събота, 4 септември 2010 г.

ДЕЦАТА НИ ГИНАТ ПРЕД АЛЧНИТЕ НИ И БЕЗКРУПОЛНИ ПОГЛРЕДИ?

Едва ли ще са много онези, които ще оборят тезата, че при един развод най-много страдат децата. Малко са и родителите, които запазват добрия тон помежду си и това помага на хлапетата да не се чувстват толкова нещастни от раздялата им. Примери и истории – колкото искате. Някои весели, други тъжни…
Тъжна е историята и на шестокласника от благоевградското VII СОУ Мартин Иванов Аспарухов. Момчето завинаги ще остане на 13 години. Той се е самоубил преди няколко дни, а вчера е било и погребението на горкото момче. Мартин е живеел с дядо си и баба си в едно село близо до Дупница, научаваме от вестник „Струма“. Селото се казва Бураново, а плевника на дядото на Мартин се оказал сцена на самоубийството.
Мартин живеел с тях, тъй като родителите му били разведени. Майката на момчето работи в Италия, а бащата изобщо не се интересувал от него. Той изкарвал прехраната си в Пиперков чифлик и не търсел контакт с вече порасналия Мартин. Парите си харчел за пиене и не пращал нито лев на момчето. Дядото на момчето също си падал по чашката, но въпреки това всеки ден ходел до Благоевград, за да забира Мартин от училище. Въпреки пороците на дядото, двамата с момчето имали добри взаимоотношения, обичали да разговарят, обсъждали случки от училище и предавания, които са гледали заедно. Малко преди да се обеси Мартин казал на стария човек, че съвсем скоро майка му ще разбере дали има син в България…
Тежки думи, тежко обвинение. Едва ли майката на Мартин е единствения родител, принуден да изкарва пари навън. Но явно взаимоотношенията между двамата не са били особено близки. Вече има прекалено много начини, чрез които може да се общува, дори и да си на Северния полюс. Безхаберието на родителите е онова, което е накарало Мартин да си метне въжето, колкото и жестоко да звучи. Момчето искало само малко повече внимание, нищо повече – нито пари, нито хубави дрехи. Някой, който да го попита как е, родители, които поне веднъж да отидат на родителската среща. Колкото и внимателни да са били бабата и дядото, те са възрастни хора. Може би дядото никога няма да забрави гледката на обесения си внук, тъй като той е този, който е намерил безжизненото му тяло.

Няма коментари: