сряда, 1 септември 2010 г.

AFERA.BG - БОЙКО Е СТРАХЛИВ ПОЛИТИК!


За една година ГЕРБ видимо се провали! Опитът обаче да се заблуди Европейската комисия с фокуси около размера на дефицита не мина.Това е тежък стратегически провал, но министърът на финансите все още е на поста си. До края на мандата вероятно няма да влезем дори в „чакалнята” на Еврозоната. Има само една сфера, в която провалът вече е налице, но все още не е достатъчно видим – борбата с организираната престъпност.
Евродепутатът Кристиян Вигенин се съгласи да коментира пред afera.bg управлението на ГЕРБ, случващото се в БСП и всичко актуално от политическия живот в България.-Като евродепутат, какви са ви наблюденията относно икономическата криза у нас и в останалите страни от ЕС?-Когато през 2009-та година в Европа правителствата предприемаха мерки за насърчаване на икономическата активност чрез държавни стимули, българското правителство се зае с рязане на разходи и спря плащанията към фирмите. Явно целта беше да се постигне нисък дефицит, който да ни приближи към Еврозоната. Опитът обаче да се заблуди Европейската комисия с фокуси около размера на дефицита не мина и какво постигнахме – задълбочаване на кризата, отдалечаване от Еврозоната, по-ниско доверие в българските финанси и по-висока безработица. Това е тежък стратегически провал, но министърът на финансите все още е на поста си. Икономиката ни е на автопилот, нито една структурна антикризисна мярка не беше приложена, а признаците на оживление се дължат изцяло на икономическия подем в Западна Европа.-Избистрени ли са позициите на България по външната политика на ЕС?-България не участва ефективно при формирането на позициите на ЕС по различни външнополитически въпроси. Нужни са много усилия, за да се наложим като незаобиколим фактор поне в два стратегически за нас региона – Западните Балкани и Черноморския регион. Предишното правителство направи важни пробиви, сегашното обаче няма стратегия. Министерството на външните работи не функционираше адекватно в периода, в който беше ръководено от Румяна Желева, а откакто новият министър пое щафетата, то се занимава преди всичко със себе си. Т.нар. Стратегически преглед на дипломатическата служба доведе главно до предложения за разпродаване на имоти и закриване на посолства. Оставам в очакване да се роди поне една съдържателна инициатива, в която да проличи българско лидерство.-Мина почти година откакто ГЕРБ са на власт. Как ви се вижда управлението им?-За една година ГЕРБ регистрира видими провали във всички ключови приоритети, залегнали в предизборната им платформа и в програмата на правителството. Обещаният обрат в усвояването на еврофондовете не се състоя и по статистиката на Еврокомисията България от 14-то през есента на 2009-та година се срина на последното 27-мо място през юни тази година. До края на мандата вероятно няма да влезем дори в „чакалнята” на Еврозоната. Неадекватно се подходи към антикризисната политика. Здравната реформа не се състоя, а пенсионната се прави не с дългосрочни цели, а с идеята да се закърпи бюджета за две-три години. Върна се платеното образование, а парите за наука клонят към нула. Има само една сфера, в която провалът вече е налице, но все още не е достатъчно видим – борбата с организираната престъпност. -Според вас ГЕРБ ще изкара ли мандата си? Румен Петков на няколко пъти заяви, че това няма да стане...-По-скоро ще го изкара, това зависи само от премиера. Не е реалистично да очакваме създаване на такова голямо недоволство, което да е в състояние да срине ГЕРБ отвън, а правителството и ГЕРБ функционират по начин, който изключва сриване отвътре. От друга страна популярността на партията рязко спада и за да си гарантира по-дълъг престой във властта, Борисов би могъл да предизвика предсрочни избори, заедно с местните и президентските, например, вариант „3 в 1”. Това обаче крие и голям риск, а Борисов въпреки познатата фасада всъщност е страхлив политик и няма да направи такъв ход.-Кои са най-големите грешки и гафове на сегашното правителство?-Трудно е да се направи класация, но като евродепутат бих отбелязал специално решението на правителството да предложи Румяна Желева за еврокомисар от България – мащабите на резила обхванаха целия Евросъюз. Всички останали гафове имат преди всичко национално измерение.-Управляващите не спират да се бият в гърдите с безкомпромисната си борба срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Има обаче и противници, които критикуват агресията на тези акции... Още повече, че крайният резултат от тях води до освобождаването на почти всички задържани.-Добре отразените медийно, но нескопосано подготвени арести поставят съда в неловко положение – как да осъдиш човек, за когото не са събрани нужните неоспорими доказателства за вина? В резултат обаче вместо да се търси подобряване на работата на МВР и прокуратурата, се оказва недопустим политически натиск върху съдебната власт. Впрочем, в Брюксел започват да го разбират и след нелошия доклад от юли нещата може да изглеждат по съвсем друг начин догодина.-В този ред на мисли как ви се струва "полицейския химн" на Веселин Маринов? И как така от ваш подръжник той стана заклет "гербер"?-Полицейският химн е подигравка с мъжете и жените, които са призвани да гарантират спокойствието и сигурността ни. Тази елементарна като текст, музика и изпълнение песен е съизмерима само с ниското равнище на българската политика днес. А иначе не се наемам да съдя когото и да било за гъвкавостта на политическите му убеждения – та нали самият премиер дълго време беше в публична борба със себе си дали е наследник на комунистическите традиции или на репресираните в рода си. Рехавото политическо пространство вдясно му помогна да вземе решение, че е десен демократ. Та и с Веселин Маринов така. Все пак навремето свърши добра работа за БСП и Виденов, но и стандартите тогава бяха по-високи.-От доста време насам се говори за бъдещия политически проект на Георги Първанов. Мислите ли, че той би имал успех и ще успее ли да разбие статутквото на ГЕРБ? И не ви ли притеснява, че би привлякъл голяма част от електората на БСП?-Аз нямам основания да смятам, че Първанов наистина планира такъв проект. Но мога да поразсъждавам. Днес президентът е единственият свързан с левицата човек с реална власт и това насочва много надежди към него. Часът на истината ще дойде, когато само след година и половина той бъде съблечен от тази власт. Какво реално може да предложи? Би могъл да мобилизира избиратели само чрез някаква форма на национално-патриотично обединение с претенции за надпартийност, което впоследствие да се преобразува в партия. Защото Първанов не може да има влияние в десницата и центъра, а в ляво е БСП – никой социалист няма да го разбере, ако тръгне с лява формация срещу партията, която го направи президент. Но такова обединение би било в противоречие с европейските тенденции и няма да е полезно за България. Все пак Първанов е умен политик и не вярвам да се поддаде на натиска на хора, които търсят своята лична политическа реализация чрез него след края на мандата му. Бих препоръчал на Първанов ролята, която има например Бил Клинтън днес в САЩ – силно влияние върху БСП, коректив в националната политика и с роля в европейската, генератор на политически и управленски идеи, но и достатъчно дистанциран от злободневните проблеми. Не виждам друг начин да остане с положителен знак в историята на България, а аз не бих искал да го видя унизен и захвърлен като предшествениците си Желев и Стоянов.-Преди време заявихте, че на БСП е нужен катарзис, за да тръгне пак нагоре. Мислите ли, че вече има някаква положителна промяна?-Ще бъда честен – има положителна промяна, но се разминахме с катарзиса. Немалко въпроси от миналото лято останаха да висят във въздуха. Имаме нужда от качествено нов подход към предизвикателствата, но това, което правим, е нова версия на досегашните модели, които носят успехи, но не носят големи победи. Опозицията срещу Станишев е слаба и безидейна, а някои от самопровъзгласилите се за реформатори изглеждат все по-дезориентирани, да не кажа смешни. Светът около нас се променя бързо, но не съм сигурен дали го забелязваме. Наближаващите местни и президентски избори ще покажат дали сме на прав път. Ще ни бъде много трудно обаче, ако вътрешнопартийната опозиция реши да ги използва като средство да „довърши” Станишев на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре”.-Не трябваше ли "новото начало" за партията да мине през смяна на Сергей Станишев? А и други "изхабени" лица като Румен Овчаров?-Това с „новото начало” го играхме неведнъж през последните 20 години. Само че промяната на върха често се използваше като удобно извинение твърде малко да се променя надолу. Този път подходихме различно. Смятам, че Станишев има пред себе си няколко задачи, които са тежко и политическо, и лично изпитание – да защити резултатите от управлението си, за да разсее мита, че БСП не може да управлява успешно; да стабилизира организационно партията и да я пренастрои в ефективен опозиционен режим на работа; да подготви политически и кадрово промяната в БСП – и на общинско, и на национално равнище. Овчаров пропусна шанса да направи това в София и да ускори промените в цялата партия, затова и упорството му да продължава да стои начело на Софийската организация не носи никакви позитиви нито на него, нито на БСП. Впрочем обратното броене върви за всеки един от нас от момента, в който бъдем избрани на който и да е пост.-Как виждате БСП след 3 години? Виждате ли партията отново на власт?-Ако не се случи нещо драматично, БСП ще спечели следващите парламентарни избори. Но вероятността да остане отново в опозиция е много голяма, просто защото ще й липсва партньор, с когото да формира стабилно управляващо мнозинство. Ето този е главният въпрсът с повишена трудност за нас. Социалдемократите и в Чехия, и в Словакия спечелиха изборите, но нямаше с кого да се коалират и сега са в опозиция. Този проблем мен лично ме занимава много повече отколкото кой точно ще ръководи БСП след три години. На преден план обаче сега излиза необходимостта да представим и защитим убедително алтернативния си проект за развитието на България, който ще бъде очертан на предстоящия през октомври конгрес.-Как реагирате на писанията из жълтата преса в България? Коя е най-голямата глупост, която сте прочел за себе си?-Животът ми е на показ от 15 години, нямам какво да крия, пълната прозрачност може би е най-силното оръжие срещу слуховете. Признавам, че преди 2-3 години много се впечатлих как една фалшифицирана снимка от в. „24 часа” онагледи впоследствие серия поръчкови публикации срещу Станишев, в които и аз бях сред главните герои. Вече не обръщам внимание. Изобретателността обаче е невероятна. Наскоро много се смях на един материал, в който покрай многото глупости се споменаваше, че имам и ясновидски способности. Е това вече ще ми е трудно да го опровергая, особено ако се окажа прав в прогнозите си за развитието на българската политика.

Георги Стоянов

Няма коментари: