петък, 27 август 2010 г.

В ДАНС ГОТВЕЛИ УБИЙСТВОТО НА ЖУРНАЛИСТА ОГНЯН СТЕФАНОВ!


Какво може да събере Красимир Райдовски и Иван Костов като съмишленици? Или проф. Андрей Пантев с Йордан Бакалов от СДС?
Апелът срещу насилието! Това се случи във Военния клуб, когато преживелият жесток побой журналист Огнян Стефанов представи книгата си пред много приятели, колеги, политици и лекари, преборили се за живота му. Документалният психотрилър е за събитията и преживяванията на пребития до смърт от наказателна бригада главен редактор на електронното издание frоgnews.bg. Спасителна за Стефанов се оказва комата. След нея с думите, които не могат да убият, той описва ужасните си преживявания, събития и чувства, които водят до отговорите на много въпроси.
На 22 септември 2008 г. около 22.50 часа на бул. „Петко Каравелов” 38 в столицата, пред ресторант „Кипарисите”, в безпомощно състояние е намерен Огнян Стефанов (54г.) - главен редактор на електронното издание "frognews". Сигналът в полицията е подаден от съпругата му, която го придружавала. Тя разказва, че на излизане от ресторанта по пътя към автомобила им, той бил нападнат от четири неизвестни лица, облечени с тъмни дрехи и шапки. Случаят се разследвал от ІV РПУ на МВР. Убийците не стрелят в него, не го ликвидират „хуманно”. Смазват го хладнокръвно и методично, натрошaвайки цялото му тяло с чукове, винкели и тръби. Дори виделите какво ли не медици от шокова зала на Военномедицинска академия признават, че би било истинско чудо, ако този, обработен като в кланица човек, загубил близо два и половина литра кръв, оцелее.
„Потрошиха ме... Искаха да ме убият!” Това са първите думи на Огнян Стефанов, след като е събуден от изкуствената кома. Казал ги на жена си, щом отворил очи. „Не мога да изразя благодарността си към всички лекари, които се бориха за живота на Оги. Те направиха истинско чудо”, каза Мария Стефанова. „Надяваме се Стефанов да ни насочи към поръчителите на побоя”, казаха тогава агенти от родното ФБР. Те чакаха разрешение от докторите, за да разпитат Огнян. ДАНС същ се включи в разследването по молба на прокуратурата.
Преди време Държавна агенция „Национална сигурност” свърза името на Огнян Стефанов със сайта „Опасните новини”. Намесата на ДАНС се е наложила заради наличието на елементи на класифицирана информация в част от текстовете, публикувани в сайта. Започна се установяване на източниците на тези информации. Особено внимание в сайта бе обърнато на бившата барета Алексей Петров. Според публикации зад сайта „Опасните новини” стоят бизнесменът Младен Мутафчийски и журналистът Огнян Стефанов. В съдружие двамата управляват и интернет сайта frognews.
Стефанов написа статия в сайта си, в която се оплака, че е бил притискан от службите и подслушван, тъй като подозренията клонели, че той списвал „Опасните новини”. Стефанов отрича да е автор на публикациите в сайта на Опасните. В „Опасните новини” се появи публикация, в която Стефанов и Мутафчийски признават, че са пускали лъжовни информации, за което се извиняват. Стефанов и Мутафчийски отрекоха да са писали подобно писмо. Преди това стана ясно, че човек от техническия персонал на сайта е бил разпитван 7 часа от служител на ДАНС.
„Не мога да ви кажа защо е спряно разследването. Извършители не са открити, или поне няма подозрения за такива, и това вероятно е причината прокуратурата да върне нещата отново в МВР. Не съм много в течение на нещата, имал съм само една-единствена среща с прокурор и това беше първият месец, когато бях във ВМА”. Това каза жестоко пребитият журналист Огнян Стефанов близо година след нападението срещу него. „Едно от заключенията, които си направих, е, че не съм имал достатъчно добър рефлекс, когато хора от държавната машина, властта и службите, се изправят срещу теб, това е доста непосилно и доста неравностойно противопоставяне. Аз подцених това. „Според мен ДАНС е използвана за политически цели, или ако не са политически, поне за лични цели на някои хора. Дали те са служители на ДАНС или са извън, но са свързани посредством служебните си задължения. За себе си може да имам дадени имена, но не бих си позволил да ги съобщавам пред обществото. Само да ви кажа, че един много известен журналист у нас с авторитет, при едно от посещенията вкъщи, когато идваше да ме види в какво състояние съм, ми каза, че негово лично проучване показва, че аз съм поднесен като подарък на много висшестоящ човек в страната. Нямам нищо общо със сайта Опасните. Нещо повече – защо не беше образувано прокурорско разследване, не се появиха доказателства за тези твърдения. С Алексей Петров сме се срещали в ДАНС, където аз бях извикан, или поканен. Разговаряхме. Той ми каза, че операцията на ДАНС във връзка с изтичане на информация от службите е толкова брилянтно извършена, че американските служби ще учат по учебници. На това аз изразих възхищение от техните действия. Разговорът да е продължил около 20 минути. На срещата присъства и негов колега, който ми беше представен като шампион по бойни изкуства. Това, че изтича информация от ДАНС не е проблем на журналистите, а на ДАНС. Мисля, че влязох в групата на неудобните, когато създадохме Фрог.нюз и когато започнахме да критикуваме управляващите. Говорил съм с госпожа Дончева често, но нейното име е извадено, според мен, избирателно. Аз съм разговарял и с други депутати, но техните имена не бяха оповестени. Струва ми се смехотворно един журналист да бъде заплаха за властта – той може да бъде заплаха само ако има авторитарно установени порядки или тоталитарни елементи във властта. Никой не може да ме убеди, че никой не е променил неща в разработката („Галерия” - бел.ред.), така че те да изглеждат добре за ДАНС и за този, който е разпоредил”, каза след време Огнян Стефанов.
Това пребиване е и камък в градината на борбата срещу анонимността. Разкриването на самоличността и свързаността на журналиста с определени публикации от държавната агенция вероятно е в основата на този случай. Един добър пример за това, че анонимността пази повече отколкото пречи, и следователно трябва да я пазим, понеже нежеланите ефекти от нея са досада, но липсата й причинява смърт.
„Конан Дойл ни учи, че ако откриеш мотива за едно престъпление, си на крачка от извършителя и поръчителя. В моя случай нишките водят към хора високо във властта. Ако не са поръчители, то са одобрили убийството ми”, бе категоричен журналистът. „След като в ДАНС ме увериха, че се следи всяка моя стъпка по всяко време (нямам никакво основание да не им вярвам), къде беше това „външно наблюдение”, когато бях убиван? Защо, ако са били там, тези доблестни агенти не са се намесили? Повече от месец ме преследват, подслушват и снимат най-великите топ агенти в държавата, а ги нямаше никакви, когато се развихриха пратениците на смъртта. Къде беше онази, прославила себе си, ДАНС и родината дори прословута структура ОСА? Къде бяха тези витязи на правдата и страшилище за лошите, мракобесни момчета? Или те си падат повече по измъкване на хора от спалните им рано сутрин по бели гащи и арестуването на чиновници посред бял ден пред камери, микрофони и фотоапарати. Възможно е да не съм съвсем прав, но от операционната, моят втори дом за немалко време, нещата изглеждат по този начин. Още докато бях в болницата, емисари, които идваха да ме видят, по един или друг начин се опитваха да насочат моите мисли към евентуалните поръчители. Опитите продължиха и след това. Освен към съдружника ми Мутафчийски, една от версиите ме препращаше към един друг Младен – Младен Михалев - Маджо. Бях подпитван, уж много деликатно, но на мен ми се струваше доста милиционерски, дали не съм имал някакви разправии с Михалев. Или пък, което било още по-достоверно, дали той и Мутафчийски не са имали някакви търкания, заради които съм го отнесъл аз. Коментарът ми е само един: тъпо, тъпо, тъпо! Изглежда бащите на тази нескопосана интрига са смятали, че ударите по главата ми са били достатъчни, за да налапам кукичката, без дори на нея да се сложи някакво червейче... Следващата версия, към която бях тласнат по един, също не тъй оригинален начин, бе че е възможно да съм станал жертва на хората на Христофорос Аманатидис - Таки. Видите ли, почеркът на нападението бил подобен на други, извършени от негова шпицкоманда. Не съм коментирал това „откритие”, не смятам да го правя и сега. Струва ми се излишно. После ми бе „намекнато” за някаква руско-украинска връзка. Ако не ме боляха кокалите толкова, по времето, когато ми пробутаха тази боза, щях да се смея доста дълго време. Не мина и без „сръбската връзка”... Никой обаче не ми предложи да поразсъждаваме върху вероятността в опита за убийство пръст да имат хора от службите, по-точно от ДАНС. Нито веднъж. Или политици. Сакън, ще обидим елита на нацията. Ей това демонстративно гъзоблизане ме влудява. Поне от кумова срама да го бяха направили.

Няма коментари: