ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ: УПРАВЛЯВАТ НИ БЕЗДУШНИ И АЛЧНИ СЪЩЕСТВА!

Веселин Стаменов – писател, журналист, издател. Доказано име в съвременната ни литература и журналистика. Доказва го работата му, мнението на многобройните му читатели. Автор е на седем книги – четири, от които дори са преиздавани два пъти.
/„Раждането на тигровата акула” Пътека от змийски кости” , Убий Путин – част 1 и 2/ От книгите и статиите му извира скандала, разкритието, смелостта… Един от „ активните борци за свободното слово днес..”, сам се определя той с доза ирония. Доскоро приемал кариерата си на „честен драскач” като хоби, но сега тя вече е „лична кауза” в съзнанието му. Издържа се от бизнес и хонорари от творчеството си. Определян е като „явление” в гилдията, според доказаният експерт и критик Стоян Вълев /knigi-news.com/. „Стаменов е един от малкото пишещи в България, наложил свой личен стил”, пише негов фен в интернет форум. Първият му редактор го нарича „не шлайфан диамант, който времето ще изшлайфа...” Вижда се, че е бил прав.
Днес Веселин Стаменов показва ново лице в творчеството си - документалното. На 28.09.2010 г., вторник, по всички вестникарски будки, павилиони и места, където се продават вестници и книги излиза новото му произведение – БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ.
Книга, чийто думи болят, чете се на един дъх, а след това въздух не ти стига. Това е поводът да се срещнем с автора Веселин Стаменов и да поискаме отговор – защо?


- Г- н Стаменов, защо ще ни боли от книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ?

- Мотото на документалния роман е „Забранен за хора без сърца, за всички останали е задължителен”. Време е ние хората, обществото да започнем да си решаваме проблемите заедно, колежке. Време е сами да се разтресем и да осъзнаем, че онези горе няма да ни ги оправят. А в страната ни има много наболели проблеми, както знаем всички. Те болят наистина, а тази болка става все по-силна. Точно за това казваме, че от книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ ще ви заболи. Тя описва един социален и доста сериозен проблем, който за мое съжаление се подминава мълчаливо от хората. Той е назован в самото име на книгата – безследно изчезналите деца на родината, което я прави лицето на този проблем. Определено не е приятно, нито лесно да напишеш подобна книга, но по някога емоцията побеждава разсъдъка. Направих я и не съжалявам. Виждам, че тя вече събужда доброто у хората.

- Добре, питам те направо. Според теб книгата ти ще промени ли нещо по този така наболял проблем или ще е поредната доза емоция и после всичко ще се забрави…

- Едно от най-силните качества на книгата като културен артефакт е нейната вечност. Всички знаем, че тя доста трудно може да бъде похабена или затрита… Говоря като концепция, тираж и идея, не като индивидуално книжно тяло. Книгата е постоянна емоция. За мое щастие десетки хиляди къса от нея ще полетят по всички точки на България, което ще и даде сила. Тя не е рекламен клип, пиеса, филм…, които са по-силни, но се изживяват на момента. Книгата се изживява много дълго, вечно… Пуснеш ли я веднъж, тя заживява свой собствен живот. Вярвам, че тя ще промени нещо… Вярвам в силата на книгата си. И вярата ми не е утопия.

- Апелираш сами да си решаваме проблемите, защото онези горе няма да ни ги решат. Нямаш доверие на властта…?

- Аз съм човек, който прави анализ от факти, не от приказки. Доверието се подарява на този, който го заслужава и си го спечелва. Срамно е да се тупаш по гърдите, че си хванал шайка бандити, а не си направил нещо, за да намериш едно отвлечено дете. Говорим за деца, бе хора. Не говорим за стока или нещо друго… Говорим за деца. Моят съвет към властта, която и да е тя, е да вземат тази книга като настолен учебник по човечност. Това е основното нещо, което им липсва в работата, не е нито опит, нито е ценз… трябва им сърце. Те го нямат. Управляват ни бездушни алчни същества, мислещи за кариера и властта, т.е. за своя задник. Това на какво ви прилича – на животински инстинкт. Такова нещо не може да ти реши проблема – може само да го задълбочи.

- Значи на съвестта на държавата висят десетките безследно изчезнали деца на България?

- Да. Но и ние като общество не сме невинни. Оставихме политиката да стигне прекалено далече. Огледайте се! Стигнахме до ситуация властта да не се печели, а да се купува. Само срещу суми от 50 до 100 лева на глас ставаш държавник. Това какво ти показва – системата няма нужда от мислещи и свободни хора. Ще дойде време те дори да станат излишни. А това вече е страшно. Спасението е само едномислещите и свободни хора да се обединят. Една такава кауза като БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ, може да ги обедини. Аз мога само да пиша и за това написах книга, друг може да пее нека направи песен, трети сайт, четвърти нещо друго… Нека заедно с децата си да спасим и себе си!

- Добре, г-н Стаменов, книгата ти назовава проблема. Наистина болезнен проблем. Но тя дава ли някакво решение на този проблем?

- Дава, разбира се. И всеки може да го разбере като прочете книгата. Това, което можах да направя и да намеря по случая го направих. За пример мога да дам разговорите ми с мой приятел инспектор от СДВР, който е един от консултантите ми към книгата. Неговото мнение като експерт е, че шансът едно отвлечено дете да бъде отрито в първите шест часа от отвличането му е 70 към 30 за положителната развръзка. Защо това не става обаче в повечето случаи… Трудно е да говоря за това, но ще го кажа. Истината се крие горе на върха на копието - системата. Когато отвличането на дете е част от схема, то схемата със сигурност има своя закрилник в МВР. Има и много случаи, когато сигналът за отвлечено дете се подценява от полицията. Това е личен, а не неин проблем. Изобщо полицията в страната ни е инструмента на властта и тя служи пряко на нея, а не на народа. Това не е слабо място в системата, а система за контрол над хората от управляващите. Да, книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ показва, че и ние като нация безследно изчезваме, претопени от интересите на властта. Решение на проблема има. Търсете го в редовете на книгата.

- Последната ти книга излезе в средата на 2008 г. Това означава ли, че две години си работил над тази книга…

- Не, в никакъв случай. Работя над доста проекти... Скрих се за две години от арената на съвременната ни литература, не за да почивам, а за да узрея. Тепърва ще лансирам на пазара двегодишния ми труд. Най-големият заряд на един творец е времето и тишината. Историята го доказва. Реших да си ги подаря и двете. През този период времето отся качеството на труда ми. Книгите ми не спряха да се продават, нито името ми беше изтрито с парцала на забравата. От тази гледна точка мога да кажа, че се доказах пред себе си.

- Ще издадеш ли тогава нещо за бъдещите си продукти. Ще продължиш ли със каузите и специалната тематика?

- Ха, тази книга не доказва ли, че съм непредсказуем! Очаквайте неочакваното...

Скайп интервю

Деси Монева

СКАНДАЛ! В БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ОТВЛИЧАТ ДЕЦА ЗА ОРГАНИ!

Кошмарът от 90-те години се завръща с пълна сила, защото бандити отвличат млади и здрави момчета, след което ги разфасоват и продават органите им в чужбина,, пише razkritia.com. Само миналата година близо 800 българи са изчезнали и съдбата им е почти идентична. Милионерите вече са по-спокойни, защото техният кошмар свърши с разбиването на организираната престъпна група „Наглите“. Сега идва ред на обикновените хора, които все по-често стават жертва на поредния бандит, решил да забогатее от този страховит бизнес разкрива книгата „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ“ .Преди известно време безследно изчезна 23-годишен младеж – студент в столицата. Петър Владимиров бил перфектната мишена, защото момчето е млад, физически здрав и висок над 180 см. Похитителите винаги избират момчета като него, за да могат да използват органите му. Друга жертва на тази мафия е Аспарух Бакалов, който работи като главен готвач в известно столично заведение. Една вечер той решава да придружи приятелката си до дома й и оттогава е в неизвестност. Баща му Петър Бакалов е убеден, че той е отвлечен от продавачи на органи. Родителят намира колата на сина си три седмици по-късно и казва: „Полицията не свърши никаква работа! Аз я намерих сам в квартал „Надежда“. Ченгетата дойдоха и казаха, че е внимателно почистена и няма никакви отпечатъци. Дори на детето и приятелката му… Това не е ли насилствено? Вече мина една година, а него го няма. През това време по същия начин изчезнаха още много млади, добри и здрави момчета. Все младежи изчезват, което е сигурен знак, че става въпрос за трафик на органи“, споделя той. В момента най-застрашени са студентите, които продават семенна течност, за да изкарат някой друг лев, и ромите, които дават кръв. Бандитите не се интересуват дали жертвата е българин, циганин или турчин. Най-важното изискване е те да бъдат здрави, а информация за това получават от клиниките, където на спермо и кръводарителите им са правени редица изследвания за всякакви болести. Твърди се, че срещу определена сума всеки може да се добере до тези данни, за да разбере кои хора могат да бъдат потенциални донори. По последна информация белият дроб се продава за около 115 хил. долара, бъбрекът – за 92 хил., а сърцето – за 57 хил. долара. Всяка година милиони хора по света се нуждаят от трансплантация на органи и често умират, чакайки. Други избират зловещата спасителна алтернатива и си купуват нов живот „на черно“. Запознати твърдят, че този бизнес е невероятно печеливш, защото дори мъртвото, разфасовано тяло струва цяло състояние. От пресни мъртъвци се взимат стави, роговици, кости и много други ценни съставки. Съветваме ви да бъдете по-внимателни с хората, които сте се запознали скоро. Неофициална информация сочи, че хора от канала за органи се запознават с млади момчета и момичета и влизат в компанията им, за да разберат кои ще бъдат бъдещите жертви на търговията с органи.

Днес и Утре - http://dnesiutre.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d0%bb-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%be/

МУРГИНА ИЗНЕСЛА ПАРИТЕ НА ДОГАН!

Милионите, откраднати от държавната хазна, около които бе замесено името на бившата вече шефка на НАП Мария Мургина били изнесени от страната дни преди скандала, научи “Папарак” от достоверни източници. От тях научаваме още, че повечето откраднато ДДС са от фирми, познати в нарочените схеми на Ахмед Доган. По всяка вероятност щяло да се окаже, че Мисис НАП 2009 е била просто личният счетоводител на Сокола, анализира се още в информацията. Тя само отговаряла за контрола и трафика на парите и в последствие за тяхното изнасяне. В момента те са били разпределени стратегически из клонове на известни банки предимно в офшорните зони на Европа така че да бъде почти невъзможно тяхното проследяване. Известни познавачи по темата споделят че отдавна подозирали топлата връзка Доган – Мургина и дори .осъзнавали че той е нейният чадър закрилящ я от закона.
Сокола няма регистриран законен бизнес. Няма други доходи освен депутатската си заплата, която обаче получава само отчасти, тъй като много рядко благоволява да стъпи в парламента. Това не му пречи да обитава сараи в размер на средно голямо училище, да си купува яхта и да се заканва да си купи и летяща чиния, да демонстрира разкош, който би прилягал повече на султана на Бруней, казват още в анализът си те. За тази работа той си имал такива като Мургина и много други хора в изпълнителната власт за които тепърва щяло да започне да се говори.

София
Деси Монева

ИНСУЛТ ПОКОСИ БАЩАТА НА ИЛИЯ ПАВЛОВ?

Ужасен слух от морската ни столрица стигна до ушите на сторличните клюкари. Той носи със себе си мълвата че известният мастит бизнесмен Павел Найденов баща на покойвият бос на “Мултигруп” Илия Павлов е получил ит.нсулт. З ащастие ударът бил лек и в момента Найденов се въмтановявал с собственият си апартамент на “Гранд Хотел Варна”, където той е несменяем член на борда. Пред това възрастният човечец престоял няколко седмици в бълница след като една вече просто се струполил във фоайето на хотела и моментали бил закаран в болница. З ащастие днавременната намеса на докторите също била от значение. Ударът бил лек и по всяка вероясност ще бъде и без последствие, твърди се още в информацията. От тук нататък медиците забранили всякакви емоции на Найденов и му предписали ежедневна почивка.
Столичните близки и приятил на бизнесмена отказаха коментап.р по случая като нито товърдиха нито отрекоха информацията.

МРЪСНИТЕ ТАЙНИ НА ВАЛЬО ТОПЛОТО!

ЕВГЕНИ МИНЧЕВ ПЕРЯЛ ПАРИТЕ НА ТОПЛОТО!
Скандалният директор на „Топлофикация” е бисексуален!?
Паркетният лъв е сутеньор №1 в държавата!

Тлъст пай от откраднатите милиони на бившият директор на „Топлофикация – София”, Валентин Димитров, били изсмукали през пръстите на светският лъв Евгени Минчев. Пряк свидетел по делото чието име се пази в тайна, разказал пред съдиите че солидна сума от касите на столичното отоплително дружество минала в банковите сметки в две от фирмите на Минчев. Едното от юридическите лица на зализаният бретон предлагала кетъринг услуги а другата била с PR – дейности.
Минчев не един път организирал вип частни партита на Топлото, на които водел млади момчета за гей оргии. Публична тайна била бисексуалната наклонност на Димитров, поне за служителите на държавното акционерно дружество. На въпросните партита скъпият алкохол се леел с вани, кокаинът се шмъркал като за световно, правени са калигулски оргии а Минчев смирено и ловко прибирал няколко десетки хиляди лева от данъкоплатците в джоба си.
„Минчев, има връзки на високо ниво. Те го пазят. За това никой не го пипа. Той знае много пикантни тайни за хора от властта. Той е най – големият сутеньор в държавата…” притеснено разказал свидетелят пред Темида. За съжаление обаче в случая ставало въпрос за дума срещу дума, сделките на Минчев с „Топлофикация”АД били напълно законни и с платени данъци. Така че не можело да бъде уличен в каквото и да е престъпление, а по делото на Валентин Димитров вече имало влязла в сила присъда.

ВАЛЬО ЗЛАТЕВ ВЗЕМА ПЛОВДИВСКИЯТ ПАНАИР!

Работна група към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма се заема със сделката, след която Международният панаир стана собственик на бизнесмена Георги Гергов, съобщи енергийният министър Трайчо Трайков. Първ това обаче го направи вашият вестник “Папарак” дни преди Трайков да посмее да си отвори устата.
Зам.-председателят на БСП Пловдив и туристически бос е мажоритарен собственик в дружеството чрез свързани фирми с дял от почти 51 на сто, въпреки че панаирът е в забранителния списък за приватизация и парламентът не е давал санкция за промяна на това положение.
„Това е една от „работните ни площадки" в министерството, вече се знае официално. Изключително важно е да се изясни точно какво и защо е ставало", каза Трайков и допълни: „Това е една от най-странните сделки през последните години. В момента държавата няма мажоритарно участие и дружеството дори отказва да дава информация, която им се изисква от министерството." След направено щателно проучване на агенти на “ъндърграунд-медия”, стана ясно че най – вероятният собственик след като Герго ще биде изхвърлен щял да бъде премиерският приятел Вальо Златев. Специалисти шушукат че било видим факта че босът на “Лукойл” имал претенциите да превземе бизнеса на Гергов. Още повече че по непотвърдена информация на “Папарак” зад предполагаемия купувач на „Слънчев ден"собственост на пловдивският олигарх стои шефът на „Лукойл България" и считан за един от най-богатите българи Валентин Златев, а със сделката Гергов целял да си „купи индулгенция" от новата власт. Видимо обаче не успял...

СКАНДАЛ! МИТКО БЕРБАТОВ : МОИ КОЛЕГИ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ СА МИ ГОТВИЛИ АТЕНТАТ!

„Зад всички опити да бъде нарушено моето финансово, емоционално и физическо състояние стоят мои колеги от българския национален отбор”, това заяви в интервю за официалния сайт на „Манчестър Юнайтед” футболната ни звезда Димитър Бербатов. „Роден съм в страна, в която завистта и злобата са чувства по-силни от приятелството и чистото човешкото отношение. Лично мое разследване доказва, че хора, които съм смятал за свои приятели, всъщност ми мислят най-лошото. Но аз няма да предприемам нищо срещу тях. Ще правя това, което мога най-добре, а именно да играя футбол, за да ги победя!” Откровенията на Бербо дошли по повод зададен му въпрос за многобройните слухове, които се появиха около личността му, свързани с пристрастяването му към дрогата, рекети и дори заплахи за живота му. Той е убеден, че всичко това е дошло от болните мозъци на колегите му в България и нямал никакви притеснения за себе си.

НА 28 СЕПТЕМВРИ /ВТОРНИК/ ИЗЛИЗА КНИГАТА БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ!

НА 28.09.2010 ГОДИНА ПО ВСИЧКИ ВЕСТНИКАРСКИ ПАВИЛИОНИ, БУДКИ И МЕСТА КЪДЕТО СЕ ПРОДАВАТ ВЕСТНИЦИ И КНИГИ ЩЕ БЪДЕ
КНИГАТА БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ.

ОЧАКВАЙТЕ Я!

47 случая на безследно изчезнали деца са регистрирани от полицията само през миналата година. Към началото на 2009 г. четири от тях са останали неразкрити.
Най-много от безследно изчезналите са жертва на нещастен случай. Специалистите отчитат обаче, че все по-често деца стават жертва на трафик. Тогава помага партньорството с Интерпол.
"Трафикът не е задължително да почне още тук, възможно е това дете да тръгне включително и със своите близки, да живеят и да работят и реално там да се случи трафикирането", коментират още служители на Криминална полиция.
Доста работа на звеното за издирване напоследък създават и отвличанията с цел сватба. "Когато женихът си хареса булка, качва я в колата, закарва я в съседното село, родителите реагират и тръгваме по тези горещи следи - в каква кола, какъв е номерът, какво се случва", разказват от МВР.
Мода в последно време са и т.нар. родителски отвличания. При тях най-често съвсем малки деца стават жертва на споровете между собствените си родители.
Полицаите се оплакват, че често от неудобство родителите не казват цялата истина. Така те пречат на разследващите, защото в семейството, поведението и средата е отговорът къде е детето. В най-добрия случай ще се окаже, че става въпрос за сърдит тийнейджър. В най-лошия - за безследно изчезнало дете.
"Има автоматизирана система, където децата се залагат веднага за издирване, когато има съмнение, че детето може да е изведено зад граница. Веднага се предприемат съответни действия с Гранична полиция", посочват още криминалисти. Случва се да няма резултат с години, но полицаите не се отказват. Дори сега продължават да работят по случай отпреди 30 години. У нас обаче няма техника, която да „състари" детето и да покаже как би изглеждало пораснало.
Неправителствена организация в САЩ безвъзмездно помага на нашите полицаи. За целта се изпраща набор от снимки на роднини в различна възраст.
МВР няма информация досега у нас да са отвличани деца за откуп. Те обаче са най-лесните жертви на престъпления. За единен телефонен номер за изчезнали деца във всички европейски страни настоява Европейската комисия от 2007 година. Поредният призив беше отправен преди месец. Телефонът засега е активиран само в няколко страни, в България тече подготовка.

