сряда, 1 септември 2010 г.

СЪБУДИ СЕ! КЪДЕ СА ДЕЦАТА ТИ? КЪДЕ Е ЖИВОТЪТ ТИ?



Познат е като скандален автор, като криминален писател, творец, разследващ тайните на мафията, като жълт журналист, като ъндърграунд автор... Точно за това се почувствах странно, когато получих информация за новата му книга „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”. Книга, идваща с цел да възкреси паметта на безследно изчезналите деца на страната ни. Една забравена истина! Книга, идваща да ни трогне, да събуди заспалата ни съвест и да отвори сърцата ни... Не, тя не е написана с благородна идея. Напротив. В книгата има агресия, има насилие, има драма и много сълзи... Сълзи, изплакани от хора, загубили децата си по ужасяващ начин. Всъщност, има ли лек начин да изгубиш дете... Какво говоря?!
Да, няма спор говорим за Веселин Стаменов – странната птица на съвременната българската литература. Когато името му излезе на книжния пазар, честно да ви кажа, си помислих стандартното – поредният графоман. Няма нужда да напомням, че това време беше ерата на „вулгарните романи” на Христо Калчев, бесните разкрития на убития Георги Стоев и, след неговата смърт, нароените текстове на десетки знайни и незнайни, самообявили се за автори, които днес са потънали до шия в блатото на забравата. За Веселин Стаменов обаче грешах. Признавам си. Както се видя той не само, че изплува, но колкото и неприятно да е за някои, той се превърна във фактор за хората на словото в родината. И не само това – той продължава да се развива. Доказват го вече стотиците му статии, излезли в свободната преса, тиражите на книгите му „Раждането на тигровата акула”, „Пътека от змийски кости”, „Дупката на слепите кучета”, „Паразитът”, „Убий Путин” част 1 и 2…, някои от тях дори са преиздадени от няколко издателства, което прави твърдението ми още по-достоверно с цялата сила на истината.
За да легитимира всичко това, скоро на пазара ще се появи скандалният роман „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”. Когато прочетох първите страници се втрещих. Статистиката е плашеща! После се вглъбих в историите на всяко едно от семействата, описани в книгата. Плаках... Но събрах сили и го направих. Не защото ми стана тъжно, а защото исках да ми олекне. Да ми олекне от болката, която изпитах след всяка една дума на тази книга. Този път Веселин Стаменов надмина себе си по вулгарност, по агресия, по безмилостност към читателя... Усетих, че книгата не идва да ни влее разум, а за да ни накаже като общество, защото нашата вина за описаните трагедии в нея не е малка. Типично в стила на мутрите Стаменов хвърля томчето на пазара с мощна ръка и сякаш казва – това да ни е за урок – вижте какво направихме!
Апелирам тази книга да бъде прочетена от властта. Тя определено може да послужи като учебник по човечност в политиката. Защото драмата в „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ” е резултат от тяхната работа. Срамно е това да се каже, но за сметка на това е истина. Срамно е едно дете да бъде отмъкнато от ръцете на майка си, да изчезне така сякаш никога не е съществувало и държавата да не може да направи нищо по въпроса. Срамно е, когато едно младо семейство иска помощ от държавата, за да гледа своето дете – аутист, държавата да му залепи в лицето – „Щом сте си го роили да си го гледате!” Срамно е един баща да проси пари буквално от улицата и да ги влага вече десетки години, за да търси своя изчезнал син, а държавата да се прави, че той не съществува... Срамно е хора, представители на подземния свят да се трогват повече от тези, на които ние, данъкоплатците, плащаме, за да правят това. Срамно е и е болно!
„Боже, какво излиза, че животът ни и този на нашите деца не са в твоите ръце, а в ръцете на един чиновник...”, пише Стаменов в книгата си. Леле, и Господ не е пожален в нея... Или просто тук вече изцеждащата трудност на автора да пише книгата си се е превърнала в една откровена отчаяност.
Знам, че ще си купите книгата „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”. Не за друго, а за да успокоите своята съвест. Тя ще наложи мода да стои на рафта на видимо място, за да може гостите ви да видят вашата човечност. Да, книгата на Веселин Стаменов само за един ден ще се превърне в паспорта на българската човечност. Ще я носим в ръцете си, леко извадена от чантата ни, сложена на бюрото ни, на видно място в колата ни, и не защото го искаме, а за да покажем на околните, че „ние не сме безчувствени трупове” , „не сме животни”, „не сме безчувствени хора” ...
Ще има хора, които ще си купят книгата и това може би ще едно от първите дела в живота им. Ще има и такива, които ще я оплюят, за тях няма да говоря – те рано или късно ще се удавят в слюнката си. Но най-радостното е, че ще има хора, които по нов начин ще гледат децата си. Дори само един родител някъде, затваряйки последната страница на книгата, разтрие очи, ставайки и отивайки да погледа как детето му спи, радващ се, че го има, това ще означава, че Стаменов си е свършил работата.
Да пазим децата си! Само те ни останаха. Ако предадем и тях, то тогава ще се превърнем в свят от био машини. Да поискаме от държавата сигурност за децата ни, за нас, за живота ни. Това са нашите права. Нужно ли е въобще да се говори по въпроса, при положение, че всичко е в нас. Заспало е дълбок зимен сън. Някой или нещо просто трябва да го събуди...

Будилникът идва! Казва се документален роман „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”

Георги Пеев
Рецензент

Няма коментари: