" е изградена без разрешения и против разпоредбите на службата за пожарна безопасност. Делото многократно е отлагано.

Пет години след трагедията е даден ход на делото. Заключението на вещите лица е, че смъртта на децата е настъпила заради незаконно и некачествено построени стълби. Лошата организация на мероприятието допринася за трагичното развитие на събитията.

Осъдени за трагедията пред дискотека "Индиго" на глоба от по 800 лв. са охранителите Георги Василев и Анри Силаги, бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски – на три месеца условно с тригодишен изпитателен срок и глоба от 1 500 лева, както и управителят на дискотеката Ангел Николов - с глоба от 1 000 лева. /БЛИЦ

ВЛАДИ ВЪРГАЛА : СТАВИСКИ ТРЯБВАШЕ ДА ВЛЕЗЕ В ЗАТВОРА!

СКАНДАЛНО ИНТЕРВЮ ПО ТВ ПЛЮС

ПРОКЛЯТИЕТО "ТУРСКИ ТИР" БЕЛЯЗА 2010 Г.

Стимка : Интернет

Анкара предизвиква изкуствени престои и загуби на българските превозвачи, София мълчи

Белгийски ТИР падна в пропаст и затвори Прохода на републиката. Миналата седмица на ГККП Лесово митничарите откриха 50 кг хероин в специален тайник на германски ТИР, пътуващ за Турция. Това стана три дни, след като граничната полиция откри трима нелегални имигранти от Швеция в ТИР с холандска регистрация. Русите, синеоки бежанци, търсещи политическо убежище в Арабия, били скрити в ходовата част на машината."

Споко, скъпи читатели! Това е фантазия. Реалността е точно обратната. Поредният ТИР, който се обърна в Прохода на републиката, близо до Вонеща вода на 15 декември т.г., е турски. На един мост 50-тонният товарен влекач внезапно напуснал платното, разкъсал металната мантинела и полетял от 30 метра надолу в пропастта. Понеже не може да бъде изваден с обикновен кран, с ваденето му се зае "Гражданска защита", която единствено разполага с тежкотоварна подемна техника.

ТИР-овете, в които българските гранични власти откриват нелегални мигранти към Европа, са турски. С турска регистрация са и ТИР-овете, в които сегиз-тогиз митничарите откриват жълто-кафевите пакети хероин за ЕС.

През страната ни минават ТИР-ове на всички европейски държави. Досега не се помни случай някой германски, шведски или испански ТИР да е паднал в пропаст или да се е обърнал с колелата нагоре, запушвайки важна магистрала. Затова пък съобщения като "турски ТИР падна в пропаст", "турски ТИР уби българско семейство", "Турски ТИР се обърна на еди-коя си магистрала, движението е отбито", са ежедневие.

В България има няколко професионални обединения на превозвачите. Най-стара и авторитетна е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ). Тя е създадена преди близо 50 години и членува в Световния съюз за автомобилен транспорт (ИРУ) от 1964 година. След нея са Националната транспортна камара (НТК), учредена през 1990 година, Съюзът на организациите в автомобилния транспорт (СОАТ) ) и Българска асоциация на сдруженията от автомобилния транспорт (БАСАТ). Всички те, заедно или поотделно, нееднократно апелираха към правителствата на прехода да спасят България от турската ТИР-ова напаст и да защитят интересите на българския превозвач, а не на турския, както е сега. През 2007 г. 130 български ТИР-а протестираха в София срещу протурската политика на кабинета "Станишев" в бранша на автомобилните превози. Таксата на турските ТИР-ове бе вдигната до 83 евро, но министър Петър Мутафчиев не можа да я отстои. Демонстрациите на турските тираджии пред българското посолство в Анкара, пред което те сложиха черен, траурен венец, заплахите на Турция, че ще вдигне таксите за български превозвачи реципрочно и ще им създава други трудности, бяха достатъчни и българската страна се огъна.

Досега нито един български или европейски политик не е обяснил защо търпим проклятието "турски ТИР" и докога ще го понасяме.

През България всяка година минават по 500 хиляди турски ТИР-а, по данни на БАСАТ. Това е огромно натоварване за българските пътища. За реципрочност изобщо не може да се мисли - българските превозвачи в обратна посока, от България през Турция, са поне 10 пъти по-малко. Загубите за България не свършват с разбитите български пътища. Всяка година десетина българи биват убити от пияни или некадърни шофьори на турски ТИР-ове, стотици биват ранени, колите им - смачкани. Кой плаща щетите на тези хора? Не е Турция. Вече свикнахме с гледката на обърнати насред магистралата грамадни камиони от Турция. Пътят е задръстен, маса български фирми търпят денгуби. Третият вид поражения, които турските превозвачи нанасят на България, идва от криминалния трафик. Турският ТИР е любимото превозно средство на от наркобейове и султаните на трафика на мюсюлмани към Европа от югоизточната ни съседка.

Така е от 20-тина години. От 2003 г. насам

всички опити за

преговори с кабинета

на Ердоган завършват

с поражение

за българската страна. Затова, независимо дали преговаряме с Анкара или не, нищо не се променя - щом става дума за турските ТИР-ове през България, всяко наше правителство, включително и сегашното, изпада в ступор и Турция постига своето.

Вече близо 10 години живеем с надеждата България да реши проблема чрез Ро-Ла технологията, при която ТИР-овете се качват на жп платформи. Така решаваме поне 3 проблема - 1) слагаме край на убийствата на хора по българските пътища; 2) слагаме край на разбиването на пътищата от турските ТИР-ове; 3) намаляваме вредните емисии; 4) Прекратяваме трафика на наркотици и хора от Турция за Европа, тъй като при Ро-Ла технологията има достатъчно време за щателна проверка на товара, докато шофьорът на ТИР-а спи в спалния вагон.

Но на някого тези предимства не са изгодни?

Изминаващата 2010 година започна с убийството на младото семейство Марина и Свилен Захариеви от турски ТИР в Прохода на републиката (виж карето). И завърши с обърнат турски ТИР в същия проход.

След убийството на семейството край Вонеща вода на 17 януари 2010 г. транспортният зам.-министър Камен Кичев заяви в интервю за в. "24 часа", че категорично подкрепя Ро-Ла технологията. Трябвало само да се изградят паркинги за ТИР-ове с условия за почивка на шофьорите. "Надявам се, че колегите от Пътната агенция са в състояние да реализират необходимите инфраструктурни проекти, които да отговарят на европейските директиви, за да стане тази идея реалност", каза Кичев.

На 6 юли министърът на транспорта Александър Цветков направи първата копка на Ро-Ла терминал в Драгоман, който трябваше да бъде готов до края на същия месец и да свърже жп превоза с изградения вече терминал в Свиленград.

И въпреки това турските ТИР-ове продължават да падат като круши из планинските проходи, за запречват магистрали и да трепят хора.

Само

преди месец

турски ТИР уби

двама младежи

по пътя Пловдив-Хасково, а опашка от около 400 турски ТИР-а задръсти ГКПП Капитан Андреево. (Медиите от 23 ноември 2010 г.) По думите на ръководителя на турската митница на Капъкуле Каптан Кълъч ТИР-овете тръгнали преди Курбан Байрам, сега се връщали в Турция. На турската страна нямало опашка, проблемът е на българската страна. "Преди Курбан Байрам за 24 часа излязоха около 900 ТИР-а. Сега се връщат", каза той за БТА.

Турските тираджии стават все по-нагли. Един от най-гледаните клипове във Vbox e репортажът на телевизия Про.бг от 24 октомври тази година, който показва как един пиян турски тираджия се гаври с българската държава и полиция. Свален е от камиона с 2.11 промила алкохол в кръвта при рутинна проверка на кръстовището на "Околовръстния път" и "Ломско шосе". Не може да се държи на краката си, заспива в патрулката на КАТ.

Пияният се прави, че не разбира дума български и не дава на служителите на реда дори шофьорската си книжка. Полицаите викат на помощ друг екип. Репортажът продължава в 2:00 часа след полунощ в Първа градска болница, където турчинът за втори път отказва да даде кръвна проба!

- Какво сте пил? - пита го репортерката Венелина Григорова.

- Не разбирам български - казва той на чист български език.

След 40 минути увещания в болницата, при коитобуйства и проявява агресия срещу полицаите, той е откаран в 9-то РПУ, където … какво?! Съставят му акт за шофиране в нетрезво състояние. Голям праз!

Друг турски негодник разби с ТИР-а си една къща в пловдивското с. Поповица, разруши я, остави селото без ток, след което избяга и на стоп се прибра в Турция.

Турция продължава гаврите с българи и на своя територия. Инж. Койчо Русев, председател на СОАТ и НТК и член на УС на АЕБТРИ, заяви пред Агенция "Фокус" преди няколко месеца, че "турската администрация, главно митническите и гранични служби, създаваха и

продължават да създават пречки пред българските превозвачи,

измисляйки си нови поводи без основание, незачитайки не само договореностите между двете страни, но и тези от международните и ратифицираните конвенции. За всичко това сме информирали ИА "Автомобилна администрация" и Министерство на транспорта, водени са разговори на най-високо ниво, изпращани са ноти, но почти няма промяна."

Докога България ще бъде длъжна да се съобразява с европейското законодателство и коректно да спазва конвенциите, докато турците предизвикват принудителни престои на нашите автомобили, ползващи СЕМТ разрешителни? Те чакат по няколко дни на границата, за да изтече срока, който според турската страна бил "нормален", за да се извърши курс до и от Европа. Това, че нашите автомобили се движат на територията на ЕС без да бъдат спирани на границите, не чакат на опашки за проверки, в повечето случаи са с двама водачи (и курсът се извършва много по-бързо) не интересува турците. Русев предлага да се приложат реципрочни действия, които по принцип не подхождат на страна от ЕС.

Време е! Докога ще търпим терора на турските превозвачи? И през 2011 -та ли?

Вестник АТАКА

ПИТАМЕ ВИ КОЙ Е НАЙ - ВЕЛИКИЯТ СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРИН!

ГЛАСУВАЙТЕ В НАШАТА АНКЕТА! ВАШИЯТ ГЛАС Е ВАЖЕН!

ДОГАН НАЙ - ГОЛЕМИЯТ МАФИОТ В ДЪРЖАВАТА!

ПОПИТАХМЕ ВИ КОЙ Е НАЙ - ГОЛЕМИЯТ ПОЛИТИК - МАФИОТ В ДЪРЖАВАТА. КАКВО НИ ОТГОВОРИХТЕ :

Ахмед ДОГАН

Ахмед Доган 409 (29%)


Бойко Борисов 280 (20%)

Иван Костов 77 (5%

Румен Петков 54 (3%)

Яне Янев 21 (1%)

Волен Сидеров 22 (1%)

Симеон Сакскобурготски 20 (1%)

Сергей Станишев 21 (1%)

Георги Първанов 90 (6%)

В България няма политици мафиоти 32 (2%)

всичките на арената 342 (25%)

Няма спор. Лидерът на ДПС Ахмед Доган е най – големият политик мафиот в държавата. Това е кардиналният резултат на анкетата на ПОДЗЕМНА МЕДИЯ, която течеше в продължение на няколко месеца. Веднага след името на Сокола се нарежда мнението че всички политици в тази държава са мафиоти. Премиерът Бойко Борисов е заел авторитетното трето място, следван от Георги Първанов, Иван Костов и Румен Петков. Данните са красноречиви. Всеки коментар е излишен! Освен вашия разбира се...

БРАТЪТ НА КРУШАТА : ВИС И СИК БЯХА ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ! ПАРИТЕ ГИ СЪСИПАХА!

Баткото на Крушата - Иван

"Стефан и Васил Илиев бяха приятели и съученици в Националното спортно училище "Олимпийски надежди", заедно служиха и като войници в ЦСКА", разкрива пред "168 часа" Иван Мирославов - брат на убития преди 17 години край Ловеч Стефан Мирославов-Крушата. От същото време са и контактите на Крушата с Красимир Маринов-Големия Маргин, Младен Михалев-Маджо.

"Васил беше много симпатично момче. С брат ми прекарваха заедно по-голяма част от времето си. Учеха в София, тренираха, ходеха по състезания, по лагери. Бяха заедно от осми клас до завършването на училището. Васил е идвал на гости в дома ни. В онези години нямаше как да се предвиди, че след време ще стане бос на застрахователна групировка. Тогава всички момчета от училището на Стефан бяха млади, амбицирани да стигнат върхове в спорта" - разказва Иван Мирославов.

Допълва, че за брат му борбата е на първо място.

"Стефан хвърляше цялата си енергия на тепиха. Учението беше на заден план. На една родителска среща майка ми потъва вдън земя от срам. Пред всички родители преподаватели порицават брат ми и Васил Илиев за понижен успех, а това смъква класирането на училището спрямо останалите. Тогава брат ми казва, че ще е велик борец

Ако е искал да става учен, щял да се запише в математическата гимназия." В онези далечни години нищо не подсказва, че някои от възпитаниците на "Олимпийски надежди" ще станат силови босове.

"Предимството на борците пред другите спортисти е, че са много единни, защото са израснали заедно от тийнейджърска възраст, когато се формира характерът. В техните среди има йерархичност.

Най-силният обикновено е лидер на групата. Това качество не съм забелязал тогава у Васил Илиев. Вероятно си го е носил, но подходящият момент да го реализира е след промените през 1990 г. Тогава държавата беше абдикирала от задълженията си. Вероятно заради това не е било трудно да се създадат силовите групировки първоначално ВИС-1, после ВИС-2, а след това и СИК." Спортът е допирната точка между Крушата и Васил Илиев. Двамата не са имали общ бизнес, обяснява Иван Мирославов. Той е по-големият от двамата братя, родени в ловешкото село Кирчево в семейството на обикновени работници. Майка им работи като готвачка, фрезистка. Баща им - дървосекач, а после товарач на рампа в месокомбината в Ловеч. Умира едва на 54 години от инфаркт. "Родителите ни държаха да се образоваме. Изискваха от нас да бъдем честни, да се държим прилично, да уважаваме себе си и хората около нас. Баща ни казваше: "Учете, за да не работите като мен." Считал е, че само физическата работа е тежка. Не е оценявал колко енергия коства на човек умственият труд."

По пътя на славата

До 5-и клас Иван и Стефан учат в родното си село. "В началото на 70-те години има правителствена политика за развитие на спорта. Започва откриване на спортни училища, а по села и паланки тръгват хора да търсят подходящи деца за тях. Учителят по физкултура заведе мен и още няколко момчета на изпити за спортното училище в Ловеч. Записаха ме в паралелка по свободна борба", спомня си Иван. Още тогава негов съученик му лепнал прякора Крушата. "В селото му имало мъж Иван, на когото викали Крушата, и той реши, че и аз ще съм Крушата. Три години по-късно брат ми Стефан беше приет класическа борба в същото училище и аз станах Голямата Круша, а той Малката. В 9-и клас сложих очила и ми лепнаха прякор Цайса, а за Стефан остана Крушата. Още като ученик в "Олимпийски надежди" той печели куп отличия на тепиха. На 19 години става втори на Европейско по борба за младежи в Дания. Година по-късно се бори за световна титла за младежи до 20 години в Колорадо спрингс, САЩ. Взема сребърен медал. "Брат ми много пъти бе шампион на България - като юноша, при младежите и мъжете. След училището по-изявените ги вземаха в големите отбори. Така Стефан попадна в ЦСКА. Дадоха му офицерски чин. Мисля, че стигна до лейтенант" - спомня си Иван. След пиянско сбиване в дискотека Крушата е осъден на една година затвор. Отнемат му офицерския чин.

"Брат ми излежа осем месеца в Казичене. Когато излезе от затвора, продължи да се бори. Много му тежеше, че е загубил ценно време. След затвора премина в "Славия". Беше в националния отбор за олимпиадата в Барселона през 1992 г., но не се бори. От името на България се състезава Ивайло Йорданов" - разказва Иван Мирославов. Покрай спортната си кариера Крушата дружи с Ангел Бончев, Димитър Джамов, Евгени Стамов, Тодор Ангелов.

ДОГАН С ПОЗЛАТЕНА ТОАЛЕТНА ЧИНИЯ? ДЖАКУЗИ ЗА 50 БОНА, ЛИЧЕН СПА ЦЕНТЪР И БАНЯ 120 КВАДРАТА!

Ахмед ДОГАН

Има ли султански дворец в Бояна? За повече наши колеги познавачи това е риторичен въпрос, както предполагаме и за вас ревностните читатели на вестник “ПАПАРАК”. В няколко броя на любимият ви вестник ние пряко ви осветлихме какво се крие зад маската на честен политик пред лицето на Ахмед Доган – българският султан. След като в миналият брой разбрахте с какво се храни един от водачите в българската политика, дали днес ще ви изненадата информацията че типично в стил на арабски шейх оган е позлатил тоалетната си чиния. От верни наши сътрудници работели в сараят на лидера на ДПС, разбрахме че във120 квадрат вата си баня, Доган е позлатил седалото си. Апартаментът ми бил овален и се намирал в най – защитената висока точка в огромният му личен дворец. Наред с отходното бижу в банята му имало и поръчково джакузи с над двадесет вида подводен масаж, където известният политик обичал да се плацика със здравословни океански соли, етерични масла, розови листа а понякога и мляко. Но как можеш да се сдобиеш с всичко това? С честност и лоялност в политиката? Едва ли. Един от примерите по въпроса гръмна преди седмици – аферата “Цанков камък”. Но пак ли ще се изненадате ако ви каже че това е просто детайл в работата на Доган. ако си мислите че скандалните 1 500 000 лева които той е взел като комисионна са единственото му нарушение пред избирателите и обществото – жестоко се лъжете. Само от “ПАПАРАК”.днес ще научите за един още по голям скандал около Сокола който тепърва ще разкрие начините за позлатяване на бидето му Това е аферата с водното огледало край Кърджали. Кметът на Кърджали Хасан Азис, който според вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов е обвиняем по делото за „Водното огледало”, определи случая като „балон, който ще се спука в съдебната зала”. Той каза още, че е спокоен и е без притеснения, и ще изчака съдът да се произнесе. По време на парламентарния контрол министър Цветанов определи корекцията на река Арда в чертите на града като „само атракционен обект” и после огласи, че кметът Хасан Азис е привлечен като обвиняем. Според него това е един нефункционален обект на стойност 78 млн. лева. По думите му „Водното огледало” е пример за източване на държавни средства. Преди седмица Прокуратурата повдигна обвинение на Хасан Азис, като длъжностно лице – кмет на община Кърджали, с цел да набави за другиго – „Устра холдинг” АД, гр. Кърджали имотна облага e направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у Пламен Орешарски, министър на финансите на Република България и Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството на Република България, относно цената на имот с площ 15,966 кв. м., намиращ се в землището на град Кърджали и попадащ в реализацията на обект „Укрепване бреговете на река Арда”, а именно, че цената на този имот е 8 940 960 лева, след като действителната цена е 846 200 лева и с това направил опит да причини вреда в големи размери - 8 094 760 лева. На Хасан Азис е взета мярка за неотклонение „подписка”. Нашата информация по случая е че от въпросното разследване отново ще изплува дългата ръка на Доган, който по наша информация е взел повече от 8 милиона лева комисионна от целият този проект.

Водното огледало е най-модерното хидротехническо съоръжение в България.. За изграждането му МРРБ осигури над 77 милиона лева. То защитава Кърджали от наводнения и превръща Арда в плавателна река в рамките на града. Водното огледало придава уникален облик на Кърджали и е отлична база за развитие на водните спортове и туризма в Източните Родопи. Със заря посред бял ден и атракция от бръмчащи по водата скутери бе открито уникалното съоръжение през юни 2009 г. Инж. Станилов уточни тогава, че това е единственото по рода си в България подобно укрепване на речно корито. При неотдавнашното си посещение в Китай той видял подобно съоръжение, но в много по-малки размери и с огромната инвестиция от 200 милиона долара. Местните фирми „Ардастрой” и „Саварона” изпълниха строително-монтажните работи за 18 месеца, вместо за предвидените 30. Михалевски припомни, че проектът е с 38-годишна история, която започва през 1971 г. с първото възлагане на предпроектните проучвания. Почти 9 пъти е поскъпнал строежът на „Водното огледало” в Кърджали за 8 г. През 2001 г., когато стартира за първи път строителството на корекцията на Арда, бяха заделени 8,7 млн. лв. по последни данни обаче са похарчени над 77 млн.

Първият договор е подписан през 2001 г. между МРРБ и строителния холдинг „Хидровиатехстрой”. През пролетта на 2002 г. строителството бе спряно, а правителството на НДСВ изпрати две комисии за проверка. Резултати от нея не бяха огласени.

3 г. по-късно БСП се амбицира да завърши „Водното огледало”. Наливането на средства започна в края на 2005 г. с 2 млн. лв.

В началото на 2008 г. бе сключен нов договор за 58,480 млн. с обединение „Арда Кърджали”. В него са фирмите „Станилов” ЕООД, „Ардастрой”, „Саварона” и АБ. По-голямата сума бе обяснена с предвиденото изграждане на 9 шлюза на бетоновия яз в района на Ардински мост.

Според проекта укрепването на бреговете на река Арда обхваща общо 2,5 км. Включва изграждане на подпорни стени, колектори и други съоръжения.

„Водното огледало” се превърна в лайтмотив на предизборната кампания на БСП в Кърджали. По време на официалното откриване шефът на една от фирмите изпълнители - Георги Станилов, заяви, че на вече бившия зам.-министър на строителството Димчо Михалевски, който е от Кърджали, трябва да се издигне паметник приживе за проекта.

Единственият засега обвиняем по казуса с „Водното огледало“ Хасан Азис определи случващото се като лош политически театър в три действия, умишлено разиграван преди подготовката за местните избори, като прогнозира още политически репресии. На извънреден брифинг в кметството той изложи своята гледна точка за обвинението му за имотна измама и не пропусна да поздрави артистите от театралната и политическата сцена с Международния ден на театъра. „От вчера започна и продължава политическият театър с основни артисти управляващите, опозицията и кметовете. Вчерашното изложение на вицепремиера след „случайно” зададения въпрос от депутата от Кърджали Цвета Караянчева беше добре планиран, но за мен лошо изигран политически театър”, посочи Азис. Той подчерта, че е спокоен за съвестта си, тъй като по закон е изпълнил решение на Общинския съвет и обвини управляващите в смесване на властите и в изземване на функциите на власт от друга, което, според него, се прави с цел нещата да се политизират. Азис изрази категорично убеждение, че предстоят още подобни политически репресии, целящи омаскаряването на отделни личности заради предстоящите местни избори през 2011 г. Кметът поясни, че е принуден да работи под натиска на тенденциозни, но измислени проверки. „Аз твърдя, че община Кърджали е най-проверяваната община в България. Справката ни показва, че от началото на активната работа на кабинета през септември м.г. до март т. г. общината е проверявана 93 пъти. Всяка проверка продължава от един до три месеца. Всяка 10-а проверка е по сигнал на областната управа”, подчерта той. Азис припомни, че на срещата си с премиера Борисов в началото на март т. г. един от основните въпроси, които поставил, била „липсата на диалог между местната власт и областната администрация, между местната власт и народния представител Цвета Караянчева от ГЕРБ”. Той обаче акцентира върху факта, че подписът на Караянчева в качеството й на общински съветник от ГЕРБ /преди да се озове в парламента/ фигурира под единодушното решение на сесията от 23 декември 2008 г. “Според протокол 14 от заседанието тогава, всички общински съветници приемат подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти от публична общинска собственост „Укрепване бреговете на река Арда в чертите на Кърджали”. Моля това решение да бъде припомнено на г-жа Караянчева, когато тя задава въпроси, свързани с изграждането на коритото на река Арда”, настоя кметът. Той посочи, че „за съжаление, тези три действия на политическия театър са много предвидими”. „Няма тръпка в очакването на следващите действия на правителството. Ако първото действие е свързано с продължаващи проверки от различни органи, ако второто са ударни проверки за формулиране на обвинителни актове, ако третото са шумните политически процеси в навечерието на местните избори, ако една община се проверява 93 пъти, аз поставям под съмнение демократичния процес у нас”, подчерта Азис. Той огласи и намерението си да сезира всички възможни институции у нас и в Европейския съюз. Въпросът с политическата репресия спрямо него ще бъде отнесен не само към представителите на всички политически партии в парламента, но и към Комитета на регионите в ЕС, където Хасан Азис участва. Той ще изготви справка на всички проверки в общината, ще поиска такава информация и от своите колеги в други общини, и ще представи данните на всички групи от Комитета в Брюксел. Освен това той смята да запознае и всички политически групи в Европейския парламент. Тази информация ще бъде представена и на премиера Борисов, и на Народното събрание, но със забележката да се уточни къде в другите общини се проверяват проектите, посочи Азис. Според него в настоящия момент той е най-удобният и логичният политически бушон за сегашните управляващи, нарочен да гръмне след министрите и след лидера на ДПС Ахмед Доган. В Движението обаче не били изненадани от този развой на събитията, дори се учудили на закъснението. „Заприлича ми на народен трибунал – министърът на вътрешните работи прочете обвинението срещу мен от трибуната на парламента. Тук има два въпроса – защо обвинителният акт се чете от представител на изпълнителната власт, това не е ли работа на представител на законодателната власт? По Конституция няма ли разделение на властите?”, запита Азис.

Тина Червенкова

ДЕМБИ ТРУП ДО СЕДМИЦИ?



Декември 2010 г. Златомир Иванов-Баретата (вдясно), изтупан като за модния подиум, бъбри с адвокатите си в съда преди поредното заседание. На малката снимка: Димитър Вучев-Демби



Главорези, преоблечени като полицаи, трябвало да отвлекат от сградата на съда свидетеля срещу Златко Баретата.

Димитър Вучев-Демби бил предупреден да не ходи на предишното заседание на съда по делото срещу Златомир Иванов-Златко Баретата и 20 негови авери. Тогава ключовият свидетел срещу екскомандоса е щял да бъде похитен от бандити, преоблечени като полицаи, разкриват източници на „ШОУ”.

Под предлог че изтеглят важен свидетел при повишени мерки за сигурност, главорезите е трябвало да натъпчат Демби в краден автомобил с отличителни полицейски знаци и да го откарат в тайна бърлога, където в присъствието на Златко Баретата са щели да му светят маслото. Отвличането било планирано като похищението на сина на шефа на „Славия” Венцислав Йосифов, но с тази разлика, че Баретата е настоявал да присъства на екзекуцията.

Обсъждани са били различни начини за убийството му, сред които бой до смърт и хвърляне на тялото във врачанска пещера, или инжектиране на голяма доза наркотик, с което да се имитира смърт вследствие на предозиране. В публичните си коментари Златко Баретата непрекъснато нарича Демби „наркоман” и се стреми да омаловажи по този начин показанията му срещу себе си.

Причината Вучев да е още сред живите била, че тайният замисъл за похищението и ликвидирането му е бил издаден от криминално проявен субект, който случайно е научил подробности, преди планът да бъде реализиран. Той веднага доложил на Демби какво е научил и той сюрпризирал похитителите си, като не се появил на мястото, където го очаквали. Главорезите, завардили три от входовете на Съдебната палата, напразно чакали повече от два часа свидетеля да се появи. В крайна сметка загрели, че има издънка в плана и се оттеглили, за да не попаднат на свой ред в полицейска клопка. Това била и причината  ликвидирането на Демби да бъде отложено за известно време.

На 9 декември той все пак се яви под засилена охрана в съдебната зала, където нарече Златко Баретата „Дон Корлеоне на българската мафия”.  В показанията си Демби натопи висши магистрати и министри, че са се срещали с Баретата. Вучев призна още истинската причина да е на нож с него – а именно, че е бил в комбина с Антон Милтенов-Клюна, но бизнесът им е бил прецакан от Баретата, който е завзел териториите им. В същото време обаче Демби твърди, че е спрял да се занимава с наркотици още през 2002 г., след като станал женен и сериозен мъж.  В показанията си свидетелят се отрече още и от приятелството си с Мартин Станков-Рашо. Запознати припомнят как двамата са кибичели по кафенета, докато Самоковеца и Клюна са били живи. Сега обаче Демби вече бил осъзнал, че

Рашо само го е използвал  и си развалили приятелството.

Демби свидетелства за втори път по това дело, след като предишният процес бе прекратен поради установяването на замесен в педофилска мрежа съдебен заседател. Очаква се пак показания да дадат и останалите свидетели, сред които Димитър Йоневски, който твърди, че Вучев е споделял на всеослушание, че иска Баретата мъртъв. Йоневски твърди, че на няколко пъти Демби е искал от него да убие Златомир Иванов, Антон Савов-Тони Мамата, както и бившия му другар Мартин Станков-Рашо. Освен това се заканвал, че ще наложи глоба от 20 000 евро на Йоневски, за да го накаже, че не е на негова страна. В резултат на това по него дори било стреляно. Йоневски твърди, че не Баретата, а Вучев се е занимавал с наркоразпространение и че той е „натопил” Златко, за да си разчисти сметките с него. Същото твърди и друг ключов свидетел в полза на Златомир Иванов – Марио Божков, който се познава с Баретата още от 93 година. Божков още преди половин година разправяше, че Демби е спазарил бъдещето си със службите, както и че има информация, че Вучев е поставил миза от 100 000 лева на Маргините, за да не ги „кове” пред ченгетата, на които сътрудничи. Вучев спекулирал много с познанствата си с хора от службите и дори предложил на Божков да му уреди съкратена присъда, ако застане на негова страна.

За разлика от повечето ключови свидетели, които напоследък масово се отказват от показанията си, Демби ще отстоява твърденията си докрай, защото няма друг избор. Знае се обаче, че Златко Баретата, който беше окончателно освободен от ареста от Апелативния съд в София, няма да му прости за атаката срещу него, а и няма шанс двамата вече да се споразумеят.

Камен ДИМОВ

ТРАКТОРА : ЦВЕТАНОВ Е КОНТРАБАНДИСТ!

ДУБЪЛ СКАНДАЛ! НОВО ОБВИНЕНИЕ ЗА КРАЖБА НА ВЕСТНИК ГАЛЕРИЯ!

Вестник " Галерия"

През тази седмица екипът на „Умниците“ установи нагла кражба на статията си „Как протече конгресът на ГЕРБ“. Медията, която си позволи да посегне върху изцяло авторския ни сайт, е жълтият вестник „Галерия“.

За „Галерия”

Този псевдо вестник стана популярен още преди да излезе първия му брой. Това се случи след като шефката му, журналистката Кристина Патрашкова, с цялото си нахалство изненадващо съобщи в предаването ВИП денс, че се отказва от предоставената й възможност да развява старата си дребна снага по дансинга на танцувалния формат, защото й предстояла отговорната задача да организира издаването на вестник „Галерия”. Трябва да поздравим хитроумната Патрашкова за добре измисления рекламен трик, но и да отбележим, че с него сложи началото на устремното си морално падение.

Вторият медиен шум около жълтото издание се вдигна след излизането на пилотния брой. В него беше публикувана секретна информация от ДАНС, тъй като тогавашният главен редактор на „Галерия” Зоя Димитрова се оказа бивш служител на агенцията по национална сигурност. Заради това „прегрешение” отговорните лица от „Галерия” трябваше да дават обяснения в ДАНС. Така беше разигран поредният срамен фарс, щедро отрупан с медийно внимание, което да вдигне тиража на жълтата бълвоч.

Третата срамна пиар изцепка на галеристите, която имаше силен обществен отзвук, е публикуването на снимка с трупа на Жоро Илиев върху първата страница на вестника. Иван и Андрей – отново много услужливи както във ВИП денс – дадоха трибуна на Патрашкова, за да разкрие мотивите за варварската постъпка. Поведението й обаче беше заклеймено като лицемерно, нагло и неморално, защото на всеки е ясно, че мотивът е един-единствен – да се предизвика широко дискутиран скандал, който да увеличи популярността на лъжливото й отроче „Галерия”.

За екипа на „Галерия”

Освен деградиралата в ценностите Патрашкова, в екипа на мръсотията „Галерия” се забелязват имената на известните журналисти Явор Дачков и Крум Савов, които също така стремглаво са се засилили по наклонената плоскост на комерсиализираната пошлост. За мен лично е обезпокоителна тенденцията по-успелите жълти вестници да привличат за сътрудници сериозен брой публични личности. Поголовното тичане след парата рути имиджа на тези хора пред мислещата част от обществото, но явно те заедно с творческия си потенциал са продали и човешката си същност, та не ги е много еня за реномето им. Особено отвращение у мен извиква жената с котарака, която всяка седмица продава в жълт вестник словесните си плюнки, наречени от нея „телевизионна критика”, а после с високопарен тон и отчаяна въздишка закрива предаването си по БНТ, като призовава зрителите си да обърнат по-голямо внимание на духовната си същност и да се причистят от материалността, която ги залива отвсякъде. Що за лицемерие, Васо? Това е все едно Сталин да напише гневно писмо до Хитлер, в което да се възмущава от коравосърдечието му. Но много се отплеснах, нека да кажа две думи и за кражбата на материала ни.

Как се стигна до кражбата от „Умниците”

За всички ни е ясно, че приоритет на всеки жълт вестник са безумните лъжи по адрес на известните личности. Може би поради тази причина Патрашкова и Дачков, който е неин заместник, разполагат само с безсъвестни драскачи на измишльотини, но не и с екип, който да им подготви хумористичната страница с авторски материали ( то като се замислиш, изобщо не им трябва забавна страница при положение, че абсурдността на статиите им почти всякога е смехотворна). Това е и причината нашия хумористичен текст „Как протече конгресът на ГЕРБ” да бъде копиран най-безцеремонно, без да се заплати хонорар на автора и без да се посочи името на сайта ни като източник на материала. След тази кражба Екипът на „Умниците” реши от днес вече да нарича Патрашкова с по-прилягащото й Тарашкова.

Георги Тодоров

в.„Галерия” - не кради!

Факсимиле в " галерия"

Отворено писмо

до Кристина Патрашкова,

изпълнителен директор и главен редактор на в. „Галерия” Всяко издание има право да избира темите си и да отстоява позициите си. Всяко уважаващо името си издание подписва текстовете, които пуска на страниците си. Всяка медия, която претендира да е професионална, цитира колеги журналисти като се позовава на името им и изданието в което е излязъл взетия чужд текст. Това са част от законите на професията журналист, които каквото и да е времето – ги спазват. Нарича се въпрос на себеуважение и професионализъм.

Сайтът „Хроники” задължително цитира имената на авторите, част от публикациите, които цитира, както и показва публикациите, в изданията, на които се позовава.

Факсимиле от в.Галерия в което ясно се вижда как е преписвано

На 13 декември т. г. „Хроники” публикува разследване със заглавие: „Очаква се МВР-министър Цветанов да сложи ръка на съда” на своята първа страница.