ГОНЯТ ДОГАН ОТ ПАРЛАМЕНТА!

Група депутати искат Сокола вън от парламента, заради нарушенията му!
Парламентарна група от предимно млади депутати от “ГЕРБ” и представители на “АТАКА” се обедини в кулоарите на Народното събрание с обща кауза - да изхвърлят колегата си Ахмед Доган от мястото му там. Това заяви пред наш репортер младият народен представител Георги Андонов, който оглавява и инициативния комитет. По неговите думи било крайно време на този човек да му се покаже, че не е на върха на държавата, както той и хората му си мислят. След като един човек отсъства дълго от работа и с години е предупреждаван да не го прави, а той продължава, е редно да бъде уволнен. Като начало младите ентусиасти обмислят да инициират народен референдум по темата и вече се допитват до някои медии за подкрепа. За наше голямо щастие и вестник “Папарак” е сред тях. Ние с нетърпение очакваме предложенията на народните представители и с радост ще ги изслушаме, защотото като млад екип и ние смятаме, че е крайно време вече народът да си влезе в ролята на роботадел на властта и да вземе да наказва за грешките и нарушенията подчинените си.

ДОГАН КУПУВА СЛАВИ ТРИФОНОВ?

След Ирена Кръстева, Кеворк, Иво Инджев… Сокола купува и прима патриота!
Лидерът на Движението за права и свободи - Ахмед Доган иска да сложи ръка на средствата за масова информация в България, твърдят браншовите специалисти, след като интересен слух броди из тяхната гилдия. В него се твърди, че Доган е провел среща с Дългия, на която двамата са декларирали желанията си за обща работа. Само преди седмица Слави Трифонов обяви в нарочно интервю пред неизвестна медия, че за него Доган е истински политик. Това буквално взриви всички негови близки и наблюдатели. Не един път Слави е използвал ефира си, за да плюе ДПС и Доган, напомнят те. Сега обаче след серията негови провали било видно, че той е отчаян отвсякъде, не стига ами се чува, че и финансово бил доста зле. Явно е видял избавление в парите на Доган, който бил явно единственият склонен да го издържа.
Ако все пак се окаже, че Трифката е новият подчинен на Доган, това означавало само едно, че Сокола иска тотален контрол над средствата за масова информация. Запознатите напомнят, че преговори с медийните му босове водеха и Кеворк Кеворкян, Иво Инджев и дори Пешо Блъсков, който обаче смени посоката и зави около кръговете, близки до новата власт.
По всяка вероятност от новия сезон Трифонов ще започне тотална пропаганда срещу Бойко и постоянно щял да хвали Доган. Това тотално щяло да унищожи кариерата и бизнесът му, убедени се негови фенове, които заявяват, че ако това се окаже истина, за тях шоуто му няма да съществува.

КОВАЧКИ ПОРЪЧАЛ БРЕНДО!?

Евелин Банев стои зад скандала с енергийния бос!
Това говорят наши хора в ъндърграунд средите след като стана ясно, че олигархът го грозят до пет години затвор. Прокуратурата и Националната агенция по приходите насочиха дулата си към бизнеса на Ковачки и това буквално го извадило извън равновесие, още повече че на маститият бизнесмен напоследък изобщо не му върви и в личен, и в професионален план. За никого в подземния свят не е тайна кой стои зад тази акция. Не отдавна вестник „Папарак” пръв писа, че апетити за бизнеса на Ковачки проявявал известният добре облечен бизнесмен Евелин Банев – Брендо. Той не еднократно е правел постъпки за влизане в енергийния бизнес и дори е сочен като нов енергиен олигарх. Подземните играчи вярват, че той имал сериозен гръб от новата власт и за момента нищо не можело да го спре, освен разбира се мъстта на Ковачки. Хората, които познават добре самоковския милионер знаят, че вендетата при него ще бъде сигурна и нищо чудно Брендо вече да е поръчан. „Ковачки без кръв няма да се даде”, вярват близко стоящи до него, от които излезе и опасното им предположение.

КРИМИНАЛНИЯТ ЖУРНАЛИСТ СЛАВИ АНГЕЛОВ : НАГЛИТЕ СА ПРОДУКТ НА ДЪРЖАВАТА!

Една от къщите за мъчения бандитите наели от служителка в ДАНС. МВР е спало 31 месеца, работили в грешна посока. Да се публикуват имената на депутатите гласували против доживотно наказание за отвличане, настоява разследващият журналист Слави Ангелов е журналист във в. “24 часа”. Автор е на документалните бестселъри “9 милиметра” и “Взлом”. Тази седмица излезе и разследването му за бандата “НАГЛИТЕ”, която отвлече тринайсет и уби двама.

Слави, на книжния пазар вече се продава новото ти разследване за бандата на Наглите. Какви истории си събрал, какво не знае обществото за тези жестоки мъже?- В “Наглите” съм описал цялата история на бандата – от първото им отвличане – на студента Илиан Цанев, до последното – на студента Румен Гунински, и последвалите арести в края на декември миналата година. Почти всички жертви разказват в книгата от първо лице какво са преживяли в плен, как близките им са събирали парите, как са предавали откупа. Разговарял съм включително и с Васил Маникатов, който в момента излежава присъда в Бобовдол, с Велислав Величков, Борислав Атанасов, ученика Джорджио Марков, семейство Бончеви, семейство Цаневи, с Киро Киров и сина му Иван.В книгата има и много информация за интригите в бандата – за какво са се карали, как са делили парите и как, в резултат на вътрешното напрежение един от бандата – автокрадецът Иван Сапата, е застрелян и заровен в Плана планина.- Имаше политически спекулации, че операцията по арестите на “Наглите” е полицейски и медиен балон, това ли са бандитите, които безнаказано тероризираха хората за пари?- Със сигурност са те. Книгата “Наглите” обаче не е присъда срещу тях, нито обвинителен акт. Но тя разкрива механизма, по който МВР стига до тях. Има двама защитени свидетели, които са дали много подробни показания срещу колегите си. Единият от тях – Вальо Ихтиманския, е бил от ударното ядро на групата – точно тези, които са отвличали, пазили пленника. Той разказва всичко. Два дни след него проговаря и човек от т. нар. логистично ядро на “Наглите” – автокрадците, които водят преговорите със семействата на отвлечените. Гребеца дава показания срещу колегите си и осветява и тази част от бандата.Свидетелствата на тези хора се потвърждават от много доказателства – открити и разпознати са къщите на ужасите, където са държани жертвите. Там е намерено тяхно ДНК, отпечатъци както на отвлечените, така и на част от задържаните. В къщата в Бърдо са открити 3 предмета, взети от Киро Киров при отвличането му.Предстои, разбира се, да се произнесе съдът, но доказателствата този път изглеждат доста сериозни.- Колко и кои са жертвите, как са избирани?- Става въпрос за общо 13 души отвлечени и двама убити. Има един ученик – Джорджио Марков, двама студенти, жена – помните – Камелия Бончева. Единственото обединяващо между тях е, че обикновено някой от групата познава жертвата си. Смята, че близките му ще съберат пари. Така са ги подбирали.В един момент, когато вече започва много да се шуми около бандата, Наглите решават, че трябва да отвличат хора, които са или разследвани за някакви престъпления, или с негативно обществено положение. Така отвличат Васил Маникатов, Борислав Атанасов и митничаря Жоро Пурата. Любопитна подробност е, че автокрадецът Юлиян Лефтеров сам предлага да го отвлекат, за да вземат пари от вуйчо му. Има данни, че двамата са отглеждали холандска марихуана в големи количества и Юлиян не е бил доволен как си делят парите. Затова предлага да инсценират отвличането му и да вземат тлъст откуп от вуйчо му.Вместо да го скрият някъде в къща обаче, както си е с белезниците на ръцете и качулка на главата, те го водят в Плана планина. Там предварително са изкопали дупка. Бутат го вътре и според разкази на Любо Гребеца един горублянски бандит – Вальо Бореца, го разстрелва. С джипа, с който го отвличат, има общо четирима мъже, между които е и Иван Сапата, който обикновено води преговорите с близките. По ирония на съдбата няколко месеца по-късно той е застрелян при подобни обстоятелства, недалеч от лобното място на Лефтеров.- Какъв откуп е искан за отвлечените, колко е платено?- За всички отвлечени са поискани общо 39 милиона и 450 хиляди евро, а са платени малко повече от 3 милиона евро. В книгата има подробна таблица какви са сумите във всеки отделен случай. Рекордният откуп е поискан за живота на Ангел Бончев – 10 милиона. Може да се каже, че той е човекът, с който Наглите се държат по най-брутален начин. По-леко е преминал пленът на ученика Джорджио и на Борислав Атанасов.- За какво са харчили откупите, къде са ги инвестирали?- Парите са харчени за живот – за дрехи, почивки. Лидерът Йожи обичал да залага в казина.- Допускали ли са грешки бандитите, оставяли ли са следи?- Започват с грешките още от първите случаи. Вальо Ихтиманския например решава да проговори, защото е уличен, че е наел една от къщите с договор, забележете, със служителка от ДАНС. Тя, естествено, не е знаела за какво ще се ползва къщата. Гребеца пък оставя своя ДНК върху една SIM карта и по една радиостанция, които са подхвърляни на близките за комуникации.- Как обясняваш безсилието на МВР да противодейства на отвличанията почти 3 години?- МВР е спало в продължение на 31 месеца. Още при четвъртия случай майката на ученика Джорджио им е посочила чрез човек от престъпния свят по-голямата част от групата. Вместо да ги разследват, антимафиотите са подозирали свои колеги – барети, щурмоваци в ГДБОП. Разследвали са дълго по погрешна следа и един бивш командос от отряда във Врана.- Как започва разплитането на престъпленията?- Двамата защитени свидетели са помогнали изключително на МВР и прокуратурата. Единият от тях отива, воден от абсолютно благородни подбуди, при министър Цветан Цветанов и му разкрива двама от бандата. Така започва всъщност разплитането на аферата.- Интервюирал си и жертвите, и роднините им, чия история е най-зловеща?- Всяка история е тежка. Изключително съм благодарен на тези хора, които ми се довериха, за да разкажа за най-голямото им изпитание в живота. Тази книга е посветена на тях. Целта ми е хората да я прочетат, да изживеят това, което те са преживяли в плен и да протестират срещу безсилието и бездушието на държавата през тези 31 месеца.- Искат ли отвлечените да отмъщават за преживяното?- Те чакат с голямо нетърпение делото да влезе в съда. Оптимисти са, но повечето смятат, че Наглите няма да получат достатъчно тежки присъди.- Има ли неразкрити нива над арестуваните, съществува ли връзка между бандата за отвличания и лица от операция „Октопод”?- Единствената връзка между двете операции на МВР е Антон Петров-Хамстера. Доколкото съм запознат обаче, доказателствата, че той е ръководил групата за отвличания и им е посочвал кого да отвличат, не са достатъчно сериозни. Нещо повече, в свидетелствата, които дават Наглите, те разказват подробно кой точно кого е предложил за отвличане и това се потвърждава от действията им при всеки отделен случай.Няма тайнствен човек зад тях. Просто МВР спа твърде дълбоко и те си повярваха прекалено много. При отвличането на Румен Гунински директно са се подигравали с МВР. Пращали са съобщения на бащата: “Отиди с парите пред “Метро” в Младост, че е евтино и колегите (антимафиотите – бел. ред.) ще могат да си купят нещо”.- За престъпленията си „Наглите” могат да получат максимум 10 години затвор, защото ще бъдат съдени по стария закон. Защо депутатите не приеха доживотна присъда за отвличания?- За съжаление адвокатите в парламента забавиха твърде много въвеждането на по-тежки наказания. Смятам, че трябва да се извадят имената на хората от правната комисия и да се опише кой от тях как гласува. Не може депутати от опозицията, които управляваха до вчера и в техния период на власт станаха 11 от общо 13 отвличания, да твърдят пред нас днес, че е опасно да се дава доживотна присъда, защото похитителите щели да започнат да убиват жертвите си.Разбирате ли за колко нахална теза става въпрос? Как така ще убиват? Не само, че няма да убиват, но няма и да отвличат. Доживотната присъда трябва да служи най-вече превантивно – за да се страхуват да вземат хора в плен срещу откуп. Естествено, това на депутатите им е пределно ясно, но те не са юристи, а адвокати и мислят за момента, когато ще излязат от Народното събрание и ще се върнат към професията на защитници. Имената им обаче трябва да се посочат публично, за видят хората за кого са гласували и следващия път да се замислят дали ще повторят.Въобще идеята на книгата “Наглите” е хората да се събудят и да търсят по-остро правата си. За да не се повтаря никога повече тази ужасна история.

ИРИНА БОКОВА БИЛА АГЕНТ НА КГБ?

Изборът на българката Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО преди година взриви определени кръгове в българското общество. За един това беше сватба за други брадва. Преди два дви в редакцията ни позвъни писателят Илия Троянов и пожела да каже мнеието си по въпроса. Публикуваме го без съкращения:
Ирана Бокова е срам за България! Баща й Георги Боков, член на Политбюро, като главен редактор на „Работническо дело” (българската „Правда”), беше най-висшият пропагандист на страната и старателен професионален доносник на диктатора Тодор Живков. След нашествието на Червената армия през 1944 година той преследваше в Родопите опозиционери и по свидетелства на Михаил Сатев, лежал като политически затворник петнадесет години, е участвал в екзекуции на Народния съд. Някогашната номенклатура е отново на власт. Дъщеря му минава през всички нива на кадровата закалка, включително Института за международни отношения в Москва, подготвящ под контрола на КГБ млади апаратчици от целия Източен блок за бъдещи задачи като дипломати и агенти. След това тя прави бърза кариера във външното министерство в София, както и като постоянен представител в ООН - пост, който се поверява само на най-надеждните. Малко след промяната партията й, преименувана междувременно в Българска социалистическа партия, я вкарва в политиката като неизползвано лице и тя се издига до поста министър на външните работи. Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи към малка, властна прослойка, която съсипа България и която сега играе играта на демокрация, докато не са застрашени неправомерно придобитите й привилегии. Оцелелият от Аушвиц Ели Визел обясни, че изборът на Хосни би бил „срам” за международната общност. Вчера двама оцелели от ГУЛАГ от България обявиха, че изборът на Бокова е срамен за всички нас. ЮНЕСКО може да избегна единия срам, но на каква цена!

Деси Монева
desimoneva@mail.bg

редакцията запазва правото си да уважи всяко мнение по въпроса, така че всеки който се е почувствал обиден или иска да даде още едно мнение по въпроса нека да пише на посоченият имейл.

ДНЕС И УТРЕ : СТРЕЛЯТ НИ С ДУМИ – КУРШУМИ!

Думи – куршуми са на път да се изстрелят с ударен автоматичен откос в сърцето на всеки един читател. Разбира се на този, който се осмели да стигне до тях. Като малки пронизващи, горещи парчета олово те ще разбият гърдите ви и ще се наместят трайно в съзнанието ви и не, за да ви наранят, а за да ви възкресят. По-точно казано да възкресят паметта ви за безследно изчезналите деца на България.
България ви търси! Това е мотото на документалния роман на писателя-журналист Веселин Стаменов, озаглавен ужасяващо плашещо „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”. Книгата е уникално четиво, може би, без свой род в съвременната българска документалистика.
Типично в своя ъндърграунд стил авторът е решил да атакува коварно парализираната съвест на българина. И не, за да се прави на велик, а за да и покаже, че без нея ние просто се превръщаме в територия с хора… роби. Роби на съзнанието си, на общественото мнение, …на себе си. Атака за събуждане! Наивно и дори малко клиширано. На пръв поглед нещата заприличват на отколешната авторска утопия за пиянството на един народ. Стаменов обаче не се вживява като будител. Даже напротив, той отрича в книгата си сълзливите кампании, захранващи редовно и тлъсто нечий копринен джоб. Авторът на книгата се изявява като творец – агресор, обявяващ война на заспалите чувства и безскрупулното ни отношение към един социален и болезнен проблем….
Под носа ни се отвличат деца. Децата ни изчезват безследно. Майки жалят за чедата си без челни забрадки и траур. Погребват детето си в мислите, но хранейки с последна сила надеждата си, че то просто след малко, довечера, утре … ще се появи. За тази човешка мъка малко хора могат да се осмелят да пишат в днешния комерсиален свят. На фона на романтичните турски сапунени драми по телевизията, на красивите тела, кълчещи се в ритъм седем – осми, на десетките ежедневни лични проблеми, на никой не би му се поискало да преживее болката да прочете една такава книга.
Защото текстът, разкритията, горчивите покрити факти, реакцията на властта по темата в книгата “БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ” – болят. Болят като рани от куршуми.
Готови ли сте за разстрел!
Очаквайте книгата на Веселин Стаменов “БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ” по всички вестникарски будки и елитните книжарници. За повече информация следете тук:

Ралица ВАСИЛЕВА
http://www.facebook.com/group.php?gid=146663642031257&ref=mf

http://dnesiutre.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d0%b4%d1%83%d0%bc%d0%b8-%e2%80%93-%d0%ba%d1%83%d1%80%d1%88%d1%83%d0%bc%d0%b8/

ПИСАТЕЛКАТА МОНА ЧОБАН : ДЪРЖАВАТА УБИВА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ!

Живеещата в Париж Мона Чобан блесна пред читателската аудитория с романите “Раз – два – три”, “Сексът не е повод за запознанство”, “Париж, 18”. Запозна ни с понятието за чиклит роман и привнесе нов философски аспект за общественото развитие, човешката същност на съвремието, женската му битност и предполагаемо бъдеще.


- В писмо до мен от август т. г. споменавате за негативни процеси в българската и в световната литература. Бихте ли конкретизирали тези процеси и причините, върху които се коренят: политически, социални, нравствени, етнически и пр?


- Негативни процеси навярно винаги и във всяка литература е имало и има. Но на някои неща, струва ми се е наложително да се обърне внимание. Например, като че ли книгата се превръща все повече в стока. А тя не е обикновена стока, обикновен предмет. Една книга в последно време се задържа на пазара, на щанда в книжарницата до месец, най-много два, след което остава забравена някъде по складове. Нереално ми се вижда да няма в книжарниците книги, излезли преди 3-4 години.
Липсва например в нашето публично пространство литературната критика. Като че ли тя е заменена от някаква авторова ПР кампания, която единствено цели да се продава дадена книга. И тази ПР кампания обикновено е в сутрешни информационни блокове или т.н. “шоу програми”. Липсват публицистичните задълбочени предавания за литература, както и литературните списания.
Темата май се очертава доста дълга...


- Каква е на този нерадостен фон ролята на писателя днес – политически ангажиран общественик, самотен констататор на събития и процеси, център на общественото мнение? Или ролята му е съвсем, съвсем друга?


- Мисля си, че писането е самотно и донякъде егоцентрично занимание. Ако някой има да каже нещо да го каже. Ако то е смислено и разумно, ако е добре казано, се получава добра литература. Някак си ми е изкуствено прилепването на етикети на автора. Несериозно звучи да се определя авторът като някак си ангажиран човек, който, пишейки, преднамерено иска да е такъв или онакъв. Авторът според мен е човек преди всичко. Човек, който изкарва отвътре навън себе си. Май тогава се получава литература – когато авторът е Човек, а не някой в роля.


- По какво се отличава, според Вас, тази роля от ролята на твореца примерно от началото на ХХ в.? Или тя е една и съща под различни украски – да бъде на пулса на обществените събития, или да се дистанцира от тях?


- Именно роля не бива да има писателят, според мен. Неговото единствено задължително право е да бъде честен и искрен.


- А каква е задачата на писателя от диаспората, който като Вас не е скъсал родовите си корени като спомен и като теми в творчеството си?


- Всеки автор сам избира темите си за писане. Едва ли това зависи от местоживеенето му. Местонаходището ни дава своята си гледна точка, но интересите ни се определят от нашето вътрешно “аз”. И с риск да се повторя -задачата на писателя може да бъде само искреност и честност.


- Считате ли за възможно българските автори в странство да се обединят така, както се обединиха колегите им в САЩ? Това ще помогне ли с нещо литературата в България, която се развива, според мен, по неясни и неуправляеми от самите писатели критерии?


- Литературата според мен се е развивала по някакви свои си закони, които не се определят от писателите, нито от издатели или читатели, а навярно от “сблъсъка” между тези три страни.
По повод на различните обединения и организации – приветствам всяка една от тях, която има реални действия. Повече от организирането на четения между колеги и по-конкретно от коронно вписваното в учредителните документи “... и всички дейности разрешени от закона”.


- Каква е картината на съвременната българска литература през Вашия поглед и преценка?


- Не съм убедена, че познавам напълно съвременната ни литуратура, за да давам оценка на пълната й картина. Но се надявам да е такава, каквато трябва да е. Издават се много български автори, което е добре, според мен. Много хора пишат, което също е добре. И отново ще се повторя - няма литературна критика, което не е съвсем добре. Успехът на даден автор в момента е предимно с икономически измерения, а не по литературни достойнства. Но вярвам, че животът винаги се развива закономерно, по някакви си негови закони. Значи и случващото се в литературата ни в момента си е съвсем закономерно, дори и не винаги да ни харесва.


- Чрез “Не е повод за запознанство” - пръв български чиклит роман, осъществихте връзка между нашата литература и новия жанр “чиклит” в световната белетристика. Кой всъщност е подтикът за неговото създаване?


- Според мен авторът създава винаги някакво лично произведение и не мисли дали прави връзка с нещо и дали угажда някому. Имала съм подтик да разкажа точно такава история и по този начин. За чиклит романът беше определен от издатели и журналисти. Аз лично не харесвам определенията, етикетите и навярно и за това те малко ме интересуват.


- Бихте ли се съгласили, че в книгата “Раз-два-три” ясно се усещат елементи на жанра чиклит, ако не и че самата книга е издържана в този жанр? Макар в по-завоалиран вариант?..


- “Раз, два, три” е любимата ми книга от моите книги и я считам за нещо много лично. И с риск отново да се повторя – ето, за това е нужна литературната критика, за да определя дадена книга, (ако това изобщо е нужно някому). А работата на автора, според мен, е да пише.


- Можем ли да говорим, че психологическата основа на чиклит е очакването на жената за промяна в битието й? Не толкова самата промяна...


- Очакването принципно е много по-дълъг процес от промяната. А доволството от промяната и доколко тя е желана винаги зависи от конкретния индивид. Ако започнем да определяме като чиклит всяко произведение, занимаващо се с женското очакване, рискуваме да вмъкнем в този “жанр” доста произведения от “Брулени хълмове” до наши дни. За това и не знам до колко е редно да характеризираме чак до там...


- Все още битува понятието “женска” литература – в поезията, в белетристиката, в по-редки случаи: в мемоарното наследство. Винаги там откриваме стремеж за разбиране. С какво чиклит надраства и обогатява стремежа на жената към разграждане на установените норми? Особено в деликатната сфера на любовта?


- Май е дошло времето, когато именно всякакви норми се разграждат, когато човек започва да гледа с друго око на себе си. Макар и много, много бавно. И хубавото е ,че този процес идва от самия човек, а не е обществена задача или решение на група хора. Дали един жанр може да разгради норми? Не знам. Дали го прави-още по-малко знам. Знам само, че в любовта е важно да я имам и даваме повече, отколкото да я искаме. Когато даваме любов, получаваме такава. Какво повече от това да иска човек?!


- Къде в този нов литературен жанр е границата между любовта, бягството от самотата и еротиката?


- В моята книга “Сексът не е повод за запознанство” еротиката присъства само в думата „секс” в заглавието. И навярно за съжаление. Считам, че еротиката в литературата, добре направената еротика като литература е много висока топка на писане, не е лъжица за всяка уста. И май малцина го умеят...


- Сексът коректив ли е на битовизма и на делничните вълни, заливащи жената пряко нейната същност и стремежи?


- Не, не мисля, че е коректив, особено щом битовизмът за 53 пропуснати обяда присъства още на първата страница в книгата. А и не мисля, че делникът е извън същността на една жена. На жената е заложено да продължи рода, да се погрижи за децата си. Е, при това положение как може делникът да е отделно от нейната същност? А и делникът не може да пречи на романтиката при правилната гледна точка. Другото е прекалена фантазия, присъща на някоя тинейджерка. Зрялата жена, надявам се, може да хване и романтиката, и битовизма под ръка и да вървят заедно. Може да направи битовизмите романтични...


- Каква е крайната цел на чиклит романите, освен споделяне на преживени житейски ситуации и душевни състояния? Има ли краен адресат в обществената нагласа?


- Каква е крайната цел на кой да е роман? Надявам се, че всеки автор, сядайки пред белия лист, има какво да каже. Но да го каже емоционално, искрено, а не угоднически. Тогава се получава и литература. Ако не, то веднага личи и тогава казваме, че читателят не му вярва. А чиклит е просто жанр, определен от някой, който едва ли е автор.


- Узряло ли е българското общество днес за чиклит посланията? Променя ли се психологията на българската жена върху общия фон на нашата народопсихология?


- Жените по света са еднакви – като желания, като стремежи, като нужди. Различен е социалният им образ, който обаче не съм убедена,че е създаден от самите жени. И ако разграничим тези два образа ще разберем, че жената е преди всичко жена-обичаща, копнееща и искаща. Спомням си от ранното си детство, че баба ми на село изискваше не по-малко от мъжа си от колкото ние днес. Просто това изискване от лично в последните години става и социумно. Заговори се за него, влезе в литературата, в медиите, стана “модерно”. Но съвсем не считам, че е новост. А може би баба ми – мъдрата е знаела по-добре как да го получи и не е имала нужда от тази светска шумотевица?!


- Каква е нейната физиономичност в сравнение с чертите на европейската жена в съвременната литература?


- Аз не бих желала да деля жените на европейки, азиатки или африканки и каквито и да е. Жената е жена. Любов, сигурност, уважение искат жените от цял свят. Може би различни са начините, по които изразяват тези си искания. Разделенията, според мен, са преди всичко условни и изкуствени. Едва ли някоя жена, ставайки сутрин, си казва: “Аз съм европейка”. По-вероятно е да си каже: “Днес съм красива”. И докато едното определение е социумно, другото е чисто човешкото. Аз бих заложила на човешкото - по-естествено ми се вижда. За това и си мисля,че понятието “европейска жена” съществува предимно в медиите, в мислите на критиците, но едва ли в нагласата на автора, решил да сподели нещо от естествения свят на жената.


- Какво е необходимо на един автор, за да бъдат книгите му чиклит в буквалния смисъл на жанровото понятие, а не като “дъвка”, какъвто е другият ироничен вариант на английския термин?


- За да не е една книга “дъвка”, без значение от жанра й, е нужно искреност, честност и познаване на темата. Това е.


- Докато между “Раз-два-три” и “Сексът...” могат и се откриват общи черти, “Париж, 18” е творба от съвършено нов за Вас тематичен спектър. Както я наричате – “антиутопичен романс”. Одобрявате ли поведението на героите си по страниците му? И защо ги осъждате на унищожение?..


- О, аз съм просто автор - разказвам истории. Дори в живота се стремя да не съдя, а камо ли в литературата. Нямаме право да одобряваме или съдим нечие поведение. Хората, героите са такива, каквито са, а не каквито “трябва да бъдат”. Убедена съм, че всеки от нас е точно такъв, какъвто трябва да е. Без значение на кой харесва това и на кой не.
А що се отнася до героите на “Париж 18” не смятам, че ги осъждам на унищожение. Всичките ми книги и истории имат открит финал, както считам, че и животът, всяка негова ситуация е с открит офинал. Да, героите в “Париж 18” живеят в безумен свят, но кой знае, може пък да има, да намерят своя изход и път.


- Доколко утопията в съвременната световна и регионална литература е лек за стресираното човешко съзнание? Знайно е, че при нерешими обществени проблеми авторите предпочитат бягство от действителността...


- Стресираното човешко съзнание се лекува със самоосъзнаване и правилно мислене, а не с литература. Една книга може да потвърждава или разрушава мислите ни, но да лекува - едва ли. Аз не мога да обобщавам какво предпочитат авторите и какво не, но все ми се струва, че литературата е повик отвътре-навън. Така че, ако нещо е вътре в нас и ни вълнува истински, ако то наистина е проблем и на отделния човек, няма как да му се избяга. Мисля, че има разминаване между човек и общество и това се усеща в последно време все по-силно.


- Пак в контекста на “Париж, 18” бих запитал доколко са съвместими утопия и историческо минало и доколко антагонизмът при тях доминира. Поради самата същност на двете понятия в човешкия живот?


- Времето е оградата на детската ни градина, за да не правим глупости.А време всъщност не съществува. Някой някога е определил, че вчера е вчера, а днес-днес. Обаче, за нашето днес сме си постлали вчера. А народът ни казва: “Каквото посееш, това ще пожънеш. Въобще поговорките май дават отговор на всички въпроси. Така че, напълно съвместими са и утопията и миналото.


- Вие бяхте приета добре от българския читател с всяка от книгите, които предложихте на аудиторията. Как успявате да установите точно тематичните и естетическите й потребности в хаоса, на който сме свидетели?


-Просто не се опитвам да се харесвам зорлем. Пиша за това, което ме вълнува наистина и когато ме вълнува. Не си казвам: “Сега ще напиша една книга, която да се хареса на читателя” Това са напразни мераци да се харесаш, да угодиш.А и на кой точно читател? Подобна неискреност не е нужна нито на читателя, нито на пишещия. И пак стигнахме до думата “честност”. Това е единственото, което мога да повторя като нужно за литературата.


- Нуждае ли се българският читател от повече литературна “утопия” на фона на грубото политиканство и икономическа разруха? Препоръчвате ли му да напусне местното литературно поле и да търси успокоение в световните литературни образци?


- Аз не мога да знам от какво се нуждае не само българският, а нито един читател. Нямам смелостта да препоръчвам нищо. Всеки сам намира пътя си, сам задоволява потребностите си, защото би трябвало най-добре да ги познава или поне да се опитва да се познава. Мога само да кажа: “Четете”. А какво - нека всеки сам избере. Надявам се повече хора да имат потребност да четат.


- Какво бихте препоръчали на съвременните български автори? Особено на по-младите от тях? В кой естетически спектър би трябвало да търсят собственото си творческо “аз”?


- Най-лесно е да се дават съвети, защото обикновено никой не ги слуша. Това пък ги прави безкрайно безсмислени. А и да препоръчваш нещо на някого е прекалено егоцентрично и самонадеяно, нещо, което не бих си позволила. Остава ми само да се повторя – ако човек слуша себе си и е искрен – няма какво повече. И не само в литературата, въобще в живота.


- Кога да очакваме новата Ви книга?.. На каква тема ще бъде тя, най-общо?


- Новата ми книга все още втасва. Има я идеята, има го меракът за писане, но е в нощвите. Надявам се да се получи. Това е, което искам за сега. Да успея да изпека една добра книга. А най-общото в момента което ме вълнува и което е повод за следваща книга, е темата за имиграцията.


- Накрая – каква бихте искали да видите политическа, икономическа, литературна... човешка България? Считате ли, че някога съвременната българска литература ще стане и световна? Какво й липсва за това?


- България е част от света, значи и литературата ни е световна. А ако имате предвид да видим български книги във всички книжарници по света, във всеки град и то в тиражите на бестселърите – трябват ни литературни агенти и добра реклама. Но това не винаги има връзка с литературата. Това е просто добър маркетинг и търговия.


Едно интервю на Георги Н. Николов - KNIGI-NEWS
На снимката - Мона Чобан

ВОЛОДЯ СТОЯНОВ С ЦИРОЗА!

Тажката болест на войводата открили медицински експерти от столична клиника след серия от оплаквания на звездата от свои близки. Публична тайна за всички не е че Володя не спяр да пие през последните години, казват по темата негови съграждани. Те уверили наш репортер че през последната година певецът нямал почти трезвен ден. Те чували от доста време насам че здравето му е разклатено така че информацията далеч не ги изненадала. Притова положение сега изпълнителят на хитови макенодски песни и любимец на мафията везнамерявал да се отдаде на върла алкохолна диета и да си даде пълна почувка от участия и работа. Цирозцата била в начален стадий и по всяка вероятст шансът да я пребори е значително голям.

САЙТЪТ ДНЕС И УТРЕ ПРЕДСТАВЯ : ЖЕНИТЕ НА ПРЕЗИДЕНТА!

