събота, 13 ноември 2010 г.

ПУТИН СИ ТРЪГНА НЕДОВОЛЕН - КАПИТУЛАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ СЪСТОЯ!

БОЙКО И ПУТИН
Нашите преговарящи не са се съгласили цената на АЕЦ"Белене" да се вдигне с 2,3 млрд. евро, руснаците са отказали да намалят цените на газа
Русия е отказала да преговаря с българската страна за занижаването на цените на газа и е отложила преговорите по този въпрос за следващ период. Причината е, че България не се е съгласила цената на строителството на АЕЦ „Белене” да бъде индексирана с 2,3 млрд. евро при първоначална цена от 4 млрд. евро, заложена в документите. Въпреки че „Газпром експорт” е формулирал пакетно предложение за цените на газа, доставян за България, според което те трябва да се понижат от 5 до 7% до края на 2012 г. Това съобщиха отлично информирани източници за преговорите между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега Владимир Путин за „БЛИЦ”.
Руският премиер не е успял да постигне напълно целите на визитата си и очевидно „капитулацията на България” не е подписана, както твърдеше авторитетно руско издание ден преди посещението на Путин, смята експертът по енергийните въпроси, член на парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм и депутат от ДСБ Иван Иванов.
„Индексацията с над 60%, която е предложила руската страна, явно е била отхвърлена”, твърди Иванов. Той е категоричен, че поведението на руската страна е некоректно, защото на европейския пазар цената на газа е спаднала с над 5%. При това положение България ще продължи да получава газ по договора, подписан от енергийния министър в правителството на Сергей Станишев – Румен Овчаров, убеден е Иванов.
Българската страна е отхвърлила и предложенията на руската в проекта „Белене” да се включат партньорски фирми на Русия в страни от Европейския съюз, тъй като те задължително ще бъдат с мажоритарно руско участие, твърди Иванов. Неприемливи са и обещаните отпуснати кредити от руска страна за строителството на новата АЕЦ, защото това поставя България освен в енергийна, и във финансова зависимост от Русия. Желанието на руснаците да включат български фирми в изграждането на централата пък е пряко ангажиране на сегашните партньори в енергийната сфера на Русия у нас.
Иванов е категоричен, че за твърдото поведение на българското правителство роля са изиграли външният и вътрешният натиск върху премиера Борисов. От наша страна най-върл противник на руската енергийна зависимост на България е Синята коалиция. Ден преди визитата на Путин у нас тя излезе с декларация, в която призова премиера да не се ангажира с енергийните проекти на Русия в страната ни.
„Бойко Борисов е имал разговор с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер непосредствено преди срещата му с Путин. Той е настоял България като страна-членка на ЕС да се придържа към енергийната политика на съюза, за която важен е проекта "Набуко”, каза Иванов пред „БЛИЦ”. И припомни, че в петък са приключили консултациите с местните власти в деветте района на България, през които ще минава трасето на тръбата, смятана за алтернатива на руските доставки у нас.
Мениджърът на проектната компания “Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл“ Райнхард Мичек заяви, че започват разговори за отчуждаване на земите. В консорциума, който ще изгражда "Набуко", с равен дял участват турската БОТАШ, “Български енергиен холдинг“, румънската “Трансгаз“, унгарската МОЛ, австрийската OMV и германската RWE. През седмицата представителят на RWE Щефан Юдич обяви в Берлин, че конкурентният проект "Южен поток" е под въпрос.
"Те нямат концепция за доставките, нямат никаква концепция за финансирането, нито за маршрута – те нямат нищо", цитираха Юдич германски медии.

Ива Николова

ОЧАКВАЙТЕ!!!

УБИЙ ПУТИН
СУПЕР ОФЕРТАТА НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ !
С ПОДКРЕПАТА НА ПИСАТЕЛЯ  ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ!
ПОВЕЧЕ ОТ 470  СТРАНИЦИ УНИКАЛНО ЧЕТИВО, ЩЕ ДОСТИГНЕ ДО ВАС НА СМЕШНА ЦЕНА!
СМО ЗА ВАС ИСТИНСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ! ТЕЗИ НА КОИТО ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА!
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!
СЛЕДЕТЕ ТОЗИ БЛОГ!

ПУТИН СИ ОТИДЕ... ТОЙ ОСТАВА.....

петък, 12 ноември 2010 г.

КАКВО НИ НАПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ОТ ЖЪЛТАТА ПРЕСА ТАЗИ СЕДМИЦА!


Вестник ПАПАРАК

Тази седмица истински острото перо на вестник ПАПАРАК успя да ни разтърси. Уникалното журналистическо  разследване от което гръмва бомбата за поредната опсност за живота на лидера на РЗС Яне Янев е впечатляваща. Разкритията по него наистина за жестоки.

Вестник " Шоу"

Таблоидът " Шоу" също ни впечатли с едно интервю на известен финансист направено в стила " Право куме та в очи." Хубаво е да има подобна директност и раелизъм в медиите. Така се отварят очите на народа, който вече трудно може да бъде излъган.



Вестник " Галерия"

В следващият брой на пропагандният вестник " Галерия" очакваме да бъдат разкрити връзки на ГЕРБ с Ал Капоне, Пабло Ескобар, Ал Кайда, Али Агджа та дори и с Парис Хилтън. Няма спор че колегите от вестника са добри но "поръчковият" камък на врата затъпява перото им.



Вестик " Уикенд"

Какъвто и да е лидерът на РЗС Яне Янев не може да отрече дори и той че е - Кралят на негово величество Скандалът. Последно време няма брой в който Уикенд да не го схапят при това болезнено. Този път обаче болката е непоносима - разкритието е уникално скандално. Признаваме успехът им!

На въпроса на госпожа Валентинова от София, защо не включваме вестникице " Контра", "Шок" и други отговаряме :
С незесриозни продукти не може да се отнасяме сериозно. С нетърпение очакваме обаче таблоидът " Торнадо" за да видим той - дали ще спечели нашите впечатления.

ТУРЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА НИ ИЗБИВА! ДО КОГА?

Турското знаме да се вее над България???!!!
Tурция продължава откровено да ни избива, независимо че изминаха 132 години от онзи паметен Трети март, когато със Санстефанския мирен договор България официално се освобождава от петвековното турско робство. Въпреки това турците и днес продължават геноцида над нацията ни, при това безнаказано. Иде реч за войната по пътя, която водят шофьорите от Анадола по родните шосета, и която продължава да взема своя кървав дан. В понеделник вечерта турски опел без никакви светлини и със скорост на движение, надвишаваща 9 пъти допустимата, премаза и уби на място 42-годишен граничен полицай на КПП-Капитан Андреево (виж стр. 6). Сега какво? Безкрайно досъдебно производство, събиране на свидетелски показания, експертизи, подхвърляне на делото тук и там...Накрая ще се окаже, че турчинът ще бъде съден у дома, където вместо присъда, може и медал да му дадат. Въпросът е докога ще продължава това? Дали не е време да приложим закона в пълната му сила, което ще рече този автоджигит да се изправи пред Темида още утре, а вдругиден да е зад решетките за умишлено убийство. Основание за това се съдържа в чл. 125 от НК, който гласи: "Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години". Защото да караш в мрака девет пъти по-бързо от разрешеното, при това без нито една светлина, е ни повече, ни по-малко чиста проба убийство с умисъл. Настрана остава трагедията на едно българско семейство и животът на второкласник и шестокласник, които никога повече няма да видят баща си. Настрана, защо ли?

СРАМ И РЕЗИЛ! ВЪПРЕКИ ПРОВАЛЪТ НА ЗНАКОВИ ДЕЛА МАГИСТРАТИ ИСКАТ 13 - ТА ЗАПЛАТА!

Борис ВЕЛЧЕВ
Главният прокурор Борис Велчев заяви в четвъртък, че е притеснен от провала на държавното обвинение по шумните дела като това срещу дупнишките бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов - Братя Галеви. "Това, което се случва, ме кара да си мисля къде сме сбъркали и ние ли сме единствените, които сме сбъркали", коментира Велчев. Главният прокурор засега не иска да упреква никого, но според него е възможно да има допусната грешка от съда и е неуместно да се правят изводи по произнасянето само на първата инстанция.
Въпреки критиките към съда от ВСС обявиха, че са готови да си раздадат 13-та заплата.
Ако правителството реши да има 13-а заплата в държавата, Висшият съдебен съвет също може да раздаде допълнително пари, заяви председателят на бюджетната комисия в съвета Иван Колев. Според него съществувал и друг вариант, при който могат да бъдат раздадени награди на магистратите.

ПУТИН ИДВА ЗА КЕФ И НАЗИДАНИЕ НАД КАПИТУЛИРАЩАТА БЪЛГАРИЯ!

Владимир ПУТИН
Руският премиер помолил Берлускони за съдействие като приятел и Борисов се съгласил да строим газопровода, пише в. "Время новостей"
Вдругиден премиерът Владимир Путин ще пристигне в България, за да присъства лично на капитулацията на страната пред "Южен поток". Това пише руският в. ""Время новостей" в коментар озаглавен "Брак по италиански".
Планира се ръководителите на "Газпром" и Българският енергиен холдинг да подпишат най-накрая създаването на съвместно предприятие, което ще проектира, строи и управлява българския участък от газопровода, пише вестникът и припомня историята на проекта..
Преди три години Русия и България поставиха подписите си под междуправителствения договор. И в двете страни оттогава се смениха правителствата, но в София на власт дойде лидерът на дясноцентристка партия Бойко Борисов, който веднага замрази всички проекти за енергийно сътрудничество с Москва, стартирали при социалистите. Руската страна уговаряше, заплашваше България със съд и с промяна на маршрута на газопровода (през Румъния - б.р.), през лятото направи малка отстъпка за газа (около 10-15 долара за хиляда куб.м.), но до неотдавна не можеше да постигне осезаем напредък, пише вестникът.
Путин по време на неофициалната среща по случай своя рожден ден даже се оплака от България на своя приятел, италианския премиер Силвио Берлускони и той обеща "да поработи дипломатически" с Бойко Борисов, за да престане последният да прави спънки на "Южен поток". Официално италианската ЕНИ все още остава партньор на "Газпром" в проекта, а г-н Борисов и синьор Берлускони се смятат за приятели.
Дали италианският премиер е удържал на думата си, не е известно със сигурност, но след това президентът на "Газпром" Алексей Милер наистина имаше много плодотворна визита в София. Той заяви, че България е съгласна да създаде смесено предприятие още през ноември, а не да се чака до февруари 2011 г..

Българският роман разкриващ
пъклените руски схеми
на Владимир ПУТИН  у нас

Въпреки това не трябва да се очаква този принудителен съюз да има лесен живот. Рискът той да завърши с гръмък развод или да се протака с дребни саботажи, както вече се случва в отношенията между "Газпром" и ЕНИ, е много голям, смята авторът на "Время новостей". Прекалено голямо е желанието на Брюксел (а днешното българско правителство и силно ориентирано към Европейската комисия и Вашингтон) да построи тръба от Каспийския регион, заобикаляйки Русия. (Набуко - б.р.)
Перспективите на двата други проекта изглеждат още по-зле, пише вестникът. Очевидно те нямат международен застъпник в лицето на Берлускони. Нещо повече, Бургас-Александруполис е проблем за италианците, тъй като се конкурира за суровинните ресурси с техния проект Самсун-Джейхан /през Турция/, заобикалящ проливите.
А за АЕЦ "Белене" България просто няма пари и готов инвеститор, освен "Росатом". София не желае да взима кредити от Русия по политически съображения. Впрочем, българската страна не предвижда пари и за финансирането на своите 50% от "Южен поток" и това е допълнителна заплаха за нормалната работа на смесената компания.

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

„Трактора” - цапано дупе с разноцветни политически тикви

Колаж : ФорумЪт
Случайно ли изплува от приватизационното небитие само едно от над 300 външно търговски дружества, източили валутата на BG?„Когато се наливаха основите, какъв живот живяхме ний...”, „А га яди кибапити – ни рева...”. Нелепо е, но точни тия две изречения - напълно несъвместими - и по историческа хронология, и по жанр, подлярски се навързват в едно, когато наближи светлият, пореден юбилей, на „превратната” Десетоноемврийска дата. Автор на първото е един наивен може би, но талантлив поет, теглил си куршума заради предадената вяра в чистотата на социалистическия бизнес - „Хаинбоаз”, „Димитровград” и... прочие.
Авторът на лакардията за кебапите пък е неизвестен – минава в графата „Народно апокрифно творчество от епохата на чалга-прехода”.С днешна дата обаче, колкото и да е тъжно, и двете послания стават за реклама на 20-годишната демократична боза – „Две, пет, три и колкото и да е – все в едно!”
Лесно е да обвиним за това основните „медиатори”, зарибяващи електоралните единици – вечните обвиняеми, наречени „Четвърта власт”. Още по-лесно е „лекето” да турим на редовите пчели от гилдията и удобно да забравим назначените им от същата „боза” работодатели. А те „целите в бяло” услужливо ще „служат” на поръчката, която само на хартия е „обществена”.
Скромно, и някак интимно, доказателство за смущаващото ”явление” дава уважаваният и тиражен в. „Уикенд”. Сегашните му издатели дискретно не казват дали има съществена промяна в неговата собственост, след като един от основните им акционери бе нарочен за апологет на конкурентно новопоявилият се друг седмичник, свързван с героя на деня Алексей Петров.Въпросните издатели на „Уикенд” не разсеяха и мъглата около предполагаемото присъствие в техните редици на депутата от квотата на ДПС – Делян Пеевски, който заедно с майка си – бившата шефка на Тотото по времето на кабинета „Саксокобургготски”, при управлението на „Тройната коалиция”, с подкрепата на „Корпоративна банка”,сложи ръка на вестникарските медии на Блъсков (влюбен в паметника си на „българската журналистика”) и на телевизонната авантюра на някогашния седесар и „банкер” - Любомир Павлов (добил популярност като „Пъпката”, изтъргувал „Общинска банка” на злополучния към днешна дата бизнесмен и несъстоял се политик Ковачки).
Припомням – доколко е възможно накратко, тия до болка скучно познати подробности само заради едно заглавие – над „главата” в броя (6-ти ноември) на споменатия вече вестник за седмична почивка. То гласи: „Съдийката на Алексей лапна имот за 15 милиона”
От публикацията става ясно, че магистратката от Софийския апелативен съд Невена Грозева, която с останалите си две колежки, пусна под домашен арест скандалния Алексей Петров, сдобил се с атрактивното прозвище – „Трактора”, е съпруга на гражданина Кирил Недев. Същият пък, заедно с баща си – някогашният соц.шеф на външно търговското дружество „Агрокомерс” Ради Радев, по ръба на закона е приватизирал фирмата и нейните активи, респективно недвижими имоти, заради което се точат съдебни дела. Посочено е още, че сградата на същата фирма се намира на апетитното място на пъпа на София – на ъгъла на булевардите „Дондуков” и „Левски”, където в момента се подвизават под наем две посолства – на Дания и Бразилия. Подчертано е, че съдия по споменатия съдебен спор ще е небеизвестната Нели Куцкова. Вероятно случайно е пропуснато уточнението, че тя навремето бе кандидат-вицепремиер на бившия ни СДС-държавен глава Петър Стоянов в надпреварата му със сегашния Георги Първанов - иженарицаемият „Гоце”, който обеща днес - 11 ноември, да пусне в ход политическия си проект „АБВ”.
Излишен е въпросът дали тъкмо него „стреля” публикацията на „Уикенд”. А и фамозният Алексей Петров - за чиято евентуална кандидатура за президент (?!) „ФорумЪт” дочу, че е правено нарочно социологическо проучване, поръчано на агенцията на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев – „Галъп”, според което шансовете на „Трактора” възлизали на цели 12 процента.
Изобщо не съм фенка на подобен „благоприятен” успех - Службите за национална сигурност - ПУЦове за мутри и честни частници, А бяхме командоси..., Как „Лев инс" постави в шах външно министерство.
Впечатлява ме обаче друго – разбирам защо медията на Делян Пеевски сега атакува „Гоце” и „Трактора”, но не разбирам защо така левашки намесва в драмата и приватизацията на „Агрокомерс”? Като не вади далеч по-любопитните в нея неща, или може би не ги знае. Ами ако ще е удар срещу „Гоце” да е – защото гъшите кланици, приватизирани от „Агрокомерс” са свързани и с убития Фатик, и с прочулите се около европарите спонсори на Първанов – Марио Николов и Людмил Стойков. И още нещо – по време на съмнителната приватизация на „Агрокомерс”, през вече далечната 1999 г., главен шеф на държавната „продавачница” (АП) бе Захари Желязков. Брояха го за „човек” на хасковлията – от един край са, Христо Бисеров. По онова време Бисеров бе нарочван за „сив кардинал” на СДС, а днес е депутат от една и съща парламентарна група - ДПС, със спрягания за издател на „Уикенд” и прочие медии - Делян Пеевски.
Странно нали? Не по-малко странно е и, че някогашният секретар на екс държавния глава Петър Стоянов – Илия Лазаров, се оказва съдружник на вече цитирания играч в приватизацията на „Агрокомерс” – Кирил Недев, съпруг видите ли на една от съдийките Невена Грозева, пуснали зелена светлина пред Алексей – Трактора.

ОЧАКВАЙТЕ СЪВСЕМ СКОРО " УБИЙ ПУТИН" ЕДНА ЛЕГЕНДА СЕ ЗАВРЪЩА!


Убий Путин - Вулгарен роман

Следете редовно страницата на ПОДЗЕМНА МЕДИЯ  и информационна агенция
"Днес и утре"  ....
НАИСТИНА ЩЕ ВИ РАЗТЪРСИ!!!


ТЕЛЕВИЗИИТЕ ПО ЖЪЛТИ ОТ ЖЪЛТАТА ПРЕСА!

ВИНОВНИЦИТЕ!!!
Мистериозният "футболист", който разкри скандални факти около уреждането на мачове в ниските ешалони на българския футбол в ефира на бТВ преди седмица, се оказа репортерът от спортната редакция на телевизията Петър Нанев.
Самият журналист се показа в днешното издание на сутрешния блок на медията,след като вчера стана ясно, че именно той е бил въпросното лице, което е участвало в партенката, пусната от телевизионерите. Шефовете на БФС са поискали от медията да разкрие мистериозните "футболист" и букмейкър, които скрити зад параван разказаха скандални неща за уреждане на мачове и черно тото.
“От дете до преди година и половина съм бил футболист. След това станах журналист в БТВ в спортния отдел”, каза Петър Нанев и увери, че
той не се страхувал от нищо, а изпълнил дълга си като журналист.
Играл съм основно в “Б” група в много клубове, разкри футболното си минало настоящият журналист вече обаче не зад параван в сутрешния блок на телевизията.
От бТВ обаче не посмяха да обявят самоличността на тайнствения букмейкър, който се появи в студиото на телевизията преди седмица.
Припомняме ви, че вчера sportline.bg разкри, че "букмейкърът" е, не кой да е, а синоптикът Емил Чолаков.
Така бТВ не посмяха да кажат Б, след като казаха А, показвайки Нанев, но скривайки Емил Чолаков.
А Нанев, който бе "принуден" да се разкрие пред зрителите, продължи с пикантериите относно черното тото и в днешното издание на сутрешния блок. Бившият футболист от Б и В групите на българския футбол се изказваше с недомлъвки и не убеди, че наистина е имал вземане-даване с хора от сенчестия бизнес и черното тото.
"Исках да скрия лицето си, защото имам доста приятели, които се занимават с футбол и не исках да им навредя. Не исках да ги свържат с мен. Нещата са труднодоказуеми, но смятам, че все някога ще излязат наяве. Разберете, футболистите си пазят хляба и не искат да бъдат уволнявани", изказа се Петър Нанев.
В предаването се включи и изпълнителният директор на БФС Борислав Попов, който коментира "разкритията" на бТВ така:
"Говорят се общи приказки, но не се посочват конкретни имена и факти. Всеки може да излезе в национален ефир и да каже подобно нещо", заяви един от силните хора в родната футболна централа.
Междувременно от bTV обаче категорично опровергаха обвиненията във фалшификация.
“Няма скандал - човекът зад паравана не е Емил Чолаков, а букмейкър, който не желае да разкрие самоличността си. Репортерът ни Петър Нанев пък е бивш футболист от Б група и затова информацията му е от собствен опит, категорични са от телевизията.



АГДЖА РАЗПАЛИ СКАНДАЛ В КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА!

АТЕНТАТЪТ!
Атентатът срещу Йоан Павел II бе организиран от Ватикана. Това е последното гръмко изявление на самия атентатор Мехмет Али Агджа за покушението му срещу папата поляк на 13 май 1981 г. на площад „Свети Петър” в Рим. Новината, която отдавна предричаха не един и двама политически наблюдатели, вчера сутринта заля електронните страници на медиите в Западна Европа. Всички те цитираха цели пасажи от ексклузивното интервю на Агджа за турската държавна телевизия Trg, в което бе изстреляна сензационната вест.Челно място є отделиха също така големите италиански вестници „Кориере дела сера”, „Стампа”, „Либеро” и други, в чиито информации водеща бе фразата на турския терорист: „Със сигурност зад опита за убийство на папата поляк стоеше правителството на Ватикана – решението за атентата бе взето от кардинал Агостино Казароли, втория човек във Ватикана.” Според Агджа за целта висшият прелат, заемал 11 години поста държавен секретар на Светия престол, или на практика негов премиер, е използвал доверения свой агент отец Микеле. Именно чрез негозаповедите на Казароли стигали до изпълнителите на пъкления заговор„Заедно с отец Микеле и още един агент на Ватикана аз направих няколко репетиции на атентата” – цитираха казаното от Агджа електронните издания по Апенините. „С него се срещахме много пъти – казва още наемният убиец – като даже ходихме заедно на площад „Свети Петър”, за да планираме покушението”.В коментарите си на сензационната новина италианските медии подчертаха още думите на турчина, според които в организирането на атентата не са замесени нито американското ЦРУ, нито съветското КГБ, нито други специални служби. А що се отнася до т.нар. българска следа в покушението, според Агджа тя била измислена нарочно с цел да бъде „потопен” Съветският съюз Като доказателство за това, че Йоан Павел II е знаел прекрасно кои са поръчителите на атентата, турският терорист посочва факта, че при срещата им в затвора през декември 1883 г. Войтила въобще не го бил попитал кои са те.Разбира се, за някои наблюдатели на Апенините вчера Мехмет Али Агджа влезе в ролята на „лъжливото овчарче”. След всичко казано и опровергано досега от него по повод стрелбата му срещу папата поляк на площад „Свети Петър” през май 1981 г. може би малцина ще повярват на последната му изцепка. Само че този път тя може да е самата истина за един пъклен заговор с цел дискредитирането на някогашните комунистически страни. .

Кой е кардинал Агостино Казароли

Кардинал Агостино Казароли е роден на 24 ноември 1914 г. в намиращото се югоизточно от Милано селище Кастел Сан Джовани. Посветен е в монашески сан през 1937 година. Обявен е за кардинал на 30 юни 1979 г. от папа Йоан Павел II. Малко след това светият отец го назначава за държавен секретар на Ватикана. С други думи, става премиер на Светия престол – пост, на който остава до 1990 г. Умира на 9 юни 1998 г.



Висшият прелат е смятан за главна действаща фигура на т.нар. източна политика на Светата католическа църква. Тоест той би трябвало да е архитектът на нейното „отваряне” към страните от някогашния съветски блок и на подкрепата є за антикомунистическите настроения в тях. Според някои наблюдатели неслучайно Агостино Казароли е назначен за държавен секретар на Ватикана от смятания за непримирим враг на комунизма полски кардинал и впоследствие папа – Карол Войтила.



Любопитен момент от биографията на кардинал Казароли е недопустимото за църквата негово членство в тайна масонска ложа, заедно с други високопоставени религиозни дейци. Става дума за 121 висши прелати, списъкът с чиито имена е публикуван през 1979 г. в сп. „Осерваторе политико” от журналиста Мино Пекорели. Малко след това той е разстрелян от наемни убийци. За премахването му е бил разследван и седем пъти премиерът на Италия до 1991 г. и пожизнен сенатор сега Джулио Андреоти. Той пък е смятан за голям приятел на кардинал Казароли приживе. .

Съвършеното евангелие

Днес Агджа води съвсем нормален живот ­ прави сутрешен джогинг и казва, че бързо е свикнал със свободата. Намерението му да подпише договори за написването на книга и за създаването на филм предизвика бурни реакции сред обществото. Според атентатора проектите са предизвикали интерес от Япония до Канада. Дори се появиха информации, че турчинът е поискал 2 милиона долара за ексклузивно телевизионно интервю и 5 милиона долара за две книги, включително негова автобиография. Агджа дори писал и на писателя Дан Браун за книга със заглавие „Шифърът на Ватикана”. „Планът ми е да провъзглася края на света и да напиша съвършеното евангелие... Аз ще провъзглася съвършеното християнство, което Ватиканът никога не е разбирал", пише Агджа в писмо до "Сънди таймс", без обаче да споменава дали има намерение да говори за покушението срещу папата.Според европейски издатели мемоарите на атентатора може да предизвикат значителен интерес по целия свят, но само ако той се съгласи да разкрие това, от което хората най-много се вълнуват ­ като разкаже цялата истинска история наред с много други откровения. Критици обаче изразиха възмущение от идеята, тъй като смятат, че това не е правилно от морална гледна точка. .

Сергей Антонов и „българската следа”



Антонов е арестуван на 25 ноември 1982 г. в Рим по обвинение за съучастие в атентата.След покушението срещу папата се заговори и за т.нар. „българска следа”. През 1981 г. българинът Сергей Антонов е заместник-директор на бюрото на БГА "Балкан" в Рим, когато на 13 май с.г. е извършен атентат срещу главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори. На 25 ноември 1982 г. Антонов е арестуван в Рим по обвинение за съучастие в атентата. Той е набеден от Мехмед Али Агджа, член на турската терористична организация "Сивите вълци", за това, че стреля в папата на площад "Св. Петър". На 27 ноември 1982 г. у нас се разпространява официално съобщение, което определя ареста на Антонов като "напълно незаконен, произволен, абсолютно с нищо неоправдан". В информацията се посочва, че арестът е плод на шумна, тенденциозна и целенасочена кампания, преследваща и други цели. На 1 декември 1982 г. е издадена заповед от съдия-следователя Иларио Мартела за арестуването на още двама български граждани ­ Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството на България в Рим) и Жельо Василев (бивш секретар на военния аташе).В края на декември 1983 г. по лекарско настояване Сергей Антонов е изведен от затвора и поставен под домашен арест, тъй като италиански лекари констатират влошеното му психическо състояние и препоръчват по-лека мярка. Не след дълго по искане на прокурора Антонио Албано Антонов отново е върнат в затвора.
На 28 март 1984 г. в писмо до папа Йоан Павел Втори българският патриарх Максим отбелязва, че невинността на Сергей Антонов е безспорна. От името на Светия синод на Българската православна църква патриарх Максим моли папата "да изяви дълбоката си убеденост в невинността на Антонов". На 1 април 1986 г. Антонов се завръща в България.
Приживе българинът получи опрощение от папата, което остави съмнение, че Ватиканът намира вина у него. По-късно, преди посещението си в България, папа Йоан Павел II заяви, че никога не е вярвал в “българската следа” за покушението.
Сергей Антонов беше с разклатено здраве. Бе открит мъртъв в дома си през август 2007 година от негова съседка, след като живя в самота.

ПРАВОЗАЩИТНИКЪТ ЯНКО ЯНКОВ : ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ Е САМО ДЪРЖАТЕЛ НА ЗАГРАБЕНОТО НАРОДНО БОГАТСТВО

Янко ЯНКОВ
Соня Събчева: - Добър ден, драги слушатели! Днес гост в нашето студио е г-н Янко Янков, председател на Партия Либерален Конгрес, председател на Съюза на юристите демократи в България, старши научен сътрудник в Българската академия на науките, доцент в няколко юридически факултети, юрист, специалист по Теория на правото, Политически и правни учения, Политология, Психология на правото. Занимава се с практическа политика и с научна дейност.
Г-н Янков е гост в студиото и затова, че през годините на тоталитаризма, лежейки дълги години в килиите на осъдените на смърт, е бил в съседни килии с така наречените “турски терористи”, взривили на 30 юли 1984 г. чакалнята на влаковата гара в град Пловдив и паркинга пред чакалнята на аерогарата на град Варна, а на 9 март 1985 г. - взривили край село Буново до София влаков вагон за майки с деца и фоайето на най-големия хотел в град Сливен.
Добър ден, г-н Янков!
Я. Я.: - Добър ден на нашите слушатели! Аз бях дълги години в килиите на смъртните, без да съм имал смъртна присъда. Моята присъда бе за противодържавна организация и противодържавна агитация и пропаганда, първоначално бе 12 години, а после бе “коригирана” на 6 години и 6 месеци, а след като я изтърпях до последния ден, Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на доказателства. През шестте години и половина, през които бях в затвора, имах възможността да опозная доста добре целия официален и таен държавен инквизиционен механизъм, целия криминален контингент, голяма част от който днес върлува като част от силовите структури на Червената мафия, също така и някои от бъдещите политици на комунистическата и посткомунистическата мафия като например Ахмед Доган, опознах много добре и терористите, извършили няколкото атентати през 1984 и 1985 г.
Соня Събчева: - Разкажете на нашите слушатели каква е била ситуацията, според Вас, кои и какви са били тези хора, как са били мотивирани, за да извършат атентатите!
Я. Я.: - Когато дойдоха в затвора, тези хора се представяха за автентични “борци за свобода” и “герои”. Първоначалната им представа за себе си бе почти пълно копие на филмовите версии на комунистическата пропаганда за героичните постъпки на партизаните-комунисти, и те очакваха всеобщ респект, овации и преклонение пред личността и пред постъпките им.
Впоследствие обаче започнаха да осъзнават, че са безкрайно далеч от всичко, което са очаквали, и най-вече, че вместо ордени на гърдите ще получат по един куршум в главата. Разговарял съм с тях изключително дълго време и съм имал време да приложа всичките си професионални знания, за да ги мотивирам да започнат да си задават въпроси, каквито те съвсем определено отбягваха да си задават, и да стигат до отговори, каквито не им се искаше да получават. Преценявайки умствения им багаж и факта, че в продължение на няколко години Държавна сигурност не е могла да ги открие, аз още в самото начало проумях, че те са били само изпълнители на една предварително и прецизно замислена операция, и че “мозъкът” е другаде. Не ми беше трудно да се досетя къде е това “другаде”, но все пак реших бавно и предпазливо да ги “манипулирам” така, че сами да ми признаят истината. Като психика и като мислене и тримата бяха твърде примитивни, но все пак притежаваха минималната доза здрав разум, необходима им да проумеят, че са били излъгани и изоставени. Няколко мои аргументи ги съкрушиха окончателно и те ми признаха, че са били не само подбудени, но дори и подробно ръководени в осъществяването на терористичните актове именно от агентурните си ръководители от Държавна сигурност от Бургас и от София.



Наскоро след като излязох от затвора, през 1990 г. станах депутат във Великото Народно събрание, избран преди всичко с гласовете на българските турци от Бургаския избирателен район, и по-точно от родните места на тримата терористи. Тогава се срещнах няколко пъти с роднините и на тримата, и успях прецизно да проверя всички съществени факти и обстоятелства по вербуването от Държавна сигурност и използуването на тримата “терористи” за осъществяване на секретните операции на тази зловеща тайна организация.



Когато приключих с проверките си, направих няколко пресконференции, които, разбира се, не бяха отразени абсолютно никъде. После написах специално и доста обемисто изложение до Главния прокурор с искане за разследване на “версията”, че атентатите всъщност са били дело на Държавна сигурност. Това изложение е от 17 април 1992 г., то е регистрирано в регистрите на Главната прокуратура и е публикувано в издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” и в първия том на документалната ми книга “Документ за самоличност”.
В това изложение изрично и недвусмислено съм обосновал тезата, че така наречените “турски терористи в България” всъщност въобще не са били “терористи на самоизява”, а били добре ръководени и добре манипулирани от службите на Държавна сигурност.
Соня Събчева: - Извинете, искате да кажете, че тези терористични актове са били планирани от Държавна сигурност, били са възложени за изпълнение на тези лица и те са ги извършили, след което по нареждане на същата Държавна сигурност тези хора са били осъдени и разстреляни!?
Я. Я.: - Именно! Именно!
Соня Събчева: - А какъв е бил механизмът, по който тези хора са били манипулирани и мотивирани да извършат терористичните актове?
Я. Я.: - Този механизъм не блести с оригиналност и сложност. Бих казал дори, че е бил доста примитивен и може би именно поради това при тези примитивни хора се е оказал напълно ефективен. Първоначално тези хора са били поставяни в тотални и систематични ситуации на несправедливост, незаконност и необходимост от неизбежна защитна реакция за оцеляване на определени лични и семейни ценности. Постепенно Държавна сигурност е започнала да дава възможност на тези хора, от една страна, да извършват определени маловажни престъпни действия, а от друга страна - да придобиват самочувствие на закриляни от “загадъчни”, но доста силни симпатизанти. После, на определен етап от развитието на сценария, “закрилниците” са се появили, легитимирали са се, шантажирали са “дейците” заради “престъпните” им деяния, сплашили са ги със затвор и други санкции, после са обещали “по-голяма закрила” срещу вербуване...
На един още по-късен етап от развитието на сценария на тези хора е било възложеноконкретното изпълнение на терористичните актове, като интензивно им е било внушавано, че те вършат справедливо и героично дело, и че ще имат протекцията на хора от най-високото място в йерархията на властта. Първите “успешни” атентати и умело лансираните слухове за “неуловимите отмъстители” действително са дали на тримата фалшивото самочувствие за “върховно покровителство от верни на идеята хора от висшата власт”.
Аз обаче имам подозрението, че тези терористични актове, или поне главните им елементи, всъщност не са и не биха могли да бъдат извършени от който и да е от тримата, а са били извършени от професионалисти по тероризъм от Държавна сигурност. След това обаче тези лица са били мотивирани да поемат върху себе си “ героичната слава”, и разбира се, и вината за станалото. Това е един стар прийом на Държавна сигурност - нейните специалисти извършват каквото трябва да се извърши, а след това съответно обработените и предварително посветени или пък най-често въобще непосветени и неразбиращи същността на ставащото и на станалото лица, доброволно или принудително като набедени приемат наказателните ефекти от операцията.
Соня Събчева: - Знаете ли, винаги съм си мислела, че не е възможно тези трима средно грамотни млади хора да могат да боравят с експлозиви толкова професионално.
Я. Я.: - Действително за тримата би могло да се каже, че според масовите критерии за България са били “средно грамотни хора”. Но масовите критерии са едно, а професионалните - нещо съвсем друго. Тероризмът е изключително специфична дейност, изискваща висок професионализъм в редица сфери, за които тримата “турски терористи” не са имали дори и най-бегла представа. В това отношение те са били “абсолютно неграмотни”, а може би, дори и една такава оценка и формулировка да е доста елегантна по отношение на тях.
Все пак действително единият от тях е можел да борави професионално с миньорски и каменоломни експлозиви, задействувани с фитилен или електрически детонатор. Вероятно не му е било лесно да усвои начините на включването във веригата на часовниковите механизми, но все пак и това е могло да стане. Другите не са разбирали абсолютно нищо от всичкото това.
Боравенето с експлозиви за миньорски и камоноломни дейности не е кой знае колко трудно за един средно грамотен човек и е напълно възможно той да го усвои. За средно грамотните хора обаче е абсолютно невъзможно осъществяването на елементите от останалата част от сложната терористична дейност. В случая и тримата не са имали дори и най-малка представа как трябва да бъде организиран и постигнат резултатът, който на практика е бил осъществен - в продължение на твърде дълго време специалистите от Държавна сигурност да не могат да ги открият и арестуват.
Отговорът е в това, че целият процес на осъществяването на атентатите е бил изключително прецизно контролиран на най-висше ниво в системата на Държавна сигурност и въобще не е било позволявано на онези служители от Държавна сигурност, които не са били посветени в “тайната на сценария”, да тръгнат по истинските следи и да открият истината. Впрочем, в една от книгите си Георги Сотиров, единият от офицерите от Софийската Държавна сигурност, изпратен в Бургас за разкриване на атентаторите, изрично пише, че когато вече е бил “надушил истинската следа” и като хрътка е бил тръгнал по нея, съвсем внезапно от София е пристигнал неговия началник, който просто го е принудил да изостави тази следа и да тръгне по друга, естествено, напълно фалшива. Така че протекцията на Държавна сигурност над “турските атентатори” просто е несъмнена.
Соня Събчева: - Господин Янков, тези хора наистина ли са убити?
Я. Я.: - Да, убиха ги! Аз съм разговарял с тях няколко дена преди да ги убият, а няколко часа преди да бъдат убити в затвора вече се знаеше, че ще бъдат убити. Ние разбрахме за подготовката на разстрела им няколко дни преди това, когато братът на единия от тях, Сабри Маджаров, бе изпратен в затвора във Варна, за да не бъде в Софийския затвор и да не узнае за изпълнението на присъдата. Той, разбира се, също като останалите е бил агент на Държавна сигурност. После стана виден местен лидер на една от партиите на Червената мафия - Движението за права и свободи на Ахмед Доган.
Соня Събчева: - А те знаеха ли, че ще бъдат убити, или до последния момент са се надявали, че няма да бъдат убити?
Я. Я.: - Почти до последния момент те бяха манипулирани от Държавна сигурност и им беше обещавано, че няма да бъдат разстреляни. Аз обаче много време преди това им бях обяснил, че ги лъжат, и моите аргументи силно ги притесняваха. Те казваха, че всички осъдени на смърт имат право на последно свиждане с близките си, и тъй като на тях не им се дава такова свиждане, това означавало, че присъдата няма да бъде приведена в изпълнение. Аз им обясних, че специално за тях тези принципи нямат никакво значение и няма да бъдат приложени, и че на тях не им дават свиждане с близките, за да им попречат да кажат истината за вербуването си и за атентатите.
Този ми аргумент ги впечатли доста силно и бих казал, че именно след него те започнаха бавно и постепенно да ми разказват подробностите, които ми дадоха възможност да “сглобя” подробностите от картината на терористичната дейност на Държавна сигурност. Тази “картина” аз съм описал в изложенията си до Главния прокурор, в издавания по-рано от мен вестник, както и в отдавна издадената ми документална книга. Но до днес Прокуратурата не е направила абсолютно нищо за разследването на предложената от мен теза. Дори не ми е отговорила абсолютно нищо - нито че е съгласна, нито че не е съгласна с мен!
Соня Събчева: - Все пак се занимавате и с практическа политическа дейност. Потърсихте ли политически средства за решаването на този случай?
Я. Я.: - В България не съществуват политически начини за решаването на подобни случаи. Аз познавам лично всички или почти всички значими политици и властнически фактори, и мога категорично да заявя, че те или са по някакъв начин манипулирани, ръководени и контролирани, или просто значимите им замисли и действия са своевременно блокирани.
Соня Събчева: - Извинете, Вие казахте “манипулирани, ръководени и контролирани”. От кого?
Я. Я.: - Атентатите, за които говорехме досега, разбира се, че не са били планирани и осъществявани от Държавна сигурност съвсем случайно. Една от основните им цели беше да се дестабилизира режимът на Тодор Живков. Ако си спомняте, още през 1990 г. аз бях дал публичност на информацията, до която се бях докоснал като млад асистент за плана-прогноза “Страната Х след момента t”.Според този план е трябвало, условно казано, “Червената армия да бъде трансформирана в Червена мафия”. Целта на тази трансформация е била трансформацията на изключително голямо количество капитали, необходими на “бъдещите капиталисти”. Така тогавашните “КаГеБисти” станаха днешни видни “червени капиталисти”, които контролират целия политически живот, Парламента, Президента, Правителството.
При тези условия намирането на политически и юридически механизми за разследване на тези престъпления на Държавна сигурност не е възможно.
При тези условия съществува само един единствен начин - призоваването на международната, на световната общественост. Това съм правел многократно през годините на “фалшивата демокрация” след 1989 г. - всичко написано от мен е било разпространено в посолствата в София и в множество международни организации.
Соня Събчева: - Господин Янков, Вие вероятно говорите за вариантите на плана на Андропов, приложени и в България. Виждам, че сте склонни да обвинявате голяма част от нашия политически елит. Споменахте името на Ахмед Доган и на Главния прокурор Иван Татарчев. Какви са отношенията Ви с тях?
Я. Я.: - С Ахмед Доган също сме били в една килия в затвора. От 1991 г. обаче, вече седем години ние с него въобще не сме разговаряли. Той ми беше станал ясен доста отдавна. Споменах и за Иван Татарчев. Бих искал да уточня, че още през лятото на 1992 г. на страниците на издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” аз изрично поисках оставката на Иван Татарчев от поста Главен прокурор, като обосновах тезата, че той е негоден да бъде независим от Червената мафия. Само че тогава моите “приятели” от фалшивата опозиция, наречена Съюз на демократичните сили, се обявиха против мен, тъй като съм поискал оставката на назначения от тях Главен прокурор. Сега, както виждане, онова, което бях казал на Татарчев още преди цели шест години, днес се признава от същите политици от Съюза на демократичните сили, и те се опитват да му искат оставката цели шест години след времето, когато е трябвало да го направят. Впрочем, въпреки силния шум около конфликта между Правителството и Главния прокурор Иван Татарчев, сигурен съм, че всичко ще приключи съвсем миролюбиво, тъй като и двете страни са подчинени на един общ господар...
Соня Събчева: - Какви са информациите Ви за господин Татарчев?
Я. Я.: - Нито тогава съм разполагал, нито сега разполагам със специална информация за който и да е. Тя дори въобще не ми е нужна, за да мога навреме да узная истината. Не е нужно човек да разполага с кой знае каква специална информация за някого, за за може да го проумее що за човек е, нужно е само да умее да разпознае главното върху основата на малко информационни данни.
Тогава, през 1992 г., имаше конкретен повод, по който познах, че Татарчев е зависим от Червената мафия. Тогава аз се противопоставих пред Иван Татарчев на назначаването за прокурор в Михайловград на Тошо Тошев. Главният прокурор Иван Татарчев първоначално отмени назначението, но само един ден след това отмени отменяването на назначението, и така остави Тошо Тошев за прокурор. Тъй като много добре знаех, че Тошо Тошев е бил зависим от Шесто управление на Държавна сигурност и че сега е зависим от Червената мафия, просто разбрах, че двамата имат общ господар. Това ми беше напълно достатъчно още през 1992 г. до обвиня Иван Татарчев в онова, в което го обвиняват едва сега, преди няколко седмици, Министър-председателят Иван Костов и Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.
Само че целият проблем е в това, че сегашното обвинение на премиера Иван Костов и на министъра Богомил Бонев е абсолютно неадекватно, защото именно те му дадоха възможност в продължение на цели шест години той да обезпечава старите и новите престъпления на Държавна сигурност и на Червената мафия.Соня Събчева: - Господин Янков, като говорите за Червената мафия и за нейната роля в нашето общество, считате ли, че тя е заинтересована от нашето интегриране с Европа и света? Как, впрочем, оценявате шансовете на България за приобщаване към Европа? Както и шансовете на България да се отърве от мафията?
Я. Я.: - Според мен Западът много добре знае нашите истински нулеви и отрицателни шансове, произтичащи от дълбокото ешелонизиране в структурата на обществото ни на структурите на бившата Държавна сигурност и на сегашната Червена мафия. Западът обаче си има своите съображения да залъгва обществото ни, да ни дава фалшиви надежди и дори нагло да ни лъже относно шансовете ни да станем интегрирани европейци.
Всъщност, Западът няма нищо против това да интегрира към себе, си като “европеизира” и “американизира” всички или почти всички престъпно забогатели лица от структурите на комунистическия елит.
Съвсем друго е обаче отношението на Запада към бившите автентични противници на комунистическия режим - към тях той има стратегията да ги оставя да загиват в буквалния смисъл на думата в лапите на същите, срещу които по-рано в една или друга степен, пряко или косвено ги подстрекаваше и много рядко подкрепяше.
В същото време Червената мафия, управляваща обществото ни чрез изричната подкрепа на Запада, е заинтересована да не дава възможност на обикновения българин да има някакви положителни шансове да бъде “европеизиран” по друг начин, освен чрез емиграция. За оставащия в България българин шансът да бъде част от Европа е нереалистичен и ще бъде такъв най-малко още 20 години.Соня Събчева: - И все пак възможно ли е да бъде разбита мафията в България?
Я. Я.: - Българската мафия е част от структурите на руската, а руската бе създадена чрез договореност между Запада и КГБ за трансформиране на Червената армия в Червена мафия. Тази договореност е била постигната “по принцип” преди повече от 20 години по времето, когато ръководител на КГБ е бил Юрий Андропов, после дълги години е конкретно уточнявана, и е била влязла в практическа реализация едва преди около десетина години, по времето, когато ръководител на съветската империя бе Михаил Горбачов. Еманация на тази договореност после стана договореността в Малта, за която днес, съвсем не случайно, никой нищо не пише и не говори.
После руската страна по договореността многократно е нарушавала клаузите, докато обаче западната страна винаги е била “прецизно изряден джентълмен”. Именно този “прецизно изряден джентълмен” не е заинтересован от разбиването на руската червена мафия, част от която е и българската.
Иначе, разбиването на българската мафия чрез “подръчни” български политически и юридически средства просто е пълен абсурд. Разбиването на българския червен октопод би могло да стане само ако Западът е заинтересован от това, но за съжаление той не е заинтересован.

