КОКТЕЙЛИ МОЛОТОВ СЪОРАЖЕНИЯ НА ЧЕЗ! НЕДОВОЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ ОРГАНИЗИРАЛИ АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ КОМПАНИЯТА!

лого ЧЕЗ

Само преди една седмица недоволни клиенти хвърлиха коктейл Молотов по едно от съораженията на компанията ЧЕЗ в София. Големи щети нямаше но терористичният акт показа едно – страната ни е истинска жертва на енергийната мафия. Слухове носят че подобни случаи няма да са единични. Жертвите на енергийните агресори растат ежедневно и опасността да разпалят всенародното недоволство е доста голяма. По справка взета от полицията последният случай никак не е единичен и за последните три месеца броят им е значителен. Води се тиха война с агресора. Защо?

Вяра Виденова от София влиза в асансьора, за да отиде в съседния вход при майка си в квартал Разсадника. Много е виновна, защото не е прочела залепената бележка във входа, че ЧЕЗ ще спира тока за профилактика. Точно в този момент шалтерът е дръпнат и жената остава в клопката между четвъртия и петия етаж. Близките й звънят на енергото. Оттам ги отрязват, че няма да пуснат тока, тъй като са започнали работа. Дават съвет да се вика асансьорен техник, който да я измъкне. Експерти от регулатора коментираха тогава, че по конституция здравето и живота на хората са неприкосновени, но пък това го нямало в общите условия на енергото. Ако си мислите, че някой от мегакомпанията се е поинтересувал какво се случва с тази жена, лъжете се. Какво тук значи някаква си личност, при близо 2 млн. клиенти. Парите им не зависят от публичния образ на компанията, каза човек отвътре. Тази случка се състоя около датите, когато се навършиха пет години от 3 сделки. Тогава три големи европейски компании станаха мажоритарни собственици на електроразпределителните дружества в България.

• На 28 октомври 2004 г. немската E.ОН подписа договор за придобиване на 67% от електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица срещу платени 140,7 млн. евро.

• На 29 октомври 2004 г. австрийската компания EVN взе енергото в Стара Загора и Пловдив срещу 271 млн. евро.

• И на 19 ноември 2004 г., чешката държавна компания ЧЕЗ получи 67% от електроразпределителните дружества в София, София област и Плевен срещу 281,5 млн. евро.

Пет години след продажбата на енергото новите собственици не са сред най-любимите персонажи на клиентите си.

Всяка от трите големи енергийни компании, които влязоха между НЕК и контактите на домовете оправдаха приказката, че по-лошото от държавния монопол е само... частния.

Как са компаниите една петилетка след като придобиха българското енерго?

Още с влизането им във владение на жиците, трафопостовете и снабдяването с ток на България чуждите и стратегически, както им казваха, инвеститори, бяха поставени в една луксозна в сравнение с другите енергийни компании среда. На тях им бяха гарантирани 16% печалба за първите три години, което свали до 1 и дори под 1% печалбата на държавната енергетика. След това гарантираната им печалба падна на 12%. Че инвестицията им е печеливша се разбра още първата година. По средата на 2005 г. австрийската EVN като цяло отчете ръст на печалбите, а само българското и дружество за 8 месеца реализира над 13 млн. евро печалба. Дивидентът на австрийските акционери скочи. Първите стъпки, които предприеха и трите компании бяха да „оптимизират” разходите, което означаваше съкращения.

Последва обединяване на енергодружествата, преструктуриране, сливане, създаване на колцентрове, които трябваше да помогнат за по-добрата връзка на клиентите им с тях. Което означаваше пак съкращения. И печалби.

А клиентите очакваха бърза реакция при аварии, качествен ток, по-ниски сметки, тъй като това им бе обещано от държавниците, когато бе извършена продажбата.

За пет-шест години и трите компании се дънеха една след друга в отношението си с клиентите. Най-агресивни и неотстъпчиви в сблъсъка с общественото мнение са от държавната чешка компания ЧЕЗ, която у нас обаче е частен инвеститор и не може да очаква, че държавата стои зад гърба й.

Ако спазваме хронологията обаче първият фал бе на ЕВН. Тази компания е собственост на правителството на Долна Австрия. Тя снабдява с ел. енергия Югоизточна България - от Пловдивска област до морето.

През октомври 2006 г. техни клиенти заринаха медиите с високи сметки. Оказа се, че на 5 села не са начислени евтините 75 квтч ток, който съществуваше до тази година. Скандалът бе грандиозен. Компанията бе глобена и върна парите. Оттогава обаче мениджмънта на ЕВН у нас е внимателен и като че при тях чуваемостта е най-висока.

Следващият екшън през 2007 г. бе с калпавия ток в Североизточна България, където доставчик е немската Е.ОН. Зимата избухна скандал, че Е.ОН инвестират едва 35% от предвидените. Появиха се заглавия, че изнася печалбата в Германия, а тя за 2006 г. е 12 млн. лв. И немската компания попромени поведението си през годините. Но въпреки инвестициите проблемът с изгорелите уреди на клиенти на компанията ту избухне, ту затихне.