Срещнах жената на живота си при откриването на първата ми студентска година“, признава Георги Първанов. В училище по момичета не ходел – сам казва, че бил читанка.
Зорка Първанова пък определя съпруга си като „емоционален, чувствителен и с уникален самоконтрол.“ Госпожа президентшата обича да повтаря: „Аз не съм просто успехът на президента, аз съм най-големият му успех.“ Георги Първанов пък й отвръща с „Любовта е чувство, което не трябва да се раздава с лека ръка“. Раздава ли той любовта си, или просто се занася с красиви съпартийки и репортерки, е въпросът, който вълнува клюкарите вече дванадесет години.
Това разбира се се представя пред светлината на прожекторите. Не един път из под вратите на Дом номер едно или от устата на по пиперливо мислещи охранители излизаха клюки и слухове описващи точно обратното на думите на първата двойка. Не един път беше казвано че Зорка има сериозното намерение да напусне Георги но не го прави от страх да не съсипе кариерата им. На не е дни прием държавният глава присъстваше без първата си дама обяснявайки че неразположена или си почувствала зле, което пък отвори устата а злобните клюкари пускайки информацията че Първанова гасне или е тежко болна. Чуваше се за проблемите и с алкохола и дори че “овладеният политик” я пошляпвал от време на време.
“В цялото село мечка в нашата къща две…”,казва мъдрият български народ и изглежда тази мъдрост няма да подмине и президентското семейство. Нормално е както при всяко едно друго из бистрото синьо небе на общата любов от време на време да се появяват облаци и дори гръмотевични бури. Въпросът е обаче какво ги поражда? Дали болният кариеризъм на един държавник или чисто човешкото и по силно от него влечение към по младата женска плът. Мъжът обявил война на моногамността!
Усилено се говори, че Георги Първанов е доста палав по отношение на жените. Особен афинитет има към журналистки. За негови гаджета се спрягат едни от най-красивите и най-известните пишещи дами. Коя от пуснати искри , коя за върлият кариеризъм устите на клюкарите вкараха в леглото на социалистът от Перник.
Журналистката Бетина Жотева е сред първите любовници на президента. Говори се, че двамата се за познали след партийна пресконференция на БСП. Естествено, чаровната Бети поискала интервю и точно то станало причина връзката им да прерасне в нещо повече. Първанов бил възхитен от интервюто на Жотева с бившия Първи – Тодор Живков, което гледал в ефира на БНТ, и не пропуснал възможността да я обсипе с комплименти на тема професионализъм. Последвала покана за вечеря, а после нещата прераснали в нещо по-така. Според клюката връзката им започнала през пролетта на 1994 г. и продължила около година и нещо. Днес Бетина Жотева работи в Постоянното представителство на България към Европейския съюз в Брюксел. Занимава се с PR, контакти с медиите и комуникационна стратегия а завистливи дипломати все още шушукат че до ден днешен около нея може да бъде усетен на президентският ореол.
Първите скандали около интимния живот на Георги Първанов избуяват още през 1997 г. Тогава червенокосата телевизионна новинарка Илияна Йотова, сега евродепутатка втори мандат, ненадейно напуска БНТ и заработва в пресофиса на БСП. Като бивш кадър на Канал 1, е твърде амбицирана да нагази и във водите на политиката. Идеален шанс за това е запознанството й с Първанов, който не след дълго решава да я покани на обяд. Бавно, но славно Илияна се издига до поста „пресаташе на БСП“. Тутакси в гилдията плъзва пикантен слух – че е гадже на Георги Първанов.
Намеци за връзката правят дори влиятелни всекидневници. В коридорите на БНТ разказват, че се запознали още през 1995 г. на пресконференция, която Илияна отразявала. Последвало интервю и бъдещият президент оценил способностите на журналистката. След като приключва връзката си с президента, червенокосата дама се сближава с друг от „каймака“ на партията – Румен Овчаров. Днес Илияна Йотова е евродепутат. Семейна е, има един син. Позната е като една от най – успелите червени дами и причина за това бил нейният интелектуален потенциал. Дали е така?
Мира Баджева е една от най-палавите президентски приятелки. Тя бе автор и водещ на коментарното шоу “Отпечатъци”, където дискутираше теми, свързани с печатните медии, както и публикации, оставили отпечатъка си върху обществения живот. Може и лесно да се досетите, защо Баджева посвети първото си предаване на жълтата преса. Ами прочела е там истината за себе си. Авантюрата й с държавния глава започва след избирането на Георги Първанов за председател на БСП, което ще рече – в не съвсем далечната 1997 г. Той я пленява с красноречие и мъжки чар. След месец свалки Мира споделя с колежки, че просто не може да устои на Първанов, пък и връзката й с него щяла да я издигне до върховете на журналистическата кариера. Двамата са влюбени в продължение на две години. Виждат се рядко, защото в живота на президента освен съпругата му Зорка и любовницата Мира се намесва и друга жена – журналистката Илияна Йотова. Това кара Мира да охладнее към Първанов. Замества го със социолога Андрей Райчев, който е законен съпруг на друга видна журналистка – Виза Недялкова. Днес Мира Баджева е изпълнителен директор на списание. От няколко години живее на семейни начала с Димитър Шумналиев.
Като шеф на БСП Първанов оценяваше добре способностите на ресорните репортерки. Една от тях бе особено добре запозната с плановете и намеренията му. Водещи фигури в БСП разказват как изпаднали в потрес, когато научили от нея, че Сергей Станишев ще е следващият председател на БСП. Не повярвали – тогава за поста се спрягали двамата Руменовци – Овчаров или Петков. Техният потрес пък бил най-голям! Факт е, че в кулоарите на „Позитано” 20 периодично се понасяха клюки как шефът се забавлявал в кабинета си със съмишленичка, а Зорка дошла да го вземе и трябвало да я забавят с разни лафове по стълбите, докато някой го предупреди. По едно време слухът приписа на Първанов връзка със журналистката от “малките часове” Лили Клисурова. Говореше се, че тя дълго се задържала в червената централа по всевъзможни поводи. Най-често обаче била в кабинета на Първанов, където провеждала дълги интервюта. Говори се, че брюнетката Лили останала повече от учудена, когато „разбрала“, че е негова любовница. Разплакала се в кулоарите на парламента, а колегите й дълго време не могли да я успокоят. Клисурова силно се притеснявала от факта, че името й може да излезе по заглавните страници на вестниците в стил ала Моника Люински. До последно отричала злостната клюка и за кратко време изпаднала в депресия. От близо пет години Лили е омъжена за бодигард на президента.
Открай време се говори, че Първанов никога не е бил безразличен към вдовицата на своя приятел – банкера Емил Кюлев. В първите месеци след убийството на олигарха държавният глава защитаваше Весела Кюлева от натиска на родни бизнесмени, които не криеха апетита си към империята на Кюлев. Близостта между Първанов и вдовицата на банкера дори породи слуха, че може би държавният глава е баща на детето на Весела. Клюката се оказа невярна, след като вдовицата официално обяви връзката си с футболиста Мартин Станков.
Десислава Ризова е сред последните му завоевания, макар че Ризова познава червения лидер от времето, когато била млада репортерка. Деси била доста амбициозна и постоянно врънкала главния редактор на изданието, в което работила да я праща в командировки в чужбина. При едно такова пътуване в Киргизстан репортерката била пребита от силите на реда в столицата Бишек. Ризова отразявала дейността на БСП от парламентарните кулоари, като от време на време била привиквана от първия на тайно място, където той й давал „поверителна“ информация. Какво точно е представлявала поверителната информация – не е ясно, но след това Деси разказвала на колегите си, че Първанов я опипва с жадни за ласки ръце. Десислава Ризова е разведена. Бившият й съпруг се казва Христо и е проспериращ бизнесмен.
Връзката между Първанов и спортната шефка Весела Лечева е публична тайна в политическите среди. Двамата поддържат близки отношения от поне две години насам. За отношенията им знаел и съпругът на Весела Манол Велев. Първанов имал възможност отново да се види със своята близка приятелка на Олимпиадата в Пекин. Държавният глава бе вписан в родната делегация като почетен гост. Съпругата му Зорка не фигурираше в списъка на делегацията на нашите олимпийци.
В най-ново време мълвата нарочи за любовница на държавния глава певицата Мариана Попова. Говореше се дори , че е бременна от него. Сагата с извънбрачната връзка на президента с Мариана тръгна от участието на певицата във „Великолепната шесторка“. Тогава Мариана и Тити поканиха Първанов да подкрепи техния дует, за да могат да съберат повечко пари за горките сираци. Появата на държавния глава в студиото обаче, макар и за благородна кауза, се видя странна на тв-аудиторията, още по-неадекватно й се видя пък глезенето на Попова, която сочеше и ръкомахаше към Първанов в стил ала Мерилин Монро. Поласкана от вниманието на медиите, Мариана продължава да се глези при удобен случай, макар и да отрича зловредните слухове. „Бих искала клюката да е вярна, но за съжаление не е. Много харесвам Първанов като мъж. Даже бих могла да го обичам…“, кокетничи Попова при удобен случай, но уточнява, че синовете на президента май че са около нейната възраст. “А пък Първанов на тази възраст може ли още да има деца?“ Неотдавна тя призна, че е бременна, но каза, че бащата е чужденец. “Първанови вече не ме канят на празниците заради клюките в медиите”, оплаква се певицата.
Слуховете се заплитаха все повече – чу се даже, че по-малката сестра на Зорка Първанова – Галина, била цанена от кака си да живее в резиденцията в Бояна, за да “пази” Георги от мераклийки. Според клюкарите Галя саможертвено е прекарала известно време в президентските покои. А седмици по късно се разчува че Първанов често канел Галя в покоите си на чаша чай, за да разговарят надълго и нашироко за запазването на семейната чест.
Дали тя обаче е спазила завета пред кака си или просто е държала да наблюдава “охраняваният обект” денонощно едва ли някога ще излезе реално наяве. Но където е имало дим, няма начин да е нямало огън казва пак мъдрият български народ чието бъдеще страстният ни президент управлява…

Деси Монева -

http://dnesiutre.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0/

КРАЙ С ОКТОПОДА!

Една от най-мащабните акции на МВР – “Октопод”, остана в историята. Днес бяха повдигнати нови обвинения срещу Алексей Петров, Марчело Джотолов и Антон Петров–Хамстера. Това стана ясно днес в Софийския градски съд, който заседава по мярката за неотклонение на Петров. СГС засекрети мярката, като в началото на заседанието съдия Костадинка Костадинова изтъкна, че по делото е приложен секретен том – кадровото досие на Петров от службите.Адвокатката му Ина Лулчева обаче поиска заседанието да бъде открито и изтъкна, че защитата няма да се позовава на секретния том.Още на 9 август от прокуратурата са отделили материалите от първоначалното обвинение и са го преквалифицирали в обвинение срещу организирана престъпна група, извършвала престъпления срещу собствеността, стана още ясно. Става дума за далавери в металургичния комбинат „Кремиковци”. Няма нито едно обвинение по първоначално повдигнатите за рекет, изнудване и пране на пари."Театърът на абсурда наречен Октопод свърши, започва циркът", заяви Алексей Петров на излизане от съдебната зала.

СТАНИШЕВ БОЛЕН?

В отчаян опит да запази политическата си чест, след като му бе повдигнато обвинение, червеният лидер Сергей Станишев сдаде доброволно депутатския си имунитет. Това според спецовете целяло да покаже чистата му съвест и че нямал притеснения относно повдигнатите му обвинения. Нещата обаче не стояли така, шушука се в политическите среди. От седмици насам Сергей Станишев бил изключително притеснен, страдал от безсъние и бил на ръба на нервна криза. Започва да се чува, че здравословното му състояние също се разклаща и той започнал да го поддържа с медикаменти. Твърди се също, че този факт съвсем скоро щял да излезе официално, защото и Серго, като много други негови колеги, щял да използва влошеното си здраве за изход от едно или друго дело. Такава според запознатите е практиката, когато съдят политик – да сдава имунитета си за чест, но да се крие зад здравни епикризи. Това със сигурност нямало да подмине и Станишев.

Огнян Стефанов подготвя издаването на вестник „Опасните“-конкурент на таблоида „Галерия“

Скандално известният журналист Огнян Стефанов, подкрепян финансово от добре облечения бизнесмен Евелин Банев-Брендо, готвят издаването на нов пропаганден таблоид с култовото име „Опасните“пише вестник ПАПАРАК. Става въпрос за седмичен вестник, финансиран изцяло от Брендо, но издаван само от Стефанов. Идеята била да бъде ударен и сринат тотално вестник „Галерия“. „Ще смажем „Галерия“! Накрая само Патрашкова и любовниците й ще си го купуват“, заканил се Стефанов. В новата си медия той обещавал, че няма да има милост за никого. Толкова скандални фактищели да излязат на бял свят, че можели да вкарат хора в затвора, да ги свалят от постове, а защо не и дори да свалят правителства. „Опасните“ ще бъде истинският фактор-официоз на печатните издания“, казал в допълнение соченият за бъдещ главен редактор Огнян Стефанов.

Поне 50 деца отвлечени и от тях няма ни вест, ни кост

http://www.facebook.com/?ref=home#!/group.php?gid=146663642031257&ref=ts

Отвлякоха сина ми и вече 4 месеца няма никаква следа от него. Знам и за други поне 50 деца, които са изчезнали и вероятно са похитени. Трябва нещо да се предприеме от полицията и цялото общество, защото ще губим все повече деца!”
Така започва разказа си 40-годишната Лилия Желева, чийто 20-годишен син Аспарух (виж снимка в галерията) е в неизвестност повече от 120 дни. Името е част от полицейските информационни масиви, в които всяка година се записват стотици безследно изчезнали българи.
На 1 юли вечерта Аспарух и майка му затворили заедно ресторант “Горещ тиган” на столичната улица “Сан Стефано” - там младежът бил главен готвач.
Той запалил личната си кола и потеглил към Волуяк да изпрати приятелката си Криси, която живее там. Това е последният път, когато някой го е видял.
По пътя телефонът му звъни и Аспарух отговорил, че потегля след това към кв. Люлин. Последният човек, успял да разговаря с него, е майка му - някъде към 23,30 ч.
“Питах го къде си, а той ми отговори: Мамо, тук съм, след малко се връщам. За съжаление аз все още го чакам - вече 4 месеца”, припомня си просълзена Лили. Още на следващия ден притеснената жена подава сигнал в полицията, но оттам й казват, че трябва да мине поне денонощие, за да започнат да го издирват.
“Тези загубени часове заличиха следите от похитителите на сина ми”, категорична е майката.
Една от версиите, по които в началото започнала да работи полицията, била, че Аспарух се е замесил в продажба на дрога. Всички близки и познати на младежа обаче се кълнат, че той не само че не е продавал наркотици, но вероятно и никога не е докосвал някаква дрога. Момчето е било готвач и е работило на няколко смени, заедно с майка си. Практически е нямало време за какъвто и да е таен живот.
От справка на мобилните оператори, изискана от полицията, станало ясно, че фаталното телефонно повикване, заради което Аспарух не се прибрал у дома, както и последните няколко позвънявания на мобилните му телефони са от предплатена карта, която се е намирала в района на с. Мрамор.
Поради тази причина били разпитани по няколко пъти членовете на местна криминална група, но резултат няма.
“Заради изборите, които бяха по това време, полицията изобщо не търсеше сина ми, аз дори звънях по районните да питам дали са им подали данни за изчезналото ми дете, а оттам ми казваха, че такова момче не се издирва”, разказва Желева.
Тя си спомня, че първите дни изобщо не спяла и обикаляла поляните в покрайнините на София с надежда да го намери.
Само след 3-4 дни - на 5 юли 2009 г., точно в деня на парламентарните избори, бащата, който е таксиметров шофьор, сам открил колата на сина си в столичния квартал Надежда, близо до избирателна секция.
Фиатът бил паркиран пред интернет клуб, с отворена шофьорска врата. Оказало се обаче невъзможно полицаите да вземат пръстови отпечатъци, тъй като и двете дръжки били първо педантично изчистени, а после и намазани с мазна течност.
“От деня на изчезването на Аспарух до момента от полицията само ни казват, че работят и не ни дават никакво обяснение или надежда”, споделя отчаяната майка. В ужаса си, че някъде детето й е затворено и има нужда от помощ, тя обиколила и много врачки, но никоя не успяла да й помогне.
Бащата Петър Бакалов казва, че знае за още три случая на изчезнали млади момчета точно на такава възраст - между 17 и 20 г., в района на столицата. Едно от момчетата било от Доброславци, другото от Горубляне , а трето изчезнало от Мировяне.
“Все млади хора изчезват - на 17, 20, 22 години. Това момче в Кюстендил и то е на такава възраст. Доколкото съм чувала от приятели, които имат интернет, има някакъв сайт за изчезнали. Казват, че за 4 г. над 800 човека липсват. Според мен това може и да е канал за трафик на органи”, размишлява Лилия.
20-годишният младеж никога не е създавал проблеми на родителите си, които са разведени от над 15 години. Още от тийнейджър той искал да стане готвач, затова и завършил такъв техникум, а после почнал работа като главен готвач в ресторант “Горещ тиган” заедно с майка си.
“Работеше много, дори когато не беше в кухнята, вземаше допълнителни смени като сервитьор. Така събра пари да си купи кола на старо”, припомня си Лилия.
Повече от година той си имал и сериозна приятелка - Криси, която често идвала на гости в дома му. Аспарух не обичал много да ходи по дискотеки, а когато излизал с приятели, предпочитал по-тихите ресторантчета, където могат да хапнат и да си говорят, разказват още близките му.
Родителите на 20-годишния младеж денонощно обмислят всеки дребен детайл, който би помогнал за откриването му. За майката и бащата на момчето е непонятно как никой от приятелите му не е звъннал на мобилния му телефон, въпреки че Лилия и досега го държи включен.
“Как всички разбраха, че е изчезнал - това е много странно? Всеки от приятелите му отрича, че знае нещо, а това не е възможно”, категорични са роднините.
Лилия смята, че някой е планирал изчезването на сина й и съвсем умишлено е подбрал времето преди изборите, когато полицаите ще са ангажирани и никой няма да търси похитителите.
“Първия месец бях направо като луда. Изпратих писмо до министъра на вътрешните работи, че не се работи, още в края на юли. Получих отговор едва преди десетина дни”, споделя още майката.
От столичната полиция казаха, че по случая с изчезването на Аспарух работата не е спирала, продължават процесуално-следствените действия, разпитват се негови близки, познати и приятели, проверяват се всички оперативни информации.
851 са пълнолетните българи, които са изчезнали без следа и се търсят по данни на МВР от юни 2008 г. Сега тази цифра вероятно е надхвърлила 1000. Тези хора се водят безследно изчезнали и МВР използва целия си ресурс, за да ги открие. По случаите са сформирани екипи от оперативни работници, дознател и прокурор.
Само за 2008 г. полицаите са работили по 47 случая на безследно изчезнали деца.
“Призовавам всеки, който знае къде е синът ми, да ни се обади. Готова съм, ако искат похитителите му и откуп да платя, просто си искам обратно детето”, призова през сълзи Лилия. Тя моли всеки, който е виждал Аспарух след 1 юни, да се обади на мобилните телефони на семейството - 0889 308 630 0889 308 630 и 0878 150 269 или в най-близкото РПУ.

ВРЪЩАТ УБИЙЦИТЕ НА ЧОРАТА НА СЛУЖБА!

Това се говори н Благоевград селд като стана ясно че полицаите сочени като убийци на скандално известният бизнесмен Ангел Димитров –Чората, щяли да бъдат пуснати на свобода след тотално оневинянаве ослучая. На 2 октомври 2008 г. първоинстанционният Софийски военен съд призна за виновни петимата полицаи, пребили до смърт Чората. Мирослав Писов получи 18 г. затвор, а Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски - по 16 г. Ссега обаче доказателствата по делото сочели точно обратното, че Чората е умрял от инфаркт не от ударите на пилицията. Ето защо новото ръководство на РДВР – Благоевград обмисляло вариант да върне на служба така наречениет ченгета – убийци. Так ащяло да се покаже истинската справедливост пред обещството а МВР нямал ода зогуби няколко доказани професионалисти. Самите бивши полицаи обаче катагорично несмятали пак да сложат пагоните. Твърдяли че пхихиката им е смазала пък и неискали отново да станат жертва на системата.

Благоевград
Ваня Симонова

Метрото взе първата си жертва

Самосвал уби на място момиче насред "Витошка" Тежкотоварен камион прегази велосипедистка в района на строежа на новата метростанция на столичния булевард "Витоша". По предварителна информация самосвалът е извършвало маневра на заден ход, когато е блъснал фатално момичето.Машината е част от бригада, изграждаща новата метростанция до НДК. Репортер на "Булфото" засне трупа, но все още не са ясни самоличността и възрастта на жертвата. На място вече е пристигнал полицейски екип, който установява чия е вината за трагичния инцидент.

ЦВЕТЕЛИНА ПРЕЗИДЕНТ?

През януари 2012 година изтича вторият мандат на настоящия президент Георги Първанов. Междувременно ще се проведат и местните избори. Въобще се задават изборни времена. Макар партиите още да не са обявили официалните си кандидатури за поста държавен глава, все пак от изтичащата информации се открояват имената на най-вероятните кандидати на водещите партии.
Досега ГЕРБ е дала сравнително сигурна заявка за своя кандидат. Това е Цветан Цветанов. Но неговият шеф в политиката и в изпълнителната власт Бойко, макар да оставя впечатлението, че сам е лансирал своето вице, понякога намеква и за възможността самият той да поеме битката. Най-новата мълва реди, че половинката му Цветелина може за бъде най-подходящата кандидатура. Всичко зависи, разбира се, от анализа на ситуацията в един по-напреднал етап, когато и другите кандидати ще станат ясни. Но възможността жена, при това досега играла доста съществена роля в реденето на кабинета на герберите и в личното си качество на спътница на премиера, да поеме президентския пост и функции звучи най-малкото интересно. Дори гадателката на Берлускони отчетливо е заявила виждането си, че такава възможност е кармично обусловена за България. Нейната прогноза е за Цветелина Бориславова. Но, ако се доверим на окултните умения на Теодора Стефанова, сама в частта им за пола на новия държавен глава ,може и да предположим, че не е лишен от логика и вариантът Меглена Кунева – кандидат-президент. Още повече, че версията се лансира доста преди тази за Цветелина. Кунева е смятана за силния коз на НДСВ.
Докато и двете жени са достатъчно представителни, умни и доказано пробивни в сферата, в която се трудят, и тона изравнява възможностите им, нещото, което ги различава, е силата, стояща зад тях.
Компроматите, които са плъзнали и ще продължават да го правят също ги изправят пред еднакво изпитание. При Цветелина единственият секс компромат за някакъв си келнер от хотел „Хемус” се пукнаха като сапунен мехур. Някакъв проблем може да й създадат нейните бизнес дела, но според „Папарак”, дамата е достатъчно уверена в прозрачността на натрупания милиарден капитал. Меглена обаче, пак според същия вестник, я чакал нечувано разгромен секс компромат, готвен й вероятно от хора на ГЕРБ. Досегашният, свързан с Барозу, комай се опираше единствено но симпатиите на европейския към Кунева, които дамата действително е в състояние да внуши. За другите дори най-осведоменият вестник засега мълчи.