Три дни по-късно, на 16 декември в. „Галерия” изплагиатства дословно публикацията на „Хроники” със съкращения, като някои от фактите са препечатани на принципа Copy-Paste.

Крадците на публикации и чужд труд от в.„Галерия” са имали наглостта да копират без изменения някои азбаци и факти, а на други места са променяли набързо думи и словосъчетания. Така се е стигнало до абсурдни твърдения от рода на това, че съпругът на героинята на публикацията от „Хроники” заемал най-високоплатената държавна служба, бидейки зам.-генерален директор на „Ръководство на въздушното движение”!

По-нататък в откраднатото от „Хроники” и съкратено разследване плагиатът от в.„Галерия отново изтърсва великата глупост, че „най-скъпо платеният” се разписвал срещу десетки хиляди лева заплата!

В опитите за преиначаване на крадения текст галеристът-плагиат е стигнал дотам, че е цитирал факт, който бе известен единствено на „Хроники” и ограничен кръг близки на героинята на публикацията, съдията от Наказателна колегия, Владимира Янева Янева - Манолева. Става дума за посещението на семейството в Рим, в състава на делегицията на премиера Бойко Борисов, където Янева-Манолева само влязла при папата, докато съпругът й – не.

И още нещо, ако действително галеристът-плагиат бе найстина бе контактувал с близки на фамилия Манолеви, то той нямаше да измисли версията, че те „гравитирали” към близкия кръг на вицепремиера Цветанов, тъй като това не е вярно. Манолев рита футбол с Цветанов, и му е кум, което е доста повече от една гола, измислена и съшита с бели конци от плагиатското въображение на „автора” от в. „Галерия” - „гравитация”.

След като читатели ме информираха за кражбата на в.„Галерия”, звънях и говорих два пъти с Кристина Патрашкова (главен редактор на въпросната медия), за да искам обяснение за случилото се.

Първия път чух мрънкане и оправдание, че не знаела кой го е направил, защото не се занимавала точно с този брой!Обещанието на Патрашкова да провери и ме уведоми как се е случило плагиатството като ми позвъни – тя не изпълни.

При второто ми позвъняване – отговорът отново бе мрънкане и обещание за проверка...

Трети път нямам навика да звъня на някого, който явно няма доблестта да си признае и да поеме отговорност за случилото се. Ето защо реших да разкажа тази история, защото да се краде от колега и да се ползва чужд труд е най-малкото мерзко и е далеч от професионалната етика.

В същия брой на в.„Галерия”, с голяма изненада прочетох „откровенията” на Кристина Патрашкова на втора и трета страница, как колегите от гилдията не приемали вестника й и само няколко души от тях се „престрашили” да са съпричастни към позицията на изданието.

Рецидив

Не за първи път работещ във в. „Галерия” си позволява да краде текст! Силно казано пишещият там Валентин Бояджиев навремето открадна от сайта Хроники илюстрации на Смъртния акт на Иван Тодоров- Горуня и предсмъртното му писмо! Ведно с текста под нея!

Кражбата на факсимилето на смъртния акт на Горуня от Валентин Бояджиев бе извършена по времето когато същия работеше за в.Уикенд. Датата на кражбата е в броя от 27 септември – 3 октомври 2008 година, факсимилета от които може да видите по-долу.

Самият документ (смъртният акт на Горуня) излезе във в. „Демокрация” на 8 април 1993 година, под заглавие "Горуня е починал в "Пирогов” - и то след като го получих лично предишния ден, издаден официално от община „Красно село” на 7 април 1993 година!

Откраднатото факсимиле на копието на смъртния акт на Горуня бе цитирано 13 години по-късно, на 12 октомври 2006 година в сайта „Хроники”, в разследване на смъртта на Горуня! И две години по-късно, и 15 години след издаването му, този смъртен акт бе публикуван в работещия тогава в „Уикенд” Валентин Бояджиев!

6.За партията и живота на един Луканов

5.За партията и живота на един Луканов

4.За партията и живота на един Луканов

Явно кражбата на снимката на смъртният акт, Валентин Бояджиев не му бе достатъчна и той открадна и част от публикуваното от мен предсмъртно писмо на Горуня и също го пусна в в.„Уикенд”. Предсмъртното писмо бях получила лично от сина на Горуня, Тодор Тодоров през 1993 година, когато правех своето разследване и тогава публикувах първа истината за смъртта на баща му! Аз, като единствена представителка на сайтът „Хроники”, смятам, че винаги съм била коректна и обективна и съм поколението журналисти, което се топи все повече и повече.

Смятах че Кристина Патрашкова, е също от това поколение и съм изненадана, че точно тя си позволи да пренебрегне труда на свой колега, след като е бил плагиатстван от издание в което тя е изпълнителен директор и главен редактор!

Един главен редактор трябва да знае, какво се пише във вестника му, а не да оправдава кражбата мълчаливо...

Люба МАНОЛОВА
Хроники

КУРШУМИ ЗА ШЕФА НА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ В МВР! КОРУМПИРАНИ ЧЕНГЕТА ГОТВЯТ УБИЙСТВОТО МУ!

Куршуми

Преди седмица има извършено покушение срещу шефа на “Вътрешна сигурност” на МВР. Това разкриха пред наш репортер хора вътрешни в системата. По тяхна информация случаят бил засекретен породи специфичността си. Тя се изразявала във факта че покушението било поръчано от действащи висши шефове в МВР които по всяка вероятност ще бъдат уличени в корупция. Публична тайна сред обществото ни е фактът че в момента в структурата на вътрешното министерство текат страшно силни процеси с цел тоталното отстраняване на “тумора” наречен корупция там. Волята на министър Цветано била непоклатима и това явно е уплашило висшите корумпирани ченгета. С елиминирането на шефа на вътрешната сигурност те целели не само да осуетят разследванията срещу тях но и изцяло да дестабилизират ситуацията в министерството коментират случая нашите информатори.

Проблемът за корупцията в МВР е във фокуса на обществените дискусии през последните месеци. Коментира се в докладите на европейските експерти, в изказванията на ръководни служители на вътрешното ведомство, в приятелски разговори и коментари „на маса”.

Преди повече от година Министерството на вътрешните работи заяви ясно, че признава съществуването на проблема и в сътрудничество със Скотланд Ярд започна въвеждането на мерки за превенция и противодействие на корупцията във ведомството и за формирането на институционална култура и навици, свързани с противопоставянето на всички видове корупционни действия в системата. Приемането на кодекс за полицейска етика, създаването на вътрешна комуникационна система за получаване на информация за корупционно поведение на служители на МВР, откриването на горещи телефони за сигнали на граждани са част от реализираните вече мерки.

Още през май 2005 г. министър Георги Петканов подписа заповед за въвеждане и популяризиране на основни принципи на служителите на МВР за превенция на корупционно поведение. Нормативният документ е насочен към постигането на високи стандарти на поведение и е в съответствие с договора по проекта на програма ФАР „Изпълнение на националната стратегия за противодействие на корупцията: „Развитие на единната система за противодействие на корупцията в МВР”, между министерствата на вътрешните работи на България и Великобритания.

Това, което не си казваме достатъчно ясно обаче е, че корупцията не е вътрешно ведомствен проблем на МВР. Всъщност този, който дава подкуп на полицай не е жертва, а съучастник в извършваното престъпление и с акта на подкупа умишлено пренася заразата на една злокачествена социална болест, която убива законността. Когато във вестниците пишат „Полицай отказа подкуп” това не е нравствен подвиг, а заловен извършител на престъпление по чл.304 от НК (който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице се наказва с лишаване от свобода до шест години). Защо хората предлагат подкуп на полицаи? Да вземем един конкретен пример – най-често цитирания. Водач е спрян за проверка, защото се е движел с превишена скорост. Той вече е извършил нарушение, след това извършва и престъпление – предлага подкуп на полицай, за да избегне административно наказание. След като вече е нарушител, става и престъпник и смята, че друг е виновен за това.

За година и половина заради корупция на прокуратурата са предадени около 86 полицаи. 52-ма служители на реда са дисциплинарно уволнени, след уличаване в корупция. Други 18-ет са наказани, а 8 са преназначени, за да бъдат извадени от корупционна среда. В корупционна среда са полициите на улицата и тези, които работят с граждани, показва статистиката. Проблемите с корупцията във вътрешното ведомство са обсъждани многократно от представители на МВР и неправителствени организации. Взимането на подкупи от униформени е характерно и по границите,показват още доста примери. Справянето с този проблем е важно от една страна, за да се повиши доверието на българите в органите на реда, но може да бъде разглеждано и като инструмент за утвърждаване на имиджа на страната ни в международен план. За да се противодейства на корупцията в последно време са отчита подобрена комуникация между дирекциите в МВР –„Инспекторат” и „Вътрешна сигурност”.

Още през септември 2009 г. обаче полицаи от пътни патрули са били събличани голи от свои колеги при проверки за прибрани рушвети. Това съобщава тогава Иван Савов, служител в Трето РПУ в София и член на синдикалната федерация в МВР. Съгласно заповед на Генералния комисар на МВР Калин Георгиев от 17 септември служителите на Пътна полиция и Охранителна полиция трябва да отчитат наличните си пари в началото и в края на работното време.

Иван Савов определи част от действията на отдел Вътрешна сигурност в МВР като грубо унижение към служителите на ведомството. „Патрул от двама служители с автомобил, до тях спира кола без обозначение. Оттам излиза група служители. На хората се отдава заповед да си извадят всичко от джобовете. Гледа се колко пари имат. Ако случайно имат повече от това, което според служителите по тяхна преценка е нормално, започват въпроси „тези пари от къде са”, „ти си корумпиран”. Много от колегите ги е страх да говорят открито за тези неща, но имаме случаи на хора, събличани за това”, каза тогава Савов. „Това не е начинът да се борим с корупцията”, заключи той. Служителите в МВР искат промени в закона и повече права при изпълнение на служебните им задължения.

Частни радари са новият начин за припечелване на родните пътни полицаи. За първи път висш шеф в МВР призна това пред медиите. “Работим по случай с нерегистрирани апарати за контрол на скоростта. Това са частни радари, които не са калибровани и одобрени. Изкарва си служителят „смяната” на пътя, прибира радара в багажника и си тръгва със заработеното”, обясни корупционната схема Румен Ганев, шеф на дирекция “Вътрешна сигурност” в МВР.

Катаджиите винаги са били символ на корупция, така че тази новина едва ли изненадва някого. Проблема си остава единствено за българина, не стига, че ни причакват по храстчета, ами че и фалшиви радари ползват. Междувременно жертвите по пътя, не само, че не намаляват, а дори се увеличават, ама то с такъв „контрол“ …

Наградени полицаи, отличени за залавянето на бандити, са засичани впоследствие от службите, че работят за престъпници. „Не можем да дадем повече подробности около тези случаи, тъй като в момента се води разследване”, категорични бяха шефът на дирекция „Вътрешна сигурност” Румен Ганев и началникът на дирекция „Инспекторат” комисар Николай Спасов. Според източници такъв е бил случаят с полицай Асен Асенов от столичното Първо районно управление, който се самоуби преди около година с незаконно притежаван пистолет.

Асенов беше заловен заедно с колегата си от „Охранителна полиция” Васил Христов при спецакция на антимафиоти и инспектори от вътрешната сигурност. Двамата униформени бяха обвинени, че са теглили с фалшиви кредитни карти големи суми от сметките на чужди граждани. Не беше ясно обаче откъде ченгетата са се сдобили с картите. В хода на разследването следователите установили, че пластиките са взети след залавянето на престъпниците, за което Асенов е бил дори награден.

„Може да се каже, че от 40 намерени карти, те са си оставили 10 за себе си”, коментира разследващ. След смъртта на полицая обвиненията срещу него ще бъдат снети. Негови колеги все още не могат да си обяснят мотивите за самоубийството, тъй като Асенов бил стабилен психически, а при самия арест се държал нагло с ченгетата, които го закопчали.

Случаят с Асенов обаче не е единствен. Друг полицай, заловил голямо количество наркотици, също впоследствие бил прихванат от колегите си, докато се заиграва с бандити. Според началника на отдел „Противодействие на корупцията” в МВР Стефан Куцаров честите промени в нормативната база, както и външният натиск от престъпници, които поставят служителите в зависимост, са основна предпоставка за корупция. „Може би само в МВР вадим на показ служителите, които сами залавяме за корупция. Аз неведнъж съм казвал, че звената за постоянен контакт с граждани са най-уязвими. Това са пожарните служби по места, които издават разрешителни, служителите на КОС, полицаи от Гранична полиция. Ние сме съставили два акта на полицаи, които не са издали разрешителни в съответния срок. Имаме и 2 установени случая на конфликт на интереси”, обясни директорът на Инспектората Николай Спасов.

Според ръководителя на дирекция „Вътрешна сигурност” Румен Ганев най-честите прегрешения на оперативните работници е изнасянето на класифицирана информация към престъпници и предупреждаването им за готвени срещу тях акции. Има също и констатирани случаи, при които полицаи са изнудвали бандити, след като са ги хванали в крачка. Нерядко криминално проявени лица са били завеждани като агенти с цел да не бъдат разследвани.

Ралица ВАСИЛЕВА

КОЛЕДА БЕЗ БОГ!

Мартин РАЛЧЕВСКИ

(позицията на живеещия във Великобритания писател Мартин Ралчевски относно предложението за въвеждане на вероучение в училищата)

За никого не е тайна, че ние българите сме разделен народ.  Не е необходимо човек да е добре запознат с историята за да знае това. Нужно е да е поне на 25 години и само да има добри спомени. Защо казвам това? Защото след 1990 г., когато комунистическия режим в страната бе преустановен се стигна открито до нещо невиждано до тогава – огромно по размери разделение на народа на седесари и комунисти. Хората се обединяваха, сприятеляваха, дори създаваха семейства само затова, че тогава имаха еднакви политически възгледи. После дойде разочарованието. Народа се обезвери, защото надеждите му не бяха оправдани нито от новите комунисти, нито от демократите. Не мина много време обаче и от Мадрид се завърна царя. Неговото намерение беше да обедини нацията, но на практика, без да го желае, я раздели отново; този път на монархисти и републиканци. Всички знаем, през какъв цирк преминахме и как свърши всичко. Малко по-късно на първия ред на политическата сцена застана Бойко Борисов. Съответно в момента нацията отново е разделена на негови поддръжници и противници.

