събота, 19 февруари 2011 г.

ВАСИЛ ГЕРГОВ : АЛЕКСЕЙ, КОЛКО МАЙКИ СИ РАЗПЛАКАЛ?

Спомням си онези години, когато рекетът, убийствата, грабежите, побоищата и отвличанията бяха нещо повече от ежедневие. Твърди се, че поне едно от тези престъпления се е случвало на всяка секунда. А вие помните ли това време? Не беше толкова отдавна. Има-няма 15 години. И една от водещите силови групировки беше Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Аполо и Болкан". Застрахователно дружество ли? Друг път. Чиста мутренска групировка. Колко ли хора са пострадали от нея само можем да гадаем. А основателят и е решил да оправя държавата ни! Ужас. Лошото е, че има хора, които ще му повярват. Дано да са по-малко. 

ДЕПУТАТ ОТ ДПС ВЛИЗА В ЗАТВОРА ЗАРАДИ КУПУВАНЕ НА ГЛАСОВЕ! Разследване на прокуратурата приключва със сериозно обвинение....

Купуването на гласове на избиратели е едно от трудните за доказване престъпление. За това говорят и конкретни случаи със задържани, които са правили предизборна агитация в едно село, например, но след това категорично отричат, да са предлагали пари. Сега редът за доказване на този вид престъпление е регламентиран в Наказателно-процесуалния кодекс, което дава основание на експертите да вярват, че въпросът вече не е толкова на законодателство, колкото на правоприлагане.
И тук нещата обаче удрят на камък, например ако си припомним, колко трудно България се справя с налагането на закона в практиката, каквито са и най-честите критики от Брюксел към София. А особено в България имаме нужда от спешно правоприлагане заради масовата практика за най-нагло купуване на гласове предимно в ромските квартали. Тази порочна практика междувременно се е превърнала в нещо като задължителна характеристика на всякакви вотове в България, и е крайно време тя да бъде пресечена. Опити в това отношение и преди са правени, най-малкото е заявявана политическа воля за това, и като че ли обаче нещата стигат само дотук. Ако приемем, че е налице законовата база, т.е. щом законът третира купуването на гласове като престъпление, значи е време, правоприлагащите органи да се задействат.
Ще рече, в деня на изборите органите на МВР и прокуратурата да се намесят, като попречат на търговията с гласове. Това е на теория. Как стоят обаче нещата в практиката? Реалистично ли е да очакваме това да се случи? Сега процедурата по доказване на този вид престъпление е много сложна, бавна и тромава. А оттук - и малко ефективна. Вече има информации, че по места се събират личните данни на хиляди избиратели с цел, те да бъдат вербувани за гласуване по указан отвън начин.
Говори се, че цената на един глас вървяла между 50 и 80 лева, че били активизирани определени участници в предизборната надпревара, включително криминогенния контингент, твърдят от инициативата „Не на купуването на гласове”. С промените в Наказателния кодекс преди години бяха криминализирани действията на тези, които купуват гласове. След това се предложи, с друга поправка да бъде криминализирано и действието на тези, които си продават гласа.
Съгласете се, че това е доста популистко, защото е утопия да очакваме, че в едно ромско гето, например, където са раздадени пари на калпак на няколко хиляди души, съответно ще бъдат образувани и няколко хиляди предварителни производства! Затова и следващата идея - продажбата на гласове да бъде третирана като административно-наказателно нарушение, което да се наказва с глоба до 500 лева.
Най-много досъдебни производства за купуване на гласове има в полза на „Лидер” и „Атака”, следвани от ДПС и НДСВ. Това съобщи след изборите през юли 2009 г. прокурор Емилия Пенева, която координираше щаба на ДАНС, МВР и прокуратурата срещу изборната търговия.
Четирите партии са следвани от Българска нова демокрация и РЗС. Данните за досъдебните производства са общи за изборите за европарламент и за национален парламент.
Пенева уточни, че в прокуратурата са получени общо 189 сигнала за купуване на гласове за абсолютно всички политически партии. Изключение правела Синята коалиция, за която има само няколко отделни случая.
За двата вота са образувани общо 68 досъдебни производства, като две трети от тях са срещу известен извършител. Разследващите са установили пет организирани престъпни групи, които са се занимавали с купуване на гласове в София, Плевен, Хасково, Сливен и Левски.
Известният с лозунгите си „Да спрем корупцията” лидер на РЗС Яне Янев падна под ударите на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Срещу Янев бе образувана преписка, съобщи ротационният председател на комисията Димо Гяуров. Проверката е по сигнал на народните представители от „Атака” Волен Сидеров и Десислав Чуколов. Сигналът е за купуване на гласове, както и натиск върху народни представители да поемат финансови задължения, поясни през април Гяуров. В преписката се твърди, че лидерът на РЗС е купувал гласове чрез натиск върху депутати, карайки ги да подписват документи за финансови задължения. Става дума за запис на заповед за 100 000 лв. Според подадената информация голяма част от водачите на листи, бивши депутати, са били притискани да подписват такива документи. В края на миналата година обаче точно Сидеров беше обвинен, че депутатите от „Атака” са подписвали запис на заповеди, че му дължат по 150 000 евро.
По повод слуховете, че един от задържаните при операция „Наглите” - Антон Петров - Хамстера - е бил свързан с купуване на гласове в полза на РЗС, Яне Янев категорично заяви, че това не е вярно. Димитър Абаджиев от своя страна поясни, че първоначално вътрешният министър Цветан Цветанов е заявил, че Хамстерът имал връзки с Алексей Петров, а от там и с РЗС.  Това се доказва и с разследване траяло месеци но което приключва до седмици уличава настоящ депутат на Яне който е близък с Хамстера и е участвал пряко в пъклената схема по купуване на гласове, разбрахме от наши хора в националното обвинение. Очаква се срещу иначе водещият се за независим народен представител да има обвинение след това да му бъде поискан имунитетът и по всяка вероятност да бъде осъден. Същото чакало и настоящ депутат от ДПС, разбрахме още от информаторите ни. Изглежда новата власт се е заела сериозно да въведе ред в държавата защото отдела доста голям ресурс в борбата с организираната престъпност, коментират скандалните случая видни експерти. Според тях едно такова разследване траещо месеци свързано с купуването на гласове струва доста на страната ни, но само на тази цена ние можем да си откупим наименованието правова държава. Упоритостта на ГЕРБ е впечатляваща и според тях управляващите заслужават похвала за това.
През миналата година кметът на новозагорското село Баня Мурад Ибрям от ДПС бе осъден за купуване на гласове в полза на „Атака”. Парадоксалният казус е решен от Районния съд в Нова Загора. Ибрям се признал за виновен и след споразумение с прокуратурата получил наказание от 9 месеца пробация и глоба от 1300 лв. за това, че в деня на евро вота е плащал на хора, за да гласуват за определена политическа сила.
На 7 юни кметът агитирал предимно роми в центъра на селото да пуснат бюлетината за националистическата формация. Местните не могат да си обяснят поведението на депесаря, като се има предвид, че двете партии са радикални опоненти. Присъдата срещу Мурад Ибрям се основава на събраните доказателства. Според прокурора по делото Даниела Славчева има достатъчно данни за извършеното престъпление.
Десет хиляди лева и една година условно за купуване на гласове в полза на коалиция „Ред законност и справедливост“ постанови Районният съд в Пловдив за Иван Величков (57) от Аджисан махала. Присъдата е с тригодишен изпитателен срок, Величков няма право да заема и държавна служба. Намерена е тетрадка, в която пишело: „Ян. Янев, коалиция „Ред, законност и справедливост“ №11, като е сбъркан номерът на бюлетината“, коментира прокурорът Галина Андреева.
През февруари Централната избирателна комисия изпълни искането на Конституционния съд да преизчисли вота в 23 избирателни секции в Турция. Като рекапитулация ДПС губи един мандат за сметка на ГЕРБ и съответно има промени в персоналния състав на три други партии, които променят своите мандати по места.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева обяви решението на Конституционния съд, с което се обявява за незаконен изборът на трима депутати – Мариана Даракчиева („Синята коалиция”), Рушен Риза (ДПС) и Атанас Семов (РЗС).
Причината: незаконосъобразност на проведените избори в 23 избирателни секции в южната ни съседка, в които са подадени 18 358 гласа. На базата на тези гласове КС реши, че ДПС губи един мандат за сметка на ГЕРБ. Така ПГ на Борисов се увеличи на 117 души, а ДПС остана с 37 депутати. От партията на Ахмед Доган обявиха, че това е прецедент и ще съдят държавата в Страсбург.

София
Владо Симеонов

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

СЕНЗАЦИЯ!!! СЛАВИ БЕРЕ ДУША?

Поредното отсъствие на Слави Трифонов от екрана породи куп догадки. Според официалната версия на колегите му от шоуто той е болен от пневмония, доста е изтощен и физически отпаднал и затова лежи вкъщи. Болестта започнала като невинна ангина, но постепенно се задълбочила. "Безотговорен е към здравето си, затова така се случва. Мислеше си, че ще се оправи, като полежи малко в леглото, без да пие лекарства. А сега са му предписали силни антибиотици", обясняват сценаристите.
Близки до екипа обаче веднага припомниха, че преди време Дългия слезе от екран, тъй като бе на крачка от пълно ослепяване. Тогава той самият съобщи, че страда от
ретробуларен неврит на лявото око, който може да се възпали и от най-малкия страничен проблем. Оттогава започна да носи непрекъснато очила – първо бяха с диоптър, а сега вече са и тъмни.
Според други хора от екипа му Слави започнал да оглушава. През последните месеци учиндолецът имал големи проблеми със слуха, но не искал да си го признае и продължавал да води предаването, без да обръща внимание на колегите си. Те го съветвали да иде на лекар, но той не ги послушал. Коментират и че напоследък водещият непрекъснато крещял, дори и при спокоен разговор. Всичко правел съвсем несъзнателно, тъй като по този начин чувал гласа си нормално. Гостите му изпадали в паника след ядосаните му, на пръв поглед, викове. След това сами разбирали, че това е нормалната реч на Слави. Повечето се стъписвали, като някои дори изпитвали страх от Дългия. Осъзнавали, че поради тази причина – твърдия му характер и крясъците, много хора от екипа му го напуснаха.
Негови зложелатели припомнят и друг слух, който тръгна след падането му през 2009 г., когато той счупи тежко тазобедрена става и после се появи с патерици в предаването си. Според този слух падането му се дължало на множествена склероза, от която той всъщност боледува, въпреки че в книгата си твърди, че тази диагноза, поставена му преди години, е фалшива. Множествената склероза е болест, при която имунната система на организма атакува нервната система и разрушава миелиновата обвивка на невроните. Въпросната обвивка е всъщност проводникът на нервните импулси от мозъка към всички части на тялото. Когато тя липсва, човек не може да контролира органите си. Ако е засегнат очният нерв – започва да ослепява, ако е гръбначният мозък – не усеща краката си и пада, примерно.
Наистина информацията за начина, по който Слави си беше счупил тазобедрената става, бе противоречива. Най-напред от екипа му обявиха, че Трифонов се е срутил зад кулисите по време на репетиция. После пък бе сервирана съвсем друга версия - подхлъзнал се и паднал в хотелската баня вечерта след концерта и 15 м се влачил по корем до вратата, за да повика помощ.
Именно противоречията по въпроса как точно е паднал Слави и скриването му в частна болница възродиха сред софийските невролози споровете за болестта на Дългия. Понесоха се слухове, че диагнозата “множествена склероза” е била вярна, но Слави не я приемал, защото страдал от синдрома на бягство от болестта.Синдромът бил типичен за успелите и самовлюбени хора – те не приемали житейския факт, че могат да пипнат сериозно заболяване.
Освен всичките тези версии за болести на Дългия обаче се появи още една, която е далече от медицината. Специалисти по пиара допускат, че тв водещият просто иска да се говори и пише за него, тъй като се притеснява от падащия рейтинг на шоуто си. Основания за такова твърдение даде новината, че "тежкоболният" Слави бил забелязан да се разхожда из центъра на Плевен в компанията на своята сестра Петя и племенника си Теодор. Шоуменът бил екипиран с кожено яке и фес, както и с емблематичните си тъмни очила, предпазващи го от светлината. По всичко личало, че се чувства доста добре, тъй като се спрял, за да раздаде автографи на няколко свои фенки и да се поснима с тях.
 

САШО ДИКОВ: АРЕСТУВАЙТЕ СИНОВЕТЕ НА ПЪРВАНОВ!

Сашо ДИКОВ
“ Най много ми хареса акцията “ Безделници”. Това вече не го очаквах. Странно обаче обектът на акцията не бяха хората шляещи се по цел ден из елитните кафета на София, ами някакви си циганки правещи с..ки на бургаската магистрала. Странна работа.. Г- Н Цветанов, това ли са истинските безделници на държавата? Къде оставихте тези които шляят  из центъра на София с коли по 200 000 евро и триста лева месечен доход. Ами децата на властта? Синът на Доган се движи с пет прислужнички, Синовете на президента може би са най – големите безделници в тази държава. Защо не арестувате тях...” Думите са на скандално известният колега разследващ журналист Сашо Диков от казани в ефир по време на традиционните му коментари по Канал 3. колкото и странно с да звучи в тях не улавяме ирония ами доста голям смисъл и критика.  Редно е да се помисли в тази посока особено около вече скандално известните президентски отроци. Безделници ли са те и ако е така кой и как ги издържа и им смогва на неземните харчове? Първородният син на президента Георги Първанов - Владимир, се взима с приятелката си Цветанка Гълъбова. Източници разкриха пазеното в тайна събитие - венчавката бе на 25 юли, неделя, в църквата „Свети Седмочисленици”, а гощавката за близо 70-те гости в „Скай плаза”. Сметката за банкета надхвърлила 50 000 евро по неофициална информация.
Датата на церемонията бе пазена в люта секретност до последно. Скромните младоженци твърдо отказали пищна сватба с височайше присъствие на мастити политици, звезди и бизнесмени. Покани са получили приятелите на Владо и Цветанка и отбрани роднини до второ коляно. Мария, майката на президента и любима баба на жениха, отказва да издаде какъв подарък е подготвила за новобрачните. Пред медиите тя отклонява журналистическото любопитство: „Моя работа е какво ще им подаря. Моля, не ме разпитвайте.” Според по-бъбриви комшии баба Мария ще ходи на венчавката със своя братовчедка. Оказва се, че съседите на президентската майка са по-информирани за щастливото събитие, отколкото служителите в президентството.
Компютърният спец Владимир и бъдещата лекарка Цветанка са гаджета от почти две години. Той й предлага брак през януари т. г. Бъдещото семейство е засичано да броди по мебелните магазини заради интериора на фамилното жилище. Първанов-младши е собственик на мезонет в „Манастирски ливади” с площ 213 кв. метра, така че на младите не им липсва място за детска стая.
Ненапразно държавният глава недвусмислено споменава в интервюта, че му е време да стане дядо. Тъй като студентката по медицина е решила първо да завърши, а после да става майка, може би Ивайло - по-малкият син на президента, и неговата приятелка Лили ще го ощастливят по-скоро.
Преди дни президентът Георги Първанов остави държавните дела по обяд и се впусна в шопинг с двамата си сина Ивайло и Владимир.
Тримата, следвани плътно от гардовете на НСО, се разходиха по столичната улица „Леге”. Височайшото семейство вече беше минало през бутиците за мъжка мода и едно от момчетата носеше покупките в торбичка на луксозната марка Canali. На ъгъла на „Леге” и „Съборна” тримата се поколебаха дали да продължат шопинга или не, но в крайна сметка се качиха в президентския автомобил и отпрашиха с кортежа. Президентската разходка не остана незабелязана от минувачите, които се обръщаха и се побутваха при вида на Първанов. Държавният глава не за първи път излиза от работа, за да пазарува по мъжки със синовете си. Преди време тримата бяха засечени да обикалят бутиците по бул. „Витошка”.
Неотдавна полицаите закопчаха Владимир Първанов. Той се движел в чужд автомобил из центъра на София и шофирал изключително опасно с бясна скорост. Органите на реда преследвали Владко,  за да го санкционират. След като го сгащили в улица без изход, младежът излязъл бесен и арогантно започнал да ругае полицаите. По тяхна информация дори им връхлетял  на бой, вследствие на което се наложило да бъде задържан. Разбира се, те не знаели кой е, но след като самоличността му била удостоверена, той моментално бил освободен, а на служителите на реда-заповядано да не протоколират случая. Накрая Владко ги заплашил, че това няма да им се размине и те ще бъдат уволнени. Наглостта и безделието им нямат край. Защовсякой се прави че не ги вижда...

Стоян ВАКАРЕЕВ

ВЗЕМАТ ИМОТИТЕ НА СИНДИКАТИТЕ!

Правителството да запълни дупката в бюджета не като вдига ДДС, а като отнеме имотите на синдикатите. Това предложи лидерът на „Атака” Волен Сидеров по Нова телевизия преди седмици. Според него още в началото на 90-те години синдикатите са били настанени в суперскъпи имоти в центъра на София и в провинцията. По думите на шефа на националистическата партия на профсъюзите са предоставени безвъзмездно апетитни държавни имоти. Така КНСБ е получила сградния фонд, който ползва за своя централа. Миналата седмица шефът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев заяви, че неговият синдикат не ползва такива преференции от държавата. Сидеров предложи профсъюзите да се издържат само от членския си внос и да им се спрат всички държавни субсидии. Той обвини синдикатите, че поддържали паразитни структури в администрацията си, които само харчели пари, без да вършат никаква работа. Дни след това изказване наши хора в политическите среди довяха, че думите на Волен далеч няма да останат голословни. Чува се още, че националистът е провел среща на четири очи с премиера, който е харесал идеята му и вече по случая има ангажиран експертен екип, който да стартира процедура по кастренето на парите и имотите на профсъюзите. Така хазната от това ще се напълни подобаващо и парите ще отидат за по-сериозни нужди.

сряда, 16 февруари 2011 г.

ОТКЪС ОТ РОМАНА НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ " ПОЛУБОГИНЯ" САМО НА СТРАНИЦАТА НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ!

Мартин РАЛЧЕВСКИ
Мила мамо, измина безкрайно много време откакто съдбата те отне от мене. Като се сетя за онези проклети дни ми става толкова болно, че в душата ми се надига истински ураган от гняв, мъка и непримиримост. Често истината е болезнена, но пък знам ли, на някакво ниво именно тя е, която цял живот ме е карала да се чувствам жива. Дълбоко в душата си винаги съм усещала, че ще дойде ден, когато ще мога да я споделя с теб. Е, този момент дойде. Ще се постарая да ти разкажа всичко, което си е струвало да се помни. Преценката ще оставя на теб. Преди три дни почина Маноел. Вчера го погребах. Чувствам се толкова самотна, нещастна и обезверена, че да ти призная честно – направо ми се иска да го последвам. Никога до дози момент не съм мислила, че Бог е способен да ми причини подобно нещастие... и то за пореден път... в и без това ограбения ми живот. Винаги съм вярвала, че всяко зло само по себе си е достатъчно жестоко, за да не се повтори, а още по-малко пък и потрети в живота на един и същ човек, но уви, явно съм се лъгала... Със загубата на Маноел осиротях безвъзвратно. О, мамо, пиша ти за Маноел, но забравих да ти кажа кой всъщност беше той. Извини ме, че започнах малко отзад напред. Така е, защото всичко е толкова абсурдно. Маноел беше моя съпруг, с който живях близо петдесет и осем години. Най-предания, внимателен, галантен и грижовен мъж на земята. С чиста съвест казвам тези думи за него. В този ред на мисли може би е редно да ти споделя и моята възраст. Знам, че навярно ще ти прозвучи странно, но такива са фактите – в момента съм на седемдесет и осем. Живея в Лисабон в една голяма, хубава и уютна къща, разположена между булевардите Джункуйера и Индия, но ако трябва да съм по-точна е по-близо до Индия. От прозорците на втория етаж се вижда морето, нежния и приятен полъх на което може да се усети по всяко време на годината. Но какво е прекрасния и подреден дом, когато си сам в него и човекът, който си обичал толкова дълго вече не е между живите? Преди много време, още когато децата бяха малки, споделих с Маноел, че въпреки изминалите години ти продължаваш все така неутешимо ми липсваш и той ме посъветва да ти напиша писмо. Откровено казано тогава това ми се струваше налудничаво, но ето, виж ме сега, него го няма само от три дни аз съм сложила голяма камара бели листа на масата, затиснала съм ги с една празна стъклена вазичка за да не ги разпилее вятъра и съм седнала на верандата твърдо решена да ти разкажа всичко. Не знам дали някога ще имаш възможност да прочетеш тези редове, но освен да се надявам явно е, че нямам друг избор. Твърде вероятно е те никога да не достигнат до теб... и все пак, медицината се променя толкова бързо, че на мен ми се иска да вярвам – както неведнъж ме уверяваше и Маноел – че ти един ден ще живееш отново. Затова ще пиша! Чувствам се някак необяснимо длъжна да го сторя. Убедена съм че го заслужаваш. Макар и късно ти имаш право и трябва да се запознаеш с пропуснатото. Мила моя скъпа и единствена майчице, възнамерявам да ти разкажа всичко, което се случи с мен през изтеклите години..., но тъй като никога до този момент не съм го правила, не знам какво ще се получи. Имам предвид, че писателските ми способности съвсем не са от най-добрите. Вярвам обаче, че ще проявиш разбиране и ще ми простиш неволните грешки, емоционалните и сантиментални изблици и повторенията. За да ти е по-лесно да разбереш случилите се събития, когато дай Боже, някой ден зачетеш това писмо, ще се върна в самото начало. Ще започна от там, когато ти пристигна в Америка и малко след това затвори очи с надеждата, че някога, в необозримото бъдеще, ще се намери лек за твоето заболяване и ти ще се събудиш отново за да бъдеш излекувана веднъж и завинаги. Предполагам че в известна степен истината сигурно ще те разстрои, но ако спестя нещо, навярно никога няма да мога да си го простя, затова ще пиша без да спестявам нищо, за което предварително те моля да ми простиш. Ами, започвам. Около месец след като ти се разболя от онази отвратителна, нелечима и проклета болест всички (както знаеш) се събрахме в трапезарията за да вземем важното решение да продадем къщата за да можем да те изпратим в Америка, където да те замразят. Тогава всичко ми беше като насън. Помня че когато татко, сподавен в сълзи, блед като платно и треперещ от мъка, обяви, че трябва да продадем къщата заедно с цялата й покъщнина за да можем да те спасим беше сряда, защото ако помниш всяка сряда вечер ходихме на Богородичен акатист в параклиса. В събота вече къщата имаше нов собственик и той замина с теб за Щатите, като разбира се взе със себе си всичките пари от продажбата, които незнайно защо избра вместо да внесе в някоя банка да подреди в една средно голяма чанта и да ги пренесе собственоръчно. Няколко седмици по-късно ти попадна в света на забвението. Връщайки се от Америка татко ни попари с новината, че въпреки предварителните договорки с клиниката парите, получени от къщата са се оказали недостатъчни. Той сподели тогава с нас, че в последния момент се почувствал притиснат до стената и бил принуден да изтегли солиден заем за да доплати лечението ти. При добро стечение на обстоятелствата, заемът трябвало да бъде погасен за около десетина години. Изминаха обаче едва четири дни след завръщането на татко от Америка и той почина. Лекарите ни казаха, че се е случило почти мигновено и че изобщо не е страдал. Милият ми татко, получил масивен инсулт и издъхнал на място, просто ей така както си се прибирал от пазара, шофирайки и говорейки с леля по телефона. Брат ми – вече не го виня за нищо – веднага след като научи за нещастието започна на пие и да се спуска стремително надолу. Изведнъж с него се оказахме съвсем сами. Безвъзвратно бяхме загубили не само теб, татко и къщата, но и всичко останало, цялата ни сигурност и всичките ни надежди в един миг се бяха изпарили. Положението беше отчайващо. Тъй като за кратко време се бяхме превърнали в кръгли сираци, нямайки и покрив над главите, въпреки незавидното си материално положение, леля се смили над нас и ни приюти. И двамата страдахме неимоверно много. За по-малко от два месеца отслабнахме приблизително всеки с по над десет килограма. Освен дрехите на гърбовете си не притежавахме нищо, нямахме никакви пари, нито пък какъвто и да било доход. Зависихме само и единствено от милостта и добрата воля на леля и мъжа й. И понеже брат ми не намери сили да спре да пие – нещо повече, скоро след това дори започна да се дрогира, – те го изпратиха, водени от най-добри чувства, убедена съм в това, в специализирана болница за да се лекува. Още първия ден след настаняването му, по една нелепа случайност, опитвайки се да избяга, той се покатерил по някакъв покрив, подхлъзнал се и падайки от около петнадесет метра директно върху асфалта починал на място. Леля плати и двете погребения – това на татко и неговото. Аз останах да живея у нея, всичко на всичко, още четири месеца. Голяма част от този период ми се губи почти напълно. Помня, че дълго време всяка вечер взимах приспивателни, поради което нощите спях безпаметно, като за сметка на това дните ми се бяха превърнали в дълги, мъчителни, полубудни кошмари. Все по осезаемо усещах как лудостта бавно, но стремително се промъква в мен. Първоначално в мислите ми, после в някои от думите, които изричах, а накрая и действията и постъпките ми. Благодарна съм много на леля. В този период тя беше истински снизходителна и добра с мен. Аз обаче не й отвръщах подобаващо. Откровено казано държах се много лошо, а често дори и ужасно. Отказвах да се храня, да се къпя, да си мия зъбите, дори за кратко бях започнала да се нося като някакво хипи, разголена, мръсна и не зачитаща никой и нищо. Ако в този критичен момент над мен не се бе смилило едно съседско момиче, което ми даде наглед прост, но иначе добър и навременен съвет, сигурно както я бях подкарала, скоро щях да последвам клетия си брат. Погледнато от страни тя не направи кой знае какво, но за мен в онзи критичен момент то се оказа решаващо. Посъветва ме да си намеря приятел. „Просто някой”, настояваше тя. И така, притисната до стената, останала без семейство, без дом и без доходи, обаче явно съхранила малко късче от надеждата, която притежавах преди да се случат поредицата от нещастия, аз прибягнах до онова нещо, което не след дълго преобърна целия ми живот. ...
Корица " Полубогиня"

Казвам се Дорес. Живея в Лисабон, Португалия. Висока съм 171 см, и тежа едва 48 кг. Очите ми са кафяви. Косата ми е дълга, права и е също кафява. Тези, които ме познават казват, че имам правилни и хубави черти. Умишлено не прилагам снимка към обявата си, защото не си търся съпруг или любовник, а просто приятел. Така че, според мен, в този случай външността не е от особено значение. Не притежавам никакви материални ценности, имоти и други подобни. В момента дори съм и безработна. Онова, което желая е да си пиша с хора, които се чувстват достатъчно емоционално и психически силни, за ми помогнат да преодолея загубата на семейството ми и да не полудея.

Интернет обявата написа именно въпросното съседско момиче след като веднъж, така да се каже, ме сгащи да бездействам, пред входната врата. Без излишно да се церемони тя ме хвана под мишница и, малко насила закара у тях, където десетина минути по-късно съчини и пусна в глобалното пространство споменатия текст. Още същата вечер в електронната ми поща се получиха над сто писма. В първите няколко дни цялата тази кореспонденция ми се струваше толкова нелепа и смешна, че гледах на нея сякаш не се отнасяше за мен, а за някой друг. Имаше какви ли не обяснения и предложения. Някои бяха доста искрени, или поне така изглеждаха на пръв прочит. Други бяха глупави. Трети – недодялани. Четвърти пък бяха направо вулгарни. Въпреки че изминаха толкова много години, част от тези цинизми и до ден днешен са запечатани в съзнанието ми. Странното бе, че когато реших да отговоря на някои от писмата, първо се на- сочих към тези – с най-пошлото съдържание. Какво ли не правих, как ли не се борих със себе си само и само да не дам изява на нараненото си честолюбие, но явно именно обида- та първа успя да реагира в мен. Като някакъв пробуждащ се сърдит мечок, който до този момент бе спал зимен сън в смутената ми и наранена душа, в един миг тя изригна с пъл- на сила. След като приключих с гневната плеада от остри думи, които спонтанно наредих бързо по адрес на всеки, дръзнал да се погаври с достойнството ми, се успокоих и почувствах значително по-добре. Чак тогава, първоначално от любопитство, а после и с известно желание насочих вниманието си и към останалите писма. Дългото четене на всички нормални писма приключи в ранните часове на нощта. Отделих петдесетина от тях, които заслужаваха внимание и в крайна сметка се спрях само на три. От толкова много – само три! Когато легнах и отпуснах глава на възглавницата, в един момент цялата бъркотия с тези обяви ми се стори невероятна загуба на време и енергия. Но още на следващия ден бавно започнах да разбирам, че усилието ми си е струвало труда. Започнах кореспонденция със Себастиан, който беше на 31. С Маноел, чиято възраст бе 28. И със загадъчния Адам, който не пожела да ми разкрие възрастта си и който бе на- рекъл себе си „Книжарят“. Себастиан беше французин, Маноел – емигрирал в Ща- тите португалец, а „Книжарят“ американец. За относително кратък период преспах и с тримата. Донякъде изпитвам известно неудобство, че тогава по- светих толкова много време на секса, но в онзи момент за мен той бе най-лесното и сладко бягство от действителността. Сега, гледайки назад от позицията на опита, осъзнавам че това, в което се впуснах презглава на младини, можеше да ми донесе големи разочарования и неприятности, но слава Богу, всичко премина леко и безметежно. В началото си мислех, че отношенията ми с „Книжарят“ ще са най-вълнуващи и интересни, но не беше така. Себастиан се оказа най-скандален. Няма да повярваш! Той беше жиголо! „Книжарят“ пък бе женен, но... сексуално незадоволен. Още в първото му писмо усетих нещо гнило. Въпреки високата ерудиция, излъчваше несигурност и напрежение. Един- ствено Маноел бе свободен в истинския смисъл на думата. Той бе и най-привлекателен. Ако погледнех с нужния разум към тримата, трябваше още от самото начало да се спра на него, но аз исках да ги преценя и направя избора си, имайки база за сравнение. Навярно звучи глуповато, но тогава така усещах нещата. Скоро след запознанството ни и тримата ме попитаха за възрастта ми, която не бях посочила. Аз просто, ей така, реших да си направя шега с тях като казах, че съм на четиридесет. Раз- бира се струва ми се, че никой не се хвана на въдицата. Две седмици след пускането на обявата започна световния панаир на книгата в Мадрид. Това бе добър повод да се срещна с тях, защото, по техните думи, и тримата много обичаха да четат, и бяха планували да посетят изложението мно- го преди нашето запознанство. Трябва да ти призная, че въпреки предубедеността си към испанците, останах силно впечатлена от Мадрид. Градът се оказа красив, богат и модерен. Сградата на панира бе огромна и стилна, а предлагането и обслужването превъзходно. Имаше безплатен сок, кафе и бисквитки. Но, да си дойда на думата. Ще започна със Себастиан. ...
Биографична справка

Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г., Завършил е СУ ''Св. Климент Охридски'' със специалности теология и география. Има издадени около 20 статии и есета, свързани основно с изследвания над смъртта и човешката душа. Живее във Великобритания.
Автор е на романите:
''Безкрайна нощ'', 2008 г., изд.''Сиела''.
''Горски дух'', 2009 г., изд.''Сиела''.
''Полубогиня'', 2010 г., изд.''Сиела''.
В момента работи над четвъртия си роман ''30 Паунда''.
Авторски блог: www.ralchevski.blogspot.com

''Смело мога да заявя, че романът „Полубогиня“ е самобитно и необикновено цвете в съвременната ни проза! Изобилстващ от идеи, с динамична история и езотеричен привкус, той би оставил у всеки читател трайни и красиви емоции.''

Доц. Д – р Цецо Душкин

вторник, 15 февруари 2011 г.

ЦАРЯТ ПОКРОВИТЕЛСТВАЛ ДЪРВЕНАТА МАФИЯ! РАЗСЛЕДВАТ СИМЕОН ЗА КОНТРАБАНДА НА ДЪРВЕСИНА!

За въпросния скандал ни бе подшушнато от наши хора в политическите среди, но същата новина бе потвърдена и от информаторите ни в МВР. Към днешна дата се води сериозно разследване на икономическа полиция, което по всяка вероятност ще уличи бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски в организиране на престъпна контрабандна група. Като ръководител на държавата преди години той е покровителствал канал за нелегален износ на дървесина и буквално е контролирал цялата структура на черния бизнес у нас. По случая имало събрани повече от 20 тома доказателствен материал, наред с това  имало и около четиридесет свидетели. Очаква се в скоро време на царя да му бъдат повдигнати серия обвинения, които по всяка вероятност ще му наложат най-строгата мярка - задържане под стража, уверяват ни печени наказателни юристи. Близките на Симеон, до които се допитахме категорично отрекоха да са чули нещо по въпроса, но с тревога споделят, че последно време Симеон бил доста зле със здравето. Ето защо те допускат, че до него е достигнала тази информация, която го е притеснила. Според тях, ако наистина тръгне един такъв скандален процес срещу него, съпътстван с арести и обвинения, то тогава със сигурност  може да се очаква, че царят няма да може да го преживее.

понеделник, 14 февруари 2011 г.

ВОЛЕН РАЗКРИ ИСТИНАТА ЗА ВРЪЗКИТЕ СИ С ОКТОПОДА!

Волен СИДЕРОВ
Лидерът на "Атака" Волен Сидеров съобщава за  Bnews, че преди парламентарните избори през 2009 г. е отказал оферта за взаимодействие с Алексей Петров. Предложението за евентуален политически брак било направено през втората половина на 2008 г., уточни Сидеров. След неговия отказ обаче Яне Янев приел и РЗС поела ролята. Според Сидеров Алексей Петров си е търсел да напазарува политическа партия, с която да щурмува политиката през парламентарните избори през 2009 г. С тази цел той направил бизнес-предложение на "Атака.
"Алексей Петров се опита да привлече мене и "Атака" още преди изборите. Офертата за взаимодействие беше отправена през втората половина на 2008 г.Направи сондажи евентуално аз да бъда брокерската група, както стана Яне Янев", добави лидерът на "Атака".
Лидерът на "Атака" прави и още едно признание - че Яне Янев му е предлагал да направят коалиция за парламентарните избори. Волен обаче отказал с аргумента, че от коалиции се е напатил.

ИМА БИВШ ТРАВЕСТИТ В ПАРЛАМЕНТА! ДЕПУТАТ ОТ УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ ПОЗНАТ КАТО ПАЛАВАТА НАНСИ НА МЛАДИНИ!

Какво ще кажете ако ви споделя клюката че в настоящото народно събрание има народен представител който преди години се е обличал като жена и дори бил известен в гей средите като “ Палавата Нанси”? Ще сметнете че четете или чуват поредната жълтина или партенка? Да ама не. Уви този път става въпрос за чистата действителност. Бдителни и будни читатели на флагманът на свободното слово “ПАПАРАК” решиха да споделят пикантерийката не за орезилят лицето на българският политик като цяло а за да покажат че и те са чисти хорица. В конкретният случая обаче събрани от кол и въже от един нарочил себе си за голям лидер. Името на въпросният депутат няма как да ви бъде казано от чиста проба съдебна хигиена, но ще ви бъде показано лицето на народният представител чието име не е важно. Важно е само присъствието му. Преди седмица в нета се появи един коментар показващ точно това лице за което днес става въпрос. Прочетете го:
“ Питате ме дали имам собствено мнение по наболелите въпроси в обществото. Що за глупости? Разбира се, че нямам, това не е необходимо. Когато се записах за член на ГЕРБ изрично ме попитаха дали имам собствено мнение по въпросите вълнуващи обществото. Този преди мен, дето се беше наредил на опашката от кандидат членове , той беше много ентусиазиран и все разправяше на чакащите, какви големи идеи имал, и как изгарял от нетърпение да ги сподели. Грешна тактика. Не го одобриха. Щял да всява противоречие в партията, а лидера иска единомислие. Демек той да мисли, а другите да слушат.Аз навреме се усетих, и им казах, че съм готов на всичко, не разбирам от нищо , и нямам мнение по нито един въпрос. Всъщност тогава бях безработен (когато се записвах в партията), понеже никъде не ме вземаха на работа, защото нямах образование, а и бях пълен некадърник. Но тука в ГЕРБ ме оцениха. Казаха ми браво, точно такива хора търсиме, послушни, без собствено мнение. Пишете го веднага в депутатската листа. Така казаха. Ей как се зарадвах ви казвам. Брей викам си, как ставали нещата, а аз ходя да се червя по интервюта да си търся работа. Накрая, когато приключиха със записването на членове, одобрените ни заведоха в една зала. Дойде и Бойко. Още с влизането си ни попита: „Някой иска ли да каже нещо?“. Един вдигна ръка,веднага го изведоха. Казаха му, че са допуснали грешка и не е за тука. После Бойко ни обясни какво се иска от нас: „Вие – вика – ще сте бъдещите строители на съвременна България. Ще станете депутати. Знам, че сте прости и от нищо не разбирате, но все пак знаете, че е от ваш интерес да сте послушни. Ако слушате ще си получавате заплатата и ще си щракате с пръсти. Ще ви казваме, кога , за какво и как да гласувате. От вас се иска само да вдигате ръка. Ако журналистите ви питат: “ Какво е вашето мнение по въпроса, за който ще се гласува? Ще отговаряте, че следвате политиката на партията и сте съгласен с нея на сто процента, понеже това е единственото спасение за държавата. Вие не трябва да имате собствено мнение. Дали ще се вдига ДДС, дали ще се дават пари на частните училища, че са бедни, дали ще променяме трудовото законодателство в ущърб на работника. Решението е взето. Вие трябва само да вдигнете ръка при подаден сигнал. Никакви инициативи. Повтарям. Никакви инициативи. Иначе отивате на улицата, при народа, ако толкова ви е домилял. Тука аз казвам, кое, кога и как да става.“ така ни каза Бойко. Аз обаче подозирам, че и той не може нищо да измисли, ами му казват отнякъде какво да прави. Ама и тези дето му казват и те не са много наясно, щото го гледам Бойко днес каже едно утре друго, малко хаос, ама нали плаща заплатите, добре е. Един ден замалко да си счупи краката. Тъкмо бяхме гласували един закон и той влетя. Грешка вика е станала, не трябваше да го приемате. И ние какво да правим, прегласувахме го и го отхвърлихме. Такива ми ти работи. Така че няма собствено мнение, щото не е нужно и не разсъждавам, има кой да разсъждава, двама трима за пред публиката. Останалите просто гласуваме. Просто е! За прости хора. Па и честно да ви кажа, нищо не разбирам от тези работи дето се обсъждат в парламента, ако нямаше кой да ми казва как да гласувам, щях да съм жив зян. „Вие сте машини, машини за гласуване“ – така ни каза Бойко. А аз няма нищо против, нали си получавам депутатската заплата. Това е живота. За по-хубава работа не мога и да мечтая. Ша си гласувам тука четири години, пък после ще видим.“
И какво излиза -  че постът и джобът за важни, не хората каузата, честта и достойнството... Но защо тогава Нанси се крие. Защо не покаже лицето си?
Ясно е че в България липсва всякаква дискусия относно позициите на партиите в Парламента по проблемите на хората с различна сексуална ориентация. В момента нито една политическа партия от представените около 30 партии в Парламента няма положително отношение към обратните в България.
Сериозно гей-представителство има и в новоизбрания парламент, твърди рокмузикантът Ицо Петрофф. „Сред депутатите от РЗС има поне 2-3 гейове. За Янев съм чувал, но не съм проучил дали е така и затова няма сега да говоря. Иначе и в ГЕРБ има бивши общинари с гейски опит, които сега са министри и депутати. Поне 60-70 процента от сегашните министри са с гей-насоченост. Но не казвам, че са опитали, но са любопитни или бисексуални. От моите лични наблюдения Станишев отговаря на всички изисквания да бъде гей. Но дали ще си признае, дори и пред себе си, това е друго... А на бившите министри от НДСВ им личи, че са гейове”, категоричен е пред камерите музикантът. „За да говоря с имена, искам да съм конкретен, да събера информация. Защо например Васил Петров не излезе да каже: „Не съм спал с Ицо Петрофф!”, а?. Скоро срещнах майката на Боби Цанков и тя ме попита, защо съм го споменал и него. С Васил Петров имахме мимолетна връзка, бяхме твърде млади. При него положението не е средно, а е голямо... Много съм доволен от момента, в който бях с него. Е, той не иска да си го признае, но това е негово право”, допълва Петрофф.
Крис Брайънт, член на лейбъристката пария в Обединеното кралство, и партньорът му Джаред Крани получиха разрешение да сключат брак в Уестминстърския дворец (популярен също като Камарите на парламента). Държавата разпознава гражданските съюзи между еднополови двойки от 2005 г. насам. Сега и хората от народа ще могат да използват сградите за собствените си церемонии. Хомосексуалните семейни двойки имат същите права и задължения както и хетеросексуалните, пишат британските медии.
Това не е първата гей сватба с участието на висш държавен чиновник. През юли 2006 г. министърът по околната среда Бен Брадшоу се ожени за журналист от Би Би Си.
Представете си някога и в нашия парламент да се състои сключване на брак между двама мъже или две жени... романтиката има различни измерения.
До края на XX век у нас беше изключителна рядкост някой хомосексуален човек да ти се е разкрил, камо ли да ти е разказвал какво точно се случва от другата страна на Хомофобната завеса. Единственото знание за тези „болни“ хора беше достъпно в медиите, които брутално манипулираха представите на българската общественост и продължават да го правят вече 20 години след падането на тоталитарната власт и 6 години, след като бяха отменени законите, забраняващи публичния й показ. И до днес най-честата хомофобна реакция си остава презрението към „парадирането“. Сякаш самата тази реакция не е поза от репертоара на хетеросексуалното парадиране.
Светът обича да гледа политически скандали, особено когато те са свързани със секс. Откакто американският сенатор Лари Крейг бе заловен с ченге в една тоалетна на летището в Минеаполис, а Владо Кузов бе съден за педофолия, в света на властта няма нищо учудващо. Първият истински секс-скандал, разразил се публично на страниците на вестниците започва от Англия. През далечната 1963 г. секретарката на министъра на отбраната на Англия Джон Профуно се опитала да скрие аферата му със стрийптизьорка, която на всичкото отгоре лудувала и с противниковия лагер на светското разузнаване. Целият скандал разбира се слага прът в колелата на министър-председателя на пуританска Великобритания и той губи следващите избори.
В България обаче, като че ли интересът към личния живот на властимащите не предизвиква чак толкова бурни отзиви. Редица пикантни слухове обвързваха смяната на жените на Ахмед Доган, но на никого това не направи впечатление. Клюки и легенди се носят около мъжествената фигура на Бойко Борисов и харизмата на президента Първанов, когото между впрочем още през 2005 г. световни сайтове класираха като един от най-сексапилните мъже, заемал този пост. За хомонаклоностите на дясната ръка на бившия премиер на Иван Костов Данчо Соколов пък се изписаха фермани.
Дали България остава по-толерантна към личния живот на политиците си или просто на никого не му пука, ние не можем да кажем. Едно обаче е ясно - най-големият такъв скандал в историята на българската политика си остава този с дадения под съд Владо Кузов. Друг пресен скандал в родната политика отнесе прашките и поста на една от най-младите дипломатки у нас, дръзнала да си направи еротични снимки в собствения си блог. И разбира се, от министерството на Калфин веднага снеха от пост „голата българска дипломация“.
Лидерът на партия „Другата България” Божидар Томалевски пък беше засечен в гей хотел в Берлин. Без да подозира за имиджа му, един от най-известните и богати емигранти и видни плейбои си наел стая в хотел „Аксел” в немската столица, а на сутринта с потрес разбрал, че е попаднал на неправилното място. Из хотела пребивавали предимно хора със видимо силно „лява” ориентация.
Въпреки всичко Божидар Томалевски останал доволен от луксозното място за нощувки, чиято лента неотдавна прерязал лично кметът на Берлин Клаус Воверай, който не крие своята хомоориентация.
При връзка с Томалевски по телефона, за да се разбере да не би да е „минал на другия бряг”, той отговоря през смях: „Резервирах си стая в този хотел по препоръка на приятели. Не знаех какъв му е имиджът и какви хора има в него. Е, случва се човек да „погледне” наляво, не е лошо, ако остане там”...
Дим Дуков е известен в обществото главно с това, че открито призна хомосексуалните си наклонности. Счита, че това му е дало свободата да се изявява като личност, без да бъде зависим от компромати. Същевременно се изявява като активен гражданин – организира антиСПИН кампании, членува в организациите “Куир България” и в Ордена на тамплиерите... Член е и на политическа партия ГЕРБ. В миналото за кратко бе и монах в Рилския, Троянския и Чекотинския манастири, но разочарован от тайния живот там, се отдръпна от монашеството – както твърди, “за да съхрани вярата си в Бог”.

Ран ТЕОДОСИЕВ

неделя, 13 февруари 2011 г.

ЛАЗАР КОЛЕВ - НЕВИНЕН?

Обвиняемият  Лазар КОЛЕВ
Съдебни медици обърнаха делото за смъртта на момичетата, убиецът им остава неизвестенКакто единствено в. "Атака" писа още пред 3 г., сестрите Белнейски са загинали при катастрофа. Неочакваният за прокуратурата обрат на делото дойде вчера, след като пред Пазарджишкия окръжен съд показания като свидетели дадоха трима съдебни медици, правили първите експертизи по случая "Белнейски". В залата се явиха доц. д-р Йордан Калчев, д-р Александър Минчев, д-р Ангел Фингаров и д-р Борис Пеев. Ръководителят на експертизата, който пръв потвърди версията на "Атака" за ПТП - проф. Стойчо Раданов, неочаквано бе открит обесен на детска площадка три месеца, след като се подписа под документа, че момичетата са били блъснати от джип.
Заключението на медицинските експерти е, че двете момичета са ударени от автомобил. Пред съда скандалното разкритие направи д-р Александър Минчев. Той обясни, че ударът е бил вляво странично, затова нараняванията на двете деца са от лявата страна. Механизмът на причиняване на пътнотранспортното произшествие е блъскане, категоричен бе патоанатомът. Уточнено беше също, че при млади хора имало случаи на катастрофи при челен удар, при които няма счупване на тръбести кости, а само на черепа. Задължително според експертите при такъв вид произшествие се стига до повреди по автомобила. Те обясниха, че обикновено се счупва предното стъкло. Д-р Минчев уточни, че трябва да знаят какви са повредите по автомобила, за да уточнят и контузиите, които се нанасят при такова произшествие.
В Пазарджик и региона от години се твърди, че Белнейски са убити от кортежа на височайш политик, който обичал да ловува. От случилото се в съда става ясно, че тази теза добива все повече основания, категорични са запознати с делото.
Пред магистратите показания даде и доц. Мария Грозева, ученичка на проф. Раданов, която ръководи първата експертиза на телата. Тя нанесе съкрушителния удар срещу скалъпената версия на прокуратурата, че Лазар Колев е убиецът на сестрите. Според нея Белнейски са починали три дни по-късно от обявеното досега! За този период обаче Лазар Колев има желязно алиби. По думите й смъртта на сестрите Росица и Христина Белнейски е настъпила на 31 януари 2006 г. Припомняме, че според обвинителния акт срещу Колев смъртта на момичетата е настъпила по време на изчезването им в нощта срещу 28 януари. Това създава основателно колебание във виновността на Колев, който има алиби за този по-късен период. Основното доказателство за по-късната датировка на смъртта са трупните петна по телата на двете момичета, които служат като опора за датирането на смъртта от експертите, обясни Мария Грозева. По думите й аутопсията на сестрите е направена на 1 февруари 2006 г. сутринта. Тя категорично заяви, че смъртта на момичетата настъпила между 14 и 20 часа по-рано. Според Гроздева извършителят на убийството на сестрите Белнейски е един човек (прокуратурата и до днес твърди, че има втори убиец). Гроздева обясни, че екипът от патоанатоми не е бил допуснат за оглед на мястото в местността "Грамадите", където са открити труповете на Белнейски. Експертите не са изследвали и дрехите, с които са били облечени момичетата. Според показанията на Грозева по-голямата сестра Росица е имала следи от автомобилни гуми в областта на главата. От думите й стана ясно още, че не е бил намерен биологичен материал в телата на момичетата.
Това окончателно разби скалъпената версия на прокуратурата, че Лазар Колев е извергът, убил сестрите. Въпросът сега е кой тогава затри децата, коментираха вчера в съда. Така излиза, че с умишлени актове и напаснати доказателства разследващите се опитват да разпнат невинен човек, за да може истинският килър да остане в сянка.

Славея Иванова разкрива тайните на Христо Калчев и Георги Стоев Излезе от печат книгата на Славея Иванова „Пророците и мафиите. Христо Калчев и Георги Стоев” (изд. Сиела)

Prorocite Mafiite 2 copy 300x229 Славея Иванова разкрива тайните на Христо Калчев и Георги Стоев
Славея Иванова е родена през 1975 г. в Хасково. Завършила е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. Сътрудничила е на вестниците „Хасковска трибуна” и „Шипка. По време на работата си в издателство „Световит” набира тектовете на книгите на Христо Калчев, Владо Даверов и Георги Стоев. 
В предговора на книгата си „Пророците и мафиите. Христо Калчев и Георги СтоевСлавея Иванова пише: „Много време ми отне да се реша да направя тази малка книжка. Изключително важно за мен бе да разкажа истинската история, която може да не се хареса на някои хора. Други може да ме обвинят, но това не ме вълнува особено.
Дължа своето решение първо на Христо Калчев, защото от деня, в който се запознахме случайно и бях до него почти всеки ден от последните му 2 години, докато пишеше своята сага за българските престъпници, го почувствах като баща.
Дължа го до известна степен и на Георги Стоев, който за жалост не успя да изчисти името си, не успя да го направи, просто, защото все още не бе готов да се изправи и да признае вината си.
Дължа го на Ели Калчева, на малко ми останали приятели и на тези, които пряко или косвено са свързани с мен.
Дължа го най-вече на моето семейство, които вероятно са ме укорявали, за това, че се изправих по този начин срещу страховете си
Дължа го и на себе си.
Убедена съм, че на обикновените хора, вече им е писнало от всякаква мастити разбирачи, решили да пишат трогателни истории за българската престъпност.
С тази книга просто да повдигнах малко завесата за последните 2 години от живота на един Писател, на един друг, обикновен човек, опитващ се да излезе от калта, в която бе попаднал и на един „добър техен приятел.“ Всички останали в разказа ми не са случайни. Дори и Таки, и неговата история, разказана от самия Георги Стоев.
Slaveya Ivanova 1 Славея Иванова разкрива тайните на Христо Калчев и Георги Стоев
Авторката Славея Иванова
Случките, в книгата могат да се приемат за достоверни, но могат да бъдат определени и като плод на творческа интерпретация и авторски изводи. Някои от тях са се случили, други, може и да не са.
Оставям всеки да погледне от неговия си ъгъл.
С риск да засегна някого, не съм си позволила да измислям имената. Не че не можех да го направя, това все пак е творба, но Христо Калчев имаше любима поговорка: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората…“ – пише Славея Иванова.
Откъс от книгата „Пророците и мафиите. Христо Калчев и Георги Стоев:
Жоро Стоев се прекланяше безпрекословно на Поли Пантев. За него този човек бе идол, кумир и вероятно затова го копираше. Неведнъж, когато в непринудени разговори сме анализирали случките от живота му съм си записвала интересните неща, които съм чувала. Това са отговорите му на всичките ми въпроси. Интервю, което Жоро така и не можа да даде на нито един от журналистите, задавали му някога въпроси.
Голяма част от тях са свързани с Поли Пантев, той винаги извърташе темата и говореше много за него. Но има и интересни факти, свързани и с други личности, макар че повечето от информацията отдавна е присъствала под някаква форма в медиите. Тук предоставям само някои от въпроси, които съм му задавала, докато работехме по книгите му БГ кръстникът. (всички въпроси и отговори във връзка с Луканов, Маджо, Георги Илиев, бай Миле и др. са в книгата)
Георги Стоев
Жоро, личи си, че за теб Поли Пантев е нещо повече от име. Мислиш ли, че Поли е имал приятели?
Приятели нямаше, но трябваше да имаш доверие все пак на някой. Като се замисля май известно доверие имаше на Жоро Пехливанов. Не знам защо.Той не изглеждаше престъпник, не носеше душата на Поли. Привличаха го парите. За него липсата на средства беше комплекс, от който иска да избяга. Повече от всичко на света искаше да изплува на повърхността, да бъде със силните.

Какъв се явяваше Поли все пак? Нито с ВИС, нито със СИК, а в същото време правеше бизнес с всички.
Не е точно така. Вярно е че не участваше в структурите на ВИС, защото не беше съгласен да отчита пари на Васил Илиев. Беше със самостоятелен статут. Имаше общи начинания с доста хора. Христофор Събев, нали го знаеш, Фори Светулката му казват още. Но нещо не се уточниха за парите и Поли започна да го заплашва. И ако си спомняш тогава Събев си беше отявлен привърженик на СДС, а те бяха на власт и той се оплакал и ченгетата го погнаха. В същото време Поли се набърка и с някакви руснаци. Бяха убили едно от момчетата на Бен Търпин, когато отишли да ги пребиват в апартамента където се криеха. Та някой от тия руснаци наръгва едно от момчетата. Не можаха да го спасят. А и полицията не стигна до никъде с разследването. Но Поли ги намерил по-късно и казват че ги застрелял. Заради Фори и този случай бяга в Сърбия  около година. После като се връща, ВИС бе набрала скорост. Но той беше много обиден на Бен Търпин, че не му е помогнал да се върне в България.

Как успяваше да оцелее Поли Пантев, след като никога не е искал да дели и пари и слава с другите?
Трудно, но успяваше. Докато ръководеше застрахователната компания ВИС-2 успя да скатае известна сума, предполагам с помоща на назначения от него син на генерал Щерев, Кирил. Но Васил Илиев не прости кражбата. Някъде около 100 000 долара. Разделиха се. Но и със СИК не беше в добри отношения, макар че се познаваше с Руснака и донякъде с Маджо още от Чехия. Не приемаше тяхната закрила. Този отказ значеше още един съперник на Маджо, освен Васил Илиев. Но след разрива с Васил, при поредната покана  от страна на СИК, приема под натиска на Пехливанов.
Имало ли е сблъсък между Поли и Васил Илиев? Или просто Поли е мразил всеки, който е бил повече от него?
Васил знаеше, че Поли  е отмъстителен и не искаше пореден враг. Лично от него се страхуваха всички от ВИС. Виждали са на какво способен. Ако и да нямаха общ бизнес, никой не искаше война с Поли.

Като е бил толкова самовлюбен, как е преклонил глава пред СИК? Или отново е бил „и сам воинът е воин”?
Нещо такова. Той работеше сам за себе си, макар че го титулуваха изпълнителен директор на компанията. Просто смени табелката от ВИС на СИК, но продължава да работи с бригадата на Пехливанов и с бригадата на Женята Дългия. Прибира коли от заможни бизнесмени и ги връщат срещу откуп и ги застраховат в СИК. По кола на ден.

Какви всъщност бяха отношенията между Маджо и Поли?
След година Поли Пантев става акционер в СИК. Държеше да е самостоятелен. Обикновено Маджо не пропускаше да го мачка психически, изтъквайки превъзходството си. Но и Поли му го връщаше по свой начин. Направи своя фирма, отклони суми от СИК и с помощта на приятеля си Кирил Щерев ги инвестира в търговия със зърно, но развиваше и други дейности. Той беше човек, който работеше по системата “Разделяй и владей”. Противопоставяше един срещу друг хората и се възползваше от момента да спечели. Не искаше по никакъв начин хората около него да са приятели. Така ги контролираше. Неговата цел бе да направи най-голямата структура и да бъде по-силен като държи хората си в подчинение.

Кой от двамата има нещо общо с убийството на Луканов?
Georgi Stoev 2 300x225 Славея Иванова разкрива тайните на Христо Калчев и Георги СтоевВ един момент от СИК отказват да върнат парите, дадени от БКП. По това време Жан Виденов, който е близки отношения с Маджо иска да се отърве от Луканов. Така и няма да се разбере, кой от двамата е решил проблема. А и кой се интересува, вече?

Твърди се, че Поли е развил бизнеса с наркотици. Така ли е?
Търговията с дрога не е бил непознат бизнес. Имаше хора, които са се занимавали с пласирането на наркотици и сред тях  и полицаи. В началото Поли само е вземал някаква сума от разпространителите, но под натиска на Женята започва да се занимава сериозно. До момента, в който вижда, че Женята Дългия почва да носи много пари и го оставя като едноличен търговец на наркотиците – той да ги вкарва и разпространява срещу процент. Появяват се и първите проблеми, и на Поли му се налага да докаже силата си на монополист и човек, който контролира. Захваща се и с  хазарт и покер автоматите по улиците. Прибира машините на всички други бригади и слага негови. Не подбира, за него не важи факта че някой е близък на СИК. Започва един тотален натиск върху този бизнес. Директно отстранява всеки чрез пребивания, заплахи и т.н. Още повече, че всякакви начинания се финансират от Първа Източна Международна банка. Маджо предлага да се вкарат пари в нея, за да се стабилизира банката и в същото време парите да се изперат. С една дума Венци Стефанов и Стоил Славов прибират парите на всички останали между които и Поли.
Говори се, че не може да правиш толкова пари, ако нямаш протекциите на политици или икономическите управници. Кои бяха тия хора?
Това не знам дали искаш да го знаеш. Но е така. Онези хора, от които зависеше си затваряха очите, но пък и те получаваха. Имаше конфликт между СИК и тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев, заради една игрална зала, в която Бонев имаше участие. Поли беше прибрал машините и въпреки че след това ги върна, сблъсъкът между него и Бонев доведе до това, че се опитаха по всякакъв начин да съсипят СИК. Е, вярно е, че Маджо видя спасението в лицето на Васил Божков. А и Божков осъзнава, че да играе със СИК, значи да реши завинаги проблема си да остане жив и да покаже, че не е никой.

Други министри имало ли е в схемата?
Емануил Йорданов, който стана вътрешен министър след Бонев, е свързан с ВИС.
Въобще имало ли е някой, който да не ги е харесвал и да се е борил срещу тях?
Иван Костов. Ненавиждал ги е, искаше да ги смачка, да ги унищожи. В този момент обаче се появява Славчо Христов.

А какво можеш да кажеш за Бойко Борисов?
Хм, по-добре да не казвам  нищо. Човекът си знае откъде е тръгнал, но знае къде иска да стигне.