вторник, 21 септември 2010 г.

СЪЗДАТЕЛЯТ НА ВЕСТНИК " ЧУК - ЧУК" : ДНЕС ПОРНОТО Е МНОГО ПОВЕЧЕ В МЕДИИТЕ ОТ ПРЕДИ!


Най-популярният вестникар от зората на демокрацията - Трайко Иванов Георгиев - Герака е изключително колоритна личност. Той е ученик на Владимир Димитров Майстора, но е и майстор на перото. Освет това може да се нарече първият издател на свободната преса в България. Дне с живее в Парник и потъва в забрава. за това реших да изровия спомените му смятайки че те са една жива история от съвременна България. Дали е така?

- Държиш да ти викам “Герак”, защо?

- Защото това е духовното ми име. Всеки човек си има две имена, светско и духовно, аз открих своето пред игодини. “Герака” е името на моят дух, този който крепи тялото ми вече седемдесет и четери години и ми даде възможност да изжимея един пъстър и утикален живот. Запознах се с хора които гладяха съвременната българска история на гърбовете си и такив акоито искаха да срутят до основи родината. На едните помаган за другите бях враг...

- Дай ми пример и за едните и за другите.....

- Веднага. Първото име което идва в съзнанието ми е Адолф Хитлер. Знам че сега ще ми се измееш но у нас нормалните смятат за луди ,казал го е Каравелов. По времето на втората световна война, Гестапо по заповед на Фюрера е имало за задача да направи подпор на всички младежи в Евпора за подбор на своите наследници. От тях след строг подбор той искал да посочи своят наследник. Наследникът трябва да отговарял на визията на арийската раса, да не бъде евреин и да бъде докоснат от Висшата сила то ест да има неоценими таланти. вно са усетили заложбите ми и нацистите искаха да ме отвлекат. Дори дойде официално писмо да замина за Берлин. Тогава казах на царската полиция уч по скоро съм готов да умра но да не стана наследник на Сатаната. Бях млад и зелен, но срещнах човещината в един полицейски капитен той ме спаси, казвайки че не мога да бъда издирен....

- Шокиращо.... На кой си помагал тогава?

- Може да прозвуча скандално но на Иво Карамански. Този човек беше светец, въпреки че доста хора го наричаха Кръстник на мафията. Обещавам да ви изпратя спезиален разказ за подвизите ми с него но сега ще ви кажа дсамо че го познавам още от когато беше беден като църковна мишка. На никого не съм казвал че съм давал пари назаем. Карамански искаше да работи за държавата, да помага за величието и. Никой обаче не го разбра. Подиграха се с него и го убиха нарочно. Вярвам че той е убит умишлено а не случайно. Защото всички във властта се страхуваха от него, беше коректен и уважаваше много хората които го уважаваха. Мене ме унажаваше. Не забравяйте че аз бях един от пъвите медийни магнати в България от началото на демокрацията. Правел съм по един милион лева на седмица днешни пари. Всички такан наречени мутри ме уважаваха, сега обаче живите ме забравиха.

- Не търсиш ли евтина слава, Герак?

- Госпожо Монева , аз те уважавам уважавай ме и ти. Само годините ми подсказват че не съм лъжец или украсявам историите си. На седемдесет и четири години съм но се чувствам кат она двадесет и пет, няма да ти разкрия тайната щом се държиш така. / смее се/. Направил съм толкова много за този свят защото това е мисията ми, да е вродена вътре в нас и ния сме длъжни да я уважаваме и следваме.

- Но ти си се занимавал с печатна порнография?

- / заплашва ме леко с пръст/ Пак ме обиди. Тогава правех пари. Трябваше да натрупам капитал за да реализирам всичките си планова и да изуча децата си. Имам пет дъщери от различни жени. Последната ми спътница в живота е главната редакторка на моето издателство “ Трайко Герака” – госпожа Иванка Конярска. Уважавам я много и не смея да се обръщам скъм нея с малко име. Тя е спътницата ми в последната мисия а тя е да разкажа историите си в книги, които ще издадем заедно. В момента преговарям с доста хора за издаването им.

