неделя, 6 март 2011 г.

ЖЕНАТА НА КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ НЕ МОЖЕ ДА ГО ПОНАСЯ!

Константин ТРЕНЧЕВ
Човек от ДС ми каза: "Ти не знаеш ли, че Тренчев е наш сътрудник с агентурно име Павлов!"
Пламен Даракчиев - бившата дясна ръка на синдикалния бос Константин Тренчев, е роден на 27 юли 1953 г. в Ямбол. Завършил е журналистика, след което работи във в. "Народна младеж". През февруари 1989 г. е изгонен от вестника заради членството му в КТ "Подкрепа". Той е един от създателите на конфедерацията, бил е неин секретар, а по-късно - и вицепрезидент. Участва активно в работата на Кръглата маса и близо една година след промените на 10 ноември 1989 година е заместник главен редактор на синия вестник "Демокрация".

Депутат от СДС във Великото народно събрание. По време на големите протести през 1997 г. е главен секретар на профсъюз “Промяна”, който е сред остриетата по време на барикадите. Разведен е. Има син и дъщеря.

- Пламене, кога за последно се видяхте с Константин Тренчев, с когото сте в конфликт от години? - Видяхме се с Коцето по време на барикадите през 1997-а, по един куриозен начин. Имаше протестен щаб, в който влизаха синдикатите и студентите. Един ден трябваше да се съберем в “Промяна”, чийто главен секретар бях по това време, на ул. “Граф Игнатиев”. Излязох да посрещна Тренчев на улицата. Гледам и не мога да повярвам на очите си. Той - с едно камуфлажно облекло, с кепето... Влязохме в асансьора и тогава му разказах един виц за Хитлер и за Гьоринг: “Отива Хитлер на опера, на “Танцхойзер”, сяда в ложата и по едно време вижда: излиза на сцената рицарят – натруфен, целият с пера, лъскав... Хитлер става от мястото си и се провиква: “Е, Херман, този път прекали!” Гьоринг е бил известен с това, че е обичал да се кичи, да се труфи и да се фука...” . Коцето се изчерви. Разбра, че му го разказвам заради неговия камуфлаж...
Той има някакъв комплекс от мен,

може би се казва гузна съвест.
Ако не бях аз през лятото на 1991 г., когато и той, и зам.-председателят бяха в затвора, нищо нямаше да остане. Аз написах и програмата на синдиката, по едно време бях идеологът на “Подкрепа”... Тренчев имаше комплекс и от Николай Колев – Босия. Знам и това защо е. Веднъж влязох в кабинета му и заварих Босия да го държи почти във въздуха /смях/. Щеше да го бие! Заварих ги в ситуация, че трябваше да го отървавам. Босия си беше лют, пък и бяха луди години!

- Наскоро имаше конгрес на “Подкрепа”, Константин Тренчев уж щеше са се оттегля, но не го направи...- Една моя братовчедка, която сега решила да става подкрепаджийка, ме пита тези дни коя е тази Диана Бояджиева, която е станала конфедерален секретар на конгреса. Обяснили, че през 1988-1989 г. е била екстрадирана от страната и аз умрях от смях. Със съпруга си Димитър те са от учредителите на “Подкрепа”. Тогава имаше един мек натиск върху дисидентите да заминават за чужбина, но доброволно. През 1988 г. екстрадираха Григор Симов, Благой Топузлиев. Завеждаха ги до границата и буквално ги изхвърляха.

Докато нашите хора си заминаха доброволно. Те не бяха екстрадирани. Само и само за да получат политическо убежище, да видят свят... Диана и Митко са точно измежду тях. Беше много грозно. Грозно беше и заминаването на поета Петър Манолов. Защото по това време бяхме много малко. “Подкрепа” да е била около 10-15 човека. Всяко едно присъствие, особено на хора като Петър, който имаше и гладна стачка зад гърба си, се отразяваше. Петър Манолов замина на 20 май и каза, че от ДС заплашвали сина му Манол. Секретарят на “Подкрепа” по това време Огнян Велчев също изчезна, потопи се. А сега говорят от трибуната на конгреса на “Подкрепа”, че Диана била екстрадирана. Това не е вярно. Много малко хора бяха наистина екстрадирани и те бяха истински дисиденти.

- По това време не заминава ли на Запад и Кояна - жената на Тренчев?- Да, също по собствено желание реши да заминава и Кояна. Коцето беше в затвора. Обадиха ми се Владимир Костов и Румяна Узунова и ме помолиха да убедя Кояна да си оттегли молбата. Защото

ситуацията беше конфузна - мъжът й в затвора, а тя заминава.
- Защо да е било конфузно, може би Тренчев я е накарал, за да бъде по-спокоен?- Представи си ситуацията – лятото на 1989-а. Те са в затвора – Христофор Събев, Николай Колев-Босия, Тренчев, Тодор Гагалов, Хасан Бялков... Течаха гладни стачки. 30 човека в страната гладуваха и показаха кураж. В крайна сметка Тренчев излезе от затвора на 4 септември 1989 г. Коцето и Кояна просто не можеха за се понасят. Бяха кавга след кавга. Случвало ми се е да присъствам и да се опитвам да ги помирявам. Една от причините беше, че докато той е бил в затвора, при разпитите в ДС, “Кояна е говорила повече, отколкото трябва”. Това беше изразът на Тренчев. Общото впечатление беше, че тя заминава, защото двамата не могат да съжителстват повече.