 ПЪРВОИЗТОЧНИК - ТУК

сряда, 10 ноември 2010 г.

ОБРЪЧИТЕ НА ДОГАН – РАЗКЪСАНИ! СОКОЛА В ПАНИКА?


Ахмед ДОГАН

Повече от осемдесет процента от така наречените фирмени обръчи на Доган са разкъсани, носи слух от финансовото ядро на ДПС. Водещ експерт на партията разказал пред свои колеги че последно време хазната на доган бележила скандално ниски постъпления. Имали седмица в която дори нямало приходи. Публична тайна е че повечето знакови фирми крепящи обръчите са ударени от кризата и случайно или не от държавата. Това се отразило доста сериозно на работата им и те се затлачили в дългове. Това на прост език означавало че джоба на сокола пресъхва. “ за обикновена фирма приходи от 100 000 лева на седмица са удар но за такава структура като ДПС са капка в морето..” дават мнение независими експерти познаващи в детайли ситуацията. Ето защо може би има голяма достоверност в слуховете че самият Ахмед доган е в паника от този факт. Имало дори среднощни заседания за плануване излизане от кризата. Решения обаче по болният въпрос към днешна дата все още нямало...

вторник, 9 ноември 2010 г.

ЦЪРКВАТА ОТЛЪЧВА ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ! Момичета обвиняват отеца в сексуално насилие!

Боян САРЪЕВ
Небезизвестният свещеник отец Боян Саръев познат с факта че покръства мюсюлмани е на път да се раздели с даденият му Божи сан въпреки големите му заслуги, говорят представителите на българската патриаршия. Причината за анатемата била двойна жалба от две млади момичета от Смолян които обвиняват попа в сексуален тормоз. Момичетата били мохамеданки, които често идвали на проповедите на Саръев. Пред областната прокуратура в Смолян те разказват как, по време на литургия той ги заглеждал а един ден дори се осмелил да ги покани в стаята си уж да им разкаже за истината по вярата. Там обаче освен богоугодни приказки започнал буквално да ги задиря и дори да им предлага пари срещу ласки. Помолил ги да не се притесняват и че нищо лошо нямал да им стори. Уплашени момичетата веднага побягнали от стаята е дан по късно след консултация с родителите си и адвокат подали сигнал в прокуратурата. Привика от органите дни след това отецът категорично отрекъл тази по думите му “инсинуации” и дори заявил че това е умишлена атака срещу него от хора от мюсюлманската общност които са против делата му и се опитват да го натопят. Случаят обаче достигнал до централата на църквата в София която на закрито заседание щяла да разгледа материалите от прокуратурата и ако установи нарушение с кариерата на Саръев като божи човек било свършено...

Смолян
Владимира Камбова

БОЙКО И ДОГАН - НИЩО ЛИЧНО ПРОСТО БИЗНЕС!

колаж
Поредният завой на ДПС е вече факт, като този път той е десен. Наскоро от Банско хората на Ахмед Доган заявиха официално, че ще подкрепят правителството, ако то прави реформи. Неофициално пък признаха, че ще се преориентират към десните партии, тъй като те правели реформи, а левите само харчели пари.
Ашколсун, машала! Е как бе, джанъм, уважаеми депесари, чак сега го проумяхте това? Как не ви хрумна, докато заедно с левите харчихте на воля в предишния мандат? Чудно, наистина ли в ДПС вярват, че някой ще се хване на техните приказки и престорената им загриженост за това как ще изглежда България през 2020 г.?Истината е далеч по-прозаична. В ДПС очевидно са наясно, че левицата е толкова разединена, раздробена и отслабена, че скоро няма как да стигне до властта. Докато партиите от ЕНП, и най-вече ГЕРБ, при всичките им кусури в момента нямат алтернатива. ДПС никога няма да стигне само до властта въпреки някои заявки на негови активисти в миналия мандат. В момента единствените, към които може да се прикачи, са десните.
Достлукът между ГЕРБ и ДПС не е от вчера но с всеки изминал ден двете партии се срамуват все по-малко от него и го вадят на показ. Малко преди десния завой на ДПС Борисов заяви, че за "Цанков камък" са виновни БСП и НДСВ. Доста странно изявление, при положение че делото срещу Доган заради този хидропроект все още не е приключило във Върховния административен съд. Малко след десния завой пък се оказа, че кадри на ДПС се връщат на бял кон в сектора на земеделието. Включително в ръководството на скандално известния фонд "Земеделие", чиято недобра слава всъщност продължава и до днес.
Още е пресен споменът от това как ДПС подкрепи ГЕРБ на частичните избори в Габрово. Движението дълго се опъваше, преди да се включи в инициирането на вот на недоверие срещу кабинета. Аргументът бе повече от благовиден - да не прибавяме и политическа криза към икономическата. ДПС дори веднъж публично призна, че спадът в икономиката е започнал при правителството на тройната коалиция. Подобна обективност в полза на ГЕРБ е доста съмнителна.
ГЕРБ също гледа да не притеснява много Доган
Данъчната проверка на лидера на ДПС и на обръча му от фирми, който формално притежава прочутите му имоти, е доникъде. Националната агенция по приходите изготви някакъв доклад, който обаче прокуратурата върна за доразработване. Запознати с доклада твърдят, че той е правен през пръсти и в него не са отразени дори публично известни факти за имотното състояние на Доган. А връщането му от прокуратурата прилича повече на тупане на топката и допълнително бавене на времето.
Местните и президентските избори са доста добър повод за официално затопляне на отношенията между ГЕРБ и ДПС. На местния вот достлукът по места ще се обяснява с удобното оправдание, че в София е едно, а по места - друго. На президентския вот пък ДПС съвсем спокойно може да призове електората си да гласува за ГЕРБ, припомняйки за пореден път колко национално отговорна партия е, която е в състояние да загърби партийните различия, когато висши интереси го налагат. Електоратът от своя страна едва ли ще се опъва много. И без това българските турци не бяха особено щастливи, когато им се налагаше да гласуват за бившите възродители. А на ГЕРБ дори няма да му се налага да обяснява публично, че не иска тази подкрепа, както се случи в Габрово. Просто кандидатът му за президент ще изтъкне, че според конституцията той ще представлява всички българи, включително и тези, които гласуват за ДПС. И не може да отказва подкрепа на никого.
Малко по-трудно ще е на Доган и компания да затоплят отношенията със "Синята коалиция". Депесарите вече отправят послания в тази насока дори от парламентарната трибуна. Факт е, че в зората на демокрацията ДПС и тогавашното СДС бяха в общ фронт срещу БСП. Оттогава насетне обаче много неща се промениха.
А и никак не е сигурно, че от движението наистина смятат да се сближат с всички десни партии. По-вероятно е евентуални разговори със СДС, ДСБ и компания да са просто маска за истинската цел, а именно - партньорство с ГЕРБ. ДПС отдавна не е партия, а по-скоро фирма, която внимателно следи и се опитва да се прикачи към онзи, чиито акции на политическа борса са най-високи. В момента този субект е ГЕРБ и е твърде вероятно неговият добър рейтинг да се запази доста дълго време. От друга страна, при герберите също се наблюдава по-скоро икономическо мислене по отношение на политиката. А Доган може и да е "проклятие за България", както казваше Костов, но е със 600 000 електорат зад гърба си. Така че евентуално сближаване на ГЕРБ и ДПС може днес да изглежда нелогично, но не би трябвало да е изненада, ако се случи.

Любен Обретенов, в. "Сега"

СЕНЗАЦИЯ! БЪЛГАРИН ИЗМИСЛИ ДВИГАТЕЛ НА ВОДА!

ВИЖ ТУК - ДВИГАТЕЛ НА ВОДА

понеделник, 8 ноември 2010 г.

ГАВРА С ВЯРАТА! СУРОВАТА ИСТИНА ЗА ДНЕШНАТА НИ ЦЪРКВА!

За здравето на Църквата!
Попове обикалят гробищата и предлагат влизане в рая срещу пари!. Ако ги послушате, може да включите вашия покойник и към "абонаментен план". Срещу 500 лева получавате пълно обслужване откъм молитви - по три пъти на ден, и това гарантирано носи облекчение на душите на починалите. Попове обикалят гробищата и предлагат влизане в рая срещу 200 лева. Ако ги послушате, може да включите вашия покойник и към "абонаментен план". Срещу 500 лева получавате пълно обслужване откъм молитви - по три пъти на ден, и това гарантирано носи облекчение на душите на починалите. Поне според думите на свещениците. Търговията с вярата след смъртта се оказва една от най-доходоносните. Няма как да откажеш, няма и как да върнеш починалия. "Повечето от близките се връзват, защото в такъв момент е много трудно да отличиш поп менте от истински. Правили сме проверки, но такива свещеници трудно се хващат. Имаме определени от Светия синод тарифи, които са за различните обреди. Оттам нататък всеки дава толкова, колкото поиска", коментира Владимир Павлов, административен секретар на Синода. Свещеникът, нахлузил поомачкано черно расо, изниква сякаш от нищото пред църквата на Централни гробища. Предварително са ме посъветвали да отида там и да намеря поп, който да извърши опело за 40 дни от смъртта. Те са наредени няколко, едни до други, седят и приличат повече на хамали, които причакват клиенти, отколкото на истински свещеници. "Добър ден, мога да ви помогна", казва попът и изглежда богоязливо. Веднага се интересува кой е починалият, каква е роднинската връзка, сякаш между другото напипва и социалния статус. Тарифите, които са наложени от Светия синод за извършване на обреди, се оказват разтегливо понятие. Официално трябва да се плати между 30 и 80 лева за опело. В повечето случаи близките оставят пари отгоре, но това е по тяхна преценка. Свещеникът, който така и не се представя, но подава ръка, за да я целуна, е на съвсем друго мнение. "70 лева няма да ви свършат работа. Трябва повече, защото 40-те дни от смъртта на майка ви са много важен период." Питам колко иска и как ще се извърши ритуалът. "200 лева са добре, знаете ли защо?! С тези пари вие може много да помогнете на майка си, нали сте я обичала?"
Преговорите за душата на починалия изглеждат абсурдни. Разговорът със свещеника се води на приглушен глас, той не пропуска да споменава името на Бог. Изтърсва го като псувня. Сякаш между другото: "Бог така е казал, да се молим за душите на починалия. В момента вие сте нещо като адвокат на майка си пред портите на ада и рая!" Така и не става ясно защо точно 200 лева ще помогнат, но забелязал разколебаване, свещеникът се впуска в цветущо описание на мъките които в момента изпитва душата на майка ми. По думите му тя обикаля из 20-те митарства и изпитва неописуеми болки. "Можем да извършим и обикновено опело, тогава ще ми платите 70 лева, но ако дадете 200, има повече гаранция, че след като се помоля, душата на майка ви ще влезе в рая."
Питам каква е гаранцията, той ме поглежда така, сякаш съм задала най-тъпия въпрос и казва: "Всичко е от молитвите. След това може да се разберем - ако платите 500 лева, ще извършвам обреди по три пъти на ден. Вие обичате майка си и знаете, че е важно дори и след смъртта си тя да се чувства добре!"...
Проверка на установи, че далавери се правят дори и с часовете, в които да се извършат погребенията. Записването става на Централни гробища. Ако нямате погребална фирма, се налага вие да водите преговори със служителката. Тя ви показва тетрадка и спокойно обяснява, че в този ден всички часове са заети. Списъкът действително е запълнен с имена на покойници от сутринта до вечерта. Малката хватка е, че в повечето случаи се използват измислени имена. Ако се вържете, следват преговорите.
Служителката обяснява, че може и да се направи нещо, за да се уреди извършване на погребението в искания от вас час. Таксата пак варира в зависимост от личната преценка - от 30 до 50 лева. Парите, разбира се, се дават на ръка и не се вписват никъде като приход.
Свещеникът, които боди така умело преговори за влизане на душата в рая, се оказва разколник. Проверка установи, че дори и след акциите на Светия синод по прочистването на нелегитимните попове те продължават да набират клиенти. Някои от тях работят директно с погребални агенции. Договарят се за обслужване на ритуалите и им плащат за всеки докаран клиент. Истинската печалба идва от самите близки, които плащат непосредствено преди погребението за ритуала. В този момент в джоба на свещеника потъват между 70 и 100 лева. Бизнесът със смъртта ги е направил добри психолози и започват да те изнудват, ако преценят, че социалният ти статус може да позволи това. Преценява се всичко - как си облечен, колко души са дошли на погребението и тогава пазарлъкът започва. Има и такива случаи, в които свещениците се опитват да убедят близките, че поради някаква причина духът на техния близък не е намерил покой, броди на земята и трябва специална молитва, за да бъде отправен по пътя си към небесното царство.
Когато питам свещеника от Централни гробища как се казва и от кой синод е, той се обръща към мен, присвива очи и казва: "Това не е важно, аз съм бисинодален!"
Да прецакаме "съседа"
Бизнесът с душите на мъртвите е само малка част от далаверите, които могат да се въртят. Кражбата на място от съседните гробове е добре разбита и носи не малки постъпления. Заради липсата на място повечето от покойниците се полагат в съвсем тясна близост един до друг в Бакърена фабрика например. Винаги може да се "прецака съседът". Само срещу 150 лева и вече се взимат сантиметри от съседното гробно място. "Даваш ми парите, сковавам ти една пейчща, слагаме и масичка и ще се увеличи площта. Когато гробът се слегне и стане време да се сложи мрамор отгоре, близките на другия покойник няма да имат друг избор, освен да се отместят с няколко сантиметра, защото нашето място вече ще е заето", обяснява простата технология гробарят Спас. Бизнесът му очевидно върви добре, телефонът му звъни през няколко минути и се договаря с клиенти кога и къде да дойдат, за да си платят. Спас е настоятелен. През следващите дни звъни непрекъснато и пита какво става, дали съм решила да слагам пейка и пак ме убеждава колко е важно да се открадне място от съседния гроб.
Дори в книгите пише - колкото повече, толкова по-добре
Даването на пари, когато това касае душата на починал, е деликатен момент. Това знаят и самите свещеници. Дори и "истинските" обаче съветват самите близки да не се скъпят и да "отпуснат кесията си". "И не бъдете суеверни. На опелото задължително трябва да присъства свещеник. Не се скъпете да му платите, ако трябва и повече, защото това облекчава душата на покойника, който изминава пътя към рая и ада през 40-те дни след смъртта", пише в книгата "Как да се грижим за нашите покойници", издадена от Светия синод. Или - колкото повече платите, толкова по-добре. Официално тарифите варират в зависимост от това къде искате да се извърши обредът. в самите църкви е малко по-скъпо. Тогава може и да стигнат до 300 лева. Ако искате ритуалът да бъде на гробищата, тогава е около 30-70 лева. Всяка енория има правото да си-сложи своя такса и тя важи единствено за територията, която обслужва.

Лили Цветкова

НЕДИМ ГЕНДЖЕВ : БЪЛГАРИЯ Е ЯДРО НА РАДИКАЛНИЯТ ИСЛЯМ!

Недим ГЕНДЖЕВ
НЯМА ДА ДОПУСНА ДЪРЖАВА, ИЗВЪН ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ДА СЕ МЕСИ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА МЮСЮЛМАНСКОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ У НАС
НЕ МОЖЕШ ДА СТАНЕШ ОТ ТРАКТОРИСТ ГЛАВЕН МЮФТИЯ, НАЛИ
ИМАМЕ ИНФОРМАЦИЯ, ЧЕ В ДЕЛЧЕВО, РАЗГРАДСКО, ИМА НЕЛЕГАЛНА ШКОЛА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ИМАМИ. УЧИТЕЛИ ИДВАТ ОТ ПАКИСТАН, АФГАНИСТАН, ТУРЦИЯ, ГЕРМАНИЯ, КАЗВА ОЩЕ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ВИСШИЯ МЮСЮЛМАНСКИ СЪВЕТ В БЪЛГАРИЯ

Недим Геднжев е роден през 1945 г. в село Глоджево, Разградско. През 1974 завършва висше юридическо образование. Впоследствие работи в МВР. Защитава докторат на тема "Социалната справедливост в исляма и социализма". Професор. През 1986 г. е избран за главен мюфтия, като остава на поста до 1992 г. От 1990 - 1994 г. – Председател на Висшия духовен мюсюлмански съвет. През май 2010 Върховният касационен съд го възстановява като председател на Висшия мюсюлмански съвет. Женен, с пет деца.

Г-н Генджев, въпреки че вие сте легитимния председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет в България, премиерът на Турция Ердоган се срещна с нелегитимното ръководство. Това намеса ли е във вътрешните работи на страната според вас?

За мен срещата на г-н Ердоган с нелегитимното ръководство определено намеса на чужда държава във вътрешните работи на мюсюлманското вероизповедание, въпреки че на пресконференцията, съвместно с премиера г-н Бойко Борисов, бе декларирано, че мюсюлманите ще бъдат оставени свободно да проведат конференцията си. Бих добавил и следното - преди месец по покана на премиера г-н Борисов ние, представители на Висшия мюсюлмански съвет, го посетихме. На тази среща той беше поканил и бившия главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, който дойде с още двама бивши зам.главни мюфтии. Тогава премиерът заяви буквално, че провежда тази среща по молба на своя приятел Реджеб Ердоган, министър-председател на Турция и че няма право като министър-председател да се намесва във вътрешните работи на вероизповеданията, няма и да се намеси, защото в противен случай съдът би реагирал. Но като човек, който уважава мюсюлманите се обърна към всички присъстващи да не се разделяме.
Аз, естествено подкрепих думите на г-н Бойко Борисов. Казах, че ние винаги сме с подадена ръка. През всичките тези години моята ръка винаги е била подадена. Неадекватно реагира Мустафа Алиш Хаджи, който каза, че мюсюлманите, едва ли не, не са ме искали. Това не отговаря на истината, защото първо – турците мюсюлмани не го приемат, т.к. е помак. Второ – циганите мюсюлмани също не го приемат, защото ги нарича цигани. Трето – той няма нито необходмите качества, нито необходимата подготовка за тази работа. Учил е 2 години в Йордания, където може да учиш само арабски, но висше образование не може да имаш, а и не би могъл да надскочи боя си – не можеш да станеш от тракторист главен мюфтия, нали?
Тракторист беше, не се учудвайте! Аз лично го взех на работа, като имам и всъщност той е от мойте кадри. Само, че когато аз го привлякох, още по време на комунизма, през 1989 година за имам в село Драгиново, тогавашната Държавна сигурност го е вербувала под псевдонима Андрей, да работи срещу мен. Един път седмично той идваше в София и понеже имаше много доставени Корани, за да се раздават на джамиите, разбрахме, по-късно, че той не ги е раздавал, а ги е продавал.

Защо е трябвало да се донася в Държавна сигурност за вас? Нали сте били офицер там?

Наистина бях офицер, но бях уволнен дисциплинарно през 1982 година от ДС-Шумен, при това 3 години преди Възродителния процес. А офицер станах, защото след като завърших право бях изпратен по разпределение в МВР. Нещо повече – след като ме уволниха 3 години стоях без работа. Сигурен съм, че Мустафа Алиш е донасял за мен, защото пратих човек в комисията на Емил Костадинов (Комисия по досиетата. Бел.ред.) да прочете информациите му за мен.

След срещата с министър-председателя какво се случи?

Проведохме още 2 срещи в Дирекцията по вероизповеданията, но там ходихме с Мустафа Алиш Хаджи поотделно. Аз занесох нашите условия за провеждането на национална мюсюлманска конференция.  Съгласно действащия в момента устав на мюсюлманското изповедания Висшия мюсюлмански духовен съвет, който се състои от 30 души, в момента има няколко незаети места, поради това, че има починали, избира Главния мюфтия. А Мустафа Алиш е избран за такъв през 2008 година, на конференция, която е нелегитимна и е проведена с фалшив устав. Съдът заличи тази конференция именно, защото е проведена по този начин. Такова е съдебното решение на Апелативния съд. Хаджи е избран за мюфтия с устава от 2008, който фактически е обявен за фалшив. През 2009 г. отново е проведена фалшива конференция от нелегитимния главен мюфтия, поради което не може да бъде регистрирана.
В момента върви дознание срещу Българската национална телевизия, затова че при обявяването на празника Рамазан, не само допуснаха Хаджи на екран, но изписаха под името му „Главен мюфтия”.

А как би трябвало да пише?

Искам чрез вашето издание да кажа на всички, че мюсюлманите в България нямат Главен мюфтия. Предстои изборът му.
Конференцията ще се проведе, но не Ердоган, не председателят на ООН да заповядат, пак никой не може да ни каже кога и как да я проведем. Такава не мога да проведа извън действащия устав. В устава се казва следното: първо конференцията се провежда от имамите, а не от депутатите на ДПС. Второ, провежда се съгласно действащия устав. Трето, делегати са имамите. Четвърто, пълна ненамеса на политическите партии. Пето, да се организира предварително комисия, която ще подготви устав, който да се изпрати на всенародно обсъждане по джамиите.

Докога ще продължи историята с окупирането на мюфтийството?

Това е най-трагичният въпрос, защото хората на Хаджи окупираха сградата и не дават възможност за ревизия, да влязат ревизори.

При това положение няма ли опасност да изчезнат архивите?

А, те са изчезнали, но казвам ви, дори в Турция, дори в къщата на Ердоган да ги закарат, пак ще ги открия. Защото в България скрити документи няма. Дали в НАП, дали в договори, дали в статистиката... Все ще излязат някъде. Сега в момента ми донесоха един договор, съгласно който на пъпа на Балчик, 7 дка. терен, наша собственост са заменени с нивичка в Балкана, която за нищо не става.

Има ли връзка и каква е тя между Мустафа Алиш Хаджи и ДПС, което непрекъснато ви атакува?

Връзката е съвсем конкретна, защото на конференцията, която го избра, делегати бяха 180 селски кметове, разписани като имами, отделно 220 селски кметове, разписани като председатели на джамийски настоятелства. Скроена работа! А на трибуната стояха Юнал Лютфи, Емел Етем, Рамадан Аталай. А Рамадан Аталай е казълбаш. Той не е мюсюлманин, не ходи в джамията, а ходи на джем, кълчат се там, пеят... Всъщност техните обряди не ме интересуват. Но между другото той се оказа организатор на мюсюлманска конференция. Това е връзката на Хаджи с ДПС.

Духовниците по места минават ли на ваша страна?

Те знаят много добре, че по времето на д-р Геджев на имамите се плащаха заплати. А днес? Вече 12 години нищо не им е плащано. Трагична работа. Това дава повод за навлизане на нерегламентирани ислямски секти, които идват с пари. Какво става на практика? Да речем в джамията няма имам, идва пришълец и поставя условия – ще дам пари, но наш имам да бъде.

Вие наблюдавате ли поява на радикален ислям в България?

Наблюдавам. Например имаме информация, че в Делчево, Разградско, има нелегална школа за обучение на имами. В Устино, в Сърница също имаше подобни. В България има три регламентирани средни духовни училища от Министерство на образованието - в Шумен, Русе и Момчилград и в София – Висш ислямски институт. Всички други са незаконни. И кой им е дал разрешение за разкриване? Разбира се Мустафа Алиш.

Откъде идват учителите и как влизат в страната?

Учители идват от Пакистан, Афганистан, Турция, Германия, от най-различни места. И след като им е дадено разрешение, че могат тук да проповядват, влизат безпрепятствено в страната. А това е много опасно.

Оттук нататък накъде ще насочите усилията си?

За обединение на мюсюлманите в България. Искам българското общество едно да знае – разделение в мюсюлманското общество няма. Има една малка клика начело с Мустафа Алиш, който се представя за главен мюфтия. Такъв, подчертава, няма в България. И заместник-главни мюфтии няма.
Мустафа Алиш е господин Никой, но не желае да го разбере.
Искам да заявя, че аз работя за националните интереси на България и няма да допусна държава, извън Европейския съюз да се меси във вътрешните работи на мюсюлманското вероизповедание у нас.

заглавието е на редакцията

ПИСАТЕЛЯТ МАРТИН РАЛЧЕВСКИ : ПОЛИТИКАТА И ВЛАСТТА ОПОРОЧАВАТ ЧОВЕКА!

Писателят Мартин РАЛЧЕВСКИ
1. Мартине, какво е да си писател в България?
Да си писател в България е авантюристично и скъпо, защото само от писане не може да се преживява. Проблемът за това обаче не е в липсата на платежоспособност на българина, нито в неговия мързел да чете, а в нещо много по-просто и тривиално – в малочислеността на народа ни! Ако България беше например като една Украйна, т. е. също не богата страна, но с население от около 50 милиона души тогава у нас щеше да има хиляди писатели, които да бъдат само писатели и на никой от тях нямаше да му се налага да упражнява друга професия за да се изхранва.

2. Какво е за теб писането? Разкажи ми повече за твоето творчество, плановете ти, идеите...

Писането за мен е начин да изразя и споделя чувствата си. Онези чувства и емоции, които често така напират в мен и дори не ми дават покой.
А иначе творчеството ми до този момент е доста скромно. Имам написани и издадени три романа. Техните имена според реда на появата им на книжния пазар са: ''Безкрайна нощ'' 2008 г., ''Горски дух'' 2009 г., и ''Полубогиня'' 2010 г.
Чрез книгите си аз не търся комерсиалното, но се опитвам да предам на читателите своя личен опит в търсенето на истината и щастието. Казвам 'личен опит', защото е много важно самия автор да вярва в това, което пише. В противен случай читателя лесно може да усети заиграването със словото и преднамереността в написаното и в крайна сметка да се почувства излъган.

3. Печели ли се от писане в България?

Вече отговорих на този въпрос. А и мисля, че не е необходимо човек да е кой знае колко интелигентен за да се досети, че писането не е занимание за бизнесмени. Писането е амплоа на самотните хора, на тези, които на някакво ниво се усещат неразбрани от обкръжението си. Чрез книгите си те правят опит да намерят себереализация в умовете на другите. Нещо като полиците. И писателите и политиците натрапват себе си на обществото. Ако това натрапване обаче е свързано със собствено облагодетелстване то определено е лошо, но ако човек е идеалист тогава нещата могат и да се получат.

4. Помня когато публично оповести че заминаваш. Защо го направи, защо замина?

Това е комплексно решение и е трудно да се генерализира. Един от водещите мотиви беше, че имах неприятности в работата си, от която в последствие бях съкратен без никакво предупреждение и обезщетение. А аз съм баща на две малки деца. Така, че когато тази ситуация ми се стовари на главата се ужасих. Но, слава Богу, в този труден момент съпругата ми не загуби вяра, а прие лошото стечение на обстоятелствата като предизвикателство. Заедно намерихме сили и поехме по този нелек път на емигрантството.
Апропо, онова, което описвам в първата част на романа си ''Безкрайна нощ'' не е измислена история, а до голяма степен е моята лична изживяна одисея.

5. Коя е най – силната емоция в личният ти живот и творчеството?

Най-силната емоция в живота на повечето хора, според мен, е когато човек получи положителен отговор на молитвите си.
През последните години в моя живот се случиха толкова много хубави и необясними неща, че като се замисля, може би няма да е лошо един ден да ги систематизирам и да разкажа за тях в някоя от следващите си книги.
Но конкретно най-силният момент досега в моя живот беше в нощта на 1-ви Август 2007 г. Два месеца по-рано бях започнал работа в един от най-престижните бижутерийни магазини на бул. „Витоша“ в София. Собственика беше изключително деспотичен човек и аз много страдах от това. Почти бях отчаян, защото трябваше да съм щастлив, че има тази рядка възможност да работя на такова място, но аз не само, че не бях, но дори и не знаех какво искам от живота. И тогава, през спомената нощ, изведнъж се пробудих. Стана неочаквано. Тогава съпругата ми ме попита: ''Какво искаш да правиш в този живот?'' Аз побързах да отвърна, че не знам, но в следващия момент нещо в сърцето ми трепна и се коригирах, че всъщност искам да напиша книга.
И наистина, след тази нощ животът ми стана друг. Написах не една, а цели три книги!

6. Каква може да бъде причината за една твоя безсънна нощ?

Често това ми се случва, когато пиша книгите си. През деня нямам време и обикновено ми се налага да крада от съня си за да напредвам. Но разбира се това могат да бъдат и доста други неща.
Категорично обаче не може да ми се случи да не спя цяла нощ за да се забавлявам. Това ми е чуждо.

7. Какъв е идеалът на спасител Мартин Ралчевски?

Към този въпрос може да се погледне от две страни. Политически и религиозен спасител.
Ако погледнем към политическия спасител. След Симеон Сакскуборготски, който не оправда очакванията на народа, сега повечето българи са вперили поглед в Бойко Борисов. Аз му симпатизирам и искам да успее. Но тук има един много страшен фактор, който е големия прът в колелата на неговото правителство – липсата на достатъчен потенциал у населението. Населението бързо застарява и намалява. А това е най-страшния проблем за всяка една държава, много по-страшен дори и от престъпността по високите етажи на властта.
А религиозния спасител за мен е само един – това е Божият Син.

8. За какво мечтаеш?
Имам два вида мечти – общи и лични.
Към общите на първо място е тази народа ни да не изчезне. Напук на всички статистики и проучвания, че има реална опасност това да се случи, и то съвсем скоро, т. е. само до около 100 / 120 години, аз се надявам на точно обратното. Копнея да се възродим духовно и да се опомни докато все още имаме ресурса и силите да спрем каруцата от нанадолнището.
На второ място силно се надявам едно подобно опомняне да настъпи в по всеобщ план в умовете на всички хора по света, за да може надигащата инвазия на исляма към целия иначе мислещ свят да се прекрати. А тук тенденциите наистина са тревожни. От 500 милиона през 60-те години на миналия век, последователите на тази религия само за половин век са се увеличили двойно и днес са вече повече от 1 милиард! И тези един милиард мюсюлмани силно желаят целия свят да стане като тях, т. е. да се ислямизира. Всеки знае и вижда колко лесно тези хора реализират целите си. И всичко това е най-вече благодарение на числеността им. Ето този 'успех' на мен ми се иска да се прекрати.
А в личен план мечтая нещата ми да се подредят така, че да мога да живея от това, което обичам да правя най-много – от писането.

9. Какво би променил в животът си ако можеше?

Ако можех да върна времето назад и сега ми предстоеше да влизам в Университета щях да си избера по-сполучлива и печеливша професия. Защото липсата на конкретен занаят досега винаги ми е носило само пасиви.  А в личен план и емоционален план може би не бих променил нищо.

10. А в България?

Смятам, че тук може да се направи много. Ако имах властта да сторя нещо за страната предполагам, че на първо място бих се заел да изградя единна демографска положителна програма и да убедя народа, че е важно да я следва. Тази програма би включвала може би на първо място ограничаване, с мирни средства, на раждаемостта при циганите. На второ място тази програма би стимулирала финансово етническите българи, които искат да създадат поколение. И не на последно място бих 'пуснал' Христос отново да влезе в българското училище, където винаги е бил през българската история.
Едно малко отклонение: В романа си ''Полубогиня'' аз описвам подобна ситуация. Главният герой е много ерудиран и способен човек, който за кратко време става евродепутат. Той предлага в Европарламента именно един такъв проектозакон, чиято цел е да стимулира финансово всички по-бедни европейски семейства, който желаят да имат деца. Той предлага тази мярка с цел Европа да успее да се противостави на силната емиграция, като в това число се отбелязва най-вече че най-страшна е тази от арабските страни. Който е чел романа обаче знае, че това предложение става основа за разгорещени вътрешни дискусии и в крайна сметка бива отхвърлено, а главния герой е принуден да се оттегли от политиката завинаги.

11. Би ли се върнал в България? Кога и защо?

От сравнително скоро съм в Англия и все още ми е трудно да отговоря на този въпрос. Една скоба, англичаните се оказаха доста гостоприемни хора, нещо, което преди да тръгна насам, не предполагах, че е така.
Знаете ли какво е моето наблюдение от тук? Всичко при емигрантите се свежда до научаването на езика. Тези, които не говорят свободно езика милеят за родината (това се отнася не само за Англия, но и за САЩ, и за Германия и за Испания – страните с най-много българи в света). Когато обаче усвоят добре езика и започнат малко по-сносна работа те постепенно спират да се интересуват за България и вече искат да останат за постоянно в съответната държава.
Ако трябва да бъда честен, трябва да призная, че ми е трудно да се обвържа с конкретен отговор на този етап. Чувствам, че искам да се върна, но кога и защо, все още не мога да кажа.

12. В едно интервю казваш че Бог ни говори със знаци. Ти разчиташ ли ги и говориш ли си с Него? Какво е за теб вярата...

Ако кажа, че си говоря с Бога значи все едно да кажа, че съм луд. Не, не си говоря с Него, но Му се моля. И, колкото и странно да звучи за някои, смея да твърдя, че Той отвръща на молбите ми именно със знаци. Между впрочем Той отвръща на молбите на всеки, стига те да са искрени и полезни.
Питате ме какво е за мен вярата?
За мен тя е нещо, което ако липсва на човека лишава живота му от смисъл. Предназначението на човека на тази земя е да открие Бога и да установи хармония с Него. Защото човешкия дух е вечен. Самото понятие 'вечен' предполага, че човек трябва да вяра в Този, който го е сътворил. Ако обаче човек няма идея за вечността и не чувства потребност да узнае, защо изобщо е тук, защо съществува смъртта, има ли нещо после и прочее, то той просто живее ден за ден. Такъв човек сам по себе си е екзистенциално самотен и нещастен. Съвсем друг е въпроса, че той едва ли би признал това.

13. А злото...

Когато чета книги или статии напоследък често попадам на изказвания от рода на този, че злото било просто отсъствие на добро, и че то нямало собствено битие. Твърди се, че то е било нещо подобно на тъмнината, т. е. то е просто отсъствие на светлина. Злото обаче има реално битие и то е видно в заобикалящия ни свят. Злото съществува като еманация на един друг свят – демонския, които е преплетен с нашия и от който можем да се освободим единствено с вяра в Богочовека.

14. Какво пишеш сега? Какво да очакваме от теб!
В момента пиша четвъртия си роман, който ще се казва '30 паунда'.

Преди да го започна аз силно исках той да се основава на истински събития и за моя радост стана точно така. Този роман ще представлява една истинска сага за силата на човешкия дух. За преобразуването на едно бедно и невзрачно момче в духовен великан. Тези, които искат да научат повече могат да посетят моя блог, в който съм качил откъс от романа: www.ralchevski.blogspot.com

15. Мнението ти за политиката и властта?

Политиката и властта опорочават човека. Колкото и да е чист в началото всеки попаднал във властта, в една или друга степен, с времето деградира. Но това не значи, че ''Всички са маскари'', както казва Алеко Константинов чрез бай Ганьо. Напротив и във властта има честни хора. Навярно са съвсем малко са, но все пак има такива. Друг е въпроса, че точно те едва ли участват и влияят по някакъв начин в световните дела.

16. Би ли се включил в политиката и управлението, властта?

Не знам. На някакво ниво се чувствам патриот, защото ми е мило и болно за България. Затова си мисля, че дори и да искам, във века на всемирната глобализация, такива като мен нямат място на политическата сцена.

17. Пожелай нещо на нашите читатели...

Да се добри към всеки и към всичко, което ги заобикаля и да помнят, че бъдещето е в техните собствени ръце. По мое мнение, живеем в добър отрязък от световната история. Въпреки, че понякога ни изглежда, че е трудно, сега животът е много по-лек и уреден от когато и да било от историята на човечеството.

Интервюто взе по интернет
Веселин СТАМЕНОВ