- В предварителния ни разговор каза, че познаваш журналиста Георги Коритаров - агент Алберт? При какви обстоятелства се запознахте?

- Много искам да го погледна в очичките този. След толкова години това ми е мечтата. Преди живеех в Своге. Пак пишех ръкописи. Веднъж при мен дойдоха главният редактор на вестник “Софийска правда” Пчеларов заедно с Георги Джагаров. За 20 000 лева от тях двамата купих един кашон с официални документи за журналисти, писатели, артисти и редактори. Кой на кого е сътрудничил. Извадки от досиетата им. Показах им ръкописите си, а Джагаров обеща да ми съдейства да издам първата си книга. И си тръгнаха. Три дни по-късно милиционери разбиха вратата и нахълтаха у дома. И един мъж се представи: “Аз съм агент Алберт от ДС.” Аз едва сега, като му видях снимката, разбрах, че това е Коритаров. Взеха ми паспорта, вързаха ме на двора гол и изгориха всичките ми ръкописи. Всичко изгориха - дрехи, храна, ръкописи. Ето затова много искам да го видя този хубавец. Изгорил ми е 48 ръкописа. Ако се срещна с него, ще му поискам само да ми заплати по 5000 лева за книга. Дължи ми 240 000 лева Коритаров. В противен случай имам свидетели и ще го съдя.

Да се върнем обаче на секс изданията ти. Казват, че си “бащата” на българската порнопреса?


- Прекаляваш! Това не е вярно и ме обижда. Вестниците, които издавахме, бяха по една академия за отваряне на очите. Всеки човек да знае кое трябва да ползва, кое да не ползва. Общо съм издавал двадесет идва вестника от 1990 до 1995 г. - “Право, куме, та в очи”, “Криминална хроника”, “Секс дайджест”, “Крими дайджест”, “Поети-художници”, “БЗНС Никола Петков”, “Автогол” и еротичните “Секс на екс”, “Секс космос”, “Секс море” и други. Ако говорим за порно, днес има повече порно в пресата от колкото по мое време.

- Кога започнахте да издавате вестник "Право, куме, та в очи”?



- Този вестник специално е издаван много преди демокрацията, а през 1990 г. го възродихме. Издавахме го заедно с партизанина Горуня. Тогава нямаше ксерокс и ги правехме на циклостил. Аз и Горуня се преобличахме като пощальони и пускахме броевете безплатно в пощенските кутии. Вестникът бичуваше грешките сред партийците. Описвахме кой как е забогатял, зверствата на комунистите. Тогава имаше хиляди стопански злоупотреби, кой как краде материали, какви къщи си строят.


- И какво стана с империята на Трайко Герака?


- Спряхме вестниците през 1995 г. и се преориентирахме към издаването на книги. Решихме, че през 2006 г. ще подновом издателската дейност, надявайки се, че нещата с разпространителския бизнес ще се променят. Имам си издателска къща “Трайко Герака”. Всъщност марките са запазени, не сме продали нито една марка. През септември сме решили да възродим “Право, куме, та в очи”. Идеята ни е вестникът да бъде двадесет и четири страници, като всяка страница да се казва на името на някой от другите вестници. Намерил съм и таен спонсор но името му няма да кажа...

- Какви тиражи въртяхте по онова време?

- До 200 хиляди. Най-тиражен беше “Криминална хроника” - 180 - 200 хиляди, “Право, куме” - 150 - 190 хиляди. Но се получаваше нещо друго. ИПК “Родина” пускаше черни тиражи. Някои разпространителски фирми ги разпространяваха на черно. Спомням си, веднъж бяхме отпечатали вестника в петък вечерта и го складирахме у нас. В събота се наложи да пътуваме до Плевен и видях как вестникът се продава на сергията. А аз всъщност още не го бях пуснал. Така ги хванах. Така се стопиха парите от вестникарската империя. От вестниците един лев не ми е останал. Даже ги нямам като набор всички. Освен това точно тогава измислиха и акциза за порновестниците и така, като направихме сметка, се оказа, че работим на загуба.


- С какво се занимаваш от 1995 г. насам?



- Имам написани около триста криминални ръкописа. Освен това продавах картини. Давах ги по галериите. Една нормална хубава картина - масло и хубава рамка, се продава в галериите за сто, сто и петдесет лева. Аз им ги давам за по 30 - 40. На месеца, като дам десетина картини, и от това преживявах. При нас освен това идват да им рисуваме сватбени картини често. Публикувам си мои и чужди книги, от това също пада някой лев. Един от малкото в България съм, който публикува проза и поезия.


- А какво правеше, преди да основеш вестникарската империя?


- До 1985 г. пишех книги и понеже нямах пари, продавах ръкописите си. “Нонкината любов”, която е на Ивайло Петров, съм я писал аз. Продадох му ръкописа, “Нощем с белите коне” на Павел Вежинов също е моя, “Златният зъб”, “Господин Никой” - все аз съм ги написал. Ръкописите все още ги пазя. Но понеже нямам пари да ги издам, ги продавам. Носил съм ръкописи къде ли не - “Народна младеж”, издателство “Култура”, “Отечествен фронт”. Но тогава как се издаваше книга - първо трябва да си препоръчан от някой, после трябва да си комунист, после да си отрядник. Аз не бях никой и затова бях принуден да продавам ръкописите си. Нямах пари за хартия и пишех на хартиени чували от цимента. Отивам във фабриката с ножица, изрязвам чувала, изхвърлям ръбовете и пиша с химически молив през индиго.
- Бил си в Белене, как попадна там?
- Имам написана даже книжка за този случай. Караха веднъж една група затворници за Белене. Заговорихме се със съпровождащия ги милиционер, който беше от Своге. И му казах, че искам да вляза в затвора. Показах му картата си за сътрудник на вестник “Народен страж” и той ме вписа в списъка най-отдолу с писалката. Така станах 77-мият човек. Така отидох доброволец под прикритие. Това стана през 1978 г. В затвора срещнах бащата на Христо Калчев. Имах пари в себе си, чрез милиционерите му купихме дрехи, обувки. Беше купонна система, но с пари всичко се купуваше. Изкарах месец и половина. После избягах в ковчега на умрял. Там видях с очите си как хората ги убиват с цепеници. Режат им ръцете, краката и главата, а труповете в чували ги пускаха по Дунава. Карантията даваха на свинете. От човешките остатъци правеха кайма и хранеха затворниците.

- Дай си мнението за таканаречената жълта преса...!

- Че аз съм нейният основател. Учел съмповечето сегашни управители на жъртите вестници. Това са свободните вестници, тези които се издържат от тираж а ен от партийни централи. Уважавам ги много. Но някои от тях започнаха да се продават за пари. Алчността ще ги погуби. Много хора ги подценяват. За каво мислиш Слави Трифонов заведе дела срещу тях?Уплаши се защото видя силата им. Те са способни да го унищожат, защото при тях няма скирто – покрито. До колкото знам тиражите им надминавам моите., което наистина ме радва.


Перник - Едно интервю на

Десислава МОНЕВА

3 коментара:

Анонимен каза...

ха-ха-ха! Написал е Нощем с белите коне???? А кога е написал Синият залез??? Преди да се роди ли? Я по-грамотно, бе, че като се наложат двата романа, се вижда, че са от един автор... Тоя деде или е куку или е лудичък.

simona milkova каза...

ИСкам да се свържа с Десислава Монева, вероятно няма такава, но който я представлчва??? моля, емаил : Lovemakin@gmail.com

Анонимен каза...

Абе този дето е писал статията учил ли поне до 5 клас.Толкова неграмотно писание не бях чела скоро