- Ти защо не замина?- И паспортите на моето семейство бяха готови. Но ако бяхме тръгнали всичките да заминаваме, нямаше да има и тази минимална съпротива, която имаше.

- Каква е причината да си развалите отношенията с Тренчев?- Развалихме си отношенията през есента на 1991-а. Конфликтът между нас беше принципен. Емблематични хора си отидоха от “Подкрепа” тогава, през есента на 1991 г. Бях главен редактор на всекидневника “Подкрепа”. Тогава чрез Тренчев и Радослав Ненов, който беше конфедерален секретар, започнаха да текат първите контакти с Първа частна банка.

Моллов беше отпуснал на “Подкрепа” безлихвен кредит от 1 млн. лева.
Той дойде на наша пресконференция, а фирмата Ес Ел Ве на друг български олигарх се появи в синдиката. Проблемът беше, че всичко това се решаваше извън Управителния съвет на “Подкрепа”. Решенията ги вземаха Тренчев и Радослав Ненов. Синдикатът се движеше от тях. И то в такава посока, която беше вредна за синдиката.

- Какво точно се случи?- В края на юли-август жена ми Мария, която беше директор на Информационния отдел в “Подкрепа”, се прибра без заплата. Ние току-що бяхме влезли в една нова сграда. Дотогава активът на “Подкрепа” беше някъде 10 човека. И Тренчев започва да назначава. След 1 месец се оказва, че в централата работят около 110 човека. За тях трябваха заплати, консумативи. В един момент Тренчев не можеше да плаща и се криеше по стаите. Първа частна банка му протегна ръка и буквално го спаси. И “Подкрепа”

влезе в капан.
Оттам нататък нещата се развиха по естествен начин - толкова естествен, че един ден Радослав Ненов стана вицепрезидент на “Мултигруп”...

- Значи хората, които напуснаха, се възпротивихте на влизането на парите на Първа частна в синдиката?
- И тогава, и сега смятам, че парите на Валентин Моллов са мръсни!

- Наскоро пред нашия вестник Тренчев обяснява каква е била връзката му с Държавна сигурност - че е сътрудничил само във връзка с информацията, която е давал за някакви наркомани...- През лятото на 1989 г. бях във Велинград, където живее майка ми, за да координирам оттам гладните стачки. И от време на време си ме прибираха в Районното. Един ден дойдоха някакви началници от София, от ДС. И старата история: “Защо си тук, защо не се прибереш в Кърджали?”. А аз: “Майка ми живее тук, и аз имам право!” И един от тях ми каза: “Абе, ти не знаеш ли, че Тренчев е наш сътрудник, ще ти кажа и агентурното му име – Павлов!”. Аз си мълча, какво да кажа.

Минаха гладните стачки. На 4 септември 1989 г. ги освободиха от затвора. Бяха още остригани. Събрахме се у Маман /Мариана Хлебарова/ в една квартира близо до “Хемус”. Седяхме цяла нощ – имаше какво да си разказваме, не бяхме се виждали повече от три месеца. И накрая аз през смях му разказах: “Абе, да знаеш, изкараха те едва ли не сътрудник на ДС!”

Тогава той ми призна.
Защо ми призна? Мисля си, че защото едва ли някой тогава си е мислел, че някой ден ще има такъв проблем с тези досиета. Пък и каза, че сътрудничил за нещо, свързано с наркотици.
После през лятото на 1991 г., бях още депутат във ВНС, някой пусна досието му из София. По това време Тренчев беше в Щатите. Дончо Иванов, който беше вицепрезидент, даде пресконференция и го опровергахме. Тогава видях тези 17 страници.

- Не беше ли всичко написано, свързано с наркомани?- Не бяха много приятни нещата, имаше си и най-обикновени доноси.
Ако той е бил сътрудник само на милицията, нищо не му пречеше да каже публично. Макар че по онова време трудно можеш да останеш сътрудник само на милицията...

Между другото, в интервю за вашия вестник Тренчев говори за Емил Лалов, който наистина беше агент на Шесто управление на ДС. Но той му беше толкова доверен съветник, че се наложи на Конфедеративен съвет аз да поставя въпроса и докато Тренчев беше в “Панорама” да го освободим. Като дойде, той беше побелял целият, горкият... Така че не е въобще негова заслугата.

- Ти го познаваш добре - екстремна личност ли е лидерът на “Подкрепа”, много често го обвиняват в това през годините?- Тренчев има два образа. Виждал съм го в ситуации толкова уплашен, че не може да бъде повече. Виждал съм го такъв, че въобще не съм могъл да го позная. Веднъж в една квартира дойде на домакинята един гост. Не знаех кой е този човек. Изведнъж Тренчев млъкна, изпоти се целият - никакъв разговор. Беше неадекватен през цялото време. Оказа се, че това е психологът на Софийския централен затвор, където той е бил в предварителния арест. Допускам, че не се е държал по най-добрия начин по това време, всичко допускам...

Когато беше стачката срещу Луканов, той изчезна и три дена не можехме да го намерим. От друга страна, при палежа на партийния дом тръгна с проф. Сепетлиев да кара по телевизията вицепрезидента ген. Атанас Семерджиев да обявява извънредно положение. Косата ми се изправи тогава.
Тренчев дълбоко в себе си е един плах човек. Ако беше смел, нямаше да докара този синдикат до това дередже. Ако беше антикомунист, щеше да се държи по друг начин.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА