петък, 4 март 2011 г.

СКАНДАЛ! УНИЗИТЕЛНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪЛГАРИЯ!

Мартин РАЛЧЕВСКИ
Трябва ли една международна обида да се премълчава? Отговорът е ясен. Разбира се, че не. Има ли обаче кой да реагира? Слава Богу, все още има! Благодаря на ''Подземна медия'' за предоставената ми възможност да изразя позицията си, която всъщност би трябвало да не е частно мнение, а държавно дело.
Защо пиша тези редове?

Държавата е:  Великобритания
Датата:  15. Февруари, 2011 г.
Часът:  20.00
Програмата:  ''Yesterday''.
Предаването:  ''Michael Palin's New Europe''

Знаете ли кой е Майкъл Палин? 
Майкъл Палин е английски актьор и журналист с добра репутация, който прави репортажи за различни части на света. Общественото доверие към него е високо, а предаванията му популярни.
Майкъл ПАЛИН
Да си призная честно, рядко имам възможност да гледам телевизия. Това е така, защото телевизорът почти винаги е узурпиран от децата ми. На 15-ти Февруари (Вторник) тази година, вечерта около 20.00 ч. обаче се случи така, че имах възможност да погледам. Превключвайки по каналите вниманието ми се спря на телевизия ''Yesterday''. Водещият Майкъл Палин току що бе започнал пътуването си от Англия до Турция. По-точно, от Лондон до Истанбул. Останах на тази програма, защото пътешествието предполагаше и преминаване през България.
Палин показваше на зрителите най-интересното (според него) от всяка страна. Беше обещаващо. Той не правеше паралел между отделните държави, а само показваше плюсовете и минусите. Всъщност показваше предимно плюсовете. Той посещаваше стари квартали, кокетни ресторанти, интервюираше известни личности, а преводачките му бяха все хубавици.
Когато влезе в Румъния, за моя изненада, той показа доста добри картини. ''Както виждате Румъния е не само красива, но и модерна страна – обясни той. – Страната отдавна няма нищо общо с комунистическото си минало. Пазарната икономика е установена напълно и тук практически може да се намери всичко...''
Доста пресилено, не мислите ли?
От Румъния той премина в Сърбия. После в Македония и тогава дойде ред и на  България. Разбира се пътят бе обиколен, но това бе с цел. Няма да се спирам отделно на тези държави за да не отегчавам читателя. Само ще спомена, че думите, които Палин каза за Сърбия и Македония, в общи линии, не се различаваха от тези за Румъния.
И ето ни в най-важната (за нас) част от филма.
''Влизаме в България'', обявява Палин, а аз инстинктивно увеличавам звука на телевизора. ''България е известна най-вече с това, че тук живеят много цигани – продължава той. – В тази страна циганите са около половината население''. Това ме кара да онемея. Но нека оставим емоцията на страна и да видим какво стана после. Палин е в София. Той пътува към дома на Азис. Срещата с него протича така, Палин пита: ''Ти си от цигански произход нали? Азис отговаря положително. Палин: ''И си най-известния циганин в държавата? Една скоба: държа да подчертая, че през целия филм Палин употребява думата 'циганин' (на английски 'gipsy'), a не 'ром'! Азис пак отговаря утвърдително. Палин: ''А как се чувстваш? Има ли дискриминация към теб?''. Азис: ''Определено, да''. Палин: ''Защо? Какво не харесват хората у теб, та ти си музикант. Не си политик.''  Азис: ''Този цвят на кожата ми не е тен. Такъв съм се родил. Това явно винаги ще трън в очите на някои''. След този отговор на Азис интервюто изведнъж приключва.
Следващия кадър показва как Палин влиза в Пловдив. ''Този град е известен с това – обяснява той, – че в него живеят най-много цигани. Много повече в сравнение с другите градове на страната. Наричан е още циганският град''. Демонстративно Палин се качва на разнебитена каруца, сякаш няма друг транспорт в този град, и преминава през квартал ''Столипиново''. Музикалния фон е кючек, а кадрите, които се предлагат са потресаващи. Те са потресаващи дори и за нас, българите. Така, че не е трудно да си представете какво са си помислили англичаните. Показват малка каручка с изнемощял, недохранен кон. Каручката е препълнена до горе с различни железа. Кончето едва върви, а господарят му го налага жестоко с дървена тояга. После камерата се насочва към панелен блок, на който през един от прозорците се подава глава на кон. По улицата тече канализационна вода. Навсякъде е пълно с боклуци. Палин спира пред някакво открито заведение и си поръчва безалкохолно. Около него танцуват десетки цигани. Те са облечени ужасно. Наоколо преминават единствено каруци. Чуват се викове. Палин се усмихва. ''Какво работят тези хора?'', пита той.  ''Повечето не работят нищо'', отвръща преводачката и също съпричастно се усмихва. Оживлението около чуждестранния гост е голямо. Палин отпива глътка безалкохолно и шептейки към камерата шеговито казва: ''Да се махаме от тук''.
Следващия кадър показва как той се качва в ТИР и обяснява на шофьора, че иска да отиде в Истанбул.
В Турция първия град, в който се спира е Едирне. Тук той посещава някакъв замък. После влиза в просторна джамия, където преводачката се хвали, че сградата е шедьовър на изкуството. Палин е видимо впечатлен.
Следва Истанбул. Тук преводачката обяснява с гордост, че Истанбул много векове подред е бил столица на Източна Европа. Тя обаче не пояснява, че това е било, когато е съществувала християнска Византия. Тоест в друга държава, много преди Турция да се появи. Както и, че тогава градът всъщност се е казвал Константинопол, а не Истанбул. Подробност, която се знае и от децата. Палин е очарован. Той с почуда отбелязва, защо тази страна все още не е член на Евросъюза. Риторичният му въпрос остава да виси в пространството, но у зрителя се поражда усещането, че това би било правилно.
Филмът свърши и аз импулсивно скочих от канапето за да запиша подробностите – датата, програмата и автора. След това преди проверих и разбрах, че Палин е правил и преди филм за България (през 2007 г.). Тогава е било включено и Бялото братство (с кадри от Рила) и пак са били показвани циганите от ''Столипиново''. Дали пък това не е тенденциозно? Това е било само преди 4 години. И защо се повтаря сега?
Поколебах се как да постъпя. Можех да пропусна случилото се. Да го оставя просто ей така, да изтече. Аз обаче исках да споделя усещането си. Разбира се, то е болезнено. В наши дни сякаш повечето събития са болезнени. А добрите новини са като бели лястовици – никакви ги няма.
У мен логично възникна въпросът защо този уважаван английски журналист и актьор направи такова лошо представяне именно на България? В България има толкова стойностни неща за показване. Азис и ''Столипиново'' ли са най-емблематичните неща в страната ни? Защо не показа лошото лице на Румъния, на Сърбия, на Македония? Всички сме, така да се каже, от едно котило и добре се знаем. Какво толкова прогресивно видя в Турция?
Няма съмнение, че този филм беше манипулация. Тиха и долна пропаганда срещу България. Каква беше неговата цел? За съжаление аз не мога да отворя на този въпрос. Не искам да вярвам, че съществува заговор срещу България и че някои целят страната да бъде асимилирана, а навярно и заличена, както писа наскоро един известен български всекидневник. Според мен, това е по-скоро субективното мнение на един недобронамерен англичанин. Уви, обаче вече той не е единствен. Като се има предвид часа на излъчването и популярността на програмата сигурно поне още 5 милиона англичани вече мислят като него.  
Какво може да се направи по този неприятен повод? Дали някой политик ще прочете този изпълнен с болка материал? И ако го прочете дали ще го провери? И, след като се увери в достоверността му, дали ще реагира? Всички знаем отговорите на тези въпроси. Този тип статии не достигат до онези, от които зависи нещата да се случат.
Какво можем да сторим тогава ние, обикновените хора? Да напишем например на Майкъл Палин нещо от рода на: ''Г-н Палин не бяхте прав. България е страна със славно минало, с отруден, но честен народ. Тя не е това, което показахте...''
Мислите ли, че изобщо ще му обърне внимание? Грешка. Мислите ли, че изобщо ще му обърне внимание, ако е подписано от някой си непознат чужденец?
Но въпреки това аз реших да опитам и му написах:
''Уважаеми Г-н Палин,
на 15. 02. 2011 от 20.00 до 21.00 по телевизия 'Йестърдей' гледах Вашият филм 'Нова Европа'.
Аз се казвам Мартин Ралчевски, живея в Девън, Великобритания и съм писател. Надявам именно поради този факт да вземете под внимание писмото ми и да получа отговор. В първия ми роман 'Безкрайна нощ' главния герой е млад англичанин, който тръгва да обиколя света. В четвъртия ми роман '30 Паунда' главният герой също е англичанин. Този роман е по реални събития. Споменавам тези подробности, за да ви обърна внимание, че щом някои от героите в романите ми са англичани това означава, че аз не само живея във вашата страна, но я и обичам.
Какво направихте обаче вие? Във филма си вие се подиграхте с моята родина. И, което е по-лошото – вие го направихте за втори път. През 2007 г. сте правили пак подобен филм.
Предполагам, че знаете, че България е по-стара държава от Великобритания. България има уникална, собствена писменост, много преди вие да имате такава. България е била християнска нация, когато вие сте били още езичници. Днес България има повече висшисти на глава от населението отколкото Великобритания. България има блестящи учени. България има прекрасни курорти, зимни и летни. В България, примамени от нейните природни красоти, живеят около 4 000 англичани. В България има прекрасни исторически сгради. Има живо наследство. Тоест България съвсем не е само циганска държава. В България има много неща за показване. Циганите не са лицето на страната. Мога да пиша още много, но не искам да ви отегчавам.
Моля ви да ми отговорите, защо направихте този тенденциозен филм, който представи страната ми в тази ужасна светлина? Както и каква беше целта ви, защото определено филмът ви беше манипулация?
Очаквам отговорът ви където предпочитате – на електронната ми поща, на  телефона ми, домашен или мобилен, или на пощенския ми адрес.
С огорчение, Мартин Ралчевски''
Разбира се, отговор не получих. Наивно беше да очаквам такъв. Наивно и същевременно тъжно.
Но остава надеждата. Не само англичаните, но и ние българите, видяхме този филм. И не сме съгласни с него! Нищо, че се възмущаваме, в случая, само между си. Все пак се възмущаваме. И на много от нас още ни пука. Много от нас ги боли за родината, когато я хулят така безобразно. А това е знак, че България е жива. Поне аз усещам нещата по този начин и вярвам, че е така.
Дано да не греша.

