събота, 28 август 2010 г.

ИЗЧЕЗНА АЛТЕН АЛИЕВА!


Известната българска топ моделка и бивша изгора на Ахмед Доган била в пълна неизвестност повече от месец, оплакаха се нейни колежки. Дамата се раздели преди няколко месеца със Сокола и дори се обяви, че щяла д го съди за издръжка. Едва ли това обаче е причината тя да изчезне, побързаха да потушат страстите познавачи. Те се оповават по-скоро на слуховече, че Алтен е залюбила богат арабин и партньор на Доган, с който е избягала в родната му страна. Без да уведоми никого, дори и семейството си, Алетн се отдала на новата си любов и му подарила освен сърцето си, но и жовъта си, още повече че според запознати вече нямало какво да я задържи в България. Кариерата й също не била на върха, а и с парите се правяла трудно, след като портфейлът на Доган изчезна от ръцете й. Приятелките и обаче смятат, че в момента тя е на една голяма ваканция с любимия и със сигурност щяла да се върне в България, защото била болна кариеристка и не се продавала лесно.

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА : УПРАВЛЯВАТ НИ РЕКЕТЬОРИ!


Ген. Атанасов показа късче от айсберга, наречен Волен Сидеров. Бумеранга на миналото. Сега му е времето да се зарови и в делото „магистрала Тракия”. Волен Сидеров, който е бил арестуван с белязани пари за рекет, избълва змии и гущери срещу обвинения като „рекетьор №1” Алексей Петров. „Волен трябва да целува задника на „онова” ДАНС и той го знае прекрасно”, обаче твърдят екс спецслужители.
Рекетьорството пак се върна на мода.
Където е текло, пак ще тече.
Никой не може да избяга от миналото си. Дори и министър – председателят. Който бе някогашен кадър, макар и маргинален, на СИК. Които пък се занимаваха основно с рекетьорство.
Днес властта на ГЕРБ се крепи на Атака.
Волен Сидеров отдавна се превърна в послушно дресиран йоркширски териер на Бойко Борисов.
Тезата му е банална: „Ако не подкрепям ГЕРБ, ще се върне ДПС на власт!”.

Тия лафове обаче са единствено за безпросветните и за оня „шибан” народ, който крещеше като изоглавен след фашиозидните крясъци на Сидеров преди време.

Че атаката на ген. Атанас Аганасов е политическа, е вън от съмнение. В нея има забележителен знак, за тези, които имат вътрешно зрение – ДСБ са напълно наясно с катастрофалното управление на държавата и тактически удрят Борисов със „сещай се, снахо”.
Човек и да не е фен на ген. Атанасов, няма как да не прозре простичкия факт – начело на контрола на спецслужбите стои един националист, бивш говорител на „Мултигруп” и според последните данни – ексарестант за рекет, хванат с белязани пари.
По времето на комунизма всичко се потулва и до дело не се стига.
Сидеров е разследван за изнудване през 1984 г. Копие от постановление, сочи, че председателят на “Атака” и шеф на комисията за контрол на ДАНС е трябвало да бъде даден на съд.
Изнудването става в предприятието “Белмекен”, където Сидеров работи към бригадата за фотоуслуги. След скандал за неполучени пари при напускането си той задържал фотоапарат и светкавица. Започнал да изнудва и заплашва шефа на бригадата Димитър Казаков да плати, за да си получи апаратурата. Последният се срещнал с Волен и му предал 1000 белязани лева.
Според в. „24 часа” още тогава обаче Волен Сидеров бил осъден условно една година.
Ако това е така, означава, че сегашният председател на парламентарната комисия за контрол върху ДАНС си е чист рекетьор, както и да го погледнеш.
Пред „24 часа” Волен Сидеров казва: „Това не е истина. Това е пореден опит на Костов и марионетката му Атанасов да атакуват председателското място в комисията за ДАНС. Причината за това е страх на предшественика му Иван Костов от разкрития”.

Волен Сидеров издиша като спукан балон.

Откакто е председател на ДАНС Сидеров по никакъв начин не направи каквито и да е разкрития за предшественика си като контрольор на ДАНС – Иван Костов. Нещо повече – Сидеров фройдистки се съсредоточи върху особата на Алексей Петров и непрекъснато френетично бълваше всякакви афоризми по отношение на Трактора.
Което доведе до логичния извод за подозрително ментално поведение.
Бивши служители на ДАНС твърдят по кюшетата, че Сидеров трябва да целува задника на „онова” ДАНС, имайки предвид Агенцията под ръководството на Петко Сертов със съветник Алексей Петров, заради делото „магистрала Тракия”.
Сега му е времето ген. Атанасов като човек със възможности в информационното поле да зарови качествата си в този казус. И да си отговори на въпроса - от какво трепери Сидеров?

Да си рекетирал през 1984 година навярно може и дасе отчете като бяс, че си бил ядосан на некоректни лица, които са ти дължали пари. Но как Сидеров забогатя по времето на избори?

Тези от ДАНС, които той контролира, имат ли рапорти и сведения за това? И не само за Сидеров, впрочем, а за всички онези, които рекетират по избори бизнеса, особено когато са на власт. Има ли в ДАНС сведения и за бившия председател на ГЕРБ в тази насока?
И да има, уважаеми, няма как да стигнат до нас, защото Волен Сидеров е контрольор на ДАНС откъм парламента, а пък шефовете на ДАНС са комшии на Цветанов.
Толкова.
Така стигаме до катастрофалния абсурд – че специалните служби и достъпа до „строго секретно” с класифицираната информация са се превърнали в пазар за чушки.
И още нещо – притискане до стената – а си решил да се държиш принципно и честно, а сме ти смазали ентусиазма, като ти извадим зависимостите – от кого си взел пари, от кого взимаш сега и от кого ще вземеш на предстоящите избори...
С какво е по-различен Сидеров в такъв случай от Трактора? И Петров го връщат десетина години назад, че „рекетирал” някого? И то само по приказките на някого? Къде е акцията на Цветанов срещу Волен, след като е пипал белязани пари?
Много остро критикувам ген. Атанасов, но сега е абсолютно прав.
И въпросите, които задава са точно на място.
Без Атака ГЕРБ пада в канала.
Впрочем, връзките между Борисов и Сидеров са много странно вплетени от доста отдавна. В Италия, по времето, когато Борисов е кмет, Бойко споделя: „Един ден, когато управлявам, аз ще отговарям за външните отношения, а Сидеров ще се заеме с вътрешните работи...”.
Колко е бил прав, а?
Ама той ли е бил прав, или кукловодите им?

Веселина Томова

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ : КЪДЕ СА КОСТИТЕ НА ЛЕВСКИ?


Първият повод за издирване костите на обесения на 19 февруари 1873 г. Апостол на свободата Васил Левски е възникналата още през 1878 г. инициатива да му се въздигне паметник. Подготовката започва през 1879 г., правят се изкопи, полагат се дори основите му, но през 1864 г. се налага да бъдат изместени и се взема решение на новото им място да бъдат положени и костите на Дякона. Предвидени са средства за издирването им, но ако се съди по запазената за строителството на паметника документация, по този параграф не е бил изразходван нито лев. Това не може да се тълкува по друг начин, освен че костите не са били намерени. При тържественото откриване на самия паметник в произнесеното слово за кости не се проронва нито една дума - допълнително указание, че не е имало полагане на кости в основата на паметника, т.е., че те не са били открити. Издирването на костите на Левски оттук нататък върви на приливи и отливи с кръглите годишнини от раждането и смъртта му (19 юни 1837 г. и 19 февруари 1873 г.). По време на 25-годишнината от обесването му през 1898 г. се появяват само няколко публикации от авторитетни автори, преразказващи информацията, получена от изповедника на Левски пред бесилото - иконом поп Тодор Митов, председател на Софийската българска община по време на събитието. Във всички тези статии за „МЕСТОЗАРАВЯНЕ” на обесения Апостол се сочат „ПОЗОРНИТЕ ГРОБИЩА НА СОФИЯ” в м. „Кюлюците”, граничещи с крепостния вал, който е ограждал по това време град София, наричан „Ендеко”. В навечерието на 50-годишнината на обесването на Левски през 1922 г. настъпва ново оживление, свързано с търсенето на гроба му. Печатат се доста материали, но във всички тях се повтаря единствената версия, че след обесването му той е бил „заровен” „близо до бесилото”, в т.н. „позорни гробища” на София, наричани още „болничните”, „изоставените”, „гробищата на престъпниците” и пр. На следващия юбилей, когато се празнува 100-годишнината от рождението на Левски, в най-сериозния по това време вестник „МИР” от 2 март 1937 г., се появява една силно интригуваща, „ключова” може да се нарече, публикация от Павел Алексиев, в която се съобщава, че когато на другата сутрин след обесването му неколцина християни, негови почитатели, отишли да му занесат нещо за помен на гроба му - намерили го „разровен и празен”. Само четири дни след статията на Павел Алексиев, същият вестник „Мир” помества в броя си от 6 март 1937 г. друга статия от софийския журналист Никола Станчев, в отговор на информацията от Алексиев под заглавие „ДЕ СА КОСТИТЕ НА ЛЕВСКИ”. Позовавайки се на сведенията, дадени му от 86-годишната Мария поп Павлова –Джагарова”, Никола Станчев разкрива в статията си, че „ТЯЛОТО НА ДЯКОНА ЛЕВСКИ Е ОТКОПАНО (ОТ ПОЗОРНИТЕ ГРОБИЩА НА СОФИЯ) ОТ ТОГАВАШНИЯ КЛИСАР ПРИ ДНЕШНАТА ЧЕРКВА „СВЕТА ПАРАШКЕВА” НА УЛ. „МАРИЯ ЛУИЗА” И ПОГРЕБАНО В ОЛТАРА НА СЪЩАТА ЦЪРКВА. ТОЗИ ПОДВИГ Е ИЗВЪРШЕН ОТ ХРИСТО ХАМБАРКОВ - ГЪСКАТА, КОЙТО Е БИЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕНОВЕТЕ НА СОФИЙСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ”.Ако беше извършена незабавна проверка на писаното в „МИР” от 6 март 1937 г. и беше намерен 172-сантиметровия скелет на мъж, дори само по горните две зъбчета, които са излизали напред от другите, щеше да се установи, дали той е на Левски...
Дори Ванга се е произнасяла за местоположението на костите преди години. „Там си е, където са го оставили - до вода и до врата от дясната страна.” От мъглявината на тези „координати” така и нищо не излязло. Ванга е казала, че когато се намерят останките на Апостола, ще станем Швейцария на Балканите за има-няма 50 години.
Изброяването на екзотичните теории може да продължи до безкрай, защото Левски (не отборът, а личността) е с най-много фенове в България, както показа и тв класацията „Великите българи”. През януари 2007 г. Васил Левски е обявен за най-великия българин с гласовете на близо 59 хиляди българи, участвали в изследване на Българската национална телевизия.
По темата за Апостола дори интернет форумите сменят езика - нищо нецензурно, само чиста и свята сантименталност.
„Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили” - Васил Левски.
Човек трудно би повярвал, че тези думи са изречени не в навечерието на равноправното членство на България в Европейския съюз, а в едно размирно и тежко време на робство и безчестие. Те звучат актуално, в хармония с модерната тематика за мястото на страната ни в европейската общност. Само велик ум може да съзре в далечината на времето бъдещата пътека за идните поколения.
Веселин Стаменов

ПОЕТЪТ КОНСТОНТИН ПАШКУЛЕВ ПРЕД ПОДЗЕМНА МЕДИЯ : ЗА ЛИЛИ ИВАНОВА ПОЧИТАТЕЛИТЕ СА МЪРША!

