събота, 18 декември 2010 г.

ДУБЪЛ СКАНДАЛ! НОВО ОБВИНЕНИЕ ЗА КРАЖБА НА ВЕСТНИК ГАЛЕРИЯ!

Вестник " Галерия"
През тази седмица екипът на „Умниците“ установи нагла кражба на статията си „Как протече конгресът на ГЕРБ“. Медията, която си позволи да посегне върху изцяло авторския ни сайт, е жълтият вестник „Галерия“.
За „Галерия”
Този псевдо вестник стана популярен още преди да излезе първия му брой. Това се случи след като шефката му, журналистката Кристина Патрашкова, с цялото си нахалство изненадващо съобщи в предаването ВИП денс, че се отказва от предоставената й възможност да развява старата си дребна снага по дансинга на танцувалния формат, защото й предстояла отговорната задача да организира издаването на вестник „Галерия”. Трябва да поздравим хитроумната Патрашкова за добре измисления рекламен трик, но и да отбележим, че с него сложи началото на устремното си морално падение.
Вторият медиен шум около жълтото издание се вдигна след излизането на пилотния брой. В него беше публикувана секретна информация от ДАНС, тъй като тогавашният главен редактор на „Галерия” Зоя Димитрова се оказа бивш служител на агенцията по национална сигурност. Заради това „прегрешение” отговорните лица от „Галерия” трябваше да дават обяснения в ДАНС. Така беше разигран поредният срамен фарс, щедро отрупан с медийно внимание, което да вдигне тиража на жълтата бълвоч.
Третата срамна пиар изцепка на галеристите, която имаше силен обществен отзвук, е публикуването на снимка с трупа на Жоро Илиев върху първата страница на вестника. Иван и Андрей – отново много услужливи както във ВИП денс – дадоха трибуна на Патрашкова, за да разкрие мотивите за варварската постъпка. Поведението й обаче беше заклеймено като лицемерно, нагло и неморално, защото на всеки е ясно, че мотивът е един-единствен – да се предизвика широко дискутиран скандал, който да увеличи популярността на лъжливото й отроче „Галерия”.

За екипа на „Галерия”
Освен деградиралата в ценностите Патрашкова, в екипа на мръсотията „Галерия” се забелязват имената на известните журналисти Явор Дачков и Крум Савов, които също така стремглаво са се засилили по наклонената плоскост на комерсиализираната пошлост. За мен лично е обезпокоителна тенденцията по-успелите жълти вестници да привличат за сътрудници сериозен брой публични личности. Поголовното тичане след парата рути имиджа на тези хора пред мислещата част от обществото, но явно те заедно с творческия си потенциал са продали и човешката си същност, та не ги е много еня за реномето им. Особено отвращение у мен извиква жената с котарака, която всяка седмица продава в жълт вестник словесните си плюнки, наречени от нея „телевизионна критика”, а после с високопарен тон и отчаяна въздишка закрива предаването си по БНТ, като призовава зрителите си да обърнат по-голямо внимание на духовната си същност и да се причистят от материалността, която ги залива отвсякъде. Що за лицемерие, Васо? Това е все едно Сталин да напише гневно писмо до Хитлер, в което да се възмущава от коравосърдечието му. Но много се отплеснах, нека да кажа две думи и за кражбата на материала ни.

Как се стигна до кражбата от „Умниците”
За всички ни е ясно, че приоритет на всеки жълт вестник са безумните лъжи по адрес на известните личности. Може би поради тази причина Патрашкова и Дачков, който е неин заместник, разполагат само с безсъвестни драскачи на измишльотини, но не и с екип, който да им подготви хумористичната страница с авторски материали ( то като се замислиш, изобщо не им трябва забавна страница при положение, че абсурдността на статиите им почти всякога е смехотворна). Това е и причината нашия хумористичен текст „Как протече конгресът на ГЕРБ” да бъде копиран най-безцеремонно, без да се заплати хонорар на автора и без да се посочи името на сайта ни като източник на материала. След тази кражба Екипът на „Умниците” реши от днес вече да нарича Патрашкова с по-прилягащото й Тарашкова.

в.„Галерия” - не кради!

Факсимиле в " галерия"
Отворено писмо
до Кристина Патрашкова,
изпълнителен директор и главен редактор на в. „Галерия” Всяко издание има право да избира темите си и да отстоява позициите си. Всяко уважаващо името си издание подписва текстовете, които пуска на страниците си. Всяка медия, която претендира да е професионална, цитира колеги журналисти като се позовава на името им и изданието в което е излязъл взетия чужд текст. Това са част от законите на професията журналист, които каквото и да е времето – ги спазват. Нарича се въпрос на себеуважение и професионализъм.
Сайтът „Хроники” задължително цитира имената на авторите, част от публикациите, които цитира, както и показва публикациите, в изданията, на които се позовава.
Факсимиле от в.Галерия в което ясно се вижда как е преписвано
На 13 декември т. г. „Хроники” публикува разследване със заглавие: „Очаква се МВР-министър Цветанов да сложи ръка на съда” на своята първа страница.
Три дни по-късно, на 16 декември в. „Галерия” изплагиатства дословно публикацията на „Хроники” със съкращения, като някои от фактите са препечатани на принципа Copy-Paste.
Крадците на публикации и чужд труд от в.„Галерия” са имали наглостта да копират без изменения някои азбаци и факти, а на други места са променяли набързо думи и словосъчетания. Така се е стигнало до абсурдни твърдения от рода на това, че съпругът на героинята на публикацията от „Хроники” заемал най-високоплатената държавна служба, бидейки зам.-генерален директор на „Ръководство на въздушното движение”!
По-нататък в откраднатото от „Хроники” и съкратено разследване плагиатът от в.„Галерия отново изтърсва великата глупост, че „най-скъпо платеният” се разписвал срещу десетки хиляди лева заплата!
В опитите за преиначаване на крадения текст галеристът-плагиат е стигнал дотам, че е цитирал факт, който бе известен единствено на „Хроники” и ограничен кръг близки на героинята на публикацията, съдията от Наказателна колегия, Владимира Янева Янева - Манолева. Става дума за посещението на семейството в Рим, в състава на делегицията на премиера Бойко Борисов, където Янева-Манолева само влязла при папата, докато съпругът й – не.
И още нещо, ако действително галеристът-плагиат бе найстина бе контактувал с близки на фамилия Манолеви, то той нямаше да измисли версията, че те „гравитирали” към близкия кръг на вицепремиера Цветанов, тъй като това не е вярно. Манолев рита футбол с Цветанов, и му е кум, което е доста повече от една гола, измислена и съшита с бели конци от плагиатското въображение на „автора” от в. „Галерия” - „гравитация”.
След като читатели ме информираха за кражбата на в.„Галерия”, звънях и говорих два пъти с Кристина Патрашкова (главен редактор на въпросната медия), за да искам обяснение за случилото се.
Първия път чух мрънкане и оправдание, че не знаела кой го е направил, защото не се занимавала точно с този брой!Обещанието на Патрашкова да провери и ме уведоми как се е случило плагиатството като ми позвъни – тя не изпълни.
При второто ми позвъняване – отговорът отново бе мрънкане и обещание за проверка...
Трети път нямам навика да звъня на някого, който явно няма доблестта да си признае и да поеме отговорност за случилото се. Ето защо реших да разкажа тази история, защото да се краде от колега и да се ползва чужд труд е най-малкото мерзко и е далеч от професионалната етика.
В същия брой на в.„Галерия”, с голяма изненада прочетох „откровенията” на Кристина Патрашкова на втора и трета страница, как колегите от гилдията не приемали вестника й и само няколко души от тях се „престрашили” да са съпричастни към позицията на изданието.

Рецидив
Не за първи път работещ във в. „Галерия” си позволява да краде текст! Силно казано пишещият там Валентин Бояджиев навремето открадна от сайта Хроники илюстрации на Смъртния акт на Иван Тодоров- Горуня и предсмъртното му писмо! Ведно с текста под нея!
Кражбата на факсимилето на смъртния акт на Горуня от Валентин Бояджиев бе извършена по времето когато същия работеше за в.Уикенд. Датата на кражбата е в броя от 27 септември – 3 октомври 2008 година, факсимилета от които може да видите по-долу.
Самият документ (смъртният акт на Горуня) излезе във в. „Демокрация” на 8 април 1993 година, под заглавие "Горуня е починал в "Пирогов” - и то след като го получих лично предишния ден, издаден официално от община „Красно село” на 7 април 1993 година!
Откраднатото факсимиле на копието на смъртния акт на Горуня бе цитирано 13 години по-късно, на 12 октомври 2006 година в сайта „Хроники”, в разследване на смъртта на Горуня! И две години по-късно, и 15 години след издаването му, този смъртен акт бе публикуван в работещия тогава в „Уикенд” Валентин Бояджиев!

6.За партията и живота на един Луканов

5.За партията и живота на един Луканов

4.За партията и живота на един Луканов

Явно кражбата на снимката на смъртният акт, Валентин Бояджиев не му бе достатъчна и той открадна и част от публикуваното от мен предсмъртно писмо на Горуня и също го пусна в в.„Уикенд”. Предсмъртното писмо бях получила лично от сина на Горуня, Тодор Тодоров през 1993 година, когато правех своето разследване и тогава публикувах първа истината за смъртта на баща му! Аз, като единствена представителка на сайтът „Хроники”, смятам, че винаги съм била коректна и обективна и съм поколението журналисти, което се топи все повече и повече.
Смятах че Кристина Патрашкова, е също от това поколение и съм изненадана, че точно тя си позволи да пренебрегне труда на свой колега, след като е бил плагиатстван от издание в което тя е изпълнителен директор и главен редактор!

Един главен редактор трябва да знае, какво се пише във вестника му, а не да оправдава кражбата мълчаливо...

Люба МАНОЛОВА
Хроники

сряда, 15 декември 2010 г.

КУРШУМИ ЗА ШЕФА НА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ В МВР! КОРУМПИРАНИ ЧЕНГЕТА ГОТВЯТ УБИЙСТВОТО МУ!

Куршуми
Преди седмица има извършено покушение срещу шефа на “Вътрешна сигурност” на МВР. Това разкриха пред наш репортер хора вътрешни в системата. По тяхна информация случаят бил засекретен породи специфичността си. Тя се изразявала във факта че покушението било поръчано от действащи висши шефове в МВР които по всяка вероятност ще бъдат уличени в корупция. Публична тайна сред обществото ни е фактът че в момента в структурата на вътрешното министерство текат страшно силни процеси с цел тоталното отстраняване на “тумора” наречен корупция там. Волята на министър Цветано била непоклатима и това явно е уплашило висшите корумпирани ченгета. С елиминирането на шефа на вътрешната сигурност те целели не само да осуетят разследванията срещу тях но и изцяло да дестабилизират ситуацията в министерството коментират случая нашите информатори.
Проблемът за корупцията в МВР е във фокуса на обществените дискусии през последните месеци. Коментира се в докладите на европейските експерти, в изказванията на ръководни служители на вътрешното ведомство, в приятелски разговори и коментари „на маса”.
Преди повече от година Министерството на вътрешните работи заяви ясно, че признава съществуването на проблема и в сътрудничество със Скотланд Ярд започна въвеждането на мерки за превенция и противодействие на корупцията във ведомството и за формирането на институционална култура и навици, свързани с противопоставянето на всички видове корупционни действия в системата. Приемането на кодекс за полицейска етика, създаването на вътрешна комуникационна система за получаване на информация за корупционно поведение на служители на МВР, откриването на горещи телефони за сигнали на граждани са част от реализираните вече мерки.
Още през май 2005 г. министър Георги Петканов подписа заповед за въвеждане и популяризиране на основни принципи на служителите на МВР за превенция на корупционно поведение. Нормативният документ е насочен към постигането на високи стандарти на поведение и е в съответствие с договора по проекта на програма ФАР „Изпълнение на националната стратегия за противодействие на корупцията: „Развитие на единната система за противодействие на корупцията в МВР”, между министерствата на вътрешните работи на България и Великобритания.
Това, което не си казваме достатъчно ясно обаче е, че корупцията не е вътрешно ведомствен проблем на МВР. Всъщност този, който дава подкуп на полицай не е жертва, а съучастник в извършваното престъпление и с акта на подкупа умишлено пренася заразата на една злокачествена социална болест, която убива законността. Когато във вестниците пишат „Полицай отказа подкуп” това не е нравствен подвиг, а заловен извършител на престъпление по чл.304 от НК (който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице се наказва с лишаване от свобода до шест години). Защо хората предлагат подкуп на полицаи? Да вземем един конкретен пример – най-често цитирания. Водач е спрян за проверка, защото се е движел с превишена скорост. Той вече е извършил нарушение, след това извършва и престъпление – предлага подкуп на полицай, за да избегне административно наказание. След като вече е нарушител, става и престъпник и смята, че друг е виновен за това.

За година и половина заради корупция на прокуратурата са предадени около 86 полицаи. 52-ма служители на реда са дисциплинарно уволнени, след уличаване в корупция. Други 18-ет са наказани, а 8 са преназначени, за да бъдат извадени от корупционна среда. В корупционна среда са полициите на улицата и тези, които работят с граждани, показва статистиката. Проблемите с корупцията във вътрешното ведомство са обсъждани многократно от представители на МВР и неправителствени организации. Взимането на подкупи от униформени е характерно и по границите,показват още доста примери. Справянето с този проблем е важно от една страна, за да се повиши доверието на българите в органите на реда, но може да бъде разглеждано и като инструмент за утвърждаване на имиджа на страната ни в международен план. За да се противодейства на корупцията в последно време са отчита подобрена комуникация между дирекциите в МВР –„Инспекторат” и „Вътрешна сигурност”.
Още през септември 2009 г. обаче полицаи от пътни патрули са били събличани голи от свои колеги при проверки за прибрани рушвети. Това съобщава тогава Иван Савов, служител в Трето РПУ в София и член на синдикалната федерация в МВР. Съгласно заповед на Генералния комисар на МВР Калин Георгиев от 17 септември служителите на Пътна полиция и Охранителна полиция трябва да отчитат наличните си пари в началото и в края на работното време.
Иван Савов определи част от действията на отдел Вътрешна сигурност в МВР като грубо унижение към служителите на ведомството. „Патрул от двама служители с автомобил, до тях спира кола без обозначение. Оттам излиза група служители. На хората се отдава заповед да си извадят всичко от джобовете. Гледа се колко пари имат. Ако случайно имат повече от това, което според служителите по тяхна преценка е нормално, започват въпроси „тези пари от къде са”, „ти си корумпиран”. Много от колегите ги е страх да говорят открито за тези неща, но имаме случаи на хора, събличани за това”, каза тогава Савов. „Това не е начинът да се борим с корупцията”, заключи той. Служителите в МВР искат промени в закона и повече права при изпълнение на служебните им задължения.
Частни радари са новият начин за припечелване на родните пътни полицаи. За първи път висш шеф в МВР призна това пред медиите. “Работим по случай с нерегистрирани апарати за контрол на скоростта. Това са частни радари, които не са калибровани и одобрени. Изкарва си служителят „смяната” на пътя, прибира радара в багажника и си тръгва със заработеното”, обясни корупционната схема Румен Ганев, шеф на дирекция “Вътрешна сигурност” в МВР.
Катаджиите винаги са били символ на корупция, така че тази новина едва ли изненадва някого. Проблема си остава единствено за българина, не стига, че ни причакват по храстчета, ами че и фалшиви радари ползват. Междувременно жертвите по пътя, не само, че не намаляват, а дори се увеличават, ама то с такъв „контрол“ …
Наградени полицаи, отличени за залавянето на бандити, са засичани впоследствие от службите, че работят за престъпници. „Не можем да дадем повече подробности около тези случаи, тъй като в момента се води разследване”, категорични бяха шефът на дирекция „Вътрешна сигурност” Румен Ганев и началникът на дирекция „Инспекторат” комисар Николай Спасов. Според източници такъв е бил случаят с полицай Асен Асенов от столичното Първо районно управление, който се самоуби преди около година с незаконно притежаван пистолет.
Асенов беше заловен заедно с колегата си от „Охранителна полиция” Васил Христов при спецакция на антимафиоти и инспектори от вътрешната сигурност. Двамата униформени бяха обвинени, че са теглили с фалшиви кредитни карти големи суми от сметките на чужди граждани. Не беше ясно обаче откъде ченгетата са се сдобили с картите. В хода на разследването следователите установили, че пластиките са взети след залавянето на престъпниците, за което Асенов е бил дори награден.
„Може да се каже, че от 40 намерени карти, те са си оставили 10 за себе си”, коментира разследващ. След смъртта на полицая обвиненията срещу него ще бъдат снети. Негови колеги все още не могат да си обяснят мотивите за самоубийството, тъй като Асенов бил стабилен психически, а при самия арест се държал нагло с ченгетата, които го закопчали.
Случаят с Асенов обаче не е единствен. Друг полицай, заловил голямо количество наркотици, също впоследствие бил прихванат от колегите си, докато се заиграва с бандити. Според началника на отдел „Противодействие на корупцията” в МВР Стефан Куцаров честите промени в нормативната база, както и външният натиск от престъпници, които поставят служителите в зависимост, са основна предпоставка за корупция. „Може би само в МВР вадим на показ служителите, които сами залавяме за корупция. Аз неведнъж съм казвал, че звената за постоянен контакт с граждани са най-уязвими. Това са пожарните служби по места, които издават разрешителни, служителите на КОС, полицаи от Гранична полиция. Ние сме съставили два акта на полицаи, които не са издали разрешителни в съответния срок. Имаме и 2 установени случая на конфликт на интереси”, обясни директорът на Инспектората Николай Спасов.
Според ръководителя на дирекция „Вътрешна сигурност” Румен Ганев най-честите прегрешения на оперативните работници е изнасянето на класифицирана информация към престъпници и предупреждаването им за готвени срещу тях акции. Има също и констатирани случаи, при които полицаи са изнудвали бандити, след като са ги хванали в крачка. Нерядко криминално проявени лица са били завеждани като агенти с цел да не бъдат разследвани.

Ралица ВАСИЛЕВА

понеделник, 13 декември 2010 г.

КОЛЕДА БЕЗ БОГ!

Мартин РАЛЧЕВСКИ
(позицията на живеещия във Великобритания писател Мартин Ралчевски относно предложението за въвеждане на вероучение в училищата)


За никого не е тайна, че ние българите сме разделен народ.  Не е необходимо човек да е добре запознат с историята за да знае това. Нужно е да е поне на 25 години и само да има добри спомени. Защо казвам това? Защото след 1990 г., когато комунистическия режим в страната бе преустановен се стигна открито до нещо невиждано до тогава – огромно по размери разделение на народа на седесари и комунисти. Хората се обединяваха, сприятеляваха, дори създаваха семейства само затова, че тогава имаха еднакви политически възгледи. После дойде разочарованието. Народа се обезвери, защото надеждите му не бяха оправдани нито от новите комунисти, нито от демократите. Не мина много време обаче и от Мадрид се завърна царя. Неговото намерение беше да обедини нацията, но на практика, без да го желае, я раздели отново; този път на монархисти и републиканци. Всички знаем, през какъв цирк преминахме и как свърши всичко. Малко по-късно на първия ред на политическата сцена застана Бойко Борисов. Съответно в момента нацията отново е разделена на негови поддръжници и противници.

Оказва се, че разделението е присъща народностна черта, и че доста ни бива в това да се противопоставяме едни на други. Готови сме само да ни се подхвърли някоя нова идея и веднага всички настръхваме.

Нещо подобно се случи неотдавна и по повод повдигането на позабравения въпрос от страна на Светия Синод за въвеждането на вероучение в училищата.

Тук обаче има нещо по-различно от политическите разделения, за които стана дума по-горе. И това е така, защото политиката винаги се изменя. Не е така обаче с вярата. Вярата дава на човека цел и смисъл. Тя го кара да обича, да е честен, да си плаща данъците, да не наранява другите и, може би най-важното, – да не се отчайва! Защо тогава, вече повече от 20 години откакто комунизма си отиде, тя не може да се завърне в училищата? През цялата българска история нашите деца са учени на вероучение. Но днес ситуацията е различна. На практика се е получило така, че българина е преобразен. От християнин – в нихилист. И колкото и да не ни се вярва май тези атеистически 45 години (1944 – 1989) се оказаха толкова пагубни, че наистина успяха да изгонят Христос от нас завинаги? Може би някои от вас няма да се съгласят с това и ще възразят, че причината е друга, че просто ние днес сме по-независими от нашите предци. Апропо – и по-свободни от тях. Но дали наистина е така и какво всъщност е свободата? Имам чувството, че напоследък с това понятие се спекулира от всички власт-имащи. Даниел Вълчев – бившият министър на образованието беше много против въвеждането на християнската религия в училищата като изтъкваше аргумента, че тя би могла да стане повод за разделение. Настоящия министър на образованието, Сергей Игнатов, пък смята, че този въпрос трябва да премине през всенародно обсъждане. ''Когато има истинско съгласие, правителството ще защити обществения интерес'', отбеляза той. ''И понеже към момента, тези които желаят българските деца да учат религия са само някъде около 20 – 21% предложението на Синода, по обясними причини, няма как да се приеме''.

В едно отношение Г-н Игнатов е прав – ако народа не иска нещо, то няма как да се случи! А нашия народ е ''мъдър'' народ. Българинът е изявен индивидуалист! Той е единак и смел човек! Той не се страхува от насилието и престъпността, които вилнеят на улицата, нито пък от наркотиците, които се продават почти навсякъде; а порнографията, алкохолизма и саморазправата, според него, са дори полезни неща. Освен, че е интелигентен българинът е и хуманен човек, затова той не е против абортите, а също така е съгласен и с браковете между хомосексуалистите. И това е така защото по природа той е всезнаещ. Или по-точно казано – по природа той е атеист! Но все пак има едно нещо, което все пак го плаши и той на някакво ниво винаги се е страхувал от него. Колкото и парадоксално да звучи, това е протегната ръка на кроткия Христос. Този Христос, Който стои (според Откровението), отвън в дъжда и чука на нашата врата, но отвътре никой не Му отваря, защото освен безусловната Си любов, Той носи със себе си нещо друго. Носи и забрани: ''Не кради'', ''Не убивай'', ''Не завиждай''..., а това са повели, от които българинът не се нуждае.

Дали наистина нямаме нужда от Христос?

Като малка държава ние винаги сме били склонни да се сравняваме с другите народи, обикновено тези, които са по-напредналите от нас, за да сверим, така да се каже, часовниците си. Аз смятам, че в това няма нищо лошо. Затова нека да видим дали какво сочи статистиката:

Гърция – задължително изучаване на християнска религия. Австрия – задължително изучаване! Малта – задължително изучаване! Румъния – задължително изучаване! Германия – задължително изучаване! Италия – задължително изучаване! Испания – задължително изучаване! Ирландия – задължително изучаване! Лихтенщайн – задължително изучаване! Норвегия – задължително изучаване! Швеция – задължително изучаване! Шотландия – задължително изучаване! Дания – задължително изучаване! Финландия – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика" по избор! Словакия – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! Полша – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! Литва – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! (Данните са взети от информационната мрежа за образование в Европа – EURODICE от 11.10.2010).

Видно е, че по-силните икономически и успели народи са допуснали Христос до техните деца. Те са разбрали, че Той е не може да им бъде враг, а само Приятел. Как мислите – те по-недемократични ли са от нас? Едва ли! За да го въведат в религията в училищата си те са умували дълго и са преминали през труден и неравен път. Така, че няма да е лошо да се поучим от опита им. Но не само заради техния опит ще е добре да допуснем изучаването на християнството, но и заради паметта на предците ни! Защото в нашата история (от цар Борис I, 865 г., до средата на миналия век, 1945 г.) българските деца винаги са били учени на християнската вяра. Смятам, че не е необходимо да посочвам имената на опазилите народната ни памет велики българи, който до един са били вярващи християни. Тее са стотици. И все пак ще си позволя да спомена само четирима от тях – Паисий Хилендарски, свети Иван Рилски, патриарх Евтимий Търновски, и апостола на свободата Васил Левски (дякон Игнатий)! Всички те са вярвали дълбоко в Божият Син, чели са Евангелието ежедневно и с особена любов и във всеки един момент са били готови да умрат заради вярата си.

Къде стоим ние днес? Имаме ли изобщо нещо общо с тези велики мъже? Понякога въпросите не настояват за отговор. Причината за това се корени в народностния прагматизъм. Като прагматици ние не познаваме Христос. За нас Той е някаква далечна химера, която не разбираме. Нещо отвлечено и неясно. Нещо наивно, детско, дори митологично. Е, как тогава може да допуснем подобен мит да ''мъти'' главите на децата ни? Редно ли това? Всеки трябва да си вярва в какво сам си реши. И прочее, и прочее. Имаме десетки, кое от кое, по-демократични извинения за богоборската си позиция. И всичко това е, защото искаме да живеем без Авторитет. Без памет. Без истинска цел. Мислим си, че ние не се молим, но всъщност вкупом тихо мълвим: ''Иди си Господи, нямаме нужда от Теб''. А в отговор на това наше прошение Христос благо отвръща: ''Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата ще влезна при него и ще вечерям с него и той с Мене''.

Той не спира да ни зове. Не спира и да ни напомня, че е благ и човеколюбец. Но на този етап едва 20% от българите са готови да открехнат сърцата си за Него. И именно тези 20%, между които съм и аз, изпълнени с болка, тихо шептят в навечерието на Светлия празник: Коледа е, но Божият Син все още няма място в българското училище. Весела Коледа!

Мартин Ралчевски,
Бележка:
Напомняме на нашите читатели, че Мартин Ралчевски има издадени три романа: ''Безкрайна нощ'', ''Горски дух'' и ''Полубогиня'', а в момента работи над четвъртия си роман: ''30 Паунда''.

неделя, 12 декември 2010 г.

Калина Илиева беше лично протеже на Бойко Борисов

Калина ИЛИЕВА
Може да проверите, но много хора в държавата знаят, че Калина Илиева не е само виновна затова, което се случи с ОЛАФ, министерството и фонда.Нека попитаме къде е било през цялата тази една година българския ОЛАФ и неговото ръкводство, защо са "проспали" тези събития и не са уведомили навреме премиера за тях.  Или всички ги беше страх, че Калина е негово лично протеже и никой не посмя да и се опълчи за безчинствата, които направи и за щетите, които докара. Няма значение чие протеже си обаче. Премиерът е разбран човек, вицето му също - като им се обясни ясно и разбрано какво се получава те ще разберат, ама явно от некомпетентност или от страх да не си докарат някое наказание, българскя ОЛАФ не посмя да обясни и на двамата какво точно се случва.
И как всички ние сме потърпевши от този страх. ОЛАФ никъде не ги приемат в Европа. Те се чудят как да се закрепят и да останат като дирекция в комсията и ние сме единствените, които им се връзваме. Няма лошо, ама всяка тяхна намеса ни коства много пари. Никои не говори за наказателните лихви, които текат към България, затова че усвоява парите в срок и те са доста.

Димо Несторов
АФЕРА

ЗАРАЗЕН СЪС СПИН СЛЕД КРЪВОПРЕЛИВАНЕ В ПИРОГОВ!

на война със СПИН
7000 българи стават жертва на лекарска грешка за една година, съобщиха чиновници от здравното министерство. А цели 66% от лекуваните в болница се страхуват от медицински грешки по време на престоя им там. Данните са от проучване на Световната банка, заръчано от здравната каса. 18% от българите смятат, че са пострадали от сгрешена диагноза или медикаментозно лечение. 5% са убедени, че са били оперирани неправилно. Доверието в лекарите у нас е 35%, или два пъти по-ниско от средното за ЕС (69%). Към 80% от анкетираните смятат, че могат да станат жертва на лекарска грешка, докато в ЕС на това мнение са 47%.

Доклад за страните в ЕС сочи, че при 7,5-16,7% от приетите в клиники се стига до медицински гафове. Всеки трети от пострадалите умира. В повечето европейски страни има изградени системи за отчитане на лекарски грешки. Д-р Ивайло Ваклинов от НЗОК посочва, че липсата на медицински стандарти се отразява на качеството на здравните услуги у нас. Средствата за здраве се харчат основно в болниците, обясни Ваклинов. Увеличаването на приетите за лечение се дължало главно на принципа, че парите следват пациента.

Последният случай, за който стана ясно в медийното пространство, е за пациент в „Пирогов” който бил заразен със СПИН след спешно кръвопреливане. От достоверни източници разбрахме че става въпрос за възрастен мъж на който му била изплатена нечувана сума пари за да мълчи и да потули скандала. “това е нещо повече от ужасно” дават мнение по въпроса видни коментатори по темата. Според тях супер скандално и дори наказуемо е да се мълчи. Статистиката показва че случаите на лекарска грешка в едно от най- големите медицински заведения на България е критично плашеща. От тях именно разбрахме че седмица преди да се чуе за СПИН скандала имало друг от пациент със забравена хирургическа кърпа в стомаха. Това бе потвърдено и от лекари от института за бърза медицинска помощ. Трагичният инцидент станал преди двайсетина дни. Пациентът бил опериран от рак на хранопровода. Състоянието му след операцията рязко се влошило и той починал. Шефът на болницата доц. Раденовски, който е хирург, обясни, че забравена марля не може да причини смъртта на опериран пациент. Тъй като болният е имал тумор, по-вероятната причина е карциномна интоксикация. „Излезе ли наяве нечия вина, ще наложим адекватно наказание”, увери доц. Раденовски. „Ако степента на провинението е висока, може да бъде уведомена и прокуратурата. За грешките трябва да се плаща”, каза още той и изтъкна, че дневно в “Пирогов” минават над 1000 души.

Меко казано, странно е, че едва след публикациите в пресата в “Пирогов” назначават комисия по случая. Логиката сочи обратното - веднага след инцидента да се нареди проверка. „Пирогов” е марка, в която вярват хилядите българи, излекувани и спасени там всяка година. Затова нека лекарите, които работят там, да я пазят по-добре, главно с качествен труд.

„Лекарска грешка уби родилка на 26 години”, „29-годишен мъж изпадна в будна кома след серия от лекарски пропуски”, „Експерти искат застраховка срещу лекарска грешка”. Това са само част от заглавията, с които периодично изобилстват пресата и телевизионните новини. Наказани за лекарска грешка обаче рядко има. Когато се заговори за съмнения в небрежност, съсловието се обединява и затваря. Лекарите безспорно спасяват животи. Те обаче също са болезнено чувствителни, когато се заговори за техни пропуски. Преди време открито скочиха срещу телевизионни кадри на техни колеги с белезници, подсъдими за подкуп. Кадрите единодушно са оценявани от съсловието като унизителни и ненужни. Унижение отново е общото чувство и при съмнения за небрежност. Уместно или не, то често се комбинира с пробудило се чувство за колегиалност. Защото, тези, които трябва да установят лекарска грешка са отново лекари. Едва тази година нормативно беше регламентирано съществуването на Агенция „Медицински одит”, която да следи за нередности сред лекарите. Институцията обаче още не е заработила. Иначе за лекарска небрежност или злоупотреби трябва да следи здравното министерство. То възлага проверки на свои експерти или национални консултанти. В конкретния случай със забравената кърпа в стомаха сега е сезиран националния консултант по хирургия. По-честата практика досега обаче е да се възложи проверка от етичната комисия в лекарския съюз, потвърдиха от институцията. Тя може да установи лекарска грешка обективно само на базата на т.нар. правила за добра медицинска практика. Те обаче още не са изработени от лекарския съюз, въпреки 105-годишната му история като съсловна организация. От тук възниква въпросът, без обективна база не е ли възможно при желание, някой колега да бъде оневинен и прикрит? И не е ли именно това причината за драстичната разлика между медийните лекарски грешки и обективното им потвърждаване в последствие. От лекарския съюз изтъкват като приоритет при сегашното си ръководство изготвянето на добри медицински практики. А на въпроса недосегаеми ли са докторите, трябва да знаете, че винаги може да получите отговора си в съда.

През 2008 г. икономическа полиция задържа с подкуп от 60 лева анестезиолога доктор Марио Сарафов от Клиниката по урология в болница „Пирогов”. Акцията бе проведена през февруари от полицаи от Шесто РПУ и Икономическа полиция. „При доказана вина, ще уволня дисциплинарно д-р Сарафов”, категоричен бе тогава доц. д-р Димитър Раденовски, изпълнителен директор на „Пирогов”. Лекарят е задържан в момент, в който е получавал подкупа от родителите на дете, което трябвало да оперира. Сигналът в полицията бил подаден от изнудваните родители, които изрично пожелали да останат анонимни. Икономическа полиция при Шесто РПУ е работила от близо шест месеца и по други жалби, подадени срещу лекаря.

„С твърда ръка трябва да се действа спрямо лекарите, хванати с подкуп, коментира тогавашния здравен министър Радослав Гайдарски. Те трябва не само да бъдат отстранявани, а и давани на прокурор. Някои дребни душички непрекъснато излагат професията и това най-често не са големите специалисти”, каза още Гайдарски.

В хода на досъдебното производство бе преценено, че д-р Сарафов е извършвал „трайна престъпна дейност и ...че не се касае за маловажен случай”. Той бе отстранен от работа със заповед на изпълнителния директор на „Пирогов” доц. д-р Димитър Раденовски.

Преди това на 12 март 2007 г. служители на Икономическа полиция арестуваха 47-годишния д-р Стоян Пернишки с белязани 300 лева. Пернишки първоначално бил поискал 1500 лв. от софиянеца Любомир Чолаков, чиято съпруга била пациентка на лекаря. Парите са били дадени в личния автомобил на доктора, докато двамата се возели в кв. „Изток”. Обяснението на 47-годишния доктор пред медиите бе, че върнал уиски и затова съпругът на пациентката му помислил, че иска пари.

В „Пирогов” се правят бързооборотни операции в извънработно време, без да се спазват стандартите по клиничните пътеки”, завиха анонимни източници. „За да се гони бройка, един анестезиологичен екип обслужва едновременно две операции. Министерството на здравеопазването и Здравната каса започнаха проверки.” Наказани заради нарушения в „Пирогов” обаче няма. Пета зала, в която се извършваха операциите, вече не работи, а манипулациите се правят в работно време”, допълват запознати.

От резултати от извършени проверки на здравното министерство става ясно, че дори и инспектиращите не са разбрали как се формират възнагражденията в болницата. В последствие са им изпратени документи, които да служат като доказателство, че екипите работят само по един трудов договор.

Нормално е да се попита - колко са тези гафове? Колко живота в България са загубени нелепо заради немарливост и непрофесионализъм? Докато в САЩ откровено признават, че американски лекари са допуснали погрешно лечение на 44 000 пациенти за една година и 7000 от тях са починали, у нас всеки свива рамене и се крие зад гърба на другия.

Вярно, в медицината е трудно да се докаже кой е крив и кой е прав. А и властва криворазбрана етика сред съсловието, че доктор доктору око не вади. Белите престилки отказват експертни оценки и да свидетелстват при разследванията на грешки на колегите им. Затова и делата срещу доктори се точат с години и биват прекратявани по давност. Не че, когато истината излезе наяве, ще върне живота на отишлите си залудо невинни хора. Но поне би донесла малка утеха за близките им. Крайно време е да се раздвижат високите етажи на медицинската власт. Не може да се прехвърля отговорността за нехайното и некачествено медицинско обслужване от институция на институция. Защото никой не е застрахован от лекарска грешка. А тя може да струва един живот.