Мартин Ралчевски
http://www.ralchevski.blogspot.com/

сряда, 2 март 2011 г.

Яне Янев прави руска тройка с годеницата и любовника си

А ето го и самият Иван Подолински
Обитателите на един от депутатските блокове, който се намира в столичния квартал „Белите брези”, се радват на интересно явление. Вечер от служебната кола на депутата Яне Янев се „изсипват” трима души – самият той, годеницата му Галя и изключително близкият на душата му санданчанин Иван Подолински – разкрива „Уикенд”.
„Светата троица” се отправя към апартамент на първия етаж, където с държавни пари се отоплява, къпе, люби и живее лидерът на РЗС. После ключалката превърта в бравата и повече не се чува нито звук, нито стон. Така в апартамента оставали да нощуват трима души – освен Яне и годеницата му, в дома живеел като равноправен член на домакинството и въпросният левент.
В легловите практики тази конфигурация от двама мъже и една жена е известна като „руска тройка”.
Гостувалите в жилището на депутата разказват, че приятелят на Яне Иван Подолински си имал отделна стая. Двамата с депутата били като братя, а може би и повече от братя, защото делели всичко поравно и ако се вярва на слуховете, отдавна имали „кармична връзка”.
 В офиса на РЗС Иванчо се разполагал като паша – долагат съпартийците на Янето. Единствено той се ползвал с позволението да седи на шефския стол, когато Янев е ангажиран навън.
Подолински се гордеел с придобивките в гардероба си и с всяка нова покупка по-силно се привързвал към своя благодетел. С удоволствие изпълнявал заръките му и обикаляли засуканите софийски кръчми, където Янев вечерял и разяснявал светлото бъдеще на партията си. През това време Галя четяла за изпити, доволна от факта, че има къде да живее и не плаща за храна и квартира… Извън четенето бършела прахта по рафтовете.
Според запознати с битието на депутата хубавицата от Червен бряг била нещо като изискан параван на Янето и Иван, които доста силно били привързани един към друг, каквото и да означава това.

понеделник, 28 февруари 2011 г.

ЗАБРАНА ДА СЕ ПРАЗНУВА ТРЕТИ МАРТ В ГОЦЕДЕЛЧЕВСКО!

 3 март е забранен като гяурски празник в Гоцеделчевско
Заместник-кметицата на Сатовча - Зайра Ибишева, вдигна огромен палат в центъра на селото - в пълен контраст с ширещата се мизерия сред "простосмъртното" население на общината. За потъналите в лукс вождове на етнокорпорацията ДПС последното е незначителна подробност, която по правило те тушират с поредните розови обещания преди избори. Иначе корумпираните кадри на сепаратистката партия все така си стоят непокътнати на топли ( и доходоносни) местенца - в общините и в системата на Агенцията по горите и образованието, на всякакви служби в административната и стопанската йерархия и дори в министерства. Някои от тях гравитират около управляващата партия, други се пребоядисаха за една нощ, следвайки посоката на вятъра - само и само да запазят инструментариума, чрез който ненаситно и безнаказано грабеха националните богатства. Обширни райони от Кърджали на изток до Якоруда, Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен, Белица и Кочан на югозапад се превърнаха в неофициални анклави под контрола на депесарската мафия, където българските закони не важат и турското робство бавно и сигурно се завръща. Пред погледа на подкупни магистрати, законодатели, областни управители и пишман-политици всеки, който не желае да обслужва престъпните схеми на новоизлюпените паши и бейове, или има куража да изнесе истината за многобройните им далавери, е подложен на всевъзможни репресии. От психологическия терор над него и семейството му до заплахи с физическа разправа, безпринципни уволнения, икономически рекет, блокиране на възможностите за какъвто и да било бизнес. Без разлика дали си християнин или мюсюлманин, тук принципът е друг: ако не се подчиниш, ще бъдеш смачкан заедно с цялата си фамилия.
В Гоцеделчевско (както и на много други места) дивата сеч в горите продължава, бракониерството- също. В Сатовча природата е подложена на варварско унищожение, общински терени са разменна монета за лични облаги на местни велможи, вип-персони и подземни босове вилнеят в Държавното ловно стопанство "Дикчан", избивайки дори бременни животни. Учители биват преследвани и уволнявани заради убежденията си, други насила са принуждавани да станат членове на ДПС, ако искат да запазят постовете и хляба си. Тук е турско, говорят наплашените "простосмъртни" хора, забравени от напълно абдикиралата все още българска държава.
Контролираните от ДПС общини все повече се превръщат във феодални владения на подбрани велможи и чиновници, запълнили местните администрации и всички най-доходоносни стопански звена. В тях няма място за "неблагонадеждни" християни и мюсюлмани, или ако попаднат там, трябва да избират между подчинението и тоталния икономически и психологически терор заради непослушание. Догановите онбашии в Сатовча, Кочан и в района около Гоце Делчев са сложили ръка върху цялата икономика, а и върху живота на "простосмъртните" хора - без разлика на вероизповеданието. Тук законите на страната нямат значение, разните там съдебни разпореждания и постановления за имотни или други спорове - също. Нещо като държава в държавата, където властва грубият интерес и тайните политически мераци за превръщането на региона в автономна област и мюсюлмански анклав, от който с различни методи, включително икономически рекет, християните трябва да бъдат прогонени. Впрочем години наред това се прави целенасочено и последователно, младите хора бягат и ако преди години ДПС е получавало на изборите в Сатовча не повече от 120 гласа, сега те са над 95 процента от населението.
Овластени персони тук водят точен списък на онези, които дават гласа си за антибългарската партия. Учители - християни биват принуждавани да стават нейни членове, ако не искат вратите на училището да останат завинаги затворени за тях. Специалисти с висше образование са уволнявани, за да отстъпят място на "наши хора"- макар и без нужното образование и квалификация за съответното място. В редица случаи едно от условията да запазиш работата си е да минеш първо през джамията. Бъдещето на хората и на техните семейства е обречено,

ако не паднеш ничком пред новоизлюпените паши и бейове
иначе следва дискриминация във всички посоки - икономическа, социална, личностна, съпроводена и със заплахи за физическа разправа. Изключено е да правиш някакъв бизнес без благословията на местни общинари и приближените им началници в отделните сектори, или ако, не дай, Боже, се намесиш в интересите на Догановите обръчи от фирми. Те са завладели всичко - от дърводобива до ремонта на обществени сгради, снабдяването на училища и детски градини, диктуват и корупционните игри с общински терени, което наскоро предизвика всеобщо възмущение и съответна подписка, в която личат имената на 300 души. Всеки, който се противопостави на тази схема, обаче е обявяван за "каурин" (гяур). Забраняват се празници (например 8 март), защото били гяурски, новогодишните елхи също дразнели общински вождове и директори на училища, които не криели привързаността си към уахабизма ( радикалният ислям) и дори принуждавали собствените си деца да влизат там с мюсюлмански забрадки. В някои от кабинетите на местните паши задължителният поздрав е "Селям алейкум!". А на фона на цялата мизерия, смачкала тукашното "простолюдие", кметът на Сатовча Арбен Мименов си обзавел кабинета с баня и джакузи. Според запознати, той заедно с кмета на Гърмен Ахмед Башев и депутатът Алиосман Имамов стоят зад инспирираните от ДПС протести на тютюнопроизводителите срещу правителството.
В същата компания е и кметът на село Плетена - Румен Арнаудов,

замесен във варварско унищожение на
природата
Цели хълмове в околностите са превърнати в огромни кариери за добив на облицовъчни плочи, т. нар.тикли, от които се печелят милиони левове чрез износ в различни страни. Всичко това се върши и в непосредствена близост до археологически паметници на културата - антични гробове, некрополи, светилища, цялата растителност наоколо е ликвидирана. В повечето случаи това се прави незаконно, без съответни разрешителни от районната екоинспекция, която се задоволява да състави само констативни протоколи, без това да прави някакво впечатление на организаторите на тази вандалщина. Почти целият път между Сатовча и Гоце Делчев е осеян със складове, пълни с тикли, в очакване на поредния конвой от тирове, за да ги превозят където трябва.
В същото време отвсякъде валят сигнали за нарушения на законите и престъпно посегателство срещу природата. В Гърмен говорят за три хиляди кубика дървесина, разпределена между властимащите в района и техните сподвижници от горската мафия. Доскорошният шеф на тамошното горското стопанство "Беслет"натрупал дългове за милион и половина, но дълго се оказвал недосегаем, заради протекция "отгоре". В Белица, където депесарите също си разиграват коня безконтролно секат дърветата във всички съставни села на общината, излязла на първо място по бедност и безработица в страната. Но пък кметът плувал в благоденствие и дори се обзавел с кола и джип от скъпоструващи марки като “Мерцдес” и “Чероки”.
Купища сигнали за корупция от село Кочан са депозирани в Районната прокуратура, където се визират подкупни чиновници. Изброени са незаконни продажби без търг на имущество, собственост на местната потребителна кооперация -

от далаверата се облажили близки на шефове
в администрацията
Ако все пак понякога има търгове, условията в тях били така нагодени, че да осигурят спечелването им от депесарските обръчи. В този смисъл някои бизнесмени предложили иронично Комисията за защита на конкуренцията да се преименува в Комисия за защита фирмите на Доган... Същите сигнали впрочем са подадени и в парламентарната комисия за борба с корупцията, където "блестели" имената на кметът на Сатовча Арбен Мименов и небезизвестния директор на Държавното ловно стопанство "Дикчан" - Пламен Поюков.

неделя, 27 февруари 2011 г.

СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗВАЧИ

Откъс от продължението на романа "УБИЙ ПУТИН" на Веселин СТАМЕНОВ
"ПАЛАЧЪТ КЪРВИ"
Уникално четиво, успяло да влее в съзнанието на читателите истината за съвременната ни политическа реалност. Всеки който иска да разбере какво точно стои зад думите " власт", "мафия" и " политика" в България тази книга е задължителна. Това не е  поредната скучна реклама на един "вулгарен роман" а просто поредният леко открехнат прозорец към горчивата истина. .
Погледнете през него! Повярвайте - има защо....