Константин Пашкулев е роден на 23 март 1966 г. завършил е български език и иистория в ЮЗУ – Благоевград по времето, когато според думите му все още не е бил “платен ПУЦ”. След като започва работата си като преподавател по български език и литература, завършва задочно журналистика в СУ “ Св. Климент Охридски”. Автор е на 9 стихосбирки и една литературоведска монография Автор е на текстове на поп и рок песни, кавъри на чужди песни и македонски песни. Работил е с Композиторите Александър Кипров, Николай Кръстилов, Стоян Джамбазов – Джемби, Здравко Георгиев, Ицо Петроff, Евгени Димитров – Маестрото и Годжи, Васил Делиев и Петър Станков.Песни по текстове на поета за участвали в конкурсите “Пирин фолк” – Сандански, “Пирин фолк” – Банско и в четвъртфинала на конкурса за BG песен за “Евровизия”. Те са звучали от ефира на БНТ 1, “Фолклор” ТВ, “ФЕН” ТВ. Регионалната ТВ “Алома” засне и излъчи биографичния филм “В света на Коцето”, а биографични очерци и интервюта за него са излъчили “Нова телевизия”, Канал “Пирин” и ТВ “Седем дни”. Като журналист е участвал с авторски материали в Програма “Хоризонт” на БНР, в-к “Телеграф”, регионалните - радио Благоевград, Дарик радио, в-к “Струма” и в-к “Нова Места” и други местни медии.
Константин Пашкулев е първият съставител на дискографията на Лили Иванова – систематицазия на всичките и издадени на звуков носител песни, класифицирани по албуми, композитори и текстописци. През 2001 година, непосредствено преди турнето на Лили Иванова в Щатите и Канада, българският вестник “Форум” в Монреал, публикува обзорната статия на Константин Пашкулев за българската мегазвезда “Песента е живот”.
Сценарист и режисьор е на 4 концерта спектакли:
“Присъда любов” – 2001 г. с рецитал на Драго Драганов
“Без маска” – 2005 г. с рецитал на Донна Карпатова
“Присъда песен” – 2006 г., с рецитал на Мими Иванова,
заснет и излъчен от Канал “Пирин”
“Моят град” – 2008 г., с рецитал на Донна Карпатова,
заснет и излъчен от ТВ “ОКО”



- Коце, завидната ти биография е пъстра, Лили Иванова, Емил Димитров, Александър Кипров, Силвия Кацарова, Мими Иванова. Талант, късмет или нещо друго?

- С изключение на Лили Иванова, с всички изброени големи имена съм приятел. Наистина навремето беше доста трудно и трябваще голяма доза късмет, да се запознаеш с такива звездни имена. Но късметът е за момент и ако ти нямаш необходимите интелектуални данни, да не говорим и творчески, шансът ти твоето име да бъде запомнено от тях и даже да ти останат приятели, е равен на нула. Бих искал да спомена не само тези имена, но и един невероятен творчески тандем – Тончо Русев и Евтим Евтимов. Случайно се запознах с тончо в Гоце Делчев преди 12 години, в Дома на Културата преди поредният концерт на Веселин Маринов. Докато говорех в канцеларията с шефката на Дома, влезе великият композитор и аз спонтанно въкликнах – “Ето го патриархът на българската поп музика!”. Той също възкликна че никой не го е наричал така, и понеже имаше време ме покани на кафе и от тогава, поразен от познанията ми в областта на историята на българската естрада и на личното ми поетично творчество, станахме искрени приятели. Същото стана и като ме запозна с Евтим Евтимов. От тогава години наред, тончо не пропуска идване в Гоце Делчев да не ми се обади да изпием по малко и да поговорим по много.

- Като даказал се поет какво ти е мнеието ти за сегашните текстове, тези които ежедневно никнат като гъби след държд и в сериозната музика и в лекият жанр поп-фолка?

- В общи линии, поетическото ниво на текстовете е кошмарно. За попо-фолка и чалгата е ясно- там дори е нужно и се толерират просташки текстове. А тъжно и необяснимо, че няма стойностни неща и в наследницата на естрадата – поп музиката. Проблема според мен идва, от това че за разлика от времето на социализма сежа всичко е обърнато на 180 градоса. Тогава, въпреки наличието на някаква идеологическа цензура върху текстовете, все пак имаше комисия, която да оценява текстовото ниво на песните. С идването на демокрацията, настана художествена слободия – чоже да мине всякаква песен всякакъв текст, ако зад нея стоят връзки или пари. Няма лошо в това ако обаче изпърнителите са обръщат към качествени поети за текстове – като Надежда Захариева, Евтим Евтимов, Маргарите Петкова, Мишо Белчев и други доказани имена. Проблемът е че новоизлюпените таланти, са решили, че са богопомазани, че са “вся и всьо”, като таланти. Те сами си пишат и музиката и текстовете. Като подплатено доказателство, бих посочил таз годишият конкурс за бг Емровизия – влезте в сайта на БНТ и вижте какъв процент от песните на изпълнителите са по тяхна музика и текст.

-? В така споменатите от теб имена ти нарече свои приятели всички останали без Лили Иванова?

- Ами защото Лили Иванова е обречена да няма приятели. При нея има само бизнес партньори. При нея приятелството е основано за извличане на дивиденти, независимо финансови или мостове за създаване на необходими контакти. Типичен пример е българският дизайнер Жоржо Валенти. Когато той уреди концерта и в Монреал, лятото на 2001г., тя бе много мила с него и му стана голяма приятелка защото, изкара луди пари от участието си там. Години наред преди това обаче, тя отказваше контакт с него , въпреки че той много преди това създаде в интернет неин уеб-сайт. На всичкото отгоре той, през всичките години поддържаше таксата на нейният сайт в dir.bg, когато Жоржо Валенти се завърна окончателно в България след 13 – годишна емиграция в Канада, Лили Иванова веднага го ангажира с организация за нейните творчески планове. Това беше до момента в който, той лично уреди концерта и в Лондон. Но тъй като Жоржо незнаейки, че току що примата е приключила работата си с Иван Лечев, го е обявил като член на състава, тя побесняла. От тук насетне авторът и плащащият сйта на Лили, стана поредният низвергнат. За какво говорим ? При Лили няма признателност. Има – работил си, и до тук! Това звучи като култовата реплика на Бай Ганьо “Имал си бол пари - платил си!”. За съжаление много хора продължават да обожествяват наистина неповторимата звезда, макар и опарени да я издигат в култ. Това е патология за която никой не може да им се сърди.


- Виждайки твоят силен афект ме навеждаш на мисълта, че имаш неоспоримо доказателство за тези нейни постъпки?

- Да, разбира се. С Лили и бившото и трио “БУТИК” се запознах на един концерт в Пазарджик през март 1988г. Аз бях, остриган в стил пънк, с изрусена грива и обеци. Половин час преди концерта групаот органите на реда в Пазарджик, известен като най-милиционерския град, ми потърси документите за проверка. Попита ме проводник на чие западно влияние съм и какво правя тук. Казах, че съм дошъл на концерт на Лили Иванова, а те ме попитаха чии западни групи пропагандирам. Все пак не беше дошла демокрацията, но беше времето на преустройството. Отговорих: “Защо трябва да подражавам на западни групи, не виждате ли как изглжедат изпълнителите на съветската група “Машина времеви” големият кордон от милиционери казаха, че не мога да бъда допуснат на концерта и че ще ме екстрадират до гарата. В този момент минаха членовете на трио “БУТИК” – Асен Гаргов, Александър Кипров и Кирил Йорданов. Сашо Кипров бе с дълга опашка отзад, вързана с панделка. Тогава аз екзатирано се изрепчих: “Значи другаря Кипров може да ходи с дълга опашка и панделка, а аз не мога с грива и обеци? Значи преустройството важи само за някои, от тогава станахме страхотни приятелисъс целя състав на трио “БУТИК”, с чието настояване пред милицията аз все пак бях допуснат до концерта, с изричното условие, че след него ще си хвана първия влак за София. Дръжки, след концерта разпихме с колеги в частна квартира а милиционерите ми хванаха опинците!

Уреждал съм, участие на Лили Иванова в Гоце Делчев – страхотен успех като организация. Тя никога обаче не ме прие като цялостна, комплексна и интелектуална личност. За съжаление, въпреки цялостното ми израстване като поет журналист и филолог тя виждаше в мен единствено неин фен. А за Лили феновете са хора втора ръка и ги приема като даденост до която, тя би се докоснала със същото удоволствие както би се докоснала до мърша. Презумпцията и е “Аз намам нужда от вас, но вие имате нужда от мен като слънцето и въздуха за всяко живо същество.” Поредното и последно разочарование от Лиляна Иванова Петрова, бе когато нейни лакеи и бивши мои приятели решиха да организират неин концерт в Гоце Делчев. Те направиха всичко възможно за организацията и в края на кампанията по продажба на билети, ме помолиха да се включа в организацията. Казах, че не съм оторизиран и няма да го направя. След това обаче нейните лакеи сервираха на Лили, че аз съм искал да проваля концерта и дори съм късал разлепените плакати. Лили повярвала – няма по – голяма обида за мен и разочарование от интелектуалното ниво на певицата с чиито песни съм израснал.

- Коце не само думите ти целят ти живот е скандален, мисля че ти си един от най-компетентите хора в тази държава, на който да бъде зададен въпроса имат ли бъдеще гей-браковете в България.

- Пълна простотия! Какво значат гей-браковете? Нашето общество е изключително толерантно към нестандартни връзки мина времето, когато някой се интересува кой на кого е в леглото това обаче не важи за нашето светло социалистическо минало, когато тези неща, не само че не бяха приет, а се наказваха. А сега? Всеки има право да има едно свободно и безнаказано легло. Но кому е необходимо нестандартните връзки да се обвиват в законност? България няма нужда от узаконяване на гей-браковете. Просто защото вече има демокрация, в която никой не се бърка в леглото на другия. Непрекъснато се появяват хетеро връзки чиито деца биват припознати без двойката да има брак. Тогава защо е необходимо да бъдат узаконени гей – браковете? Това е смешна и жалка поза на хора с огромен брой комплекси, искащи да докажат нещо, което и те не знаят.
- Добре де, демокрацията за която говориш, не превърна ли хомосексуализмът в знак на талант? Налице са доста примери в шоу бизнеса, които парадират с нестандартната си сексуалност, за да докажат колко различни и колко талантливи са.
- Да, точно така е, въпросът ти е много правилен, типичен пример за това е екскрементното явление Азис. Този плужек, въздушен балон във всяко едно отношение – музикално и медийно, ще се спука във всеки един момент. Много ми е смешно когато тиражират, че хомосексуалността на Азис е била плод на някакъв предварителен продуцентски сценарии. Говори се, което би трябвало да бъде прието от феновете му, че това е привидна реклама. Азис си е педераст в пълния смисъл на думата. Преди седем години се оказах случайно в неговата компания, в едно заведение, в Гоце Делчев – “Матрицата”. Моите бивши и негови настоящи приятели си говореха в женски род, което доказва принадлежност на физиката към другия пол. Аз наистина бях пил и с думите си наврях Азис в “кучи гъз”, като му казах, че сексуалността няма занчение а е важно поведението. Той не трепна както и приятелите му – травестити по същност и душа. Те се заглеждаха по всеки минаващ готин пич от Гоце Делчев с блудстваш поглед, което ме отврати. Накрая искам да цитирам моя приятел и много уважаван от мен шоумен, поет и всякакъв друг Евгени Минчев, който каза: “Мъжът не пол, мъжът е поведение”.
ДЕСИ МОНЕВА

ПОДЗЕМНА МЕДИЯ ЕДИНСТВЕНО И САМО ИЗЛЪЧВА ЪНДЪРГРАУНД ПРЕДАВАНЕТО НА ГЕОРГИ ЖЕКОВ!



С БЛАГОДАРНОСТ СЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОДЗЕМНА МЕДИЯ! ВИЕ НИ ПРЕВЪРНАХТЕ В ЛИДЕР!

АЛБЕНА ВУЛЕВА ПРЕД ПОДЗЕМНА МЕДИЯ : ВЛИЗАМ В ПОЛИТИКАТА!ВЕЧЕ СЪМ НОВ ЧОВЕК!


- Здрасти, Албена. Първо искам да ти благодаря за това че се отзоваваш на поканата ни. Кажи ми къде се загуби?

- Отговорих ви на поканата защото сме колеги и трябва да си помагаме. А относно това къде се загубих, ами къде… тук съм си. Писна ми да повтарям все едно и също че предявено ми било спряно, че имах конфликти със „СКАТ”и така нататък. Просо си почивам. Ходя на фитнес от време на време, преосмислям амбициите си, планувам нови неща и това е.

- Носеха се уникален брой слухове, след като скандалното ти предаване беше свалено от ефир. Някои казваха че си напуснала страната, други пък обясняваха че се криеш, всъщност какво прави по време на тази така да се каже преливна ваканция?

- Слухът ,че съм безследно изчезнала вероятно се е породил от факта,че с уволнението ми от СКАТ собственикът Симеонов ми блокира сим-картата на телефона,която беше служебна и на практика телефонният ми номер,който всички знаеха стана неактуален.Лошото е ,че "деянието" беше извършено без предупреждение и дори не успях да си прехвърля контактите и да информиран хората за новите си координати. На практика самата аз загубих връзка почти със всички,освен най-близките.Така че, ако някакви медии са ме търсили то просто не са могли да ме открият никъде. Но това са рисковете,когато работиш с хора-никога не се знае на какви точно ще попаднеш! Моралът е доста дефицитна стока в наши дни.

- Значи никой не те е канил да правиш предаване някъде другаде. Защото и за това се говореше…

- Не. Стега толкова съм отваряла очите на хората. Смея да кажа че съм нов човек. Обмислям да се ангажирам с нови дейности, като политиката например.

- Ти? Политика?

- Да, колкото и нескромно да звучи имам качествата….

Защо тогава реши да се снимаш гола?


- Без определена цел. Просто, ей така. Получих предложението и се съгласих. Това е бизнес предложение. Какво толкова…- Невъзпитано е да питам, но заради читателите съм длъжен - колко е хонорарът? Над или под 100 000 лв.?
- Не е хубаво да се коментират финансите. Нека да ги оставим загадка. Да кажем около.- Къде си посини дупето по време на снимките?
- Приседнах на едни плочки и си го изгорих. И да уточня - петното е червено-синьо . За да не попреча на бъдещите си политически планове. Даже е леко лилаво. Да има за всекиго по нещо. - Колко голям беше екипът, който те обгрижваше?
- Пет – шест души и охраната. Лошото е, че парламентът беше в отпуск. Можеше да има излизащи депутати и да се снимаме с тях. Да ми бъдат един хубав фон. Надки Михайлови и всякакви други... Татяна Дончева, всички... Подредени на стъпалата за снимка. Щеше да е много яко. А и Първанов, хич не помаха тоя човек.- Колко силикон имаш по себе си?
- Нямам никакъв силикон никъде. Нищо оперирано нямам. То се вижда на снимките.- Имаше ли по време на фотосесията скандализирани минувачи? Подвиквания...
- Имаше някаква групичка, но охраната си гледаше работата. Не даваха на хората да се доближават до мен. Иначе имаше любопитни, които снимаха с телефоните си и се радваха. И аз да видя така някой да ходи гол и на мен ще ми е интересно.- Имаше предположения, че се явяваш там в подкрепа на “Атака”?
- Нямах никакви политически помисли по време на снимките. Но щом така се мисли, сега ще започна да използвам това в бъдещата си политическа кариера. - Кога започваш с политиката?


- От новия политически сезон започвам.- Тръгваш по пътя на Чичолина ли?


- Абсолютно по пътя на Чичолина. Даже съм като с нейната прическа.


- Смени ли гаджето приз това време? Имаш ли ново?


- Не. Имам едно старо.- Старо или отдавнашно?!
- Отдавнашно. На години не е старо. Той е популярно лице в спорта. Културистът, звездата Недик.- Ще се “бракуваш” ли за втори път скоро?
- Още нямам конкретни планове по въпроса.

- Мислиш ли за цената на правата медиите да ти отразяват сватбата?


- Няма да е евтино. Все пак трябва да си покрия разходите по сватбата. После меден месец... И като сватбен подарък поне една вила. За съжаление по нашите ширини няма кой да плати такива пари..- Сега имаш ли дела в съда?
- Имах едно дело, което водих срещу Слави Трифонов и то приключи. Трифонов подкупи съдиите и те го оправдаха.- А с композитора Диомов?
- Стефан Диомов се беше похвалил неудачно, че води дело срещу мен и ме е осъдил. Той го е спечелил, но не срещу мен. В съдебното решение пише имената на друга жена, не моите. Объркал се е малко кого съди.- Той казва, че те е осъдил на 9 000 лв.
- Просто не е взел нищо. Видях го това в предаването на тази Миглена Ангелова. С голям смях установих, че в съдебното решение пише друго име, а не моето. Осъдили са някаква друга Албена. Невинна женица.

- И един такъв въпрос. СКАТ ще съжаляват ли че се лишиха от твоето предаване?На мин ми се вижда че вместо да ти избодат очите ти изписаха веждите….

- СКАТ,доколкото знам вече нямат нищо за което да съжаляват ,т.к. не се излъчват почти никъде и са на умирачка.Впрочем те отдавна вървяха към този развой на събитията,поради покъртително лошия си мениджмънт.Но не може всяка рибка да оцелее в океана.СКАТ са минало за мене, а явно и по принцип.
Едно интервю на
Деси Монева

ПОДЗЕМНА МЕДИЯ ПРЕДСТАВЯ РОМАНЪТ "ДУПКАТА НА СЛЕПИТЕ КУЧЕТА" НА ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ!


Една балканска държава. Познати събития. Много документалистика. Разтръскващ авторски анализ. Познати герои в нови ситуации...

Продължението на книгите „Раждането на тигровата акула”, „Пътека от змийски кости”, някак си девствено се опитва да ни втълпи, че може би и „мутрата” е човек. Убийци, ченгета, силови играчи и много женска плът преливат от страниците на този роман. Познати персони, ясни загадки и напрежение. Този път Стаменов сякаш разкрива наполовина завесата. Или може би и до сега ни я разкривал? Замислете се.
Стаменов описва един свят, нещо случващо се около нас, нещо реално със свои герои и събития. В този свят се раждаш като в корема на тигрова акула, пътят ти е осеян със змийски кости и накрая падаш в дупката на слепите кучета…

„Кучешката дупка” е пещера близо до с. Карлуково, община Луковит, област Ловеч. От дълги години в селото има една нестандартна традиция. Хвърлят си бездомните кучета в пещерата. Години по-късно, подтикнати от туристи, западни зоолози решават да проучат тази пещера.
Резултатът е страшен. Сблъскват се със силно окосмен хибрид, налитащ на всичко живо и мъртво. Хибрид, роден от мършата и кръвта. Наричат го „сляпото куче”, но и до ден днешен те са категорични,че това определение е прекалено меко за съществото. Твърди се, че това е най-кръвожадният, изкуствено създаден звяр. Хранещ се със себеподобни и оцеляващ на тъмно…
Една държава прилича ли ви на една такава дупка? Или сравнението е прекалено силно? Заслужава ли си всичко това? Не е пресилено да наричаш всичко това реално? Има ли шанс „слепите кучета” да прогледнем?

„Дупката на слепите кучета” е ненормален роман. Написан от откачалка...
Но ако познаете себе си и живота си между редовете, не се лекувайте. Примирете се. Преглъща се по-леко….

ГОЛЕМИТЕ ПРИСТЪПНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ - НАЗДРАВЕ ШАМПИОНЕ!


Световният шампион Максим Ставийски съсипа живота на две семейства, подигра се с една държава и поиска справедливост!


Пиша тази статия защото най вероятно след случката на шести август 2007 година, когато ветовният шампион по фигурно пързаляне при танцовите двойки Максим Стависки катастрофира вечерта край Приморско. Ясно ече всеки хора загиват по пътищата и докато обществото се фокусира върху множество други на пръв поглед по-важни проблеми, катастрофите с пияни комплексари на пътя се увеличават.Шампион по фигурно пързаляне, участва във кампания, „Ако си пил слез-искам да стигна жив” ,катастрофира със 1.1 промила алкохол във кръвта?! До вчера невинното му лице безкористно е убеждавало обществото във вредата от алкохола, днес той става пръв пример за обратното. Разбира се за никой не трябва да бъде тайна, че този човек е убиец и един от най – големите престъпници на държавата без значение какви са постиженията му и в коя област..Проблема във ситуацията както и във всички останали такива трагични инциденти е - липсата на ефективни, не на какви да е ,а на ефективни присъди се казваше някъде.Утежняващи факта обстоятелства са че когато един човек стане обществена фигура и се случи нещо подобно, нормално е той да бъде съден както всички останали, още повече че и участвайки в кампания против алкохола,тази личност се превръща в един най-обикновен измамник,трупащ имидж на гърба на данъкоплатеца и обикновенния човек.Противно на това ,той би трябвало да внушава човешки ценности-каквито както се вижда му липсват.Ето защо целта на тази статия е да започнем да виждаме истината,без значение личността, делата и образа и. На фона на изненадата, той е нашия шампион по фигурно пързаляне, лицето на кампания против алкохола и невинните изказвания на партньорката му, как те двамата ще се погрижат всичко да бъде наред, нека бъдем реалисти и се погрижим той и всички останали като него повече да не могат да "правят така".Нека всички ние повярваме в Темида и това което ще се случи, и ако то все пак ни изненада значи нещата наистина ще са ОК.......


Рамо!
Някои се опитва да оневинят убиеца!

За някои хора това което направи той, все още е опростимо деяние. Според тях в историята на пътно транспортните произшествия, има много знакови примери как се сее „справедливост” над убийците на пътя. Да, Максим Ставийски е убиец но от друга страна бил шампион. Прославил България с това че се пързаля. Никой обаче не коментира как се опита да изпързаля една нация. Не бях обаче шокиран, когато Максим уби едно момче и осакати друго момиче. Неведнъж е демонстрирал любовта си към високите скорости в интервюта пред телевизионни и печатни медии. Да си призная и аз обичам високите скорости. За тях обаче си има места - картинг писти, бившите военни летища част, от които се използват от именно такива хора, за да задоволяват потребностите си от бързо шофиране. Има доста места, където човек може да кара както сметне за добре и по възможност да навреди само на себе си.

В случая със Стависки обаче нещата стоят по различен начин:
1. Максим Стависки е лице на кампанията "Не карай пил, стигни жив."
2. Преди да се качи на джипа си е употребил алкохол.
3. Въпреки това потегля с джипа си.
4. Спрян е от катаджии, които го предупреждават, че шофира с несъобразена скорост.
5. Дори и след предупреждението на КАТ, той продължава да се движи бързо.
Как виждам аз нещата:
1. Лице е на една безспорно полезна за обществото ни кампания - доброволно е приел да бъде пример за обществото ни. Сиреч - трябва да се съобразява!
2. Знае, че е употребил алкохол. Има шофьорска книжка и е над 18г., предполага се, че е със съзнание на пълнолетен човек и оценява потенциалния риск.
3. Спира го патрул на КАТ. Предупреждава го и го пуска, защото е Максим.
4. Пълен и смахнат комплексар.
И как след всичко това той не усеща, че е необходимо да ограничи скоростта. Още повече, че това се случва в най-натоварения летен сезон, когато движението по пътищата ни е изключително интензивно. И как да се ъобразава след като е седнал в огромният си „Хамър” и се чувствал че лети над пътя? На тоталната безотговорност, демонстрирана от Стависки, в последните години се реагира с мощна медийна кампания (радио, вестници, списания), в която някой се опитва да ни убеди колко той съжалява за всичко, как се разкайва, колко е нещастен и т.н. Ама то това е ясно! Кой би искал да убие човек с джипа си? Никой. И Стависки не го е искал. Това оневинява ли го? Годишно в България, ударени от коли загиват 300-350 пешеходци. Да не би тях някой умишлено да ги е убил? Не, но всичко е резултат от грешна преценка и безотговорно управление на превозното средство.

И по какво Максим е различен от другите?

По това, че в дните на катастрофата той трябваше да покаже на хората как трябва да се управлява кола, а той показа обратното - как не трябва.
Тук тези дни се говори за "морални корекции", "неволна катастрофа", "да се поставим на мястото на близките на Максим"... Тъжна картинка, много далеч от безпристрастния анализ. Че Стависки ще се отърве с условна присъда е ясно. Или поне ще се направи всичко възможно за това. Последната присъда беше ефективна, но все още н еможем да станем свидетели на влизането му в затвора.
Въпросът е какво ще си помислят хилядите малки и големи рацери и голфаджии, мародерстващи по нашите пътища? "Пия, убивам с колата двама, аз съм жив и ще ми дадат пет години изпитателен срок, в които не мога да убивам, а ще се "коригирам морално...". То всичко е неволно. Но след пет години мога да убия още един поне и може пак да ми се размине...".

Няма никакво значение фактът, че Стависки е от руски произход.
В случая той е убиец.

Убиец на двама младежи. И вместо да се поставям на мястото на близките на Максим ми се иска да се поставя на мястото на родителите и близките на убитото момче и осакатеното момиче. И ми става тъжно - защото техните мечти ще останат неосъществени – обич, семейство, деца, щастие... Но пък от друга страна Максим си осъществи своята - обича високите скорости, кара безразсъдно - КЕФ!!!
А сега ще се опитам да си представя, че "това се е случило със Стоичков". И какво - същото! Ще платя данък "Слава за България", като се простя, щото го е блъснал "Модерния ляв"!?!?!
Преди седмица с джипа си по подобен начин ме засече Емил Кременлиев (един от героите на САЩ '94). Направи го два пъти, навлизайки в насрещното платно, а след това караше с над 140-150 км по бул."Цариградско шосе", след като за малко не предизвика катастрофа между мен и него. Преминаването на червен светофар, десет секунди преди да светне жълтото, не го смятам, защото не успя да убие никой. Ако ни беше блъснал, какво трябваше да правим аз и колегата, с когото бяхме в колата? Да го чакаме да се "коригира морално", защото е извършил нарушенията "неволно"? Или да споделим мечтите му? Ама как ще го осъдим? Той е дал толкова на България, той е толкова свестен човек... Само дето тия, които го казват това, не съзнават, че това са две съвсем различни неща. И подобна аргументация в цивилизования свят не важи!
А най-тъжното е, когато прочетеш оправдания от сорта на: "Ами да, така е, но и другите нарушават закона, ама на тях никой нищо не им прави!"?!?! Подобен начин на мислене е характерен за нашите географски ширини. Нищо ново. Остават само две неща - една осъществена и една неосъществена мечта!
Има и нещо друго. Зад успехите на спортистите стои грижата на даден клуб, федерация, ДАМС, БОК и т.н. Срещу своя труд и успехи те получават определено материално възнаграждение, което е в зависимост от степента на постигнатото. Получават моралната подкрепа на своите фенове, признанието на правителство, президент... Така че дотук всичко е пито-платено. Защо тогава успехите на спортистите да се използват като своеобразни индулгенции. Нали не утре, а още днес, при сходен случай и друг спортист от световна величина би искал подобно опрощение. А в България от десетилетия класните спортисти са стотици. А какво ще кажат в случая алпинистите, шахматистите, щангистите, лекоатлетите, волейболистите и т.н

Защо все още в България трябва да има и ПО-РАВНИ...

Всеки има само по един живот. Загубиш ли го, втори дубъл няма... В случая с Максим и в редица други, допуснати от българското правосъдие през последните двадесет години, човешкият живот е обезценен. Това унищожава и малкото останала вяра у хората, че правда може да има. Ще си позволя да вмъкна и цитат отскорошна публикация на Мартин Карбовски в столичен ежедневник:
"И още един пример за "работеща телевизия". Въпросът е за кого работи един екип - за истината, за рейтинга или за някой, който се е "навил да дойде". Това са всички предавания, където с много уговорки гостува световният шампион по фигурно пързаляне Максим. Понякога се налага журналистите да правят компромиси само и само "интересните на деня" да ни гостуват. Но такова навеждане пред успехите и мъката на Шампиона скоро не е имало дори и пред всесилните политици у нас. Предаванията, в които гостува Максим (те си знаят имената), са типичен пример за това как сме склонни да фалшифицираме събитията, защото сме гузни хора. Гузни сме, защото няколко пъти в ефира прозвуча отвратителното убеждение на гилдията, "че понеже не можем да върнем мъртвите, защо трябва да наказваме живите".
Никой не попита Максим нищо важно. Журналистите станаха хигиенисти на шампионския имидж. Само Крум Савов се държа нормално. И то с риск никога повече да не види интервю на тема "кънки". Сигурно рейтингите на предаванията с гост Максим са били добри. Рейтингът на панихидата на Петър Петров, убитото от Стависки момче в Сливен, беше нулев. Стависки внимателно избира къде да гостува. Някой топло финансира ходене до Москва, за да говори и с родителите на шампиона. А Сливен - където са родителите на Петър, беше по-близо. По-евтино щеше да ви излезе истината. Лъжата винаги излиза скъпо Особено фината лъжа как е разбит животът на един прекрасен човек и шампион. Особено поведението на медиите, когато става дума за ясен морален казус. Иначе шоуто "Не карам пил!" с участието на световния шампион продължава. Гледайте внимателно."

Да, Максим е истински престъпник!

И едно след друго извършва и следващите си престъпления. Опитва се да отърве така ценната си кожичка и всячески се опитва да изтрие от паметта на хората споменът за осакатената Емануела и за покойният Петър. Дори и уважаваната му от мен негова …близка Албена Денкова от бяс че е осъден ефективно напусна асоциацията по кънки. Ужас! Какво дебелоочие – бих възникнал аз…
Каква смелост и мъка! – би възкликнал обикновеният лицемер. А страничният и независим наблюдател само ще промърмори/
Бог да пази България! Нека я пази от тези които много допринасят за нея. Стига толкова пияни шампиони, стига толкова връзкари, стига толкова хамъри, стига толкова убици на деца…. Искаме просто да живеем…..

Веселин Стаменов
avtor_bg@abv.bg
„ъндърграунд-медия”
ползвани материали от -
www.ivomirchev.com

петък, 27 август 2010 г.

В ДАНС ГОТВЕЛИ УБИЙСТВОТО НА ЖУРНАЛИСТА ОГНЯН СТЕФАНОВ!


Какво може да събере Красимир Райдовски и Иван Костов като съмишленици? Или проф. Андрей Пантев с Йордан Бакалов от СДС?
Апелът срещу насилието! Това се случи във Военния клуб, когато преживелият жесток побой журналист Огнян Стефанов представи книгата си пред много приятели, колеги, политици и лекари, преборили се за живота му. Документалният психотрилър е за събитията и преживяванията на пребития до смърт от наказателна бригада главен редактор на електронното издание frоgnews.bg. Спасителна за Стефанов се оказва комата. След нея с думите, които не могат да убият, той описва ужасните си преживявания, събития и чувства, които водят до отговорите на много въпроси.
На 22 септември 2008 г. около 22.50 часа на бул. „Петко Каравелов” 38 в столицата, пред ресторант „Кипарисите”, в безпомощно състояние е намерен Огнян Стефанов (54г.) - главен редактор на електронното издание "frognews". Сигналът в полицията е подаден от съпругата му, която го придружавала. Тя разказва, че на излизане от ресторанта по пътя към автомобила им, той бил нападнат от четири неизвестни лица, облечени с тъмни дрехи и шапки. Случаят се разследвал от ІV РПУ на МВР. Убийците не стрелят в него, не го ликвидират „хуманно”. Смазват го хладнокръвно и методично, натрошaвайки цялото му тяло с чукове, винкели и тръби. Дори виделите какво ли не медици от шокова зала на Военномедицинска академия признават, че би било истинско чудо, ако този, обработен като в кланица човек, загубил близо два и половина литра кръв, оцелее.
„Потрошиха ме... Искаха да ме убият!” Това са първите думи на Огнян Стефанов, след като е събуден от изкуствената кома. Казал ги на жена си, щом отворил очи. „Не мога да изразя благодарността си към всички лекари, които се бориха за живота на Оги. Те направиха истинско чудо”, каза Мария Стефанова. „Надяваме се Стефанов да ни насочи към поръчителите на побоя”, казаха тогава агенти от родното ФБР. Те чакаха разрешение от докторите, за да разпитат Огнян. ДАНС същ се включи в разследването по молба на прокуратурата.
Преди време Държавна агенция „Национална сигурност” свърза името на Огнян Стефанов със сайта „Опасните новини”. Намесата на ДАНС се е наложила заради наличието на елементи на класифицирана информация в част от текстовете, публикувани в сайта. Започна се установяване на източниците на тези информации. Особено внимание в сайта бе обърнато на бившата барета Алексей Петров. Според публикации зад сайта „Опасните новини” стоят бизнесменът Младен Мутафчийски и журналистът Огнян Стефанов. В съдружие двамата управляват и интернет сайта frognews.
Стефанов написа статия в сайта си, в която се оплака, че е бил притискан от службите и подслушван, тъй като подозренията клонели, че той списвал „Опасните новини”. Стефанов отрича да е автор на публикациите в сайта на Опасните. В „Опасните новини” се появи публикация, в която Стефанов и Мутафчийски признават, че са пускали лъжовни информации, за което се извиняват. Стефанов и Мутафчийски отрекоха да са писали подобно писмо. Преди това стана ясно, че човек от техническия персонал на сайта е бил разпитван 7 часа от служител на ДАНС.
„Не мога да ви кажа защо е спряно разследването. Извършители не са открити, или поне няма подозрения за такива, и това вероятно е причината прокуратурата да върне нещата отново в МВР. Не съм много в течение на нещата, имал съм само една-единствена среща с прокурор и това беше първият месец, когато бях във ВМА”. Това каза жестоко пребитият журналист Огнян Стефанов близо година след нападението срещу него. „Едно от заключенията, които си направих, е, че не съм имал достатъчно добър рефлекс, когато хора от държавната машина, властта и службите, се изправят срещу теб, това е доста непосилно и доста неравностойно противопоставяне. Аз подцених това. „Според мен ДАНС е използвана за политически цели, или ако не са политически, поне за лични цели на някои хора. Дали те са служители на ДАНС или са извън, но са свързани посредством служебните си задължения. За себе си може да имам дадени имена, но не бих си позволил да ги съобщавам пред обществото. Само да ви кажа, че един много известен журналист у нас с авторитет, при едно от посещенията вкъщи, когато идваше да ме види в какво състояние съм, ми каза, че негово лично проучване показва, че аз съм поднесен като подарък на много висшестоящ човек в страната. Нямам нищо общо със сайта Опасните. Нещо повече – защо не беше образувано прокурорско разследване, не се появиха доказателства за тези твърдения. С Алексей Петров сме се срещали в ДАНС, където аз бях извикан, или поканен. Разговаряхме. Той ми каза, че операцията на ДАНС във връзка с изтичане на информация от службите е толкова брилянтно извършена, че американските служби ще учат по учебници. На това аз изразих възхищение от техните действия. Разговорът да е продължил около 20 минути. На срещата присъства и негов колега, който ми беше представен като шампион по бойни изкуства. Това, че изтича информация от ДАНС не е проблем на журналистите, а на ДАНС. Мисля, че влязох в групата на неудобните, когато създадохме Фрог.нюз и когато започнахме да критикуваме управляващите. Говорил съм с госпожа Дончева често, но нейното име е извадено, според мен, избирателно. Аз съм разговарял и с други депутати, но техните имена не бяха оповестени. Струва ми се смехотворно един журналист да бъде заплаха за властта – той може да бъде заплаха само ако има авторитарно установени порядки или тоталитарни елементи във властта. Никой не може да ме убеди, че никой не е променил неща в разработката („Галерия” - бел.ред.), така че те да изглеждат добре за ДАНС и за този, който е разпоредил”, каза след време Огнян Стефанов.
Това пребиване е и камък в градината на борбата срещу анонимността. Разкриването на самоличността и свързаността на журналиста с определени публикации от държавната агенция вероятно е в основата на този случай. Един добър пример за това, че анонимността пази повече отколкото пречи, и следователно трябва да я пазим, понеже нежеланите ефекти от нея са досада, но липсата й причинява смърт.
„Конан Дойл ни учи, че ако откриеш мотива за едно престъпление, си на крачка от извършителя и поръчителя. В моя случай нишките водят към хора високо във властта. Ако не са поръчители, то са одобрили убийството ми”, бе категоричен журналистът. „След като в ДАНС ме увериха, че се следи всяка моя стъпка по всяко време (нямам никакво основание да не им вярвам), къде беше това „външно наблюдение”, когато бях убиван? Защо, ако са били там, тези доблестни агенти не са се намесили? Повече от месец ме преследват, подслушват и снимат най-великите топ агенти в държавата, а ги нямаше никакви, когато се развихриха пратениците на смъртта. Къде беше онази, прославила себе си, ДАНС и родината дори прословута структура ОСА? Къде бяха тези витязи на правдата и страшилище за лошите, мракобесни момчета? Или те си падат повече по измъкване на хора от спалните им рано сутрин по бели гащи и арестуването на чиновници посред бял ден пред камери, микрофони и фотоапарати. Възможно е да не съм съвсем прав, но от операционната, моят втори дом за немалко време, нещата изглеждат по този начин. Още докато бях в болницата, емисари, които идваха да ме видят, по един или друг начин се опитваха да насочат моите мисли към евентуалните поръчители. Опитите продължиха и след това. Освен към съдружника ми Мутафчийски, една от версиите ме препращаше към един друг Младен – Младен Михалев - Маджо. Бях подпитван, уж много деликатно, но на мен ми се струваше доста милиционерски, дали не съм имал някакви разправии с Михалев. Или пък, което било още по-достоверно, дали той и Мутафчийски не са имали някакви търкания, заради които съм го отнесъл аз. Коментарът ми е само един: тъпо, тъпо, тъпо! Изглежда бащите на тази нескопосана интрига са смятали, че ударите по главата ми са били достатъчни, за да налапам кукичката, без дори на нея да се сложи някакво червейче... Следващата версия, към която бях тласнат по един, също не тъй оригинален начин, бе че е възможно да съм станал жертва на хората на Христофорос Аманатидис - Таки. Видите ли, почеркът на нападението бил подобен на други, извършени от негова шпицкоманда. Не съм коментирал това „откритие”, не смятам да го правя и сега. Струва ми се излишно. После ми бе „намекнато” за някаква руско-украинска връзка. Ако не ме боляха кокалите толкова, по времето, когато ми пробутаха тази боза, щях да се смея доста дълго време. Не мина и без „сръбската връзка”... Никой обаче не ми предложи да поразсъждаваме върху вероятността в опита за убийство пръст да имат хора от службите, по-точно от ДАНС. Нито веднъж. Или политици. Сакън, ще обидим елита на нацията. Ей това демонстративно гъзоблизане ме влудява. Поне от кумова срама да го бяха направили.

четвъртък, 26 август 2010 г.

Издателят Огнян Младенов: ЩЕ ИЗДАМ КНИГАТА НА ЖОРО КОРИТАРОВ И АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ!


Два дни преди да убият Георги Стоев, непознати момчета го търсиха в издателството…
„Имам контакти в службите и подземният свят!” признава скандалният издател.

И така господин Младенов, около Вас и издателството ви се носят буквално митове и легенди. За кратко време около името му избухнаха няколко мега скандали. Вие ли сте виновникът за всичко?

Писна ми от този въпрос! Когато около едно издателство се шуми, това значи, че то участва активно в обществения и литературен живот на страната. Аз отговарям за всичко в издателство “Световит” – от намирането на авторите, през ангажирането на техническия и творческия състав, до издаването на книгата и нейното разпространение. В този смисъл наистина съм “виновникът” за всичко. Колкото до така наречените “мега скандали” те избухват и отшумяват, породени от външни фактори. В повечето случаи дори не успяваме да се намесим, за да заявим нашата истина.

Обвиняват ви, че екип от хора в издателството начело с Владо Даверов списва книгите които издавате, после биват подписвани с чужди имена. Има ли истина в тези твърдения?

Владо Даверов има точно определено място в издателския процес и то е заявено недвусмислено на корицата. Поредицата “Свидетели на времето” излиза под негова редакция, а авторите са живи хора, които винаги можете да намерите там, където живеят. Освен това с Владо Даверов имам граждански договор за редактор и на други книги, извън поредицата. Вярвам, че няма да отречете неговия талант на писател и едва ли ще се намери издател, който с лека ръка да се откаже от уменията му. Още повече издателство “Световит” има амбицията да открива нови лица за литературата и да ги лансира на пазара. Някои от тях са все още твърде неопитни. Точно при тях намесата на Даверов е неоценима, но текстът задължително се съгласува с начинаещите писатели.

От вашата, така да се каже школа излязоха най – хитовите писатели, и Христо Калчев, Петър Христозов, Георги Стоев и прочие. Говори се че сте имали доста начини за получаване на информация, която вие сам сте давали на авторите.

Основно правило на издателство”Световит” е единствено авторите да отговарят за изнесената в книгите им информация. Аз лично имам някакъв достъп до тайните служби и подземния свят. Винаги обаче съм разчитал на тяхната работа и тяхното вътрешно чувство за мярка и отговорност към фактите.

Като споменах Георги Стоев, не мога да не ви попитам за един скандал, излязъл от страниците на „Папарак”. Бившият руски десантчик Петър Семов разкри, че автор на книгите на Георги Стоев всъщност е една ваша бивша работничка Славея Иванова. Дайте си мнението по въпроса и ни дайте повече информация за въпросната жена, която твърди че притежава неиздаван ръкопис на Стоев.

Нямам представа поради каква причина Петър Семов е обявил моята бивша работничка за автор на книгите на Георги Стоев. Той знае добре каква е истината. А тя е че Жоро Стоев диктуваше книгите си. Тя няма необходимите умствени качества да прави текстове. Единственото което прави е бързината да пише добре на компютър. Въпросната жена не за първи път пробутва глупости в медийното пространство. В първите осем книги на Стоев, издадени от “Световит”, тя бе само машинописка.

Вдовицата на Христо Калчев дълго време тръбеше из медиите, че ще ви съди до дупка заради неуредени финансови отношения. Докъде стигна тази нейна бойна амбиция!

С вдовицата на Христо Калчев винаги съм се стремял да имам добри и точни отношения. Не крия, че се изненадах твърде неприятно, когато преди година разбрах намерението й да ме съди. Нямам нищо против, моите документи са в ред, нека съдът да отсъди кой е крив и кой прав.

Вярно ли е, че поредицата „Свидетели на времето” всъщност е идея на Жоро Стоев?

Не мога да си представя откъде идва тази брадата лъжа. “Свидетели на времето” бе замислена и осъществена от мен и от Владо Даверов. Не сме споделяли намерението си с никого, дори с колегите от издателството, преди на бял свят да се появи първата книга на Георги Стоев “ВИС 1”. Допускам че той има пръст в пускането на тази мръсна партенка.

Христо Калчев бил ли е ваш съдружник, както твърди писателят Бойко Беленски?

Аз също съм чувал подобни слухове. Истината е, че Христо беше мой прекрасен приятел, почти брат, но нищо повече.

Да се върнем на Славея Иванова, тя ли напусна издателството привлечена от Стоев или вие я уволнихте. Всъщност какво ви скара със Стоев?

Славея сама напусна издателството. Знам че е била привлечена от Стоев, защото той имаше намерение да прави собствено издателство. Допускам, че двамата са работили по някои от следващите книги от Жоро, които всъщност са компилации от първите осем. А с Георги Стоев не съм се карал. Поддържахме телефонна връзка почти до последният му ден. Той просто настояваше за по-големи тиражи, които аз не можех да му осигуря.

Вашето издателство си е направо емблема в българската криминална литература. Ще излезе ли скоро нов скандален автор? Какви проекти предвиждате за напред?

Съвсем скоро ще издадем книгата на Жоро Коритаров и Алексей Петров.Това ако не е новина, не знам какво е. Вие я научавате първи. Те са отговорни хора и ми се довериха. А аз нямам намерение да ги разочаровам.

В едно интервю нароченият за адвокат на Георги Стоев Добрин Додев, спомена, че една от версиите по повод убийството на летописеца, всъщност е, че то е поръчано от негови издатели. Вие сте един от тях, какво е мнението ви по въпроса?

Как ме виждате с пистолет в ръка посред бял ден в центъра на София? Не смятам за необходимо да отговарям на слухове, плод на болни мозъци. Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно.

По неофициална информация след убийството на Стоев, книгите му са достигнали над 400 000 бройки общ тираж, това на разбираем език означавало няколко милиона печалба. Според вас Жоро Стоев не е ли жертва на собствената си и тази на издателите му алчност?

Обърнете се към който и да е издател, за да ви каже какво мисли за тези няколко милиона печалба и за цитирания от Вас тираж. Много би ми се искало да е така, но за съжаление българският пазар е твърде малък и от издаване на книги никой не е забогатял. За Ваше сведение печалбата за автора от подобен тираж може да бъде не повече от 360 000 лева и не по-малко от 220 000 лева, в зависимост от договорите му. Ако изобщо се е стигнало до толкова високи тиражи, те са издавани извън издателство “Световит”. А на какво е жертва Жоро Стоев, би трябвало да отговорят специализираните органи. Аз съм и съдействал до колкото мога, казах им че два дена преди да убият Жоро, непознати момчета го търсиха в издателството. Убеден съм че не го търсиха а го проучваха.



krimi@mail.bg
„ъндърграунд-медия”

КУШЛЕВ ПОДГОНИ БОГДАНА КАРАДОЧЕВА?


На мушката на „безпощадната” комисия за разследване на незаконно придобито имущество ръководена от Стоян Кушлев, попаднала и известната изпълнителка Богдана Карадочева. Популярната и като едра рентиерка из София придобила с недекларирани пари няколко имота в столицата които също отдавала под наем на големи фирми. Схемата на изпълнителката на песента „ Иване … Иване”, била елементарна казват финансовите специалисти. Тя подписвала договори с наемателите си за драстично по малки суми за наем от реалните. Горницата от така да се каже черен доход Богдана инвестирала в имоти за които сега не можела да даде законно обяснение за придобиването им. Това според спецовете си е организирана схема за укриване на данъци и данъчна измама и се наказва със затвор. Освен изземването на незаконните имоти Богдана можела да лежи доста години и опасността била изключително реална. Все пак ставало въпрос за крадене на стотици хиляди лева от държавната хазна, допълват те. Самата Богдана била доста притеснена от случая.

сряда, 25 август 2010 г.

РАДИКАЛНА ИСЛЯМИСТКА СЕКТА УБИ ДЕТЕ!


Сюлейманджълар, близка до Мюсюлмански братя, си изградила бастион в разградското село ДелчевоРадикална ислямистка секта, действаща у нас, е замесена в неизяснената смърт на момче, учило за имам. Това показа разследване на телевизиите bTV и PRO.BG. Орхан Мустафа от разградското село Прохлада бил изпратен от баща си Фикрет на курсове по изучаване на Корана в училището в село Делчево. След като приключил с осеммесечното обучение, Орхан бил похвален от учителите си, които предложили да го пратят в Истанбул, за да продължи религиозното си обучение. Емисарите уверили бащата, че в далечния град няма да му се случи нищо лошо, понеже "ще седи само в джамията и няма да ходи никъде". В края на миналата година Орхан заминава за Истанбул на тримесечно обучение и така и не се връща. Баща му получава обаждане, че синът му е мъртъв. Шокираният мъж естествено се заинтересова как е загинало детето му, но получил кратък отговор: "Ами, подхлъзна се и си удари главата". Смазаният от скръб баща бил принуден да подпише документи, които така и не разгледал внимателно и заел с грижи по погребението.Няколко месеца по-късно Фикрет научава, че в Турция се води разследване за смъртта на Орхан Мустафа, защото той мистериозно е паднал или е бутнат от 5-ия етаж на общежитието на религиозното училище в Истанбул. Бащата категорично отхвърля версията за самоубийство, защото Коранът забранява такава възможност на мюсюлманите. "Никой не идва да ни каже какво е станало. Никой никаква информация не ни дава", допълва той. Според източници на bTV от българските спецслужби Делчево е бастион на една от радикалните турски мюсюлмански секти - Сюлейманджълар. Сектата е основана през 40-те години от родения именно в Делчево Сюлейман Хилми Тунахан. "Тя има изключително консервативна идеология, която много се доближава до Мюсюлманските братя, тоест, изисква се едно много стриктно прилагане на шериата. Трябва да кажем, че членовете на Сюлейманджълар имат свое собствено интерпретиране за джихад - това, което наричаме военен тип джихад", каза ислямистът Владимир Чуков. "Те промиват мозъци. Те се капсулират, те отделят, те десоциализират", допълни той пред медията. Репортерски екип на bTV специално посети Делчево, за да получи повече информация за смъртта на момчето, но без резултат. Училището било пълно с деца, но след появата на журналистите те били прибрани набързо. Директорът на училището и възпитаници на школото, които са учили със загиналия Орхан, също се скриват от екипа и отказват да говорят с журналистите дори по телефона. "Така и не можахме да стигнем до ръководството на това училище - голямо криене беше. Момчето е минало границата без документи, без смъртен акт", разказа в студиото на bTV репортерът Асен Иванов, направил разследването. "Интересен е фактът, че когато бащата на момчето подава жалба в прокуратурата, окръжната прокуратура в Разград казва, че няма извършено престъпление, защото момчето е умряло на турска територия. А по закон трябва да има паралелно разследване и разградската прокуратура трябва да сезира софийската градска прокуратура", каза още той.

ПАШАТА СТАВА БАНКЕР!


Кумът на Бойко Борисов – Румен Николов – Пашата, се готви да става банкер, довериха на ПОДЗЕМНА МЕДИЯ източници от извора. „Готви се лиценз за нова банка, зад която стои Пашата”, твърдят те. Това ще е вторият близък до премиера, след Цветелина Бориславова, който ще се занимава с тази отговорна финансова дейност.
Източници, близки до обкръжението на премиера, довериха за ПОДЗЕМНА МЕДИЯ , че се готви лиценз за нова банка, зад която ще стои мощния гръб на Румен Николов – Пашата.
Пашата е близък приятел и кум на премиера Бойко Борисов. Пашата се спряга като най-довереният човек, чиито съвети министър-председателят не пропуска.
След като приятелката на Борисов – Цветелина Бориславова разви преуспешно банковия бизнес със СИБанк, това ще е вторият близък до Бориксовия кръг, който залага на банковото дело.

ВЕСТНИК ПАПАРАК : ЧЕРЕПА И ГРИША ГАНЧЕВ ИДЕОЛОЗИ НА ПРИЗИДЕНТСКАТА ПАРТИЯ!




Днес се навършват пет години от смъртта на Георги Илиев. Български мафиозо от висаджийски тип, от криминално-романтичните времена. Амбицията им за забогатяване, вървяща ръка за ръка с престъпленията, не изключваше и елементите на рицарство и живот за честта.
Той бе убит и митологизиран. След него мутрите са от нивото и класата на Маргините, Маджо и Брендо, откровени престъпници, без скрупули и ореоли на герои. Те също изчезват по един или друг начин. На тяхно място се настани олигархическата класа, която притежава от всичко пробивно по много и господства на политическия и икономически небосклон. Разликата между отделните олигархически сдружения е в названието на партията, зад която стоят. Такова е мнението и на седмичника „Папарак”, според който в основата на превърналата се в мистерия партийна структура, стягана от Първанов и сие, стоят имената на баш героите на новото време.
Вестникът претендира да е повдигнал завесата, плътно закриваща засега имената на идеолозите и икономическите крепители на Първановия проект.

Васил Божков
Едното от тях е доста изненадващо за някои, но за други, които познават биографията на милиардера, не е новост. Това е Васил Божков, за когото се твърди, че не само е част от бъдещия екип, но и се спряга за негов идеолог. Нещо, което противоречи на първоначалните предположения, че такъв е настоящият президент Георги Първанов. Но, ако се съди по отговорите, които дава по медиите на въпроса за бъдещите си ангажименти към политиката (когато няма да е президент), ситуацията не е нелогична. Очевидно Първанов ще заложи името си в новия партиен проект, а истински идейни водачи ща станат тези, които могат да обучат един университет студенти на това, как се правят много пари. На него била предоставена организаторската функция, както и структурната такава. Разбираемо от само себе си.
Другият напълно реален кандидат за кариера на политическото поприще е президентът на ловешкия „Литекс”, Гриша Ганчев. Той се готви за икономически поддръжник на ССБ- новата политическа сила. Човекът, когото пазят дузини бодигардове, е твърдо решен да се окупира в политиката и да работи за партия, която според него имала всички шансове да пребори ГЕРБ.

МАДЖО С ЛОБИ В ДАНС!


В службата имало хора работещи за босът от СИК!
Това разкри пред наш репортер източник на “ъндърграунд-медия” споделяйки че тази информация е заобиколена покрай скандалът в ДАНС. Всеки вещ в дейностите на службата знае че хора като Младен Михалев - Маджо си имаха свое лоби в ДАНС което им служеше вярно разказва информаторът. По негови думи именно на това са се дължали сериозните им позиции в сигурността им и контактите им с властта. Още по скандалното в случая било че миналите управници са разполагали с тази информация, казва се още в свиденията. Знаело се с подробност кой от шефовете в службата имал тесни връзки с Маджо например но нищо не било правено. Това довежда единствено до мисълта че мафиотските босове играели сериозна рола в управлението на страната и дори си имали свой дял от него, коментират експерти. Нищо чудно според тях рано или късно да бъде осветлено и някакво правителство в сянка и бизнесменът Михалев например да се е сочил като сив вътрешен министър. Информации в ъндърграунда от доста време разказват за топлите връзки на босове в държавните структури но никой не подозирал че са на най – високото ниво, завършват шокирани те.

Мистериозна смърт на журналистка, свързана със секта?


През зимата на м.г. 45-годишната Албена Янкулова се хвърля от 6-ия етаж на тайнствена квартира в жк "Стрелбище".
През февруари 2009 г. 45-годишната журналистка Албена Янкулова “пада” от 6-ия етаж на блок в столичния квартал “Стрелбище”. Незнайно защо, инцидентът не е отразен в полицейските бюлетини. И до днес няма яснота как е приключило разследването, ако изобщо е имало такова – че става въпрос за самоубийство или жената е била хвърлена от балкона. Никой не знае също имало ли е свидетели на фаталния скок. От родно антропософско сдружение с международни “пипала” твърдят, че Янкулова е оставила предсмъртно писмо до своя приятелка, видна активистка на сдружението, в което изплаквала насъбралата се мъка и отчаяние от налегналите я напоследък тежки битови проблеми. Познати и близки на Албена обаче се съмняват, че вероятно това е фалшификат, изфабрикуван, за да оневини евентуалните подстрекатели и/или извършители на деянието. Единствената дъщеря на покойната – фотографка по професия, нееднократно е изразявала несъгласието си с версията “самоубийство” пред въпросната “дружка” и “довереница” на майка й, но категорично отказва да говори пред медиите, защото се страхува за съдбата на семейството си и най-вече за живота на новородената си рожба. Години наред мистериозно загиналата Албена Янкулова е изследвала различни “духовни общества” и секти в България, но дали по собствено желание, или е имала “поръчение”, историята мълчи. Филолог по образование и снаха на един от доайените на българската журналистика – Стефан Станчев, тя няколко петилетки работи като журналистка, водила е и свое предаване по вече закритата телевизия “7 дни”. По бащина линия родът й е от Белоградчишкия край, където на прочутите скали медитират всяко лято представители на български и руски секти и “духовни общества”. Била е близка и на покойния Видински владика Филарет, а малко преди внезапната му смърт имала пророчески сън за трагичното събитие. Според нея дядо Филарет е бил отровен от ДС, защото е знаел всички мръсни тайни на клира, а и заради разнищвана от спецслужбите афера с торби финикийски знаци, които уж е трябвало да прекара през граница негов приближен свещеник и да ги внесе на името на владиката в западна банка. Албена е била особено “вътре” в делата на мистичната руска секта на Зор Алеф /Анатолий Руденко/, титулуващ се “Учител” и “прероденият Петър Дънов”. Човек на “ШОУ” се добра до информацията, че Зор Алеф е трябвало да бъде обявен за “персона нон грата” в България още преди 4-5 години, но това не се е случило и към днешна дата. Причината може би трябва да се търси във високите покровители на младия руски “гуру” /един от тях е бившият депутат от левицата – професорът-американист Андрей Пантев/. А “таен”, но много влиятелен член на обществото бил и класикът Антон Дончев, издават запознати. Проф. Пантев е автор на хвалебствен преамбюл към една от многобройните квазифилософски брошури на Зор Алеф, издадени у нас. “Топлата връзка” между двамата, нямащи нищо общо като образование, манталитет и възраст мъже, е майката на самозвания наследник на Дънов – “магесницата Иванка”, която е дошла на бял свят в родното село Раковица, Видинско, на уважавания историк, а освен това е и негова “наборка”. Днес във Видин, града, където е живяла най-дълго “феноменалната” родителка на Зор Алеф, е изграден духовно-лечителски център на нейно име. Всъщност Видин определено може да се приеме за “столица” на българските магове и екстрасенси. През къща, най-много през две, живеел ту лечител, ту гадател, ту врачка, твърдят хора от този край. Но въпросните “шамани” не са се нароили с идването на демокрацията, а започват да никнат като гъби след дъжд след една “секретна директива” на покойния Видински митрополит Филарет. Той дал неофициално рамо на паранормалните явления в крайдунавския град и региона с едничката цел да напълни с пари касата на митрополията, както и собствения си джоб. Схемата била елементарна – поповете пращат закъсалите миряни към врачки, те пък ги връщат обратно, за да им четат молитва в църквите. Така и “двата лагера” си пълнели гушите, а процентите отивали при “главния кондуктор” на далаверата – дядо владика. Който си мисли обаче, че сподвижниците и адептите на руския “бял маг” са отдадени само и единствено на “божественото”, дълбоко се заблуждава. Последователите на Алеф, а и самият той са обърнали лице и към Мамона и чрез подставени лица купуват ли, купуват имоти в Северозападна България. /По мнението на експерти заради сеизмичната безопасност на района/. Много от членовете на сектата са й дарили движима и недвижима собственост или са й завещали къщи и апартаменти, вили и парцели. Вещи в тематиката смятат, че “самоубилата” се Албена Янкулова не само е била в час с тези придобивки, но и самата тя е изгубила жилището си, подведена от нечистоплътни люде, свързани по невидима за непосветените “верига” с “бялото братство” на руснака и негови “разклонения”. Как и на кого точно продава гарсониерата си в столичния жк “Люлин-6” покойната журналистка и защо в крайна сметка остава без апартамента, който е закупила след това на ул.”Веслец”, никой не се наема да отговори. Но е факт, че последните месеци преди фаталната стъпка е без покрив и е принудена да живее под наем или при приятели.И друг известен журналист от близкото минало – последният кореспондент на БКП - официоза в. ”Работническо дело” – Венцеслав Цолов, е продал душата си на секта, само че американска, светнаха ни отлично информирани източници. Отскоро той гордо размахвал членска карта на “мормон”, която изправяла на нокти неговите бивши колеги, болшинството от които са антиамерикански настроени и фенове на лявата идея.

В България не са никак малко мистериозните смъртни случаи на хора, свързани с различни секти. Без време например си отиде от този свят доц. д-р Цветан Кардашев, който бе първият българин, венчан от “преподобния” Муун на церемония на стадиона в Сеул за италианската муунистка Габриела Спаня. Родната къща на учения на столичната улица “Кирил и Методий” веднага след смъртта му бе превърната в “дискретен” офис на корейския “гуру”. - До средата на 90-те основно средище на “муунистите” бе създаденият през 1991 г. в столицата образователен център “Логос” с “гуру” Кенет Симпсън. Центърът е закрит след опита за убийство на 24-годишната сектантка Анна Абаджиева, шефка на офиса на пл. ”Славейков”. През май 1995-а 19-годишният Светослав Чамурджиев, който бил отреден от самия Муун за съпруг на младата жена, 2 пъти наръга “невестата” си с кухненски нож в сърдечната област. Преди това изпаднал в депресия в резултат на сексуално въздържание и чувство за греховност.- Пак през същата година Асен Донев, младеж от Пловдив, след като напуска муунистката секта, е заплашен с убийство заради “предателството си” и е принуден да се крие от тях. През 1996-а се самоубива с повереното му оръжие войник от Гранични войски. В предсмъртното си писмо той пише, че е предан на сектата и нейния водач Муун. .........................................ЕКСТРАСЕНСЪТ И ПОЛКОВНИК ОТ КГБ БОРИС ЗОЛОТОВ БИЛ ДОВЕДЕН В БЪЛГАРИЯ ОТ ЯНЧО ТАКОВ,пръв се добра до сензационното разкритие в. ”ШОУ”. Преди време Золотов разтръби в едно интервю, че социологът Добриянов всъщност го извикал “да ремонтират Ванга”. А наша покойна естрадна певица довери, че когато отишла на Рупите в края на 80-те години, видяла цял автобус хора, предвождани от Борис Золотов и Янчо Таков. Най-злокобната клюка около КГБ-шамана гласи, че със своите “сеанси” той е подкопал фатално психическото и физическото здраве на много нашенци, между които и на вече покойна телевизионерка и съпруга на много известен в близкото минало тв водещ. - От няколко години страната ни се е превърнала в плацдарм и на други руски секти, чиито активисти вървят по стъпките на зловещия Золотов. Това са хората на “лечителите” Норбеков, Дмитрий Верешчагин и Григорий Грабавой, които изтласкаха самозванеца с пагони на полковник от КГБ от “препиканите” му територии у нас. Човекът, който провежда ВИП-курсове по системата на Норбеков, е художникът Юрий Гранитски, брат на бившия БНТ-шеф и директор на издателство “Захари Стоянов” Иван Гранитски. - По Българското Черноморие пък никнат един след друг руски уфологични институти, като последният засега, представляващ филиал на поредната руска митична “академия”, си е нацелил за седалище курорта Слънчев бряг. Експерти по темата намекват, че руската пси-инвазия всъщност била неугледна маскировка на сериозни бизнесинтереси, свързани със закупуването на апетитни парцели и строеж на хотели и офис центрове по Черноморието.- Особено опасна за някои българи се оказа т.нар. комерсиална секта на Григорий Грабавой. Роденият през 1963-а в Казахстан “гуру” дори се кандидатира за президент в изборите през 2008 г. Народното издание научи, че 59-годишната врачанка Йорданка Юрукова, която през 2005-а удуши от “обич” внука си Дани, също е била фенка на сектата на Грабавой. И всъщност умъртвила 11-годишното момче, защото вярвала, че руският “гуру” ще го... възкреси?! Пратеници на Грабавой поискали от Юрукова 3000 долара за връщането на детето от оня свят. Как е щяла да ги плати пенсионерката и кога точно е зомбирана от учението на издирвания от прокурори и милиция шарлатанин, не стана ясно и до днес.

ДОГАН КУПУВА БЪЛГАРИЯ!



Българският гражданин Ахмед Демир Доган извършва национално предателство. Държавата, която или не иска, или не може да му се противопостави, също предава националните интереси. Може ли лидер на незаконна етическа партия, за когото се говори, че е субсидиран от Турция, да е собственик на най-големите медии, да предявява претенции за купуване на партии, лоши банкови кредити, ипотекираните имоти по Черноморието и срещу това да надига глас само един вестник. Не случайно „Папарак” се провъзгласява за флагман на свободното слово.
Последно взел да налива пари в партии, като някои от тях са приписвани и преди това на него. Тази тенденция ще се запази – да влива нови свежи пари в политически проекти. Така се намаляват шансовете на опонентите му при избори. Доган не само няма намерение да емигрира или да се стресне от заплахите за съд, ами си осигурява политически дълголетие. Не случайно българските турци казват за него:
„Единственият над Доган е Всевишният, но и на него Сокола ще му види сметката”
Или ще го купи…
Разбира се, той не купува всичко на свое име. Групировки, близки до ДПС лидера са предприели настъпателна инвазия в банковия сектор. Изкупуват т.н. токсични активи. Това са необслужвани кредити. На цена 25% от стойността на невърнатите пари. Банките бързо получават свежи пари и не се налага да правят разходи и да губят време за продажба на имоти, изземвани чрез съдия изпълнители. Предлагат се и пакети от фирмени кредити. Споменатите групировки негласно инвестират там от началото на годината. Повечето от закупените ипотеки на имоти са по Черноморието или по планинските курорти. Също се търгуват апартаменти в София и Варна. Тези имоти след кризата могат да се продадат на десетократно по-висока цена или да се предложат отново на кредитополучателите. Тези придобивки междувременно можели да носят и пари от отдаването им под наем.
Остават въпросите – как така няма възможност да бъде възпрепятстван Ахмед Доган да изкупува медии на килограм и да ги прави протурски. Да изкупува парцели и имоти из цялата страна – при това най-апетитните. Да вкарва в политическата надпревара и други протурски партии и да няма кой да го спре.
Ще потърси ли някой сметка на Доган за внезапното забогатяване на майката и сестрата на Сокола, които досега са ползвали социални помощи, нещо, за което сайтът ни писа.

УЖАСЯВАЩАТА ИСТОРИЯ НА КОМАТЕВСКИТЕ УБИЙЦИ!


Коматевският убиец отнесе всичките си тайни в гроба
Студент в трети курс българска филология е намерен мъртъв в 7,30 часа на 8 септември 1996 г. в леглото му в пловдивската Първа градска болница. Според официално съобщение на следствието каратистът Христо Бекирски, известен още като коматевския убиец, издъхва след операция, предизвикана от силни болки в корема.
„Истината за смъртта на сина ми никога няма да излезе наяве” – казва майката на 24-годишния младеж, прочул се като тартор на т. нар. кървава седморка.
Докато погребват коматевския убиец заедно с ужасните му тайни, двама от неговата банда – Георги Гаджев и Красимир Делипетров, вече гният под земята в ковчези. Според криминалисти и двамата са умъртвени от техния лидер с присъщата за него сила и жестокост.
В хода на разследването Бекирски, неговите жертви Гаджев и Делипетров и съучастниците им Костадин Танев, Йордан Урумов, Виолин Вачуров и Димитър Ковачев са уличени в убийствата на сарафите от чейнджбюрата „Типо” и „Скиптър”. Гаджев и Делипетров са ликвидирани на 7 май 1996 г. по подозрение, че доносничат на полицията за злодеянията.
Роднините на Бекирски днес са убедени, че арестантите Танев, Урумов, Вачуров и Ковачев са пратили в небитието своя водач, за да му припишат всички „мокри” престъпления.
И петимата са арестувани на 14 май 1996 г. – 7 дни след насилствената смърт на техните двама авери. При разпитите обаче четиримата неохотно говорят, а тарторът им непреклонно мълчи. „Той ни подведе и е автор на всички убийства” – твърдят разговорливите по адрес на мълчаливеца.
„Бекирски е роден лидер, със забележителен интелект, висока степен на комбинативност и бързина в мисловния процес” – преценяват психолози след прегледи на злия гений.
„Злобно извънземно се е вселило в мен. Коварно същество от непознати светове се е вселило в мен от ранно детство”, разказва убиецът от пловдивския квартал „Коматево” приживе, опитвайки да симулира лудост в килията. Извънземното изсмуквало положителната му енергия и командвало неговата деятелност в престъпна посока.
Задържаният няма истински симптоми на психично разстройство и твърденията му са обосновани от напълно адекватното намерение да се представи за болен, отсичат психиатри след тестовете. Според лекарите краен егоизъм и силен стремеж към изява доминирали в характера на Бекирски, в темперамента му се разпознавали смесени черти на сангвиник и холерик.
Малко преди да умре в болнична пижама, арестантът Бекирски прави един от най-драстичните опити за бягство в правоохранителната ни история.
Към 19 часа на 30 август 1996 г. сержантите Георги Гочев и Сребрин Георгиев от охраната на окръжния следствен арест невъоръжени тръгват с баките да разнасят вечеря на задържаните. Сребрин влиза в единичната килия на Бекирски и се навежда да сипе храната в чинията му. В този момент заострената дървена лъжица раздира левия клепач и лицето му. Изкрещявайки неистово от силната болка, 23-годишният полицай пада окървавен. По-възрастният му колега се притичва на помощ, но шишът, движен от ръката на Бекирски, се забива в лявото му око. „Дай ключовете от килиите, ако ти е мил животът! – крясва арестантът на ослепения и го използва за щит, когато на шестия етаж пристигат по тревога трима униформени. Ако стреляте, ще го убия!” – заявява терористът по адрес на заложника, осигурявайки си нужния за бягството му коридор.
От страх за живота си пленникът събира неочаквано сили и избива острието от ръката на своя похитител. Макар и майстор по бойни изкуства, Бекирски е надвит в двубоя и вързан с белезници с намесата на подкрепление от ІV РПУ.
По тялото му остават синини от битката, определени по-късно от негови близки като „следи от жесток побой над вързан и безпомощен човек”.
Часове след опита за бягство екзекуторът на сарафите от „Типо” и „Скиптър” е прегледан от съдебен лекар. По-късно е наблюдаван ежедневно от фелдшерката на ареста. Оплаквания от неразположения обвиняемият няма. Добро здраве демонстрира и пред окръжния прокурор.
За първите болки в стомаха Бекирски съобщава два дни след покушението над охраната. Няма разкъсвания на вътрешните органи, установяват хирурзи след резекция и зашиват отново корема му. Пациентът обаче издъхва неочаквано, преди да свалят конците от операцията. Тройна съдебномедицинска експертиза документира причините за леталния изход. Поставен под подробни наблюдения на патоанатоми, трупът е погребан едва на 4 октомври.
Кончината на основния свидетел неизбежно ще предизвика промяна в хода на следствието, коментират единодушно юристи. Близките на покойния килър вероятно ще търсят съдебно възмездие. Без самопризнанията на Бекирски съдебните заседатели едва ли ще приемат безусловно тезата, че само неговите ръце са оцапани с кръв. Пострадали сарафи са готови да платят и за гибелта на останалите живи от седморката, гласи упорита мълва.
Как кървавата седморка праща чейнчаджии в гроба?
Двама братя сарафи са покосени от куршуми на автомат „Калашников” в 8,20 часа на 14 септември 1995 г. пред чейнджбюро „Типо” на пловдивската улица „Преслав” № 40. На място е убит и 39-годишния собственик на бюрото Георги Караджов. По-големият му брат Димитър е откаран спешно във ВМИ. Хирурзи спасяват живота му, изваждайки куршум, проникнал в коремната кухина и разкъсал червата.
Братя Караджови пристигат пред офиса си около 8,00 часа с мерцедес. Те прекосяват улицата и отключват неохраняваното бюро. Измитат и сядат на масичката на тротоара в очакване на трития си брат Ангел. Той обаче закъснява, а междувременно Георги и Митко са обсипани с дъжд от куршуми от четирима маскирани стрелци. Според очевидци екзекуторите стрелят от движеща се с около 40 км/ч бяла лада комби. Други свидетели твърдят, че убийците излизат от колата и тогава натискат спусъците.
Според полк. Благовест Гюлев от РДВР изстрелите са около 15 и са произведени от автомат „Калашников” 7,62 мм и 9-милиметров пистолет със заглушител. Той и колегите му са убедени, че разследват не показен разстрел, а смъртоносен опит за грабеж. По време на престъплението касата на братята сарафи, известни с прозвището Щъркелите, съдържала 4,5 милиона лева.
Три месеца след погребението на Георги Караджов при въоръжен грабеж в Пловдив загива и 50-годишният дилър Вълко Челев. Той е нападнат около 19,50 часа на 11 декември до касата в чейнджбюро „Скиптър” на бул. „Руски” 96. Три попадения от куршуми на пистолет са открити в гърлото му при аутопсията. Осем милиона лева са задигнати от касата му.
В разстрела на Челев криминалисти разчитат почерка на покушението в „Типо” и нападението над чейнджбюро „Каре”, което се намира също на бул. „Руски”. Оттам около 13,40 часа на 17 август 1995 г. двама маскирани задигат 2 милиона лева във валута. Прийомите на разбойниците напомнят и се свързват по-късно с инсценираната катастрофа между пощенска уазка и краден бордови военен ЗИЛ на 16 ноември 1995 г. По пътя между селата Строево и Труд тогава въоръжени с „Калашников” бандити отмъкват чували с 2 милиона лева, предназначени за пенсии.
Възелът от престъпления започва да се разплита след Гергьовден следващата година. На 12 май в пловдивското му жилище е намерен мъртъв след разстрел от упор Георги Гаджев от град Раковски. Четири попадения на 9-милиметрови куршуми от „Макаров” откриват в сърцето му експерти по съдебна медицина.
По полицейски данни 25-годишният мъж е свързан с регионален трафик на крадени автомобили и е обявен за полицейско издирване през януари заради влязла в сила присъда за грабеж. Трупът му е открит в неделя на първия етаж в квартира на ул. „Братя Бъкстон” № 95 в квартал „Кючук Париж”, увит в окървавен килим. Престъплението вероятно е станало във вторник, след като Гаджев отпразнувал именния си ден с шумен купон. Глухи гърмежи чува към полунощ будна съседка, но смята, че гуляйджиите трошат мебели в пияно състояние. Оттогава шумовете в жилището рязко секват, а след няколко дни през вратата започва да се процежда тежка воня.
Междувременно става ясно, че съквартирантът на убития – Красимир Делипетров – Йозо, е изчезнал безследно седмица по-рано с обявен за издирване краден фолксваген. По версията, че Гаджев е ликвидиран от съжителя си, се работи само 48 часа.
На 14 май сутринта 21-годишният Делипетров е намерен бездиханен в дере край родопското село Лилково. Той е прострелян и разкъсан от вързана за врата му тротилова шашка, става ясно при огледа. Под дъжда наблизо се валя и туба бензин, предназначена вероятно за заличаване на следите.
В хода на разследването примката около студентската банда се затяга неудържимо. Във връзка с образуваното заради смъртта на Гаджев и Делипетров дело прибират зад решетките Бекирски, Урумов, Вачуров и Ковачев.
Полицаи наблюдават шайката от около месец по подозрение, че е замесена в сарафските „мокри” дела, се разбра в последствие. Гаджев и Делипетров „пропели” пред полицията и платили за това с живота си.
От снетите подробни показания се изяснява, че Бекирски е „мозъкът” на разбойниците. Той е роден в Пловдив на 29 април 1972 г. Завършва техникума по механотехника „Калини” с отличен 5,79. Записва да учи славянски филологии, но във втори курс се прехвърля при българистите. Майка му Катя е бивша работничка в завод „Елпром”, а бащата Петър (който по-късно е привлечен като съучастник по делото) е бивш моряк от „Океански риболов”. Семейството е заможно, самият Христо управлява собствен фиат. Пред близките си той не издава нелегалните си занятия. От квартирата му на ул. „Драговец” 22 А в кв. „Коматево” е иззета видеокасета с части от екшъни, ползвана като пособие за грабежи и разстрели.
Заедно с родителите си на същата улица живее Урумов, съученик на Бекирски от техникума. Приятелят им Танев пък е възпитаник на английската гимназия в града.
Бандата е действала в продължение на две години – самостоятелно, без методическа помощ от чужбина и без връзки с „борчески” формирования, уверяват от РДВР. В разрез с такова заключение обаче е супермодерното оръжие на бандитите, намерено в тайници и в подмолите на Марица. В арсенала влизат над 50 кг 400-грамови пресовки тротил с възможност да вдигнат във въздуха цял квартал, куфари с патрони, автомати „Калашников” с гилзоуловители, пушки помпи, пистолети „Макаров” със заглушители, арбалети, бронежилетки, полицейски униформи, шокови палки и дори противотанков гранатомет.
Версията, че коматевските убийци са самотна глутница вълци, не издържа – произходът на пушкалата остава неизвестен и необяснен.
Съучастниците на Бекирски твърдят като един, че оръжието е било доставяно от него. Погребаният вече коматевски тартор няма никога да отговори на въпроса, откъде го е взел.