събота, 28 август 2010 г.

ПОЕТЪТ КОНСТОНТИН ПАШКУЛЕВ ПРЕД ПОДЗЕМНА МЕДИЯ : ЗА ЛИЛИ ИВАНОВА ПОЧИТАТЕЛИТЕ СА МЪРША!

Константин Пашкулев е роден на 23 март 1966 г. завършил е български език и иистория в ЮЗУ – Благоевград по времето, когато според думите му все още не е бил “платен ПУЦ”. След като започва работата си като преподавател по български език и литература, завършва задочно журналистика в СУ “ Св. Климент Охридски”. Автор е на 9 стихосбирки и една литературоведска монография Автор е на текстове на поп и рок песни, кавъри на чужди песни и македонски песни. Работил е с Композиторите Александър Кипров, Николай Кръстилов, Стоян Джамбазов – Джемби, Здравко Георгиев, Ицо Петроff, Евгени Димитров – Маестрото и Годжи, Васил Делиев и Петър Станков.Песни по текстове на поета за участвали в конкурсите “Пирин фолк” – Сандански, “Пирин фолк” – Банско и в четвъртфинала на конкурса за BG песен за “Евровизия”. Те са звучали от ефира на БНТ 1, “Фолклор” ТВ, “ФЕН” ТВ. Регионалната ТВ “Алома” засне и излъчи биографичния филм “В света на Коцето”, а биографични очерци и интервюта за него са излъчили “Нова телевизия”, Канал “Пирин” и ТВ “Седем дни”. Като журналист е участвал с авторски материали в Програма “Хоризонт” на БНР, в-к “Телеграф”, регионалните - радио Благоевград, Дарик радио, в-к “Струма” и в-к “Нова Места” и други местни медии.
Константин Пашкулев е първият съставител на дискографията на Лили Иванова – систематицазия на всичките и издадени на звуков носител песни, класифицирани по албуми, композитори и текстописци. През 2001 година, непосредствено преди турнето на Лили Иванова в Щатите и Канада, българският вестник “Форум” в Монреал, публикува обзорната статия на Константин Пашкулев за българската мегазвезда “Песента е живот”.
Сценарист и режисьор е на 4 концерта спектакли:
“Присъда любов” – 2001 г. с рецитал на Драго Драганов
“Без маска” – 2005 г. с рецитал на Донна Карпатова
“Присъда песен” – 2006 г., с рецитал на Мими Иванова,
заснет и излъчен от Канал “Пирин”
“Моят град” – 2008 г., с рецитал на Донна Карпатова,
заснет и излъчен от ТВ “ОКО”



- Коце, завидната ти биография е пъстра, Лили Иванова, Емил Димитров, Александър Кипров, Силвия Кацарова, Мими Иванова. Талант, късмет или нещо друго?

- С изключение на Лили Иванова, с всички изброени големи имена съм приятел. Наистина навремето беше доста трудно и трябваще голяма доза късмет, да се запознаеш с такива звездни имена. Но късметът е за момент и ако ти нямаш необходимите интелектуални данни, да не говорим и творчески, шансът ти твоето име да бъде запомнено от тях и даже да ти останат приятели, е равен на нула. Бих искал да спомена не само тези имена, но и един невероятен творчески тандем – Тончо Русев и Евтим Евтимов. Случайно се запознах с тончо в Гоце Делчев преди 12 години, в Дома на Културата преди поредният концерт на Веселин Маринов. Докато говорех в канцеларията с шефката на Дома, влезе великият композитор и аз спонтанно въкликнах – “Ето го патриархът на българската поп музика!”. Той също възкликна че никой не го е наричал така, и понеже имаше време ме покани на кафе и от тогава, поразен от познанията ми в областта на историята на българската естрада и на личното ми поетично творчество, станахме искрени приятели. Същото стана и като ме запозна с Евтим Евтимов. От тогава години наред, тончо не пропуска идване в Гоце Делчев да не ми се обади да изпием по малко и да поговорим по много.

- Като даказал се поет какво ти е мнеието ти за сегашните текстове, тези които ежедневно никнат като гъби след държд и в сериозната музика и в лекият жанр поп-фолка?

- В общи линии, поетическото ниво на текстовете е кошмарно. За попо-фолка и чалгата е ясно- там дори е нужно и се толерират просташки текстове. А тъжно и необяснимо, че няма стойностни неща и в наследницата на естрадата – поп музиката. Проблема според мен идва, от това че за разлика от времето на социализма сежа всичко е обърнато на 180 градоса. Тогава, въпреки наличието на някаква идеологическа цензура върху текстовете, все пак имаше комисия, която да оценява текстовото ниво на песните. С идването на демокрацията, настана художествена слободия – чоже да мине всякаква песен всякакъв текст, ако зад нея стоят връзки или пари. Няма лошо в това ако обаче изпърнителите са обръщат към качествени поети за текстове – като Надежда Захариева, Евтим Евтимов, Маргарите Петкова, Мишо Белчев и други доказани имена. Проблемът е че новоизлюпените таланти, са решили, че са богопомазани, че са “вся и всьо”, като таланти. Те сами си пишат и музиката и текстовете. Като подплатено доказателство, бих посочил таз годишият конкурс за бг Емровизия – влезте в сайта на БНТ и вижте какъв процент от песните на изпълнителите са по тяхна музика и текст.

-? В така споменатите от теб имена ти нарече свои приятели всички останали без Лили Иванова?

- Ами защото Лили Иванова е обречена да няма приятели. При нея има само бизнес партньори. При нея приятелството е основано за извличане на дивиденти, независимо финансови или мостове за създаване на необходими контакти. Типичен пример е българският дизайнер Жоржо Валенти. Когато той уреди концерта и в Монреал, лятото на 2001г., тя бе много мила с него и му стана голяма приятелка защото, изкара луди пари от участието си там. Години наред преди това обаче, тя отказваше контакт с него , въпреки че той много преди това създаде в интернет неин уеб-сайт. На всичкото отгоре той, през всичките години поддържаше таксата на нейният сайт в dir.bg, когато Жоржо Валенти се завърна окончателно в България след 13 – годишна емиграция в Канада, Лили Иванова веднага го ангажира с организация за нейните творчески планове. Това беше до момента в който, той лично уреди концерта и в Лондон. Но тъй като Жоржо незнаейки, че току що примата е приключила работата си с Иван Лечев, го е обявил като член на състава, тя побесняла. От тук насетне авторът и плащащият сйта на Лили, стана поредният низвергнат. За какво говорим ? При Лили няма признателност. Има – работил си, и до тук! Това звучи като култовата реплика на Бай Ганьо “Имал си бол пари - платил си!”. За съжаление много хора продължават да обожествяват наистина неповторимата звезда, макар и опарени да я издигат в култ. Това е патология за която никой не може да им се сърди.


- Виждайки твоят силен афект ме навеждаш на мисълта, че имаш неоспоримо доказателство за тези нейни постъпки?

- Да, разбира се. С Лили и бившото и трио “БУТИК” се запознах на един концерт в Пазарджик през март 1988г. Аз бях, остриган в стил пънк, с изрусена грива и обеци. Половин час преди концерта групаот органите на реда в Пазарджик, известен като най-милиционерския град, ми потърси документите за проверка. Попита ме проводник на чие западно влияние съм и какво правя тук. Казах, че съм дошъл на концерт на Лили Иванова, а те ме попитаха чии западни групи пропагандирам. Все пак не беше дошла демокрацията, но беше времето на преустройството. Отговорих: “Защо трябва да подражавам на западни групи, не виждате ли как изглжедат изпълнителите на съветската група “Машина времеви” големият кордон от милиционери казаха, че не мога да бъда допуснат на концерта и че ще ме екстрадират до гарата. В този момент минаха членовете на трио “БУТИК” – Асен Гаргов, Александър Кипров и Кирил Йорданов. Сашо Кипров бе с дълга опашка отзад, вързана с панделка. Тогава аз екзатирано се изрепчих: “Значи другаря Кипров може да ходи с дълга опашка и панделка, а аз не мога с грива и обеци? Значи преустройството важи само за някои, от тогава станахме страхотни приятелисъс целя състав на трио “БУТИК”, с чието настояване пред милицията аз все пак бях допуснат до концерта, с изричното условие, че след него ще си хвана първия влак за София. Дръжки, след концерта разпихме с колеги в частна квартира а милиционерите ми хванаха опинците!

Уреждал съм, участие на Лили Иванова в Гоце Делчев – страхотен успех като организация. Тя никога обаче не ме прие като цялостна, комплексна и интелектуална личност. За съжаление, въпреки цялостното ми израстване като поет журналист и филолог тя виждаше в мен единствено неин фен. А за Лили феновете са хора втора ръка и ги приема като даденост до която, тя би се докоснала със същото удоволствие както би се докоснала до мърша. Презумпцията и е “Аз намам нужда от вас, но вие имате нужда от мен като слънцето и въздуха за всяко живо същество.” Поредното и последно разочарование от Лиляна Иванова Петрова, бе когато нейни лакеи и бивши мои приятели решиха да организират неин концерт в Гоце Делчев. Те направиха всичко възможно за организацията и в края на кампанията по продажба на билети, ме помолиха да се включа в организацията. Казах, че не съм оторизиран и няма да го направя. След това обаче нейните лакеи сервираха на Лили, че аз съм искал да проваля концерта и дори съм късал разлепените плакати. Лили повярвала – няма по – голяма обида за мен и разочарование от интелектуалното ниво на певицата с чиито песни съм израснал.

- Коце не само думите ти целят ти живот е скандален, мисля че ти си един от най-компетентите хора в тази държава, на който да бъде зададен въпроса имат ли бъдеще гей-браковете в България.

- Пълна простотия! Какво значат гей-браковете? Нашето общество е изключително толерантно към нестандартни връзки мина времето, когато някой се интересува кой на кого е в леглото това обаче не важи за нашето светло социалистическо минало, когато тези неща, не само че не бяха приет, а се наказваха. А сега? Всеки има право да има едно свободно и безнаказано легло. Но кому е необходимо нестандартните връзки да се обвиват в законност? България няма нужда от узаконяване на гей-браковете. Просто защото вече има демокрация, в която никой не се бърка в леглото на другия. Непрекъснато се появяват хетеро връзки чиито деца биват припознати без двойката да има брак. Тогава защо е необходимо да бъдат узаконени гей – браковете? Това е смешна и жалка поза на хора с огромен брой комплекси, искащи да докажат нещо, което и те не знаят.
- Добре де, демокрацията за която говориш, не превърна ли хомосексуализмът в знак на талант? Налице са доста примери в шоу бизнеса, които парадират с нестандартната си сексуалност, за да докажат колко различни и колко талантливи са.
- Да, точно така е, въпросът ти е много правилен, типичен пример за това е екскрементното явление Азис. Този плужек, въздушен балон във всяко едно отношение – музикално и медийно, ще се спука във всеки един момент. Много ми е смешно когато тиражират, че хомосексуалността на Азис е била плод на някакъв предварителен продуцентски сценарии. Говори се, което би трябвало да бъде прието от феновете му, че това е привидна реклама. Азис си е педераст в пълния смисъл на думата. Преди седем години се оказах случайно в неговата компания, в едно заведение, в Гоце Делчев – “Матрицата”. Моите бивши и негови настоящи приятели си говореха в женски род, което доказва принадлежност на физиката към другия пол. Аз наистина бях пил и с думите си наврях Азис в “кучи гъз”, като му казах, че сексуалността няма занчение а е важно поведението. Той не трепна както и приятелите му – травестити по същност и душа. Те се заглеждаха по всеки минаващ готин пич от Гоце Делчев с блудстваш поглед, което ме отврати. Накрая искам да цитирам моя приятел и много уважаван от мен шоумен, поет и всякакъв друг Евгени Минчев, който каза: “Мъжът не пол, мъжът е поведение”.
ДЕСИ МОНЕВА

Няма коментари: