четвъртък, 23 септември 2010 г.

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ : КОГАТО ТЪРСИШ ПОД ВОЛА ТЕЛЕ НАМИРАШ ОТДОЛУ ТАШАЦИТЕ МУ!


Господин Стаменов, гръмна скандал – Обвиниха ви, че си играете със съдбите на хората в новата ви книга…
- Съжалявам, че трябва да започнем това интервю така, но обстоятелствата го изискват. Става въпрос за възмущението и драмата в личния живот, които са предизвикани от излизащата ми книга “БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ” у един родител. Родител на изчезнало дете. Той се свърза с мен и пожела да махна историята за детето му от книгата. Това няма как да стане. В никакъв случай няма да изневеря на читателите си. Съобщих му го и той заяви, че ще търси медии, в които да изрази отношение си към книгата. Нека го направи. Даже държа да го направи. Това ще събуди нови поредици от скандали…
- Какви скандали..?
- О, ни най-малко аз ще съм първият, който ще започне със шамарите. Това е, което ще кажа по темата, за мен тя не е интересна. Предварително благодаря на тези медии, които ще участват в скандала. В крайна сметка лоша реклама няма.
- Но само преди няколко дни вие разкрихте, че има родители, замесени в отвличането на децата си…
- Точната дума е „изчезването” на децата си. Да, има ги. И ако искате да знаете повече прочетете книгата. Другата седмица е на пазара. Във вторник…
- Коментирах книгата ви с хора, така да се каже хроникьори в книгоиздателския бизнес у нас. От там чух мнение, че сте се уплашил да пишете повече за мафията и сте го „ударили” на социални теми. Мнението ви по въпроса…?
- За да запазим благоприличие, ще си спестя мнението за тези хора, тези литературни плюнки. Конкретно, за казаното, не ми се иска да се вживявам много. Накратко, това са глупости. Те какво очакват – да вземем да се мерим за смелост ли? Жалко е да завиждаш по толкова долен начин. Имам две преиздадени книги от три издателства – „Ню медия груп – Милениум” , „Ъндърграунд медия” и „Феникс Дизайн”, при това за ударно смешния книжен пазар у нас. Дай да спрем да се мерим по приказките, защото темата малко се изтърка. Резултатите са важни.
- Излиза, че аз като взема да разкажа художествено или документално десет драматични случая в България, мога да напиша книга… ?
- Що не си го направила? Говориш смешни неща. Ако говорим конкретно за БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ ще ти кажа, че се гавриш с паметта на едни невинни жертви. Не случайно казват, че аз „лая” по темата. „Лая” от страниците си с показани зъби. За да бъда чут. Така, както сега лаеш ти, за да се правиш на журналистка…
- За теб журналистиката е само да те хвалят ли?
- В никакъв случай. Тя е обективност. Не самоцел – да търсиш под вола теле. А когато въпреки това решиш да търсиш под вола теле, какво намираш – ташаците му.
- Звучиш като истински „литератор”!
- Звуча единствено и само като себе си. Такъв, какъвто съм и такъв, какъвто ме познават читателите ми. Те знаят, че няма да ги подведа. Между другото, тази мисъл преди малко не е моя лична, а на уважаваната от мен Маргарита Михнева, ако се смяташ за по-добра журналистка от нея – добре. Поздравявам те.
- Виждам, че обичаш да нараняваш хората в името на общия сеир!
- О, не ми се изкарвай жертва, де. Както виждаш, аз никога не удрям пръв шамарите. Това е принцип. Умея да се защитавам. Ако ме критикуваш в по-общ план, ще ти кажа, че много грешиш. С текстовете си аз се стремя да вдигна булото на втълпената ни чисто човешка заблуда и да покажа истинското лице на една част от обществото. В определени моменти книгите ми може да послужат и като огледало, за да видим в него истинската си човешка същност. Такава каквато е… – неопетнена и забулена от задръжки и демагогия. Смея да кажа, че понякога хората, обществото пишат книгите ми, някой наистина трябва да събере смелост и да покаже – ето вижте се, това сме ние.
- Значи спираш с критиките си към властта и се обръщаш към хората?
- Не, казвам го за пореден път. Никой не е пощаден в творчеството ми и – власт и народ. Не щадя дори и себе си, за това се забърквам в постоянни скандали. Истината е като аналния секс – когато не ти харесва, боли. Постарал съм се, разбира се, да съм информиран добре. Прилично добре. Информацията е моята стока и не спирам да инвестирам в нея. За това се чувствам силен да критикувам и да пиша. В крайна сметка читателите решават дали съм си свършил работата или не.
- Да, разбирам, че информацията ти за подземния свят ти е секнала и си търсиш ново поприще?
- Май ме бъркаш с някой или поне искаш да ме наместиш на нечий друг стол. Стаменов никога не се е вживявал като фактор в даден сектор. Стаменов прави това, което го съветва сърцето му. Жалко е, наистина, ако мислиш по подобен и елементарен начин. Още повече, че си личи, че не познаваш творчеството ми, а ме критикуваш или дори леко го иронизираш. Това не е професионализъм. Но все пак ще ти кажа – аз нито съм представител на подземния свят, нито съм тайно ченге, нито нищо… Претендирам да се наричам писател. Честен драскач. Не пиша по поръчка или под натиск. Пиша за това, което ме впечатлява и което ме вдъхновява. Нямам тайни информационни канали, но разговарям с познавачи в дадени области. Получавам информация, но в качеството си на писател и журналист. Тя е от всякакво естество. Водиме единствено нюхът и усещането. Това е синдромът на истинския творец, според мен.
- Разбрах, не искаш да имаш конкретен писателски профил, какъвто имаше твоят учител Христо Калчев…
- Легендата Христо Калчев! Този човек си отиде недооценен и до ден днешен е смятан за нещо преходно и посредствено. Само читателите му знаят, че това не е така. Смешно е, че неща, за които той е говорил преди и са му се смели, днес да са скандалите на деня. Пример мога да дам пример с Трактора и „Октопода”. Малко известен факт е, че преди години не кой да е, ами самият Алексей Петров съди Калчев за клевета. Причината е, че Ицо описа днешния обвинителен акт на „Октопода” в едно свое интервю. Да, тогава това беше клевета. Днес е чиста истина, според МВР и министър Цветанов. България е страна, която си подценява качеството на хората си, уменията им, талантите си. България е страна, която убива народа си с реформи и погрешна политика. България е държава – убиец. За това пет човека управляват пет милиона.
- Решението е да четем книги?
- Да намерим себе си. Книгите са само помощен материал. Така както са свободните медии и журналисти. Не случайно те винаги са били гонени от една власт, скрито и явно. Не случайно започнаха да се купуват. Защото те са сила.
- Във вторник излиза книгата ти БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ. Какво очакваш да кажат хората след като я прочетат?
- „Заслужаваше си.”
- Благодаря ти за откровеното интервю, желая ти искрено успех!
- И аз благодаря на теб и вашата свободна медия за подкрепата! Оценявам го!


Десислава МОНЕВА – ДНЕС И УТРЕ

1 коментар:

Анонимен каза...

този човек не знам кой е и какво е ама много ме кефи