СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР

ДА СЕ ПОКЛОНИМ НА ПРЕЗИДЕНТСКИЯТ КОРТЕЖ!
Кой колкото може. Доземи, с реверанс, със свеждане на поглед. Смирено и раболепно. Защото ни дава повод да осъзнаем в каква държава живеем 20 години след идването на уж демокрацията.
Евгени Петров
Най-скандалното не е, че президентският кортеж е предизвикал пътен инцидент. Както се казва - случва се и в най-добрите семейства. Но последващото развитие на събитията ни показва, че в 2010 година в България нищо не се е променило. Колите на властимащите хвърчат на крилете на своето безнаказано надзаконие точно както преди 10 ноември. И пътят, и цялата държава са техни. Така са научени още от старата школа. А простолюдието овчедушно се свива по ъглите, скача в канавките, блъска се в мантинелите и дава път на богоизбраните, които самото то е облякло във власт.
Също както преди демокрацията, властта никога не е виновна. И кортежът на президента никога не може да предизвика инцидент. Опроверженията, кое от кое по-противоречиви, заваляха както се казва още преди да е изтекла информацията за катастрофата на пътя Севлиево-София. От шефа на НСО през полицията в Ловеч до пресцентъра на президентството скандално отричат за каквото и да е произшествие.
В същото време очевидци с неподправена искреност разказват за арогантното поведение на пътя на президентските коли, предизвикали катастрофата. А смачканият човечец със смачканата кола, набеден за инцидента, разказва пред „Блиц” с подтискащо примирение и покорство, че той е малък и дребен и не може да се бори с големците. Затова и нямало да обжалва съставения му акт. И за пореден път в тази история доказва, че у нас за 20 години нищо не се е променило.  Срамно и тъжно, нали? Но и обидно, и цинично, защото същият този провинциален дребен собственик на фирма за поправка на мебели е обвинен от чевръстата полиция, че е карал с несъобразена скорост въпреки, че е бил в колона! Толкова виновен, колкото агнето от баснята на Лафонтен, което мътело водата на вълка, въпреки че било по-надолу по реката.  Изобщо, вълците и тяхната свита винаги са прави. И преди, и след 10 ноември. В България.  Затова да се поклоним доземи на президентския кортеж и съпътстващите го институции за професионалната работа, да благодарим за бързата и адекватната реакция на полицията, да отчетем поредния инцидент на пътя заради несъобразена скорост, да поставим на съответния пътен участък поредното ограничение на скоростта и да се молим да не ни среща кортежът на властта.
И, ако е рекъл Господ, да си извадим главите от задника. В името на смачкания човечец със смачканата душа.

Евгени Петров

П.П. Най-ми хареса един от коментарите във форума: „Сигурността за едни е заплаха за други”. Знаем ги и едните, и другите.


ПЕТ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕЗИДЕНТ НА РЪБЪ

Евгени ПЕТРОВ
 С наближаването на датата 11 ноември, денят, в който ще се обяви новата гражданско-политическа инициатива, коментарите по въпроса стават все повече и по-обтекаеми. Ако има нещо, което се разбра, то е, че много от спряганите имена отказват да са съпричастни към проекта. Сред тях са достатъчно заможни хора като Слави Трифонов, Мария Капон и Меглена Кунева…


У нас с АБВ-то на Първанов става нещо уникално – като светия Граал – знае се, че го има, но никой не го е виждал. Пиша го, защото масовите граждански обединения тръгват отдолу, от масите, родени от някаква наложена необходимост. Президентското АБВ е заченато в кабинетно-лабораторни условия с единствената цел да се намери място за Човека. Вероятно, защото в родната БСП е тясно, претъпкано и непрестижно?



Миналата седмица президентската институция изпрати до бТВ депеша, от която става безпощадно ясно, че Георги Първанов е в основата на организиран граждански проект. Той самият не го отрече. Междувременно президентът в промеждутъците между обиколките по случай празниците на всякакви градове и села, отправя политически критики към управляващите и предлага всякакви алтернативи.



И тъй като прозрачността се опитва да си пробие път в българския политически живот, а президентът даде блестящ пример за откритост, публикувайки стенограмата от разговора си със Симеон Дянков, а и защото президентът също задава въпроси (към Цветан Цветанов) за обществото ще е добре да знае:



1. Президентът ли е идеологът и организаторът на новото гражданско сдружение АБВ? Според чл. 95 ал. 2 (2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.



2. Къде ще се състои учредяването на движението, кои са официалните идеологически и административни организатори и кой официално го представлява?



3. Къде и кога хората могат да се запознаят с позицията и платформата на новото гражданско образувание. Това е особено важно, защото самият лидер на БСП Сергей Станишев е в неведение и обясни, че ще се произнесе по новата организация едва след като се запознае с нейните цели и позиции.



4. Кой конкретно финансира цялостната организация на движението „АБВ” и смятат ли неговите организатори да направят публично достояние своите спонсори?



5.Смята ли гражданското сдружение да се превръща в политическа партия и с какви цели?



Не, че нещо, но като си спомня за президентския спонсор Людмил Стойков, няколко винарни-еднолични търговци, дарили максималните суми на президента и топлите му връзки с олигарси като Георги Гергов е редно все пак да си знаем сметките.



И един съвет – не вадете скелети от политическия гардероб. Един голям банкер ми казваше по време на консолидацията на банките (тогава Първанов беше председател на БСП), че обединението на няколко бедни банки не прави една богата.



Евгени Петров
*За определението благодаря на Иво Инджев
БЛИЦ