Най-упорити са от ЧЕЗ. Те са като че енергото, което експериментира как ще реагират хората, докато другите две компании стоят встрани и наблюдават. Тъкмо ЧЕЗ въведе такса от 40 лв. за пускане на тока, ако са го спрели за неплатена сметка. А експресната услуга, което значи да ти пуснат електричеството същия ден бе над 80 лв. Месеци медии и ДКЕВР водиха битка да не се прибират толкова пари от клиентите.

Така е и с тримесечното отчитане, което въведоха чехите в Западна България. Повече от година те направиха всичко, за да не изпълнят решението на ДКЕВР да върнат едномесечното. Сагата продължава.

Междувременно 5 и 10 % по-скъп ток от 1 юли поискаха от ДКЕВР трите електроразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Аргументът им е, че качествените доставки искат нови инвестиции, а това естествено води до по-висока цена на тока. Регулаторът смята да им разреши не повече от 5%. „Разчетите и процентите са предварителни и са в резултат на разговори между дружествата и регулатора за анализиране на причините, поради които те биха предложили по-високи цени”, обясни Ангел Семерджиев. „Очаквам, че ако ще има някакво увеличение, то ще бъде абсолютно минимално. Мисля, че бихме могли да смятаме, че има причини цените да са по-близки до 5%”, коментира Семерджиев. „Значително подобряване на показателите за качество може да се постигне със значителни инвестиции и цените ще трябва да се увеличат драстично, за да покрият разходите”, каза Мартин Мирчев от УС на ЕОН.

От дружеството са изчислили, че за да постигнат целевите нива, които са свързани с най-добрите европейски практики, и които иска комисията-регулатор – ДКЕВР, ще се наложи да направят подземно окабеляване на цялата мрежа. Според ЕОН изискванията на ДКЕВР не са постижими в тригодишен период, защото трябва да окабеляват по 100 км на седмица, което било невъзможно от гледна точка на човешкия ресурс и други капацитети.

От ЕОН посочиха като причини за честите спирания на тока проблеми, свързани със съоръжения, собственост на трети страни, конфигурацията на мрежата на НЕК, вятърните генератори, кражбите. 196 случая на кражби на съоръжения на компанията е имало през 2009 г., а щетите на компанията били за 370 376 лева.

Към общия хор „по-скъп ток - по-високо качество на услугата”, се включиха и от ЧЕЗ.

Средногодишно в Чехия хората прекарвали по 5 часа без ток, а в България стояли на тъмно и студено по над 10 часа, изчисли Атанас Дандаров от ЧЕЗ. Още от статистиката на чешкото електроразпределително дружество - 3 пъти в годината спирал токът на абонатите в Чехия, а в България – 10,4 пъти. Веднага, естествено, бе предприета атаката в името на голямата цел – поскъпване на тока и у нас.

Цената на електричеството в Чехия била по-висока, защото качеството струва скъпо и повишаването му било свързано със значителни допълнителни инвестиционни средства.

Няма какво да си кривим душата - има и такива сред нас, които са доволни от енергото. Без значение дали се казва ЧЕЗ, Е.ОН или EВН. Недоволните обаче са многократно повече. Основният конфликт с „естествените” монополисти е около безплатното кредитиране на бизнеса им от страна на простите българи чрез тримесечното отчитане на тока. Тъкмо този метод за незаконно обогатяване донесе на чешката компания чиста печалба за 2008 г. в размер на 56 586 000 лева. Малко над 16%. За да се реализира тази печалба в страна като нашата обаче, се искат поне 4 условия: гарантирани от държавата монопол и норма на печалба, както и безплатен финансов ресурс. Който да осигурява 7 606 551 безропотни крепостни, като си плащат авансово за тока още преди да са го използвали.

Така чуждестранните инвеститори успяха бързо да изхвърлят излишните инкасатори и така да облекчат бюджета си с разходите за заплатите им. Откъм ЧЕЗ България твърдоглаво ни разясняват, че, видите ли, връщането към едномесечното отчитане ще оскъпи значително сметката ни за ток. Щяло да им струва някъде 3-4 милиона и много пот, докато наемат отново съответния персонал.

Анализирайки финансовия отчет на чешката компания за миналата година обаче, с просто око си личи, че сметките ни за ток се товарят по съвсем различни причини.

Една от които е относително високите средни заплати. За ЧЕЗ „Разпределение” тя е около 950 лева средно, съобщават добре осведомените ни източници. А за ЧЕЗ България те са няколко пъти по толкова. Като най-евтиният им управленец е със заплата от около 3500 лева. Понеже е българин. Чешкото ръководство в състав от десетина души в сравнение с останалия състав, взима 10 пъти по толкова, твърдят източниците от компанията. „Един пирон не е забит, един трансформатор не е сменен”, каза ни в прав текст нашият източник от ЧЕЗ. Според него проблемът с инвестициите е, че не се осъществяват в пълен размер, хаотични са и са решавани на парче от мениджъри на второ и трето равнище. По приватизационен договор всяка година за периода 2008-2012 година чехите трябва да влагат средногодишно около 71 млн. лв.

Монополистът е записал на най-първо място основна финансова цел - увеличаване на приходите от дейността си. А не например да подобри качеството на услугата си. Така че токът ще спира дори по-начесто. А уредите по къщите ще продължават да гърмят. Всеки път, когато служителите на ЧЕЗ, EVN или Е.ОН нещо се опитат да свършат.

Валентин ВАСИЛЕВ