Историята на една печеливша схема водеща към портите на пъкъла!
Шесторен килограма кокаин влизат в България в началото на 1999 г. Той струва около тридесет милиона долара и е за държава в Западна Европа и за Русия. Гарантите на сделката са от Холандия, а дрогата е купена от колумбийски наркокартел.
Една пратка кокаин вече е минала успешно по същия канал. Двама холандци с гръцки паспорти вкарват втората според оперативна информация на МВР. Босове от бившата силова групировка СИК се наемат, както и първия път, да осигурят безпрепятственото преминаване на пратката през страната.
Срещу охраната на депото, където стоката ще се претовари на друго превозно средство, и ескорта до излизането й през границата те ще получат малка част от коката, с която ще захранят вътрешната си дистрибуторска мрежа.
Българските силови групировки се упражняват успешно в тази схема от няколко години.
Тази пратка обаче
ще взриви
подземния свят
в страната в следващите 3 години и ще изхвърли ключови фигури от наркобизнеса. Мнозина лидери ще залязат. Мястото им ще заемат други - от едно ново поколение - агресивни и без респект дори към идолите в престъпния свят.
Ще последват 8 кървави бомбени атентата, един 9-и неуспешен и показни екзекуции на 5-има мъже. Бруталната нарковойна, която ще последва, ще издигне в крайна сметка на върха 5-има мъже, които според МВР днес са причина за нарковзривовете и разстрелите в страната.
Има две по-сериозни версии за това как точно кокаинът е вкаран в България.
Според първоначалната информация, до която спецслужбите се добират чрез агенти в подземния свят, наркотикът е пристигнал с кораб от Латинска Америка до гръцкото пристанище Пирея. Оттам дрогата е била натоварен на ТИР, с който преминава през ГКПП Кулата.
Къде е скрита коката?
Кокаинът е скрит у нас в известна база край Благоевград. Там се складират безалкохолни напитки, произведени у нас с чужд лиценз.
Според втората версия, която се подкрепя от експерти на НСБОП, корабът е стигнал до пристанище Бургас, откъдето дрогата е натоварена на камион, за да се разтовари в същата складова база.
Има и хипотеза, която е с източник от Националната полиция, според която кокаинът е бил натоварен на яхта, а на пристанище по Българското Черноморие екипажът е бил ликвидиран, дрогата открадната, а яхтата потопена. Тази версия е отхвърлена от разследването.
Поли Пантев
научава за пратката
След като влиза в страната, пратката в крайна сметка е скрита в складовата база край Благоевград. Много скоро за коката научава и Пантю Тотев Пантев, повече известен като Поли. Той е роден на 6 септември 1961 г. в София и е известна фигура в подземния свят.
Внук е на голям български фабрикант, който оставя внушителни имоти на семейството, върнати при реституцията след 1989 година. Баща му е живял дълго в Италия, създал е там солидни контакти, от които по-късно ще се възползва и синът.
Колкото и да звучи абсурдно за някои, Пантев завършва Духовната семинария преди 1989 г., а след промените у нас се дипломира със специалност Философия. Още преди 10 ноември той заминава за Германия и се връща в родината си през 1992 г. Веднага започва бизнес със създателя на ВИС Васил Илиев.
След като в началото на 90-те силовите групировки се легализираха първо като охранителни фирми,
Поли Пантев започва
да работи за ВИС
Неговата бригада е с офис на ул. "Пиротска" 3, недалеч от дома му на "Пиротска" 57. Там Поли е адресно регистриран през 1983 г.
През 1994 г. мощната по онова време ВИС-1 поема охраната на складовата база "Илиянци" в София.
Само два месеца по-късно обаче охранители от фирмата са уличени в побой до смърт над китайски търговец. МВР отнема лиценза за охранителна дейност. И докато в този момент изглежда, че ВИС прехвърля дейността си върху новосъздадената фирма "Рефлекс", изненадващо за всички се появява застрахователната компания ВИС-2.
Според една справка на контраразузнаването от онова време, с която "24 часа" разполага, гениалната идея за създаването на застрахователната компания е точно на Поли Пантев. През април следващата година обаче
хърватски наемници
застрелват в София лидера на ВИС
Васил Илиев и групировката започва да упада.
Междувременно в България са се завърнали изгнаниците Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака.
Те се укриват година в чужбина, обвинени за въоръжен грабеж в базата на Слави Бинев "Д`ескрим". Оневинени, двамата се прибират у нас и създават СИК, която се изстрелва пред ВИС, не и без солидна политическа подкрепа.
Източници от подземния свят твърдят, че точно Пантев е човекът, поканен да създаде новата групировка. Той е акционер в "СИК живот" чрез фирмата си "Хермес къмпани", но винаги се е ползвал с голяма самостоятелност.
"Застраховането беше сърцето и душата му", казват днес негови приятели. Пантев има и друг легален бизнес. Негова е фабриката за регенерат на гуми в Сливница чрез фирмата "Футура груп", също и цеховете, в които се произвежда айрянът "Балкан".
Запознати твърдят, че по онова време е инвестирал в отглеждането на 15 хиляди декара пшеница.
Според МВР обаче в периода 1997 - 1998 г. Пантев вече е организирал активен канал за хероин от Турция. Както и почти всички родни фигури в наркобизнеса
той работи с братята
Саид, които бяха
изгонени от страната,
а през 1999 г. вече командва много сериозна мрежа от пласьори на средно и ниско ниво.
Всички те носят на безименния пръст на левите си ръце малък златен пръстен. От обратната му страна пише "От Поли". Офицери от спецслужбите твърдят, че пръстенът е решавал проблеми на наркодилърите както в полицията, така и с конкуренцията.
Поли Пантев е умен, изключително комбинативен, но и отмъстителен.
С гнева му оперативни работници свързват смъртта на наркодилъра Николай Котрулев-Ленина. Той е застрелян на 4 септември 2000 г. пред блока на приятелката му в столичния кв. "Надежда".
Източници от НСБОП твърдят, че Котрулев е бил уличекзекуцията на Ленина
е организирана от Полии изпълнена от двама
турски кюрди.Убийството на наркодилъра е наказателно - наемникът оставя около 60 000 германски марки в дрехите му.
Независимо че името му е замесвано в различни инциденти и дори убийства, Пантев е задържан само един път. На 15 юли 1997 г. в луксозния бар "Тримата мускетари" срещу руската църква в София е зверски пребит до смърт италианецът Микеле Раниери.
Чужденецът, брат на мафиотски бос в Италия, предизвиква скандал с група мъже от СИК, като дори прострелва в корема с пистолет един от тях.
В последвалото меле той е убит. Задържани са всички от групичката на СИК, сред които и Поли Пантев. При разследването обаче от обвиняем той се превръща в свидетел и скоро е освободен. В престъпния свят в София върви слух, че след убийството парламентьори от групировката пътуват до Италия и
тушират скандала
с брата на жертватас 250 000 долара
От този момент Пантев няма сериозни проблеми нито с правосъдието, нито с подземния свят у нас. Това продължава до пролетта на 1999 г., когато той организира кражбата на 600-те килограма кокаин.
Научили за дрогата от човек от обкръжението на Пантев, роден в Благоевградско, те влизат в складовата база,
разпломбират
контейнера,
изкарват кокаина
и отново го пломбират.
Много скоро обаче организаторът на "ужилването" лъсва. Това е повече от естествено - никой не може да разпродаде безшумно 600 кг кока. В рамките на около 6 месеца след удара хората на Поли трескаво пласират дрогата на едро. Количеството обаче е твърде голямо...
Основната част от дрогата е изкарана в чужбина. Този най-скъп наркотик е продаван почти на безценица, за да се отърват хората на Поли по-бързо от уличаващата стока.
Според оперативна информация на МВР те са търгували на едро килограм кока на цени като за хероин - между 20 и 30 хиляди германски марки, при положение че иначе цената му в България при такива сделки варира между 20 и 30 хиляди долара за кило. Едно е обаче да си купил дрогата, друго - да си я откраднал.
В престъпния свят се разпространява и една по-различна версия от тази на МВР за грабежа и тя изглежда по-правдоподобна. Хора, запознати отблизо с тези събития, твърдят, че кокаинът е задигнат от мъж с инициали В. М., който разбира случайно какъв товар съдържа камиона.
Уплашен от дръзката си постъпка, той предава дрогата на няколко големи наши наркобоса, между които е и Поли, като уговорката е част от плячката да остане за него. Грешката на Пантев пък е, че отказва да се отчете на организацията и така си навлича гнева й.
Самият Поли не отрича, че такава пратка кокаин е задигната в България, но твърди, че той няма нищо общо с ужилването. На 8 февруари 2001 г. (ден преди да предприеме фаталното пътуване до о. Аруба) той заяви пред "24 часа", че е направил собствено разследване по случая.
Срещата в едно кафене на ул. "Иван Асен" в София бе предизвикана от публикация във вестника няколко месеца по-рано, в която за първи път се съобщи за грабежа на 600-те кг кока и за участието на Поли в него.
Пантев заяви, че кражбата е организирана от един настоящ нарколидер, близък до ВИС, и от един друг, чиято къща преди време МВР атакува с барети. Поли разкри още и някои връзки на групировката ВИС с високопоставени политици от управляващата тогава партия.
В първите 12 месеца след кражбата нищо не смущава покоя на Пантев. Не така спокойно обаче е всекидневието на други ключови фигури, замесени пряко или косвено в дръзката кражба.
Двама от тях са очистени в рамките на месец в края на 1999 година.
Трамплинът Кузо Акулата
Кузман Гуслеков-Чико, или Кузо Акулата, е трамплинът - той е човекът, който организира канала с коката да мине през България. Гуслеков е известен от средите от "Магурата" преди 1989 г.
Изключително изобретателен и комбинативен, Чико се е ползвал и с протекции от най-високо държавно равнище. Чаровният баскетболист е племенник на директора на Второ главно управление на Държавна сигурност генерал Григоров. Приятелката му Мария (Мери) пък е дъщеря на Емил Христов,
секретар на ЦК наБКП по онова време
"Младеж от "голямото добрутро", той започна бизнес с контрабанда на "Марлборо" от Гърция за Италия - спомня си следовател, който навремето го е разследвал. - Криеха цигарите в бордовете на моторни лодки и ги разтоварваха нелегално на италианското крайбрежие."
След 1980 г. и Кузман е привлечен от магнетичния по онова време център за магураджиите - Виена. В австрийската столица красавецът се жени фиктивно за много по-възрастната от него Елфреда Перде и започва необезпокоявано да пътува до Австрия.
Тези визити нямат връзка с любовта и туризма. Гуслеков купува на едро пластмасови електронни часовници от борсите около Виена и ги вкарва контрабандно в България. У нас той ги продава на виетнамските работници в София. Единствено те търгуваха навремето срещу левове със стоки, които се продаваха само за долари в корекомите.
По същия канал, само че в обратна посока,
Гуслеков се разплаща
със злато и промишлено сребро,
крадени от няколко наши държавни предприятия. Трафиканти на стоката са турци и албански шиптъри. Те транспортират благородните метали, скрити между други товари в тирове. По онова време Гуслеков има участие и в популярните цехове за производство на химикалки и бъркалки за кафе.
Ето какво разказва за Кузман зам.-директорът на НСБОП Венелин Великов, който го е и арестувал навремето: "Гуслеков беше много интелигентен, въртеше всички на малкия си пръст. Аз лично знам, че го е излъгал само един сърбин, който успя да му продаде чугунени кюлчета вместо сребърни и Кузман го разбра чак като ги качи пеш на ръце до апартамента си, което беше на петия етаж."
През 1983 г. обаче Гуслеков е задържан и получава 1-годишна условна присъда за валутно престъпление и контрабанда. Малцина знаят, че
по време на разпитите
Чико е бил вербуван от
Народната милиция
"Две години по-късно той изигра голяма роля като агент по оперативно дело за контрабанда на часовници и износ на благородни метали в чужбина - спомня си бивш оперативен работник. - Кузи издаде конкурент, когото задържахме с цял ТИР контрабандна стока в столичния квартал "Лозенец".
Операцията стана точно в разгара на турските атентати и я разиграхме все едно, че отрядник спира случайно тира за проверка. По-късно в подземния свят се заговори, че Кузман е успял да изпразни във Виена банкова сметка на конкурента, когото издаде и прати в затвора."
Кузман обаче е
притеснен, че ще лъсне
като агент, и организира бягство в Австрия,
като в продължение на седмици баламосва оперативния работник, който го контролира, че кара сърф в Балчик. Заедно с него с фалшив паспорт за Виена пътува и приятелката му Мария. Има хипотеза, според която фалшивите документи тогава му е дал самият Емил Христов. Двамата се видяли при конспиративна среща край Панчарево.
В следващите 10-ина години Кузман живее в Германия, Австрия, Австралия, САЩ и Испания. Експерти от НСБОП твърдят, че през този период комбинативният българин създава силни контакти в международните наркоорганизации.
През 1991 г. Кузман се установява в Лос Анжелис. Само година по-късно той вече е първият българин, който участва в сделки на високо ниво за трафик на кокаин от Латинска Америка за Стария континент. Гуслеков насочва пратки и през България. В САЩ той работи с арменци, като
купува коката от
наркокартел в Мексико После я транспортира в контейнери с кораби. Наркотикът влиза през пристанището във Варна - "задния двор на Европа".
У нас стоката се префактурира и пътува към Западна Европа с документи, в които като първоначален източник е посочена България. По този начин вероятността за митническа проверка намалява чувствително, защото стоката вече не идва от рисков район.
В средата на 1992 г. обаче наркоотделът в НСБОП успява да се сдобие с изключително подробна информация за наркоканала на Кузман, както и за хората, които участват в него.
Българските антимафиоти изпращат на колегите си от щатската служба за борба с наркотрафика ДЕА имена, телефони, схеми с местоположението на квартирите на конспираторите.
Така през 1993 г. Гуслеков е принуден да напусне САЩ и се установява в Испания. Според службите ни известно време се укрива в Гърция при певицата Кичка Бодурова.
Тя самата днес упорито отрича тези обстоятелства. "Като ми казахте името, се сетих, че веднъж съм виждала този човек в Лос Анжелис, но той никога не ми е бил приятел", заяви певицата пред "24 часа".
Името Кузман Гуслеков нашумява, макар и само в чужбина, в средата на 1996-а. През март същата година банда отвлича тютюневия магнат Ян Филип Реемтсма и
го държи 33 дни вмазе в германскияград Бремен
Милиардерът е освободен, след като близките му плащат рекордния откуп от 30 млн. марки. Трима от похитителите са задържани веднага и скоро получават присъди.
Чак 2 г. по-късно, през 1998-а, в един хотел в Буенос Айрес е хванат и организаторът на отвличането Томас Драх.
От 30-те милиона откуп немската полиция открива следите само на 3 милиона. Останалите пари според разследването са изпрани от красивата Мария Гуслекова, любовница на Томас Драх, и от още четирима българи. Като
мозък на финансовата
операция
немските криминалисти посочват бившия съпруг на Мария - Кузман Гуслеков.
Той се връща в България заедно с новата си приятелка Криси в началото на 1998 г. "Завърнах се заради баща ми, който вече е много възрастен. Искам да си осигуря старините,
ще инвестирам в имоти
и ще стана рентиерФ,
разказва той на приятелите си. И действително половин година по-късно вече притежава освен жилището в центъра на София на "Гургулят" 19 три апартамента на китната улица "Бигла" в столичния кв. "Лозенец" и един на бул. "Джеймс Баучер" срещу хотел "Кемпински-Зографски". Гуслеков започва да строи и вила в курорта Свети Влас до Слънчев бряг. Той обаче така и не успява да я види завършена.
От прибирането си в България до убийството Кузман напуска само веднъж страната с истинския си паспорт, при това само за един час, показва справка в компютрите на МВР.
На 14 март 1998 г. в 19 часа той влиза в Македония през ГКПП Гюешево и се връща обратно час по-късно. Оперативните служби предполагат, че Гуслеков е сключил там някаква сделка, за която нямат данни.
Има обаче доказателства, че през същата година, а и през следващата Кузман е ходил няколко пъти до Испания заедно с Роберт Стефанов.
Това личи и от снимките, които двамата си правят в испанския курорт Марбея, където Кузи има апартамент и яхта. Тези пътувания обаче не са отразени в компютрите на МВР по граничните пунктове, показа проверка на журналисти - най-вероятно той е напуснал страната с фалшиви документи.
Последната сутрин наКузи Акулата
Кузман Гуслеков става рано сутринта на 27 октомври 1999 г. Той ще пътува с архитекта си до Свети Влас, за да види как върви строежът на вилата. Кузман бърза да се върне, защото предната вечер е поканил на спагети и червено вино вкъщи приятелите си Огнян Минчев-Бурката (сега продуцент в Холивуд), Михаил Вангелов и Светослав Миленов-Боксьора.
Последният стана известен, след като преби в центъра на София депутата от СДС Асен Агов и същата вечер обяви пред приятели в заведение, че тази седмица няма да се излъчва "Панорама". "Защо, бе?!" - попитали го те. "Защото пребих Гарелов!" - отвърнал им Боксьора.
Около 21,50 часа на 27 октомври приятелите вече чакат Кузман в дома му, като изключим Боксьора, когото Николай Маринов-Малкия Маргин е повикал по мобилния телефон за трансфер на някакъв футболист от "Славия". Преди това Боксьора е изпратен от Кирил Киров-Японеца да занесе някъде някакъв документ. Това си спомня по-късно приятелят на Кузман Роберт Стефанов, който на този ден (27 октомври) се прибира от Турция с Японеца. Два дни по-рано двамата се срещат в Истанбул.
По ирония на съдбата точно Светослав Миленов-Боксьора е първият, който малко по-късно в същия ден вижда трупа на Кузман.
Докато Боксьора урежда трансфера, Гуслеков откарва архитекта до дома му, пазарува щедро за гостите и около 23 часа вече е паркирал джипа си на "Гургулят" 19. Хваща торбите с вино и мезета и хуква към третия етаж, без да подозира, че убиецът го чака на площадката на втория. Когато Кузман преполовява стълбите, наемникът изскача пред него и го прострелва в гърдите. Докато раненият се олюлява,
убиецът стреля в челото
и във врата му,
а когато Гуслеков пада по очи на стълбите, е доубит с изстрел в тила. Минути по-късно на мястото се появява Светослав Миленов-Боксьора.
Той се качва в дома на Кузман и казва на приятелката му какво се е случило долу. Звъни и на Киро Японеца, както ще установи разследването.
Кузман Гуслеков е застрелян с 9-милиметров пистолет - най-вероятно "Макаров" или "Стечкин". Стрелецът оставя
гилзите на площадката
Те обаче не довеждат разследващите до наемника и днес, повече от 3 г. по-късно, делото е спряно. При подобни мокри поръчки, убиецът остава неразкрит, ако не бъде хванат веднага, обясняват разследващите.
Никой от свидетелите и приятелите на убития не помага да бъде разбулена тайната. Всички те са изключително изненадани от атентата. Твърдят, че Кузман е бил много доволен от живота и не е бил заплашван. "Ако го бяха заплашвали, със сигурност щеше да ми каже", казва пред следствието и Светослав Миленов-Боксьора.
Между приближените на Гуслеков обаче вече има силно напрежение. Първите заплахи идват на погребението на Кузман и са насочени срещу приятеля му Роберт Стефанов. След смъртта на Кузи той изпада в депресия и не крие, че много се страхува за живота си.
Кузман (вдясно) и Роберт на яхтата и в заведение в Марбея (на снимката вдясно). Това пътуване на Гуслеков не е отбелязано в компютрите на МВР.
Делът на Роберт
Роберт Стефанов е застрелян също с 9-милиметров пистолет на 23 ноември 1999 г. пред бл. 10 в софийския кв. "Сухата река".
Той е близък на Николай Маринов, известен като Малкия Маргин, и на Кирил Киров-Киро Японеца.
В началото на 90-те години Роберт се занимава с търговия с петрол и с цигари с Малкия Маргин. "Познаваха се от деца. Маргина навремето живя година у нас, когато още бяха боси и голи - спомня си майката на Роберт Виенка Стефанова. - Аз обаче никога не съм знаела какво правят. Моята работа беше да ги посрещна и да им сготвя."
Тя не е подозирала какъв точно е бизнесът на Роберт, защото разбира чак след смъртта му, че в края на 90-те той е вече крупен бизнесмен и дори
съдружник на създателя на "Олимп"
Славчо Христов
В годината, когато става кражбата на кокаина, и във времето на трескавата й разпродажба Роберт пътува 3 пъти до Испания - през януари, май и през септември. На 11 октомври той лети със самолет за Германия, а 5 дни по-късно се връща в България през ГКПП Калотина с чисто ново БМВ. Това е предпоследното пътуване на Стефанов в чужбина.
Сутринта на фаталния 23 ноември Роберт се обажда по мобилния телефон на Поли Пантев и си иска своя дял от голямата сделка, разказват пред разследващите очевидци.
"Ще получиш
вестници!"
- му отвърнал гневно Пантев. Това според жаргона на подземния свят означава "Ще бъдеш убит!"
Следобед Роберт отива, придружен от охраната си, в испански ресторант на гърба на Първо РПУ. Там го чакат приятелката на Кузман Криси и Бурката. По-късно другите на масата ще разкажат, че са пили уиски и първоначално не са доловили някакво напрежение у Роберт.
Точно в 17,23 ч обаче някой му се обажда по телефона. Роберт се ядосал, обърнал на масата чаша с питието и промърморил ядосано: "Кузи... Кузи!" После обявил пред другите, че брат му, който е
наркоман, е изпаднал
в абстинентна криза,
и тръгнал към дома си. Два пъти по пътя звънял на различни номера от GSM-а си. Едното позвъняване е било до дома му, засича по-късно МВР.
Днес обаче майката Виенка е категорична, че те не са викали Роберт вкъщи заради брат му. "Ние никога не сме го занимавали с тези проблеми. Някой му се е обадил, за да го подмами", смята тя.
Стефанов има двама бодигардове - Сотир - племенник на Киро Японеца, и Николай Драгиев, бивш полицай от Шесто РПУ в София. С тях се прибира в дома си в "Сухата река". Тримата стояли там около 30 минути.
Майката на Роберт Виенка разказва, че минути преди да излязат отново, племенникът Сотир влязъл в банята, за да говори по мобилния си телефон. Тя се приближила на пръсти и го чула да казва на някого: "След 5 - 10 минути слизаме долу." "Точно след толкова излязоха от жилището", твърди Стефанова. Тя попитала Сотир: "Ти с кого говори?", а той й отвърнал: "С майка ми." На очна ставка по-късно в следствието
Сотир ще твърди, че
Виенка Стефанова лъже
Така или иначе скоро тримата излизат от блока. Отпред върви Сотир, а зад Роберт - Николай Драгиев. В този момент се случват твърде странни неща, а показанията на двамата бодигардове са противоречиви и отхвърлени от някои експертизи по делото.
Според Сотир и Николай под козирката на входа стоял човек. "Ти какъв си, бе! Какво правиш тука!" - започнал да го блъска Сотир. Тогава според показанията на племенника на Киро Японеца непознатият извадил пистолет, извъртял се и стрелял - първият куршум облизал главата на Николай Драгиев и се забил в стената отзад. Втория улучил също в главата Роберт Стефанов, като оловото пронизало главата му през тила.
Сотир твърди, че стрелецът е гърмял от около метър от главата на жертвата. Две съдебно-медицински експертизи обаче са категорични, че дулото на пистолета при изстрела е било на около 4 см от главата. По светло-кафявото кожено яке на Роберт дори има белег от натиска на пистолета.
Това според разследващите доказва категорично, че Роберт е убит от упор. Хаотични са показанията на бодигардовете и за това, какво се е случило след екзекуцията, когато двамата хукнали да гонят убиеца. Жена от близък блок е станала свидетел на сцената, но от страх отказва да даде показания.
Движението на хора са видели и мъж от същия блок, както и двама катаджии, които са били на булеварда до спирката.
Пазач от близкото училище е видял бегло стрелбата, докато е минавал с кола по булеварда. Той направил завой по близката пряка, опитал да настигне убиеца, но след като го изгубил, се върнал на мястото. Там в този момент Сотир държи в ръце ключовете от новото беемве на Роберт, но отказва да го закара в болница, докато на мястото не пристигне Киро Японеца. Тогава пазачът качва простреляния в главата Роберт и подкарва бързо към най-близката болница - ИСУЛ.
Новината за покушението Кирил Японеца получава в същия испански ресторант, където през деня е бил и Роберт, твърдят източници от МВР. Тези, които го информират, му казват, че Роберт още диша. Това, че жертвата е още жива потвърждават и хората, които са го возели към Исул. "Гръдният му кош мърдаше, хъркаше", разказват те.
И до днес обаче остава загадка кой е третият мъж в колата, който пътувал с жертвата на задната седалка към болницата. Това не е установено нито от МВР, нито от следствието.
В ИСУЛ се разиграва странна сцена... "Много скоро се появи Киро Японеца. Беше бесен започна да крещи:
"Убиха най-добрия ми приятел!
Това го извърши оня кривокракия! Видели са го на мястото!", разказва Виенка Стефанова. (Японеца има предвид Николай Маринов. Няма обаче никакви данни Малкия Маргин да има нещо общо с покушението, показа проверка на "24 часа" в МВР и следствието - б. р.)
След като разбира, че Роберт е още жив, Японеца се опитва да влезе при него в шоковата зала. "По-малкият ми син Цветелин обаче не го пусна вътре - спомня си Виенка. - В това време в коридора настана голяма суматоха, дойде и жена му на Киро,
тя пищеше и се наложи да й бият инжекция,
стана голяма бъркотия и извикаха полиция."
В болницата пристигнат униформени с шефа на Криминална полиция в Пето РПУ, който днес вече е пенсионер. Те закопчават групата и ги закарват в сградата на столичната полиция. И до днес не е ясно защо задържаните не са писали обяснения там.
Непосредствено след разстрела от мобифона на Роберт някой е позвънил на човек в Хърватска. По принцип телефонът е бил у Сотир. Разследването е установило, че след убийството той е трил номера от паметта му. Дори е опитал да скрие апарата.
Скоро след погребението Киро Японеца съобщил на близките на Роберт, че той има пари в банков трезор. Наследниците вадят отвътре 23 000 германски марки и 73 000 щатски долара. Освен тях жертвата им оставя новото беемве и жилище на ул. "Екзарх Йосиф". То обаче е купено от родителите му. Така че днес малцина могат да кажат дали парите в трезора са от бизнеса с цигари, петрол или пък дял от трескаво разпродадения кокаин.
За офицерите от спецслужбите, които работят срещу наркотрафика и терора, няма никакво съмнение, че Кузман и Роберт са очистени заради кражбата на 600-те кг кокаин.
Роберт най-вероятно е бил убит, когато са се делили парите от плячката и е трябвало да се отстранят свидетели на това как точно е ударена пратката и по какъв начин е пласирана. Ето какво още казва майка му Виенка: "Поли Пантев и Киро Японеца убиха детето ми. Роберт никога не е бил близък с Поли. Той беше приятел с Кузман, но го познаваше от около година."
Кузман Гуслеков-Чико не е бил замесен в кражбата. Най-вероятно смъртта му е поръчана от собствениците на кокаина в чужбина заради неизпълнения ангажимент по пратката.
Не е изключено и с убийството му българските мафиоти, които са задигнали дрогата, да са искали да скъсат връзката с картела в Колумбия.
След разстрелите на Роберт и Кузман настъпва затишие, което продължава до 18 юли 2000 г.
Този ден обещава да бъде спокоен, слънчев и горещ - парламентарна делегация се завръща с добра вест за българските медици в Либия, а премиерът Иван Костов прави първа копка на новия граничен пункт с Гърция Илинден.
Нищо не предполага, че още преди обяд в София двама наемни убийци ще използват за първи път у нас
гранатомет заразчистване на сметки в градски условия
Около 11,20 часа петима яки мъже наобикалят входа на жилищен блок на ул. "Чавдар Мутафов", пряка на "Симеоновско шосе". Двама застават до входа, трима - около паркираните отпред два черни джипа "Мерцедес". От сградата излиза млад мъж, облечен в черни бермуди и черна тениска "Найки".
На пръв поглед двата джипа изглеждат като две капки вода. Мъжът обаче се оглежда набързо и се шмугва в този, който носи регистрационен номер RT52W от малкото немско градче Ройтинген. Изборът е повече от логичен - този джип е брониран, а мъжът е Поли Пантев.
Той добре знае, че животът му е силно застрашен заради неотчетения краден кокаин. Бронираният джип е докаран седмица по-рано от Германия. Когато и последната му врата хлопва, кортежът се отправя с висока скорост към центъра на София.
В същото време на няколко километра оттам в храсти срещу входа на зоологическата градина двама мъже нервно са се вторачили в движението по бул. "Симеоновско шосе". Единият стиска в ръце гранатомет. В момента, в който двата джипа приближават, мъжът вдига армейския РПГ и натиска спусъка.
Снарядът от това оръжие пробива без проблем бронята на танк и развива адска температура, която стопява всичко наоколо, без да броим мощния взрив накрая. Джипът на Пантев е на по-малко от 10 м от върха на снаряда и смъртта на хората вътре изглежда неизбежна.
Наемникът обаче със сигурност не е стрелял с гранатомет в казармата и точно късото разстояние до мишената става причина за провала му.
Снарядът облизва предния капак на джипа, профучава над главата на багерист, който работи наблизо, и тупва, без дори да се взриви, до входа на зоологическата градина. Наблизо има автобусна спирка и родилен дом.
Шансът на Пантев,на родилките и нахората от спирката
в този слънчев ден е, че за да се взриви в мишена, снарядът за РПГ трябва да се активира в процес на "бойна готовност". А това става след 15-ия метър от мястото на изстрелването. Експертиза по-късно доказва, че атентаторите са обстрелвали джипа на Пантев от 6-7 м разстояние.
„ъндърграунд-медия” със специалното съдействие на покойният вече писател Георги Стоев
Една пратка кокаин вече е минала успешно по същия канал. Двама холандци с гръцки паспорти вкарват втората според оперативна информация на МВР. Босове от бившата силова групировка СИК се наемат, както и първия път, да осигурят безпрепятственото преминаване на пратката през страната.
Срещу охраната на депото, където стоката ще се претовари на друго превозно средство, и ескорта до излизането й през границата те ще получат малка част от коката, с която ще захранят вътрешната си дистрибуторска мрежа.
Българските силови групировки се упражняват успешно в тази схема от няколко години.
Тази пратка обаче
ще взриви
подземния свят
в страната в следващите 3 години и ще изхвърли ключови фигури от наркобизнеса. Мнозина лидери ще залязат. Мястото им ще заемат други - от едно ново поколение - агресивни и без респект дори към идолите в престъпния свят.
Ще последват 8 кървави бомбени атентата, един 9-и неуспешен и показни екзекуции на 5-има мъже. Бруталната нарковойна, която ще последва, ще издигне в крайна сметка на върха 5-има мъже, които според МВР днес са причина за нарковзривовете и разстрелите в страната.
Има две по-сериозни версии за това как точно кокаинът е вкаран в България.
Според първоначалната информация, до която спецслужбите се добират чрез агенти в подземния свят, наркотикът е пристигнал с кораб от Латинска Америка до гръцкото пристанище Пирея. Оттам дрогата е била натоварен на ТИР, с който преминава през ГКПП Кулата.
Къде е скрита коката?
Кокаинът е скрит у нас в известна база край Благоевград. Там се складират безалкохолни напитки, произведени у нас с чужд лиценз.
Според втората версия, която се подкрепя от експерти на НСБОП, корабът е стигнал до пристанище Бургас, откъдето дрогата е натоварена на камион, за да се разтовари в същата складова база.
Има и хипотеза, която е с източник от Националната полиция, според която кокаинът е бил натоварен на яхта, а на пристанище по Българското Черноморие екипажът е бил ликвидиран, дрогата открадната, а яхтата потопена. Тази версия е отхвърлена от разследването.
Поли Пантев
научава за пратката
След като влиза в страната, пратката в крайна сметка е скрита в складовата база край Благоевград. Много скоро за коката научава и Пантю Тотев Пантев, повече известен като Поли. Той е роден на 6 септември 1961 г. в София и е известна фигура в подземния свят.
Внук е на голям български фабрикант, който оставя внушителни имоти на семейството, върнати при реституцията след 1989 година. Баща му е живял дълго в Италия, създал е там солидни контакти, от които по-късно ще се възползва и синът.
Колкото и да звучи абсурдно за някои, Пантев завършва Духовната семинария преди 1989 г., а след промените у нас се дипломира със специалност Философия. Още преди 10 ноември той заминава за Германия и се връща в родината си през 1992 г. Веднага започва бизнес със създателя на ВИС Васил Илиев.
След като в началото на 90-те силовите групировки се легализираха първо като охранителни фирми,
Поли Пантев започва
да работи за ВИС
Неговата бригада е с офис на ул. "Пиротска" 3, недалеч от дома му на "Пиротска" 57. Там Поли е адресно регистриран през 1983 г.
През 1994 г. мощната по онова време ВИС-1 поема охраната на складовата база "Илиянци" в София.
Само два месеца по-късно обаче охранители от фирмата са уличени в побой до смърт над китайски търговец. МВР отнема лиценза за охранителна дейност. И докато в този момент изглежда, че ВИС прехвърля дейността си върху новосъздадената фирма "Рефлекс", изненадващо за всички се появява застрахователната компания ВИС-2.
Според една справка на контраразузнаването от онова време, с която "24 часа" разполага, гениалната идея за създаването на застрахователната компания е точно на Поли Пантев. През април следващата година обаче
хърватски наемници
застрелват в София лидера на ВИС
Васил Илиев и групировката започва да упада.
Междувременно в България са се завърнали изгнаниците Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака.
Те се укриват година в чужбина, обвинени за въоръжен грабеж в базата на Слави Бинев "Д`ескрим". Оневинени, двамата се прибират у нас и създават СИК, която се изстрелва пред ВИС, не и без солидна политическа подкрепа.
Източници от подземния свят твърдят, че точно Пантев е човекът, поканен да създаде новата групировка. Той е акционер в "СИК живот" чрез фирмата си "Хермес къмпани", но винаги се е ползвал с голяма самостоятелност.
"Застраховането беше сърцето и душата му", казват днес негови приятели. Пантев има и друг легален бизнес. Негова е фабриката за регенерат на гуми в Сливница чрез фирмата "Футура груп", също и цеховете, в които се произвежда айрянът "Балкан".
Запознати твърдят, че по онова време е инвестирал в отглеждането на 15 хиляди декара пшеница.
Според МВР обаче в периода 1997 - 1998 г. Пантев вече е организирал активен канал за хероин от Турция. Както и почти всички родни фигури в наркобизнеса
той работи с братята
Саид, които бяха
изгонени от страната,
а през 1999 г. вече командва много сериозна мрежа от пласьори на средно и ниско ниво.
Всички те носят на безименния пръст на левите си ръце малък златен пръстен. От обратната му страна пише "От Поли". Офицери от спецслужбите твърдят, че пръстенът е решавал проблеми на наркодилърите както в полицията, така и с конкуренцията.
Поли Пантев е умен, изключително комбинативен, но и отмъстителен.
С гнева му оперативни работници свързват смъртта на наркодилъра Николай Котрулев-Ленина. Той е застрелян на 4 септември 2000 г. пред блока на приятелката му в столичния кв. "Надежда".
Източници от НСБОП твърдят, че Котрулев е бил уличекзекуцията на Ленина
е организирана от Полии изпълнена от двама
турски кюрди.Убийството на наркодилъра е наказателно - наемникът оставя около 60 000 германски марки в дрехите му.
Независимо че името му е замесвано в различни инциденти и дори убийства, Пантев е задържан само един път. На 15 юли 1997 г. в луксозния бар "Тримата мускетари" срещу руската църква в София е зверски пребит до смърт италианецът Микеле Раниери.
Чужденецът, брат на мафиотски бос в Италия, предизвиква скандал с група мъже от СИК, като дори прострелва в корема с пистолет един от тях.
В последвалото меле той е убит. Задържани са всички от групичката на СИК, сред които и Поли Пантев. При разследването обаче от обвиняем той се превръща в свидетел и скоро е освободен. В престъпния свят в София върви слух, че след убийството парламентьори от групировката пътуват до Италия и
тушират скандала
с брата на жертватас 250 000 долара
От този момент Пантев няма сериозни проблеми нито с правосъдието, нито с подземния свят у нас. Това продължава до пролетта на 1999 г., когато той организира кражбата на 600-те килограма кокаин.
Научили за дрогата от човек от обкръжението на Пантев, роден в Благоевградско, те влизат в складовата база,
разпломбират
контейнера,
изкарват кокаина
и отново го пломбират.
Много скоро обаче организаторът на "ужилването" лъсва. Това е повече от естествено - никой не може да разпродаде безшумно 600 кг кока. В рамките на около 6 месеца след удара хората на Поли трескаво пласират дрогата на едро. Количеството обаче е твърде голямо...
Основната част от дрогата е изкарана в чужбина. Този най-скъп наркотик е продаван почти на безценица, за да се отърват хората на Поли по-бързо от уличаващата стока.
Според оперативна информация на МВР те са търгували на едро килограм кока на цени като за хероин - между 20 и 30 хиляди германски марки, при положение че иначе цената му в България при такива сделки варира между 20 и 30 хиляди долара за кило. Едно е обаче да си купил дрогата, друго - да си я откраднал.
В престъпния свят се разпространява и една по-различна версия от тази на МВР за грабежа и тя изглежда по-правдоподобна. Хора, запознати отблизо с тези събития, твърдят, че кокаинът е задигнат от мъж с инициали В. М., който разбира случайно какъв товар съдържа камиона.
Уплашен от дръзката си постъпка, той предава дрогата на няколко големи наши наркобоса, между които е и Поли, като уговорката е част от плячката да остане за него. Грешката на Пантев пък е, че отказва да се отчете на организацията и така си навлича гнева й.
Самият Поли не отрича, че такава пратка кокаин е задигната в България, но твърди, че той няма нищо общо с ужилването. На 8 февруари 2001 г. (ден преди да предприеме фаталното пътуване до о. Аруба) той заяви пред "24 часа", че е направил собствено разследване по случая.
Срещата в едно кафене на ул. "Иван Асен" в София бе предизвикана от публикация във вестника няколко месеца по-рано, в която за първи път се съобщи за грабежа на 600-те кг кока и за участието на Поли в него.
Пантев заяви, че кражбата е организирана от един настоящ нарколидер, близък до ВИС, и от един друг, чиято къща преди време МВР атакува с барети. Поли разкри още и някои връзки на групировката ВИС с високопоставени политици от управляващата тогава партия.
В първите 12 месеца след кражбата нищо не смущава покоя на Пантев. Не така спокойно обаче е всекидневието на други ключови фигури, замесени пряко или косвено в дръзката кражба.
Двама от тях са очистени в рамките на месец в края на 1999 година.
Трамплинът Кузо Акулата
Кузман Гуслеков-Чико, или Кузо Акулата, е трамплинът - той е човекът, който организира канала с коката да мине през България. Гуслеков е известен от средите от "Магурата" преди 1989 г.
Изключително изобретателен и комбинативен, Чико се е ползвал и с протекции от най-високо държавно равнище. Чаровният баскетболист е племенник на директора на Второ главно управление на Държавна сигурност генерал Григоров. Приятелката му Мария (Мери) пък е дъщеря на Емил Христов,
секретар на ЦК наБКП по онова време
"Младеж от "голямото добрутро", той започна бизнес с контрабанда на "Марлборо" от Гърция за Италия - спомня си следовател, който навремето го е разследвал. - Криеха цигарите в бордовете на моторни лодки и ги разтоварваха нелегално на италианското крайбрежие."
След 1980 г. и Кузман е привлечен от магнетичния по онова време център за магураджиите - Виена. В австрийската столица красавецът се жени фиктивно за много по-възрастната от него Елфреда Перде и започва необезпокоявано да пътува до Австрия.
Тези визити нямат връзка с любовта и туризма. Гуслеков купува на едро пластмасови електронни часовници от борсите около Виена и ги вкарва контрабандно в България. У нас той ги продава на виетнамските работници в София. Единствено те търгуваха навремето срещу левове със стоки, които се продаваха само за долари в корекомите.
По същия канал, само че в обратна посока,
Гуслеков се разплаща
със злато и промишлено сребро,
крадени от няколко наши държавни предприятия. Трафиканти на стоката са турци и албански шиптъри. Те транспортират благородните метали, скрити между други товари в тирове. По онова време Гуслеков има участие и в популярните цехове за производство на химикалки и бъркалки за кафе.
Ето какво разказва за Кузман зам.-директорът на НСБОП Венелин Великов, който го е и арестувал навремето: "Гуслеков беше много интелигентен, въртеше всички на малкия си пръст. Аз лично знам, че го е излъгал само един сърбин, който успя да му продаде чугунени кюлчета вместо сребърни и Кузман го разбра чак като ги качи пеш на ръце до апартамента си, което беше на петия етаж."
През 1983 г. обаче Гуслеков е задържан и получава 1-годишна условна присъда за валутно престъпление и контрабанда. Малцина знаят, че
по време на разпитите
Чико е бил вербуван от
Народната милиция
"Две години по-късно той изигра голяма роля като агент по оперативно дело за контрабанда на часовници и износ на благородни метали в чужбина - спомня си бивш оперативен работник. - Кузи издаде конкурент, когото задържахме с цял ТИР контрабандна стока в столичния квартал "Лозенец".
Операцията стана точно в разгара на турските атентати и я разиграхме все едно, че отрядник спира случайно тира за проверка. По-късно в подземния свят се заговори, че Кузман е успял да изпразни във Виена банкова сметка на конкурента, когото издаде и прати в затвора."
Кузман обаче е
притеснен, че ще лъсне
като агент, и организира бягство в Австрия,
като в продължение на седмици баламосва оперативния работник, който го контролира, че кара сърф в Балчик. Заедно с него с фалшив паспорт за Виена пътува и приятелката му Мария. Има хипотеза, според която фалшивите документи тогава му е дал самият Емил Христов. Двамата се видяли при конспиративна среща край Панчарево.
В следващите 10-ина години Кузман живее в Германия, Австрия, Австралия, САЩ и Испания. Експерти от НСБОП твърдят, че през този период комбинативният българин създава силни контакти в международните наркоорганизации.
През 1991 г. Кузман се установява в Лос Анжелис. Само година по-късно той вече е първият българин, който участва в сделки на високо ниво за трафик на кокаин от Латинска Америка за Стария континент. Гуслеков насочва пратки и през България. В САЩ той работи с арменци, като
купува коката от
наркокартел в Мексико После я транспортира в контейнери с кораби. Наркотикът влиза през пристанището във Варна - "задния двор на Европа".
У нас стоката се префактурира и пътува към Западна Европа с документи, в които като първоначален източник е посочена България. По този начин вероятността за митническа проверка намалява чувствително, защото стоката вече не идва от рисков район.
В средата на 1992 г. обаче наркоотделът в НСБОП успява да се сдобие с изключително подробна информация за наркоканала на Кузман, както и за хората, които участват в него.
Българските антимафиоти изпращат на колегите си от щатската служба за борба с наркотрафика ДЕА имена, телефони, схеми с местоположението на квартирите на конспираторите.
Така през 1993 г. Гуслеков е принуден да напусне САЩ и се установява в Испания. Според службите ни известно време се укрива в Гърция при певицата Кичка Бодурова.
Тя самата днес упорито отрича тези обстоятелства. "Като ми казахте името, се сетих, че веднъж съм виждала този човек в Лос Анжелис, но той никога не ми е бил приятел", заяви певицата пред "24 часа".
Името Кузман Гуслеков нашумява, макар и само в чужбина, в средата на 1996-а. През март същата година банда отвлича тютюневия магнат Ян Филип Реемтсма и
го държи 33 дни вмазе в германскияград Бремен
Милиардерът е освободен, след като близките му плащат рекордния откуп от 30 млн. марки. Трима от похитителите са задържани веднага и скоро получават присъди.
Чак 2 г. по-късно, през 1998-а, в един хотел в Буенос Айрес е хванат и организаторът на отвличането Томас Драх.
От 30-те милиона откуп немската полиция открива следите само на 3 милиона. Останалите пари според разследването са изпрани от красивата Мария Гуслекова, любовница на Томас Драх, и от още четирима българи. Като
мозък на финансовата
операция
немските криминалисти посочват бившия съпруг на Мария - Кузман Гуслеков.
Той се връща в България заедно с новата си приятелка Криси в началото на 1998 г. "Завърнах се заради баща ми, който вече е много възрастен. Искам да си осигуря старините,
ще инвестирам в имоти
и ще стана рентиерФ,
разказва той на приятелите си. И действително половин година по-късно вече притежава освен жилището в центъра на София на "Гургулят" 19 три апартамента на китната улица "Бигла" в столичния кв. "Лозенец" и един на бул. "Джеймс Баучер" срещу хотел "Кемпински-Зографски". Гуслеков започва да строи и вила в курорта Свети Влас до Слънчев бряг. Той обаче така и не успява да я види завършена.
От прибирането си в България до убийството Кузман напуска само веднъж страната с истинския си паспорт, при това само за един час, показва справка в компютрите на МВР.
На 14 март 1998 г. в 19 часа той влиза в Македония през ГКПП Гюешево и се връща обратно час по-късно. Оперативните служби предполагат, че Гуслеков е сключил там някаква сделка, за която нямат данни.
Има обаче доказателства, че през същата година, а и през следващата Кузман е ходил няколко пъти до Испания заедно с Роберт Стефанов.
Това личи и от снимките, които двамата си правят в испанския курорт Марбея, където Кузи има апартамент и яхта. Тези пътувания обаче не са отразени в компютрите на МВР по граничните пунктове, показа проверка на журналисти - най-вероятно той е напуснал страната с фалшиви документи.
Последната сутрин наКузи Акулата
Кузман Гуслеков става рано сутринта на 27 октомври 1999 г. Той ще пътува с архитекта си до Свети Влас, за да види как върви строежът на вилата. Кузман бърза да се върне, защото предната вечер е поканил на спагети и червено вино вкъщи приятелите си Огнян Минчев-Бурката (сега продуцент в Холивуд), Михаил Вангелов и Светослав Миленов-Боксьора.
Последният стана известен, след като преби в центъра на София депутата от СДС Асен Агов и същата вечер обяви пред приятели в заведение, че тази седмица няма да се излъчва "Панорама". "Защо, бе?!" - попитали го те. "Защото пребих Гарелов!" - отвърнал им Боксьора.
Около 21,50 часа на 27 октомври приятелите вече чакат Кузман в дома му, като изключим Боксьора, когото Николай Маринов-Малкия Маргин е повикал по мобилния телефон за трансфер на някакъв футболист от "Славия". Преди това Боксьора е изпратен от Кирил Киров-Японеца да занесе някъде някакъв документ. Това си спомня по-късно приятелят на Кузман Роберт Стефанов, който на този ден (27 октомври) се прибира от Турция с Японеца. Два дни по-рано двамата се срещат в Истанбул.
По ирония на съдбата точно Светослав Миленов-Боксьора е първият, който малко по-късно в същия ден вижда трупа на Кузман.
Докато Боксьора урежда трансфера, Гуслеков откарва архитекта до дома му, пазарува щедро за гостите и около 23 часа вече е паркирал джипа си на "Гургулят" 19. Хваща торбите с вино и мезета и хуква към третия етаж, без да подозира, че убиецът го чака на площадката на втория. Когато Кузман преполовява стълбите, наемникът изскача пред него и го прострелва в гърдите. Докато раненият се олюлява,
убиецът стреля в челото
и във врата му,
а когато Гуслеков пада по очи на стълбите, е доубит с изстрел в тила. Минути по-късно на мястото се появява Светослав Миленов-Боксьора.
Той се качва в дома на Кузман и казва на приятелката му какво се е случило долу. Звъни и на Киро Японеца, както ще установи разследването.
Кузман Гуслеков е застрелян с 9-милиметров пистолет - най-вероятно "Макаров" или "Стечкин". Стрелецът оставя
гилзите на площадката
Те обаче не довеждат разследващите до наемника и днес, повече от 3 г. по-късно, делото е спряно. При подобни мокри поръчки, убиецът остава неразкрит, ако не бъде хванат веднага, обясняват разследващите.
Никой от свидетелите и приятелите на убития не помага да бъде разбулена тайната. Всички те са изключително изненадани от атентата. Твърдят, че Кузман е бил много доволен от живота и не е бил заплашван. "Ако го бяха заплашвали, със сигурност щеше да ми каже", казва пред следствието и Светослав Миленов-Боксьора.
Между приближените на Гуслеков обаче вече има силно напрежение. Първите заплахи идват на погребението на Кузман и са насочени срещу приятеля му Роберт Стефанов. След смъртта на Кузи той изпада в депресия и не крие, че много се страхува за живота си.
Кузман (вдясно) и Роберт на яхтата и в заведение в Марбея (на снимката вдясно). Това пътуване на Гуслеков не е отбелязано в компютрите на МВР.
Делът на Роберт
Роберт Стефанов е застрелян също с 9-милиметров пистолет на 23 ноември 1999 г. пред бл. 10 в софийския кв. "Сухата река".
Той е близък на Николай Маринов, известен като Малкия Маргин, и на Кирил Киров-Киро Японеца.
В началото на 90-те години Роберт се занимава с търговия с петрол и с цигари с Малкия Маргин. "Познаваха се от деца. Маргина навремето живя година у нас, когато още бяха боси и голи - спомня си майката на Роберт Виенка Стефанова. - Аз обаче никога не съм знаела какво правят. Моята работа беше да ги посрещна и да им сготвя."
Тя не е подозирала какъв точно е бизнесът на Роберт, защото разбира чак след смъртта му, че в края на 90-те той е вече крупен бизнесмен и дори
съдружник на създателя на "Олимп"
Славчо Христов
В годината, когато става кражбата на кокаина, и във времето на трескавата й разпродажба Роберт пътува 3 пъти до Испания - през януари, май и през септември. На 11 октомври той лети със самолет за Германия, а 5 дни по-късно се връща в България през ГКПП Калотина с чисто ново БМВ. Това е предпоследното пътуване на Стефанов в чужбина.
Сутринта на фаталния 23 ноември Роберт се обажда по мобилния телефон на Поли Пантев и си иска своя дял от голямата сделка, разказват пред разследващите очевидци.
"Ще получиш
вестници!"
- му отвърнал гневно Пантев. Това според жаргона на подземния свят означава "Ще бъдеш убит!"
Следобед Роберт отива, придружен от охраната си, в испански ресторант на гърба на Първо РПУ. Там го чакат приятелката на Кузман Криси и Бурката. По-късно другите на масата ще разкажат, че са пили уиски и първоначално не са доловили някакво напрежение у Роберт.
Точно в 17,23 ч обаче някой му се обажда по телефона. Роберт се ядосал, обърнал на масата чаша с питието и промърморил ядосано: "Кузи... Кузи!" После обявил пред другите, че брат му, който е
наркоман, е изпаднал
в абстинентна криза,
и тръгнал към дома си. Два пъти по пътя звънял на различни номера от GSM-а си. Едното позвъняване е било до дома му, засича по-късно МВР.
Днес обаче майката Виенка е категорична, че те не са викали Роберт вкъщи заради брат му. "Ние никога не сме го занимавали с тези проблеми. Някой му се е обадил, за да го подмами", смята тя.
Стефанов има двама бодигардове - Сотир - племенник на Киро Японеца, и Николай Драгиев, бивш полицай от Шесто РПУ в София. С тях се прибира в дома си в "Сухата река". Тримата стояли там около 30 минути.
Майката на Роберт Виенка разказва, че минути преди да излязат отново, племенникът Сотир влязъл в банята, за да говори по мобилния си телефон. Тя се приближила на пръсти и го чула да казва на някого: "След 5 - 10 минути слизаме долу." "Точно след толкова излязоха от жилището", твърди Стефанова. Тя попитала Сотир: "Ти с кого говори?", а той й отвърнал: "С майка ми." На очна ставка по-късно в следствието
Сотир ще твърди, че
Виенка Стефанова лъже
Така или иначе скоро тримата излизат от блока. Отпред върви Сотир, а зад Роберт - Николай Драгиев. В този момент се случват твърде странни неща, а показанията на двамата бодигардове са противоречиви и отхвърлени от някои експертизи по делото.
Според Сотир и Николай под козирката на входа стоял човек. "Ти какъв си, бе! Какво правиш тука!" - започнал да го блъска Сотир. Тогава според показанията на племенника на Киро Японеца непознатият извадил пистолет, извъртял се и стрелял - първият куршум облизал главата на Николай Драгиев и се забил в стената отзад. Втория улучил също в главата Роберт Стефанов, като оловото пронизало главата му през тила.
Сотир твърди, че стрелецът е гърмял от около метър от главата на жертвата. Две съдебно-медицински експертизи обаче са категорични, че дулото на пистолета при изстрела е било на около 4 см от главата. По светло-кафявото кожено яке на Роберт дори има белег от натиска на пистолета.
Това според разследващите доказва категорично, че Роберт е убит от упор. Хаотични са показанията на бодигардовете и за това, какво се е случило след екзекуцията, когато двамата хукнали да гонят убиеца. Жена от близък блок е станала свидетел на сцената, но от страх отказва да даде показания.
Движението на хора са видели и мъж от същия блок, както и двама катаджии, които са били на булеварда до спирката.
Пазач от близкото училище е видял бегло стрелбата, докато е минавал с кола по булеварда. Той направил завой по близката пряка, опитал да настигне убиеца, но след като го изгубил, се върнал на мястото. Там в този момент Сотир държи в ръце ключовете от новото беемве на Роберт, но отказва да го закара в болница, докато на мястото не пристигне Киро Японеца. Тогава пазачът качва простреляния в главата Роберт и подкарва бързо към най-близката болница - ИСУЛ.
Новината за покушението Кирил Японеца получава в същия испански ресторант, където през деня е бил и Роберт, твърдят източници от МВР. Тези, които го информират, му казват, че Роберт още диша. Това, че жертвата е още жива потвърждават и хората, които са го возели към Исул. "Гръдният му кош мърдаше, хъркаше", разказват те.
И до днес обаче остава загадка кой е третият мъж в колата, който пътувал с жертвата на задната седалка към болницата. Това не е установено нито от МВР, нито от следствието.
В ИСУЛ се разиграва странна сцена... "Много скоро се появи Киро Японеца. Беше бесен започна да крещи:
"Убиха най-добрия ми приятел!
Това го извърши оня кривокракия! Видели са го на мястото!", разказва Виенка Стефанова. (Японеца има предвид Николай Маринов. Няма обаче никакви данни Малкия Маргин да има нещо общо с покушението, показа проверка на "24 часа" в МВР и следствието - б. р.)
След като разбира, че Роберт е още жив, Японеца се опитва да влезе при него в шоковата зала. "По-малкият ми син Цветелин обаче не го пусна вътре - спомня си Виенка. - В това време в коридора настана голяма суматоха, дойде и жена му на Киро,
тя пищеше и се наложи да й бият инжекция,
стана голяма бъркотия и извикаха полиция."
В болницата пристигнат униформени с шефа на Криминална полиция в Пето РПУ, който днес вече е пенсионер. Те закопчават групата и ги закарват в сградата на столичната полиция. И до днес не е ясно защо задържаните не са писали обяснения там.
Непосредствено след разстрела от мобифона на Роберт някой е позвънил на човек в Хърватска. По принцип телефонът е бил у Сотир. Разследването е установило, че след убийството той е трил номера от паметта му. Дори е опитал да скрие апарата.
Скоро след погребението Киро Японеца съобщил на близките на Роберт, че той има пари в банков трезор. Наследниците вадят отвътре 23 000 германски марки и 73 000 щатски долара. Освен тях жертвата им оставя новото беемве и жилище на ул. "Екзарх Йосиф". То обаче е купено от родителите му. Така че днес малцина могат да кажат дали парите в трезора са от бизнеса с цигари, петрол или пък дял от трескаво разпродадения кокаин.
За офицерите от спецслужбите, които работят срещу наркотрафика и терора, няма никакво съмнение, че Кузман и Роберт са очистени заради кражбата на 600-те кг кокаин.
Роберт най-вероятно е бил убит, когато са се делили парите от плячката и е трябвало да се отстранят свидетели на това как точно е ударена пратката и по какъв начин е пласирана. Ето какво още казва майка му Виенка: "Поли Пантев и Киро Японеца убиха детето ми. Роберт никога не е бил близък с Поли. Той беше приятел с Кузман, но го познаваше от около година."
Кузман Гуслеков-Чико не е бил замесен в кражбата. Най-вероятно смъртта му е поръчана от собствениците на кокаина в чужбина заради неизпълнения ангажимент по пратката.
Не е изключено и с убийството му българските мафиоти, които са задигнали дрогата, да са искали да скъсат връзката с картела в Колумбия.
След разстрелите на Роберт и Кузман настъпва затишие, което продължава до 18 юли 2000 г.
Този ден обещава да бъде спокоен, слънчев и горещ - парламентарна делегация се завръща с добра вест за българските медици в Либия, а премиерът Иван Костов прави първа копка на новия граничен пункт с Гърция Илинден.
Нищо не предполага, че още преди обяд в София двама наемни убийци ще използват за първи път у нас
гранатомет заразчистване на сметки в градски условия
Около 11,20 часа петима яки мъже наобикалят входа на жилищен блок на ул. "Чавдар Мутафов", пряка на "Симеоновско шосе". Двама застават до входа, трима - около паркираните отпред два черни джипа "Мерцедес". От сградата излиза млад мъж, облечен в черни бермуди и черна тениска "Найки".
На пръв поглед двата джипа изглеждат като две капки вода. Мъжът обаче се оглежда набързо и се шмугва в този, който носи регистрационен номер RT52W от малкото немско градче Ройтинген. Изборът е повече от логичен - този джип е брониран, а мъжът е Поли Пантев.
Той добре знае, че животът му е силно застрашен заради неотчетения краден кокаин. Бронираният джип е докаран седмица по-рано от Германия. Когато и последната му врата хлопва, кортежът се отправя с висока скорост към центъра на София.
В същото време на няколко километра оттам в храсти срещу входа на зоологическата градина двама мъже нервно са се вторачили в движението по бул. "Симеоновско шосе". Единият стиска в ръце гранатомет. В момента, в който двата джипа приближават, мъжът вдига армейския РПГ и натиска спусъка.
Снарядът от това оръжие пробива без проблем бронята на танк и развива адска температура, която стопява всичко наоколо, без да броим мощния взрив накрая. Джипът на Пантев е на по-малко от 10 м от върха на снаряда и смъртта на хората вътре изглежда неизбежна.
Наемникът обаче със сигурност не е стрелял с гранатомет в казармата и точно късото разстояние до мишената става причина за провала му.
Снарядът облизва предния капак на джипа, профучава над главата на багерист, който работи наблизо, и тупва, без дори да се взриви, до входа на зоологическата градина. Наблизо има автобусна спирка и родилен дом.
Шансът на Пантев,на родилките и нахората от спирката
в този слънчев ден е, че за да се взриви в мишена, снарядът за РПГ трябва да се активира в процес на "бойна готовност". А това става след 15-ия метър от мястото на изстрелването. Експертиза по-късно доказва, че атентаторите са обстрелвали джипа на Пантев от 6-7 м разстояние.
„ъндърграунд-медия” със специалното съдействие на покойният вече писател Георги Стоев
Няма коментари:
Публикуване на коментар