Оказва се, че разделението е присъща народностна черта, и че доста ни бива в това да се противопоставяме едни на други. Готови сме само да ни се подхвърли някоя нова идея и веднага всички настръхваме.

Нещо подобно се случи неотдавна и по повод повдигането на позабравения въпрос от страна на Светия Синод за въвеждането на вероучение в училищата.

Тук обаче има нещо по-различно от политическите разделения, за които стана дума по-горе. И това е така, защото политиката винаги се изменя. Не е така обаче с вярата. Вярата дава на човека цел и смисъл. Тя го кара да обича, да е честен, да си плаща данъците, да не наранява другите и, може би най-важното, – да не се отчайва! Защо тогава, вече повече от 20 години откакто комунизма си отиде, тя не може да се завърне в училищата? През цялата българска история нашите деца са учени на вероучение. Но днес ситуацията е различна. На практика се е получило така, че българина е преобразен. От християнин – в нихилист. И колкото и да не ни се вярва май тези атеистически 45 години (1944 – 1989) се оказаха толкова пагубни, че наистина успяха да изгонят Христос от нас завинаги? Може би някои от вас няма да се съгласят с това и ще възразят, че причината е друга, че просто ние днес сме по-независими от нашите предци. Апропо – и по-свободни от тях. Но дали наистина е така и какво всъщност е свободата? Имам чувството, че напоследък с това понятие се спекулира от всички власт-имащи. Даниел Вълчев – бившият министър на образованието беше много против въвеждането на християнската религия в училищата като изтъкваше аргумента, че тя би могла да стане повод за разделение. Настоящия министър на образованието, Сергей Игнатов, пък смята, че този въпрос трябва да премине през всенародно обсъждане. ''Когато има истинско съгласие, правителството ще защити обществения интерес'', отбеляза той. ''И понеже към момента, тези които желаят българските деца да учат религия са само някъде около 20 – 21% предложението на Синода, по обясними причини, няма как да се приеме''.

В едно отношение Г-н Игнатов е прав – ако народа не иска нещо, то няма как да се случи! А нашия народ е ''мъдър'' народ. Българинът е изявен индивидуалист! Той е единак и смел човек! Той не се страхува от насилието и престъпността, които вилнеят на улицата, нито пък от наркотиците, които се продават почти навсякъде; а порнографията, алкохолизма и саморазправата, според него, са дори полезни неща. Освен, че е интелигентен българинът е и хуманен човек, затова той не е против абортите, а също така е съгласен и с браковете между хомосексуалистите. И това е така защото по природа той е всезнаещ. Или по-точно казано – по природа той е атеист! Но все пак има едно нещо, което все пак го плаши и той на някакво ниво винаги се е страхувал от него. Колкото и парадоксално да звучи, това е протегната ръка на кроткия Христос. Този Христос, Който стои (според Откровението), отвън в дъжда и чука на нашата врата, но отвътре никой не Му отваря, защото освен безусловната Си любов, Той носи със себе си нещо друго. Носи и забрани: ''Не кради'', ''Не убивай'', ''Не завиждай''..., а това са повели, от които българинът не се нуждае.

Дали наистина нямаме нужда от Христос?

Като малка държава ние винаги сме били склонни да се сравняваме с другите народи, обикновено тези, които са по-напредналите от нас, за да сверим, така да се каже, часовниците си. Аз смятам, че в това няма нищо лошо. Затова нека да видим дали какво сочи статистиката:

Гърция – задължително изучаване на християнска религия. Австрия – задължително изучаване! Малта – задължително изучаване! Румъния – задължително изучаване! Германия – задължително изучаване! Италия – задължително изучаване! Испания – задължително изучаване! Ирландия – задължително изучаване! Лихтенщайн – задължително изучаване! Норвегия – задължително изучаване! Швеция – задължително изучаване! Шотландия – задължително изучаване! Дания – задължително изучаване! Финландия – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика" по избор! Словакия – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! Полша – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! Литва – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! (Данните са взети от информационната мрежа за образование в Европа – EURODICE от 11.10.2010).

Видно е, че по-силните икономически и успели народи са допуснали Христос до техните деца. Те са разбрали, че Той е не може да им бъде враг, а само Приятел. Как мислите – те по-недемократични ли са от нас? Едва ли! За да го въведат в религията в училищата си те са умували дълго и са преминали през труден и неравен път. Така, че няма да е лошо да се поучим от опита им. Но не само заради техния опит ще е добре да допуснем изучаването на християнството, но и заради паметта на предците ни! Защото в нашата история (от цар Борис I, 865 г., до средата на миналия век, 1945 г.) българските деца винаги са били учени на християнската вяра. Смятам, че не е необходимо да посочвам имената на опазилите народната ни памет велики българи, който до един са били вярващи християни. Тее са стотици. И все пак ще си позволя да спомена само четирима от тях – Паисий Хилендарски, свети Иван Рилски, патриарх Евтимий Търновски, и апостола на свободата Васил Левски (дякон Игнатий)! Всички те са вярвали дълбоко в Божият Син, чели са Евангелието ежедневно и с особена любов и във всеки един момент са били готови да умрат заради вярата си.

Къде стоим ние днес? Имаме ли изобщо нещо общо с тези велики мъже? Понякога въпросите не настояват за отговор. Причината за това се корени в народностния прагматизъм. Като прагматици ние не познаваме Христос. За нас Той е някаква далечна химера, която не разбираме. Нещо отвлечено и неясно. Нещо наивно, детско, дори митологично. Е, как тогава може да допуснем подобен мит да ''мъти'' главите на децата ни? Редно ли това? Всеки трябва да си вярва в какво сам си реши. И прочее, и прочее. Имаме десетки, кое от кое, по-демократични извинения за богоборската си позиция. И всичко това е, защото искаме да живеем без Авторитет. Без памет. Без истинска цел. Мислим си, че ние не се молим, но всъщност вкупом тихо мълвим: ''Иди си Господи, нямаме нужда от Теб''. А в отговор на това наше прошение Христос благо отвръща: ''Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата ще влезна при него и ще вечерям с него и той с Мене''.

Той не спира да ни зове. Не спира и да ни напомня, че е благ и човеколюбец. Но на този етап едва 20% от българите са готови да открехнат сърцата си за Него. И именно тези 20%, между които съм и аз, изпълнени с болка, тихо шептят в навечерието на Светлия празник: Коледа е, но Божият Син все още няма място в българското училище. Весела Коледа!

Мартин Ралчевски,

Бележка:

Напомняме на нашите читатели, че Мартин Ралчевски има издадени три романа: ''Безкрайна нощ'', ''Горски дух'' и ''Полубогиня'', а в момента работи над четвъртия си роман: ''30 Паунда''.