събота, 15 май 2010 г.

ПОДЗЕМНА МЕДИЯ - ЛИДЕР НА ИНФОМАЦИОННИТЕ БЛОГОВЕ! ВЕЧЕ 20 000 ЧИТАТЕЛИ МЕСЕЧНО!

СПЕЦИАЛНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ - СЕРИАЛЪТ "БРИГАДА" ЕПИЗОД 1!

УБИЙ ПУТИН - ГЛАВА 2 !


2

Виждащо око
няма нужда от водач.”
Турска поговорка


Яков Джерази, наметнал сивия си шлифер, плесна с десния крак в малка локва пред къщата на ул.“Шипка” 38. Левият крачол на сивия му “Готие” беше изплискан с кал. Не му обърна внимание. Валеше ситен, постоянен дъждец, подухваше вятър, но те едва ли можеха да потушат жегата в главата на евреина. Отвори вратата на черното си “Мицубиши” и завъртя ключа. Когато бавно се включи в движението, вдървен до напикаване, видя черния силует в огледалото.
- Без паника, чичка! – чу в ухото си дрезгав педерастки глас и усети студеното дуло във врата си.
- Следвай инструкциите и ще те върна жив и здрав ... – довърши Маската и го подкани да натисне газта.

******

“От ухо на ухо ...” – единственият актуален начин за информиране в подземния свят. Новината за поредното “възкресение” на генерал Милетиев – Козела разтърси за пореден път ъндърграунда. “Дай, Боже, слух ...”, мрънкаха някои под носа си, треперейки от славата на стария бандит. Други тръпнаха заради бизнеса си. Измъкнаха из под дюшеците старите карабини, младите дървета и бухалки и заспиваха с тях. Даже дребните пласьорски плюнки си лягаха за спокоен сън с по един къс “кози крак”. Имаше защо.
- Копелето ще изрови и най-малката къртица... - отпи от кафето си Малкия Маргин, докато преглеждаше сутрешната преса. На двойна вътрешна страница в един от най-силните ежедневници министърът на вътрешните работи категорично отхвърляше “смешния” за него слух за “покойния”, според него, Козел.
“Стана практика...” - твърдеше министърът – “...да се търсят бързи и евтини сензации ...”
Големия Маргин, облечен в ярко червен спортен екип, отпиваше на бавни глътки нектар от авокадо и гледаше с умиление брат си. “Малко радост имаше напоследък, да му ебеш майката!” Бяха станали част от една игра, на която краят, освен че беше непредсказуем, беше и взривоопасен. От една година насам братята Маргини, както бяха известни в подземният свят, бяха част от държавния трилър “Да си измием гъза пред Европа”.
- Играта е жестока... - промълви под мустак Големия и седна до братлето.
Къщата, в която законно двамата се подвизаваха, уж разделени един от друг, се явяваше затвор. Домашният арест беше в сила от две седмици, но възстановяването след толкова помия беше дълго. В първите дни къщата гъмжеше от камери и бръмбари. На хората им трябваше цяла седмица да “обезпаразитят”. Стаята, в която се намираха беше чиста, поне деветдесет и девет процента.
- Обади се на Владиката! – макар, че прозвуча като заповед, всъщност Малкия даде предложение.
- Владо е аут! Поне за сега. – отговори Големия. После се замисли.
Владо Владиката беше техните очи и уши, крака и ръце във външния свят. Само той и адвокатите им имаха достъп до тях. Големия усещаше какво предстои и до болка се пребори със себе си преди да каже:
- Обади се да дойде за вечеря. Поръчай на готвачката да сготви нещо вкусно.
Точно в осем без десет пред огромния палат спря кортеж от три бавареца хикспетици. Мутрите наскачаха от возилата да изушмят района и да създадат смут у явните и скрити полицейски кордони. Минути по-късно го посрещнаха четири барети в пълно бойно и надпис НСБОП на бронежилетките. Укротиха положението и тогава от средния джип скочи Владо Владиката. Едър на вид мъжага, над метър и деветдесет, с лице като на Брус Уилис, доста набола брада и разчорлена коса. Той показа пропуска си на ченгетата и секунди след това крачеше с големите си пергели по двора.
Сервитьорите поднесоха “Дряновско чеверме” - агне пълно с пилета, пресни салати и отбрани мезета. Големия си наля минерална вода, сложи си три вида салати в чинията си и се вгледа в госта .
- Бесен си, Владо... - започна уж закачливо той. “Как да не е бесен, бе светице кьорава, как да ми каже копелето, че съм десет милки назад...”
- Ебана работа, бос... - Владо спря да реже от месото - ... не слушат, бе!
- Накарай ги бе, Владика! – намеси се и Малкия, който наблегна на водката, но срещна критичния поглед на Големия.
- Оборотите падат, Владо. С тях и главите ни...
- Знам, бос. Ама на, две хиляди и двеста километра съм навъртял тая седмица. В главата им едно име пищи, Козел, та Козел...
- Нарочно е, брат ми, да знаеш! – Малкия тупна бясно с юмрук по масата, докато Големия Маргин запази мълчание.
“Все по-лошо и ще става, светице кьорава!” Големия капитулира в мислите си. Трябваше му изход. Не! Просто трябваше да направи нещо.
- Връщаш се на улицата, Владо! – изведнъж рязко заповяда той. – По десет хиляди евро давам за актуална информация на парче и още по толкова на глава за този, за когото разбера, че люлее люляка. Да му мисли обаче, ако някой зашуми в шумите... – заплаши го с пръст.
- На кура ще им пръдна само, бос! – с това изречение Владиката си набави омразата в очите на Малкия.
- Луднали са като на цигански панаир. – завърши Владиката и се наведе над чинията.
Големия Маргин разбра всичко. Копелето се беше продало. Миришеше му на мърша, а нюхът изобщо не го подвеждаше. Преглътна обидата, но и потърси спасение. Докато двамата с Малкия си чешеха езиците, Големия Маргин затвори една страница в себе си. Време беше да отвори друга...

******

- Добър вечер, господин Генерал.
- За теб може и да е вечер, пън такъв! – отговори сънено Гоцев, слагайки очилата и стъпвайки на пода. Погледна часовника и измъмри:
- Дано да е нещо важно за два и половина посред нощ...
- Идвам от Маргините.
- Запуши ли им устите?
- Засега, да.
- Браво, Владко. Браво, моето момче. – тутакси смени тона, наливайки си минерална вода. – Време ти е вече да пораснеш. – отпи с наслада.
- Старая се, господин Генерал.
- Сега затварям, прави си чекия и лягай...
Владиката подивя. Затвори апарата и изрева във възглавницата. От десет дена жена му и дъщеря му бяха в пълна неизвестност, а единствена информация и връзка с тях имаше Гоцев. Маргините, разбира се, не знаеха това...

******

Още един телефон нададе вой в същото време.
- Спиш ли, Козел?
- Отдавна забравих какво е сън, Генерале. Сега го наричам кома.
- Професия...
- Съдба... – замълча и попита:
- Пиян ли си, Генерале, или те е хванала психическа диария?
Гоцев се засмя в слушалката и съобщи:
- Току що ми докладваха, че от централата на “Шипка” са пратили факс, че подполковник Джон Хакел благополучно е напуснал България.
Нещо в Козела се скъса. Вместо да го зарадва тази новина, той почувства мъка или нещо подобно. ”Чакай ме в ада, Джон... там ще продължим...”. После, без да каже нищо повече, прекъсна връзката...

******

- Върни малкия Маргин в ареста! – изведнъж заповяда Козела, разлиствайки вестника.
- Ще разлая кучетата, колега! Вратовете ще си изгризат от бяс.
- Това е целта. – усмихна се доволно Иван Милетиев.
Гоцев наля още водка. “Мама му стара и копелето! Водката го държи на крака...”, помисли си той. И беше прав. Козела отдавна се държеше на огнена вода. Тя му помагаше да мисли, да действа, да спи, ...да живее...
- За мен работи и един от адвокатите им...
- Груба грешка. Надушат ли го, с тях е свършено. Имаме нужда от резултати, не от скандали, генерале.
“Прав е, да му ебеш майката!”, почувства и вътрешна критика Гоцев, но на глас каза:
- Мога още днес да го разкарам.
- Можеш да правиш добра пропаганда само тогава, когато си даваш вид, че въобще не я правиш. Затвори им кепенците! – изкашля се и довърши: - На всички.
- Автогол!?
- Вкарай си го ти, но ще спечелиш мача...
Гоцев се замисли.

******

Като бивш командир на прословутия “Ескадрон на смъртта”, Козела знаеше, че да упражняваш тотален контрол над хора, трябва да вземеш страха им. Ако човек успееше да вземе страха на някой, то той можеше да го контролира завинаги. Това умение му трябваше сега.
Генерал Гоцев беше настанил бившия генерал Милетиев в една от най-луксозните вили на Първия в Бояна. Охрана, разбира се, нямаше, поне нагледно, но Козела с нюха си усещаше, че наоколо гъмжи от изроди.
- Трябва да им ударя по един кур на всички! – измрънка под носа си той, събличайки се. Навлече се с бял тишърт и черен анцуг. Слезе в кухнята, отвори хладилника, грабна бутилка “Данска”, наля си, сложи лед и отпи. Следващите минути Козела посвети на мисли, дерзания и стратегии.
Какво беше станало по дяволите! Страната, в която мислеше, че никога няма да се върне, страната, в която трябваше да се изпълнят десетките му смъртни присъди от кого ли не, се оказа последна дистанция и сигурна бърлога. Колко непредсказуемо шибан беше този свят...
На втората водка Козела реши да действа. Качи се в спалнята и отвори гардероба. Избра черен костюм “Армани”, риза - неглиже на “Клайн”, връзка “Фере”, обля се обилно с “Паша”, навлече обувки от крокодилска кожа на “Гучи” и се огледа в огледалото.
Фокусирайки мършавия мизерник в огромното огледало, Козела се почувства отвратен. Безсрамно лукавото му лице, продрано от пластични операции, лъжливо-продънените очи и миризливата му уста, разриха нервната му система до пълен крах. Запали цигара и слезе на долния етаж. Сипа си водка и за пореден път разбра, че тя не му е достатъчна. Трябваше му нещо силно и той реши да си го набави. Излезе на партера. Там двама дебеловрати типа, вгледани един в друг, се мъчеха да си докажат кой от кой е по-тъп.
Спореха за футбол.
- Има ли коли в гаража? – ревна в лицата им той.
- Ъхъ... - измрънка единият.
- Е...? – Козела се направи на остроумен.
- Два джипа “Ланд” и един баварец. – докладва другият.
- Какъв е баварецът?
- Черен, шестица.
- Извади го! До две минути да е отпред.
На оня не му трябваха повече думи. Отлетя като ебан циганин в казарма с мръсна газ.
Документите, с които се подвизаваше в България, дадени му от Гоцев, бяха на името на някой си пенсиониран полковник Иван Милев от Вътрешното министерство. Тези, с които беше влязъл в България, бяха прекалено опасни, затова Козела ги унищожи в банята. Прибра във вътрешността на сакото си новите документи и напусна вилата, връхлитайки в бавареца и отлитайки с пилаж.

******

Паркира на паркинга пред ЦУМ и реши да разкърши снага. Старата София. Огледа се и сякаш нещо му домиля.
“Ако не друго, поне ще умреш с наслада, Козел!”, с тези мисли ангажира съзнанието си, докато се радваше на фонтаните пред президентството. Каква пародия само. Обявеният за най-опасен бандит от всички служби, населяващи тази земя, тътреше ценния си задник из центъра на София и се радваше на живота. Пешеходният патрул пред президентството го изгледа подозрително. Козела се засмя вътрешно.
“Яжте ми кура, лилави шушляци! В ръцете сте ми вече...”, изби го някакъв стар комплекс, но той реши да не му обръща внимание.
До един и половина през нощта Козела обикаляше из елитните клубове на нощна София. Набави си и твърдо гориво, нашмърка се за разкош и прекрачи прага на поредния бърдак. Цялото помещение се друсаше от модерна чалга, разврат, дрога и алкохол. Козела се облегна на бара, погледна студено бармана и изкрещя:
- Водка!
Без да шава много-много барманът му наля сто грама “Смирнофф”, сложи купичка с лед до него и му изкрещя в ухото:
- Петнайсет кинта, баровец!
Козела извади от джоба на панталоните си пачка евро отброи петдесет и му ги подхвърли като фризби.
- И да се обръснеш, шушлек... – кресна заядливо той в лицето на младото яре, взе чашата и закрачи напред. Премина през дансинга, където плувнали в страст и пот танцуваха деца на години, достойни да се нарекат негови внуци. Докато крачеше из дансинга, Козела изгълта стограмката и я пъхна в ръката на първия танцуващ.
Застана пред сепаретата и се огледа. Потърси с поглед ВИП сепарето. Намери го и закрачи смело натам. Сепарето се намираше на второто ниво в клуба, гледаха се само тъмните стъкла и един женски силует.
Натресе се направо и без да почука. Вътре дрогирана, напъпила, полугола блондинка го изгледа с кръвнишки поглед и извика:
- Какво искаш, бе?
- Путка. - отговори Козела. – Черпи едно...
- Навличаш си доста проблеми, деди, по-добре изчезвай, докато Червото не е дошъл.
Без да каже нищо повече, Козела й зашлеви здрав през лицето, хвана я за косата и я изхвърли навън. После седна на канапето срещу вратата, бавно извади зигзауера, който срещу сто евро прикри от охраната, запали цигара и зачака търпеливо.
Бясното й гадже буквално с влетя бяс през вратата, подкрепен от дебеловрат мъжага. Виждайки Козела, с насочения наган, охладиха страстите. Двамата замръзнаха на място.
- Последният да затвори вратата! – заповяда той.
Дебеловратият се подчини. Тътенът от чалгата намаля и Козела заповяда с по-тих глас:
- Сядайте кой къде намери! Ще пиете ли нещо? – размърда патлака Милетиев.
- Кой си ти? – попита Червото с онемял глас. Наистина си му отиваше тоя прякор, мама му стара. Чисто черво си беше тая мутра.
- Търся си компания, пичове. Скучно ми е.
- Не си улучил мястото!
- Напротив. Най-сетне попаднах на него. Чакаме ли още компания?
Мълчание.
- Нещо не ме разбрахте май, момчета... – каза с изкуствена усмивка той.
После изстреля един куршум в сепарето. Дупката зейна буквално на сантиметър-два от ташаците на Червото.
- Партерната охрана ни извика... – задъхано се включи дебелият - ...Мима ревнала първо на тях!
- Чудесно. Къде е задният изход...

******

След като успя да измъкне от клуба собственика заедно с главния охранител под носа на над двадесет гавази, Козела усети в себе си онази мощ, онзи здрав щит в психиката, който го направи от просто ченге супер хамър. Силите и амбицията за живот му се връщаха и той кипеше от щастие.
„Мама й да еба и коката, какви чудеса върши...”, помисли си Козела с нагласата да изшмърка поредната доза блаженство в първия удобен момент.
Червото караше, а Дебелият, замръзнал до него на предната седалка, дъвчеше устните си и от време на време хвърляше по един бърз поглед в огледалото.
- Трепериш ли... – подкачи го Козела, държейки здраво патлака в ръка - ... да не се насереш само.
В очите на говедото видя ярост. С дълбокото си мълчание и проникновен поглед, Дебелия сякаш му казваше “Свали пистолета и ще видиш кой ще е първият насран!” Това се хареса на Козела.
Изнизаха се от София по Цариградско. Няколко километра извън столицата Козела заповяда на Червото да намери подходяща отбивка.
- Колко ти плаща?
Козела се обърна към Дебелия, когато тримата застанаха очи в очи. Наложи се да повтори въпроса, преди говедото да каже:
- Шестотин на седмица.
- Лева?
- Няма такава валута. - отговори гавазът остроумно и допълни. – евро.
Тогава Милетиев извади от джоба на панталоните си пачка евро и я хвърли на земята.
- Тук са около пет хиляди.
- За какво? – вдигна рамене охраната.
Червото ги гледаше обезумял.
- За него. – посочи шефът му. Червото трепна и се обърна с жаден поглед към служителя си.
- Ама... – Дебелия се направи, че вдява трудно.
- Пет бона ли струвам, бе прасе! - нервната система на Червото не издържа. Това даде наклон в решението на охранителя. Скочи, грабна парите и измърмори в очите на шефа си:
- И в двата случая може би съм мъртъв, ама тоя ми харесва повече. – и му зашлеви здрав в устата.
Червото се строполи назад, изплю зъб и понечи да каже нещо. Последва втори ритник и Козела изкрещя:
- Стоп!
Всичко замръзна.
- Не съм казал бой, прасе.
Говедото замръзна. Даде откат назад и взе да се оправдава:
- Ше потичаш да го гръмна за пет бона...
- Не съм казал гърмене, дебелак! Казвам ебане...
- Моля! – Червото ревна и изплю кръв.
Дебелият стоя вдървен, докато не се чу поредния вик на Козела:
- Чакам, лайно!
Минута по-късно, Червото се гърчеше в ръцете на Дебелия. Гавазинът навря лицето му в земята, скъса дънките му и бръснатият му лайнян гъз светна на лунната светлина. Червото изяде още един във врата и взе да диша тежко без сили. Дебелият свали гащите, надърви дебелият си чеп и точно преди кулминационния момент Козела изстреля куршум в главата на Червото. Копелето повече не мръдна. Дебелият вдигна гащите.
- Стига толкова. Може да съм звяр, но не съм изверг. – закопчай дюкяна и изчезвай.
- Къде? – огледа се говедото.
- Не ми разваляй кефа, прасе! С пет бона си в джоба, ако не можеш да се справиш с един труп и два крака, значи си бил пълна путка. – после извади кутията “Ротмънс”, писалка, драсна нещо и му я хвърли:
- Потърси ме на този телефон след седмица. Ще вдигна, ако не чуя нищо за теб и Червото. Справиш ли се, очаква те подобен дневен хонорар. – после му обърна гръб и закрачи към бавареца.
- Ей... – изведнъж извика Дебелия.
- А?
- Кого да търся.
- Бай Иван. – отговори бившата барета и тресна вратата. После излетя по магистралата.

******

Козела летеше с над сто и осемдесет, пусна нощно радио и отвори прозореца. След бензиностанцията на “Лукойл”, точно преди София, без да откъсва очи от огледалото, Козела намали скоростта. Издебна удобен момент и удари рязко спирачки. Дръпна ръчната и колата се завъртя на сто и осемдесет градуса. Черният форд “Ескорд” въпреки навременната намеса на шофиращия, се удари в бавареца.
Козела бръкна под седалката, извади късото “Узи” и изкрещя. С първия откос свали прозореца, с втория надупчи като решетъчна лъжица натресения автомобил.
Когато се убеди, че онези вътре няма да ги бъде, Козела скочи навън и отиде до тях. Вътре нямаше жива душа. Три трупа се бяха гушнали един в друг сред кълбо от стъкла и дим. Разрови в сакото на шофьора извади служебната карта и се засмя искрено. Както винаги нюхът му не го беше предал.
- Едно на нула, генерале. – радостно извика той и се върна в колата си. Запали и излетя...

******

В пет и половина през нощта събудиха генерал Гоцев, за да му докладват за страшното меле на магистралата. Сутринта, с болна физиономия, той влезе във вилата и завари Козела да пие чай в градината със сутрешната преса в ръка.
- Как спа, Козел? – попита го през зъби.
- Като къпан – отговори генерал Милетиев. – Чай или кафе?
- Кафе... – едва промълви Гоцев, усещайки огромния си трън в гащите.
“Добре дошъл на палубата”, усмихна се Козела в себе си. “Сега май аз съм капитанът...”
- Зле ли ви е, Генерале? – попита саркастично той.
- Бил съм и по-добре – отговори Гоцев и стана. Върна се с чаша уиски в ръка.
- Ами, ако те изтъргувам, Козел? - на третата глътка събра смелост Гоцев.
- Отговорът на въпроса ти е в самия него – съвсем спокойно отговори Козела и довърши с по-сериозна интонация: - Името ти говори, че не си самоубиец.
- Не ми даваш друг избор, Козел.
- Напротив, Генерале. Доказах ти, че ние с теб двамата сме партньори. Равен с равен. Аз не работя за никого.
- Трудно се изплюват и преглъщат мъжките думи.
- Самият факт, че те чакам на закуска, съвсем спокоен, говори ли ти нещо?
- Да – отговори Гоцев и стана.
Нещо не го свърташе на едно място.
- Тази нощ трима истински професионалисти оставиха децата си сираци, заради една глупост.
- Повече не ги прави тогава, Генерале... – измрънка Козела и върна погледа си над вестника.

******

След едноседмичен мониторинг над всички средства за информация в България, Козела разбра, че си има работа с роден гений. Червото беше изчезнал безследно и не липсваше на никого. Страхотно потушаване. Затова, без изобщо да му мисли, Козела извика в слушалката след като прие разговора:
- Умееш да оцеляваш, Дебел!
- Офертата важи ли, бай Иване?
- За такива като теб - да. Готов ли си за новата мисия.
- Стига да не жалиш парите.
Дрезгавият смях на Милетиев го успокои.
- С кола ли си? – изведнъж попита Козела сериозен.
- Разбира се.
- Отговаряй ми само с да и не, глиган! – изрева.
- Да, бай Иване.
- Бягай, тогава, до Долен Лозен и ми звънни.
- До...?
Нямаше време за игри. Козела прекъсна връзката...

******

Козела прати Дебелия в изоставена къща на края на Долни Лозен, Софийско.
- В дървената барака е строшен бавареца от онази вечер.
Пак прекъсна.
- Вътре съм – след малко го набра говедото.
- В жабката има плик с инструкции. Под нея друг с петнадесет хиляди евро. Това е наградата ти, ако се справиш, Дебел!
- Да.
- Изхвърли този телефон. Ако се справиш, на посочената дата в инструкциите ще бъда в китайския ресторант на “Плиска”. Чао! – И затвори. Отвори апарата и изхвърли СИМ картата в канализацията. После пусна обилно водата.

******

Четирийсет минути по-късно спецотряд на НСБОП щурмува къщата. Хванаха Дебелия за ташаците, копелето пилеше гуми из околовръста и псуваше наред движението. Съборетината се оказа наследствен имот и единственият наследник беше някакъв луд болен инвалид, живеещ в психо-диспансер.

******

Същата вечер Козела се напи до неузнаваемост. Отдавна не си позволяваше този лукс. Събуди се след десет и половина със страшно главоболие. Губеше му се ден. “Клин - клин избива...” ревна в себе си той и потърси водката. Отпи глътка и влезе рязко в кенефа. Изхвърли всичко, което тялото му поиска и излезе съживен. Слезе в градината и свежият въздух зареди сетивата му. Поръча на охраната чай и седна под шатрата.
Гоцев дойде позеленял в дванадесет часа с почти всички авторитетни ежедневници в ръка.
- Виж! – плесна ги на масата той.
- Какво?
Взе единия и прочете.
“Убиха съпругата на основния свидетел срещу Маргините ...”
- Кой? – вдигна рамене Милетиев.
- Какво става тук, Козел! – Гоцев удари с юмрук по масата.
- Ставаш смешен, Генерале.
- Аут си, Козел!
- Успокой се и помисли. Кой има интерес?
- Да, кой...? Кой праща мутри да тършуват из Долни Лозен?!
- А, това ли... – бившата барета избухна в дрезгав смях - ...имам нужда от някои контакти, пратих момчето да ме свърже. Мисля, че имахме сделка, Генерале.
- И аз така...
- За това, вместо да се дървем като сърдити старчета, давай да действаме, че тия луднали копеленца ше ни ебат майката...
Гоцев се умълча.
- Докарай ми къртицата при братята. Под ръка ли е?
- Да - отговори студено Гоцев.
- Прати да го извикат час по-скоро.
“Отлична работа, момче...”, зарадва се Козела, оставайки сам и съзерцавайки с кеф пресата.

******

Големия Маргин посрещна новината на закуска и онемя. Страшен ход. В момента снимката му блестеше на всички първи страници по вестниците. “Това послание ли е, Козел?...”, констатира след дълго дерзание той и разбра, че има много малко време да го разгадае...

ЦИГАРЕНАТА МАФИЯ ЩЕ НАПЪЛНИ ХАЗНАТА!


Удар срещу цигарената мафия и срещу контрабандата на цигари ще осигури пари в хазната. Това коментира премиерът Бойко Борисов в Плевен. От МВР вече съобщиха, че антимафиоти разбиха контрабанда на цигари в Благоевград и София.Бойко Борисов бе категоричен, че с успешните полицейски акции срещу контрабандата на цигари без бандерол ще се пресече един от основните канали за източване на пари от хазната. Пред обществото ще бъде разкрита цялата машина за продажба на цигари чрез различни гаражни клетки, коментира министър-председателят.По повод обвиненията на президента Първанов за закъснелите икономически мерки на правителството Бойко Борисов призна, че мерките наистина са закъснели, но това се дължи на влошаване на икономическата система в Еврозоната. "След Испания и Португалия всичко върви надолу. Ние имахме амбициозната задача тази година да влезем в чакалнята на Еврозоната, но сега на никой не му е до нас сега", поясни Борисов. “Но ако трябва да отговоря на Първанов в същия дух, след като неговият съветник беше човекът, който правеше бюджета на предишното правителство, той трябва да каже, какво е оставила Тройната коалиция на България", коментира премиерът.

ПРОСТИТУТКАТА РАЗКАЗВА...

СКАНДАЛ! СВИДЕТЕЛСТВО ЗА КОРУПЦИЯ!

ТАЙНИТЕ НА ЦЪРКОВНИТЕ БОГАТСТВА!


Църквата "Света Неделя" венчавките струват 150 лв. въпреки "окръжното" на патриарха, според което са по 30 лв. "С църковните имоти и парите на клира може да се изплати външният дълг на България." На Христо Латинов може да се вярва, защото от 12 години свещеникът се занимава с манастирската и епархийската собственост. Първо при дядо Максим, а след това при Инокентий. Според синодалните архиви преди национализацията църквата е владеела 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност около 800 млн. лева (изчисленията са по средни цени за дка към 2003 г.). Стоте манастира са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. Клирът е собственик и на 113 солници, част от които са закрити, а други приватизирани. Данните за градските имоти не са съвсем точни, но Православната църква очаква да й бъдат върнати още 3190 дка земи в регулация и принадлежащите сгради в най-атрактивните зони на селищата.Напразна се оказа надеждата на Светия синод, че приетият в края на 2002 година нов Закон за вероизповеданията ще реши автоматично имотните проблеми на манастирите и епархиите.
Странният статут на църквата
е една от причините за забавянето на реституционните процедури, твърдят богослови. Според законодателството ни Православната църква е юридическо лице с нестопанска цел, третирано по общия ред (за Католическата църква още през 1990 г. беше гласуван специален закон за връщането на собствеността й, а две години по-късно това стана факт). От дирекцията по вероизповеданията признават, че въпросът за имотите на БПЦ е усложнен и заради това, че след одържавяването те са продавани и препродавани по няколко пъти. По време на разкола през 1992 година нарочно са унищожавани архиви, църковни и землячески регистри и разписни книги. Когато има нотариални актове, пък се появява алтернативният синод на Инокентий, който оспорва собствеността като официално регистриран от държавата. Така година след като жълтите депутати обявиха, че са сложили край на разкола в църквата и обещаха спокойствие на свещениците, а на миряните се врекоха, че ще спре рушенето на храмовете, ситуацията изглежда още по-сложна. В началото на миналата година патриарх Максим разпрати писма, с които изиска от митрополитите да му предоставят точни данни за земеделските земи, горите и градските имоти, които все още не са върнати на църквата от държавата или са присвоени от хората на Инокентий. Все още данните не са събрани, но жертва на епископалната мудност се оказа земеделецът - адвокат на синода, Атанас Железчев. Неочаквано дядо Максим го смени с адвокатска кантора "Чернев и Комитова", чийто коментар беше лаконичен: "Все още не сме завели дела, защото проучваме документите. Църквата обаче е подала заявления за възстановяване на отнетото и отчуждено имущество, по които са заведени реституционни преписки." Инокентий на свой ред се е обърнал към Софийския градски съд за регистрация по новия закон и очаква решение, за да премине отново в настъпление за завладяване на нови имоти от Светия синод. Битката си струва усилията. Според шефа на Дирекцията по вероизповеданията Иван Желев алтернативният софийски митрополит е отнел от дядо Максим сгради на стойност 80 млн. долара в столицата, които са носели по $250 000 месечен приход от наематели преди 4 години. По данни на Св. синод "неформалите"са заграбили 6 манастира, 22 църкви (от които 12 са в столицата), 5 магазина, гараж, 4 апартамента и 1400 кв. м от сградата на Софийската митрополия. Юристи са пресметнали, че за да си върне заграбените имоти, патриарх Максим трябва да заведе четиридесет и пет дела срещу Инокентий и неговите владици. И макар че новият закон признава дядо Максим за български патриарх, за да си получи имотите, светейшият трябва да докаже, че по време на отнемането им той е бил легитимен духовен глава, а владиците му по места са законно избрани. Всъщност желанието на депутатите да помогнат на църквата вкара в още по-сложен лабиринт от проблеми духовниците. Не е ясно нито кога, нито по какъв начин ще бъдат върнати имотите на църквата и ще настъпи ли дългоочакваното й единение. Въпросът за градската църковна собственост, най-вече в столицата, показа още един правен абсурд - след разцеплението и двата юридически субекта се легитимират с едно и също име - БПЦ, което облагодетелства наемателите. И те предпочитат да плащат на онзи, който им иска по-малко пари.
Сградите около площад "Света Неделя"
са основен източник на приходи и за двата синода. Инокентий прибира по 5000 долара месечно от руския ресторант на "Позитано" 1 - "Петър I" (на гърба на Богословския факултет), и по 2000 долара от Мексиканския ресторант под СИБанк. От магазина на бул. "Христо Ботев" 1 доходът е 500 щ. долара. Инокентий взема и наемите от помещенията на "Кърниградска" 1. Синодът и митрополията му притежават и четири апартамента във ведомствената кооперация на ул. "Стефан Караджа" 8 зад Телефонната палата. Само там се плаща в левове. Срещу месечен наем по 10-15 лв., според големината на жилището, в апартаментите живеят духовници и семействата им. Гаражът на същия адрес с тридесетина места за паркиране в приземието на кооперацията до неотдавна се ползваше от КТ "Подкрепа". Магазинът за маркови напитки и цигари до него, както и този до входа на Софийската митрополия (на ул. "Калоян" № 7) също са в ръцете на алтернативния синод. На "Св. Неделя" 16 са настанени офиси, които също плащат на Инокентий (наемите са между 7 и 28 долара за кв. м). Дядо Максим също отдава няколко сгради около площад "Св. Неделя", но от неговата митрополия отказват информация за приходите. Според последната ревизия на ДФК през 2000 година Софийската митрополия, представлявана от митрополит Гавриил, е сключила през 1997 година десетгодишен договор за наем със Съюза на фармацевтите за помещение от 130 кв. м на ул. "Карнеги" 10. Договорената сума е 550 долара месечно, но аптекарите платили само една вноска. Въпреки натрупания дълг от 20 000 долара до лятото на 2000 г. митрополията не е прекратила договора, сочи проверката на ДФК. Десетгодишен договор подписал през 1991 г. от името на митрополията и крупнишкият митрополит Натанаил с фирмата на Томас Лафчис "Ратола трейдинг", на която отдал два магазина на ул. "Цар Калоян" 7А и на "Ал. Стамболийски" 1А с обща площ 212 кв. м само за 600 неденоминирани лв. на кв. м месечно. За пет години Лафчис натрупал дълг за 5800 лв. (деноминирани). За десет години са подписаните през 1996 г. договори и с БРИБ за имоти на ул. "Съборна" 11 А, по които са приведени за пет години 1 850 000 долара. През 1997 година обаче митрополията открива в БРИБ сметка на името на Руската православна църква и превежда 1 100 000 долара по договор за съвместна дейност с Московската патриаршия. Като най-голям успех в имотните си дела хората на дядо Максим считат получения накуп наем от банка "Биохим", който няколко години стоя блокиран в сметка, докато бъде изяснена легитимността на спорещите алтернативни митрополити.
Бизнессграда срещу ЦУМ
завършена през миналата година, скара отците на Инокентий. Главният му секретар Анатолий Балачев смята модерния търговски център за венеца на своя богословски живот. В момента храмът "Св. Кирил и Методий", където отец Балачев е председател на настоятелството, е собственик на 30% от сградата. Два магазина срещу входа на метрото вече са дадени под наем за 13 500 лв. месечно. За трите офиса на петия етаж все още не са открити най-подходящите обитатели. Балачев успял с получените пари от наемите за магазините да съфинансира ремонта на храма "Св. Кирил и Методий", включен в проекта "Красива България". Инициативен комитет от енорията обаче обвинява отеца в злоупотреби и лично облагодетелстване. На същото мнение са и част от приближените на Инокентий в митрополията. Наемите от имотите и приходите от свещи са изострили до крайност и отношенията между епископите и владиците в синода на дядо Максим.
Китайци в синодалната свещоливница
Битката за свещоливницата в "Илиянци" едва ли ще се повтори. Всеки синод вече сам си лее свещите. Свещениците на патриарх Максим купуват вощеници от Хаджидимово и Пловдив, а някои от отците са си направили работилници и сами си ги произвеждат. За суровина използват изгорелите свещи в храмовете. "Конкуренцията е жестока. В момента никой не може да каже на колко места в страната се правят църковни свещи", твърди директорът на синодалната свещоливница в "Илиянци" Тодор Карделев. Няма никакво съмнение, че е прав, защото на ъгъла на същата улица, където се намира предприятието, има магазинче, където монах произвежда свещи и прави дъмпинг на свещоливницата, предлагайки по 1.80 лв. килото. Печелившият бизнес е привлякъл и аматьори, които събират парафин от храмовете и произвеждат нелегално свещи. И двата синода са недоволни от "черната" търговия. Заради нея годишната печалба за тях от 2 млн. лв. е паднала на 500 000 - 600 000 лв. (а в малките селища парите от вощеници хранят свещениците). Отците са категорични, че евтините свещи се произвеждат от нискокачествен парафин - най-често от използван в кожарската промишленост, който при горенето отделя отрови, а саждите и димът от него съсипват стенописите. Същият ефект имат и използваните синтетични, вместо от чист памук фитили. Заради намалялото производство синодалната свещоливница в "Илиянци" изглежда като предприятие пред фалит. Директорът й Карделев твърди, че спасението на работниците е в производство на свещи за бита, което звучи абсурдно. Защото машините са като от Средновековието, а и конкуренцията между частните фирми в този бранш бързо смъкна цените. По-логичен изглежда другият начин за изкарване на пари от превърналата се в символ на църковния разкол свещоливница. В празните помещения са пуснати китайци, които срещу 200 лв. месечен наем държат стоката си. Карделев ги успокоява, че като се стопи снегът и ако не вали, в складовете ще спре да капе, а по-късно и ще изсъхне. И "Билкооп" е пуснат в празно помещение да суши чай срещу наем. Никой не обяснява къде са отишли машините (стругове, фреза, бетонна преса) от цеховете, превърнати в складове на тържището в "Илиянци". Сходна е и съдбата със склада за строителни материали на Софийската митрополия и дърводелската й работилница, които са близо до свещоливницата. Хората на дядо Максим са ги дали за 12 000 лв. годишен наем. Почти нищо не е останало от машините в работилницата, чиято стойност преди седем години е била 100 000 долара. Около 50 дка край Драгалевския манастир е площта на църковния разсадник, в който има и вила за живеене. Наемът се плаща в натура - дърва за огрев на манастира. Най-голямо недоумение сред сделките с манастирски и църковни имоти поражда странното съдружие на игумена на Рилския манастир дядо Йоан с ДАРУ АВ. През 1990 година той създава с фирмата на Атанас Тилев и Бриго Аспарухов общо търговско дружество "Рилски манастир" ООД. 60% от акциите на фирмата се контролират от драговитийския игумен, а останалите 40% от ДАРУ АВ. В условията на договора между двете фирми е вписан предметът на дейност - търговия. През 1993 година съдружниците теглят от БЗК заем от 1.3 млн. долара за строителството на хотел "Царев връх". През 1999 година дядо Йоан тайно от съдружниците си дава под аренда търговските обекти около манастира, с които преди това като апортна вноска е влязъл в ООД-то, и предизвиква гнева им. ДАРУ свикват общо събрание на акционерите в столицата и изхвърлят игумена от фирмата. Месец по-късно дружеството "Рилски манастир" ООД е обявено в несъстоятелност. На 12 април 2001 година от името на фалиралата банка БЗК се завежда дело срещу ООД-то. Претенциите на кредитната институция в края на миналата година са 3 541 067 лв., от които главницата е 2 205 022 лв., а лихвите - 1 336 044 лв. Териториалната данъчна дирекция също има претенции към дружеството - 18 246 лв., РУСО - Кюстендил, чака 8000 лв. за осигурителни вноски. Заради неявяване на адвокатите на дядо Йоан на делото не е даден ход. Не е изключено да се наложи игуменът да заплати дълговете с манастирска собственост, коментират юристи. По същия начин Ефория Зограф се оказа "наследник", според определението на дядо Натанаил, на едно дело за 25 млн. лева акцизи от внос на петрол, алкохол и цигари, които все още не са издължени.
Сюжетът "Ефория Зограф" като "Името на розата"
Убийство, съдебни спорове, заложена в банка "Славяни" кивория, с която са пренесени мощите на св. Йоан Рилски, и щети за 20 000 долара е равносметката след последния одит през 2002 г. През 1998 година метохът "Св. Георги Зограф" край с. Герман е превърнат във филиал на затвора в Казичане - без съгласието на зографските монаси и Светия синод. Манастирската воденица е превърната във фолккръчма "Баварската къща" от съветника на Марио Тагарински Бранимир Ботев. По това време шеф на УС на ефорията е главният архитект на София Стоян Янев. Нито стотинка не е постъпила в касата на Зографския манастир от този период, въпреки че имотите са дарени, за да подпомагат монасите ни в Атон. В Пловдив Ефория Зограф притежава пететажна сграда, която се намира на пешеходния мост на река Марица. Тя е дадена под наем на местните бизнесмени и политици Иван Иванов, Рангел Измиров и Христо Атанасов-Тепето. Съдружниците Иванов и Измиров се водят "безследно изчезнали", а Тепето от година е в затвора като поръчител на убийството на плевенския лидер на Народната партия Величко Тодоров-Гото, който беше застрелян в асансьор през март 2002 година. Адвокатите на Ефория Зограф съдят Иванов, Измиров и Атанасов за 288 000 лв. неиздължени наеми и за неимуществени вреди за 15 000 лева. Едва преди два месеца ефорията успя да си върне имота от "недобросъвестните" наематели, чиито пълномощници обжалваха пред Апелативен съд решението.
Битката за манастирите
Битката е с десетгодишна давност. Още през 1993 година Градешкият манастир се прочу като свърталище на мутри, когато при престрелка бе убит човек. Врачанската митрополия го даде за мандра на Петър Бояджиев (неуспелия заради проблеми с гражданството кандидат-премиер на БСП). От две години манастирът е почивна база на АЕЦ "Козлодуй". Част от Черепишкия манастир пък беше даден под наем на лекари, които откриха здравен център, но натрупаха дългове за ток, вода и телефон, което накара владиката Калиник да ги напъди. Роженският манастир е превърнат в туристическа атракция от игумена Йоан. В светата обител се продават гривни, "изработени в Атон", и екзотични благословени сувенири. Последната битка на игумените на манастири след споровете им с поземлените комисии и селяните, които трябваше да върнат манастирските земи, е с кметовете на общини, които искат да развиват "религиозен туризъм". Повечето от монасите смятат, че и сами биха могли да се справят и като туроператори. Висшите духовници обаче не крият притеснението си, че голяма част от манастирите пустеят и се рушат. Към тях обаче кметовете не проявяват никакъв интерес, защото нямат пари за инвестиции. Не е изключено съвсем скоро манастирите да бъдат отдавани масово под наем, за да бъдат спасени от пълна разруха.
Плачът на свещеничеството
от ниските заплати изглежда нелеп на фона на богатството на църквата. В големите градове отците получават по 180 лв., а в селата по 80-100 лева заплата. Плащат им ги митрополиите, които отделят по 22 лв. от всеки килограм продадени свещи за издръжка на служителите. Към парите от вощеници се прибавят и по 4% от приходите на митрополиите от наеми. Като се има предвид, че в момента свещениците са между 1000 и 1200, би трябвало заплатите им да бъдат по 1000-1200 лева, защото всяко едно настоятелство има имоти и печели от тях, пресмятат поповете. Тяхна екзотична приумка са "Братските каси", които могат да се видят във всички централни столични храмове, а отскоро и в по-големите градове на страната. Тайната на тези каси е, че даренията от тях се делят "по братски" между свещениците. Друг начин да изкарат нещо допълнително са църковните такси, които се определят с окръжно от Светия синод. Според последното цената на кръщение е 15 лева, на венчавка - 30 лв., опелото - 15 лв., панихидата - 8 лв., водосвета - 6 лв. Като става въпрос за кръщенка и венчавка, отците обикновено съобщават тарифите и учтиво подканят: "Вие, все пак колкото обичате. Все пак веднъж в живота се случва", и ефектът е поразителен - православните броят поне три пъти повече. Във венчавките се калкулират и включените полилеи - по 20 лв. за всеки. Миналата година митрополит Григорий разкри, че негови свещеници са присвоявали пари от църковните каси. Единият дори си купил къща в Лясковец с парите на храма и след като признал в декларация стореното, върнал половината пари. Другата половина обещал да издължи на вноски. В Пловдив пък съдят свещеник от храма "Св. св. Кирил и Методий" за измама. Ревизия на настоятелството установила, че поп Христо си продал апартамента, който бил собственост на църквата, за 29 000 лв. В Дупница и Килифарево попове създадоха погребални агенции, които снабдяват траурни магазини из цялата страна. "Всъщност църквата ни прилича на просяк, седнал върху гърне със злато и протегнал ръка за милостиня, защото го мързи да стане и да бръкне в гърнето", признава Христо Латинов.

Христо Латинов:
Църквата не е частна фирма

До 1993 година, когато напуснах поста на началник на имотите на Софийската епархия, 70% от имотите на църквата не бяха заявени въобще от епархиите, от енориите, църквите и манастирите пред поземлените комисии. Вината не е нито в държавата, нито в поземлените комисии, а в църквата. Не си мръднаха пръста, за да си върнат имотите. Насочиха се единствено към градската собственост, защото знаеха, че от наемите могат да печелят добре. До ден-днешен огромна част от имотите на църквата - според мен около 50 на сто, не са върнати, защото не са поискани. На много места поземлените комисии - в Трън, в Брезник, в Панчарево, в Кремиковци, ни изпращаха писма, с които ни викаха да получим документи за доказване на собственост. Имам само едно обяснение за тази апатия - кадрите. Голяма част от духовниците въобще не заслужават да носят расо и да бъдат духовници (като казвам това, имам предвид само канона, ако вземем общоприетия морал - тия хора за нищо не стават). Голяма част от тях са, както ние ги наричаме, наемници. Не е тайна и че църквата се източва. Начините са много. Първо, чрез нерентабилни наеми - дават се имоти на безценица. На банка "Биохим" беше определен месечен наем от 42 000 неденоминирани лв., което е смешно, защото по същото време на ул. "Калоян" 7, магазин, който е 120 кв. м, беше даден за 120 000 лв. Вземат хората рушвети и дават евтино - за по 50 цента на кв. метър на пъпа на София. Може ли да има друго обяснение, след като, който и вестник да вземете, ще видите цените за отдаване на недвижими имоти. Това е корупция.Бях много учуден и от хрумването на викарийния епископ на дядо Максим - Гавриил, да приведе 1 200 000 долара в банкова сметка в Русия. Сметката се контролира от него и доверители. Освен това Софийската митрополия е подписала и договор с Руската патриаршия (това може да направи Светият синод, а не митрополията) за тези пари. Уж трябвало да се поддържат сгради на БПЦ в Москва. А нашата църква просто няма сгради там. Не разбирам кой и как може да изкара от тази държава пари само с един протокол. ДФК прави ревизия през 2000 година, която беше формална. Впрочем и тук има парадокс - държавата няма право да ревизира църквата. Тя може да проверява само тези средства, които са държавни. Погрешно е и схващането, че църквата е собственост на Светия синод. Църквата е на вярващите, тя е национална собственост. И в този смисъл, когато става въпрос за каноните и вътрешните правила на църквата като институция, държавата няма право да се меси. В същото време имотите са в тази държава, която не е измислила законово основание да ги контролира. На практика с имотите може да се прави всичко - те могат да бъдат заложени във външни банки, за да вземат пари... Църквата не е частна фирма.

Тодор Караделев, директор на
синодалната свещоливница в кв. "Илиянци":
Нелоялната конкуренция ни съсипа

До 1988-1989 година в свещоливницата работеха над 130 човека. Сега са останали само 5-6. Криворазбраната демокрация направи така, че всеки може да си открие свещоливница и да прави вощеници. Няма забрана, няма контрол. Работата намаля много и вече се пренасочваме на битова свещ. Търсим приятели, познати, за да могат да оцелеят работниците, които останаха. Преди тук, в свещоливницата, се правеха светилца, брикети, потири и камбани. Докато Светият синод не се беше разделил, на месец се произвеждаха по 18-32 тона свещи, а през последните години не стигаме и 100 тона за година. Трябваше да смъкнем цената заради конкуренцията на 2 лв. за килограм - на пангара в храма или манастира от кило свещи (400 бр.) изкарват по 40 лв. Бизнесът със свещи е изключително печеливш, затова и частниците се насочиха към него. Същото е и с камбаните, ама те за разлика от свещите, които дори и да не са качествени, влизат в употреба, са капризни. Непрекъснато църкви се жалват, че уж са им нови камбаните, пък се пукат от студа. Поръчват ги на частници, които за по-евтино слагат месинг, а после търсят нас да ги кърпим. Сложно е да се направи качествена камбана. Спомням си, за Асамблеята "Знаме на мира" как направихме 2/3 от камбаните. Работехме денонощно, а от външно министерство висяха да ни наблюдават. След раздора в църквата единствено Илия Луков дойде при нас да поръча камбани и благодарение на него пуснахме камбанолеенето. Конкуренцията ни съсипа. Вече не можем да правим и фенери, защото нашата производствена цена е 12 лв., а онези, които работят "на черно", ги предлагат за 8 лв

СТРЕЛЯХА ПО КОЦЕ МАЦА!


Небезизвестният петрички бизнесмен Костадин Хаджиангелов, по-известен като Коце Маца, за стотна от секундата се размина от явна смърт миналата седмица, след като непознати стреляха по него от движеща се кола. Инцидентът станал в ранните часове на деня пред известно казино в гр. Петрич. Подпийнал, Хаджиангелов се опитал да се качи в личния си джип и сякаш, чакали го на пусия, нападателите профучали покрай него, стреляйки на посоки. Ситуацията се развила за секунди. За щастие Коце Маца се отървал само с материални щети, защото джипът му поел почти всички куршуми. Само един от тях профучал на милиметри от главата му, защото той за щастие реагирал на време. Бързата реакция спасила живота му, разказвал сам на полицаите. На другия ден отново пред органите, но на трезва глава, Хаджиангелов изразил подозрения кой може да е поръчал това. Това според него бил известен местен бизнесмен, с богато криминално минало, с който Коце Маца е в конфликт от години.

ВЗЕМАТ ИМОТИТЕ НА МАДЖО!


Скандално известната комисия “Кушлев”, работеща екипно с прокуратурата подхваща акция за отнемане имотите, регистрирани на името на небезизвестния добре облечен бизнесмен Младен Михалев – Маджо. Акцията е възбудена след разследване на комисията, което е установило, че въпросните имоти са придобити по престъпен начин. За съжаление обаче на името на Маджо имало малък на брой и не чак толкова апетитни имоти. Всичко, което се свързва с него – офиси, имение, хотели са на името или на съпругата му, или на негови близки. Въпреки това обаче, разследващите са убедени, че това е първата крачка към осветляването на истинското лице на Михалев и тя щяла да доведе до дълго чаканите големи резултати. В крайна сметка от години насам това била първата успешна акция на държавата срещу Маджо, което я прави изключително важна и специална.

четвъртък, 13 май 2010 г.

ТОП РАЗКРИТИЕ - ЕМИЛ КЮЛЕВ УБИТ ОТ ТИМ!


Убитият преди няколко години банкер Емил Кюлев, месеци преди убийството си бил в жесток конфликт с босовете на варненската групировка ТИМ. Според наскоро излязлата информация, бившето ченге издигнал се до знатен олигарх пресякъл няколко сериозни сделки на тимаджиите и по този начин си навлякъл тяхната омраза.
Марин Митев и Иво Каменов винаги са се славели като дипломати в бизнеса и на няколко пъти се опитали да изгладят отношенията си с Кюлев но той високомерно и остро им отказвал.
Последно време той се смятал за повече от недостижим, казват хора работели близко о него. Имал амбициите да завземе огромен процент от бизнеса в страната. Ненавиждал мутрите. Бил в конфликт с повечето свои „колеги” бизнесмени.
ТИМ-аджиите със сигурност обаче намали пръст в убийството на Кюлев, казват познавачи. Това не било тяхна политика и начин на работа. За тях убийството на банкера със сигурност била приятелска услуга и странично решение на сериозен проблем.

500 000 ЛЕВА ОТ МАФИЯТА ЗА ДЪРЖАВАТА!


Костов представя като свои идеите, които е чул от мен, изригна Бойко Борисов Поне 500 милиона лева от спецакциите на МВР, ДАНС и Прокуратурата да влязат в държавата очаква министър-председателят Бойко Борисов, обяви самият той в сутрешния блок на БНТ 1. Именно огромните суми, свързани с ударите на антимафиотите, карат премиера да брои борбата с престъпността като антикризисна мярка, стана ясно от неговото изказване.“Днес ми направиха операция за 42 милиона лева и ми спестиха още толкова. Винаги съм твърдял, че най-добрата антикризисна мярка е борбата с корупцията и престъпността, с източването на държавата. С тези акции допълнително трябва да се вземат около 500 милиона лева. До август – септември ще направим още куп операции, които ще попълнят резерва”, каза Борисов.Той коментира и изказванията на лидера на ДСБ Иван Костов през последните няколко дни. “Преди 3-4 дни обясних как ще попълним фискалния резерв. Съжалявам, че чуват нещата от мен, а след това излизат и казват: Борисов, да направим еди какво си! Едва ли не излиза, че те са хората, които дават идеите”, възмути се премиерът и добави: “Казах публично, че ще ползваме част от държавния резерв и чакаме най-подходящия момент за цената на облигациите на пазара. Подобни действия бяха забранени на Гърция, но ние имаме възможност да ги направим. Разполагаме с 6 милиарда в задния джоб. В същото време аз не мога да оставя съсловие на български граждани да погине. Затова направихме промените в бюджета – да за могат тези съсловия да минат през

ВРЪЩАТ СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ?


Борисов : За посегателство над дете – милост няма да има! Отмененото смъртно наказание в България по всяка вероятност ще бъде върнато след промени в Наказателният кодекс, чува се в правните среди. Идеята била на самият премиер Бойко Борисов която му дошла след случая около залавянето на немският педофил в Самоков. „Няма оправдание за посегателството над деца в която и да е форма. Индивид посегнал да убие дете не може да се нарече човек и не може да бъде третиран като такъв. Тук най полезно ще ни бъде смъртното наказание…”били думите на Борисов който се зарекъл да започне консултации с правни експерти. Като начало той щяло да се прилага само при умишлено отнемане на живот на дете а в по късен етап и в редица други престъпления. На въпроса каква очаква да бъде реакцията на европейските ни партньори, Борисов заявил че би било полезно да се поучат то това а не да ни критикуват например.

РЕКОРДНИ КРАЖБИ В ЗДРАВНАТА КАСА!


Двама министри на здравеопазването влизат в затвора! Следващият разтърсващ скандал в държавата ще бъде със здравната каса. Прогнозата направи народеният представител и лидер на СДС Мартин Димитров той съобщи че целенасочено се бави изграждането на единната информационна система в НАП и Здравното министерство, за да не станат ясни схемите за източване на ДДС. Според Димитров чрез липсата на такава система се допуска работата на схеми, които допускат не влизането на средства в бюджета. „Притеснени сме за фиска на страната”, коментира той. „Ние искаме да стане ясно че здравната каса е орган за точене на държавни пари а не ефективно работеща институция...”каза още Димитров. Той вече внесъл в прокуратурата сигнал за това и още подобни нарушения и подема кампания за осветляването на кражбите в здравното учреждение. По думите му от това щели да излязат уникални като финансови размери резултати и дори виждал вече двама здравни министри зад решетките заради кражби в особено големи размери.

НАГЛИТЕ НА ЕСЕН С ПЕСЕН...

АЛКОХОЛИК В КАБИНЕТА!


Нона Караджова надига чашката от обяд Министърката на екологията Нона Караджова пое още от ранния предиобед, разказват потресени чиновници от ведомството пред таблоид. Дамата държала бутилка уиски в бюрото си и при всеки удобен повод доливала в екстравагантна кристална чаша със златни гравюри. Първото “наздраве” проехтявало към 11 ч. часа, следвали салюти и в близките до министерството ресторанти. До края на деня блондинката вече се олюлявала. “Ако Бойко разбере, че пие на работното си място, ще я направи на две стотинки! Той е върл противник на алкохола”, разказват министри. Вечерите на амбициозната дама, която е първа приятелка на Евдокия Манева, прекарвала в компанията на Филип Харманджиев, шеф на винпром “Дамяница” и съдружник на олигарха Иво Прокопиев. В последните месеци Еко Нона, както я наричат подчинените й, изпадала често в депресивни състояния. Тя през ден-два си сменяла прическата и цвета на косата.

МАФИЯТА ПЪЛНА С МРАВКИ!


35 души с прякора "Мравката" получиха справка от ГДБОП по делото срещу Маргините. Човекът, споменат от анонимния свидетел, не е сред тях обаче. Братята Маринови и още четирима са подсъдими за подготовката на три убийства - на генерал Любен Гоцев, на финансиста Никола Дамянов и на Иван Тодоров-Доктора. Показанията си свидетелят разказва за конфликт между Маргините и Доктора и твърди, че информацията му е от Мравката. Адвокатите настояват да се разбере кой точно стои зад този прякор, за да бъде той разпитан. Единствената насока, която тайният свидетел дава е, че става въпрос за човек, подсъдим в момента по дело. По един от процесите, които текат в момента, действително има човек с такъв прякор. Това е Тихомир Дочев-Мравката, който е от подсъдимите за убийството на Милчо Бонев - Бай Миле. Защитата поиска пореден разпит на анонимния свидетел, за да уточни той - кой процес има предвид. Ще бъде поискана и допълнителна справка от МВР дали списъкът, представен днес е пълен. Списък с 35 души с прякор Мравката получи съдът от Справка на ГДБОП. Сред тях обаче очевидно не фигурираше човекът, споменат от анонимния свидетел по делото срещу Маргините. Братята Маринови и още четирима са подсъдими за подготовката на 3 убийства. Анонимният свидетел, който разказва за евентуален конфликт между Маргините и Иван Тодоров Доктора

ВНИМАНИЕ!


Луда отвлякла изгубеното дете-аутистЯсновидка твърди, че е скрито в стара мелница или сграда с нещо като кула. Жена с психични отклонения е „осиновила” избягалото седемгодишно дете от софийското село Кътина. Момчето е аутист, умее само да гука и речникът му се състои едва от няколко думи. Отговаря на името си, контактно е и се заиграва. С всеки изминал ден от изчезването му на 27 април обаче шансовете да бъде намерено стават все по-малки. Ченгета и доброволчески групи от родители претърсват различни райони на София, но от малкия Веселин няма следа. Лудата, която го е отвлякла, вероятно не чете вестници и няма достъп до телевизия, предполагат психолозите. Детето е търсено и на клошарски сборища. Преди да изчезне, Веселин е видян в заведение в Нови Искър, където две баби са му купили вода. За последно детето било забелязано на детската площадка в село Кътина на метри от гората. Сега търсенето е съсредоточено в София. Във „Фейсбук” има създадена група с над 66 000 членове. Инициатор е вуйчото на момчето. Групата е под наслов „Издирва се”. Организират се групи, които претърсват последователно цели райони. Из целия град има налепени цветни и черно-бели брошури. „Обикаляме като ненормални улиците,говорим с адски много хора”, разказва вуйчото Симеон. Две чистачки са разпознали Веско и са казали, че са го видели да се вози по линията на трамвай 8 в столицата, стигнал е до последната спирка. От същия район е имало още един различен очевидец, с което сигналите за района на Западен парк стават три. След това обаче Веселин е бил забелязан с придружителката си в района на Халите и ул. “Пиротска”. Видян е да пътува и с маршрутка №34. Жената, която се е качила с него на бул. „Дондуков”, забелязвайки, че е привлякла вниманието на очевидката, внезапно решава да слязат с детето на подлеза срещу 7-а поликлиника в София. Според свидетелката тя е давала вид на нормална, очевидно не е изгубила напълно разсъдъка си и осъзнава, че върши престъпление. Момченцето не е говорело. Според даденото й от няколко свидетели описание, придружителката на Веско е жена около трийсетте, висока около 170 см и доста пълна – към сто кила, с наситеносини очи и изрусена коса. Била е облечена в късо черно яке, с тъмен панталон, косата й е била вързана с шнола. Заради наднорменото й тегло друг свидетел определя придружителката на Веско като бременна.Сигналите показват, чепрез деня лудата миткосва с детето най-вече из градския транспорт.Има подадени множество сигнали, според които Веско е бил забелязван и на базара "Илиянци" с две жени, че си е играл с момиче в село Джурово, че е бил в сладкарница на ул. "Цар Борис І" и "Пиротска" в София и др. Персоналът на сладкарницата обаче отрича детето да е било там. Имало е и сигнал, че Веско е засечен в село Дружиево край Лъкатник. Нито местните хора, нито кметът на Дружиево обаче са го мяркали. Вуйчото Симеон дава телефон за връзка с него на всички, които могат да дадат повече информация - 0894 26 06 85.Засега в търсенето няма включени частни детективи. Ясновидка обаче е посочила, че детето е скрито в стара мелница или стара постройка. Според гадателката сградата е запусната, но е обитавана. От страната на Кътинските вили такава постройка не е намерена. Новият маршрут за издирване е в посока кв. “Орландовци”, от страната на военните гробища и в района на Гара Север, където също има нещо като кула. Там има и промишлена зона с много постройки, част от които необитаеми.По време на издирвателните мероприятия изтече информация за съдбата на друго изчезнало момченце. 9-годишният Кирил Димитров, който изчезна преди повече от два месеца от столичния кв. "Слатина", е намерен удавен в Панчаревското езеро. Телцето е намерено още преди двайсетина дни, съобщи bTV, като се позова на източници от полицията. Официално съобщение на МВР за намирането на трупа обаче няма.Момченцето изчезна на път за училище в края на февруари. Кирил бе третокласник в 148-о училище в "Слатина". Според полицията то се е качило на автобуса до Панчарево, където било водено и друг път на разходка от майка си. Момчето се е разхождало по тънкия лед, който се е пропукал и е потънало.Изчезналото дете-аутист Веселин Игнатов е от първия брак на майката Благомира Бозукова. Бягало е и друг път, но са го намирали винаги. Не може да посочи адреса си. Описанието му е: височина около 130 см, светлокестенява коса, облечен е бил със синьо шушляково яке, червено долнище на анцуг, сива блуза и бежови обувки. При изчезването на Веско майката е била на работа. Детето било в дома си на ул. "Гена Кунчева" в кв. Курило в Нови Искър, наглеждано от прадядо му Продан. След като се разбира, че е изчезнало, започва търсенето. До два и половина през нощта хората обикалят с фенери по поречието на Кътина. В издирването се включват 60 полицаи и жандармеристи. Случаят е под личното наблюдение на заместник-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров.

сряда, 12 май 2010 г.

ТОП ЖУРНАЛИСТКАТА ВЕСЕЛИНА ТОМОВА - НЕУДОБНА СЪМ ЩЕ ИСКАТ ДА МЕ ПРЕМАХНАТ!


Вместо службите да работят с разследващите журналисти срещу корупцията и мафията, те ги правят свои врагове. Преди около месец и половина във Варна се заговори, че висши ченгета искат ареста на Веселина Томова, шефка на скандалния сайт Афера.бг. Причината – нейните разследвания клатели доста столове в прокуратурата и следствието в морската столица. Докато Веселина все още е на свобода, подготвя за печат новата си книга, води авторското си тв предаване “Афера” и взривява интернет-пространството със скандални разкрития в сайта си.- Знаем, че си един от най-добрите и смели разследващи журналисти в България. За теб обаче се носят легенди, сензациони и невероятни неща. Казват, че взимаш по осем хиляди долара на ред? - Недей говори така, че Бареков сън няма да спи! Мислиш ли, че има такъв в България, който би плащал по осем хиляди долара на ред? Вярно е, че такива безумици ги пускаха за мен мои колеги, които, докато плетяха интриги около мен, чудесно захлебваха от партийни и бизнес величия достатъчно пари, за да откриват офиси, да издържат екипи от репортери, да пътуват в чужбина и при всяка власт да са оядени. Чувала съм абсолютни нелепици за себе си, но отдавна се научих да ги приемам с усмивка. Онзи ден едни мои „любимци” – корумпирани ченгета и подопечните им „правилни” репортери , заляха Варна с една „фундаментална новина” – че Томова посреднощ падала пияна-заляна след изпита бутилка водка в едно заведение и гледката била ужасна. А аз не мърдах от къщи, защото едновременно трябваше да правя сайта afera.bg, да готвя предаването “Афера” по СКАТ и да напиша в срок втората си книга. Надали бих успяла, ако падах пияна-заляна по улиците. И още нещо, което така и не вдянаха глупаците, май ще ме накара да потърся онзи „благодетел”, който „ми плаща по осем хиляди долара на ред”, че да си купя няколко билборда и от тях да стане ясно, че Томова не пие водка и концентрати, а бяло вино, примесено с газирана вода. - След като започнах да правя интервюта с теб за Алексей Петров, още преди да влезе в ареста, “доброжелатели” ни осведомиха, че си негова любовница? - Мисля, че тази тема отдавна я изчистихме, но очевидно някои искат зорлем да ме направят любовница на Алексей. Само че на този фронт има доста, които правят чудеса, за да се избият за сърцето му, а аз или съм първа в класацията, или изобщо не участвам в състезанието. - Преди това си била любовница на Веселин Данов? В “Горещо” ти дори каза нещо скандално: „Чувала съм, че съм магистрална проститутка.” Е, откъде тръгва точно пък този слух?- От същите, които яростно искат да неглижират това, което пиша, изграждайки образа ми на скандална пияница, която на всичкото отгоре е и магистрална проститутка. Някакъв тип непрекъснато се обаждаше в предаването ми “Афера” по СКАТ и ми разясняваше как съм била магистрална проститутка и той лично ме бил виждал. Никога не се представи с името си, разбира се. Веселин Данов никога не ми е бил любовник, а и нямаше как да е. Нека един път завинаги се разберем за любовниците. Аз съм тази, която избира любовниците си и първото правило е да са мъжкари. Второто – да не са измекяри. Третото – да имат силата да ме понесат. - Бях на варненската премиера на “Бандитска Варна”. Същата нощ хакнаха жестоко сайта ти. След това започнаха зверски атаки и срещу теб самата. Какво точно се случи?- Атаката бе яростна и продължи с месеци. Бе придружена със съобщения, изпратени на личния ми телефон. Подала съм жалба в полицията, но нямам никакви илюзии, че нещо могат да направят. Начинът, по който се придвижва „разследването”, е направо смехотворен. Точно в деня на ареста на Алексей Петров часове наред afera.bg бе подложен на най-жестоката и професионална атака. Тогава дори специалистите признаха, че се борят очевидно с... държавата и спецслужбите й. Някак странно сайтът бе „пуснат” едва като минаха централните новини по телевизиите. Някой очевидно се опасяваше да не пусна нещо различно от това, което контролирано се тиражираше. - Кой се страхува от теб? Кой има интерес да те смачка? - За хакерската атака, заплахите и съобщенията съм убедена, че зад тях стои лице от МВР, спецслужба или е свързано с ченгетата. Казала съм го и на полицията. Интерес да ме смачкат имат онези, които не могат да се примирят, че не марширувам тържествено зад пропагандата, че МВР и прокуратурата са ангели небесни. Нещата, които разследвам, са ужасяващи и са свързани именно с къщичките на вътрешното министерство и на прокуратурата. - В интервю за “ШОУ” ти нарече Алексей Петров “хиена, готова за скок”. Но Цветан Цветанов и Бойко Борисов проснаха тази хиена на пода, сложиха й белезниците и я тикнаха на топло. - Алексей бе готов за скок, но направи много грешки. Подцени ситуацията, тактически сбърка ходовете, а и самонадеяността му скрои лош номер. Алексей всъщност тръгна срещу държавата, но го направи избирателно – Борисов - добрият подведен, Цветанов – лошия. - Как мислиш, защо след като арестуваха Трактора, почти всички, които пиеха и ядяха на масата му, се отказаха от него? Ето, онзи ден от него се отказа и Сергей Станишев...- В България е така – падналият няма приятели. Алексей го предадоха първи точно онези, които иначе и до днес реват като заклани „колко много го обичат”. В такива ситуации човек скалпелно разбира кои са истински стойностните му приятели. Иначе Станишев е ясен, по-интересен е Борисов, който бяга от отговорите за Алексей Петров. - Ти първа в “Афера” започна да иронизираш вестникарски публикации за това, че Трактора в ареста ядял по 4 пържоли на вечер, че му носили храна от луксозен ресторант и живеел във ВИП-килия?!- Само човек, който никога не се е докосвал до Алексей, може да напише, че той яде по четири пържоли на вечер, след като истината е, че той яде малко, и то риба и плодове. Алексей Петров много преди да бе арестуван правеше регулярни процедури на простреляния си крак, а само невчасниците не отчитат, че всяко хронично заболяване, а и куп още се отключват от безумните условия в ареста. Алексей вървял из килията и сам си говорел: „Всички ви ще избия!” Такива глупости може да напишат само хора, за които словесната вакханалия е начин да правят пари и утре биха описали по подобен начин и майките, и бащите си заради алчността и поръчката да го направят.- Защо озаглави новата си книга „БГ АФЕРИ. АЛЕКСЕЙ И ОСТАНАЛИТЕ?- Книгата е своеобразно продължение на „Бандитска Варна”. В нея съм описала няколко дела, както модерно сега ги наричат - „дела от обществено значим характер”. Матрицата, по която са правени, е удивително еднаква. И най-страшното е, че всички се примиряват, че т.нар. мафия трябва и е позволено да бъде „заковавана” с бандитски методи. - Кой е всъщност Алексей Петров? И кои са останалите?- Във всеки случай Алексей Петров изобщо не е това, което натрапчиво пропагандно се мъчат да ни внушат. Върху Алексей стовариха цялата онази мръсотия, за която някой в България трябва да отговаря. Същите тези, които отдавна трябваше да бъдат с белезници, днес ругаят и клеймят Алексей Петров, че бил демонът на републиката и го правят с такова подозрително настървение, че няма как да не проличат гузните им съвести. Знам едно – Алексей Петров стана жертва на спецслужбите и работата му с тях. Всеки, който се е докосвал до тези дебри, знае, че понякога много простичко и лесничко могат да те хвърлят на вълците, използвайки точно разработките и операциите, които си изпълнявал и приписвайки ти ги като криминални престъпления. А останалите? Останалите са също толкова интересни фигури като Иван Славков, Галин Костов... Впрочем ние всички сме останалите, които утре можем да бъдем един Алексей Петров. - Вярно ли е, че книгата ти изважда на бял свят и ужасяващите механизми, по които се скалъпват дела от „обществено значим характер”? - Да. Това е същата онази матрица, която вече е в ход. Ако утре някой реши да ме арестува, а в България вече това може да се случи на всеки само по анонимен свидетел и монтирано СРС, всичките ми врагове ще напишат такива показания срещу мен, че по митология ще надмина и Алексей. Как се прави това, е описано в новата ми книга. - И каква е онази лавина, в която от 22 -ма оцеляват 20? - Това е една страшна история от средата на 80-те години на миналия век. Пада лавина и от 22-ма само двама успяват да се вкопчат в дърветата. Спасяват останалите 18, защото двама ледената смърт ги отнася. Единият от двамата, който спасява останалите, е Алексей Петров. За това никога не ми е разказвал Алексей, научих го от човек, който се е въртял в онази лавина. За тези неща не се пише обаче по вестниците. И тогава. И днес. Защото човек, който е минал през такова изпитание, няма как да бъде обяснен единствено като злокобен убиец и зловещ сатана. Защото такова изпитание е мерило, че си истински мъж.- Преди около месец и половина във Варна се заговори, че висши ченгета искат ареста ти. Причината за това са твои разследвания, които “клатели” доста столове в РДВР, прокуратурата и следствието? - Вместо службите и МВР да работят с разследващите журналисти срещу корупцията и мафията, те ги правят свои врагове. От години живея под жестокия натиск на корумпирани полицаи и ченгета. Описала съм една част от това, което се случва, в „Бандитска Варна”, а в новата ми книга също ще можете да прочетете как вместо да сме от едната страна на бариерата, се чудят как да ме затрият. Аз не се занимавам с престъпления и няма за какво да ме арестуват, но нищо не може да ме изненада – знам как могат да ти спретнат едно активно мероприятие и да те набутат като неудобен в ареста. - Това звучи като във филм!- Ако имах пари, бих продуцирала този филм реалити, който върви в момента. Пия си чая по кафетата с „външно”, телефонът ми е на жив контрол, надцакваме се с разни ченгета, които искат да ми научат на всяка цена източниците, вместо да проверят това, което съм изнесла за корупцията в МВР, оглеждам се, като се ходя, някой да не ми лисне киселина, пък после иди разследвай кой е бил, търча по разни „явки”, за да изслушвам жестоките съдби на хората, които си мислят, че като ги напиша или изрека по телевизията, нещо ще се случи в тази държава, и така животът си тече. Живот, в който дори нямам време да се влюбя...

ЦВЕТАНОВ НЕ ХРАНИШ КОТКИ - ХРАНИШ МИШКИ!


Я се прибирайте всички и да не се занимаваме с глупости!”, отвърнаха полицаите след неколкоминутно бездействие, качиха се в патрулките и си заминаха. Явно беше, че съм им нарушил спокойствието. Дори и на молбата ми поне мен да задържат в такъв случай, те се стреснаха и отпрашиха...Потресе ме обаче страхът от полицаите, който обхвана бодигардовете и хората, които станаха свидетели на всичко?! Как да изхвърлим боклука, след като страхът е обзел всички!И аз като нормалните хора реших да отида на дискотека. Не го бях правил от месец. Направих го на място, където хората ме познават, уважават и ценят. Поне така си мислех до снощи. Оказа се, че страхът е по-силен от всичко и за минути той може да обърне нещата на 180 градуса.Цялата вечер вървеше спокойно докато двама роми не решиха да се правят на мъже и да се заяждат с компанията ми. На няколкото ми молби да ни оставят на мира, получих само закани за саморазправа и приказки от рода: „Ти знаеш ли кой съм аз!”.
Намесата на охраната и управителят на дискотеката укроти за кратко страстите. Още повече, че мургавите събратя научиха, че аз съм журналист и явно си дадоха сметка, че не са уцелили човека, с когото да се заяждат.
След минути обаче нещата се повториха. Получих и покана от едният мургавелко „да излезем навън, за да се разберем”. Направих го, тъй като не се притесних, защото охраната бе там и нямаше как да се стигне до нещо сериозно. Оказа се обаче, че ме канят на още по отдалечено място, при което нервите ми не издържаха. Като вече малко по-узрял човек си мислех, че нормалната реакция е да се обадиш в полицията и да спреш мерците на „сульо и пульо” да се правят на мъже.
Е, уви, сбърках....Вместо подкрепа, двама от охранителите се застъпиха за циганите и започнаха да се оправдават пред пристигналите полицаи и да ми казват: "Какъв журналист си ти? Ти си за психодиспансера! Оставете го тоя, напил се е!"...
Третият човек от охраната, който минути преди това укротяваше ромите се обърна и гузен се прибра в дискотеката, а на молбите ми да каже какво стана всъщност и да потвърди, че просто се опитвам да помогна - не откликна. И той ме остави сам да се разправям с 4-ма полицаи и мургавите човеченца, които за няколко минути в действителност ме изкараха луд?! “Я се прибирайте всички и да не се занимаваме с глупости!”, отвърнаха полицаите след неколкоминутно бездействие, качиха се в патрулките и си заминаха. Явно беше, че съм им нарушил спокойствието. Дори и на молбата ми поне мен да задържат в такъв случай, те се стреснаха и отпрашиха...Потресе ме обаче страхът от полицаите, който обхвана бодигардовете и хората, които станаха свидетели на всичко?!
Охранители и приятели(приятели в кавички), които допреди минути ме познаваха и уважаваха?! Реших просто да помогна и да се справя с проблема, както е редно! Във въпросната дискотека може да се каже, че съм редовен клиент, помагал съм с много неща, отразявал съм събития там и отношенията ни са отлични...
Такъв страх от полицията не бях виждал!
По-лошото обаче ще е, ако страхът е бил от ромите, които са пословични в Плевен с простотиите си по дискотеките. Преди по-малко от година бившият общинският съветник на партия „Солидарност” Методи Петков и около 30 негови съратници от ромски произход спретнаха уникално меле в съседна дискотека. Те дори скочиха да бият полицаите, които от своя страна се усетиха, че е крайно време да реагират.
Подобни своеволия в Плевен са ежедневие. Ченгетата рядко се намесват в подобни ситуации, в които участват хората „на някой”. Десетки са били случаите, в които и всеизвестните „босове” като Камен Куката, Красимир Гулянски и други, се държат като пълни кретени и тероризират обикновените хора. Ченгетата идват, стоят, гледат как те бият и унижават някой и си заминават...
А този проблем е на дневен ред във всички градове, не само в Плевен.В опита си да се противопоставя на всичко това и да помогна, просто ме изкараха луд....
Слави Трифонов изпя преди време една песен, в която се казваше: „Време е някой да изхвърли боклука...”. За съжаление боклукът няма как да бъде изхвърлен докато страхът е обзел всички.
И най-вече полицията.

Георги Стоянов
afera.bg

СПЕЦИАЛНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ - ФИЛМА ТАЙНАТА ЧАСТ 1 ...

ВАНЬО ТАНОВ ОТГОВАРЯ ЗА КОНТРАБНДАТА?

ПИСАТЕЛКАТА И БИВША ПРОСТИТУТКА ДАНИЕЛА ВАЛИКОВА ПРЕД ПОДЗЕМНА МЕДИЯ: ЖУРНАЛИСТИКАТА НИ ПРОСТИТУТИРА!


Страхувам се от съвременната журналистика. Напоследък е станала отявлен екстрасенс и месия. Репортери оповестяват събития преди да се случат. Предават интервюта за печат преди да ги вземат от интервюираните. Сами си задават въпроси, отговарят си сами. От ручея водопад правят и могат човек в гроб или затвор да вкарат. Понякога и в двете наведнъж! Няма да си кривя душата: лаская се, ако видя поне името си, правилно оповестено в медийно пространство. Не следя всички материали, в които ме споменават, но и не се налага. Винаги се намира „доброжелател”, който се обажда и подробно ме информира как съм изтипосана, особено ако изнесеното на показ не отговаря на истината. От една страна е добре! Вълнуващо даже: откривам нови неща за себе си. Предимно се разчувствам като коментират мъжете около мен. Честно казано, разбирайки от пресата, че съм преспала с този или онзи, страшно се радвам. Съгласете се: жена на моята възраст по-лесно ще я сгази кола, отколкото да прелъсти мъж. Според статистиката, де! А според медиите, всеки ден имам нов ухажьор. Това освен за радост, е и за гордост. Репортерите ме жениха, развеждаха, предвещаваха убийството ми, даже ме пратиха да живея в странство. И хубава държава избраха: топла, южна съседка.От друга страна е зле! След всяка публична интерпретация на моя живот телефоните ми се накъсват да звънят. Оказва се, че всички номера, даже личните, които ползва само семейството ми, са известни на журналистите. Домашният до обяд прегрява, а мобилните, като се включат едновременно на вибрация, ме е страх да не предизвикат свлачище, че в рисков район живея. Някой ще пита: защо не ги изключа. Защото тогава се притесняват роднините. И някой разтревожен братовчед се обажда на майка ми да я попита кога ще ме погребват. Дойдохме си на думата за вкарването в гроба!Като научих, че се нуждая от тотална хистеректомия, бях на 400 км от дома си. Ако искате вярвайте, първо уведомих медиите, че се налага да вляза в болница за операция. Не бях сигурна дали няма да се появи коментар по темата преди да се прибера вкъщи и предупредя близките си какво ми предстои. Да се бориш с онкологично заболяване е трудна и неприятна задача. Допълнително усложнена, ако междувременно обясняваш на заинтригувани медии, че говориш открито за болестта си, не за да правиш сеир, а за да помогнеш и на други в твоето положение. Благодаря на всички колеги, които застанаха зад мен, и ме разбраха правилно! За всички останали - прочетете следващите редове и ако не можете да помогнете, поне не пречете, моля!Сполай на Бог, приятели и волята ми за живот пет месеца се справям с проблемите, които всеки болен трябва да решава съвместно със здравното министерство. Но вече се предавам, защото се озовах в „Параграф 22” като героите на Джоузеф Хелър от едноименния роман. (Скъпи Джоузеф, едва като се наложи да се боря с описаното от Вас явление, препрочетох отново творбата Ви. Грях ми е на душата, че я забравих да прашасва на рафта, трябваше да я ползвам като настолна книга!). Преди операцията лекари ме посъветваха да платя здравни осигуровки, които не съм внасяла от години, защото съм безработна. Не разполагах с цялата сума, затова реших да платя последните 18 месеца, което по закон ми дава право да ползвам безплатна операция. Отделен въпрос: колко е безплатна, след като платих и солидна сума за престой в болница под форма на различни такси и дарения, всички до една изисквани и оправдани от закон. Плащах и не питах, радвах се, защото лекарите ме уверяваха, че съм дошла на време и на място. Прибрах се вкъщи по живо, по здраво и зачаках да мине месец - два, за да отида на контролен преглед и последващ ТЕЛК за пенсиониране по болест. Да, ама не. Като дойде ред личният лекар да изготви необходимите документи, се оказа, че не съм здравно осигурена, защото излязъл нов закон. Вече не за 18 месеца назад, а за 36 трябва да платя, за да съм редовна пред закона. Лошо няма - искам всичко да ми е наред пред властите. Ама като нямам пари, как да стане това. Да предположим, че събера пари и платя вноските, които ми гарантират безплатно лечение, ще трябва да намеря още толкова пари за изследвания за туморни маркери, които не са включени в клиничната пътека, по която ме лекуват безплатно. Без тях пък не могат да ме пратят на ТЕЛК. Получава се нещо такова – трябва да дам едни 500 лева, за да получа може би други 1000, ама може би! И колкото повече се опитвах да разбера в какво съм въвлечена, толкова по-здрава се чувствах. Забравих болки в ставите, отоци на лимфни възли, напълно си възстанових краткосрочната памет, която загубих, вследствие на упойките, наблъсках се с чесън и си понижих кръвното почти до сънно състояние. Реших да живея, както и колкото мога, на пук на всички публични коментари, които ми предричат скорошна смърт по една или друга причина.Отказвам се от лечение, от пенсия и от всичко, което ми се полага по право, но не зависи от самата мен. Да става каквото ще. Оцелявала съм досега, ще оцелея и занапред! Спирам да се бия с вятърни мелници, които разполагат и с резервен генератор, за всеки случай, ако спре вятърът. Ще загубя повече сили да се преборя със системата, отколкото ако не правя нищо. Така организмът ми ще решава проблем по-малко: няма да се налага да работи с намален брой нервни клетки, унищожени в безмислени спорове или неприятности с предизвестен край. От мен да знаете: Министерството затова е на върха на пирамидата, от която зависи здравето ни, защото е по-силно, с повече възможности да ни се противопоставя, ако решим да не се съгласим с него.Сега за затвора! Битката с правосъдието ми предстои.(Уважаеми г-н Хелър, позволете да напиша продължение на Вашата творба!). Всички, запознати със случая, казват: знаем, че си невинна, но трябва да го докажем, а за да го докажем, първо трябва да те обвиним! На съдът, и предполагам най-вече на адвокатът ми ще се падне тежката участ да докаже, че съм невинна.Миналото лято получих призовка да се явя в Дирекция на полицията за разпит. През последните години, откакто ме нарочиха за писател на градския ъндърграунд, който прокурор не се сети, само той не ме вика да ставам свидетел по дело, върху което работи. Лошо няма, ама е смешно обвинение да се гради върху литература. Но това е друга тема! Смях, не смях, като ме повикат за беседа, (както е прието напоследък да се наричат разговори с разследващи органи) отивам. Влизам аз в кабинета на млада дознателка и решавам, че пак ще си говорим за подземния живот. А тя започва да задава странни въпроси. И което е още по-изумяващо, иска сама да си пиша отговорите в протокол за разпит. Нямала била мастило в принтера! Ако пита мен, нямала е време да прочете материала „20-те прости правила по време на арест”, в който ясно съм казала, че зная как се провежда разпит. Решавам, че щом тя се прави, сякаш нищо не разбира от работата си и аз ще се правя, че й вярвам. И на двете ни е ясно, че не се спазва закона, според който: ако е нужна графологична експертиза за подписа и почерка ми, (което явно е целта на ръчно написани протоколи), трябва специално да бъда уведомена. Играя играта, в която ме въвличат, защото съм добър играч и никога не нарушавам правилата още на първия ход. Давам шанс на останалите участници в нея да бъдат лоялни. В процеса на будалкането разбирам, че някой е ползвал личните ми данни. Моя стара паспортна снимка е сложена върху лична карта с имена на друга жена, което явно е направено с цел, за да извърши закононарушение. Напоследък медиите често ни информират за такива злоупотреби, затова приемам, че е станала грешка и никой не се съмнява в моята невинност. Както не се съмнявам и аз в професионализма на хората, които разследват случая. Мислите ми са подкрепени от мъж, присъстващ по време на разговора, (не поясни в качество на какъв присъства), който обяви: „Жената (сиреч аз) явно не знае за какво става въпрос!” и се разделяме без намеци дали случката ще има продължение. След месец ми предявяват обвинение с мярка за неотклонение „Подписка!”. Става ясно, че снимката и подписът ми са ползвани с фалшиви документи за теглене от банка на кредит за стойност, гарантираща (на мен) 15 години лишаване от свобода. Тогава разследващите се сещат, че имам право на адвокат, който да ми обясни в какво ме обвиняват. Оставям без коментар, че когато се той се появи, се оказа: разпит може да се води като по учебник, принтерът работи безотказно, следователят наистина беседва само за времето, като оставаме насаме, докато моят защитник излиза за пет минути в коридора да проведе личен разговор по телефон. Не искам да навлизам в детайли, защото следствието по този случай още не е приключило. Само ще кажа, че публичността ми изигра лоша шега, и най-вече това, че лицето ми често се мярка в медийното пространство и всеки може да каже: тази жена съм я виждал май някъде. Както и не е трудно някой да се престори на фен, за да ме помоли за автограф върху бял лист и се сдобие с подписа ми, който да ползва в своя изгода. Засега само заявявам: това е последната публикация, което правя лично без участие на пиар и юрист! Мили фенове, повече няма да раздавам и автографи на непознати хора! За да получите мой подпис, носете си лична карта и препоръка от приятел! И сядам да си пиша автобиографията, че утре да не се окаже, че не само живея в чужбина, ами и въобще не съм съществувала!

вторник, 11 май 2010 г.

Мендерес Кунгюн : БОЙКО И ДОГАН СЕ ГУШАТ ОТДАВНА!


1. Трябва ли да има новини на турски по националната телевизия?
- Това са глупости. Помпозност, показност... разбира се че не трябва. Не е нормално да се натрапват такива неща по медиите. Но разбира се всичко е направено с цел, да се всява напрежение, злоба у българите и страх у турско говорещите .....
2. Вашата прогноза за разпределението на етническата карта на България през идната година....
Такава каквато винаги е била. С тлеещи ядра, политически клонинги на Доган и както винаги опасна. За съжаление през идната година не виждам тази опасност да отслабне. Даже напротив. Днес Доган е опозиция а това е идеална почва за реализиране на коварни замисли....
3. Пречи или помага Доган и ДПС за етническият мир в страната...
- Ако помагаше щеше да е аут отдавна. Той така си оплете кошницата че контролът му е в негови ръце. Всичко зависи от благосъстоянието и настроението му. Доган беше изпуснат и сега е неконтролируем, защото дойде времето да не може да се контролира дори сам....
4. Какво трябва да направи премиера в тази посока – посъветвайте го....
- Какво да го посъветвам, та той знае нещата по добре от мен. Та нали се гушат на тайно с Доган делейки си страната на парчета. Бойко отдавна е в играта... умен е и знае че не може да се управлява без Доган....
5. Има ли етническа толерантност в България?
- Не. Никога е нямало. И от двете страни на барикадата всичко бе държано със сила и страх за това няма сблъсъци на етническа основа....
6. Струва ли си да има референдум за новините на турски който ще струва 20 милиона лева, като премахването им от БНТ 1 може за стане с един административен акт....
- Във самият въпрос се крие и отговорът. Разбира се че няма нужда, от един подобен референдум, но от сериозни и значими референдуми определено има нужда без значение на каква цена са. Защото те ще икономисат на държавата много откраднати пари....

София
Деси Монева

НОВ СКАНДАЛ ПЪРВАНОВ - ДЯНКОВ!


Тази година традиционните банкови награди се цепят на две, президентът и вицепремиерът се оказват в противникови отбори
Подмолен скандал се вихри около наградите „Банка на годината”, раздавани традиционно от в. „Пари”. Вчера всекидневникът съобщи, че ще раздаде призовете си за 13-ти път в конкурс под ново име - Годишни банкови награди. И те ще бъдат продължение на традицията, започнала през 1992 г. Министерството на финансите пък разпространи до медиите съобщение, в което се казва, че ведомството на Дянков подкрепя конкурса на в. „Пари”, който е „най-влиятелното събитие на годината в банковите и финансови среди в България".А днес бившият съдружник във фирмата – издател на вестника Валентин Панайотов даде пресконференция, на която обяви учредяването на асоциация, която ще раздава приз „Банка на годината” – той бил притежал на марката. Сред учредителите на асоциацията му има знакови имена като финансиста Андрей Пръмов и икономическият секретар на държавния глава Ертан Кара (ДПС). В журито пък щял да е шефът на Сметната палата Валери Димитров (НДСВ). Като контраудар на съобщението на финансовото министерство дойде обявената на пресконференцията новина, че призът по традиция щял да бъде връчен от самия президент Георги Първанов. Както Панайотов уточни на тръгване, "събитието ще е в началото на юли, а датата зависи от това кога ще е свободен президентът."Така се разбра, че Първанов и Дянков отново са замесени в скандал. При това двупластов. В бизнесплан явно има скандал между бившите съдружници Валентин Панайотов и шведската издателска компания Bonnier Business Press, която купи вестника от него. След като продаде дела си на шведите, Панайотов изглежда „забрави" да предостави и бранда „Банка на годината", пише money.bg. Според източници на сайта преди да приключи сделката с партньорите си Панайотов е регистрирал бранда на конкурса на свое име.А наградите "Банка на годината" бяха "златната кокошка" на бизнес ежедневника. Участниците в конкурса с удоволствие даваха реклами на „Пари” и това бяха основните приходи на вестника. Според представител на Bonnier Business Press у нас бившият им съдружник се опитал да им продаде марката на конкурса отделно скъпо и прескъпо, но те отказали.В този бизнес скандал де факто Първанов и Дянков се озовават в подкрепа на различните воюващи страни. А от това може да се произведе и политически скандал, защото наградените банки от двете страни ще бъдат гледани под лупа и коментирани в смисъл „всеки награждава своите”.Money.bg припомня, че преди 7 години въпреки намесата на Върховния касационен съд, Панайотов остана собственик на бранда "Пари", а предишните му съдружници и издатели Богданов и Петров "получиха удовлетворението", че са незаконно изключени от дружеството. Това обаче не промени ситуацията около собствеността на ежедневника, тъй като докато се водеха съдебни дела, Панайотов пререгистрира неколкократно фирмата, която издава вестника, а марката му прехвърли на свое име. /БЛИЦ"Блиц" разпита за скандала изпълнителния директор на фирмата-издател на "Пари" Лилия Апостолова.Как Валентин Панайотов се оказва собственик на марката "Банка на годината", г-жо Апостолова?- Нещата стоят така – вестник “Пари” организира раздаването на тази награда от 1992 година насам. Принципно много неща са се случвали от тогава досега – първо са били трима собственици, после Валентин Панайотов е станал сам собственик, а сега вече не е собственик. По някое време през годините той е регистрирал търговска марка за наградата. На времето беше много популярно това – хора да регистрират марки на името си, а фирми да организират събитията. Той е направил същото – не е регистрирал търговската марка на името на компанията, а на свое име.Вие знаете ли кога се е случило това?- Някъде 2002-2003 година.Т.е. преди да дойдат новите собственици?- Да. Но през цялото време наградите са били от името на вестника. Ние обмисляхме да купим марката от него. Защото вестникът работи доста с банките. Те очакват от вестник ”Пари” да направи годишна класация. Дали тя ще се казва “Банка на годината” или “Класация на в. “Пари” не е същественият въпрос. Вестникът е финансова медия, занимава се с банки и ние нямаме причина да не направим тази класация.Вие знаехте намеренията на Панайотов, обявени днес?- Да, знаехме.Имаше ли разговори между вас, правихте ли опит да предотвратите раздвояването?- Да, аз му предложих, ако иска, да продаде на дружеството тази марка, но да не е за много пари, защото тя не може да е скъпа. Тук не става дума за пари, а за имидж, и то на вестника.Какъв беше неговият отговор? - Той тръгна да се пазари за много висока цена, което на мен не ми се струва смислено.За колко?- Не мога да коментирам.Как си обяснявате това поведение?- Според мен на него му е интересно да е в обществения живот и по този начин използва регистрацията на тази търговска марка. Честно казано, дружеството не изпитва желание да купува марката за много пари, защото става дума за имидж на вестник, който се занимава с финансови новини. Ние така или иначе ще направим класацията, просто защото имаме достатъчно експертно знание.Ще смените името на наградата?- Да, задължително, защото не можем да го използваме досегашното име. Ще променим и методологията, за да може тя да отразява динамиката в съответствие с това, което се е случило в банковата сфера през 2009 година. Защото методологията до миналата година, която за г-н Панайотов е удобно да използва, вече не е актуална заради кризата. За нас е важно тази награда да има информативна стойност, да предложим съдържание. Това съдържание ще бъде ценно, само ако в него пазарът разбира нещо повече от това коя според някой си е “банка на годината”. Ще потърсим разбивка на анализа в определени категории, най-вероятно три. Кога предвиждате да обявите вашата класация? - Ние каним високопрофилни гости, някои от тях очакваме от чужбина и е малко сложна логистиката. Все още не е ясно кога ще е удобно за куп народ. Кои ще са във вашето жури?- Почти сме готови със състава, но засега имена не мога да съобщя, защото чакаме потвърждение от още двама души. Журито ще бъде от седем члена, хора високо експертни, които са добре познати във финансовите среди. На масовата публика са относително добре познати. Ние се целим в експерти, добре познати във високия бизнес.Създала се е традиция президентът Георги Първанов да връчва тази награда. Доколкото разбираме, сега той ще връчи онази награда?- Да, но за нас това не е пречка. Нивото на представяне не е проблем. Дали ще я връчи президентът или министърът на финансите - въпрос на избор е. Мисля, че не е много адекватно държавният глава да връчва финансова награда. Трябва все пак да е свързан с финансовата част.Интервю на Лили Тодорова,


БЛИЦ