Млад окървавен мъж с пищов в колана търси помощ от охраната на застрахователен офис в центъра на София. Минути по-рано на 260 метра оттам - пред казино “Севастопол” става престрелка.
В столицата бушува гангстерска война. Борци воюват срещу каратисти, по улиците падат труп след труп. Шамаросаното от прехода МВР пасивно брои убитите.
Датата е 12 януари 1994 г., а простреляният млад мъж - Младен Михалев-Маджо. Същият, който два пъти вече привлича бурен журналистически интерес в Съдебната палата като свидетел в дела срещу знакови мафиотски босове.
Един от създателите на силовата групировка СИК, коментиран без доказателства във връзка с безброй атентати и убийства, Михалев изглежда най-добрият пример за човек, размахвал бухалката в началото на 90-те, но днес вежлив с репортерките и съдебния състав, в тъмен костюм, заобиколен от многобройна охрана, с чист бизнес и живот в чужбина.
Маджо вече от почти 10 г. живее в Цюрих, Швейцария. Връща се в България няколко пъти в годината, но задължително на 12 януари, когато неотменно прави курбан за оцеляването си в престрелката от 1994 г.
И в онази бурна вечер преди 16 години проличава, че Михалев винаги е бил с по-специален статут от колегите си борци, закрилян и напътстван от някаква невидима организация, която мнозина свързват с бившата Държавна сигурност.
Веднага след стрелбата двама униформени от автопатрул на Първо РПУ се появяват пред застрахователния офис точно, когато качват ранения Михалев в линейка. Те измъкват пистолета от колана му и свидетелстват, че в цевта е имало патрон, а в пълнителя още 2 - все признаци, че с това оръжие е стреляно.
В официалния протокол от същата нощ обаче пише, че е “иззет пистолет АП с пълнител, в който имало 8 патрона” - т.е. всички патрони са си били на мястото.
Странното разминаване за пистолета не е единствената грижа за ранения борец, която някой организира същата нощ. Вместо в “Пирогов”, както винаги се прави в онези години, Михалев е приет във Военна болница.
Седмици по-късно това предизвиква уволнението на директора й. А пациентът развива травматичен тромбофлебит на вените и е преместен в хирургичната клиника не къде да е, а в правителствена болница.
Според много свидетели по делото първи са открили огън по казиното борците от джипа “Нисан”, в който е бил Маджо, но делото се води срещу неизвестен извършител - стрелеца, който ранява Михалев. Той не е разкрит от следствието по случая.
В джипа “Нисан”, който шофира лично Михалевполицията намира два използвани току-що пистолета, топли гилзи, черни плетени маски, оптически мерник, радиостанция.
Точно с този джип според разработката на контраразузнаването “Комбинатор” Маджо е водел група, за да плаши митничари и гранични служители, които са спирали незаконно преминаващи към Сърбия цистерни с гориво по време на югоембаргото.
На 19 май 1994 г. - 3 месеца след престрелката, турист намира човешки скелет до строеж на пречиствателна станция в местността Бай Кръстьо на Витоша. Останките са от Валентин Дайков-Муто - човек за мокри поръчки на Иво Карамански - смята се, че точно той прострелва Маджо пред казиното. Това убийство също не е разкрито.
След стрелбата пред “Севастопол” обаче студентът 5-и курс в Националната спортна академия Михалев спира да се появява в полицейските сводки.
Година по-късно, когато групировката ВИС е във възход, Маджо, Маргините, Стоил Славов, Бай Миле, Пашата, Руснака създават “Интергруп енд партнърс”. Едно приятелство, което продължава около 5 години.
Регистрират застрахователната компания СИК, която буквално помита всички конкуренти след убийството на боса на ВИС Васил Илиев. В следващите години бившите спортисти разширяват тотално бизнеса.
Наливат пари във всичко, което носи бърза възвръщаемост - хотели, хазарт, петрол, търгуват с петрол, месо, черна и бяла техника. Компанията контролира Първа източна международна банка (ПИМБ).
Всеки от босовете има ресор, а този на Маджо е свързан с банката. Още тогава ясно личат контактите му с ключови фигури в ръководството на Българската социалистическа партия - те имат и представители в ПИМБ.
В някои от фирмите си в онези години Михалев е съдружник и с важни хора от бившата Държавна сигурност.
На 25 септември 1998 г. 5 изстрела в софийския кв. Сухата река разцепват СИК на две. Убит е строителният предприемач Емил Петров. Той е много близък с Поли Пантев и с Малкия Маргин.
Следствието установява, че в месеците преди ликвидирането му Петров, повече известен като Емо Русия, е бил подложен на натиск да се срещне с Маджо, за да му продаде акциите си в строителното дружество “Балканстрой инженеринг”. Той обаче отказва да го направи.
В същото време 500 хиляди долара, отпуснати на фирмата по програма на ФАР, се оказват отклонени временно и депозирани в Първа източна международна банка. Хората в СИК започват да подозират приятеля си Маджо.
Така убийството на Емил Петров става причина групировката да се раздели на две. От едната страна са Маргините, Руснака, Пашата, Поли Пантев. От другата - Маджо, Стоил Славов, Бай Миле, Венци Стефанов.
Следва подялба на бизнеса - първата група поема застраховането, втората - петрола, хотелиерството. Конфликтът обаче се задълбочава и започват да падат трупове. Първо е отстранен Поли Пантев - организаторът на мокри поръчки, от когото с право страхът е най-силен и основателен.
В отговор в асансьор - в сърцето на СИК - сградата на компанията на бул. “Джеймс Баучер”, е взривен с още двама души Стоил Славов.
Ликвидиран е и човекът за мокри поръчки Бай Миле. И отново следва ответен удар - този път куршумът е изстрелян от автомат “Калашников” право в сърцето на Димата Руснака, най-верният приятел на Големия Маргин. По това време Пашата се изолира от тези процеси и единствените воюващи живи остават братята и Маджо.
Въпреки че отрича конфликта си с Маргините, най-вероятно точно отстрелът между акционерите в “Интергруп” е една от причините Маджо да се премести в Швейцария. Когато се отбива в България, той се вози в брониран мерцедес, придружаван от голяма охрана.
Самият Михалев твърди, че бизнесът му е изнесен от страната, но неофициални източници смятат, че той има сериозни финансови интереси чрез подставени лица у нас в хотелиерство, производство, земеделие, бързо хранене, европроекти, банкиране,
Поглед назад ясно очертава, че Маджо е във възход, когато БСП е на власт или участва в управлението. Слухове го нареждаха като твърде близък приятел с бившия вътрешен министър Румен Петков.
Говореше се за тайни срещи между двамата у нас и в чужбина, на които се договарял натиск срещу противниците на Михалев - Красимир и Николай Маринови. Роди се дори кратък виц, че МВР означава “Маджо вика Румен”.
Бившият вътрешен министър много пъти отрича всичко това. Но Маргините наистина изкараха дълги месеци в ареста. Обвинени в организиране на три убийства, едно от които на о.р. ген. Любен Гоцев - менторът на Младен Михалев според любителите на конспирациите.
Генералът наскоро отпразнува шумно 80-годишен юбилей. Той винаги е отричал ролята си в израстването на Маджо, но някак с недомлъвки и с излишна тайнственост.
Старта на прехода преди 20 г. завари Михалев като борец свободен стил от “Левски-Спартак”.
Днес той най-вероятно няма господар. А точно тези, които го съветваха и направляваха навремето, се превърнаха през годините в негови служители.
Най-голямата му тревога остават Маргините - но пък те - любители на силните усещания, не се отказват да контролират улицата и както обикновено, са на мушката на правосъдието - големият в ареста, малкият - обявен за издирване.
Тръгнали заедно от тепиха, преминали през лагери, през "Олимпийски надежда", Маргините и Маджо днес са играчи на различни нива.
По-либералният свободен стил в борбата и генералите от Държавна сигурност превърнаха в годините Младен Михалев от момче за силови поръчки в бизнесмен с мощен финансов ресурс и политическа подкрепа зад гърба си.
Родителите: Никога не знаем кога Младен ще дойде
Центърът на Силистра. Ред до ред блокове от позабравено панелно социалистическо строителство. Стилът е от началото на 90-те години на миналия век.
В един от входовете живеят родителите на Младен Михалев, известен повече като Маджо. Попадам у дома на възрастните хора, когато у тях на гости е роднина, с когото отдавна не са се виждали. Подавам цвете и броя на в. "24 часа", в който има кратко интервю с известния им син.
"Не чета вестници, но дай да видя какво има за детето ми, снощи го гледах по телевизията", казва с усмивка леля Михна. Освен това за разлика от наборките си тя не си падала по сапунките, дори и към турските хитове е безразлична.
Признаваме само новините и футболните мачове, заявява уверено дългогодишната служителка в местна закусвалня в Силистра. Над 20 г. е работила в едно от заведенията за обществено хранене, любимо на хиляди силистренци.
"И аз гледам новините, още в 7 пускам bTV, и не чета вестници - едно с очите не съм добре, а и вече от телевизията всичко съм научил", допълва бай Йордан. Той е на 78 ., с една година по-голям от съпругата си.
Цели 27 години е работил в бившата млекоцентрала "Сердика", след като е дошъл от село на 32 г. през 1964 г. Там обаче вече не преработват мляко, а има тризвезден кокетен хотел и цех за туршии. Бай Йордан даже ходил в ресторанта на хотела. Харесвал го.
Казва, че в чужбина също е посещавал интересни ресторанти, включително на няколко века. В Швейцария например открили интересни заведения.с жена си.Там ходели по за няколко месеца в продължение на 5 години, за да помагат на внучката си, дъщерята на Младен, да се настрои към начина на живот в "родината на Милка". Хвалят момичето, било много ученолюбиво и се надяват да стане добър банкер.
Братът на Младен - Здравко, е с 8 години по-голям от Младен. Дълги години работи на граничния пункт в Силистра, а преди това и в Русе. Жена му е учителка. Преди 5-6 г. лично Маджо заведе в ресторанта в Силистра племенницата си за абитуриентския й бал.
Тогава на всички направи впечатление присъствието му в града зааедно с цялата чета от бодигардове. Бабата и дядото и тази внучка хвалят, че учи като за световно и има амибицията да се утвърди във финансовите среди.
"Някога за малко щяхме да строим къща на село, дори циглите купихме и колчетата забихме, но се изселихме с една от първите вълни", обяснява с лека носталгия домакинът.
С. Ястребна вече е едно от най-малките в областта. Първата къща на семейството в града е била в близост до р. Дунав. Там е роден и Младен . Обичал Дунава от малък. И досега харесва рибената чорба и кебапчетата с вкуса на детството си.
В блока живеят от средата на 90-те. Нормален двустаен апартамент - хол, спалня и кухня, обърната на север. Чисто и спретнато. На плота в кухнята има току-що обелени мандарини и банани. Домакинята е пуснала пералнята в действие. "Германска е, работи здраво, много сме доволни", споделя бай Йордан. И двамата със съпругата си са преминали през операции зад граница, но все за различни болежки, без да желаят да ги споделят с подробности.
Само Михна казва с тъга, че кръвното я мъчи, когато се разтревожи за нещо. Но е доволна, че вече имало хапчета, които веднага помагат. Споделя, че в чужбина, когато е на гости на сина си, има големи проблеми с тамошната храна.
Като всеки обикновен отруден човек признава, че може да е само на хляб и червен пипер и пак ще се насити. А мъжът й в това отношение нямал проблем. Дори и в болницата по време на лечението си не делял сладка ли е, горчива ли западняшката гозба.
"Заповядай, вземи си от бонбоните "Мерси", с различен вкус са, но аз обичам ей-тези, имат по-малко захар", казва бай Йордан и посочва други.
Стандартна кръгла кухненска мебел с ъглово диванче. Малък електрически радиатор до масата.
Радиоточка над вратата в кухнята. Плетена покривка на кръглата маса. Портативен телевизор. Домакините обаче не искат да се снима нищо, защото винаги са бягали от публичността.
Обед е. "Я, да чуем новините, снощи във всяка емисия за Младен даваха", казва бай Йордан. Преди ден майката се чула със сина си. Той се разтревожил за здравето по гласа й, дори я посъветвал да пие повече чай. "Ние зимата не излизаме много-много от вкъщи", казват и двамата.
На подмятането, че всеки добруджанец има и лозе, и терен за чушки и домати, бай Йордан контрира: "Имах и лозе, после го разделих между двамата синове, много хубаво грозде ставаше". Злосторници обаче преди време изсекли 15-те кайсиеви дръвчета, садени през 1990 г., и не им дошло времето да дават плод.
Никога не знаем кога Младен ще си дойде да ни види, понякога, като наближи Айдемир, едва тогава се обажда", казва бащата. Междувременно домашният телефон звъни на няколко пъти, но леля Михна дискретно излиза. Вкъщи има и мобилен телефон, но го ползват в редки случаи. Стационарният е с обхват от 30 м и стига дори до гаража, когато бай Йордан е по работа там.
"Може ли да взема поне ей тази снимка с Младен и Здравко от детството им?", питам. "Защо ти е, какво ще я правиш?", лукаво, но с топлина в гласа си отговаря с въпрос леля Михна.
В столицата бушува гангстерска война. Борци воюват срещу каратисти, по улиците падат труп след труп. Шамаросаното от прехода МВР пасивно брои убитите.
Датата е 12 януари 1994 г., а простреляният млад мъж - Младен Михалев-Маджо. Същият, който два пъти вече привлича бурен журналистически интерес в Съдебната палата като свидетел в дела срещу знакови мафиотски босове.
Един от създателите на силовата групировка СИК, коментиран без доказателства във връзка с безброй атентати и убийства, Михалев изглежда най-добрият пример за човек, размахвал бухалката в началото на 90-те, но днес вежлив с репортерките и съдебния състав, в тъмен костюм, заобиколен от многобройна охрана, с чист бизнес и живот в чужбина.
Маджо вече от почти 10 г. живее в Цюрих, Швейцария. Връща се в България няколко пъти в годината, но задължително на 12 януари, когато неотменно прави курбан за оцеляването си в престрелката от 1994 г.
И в онази бурна вечер преди 16 години проличава, че Михалев винаги е бил с по-специален статут от колегите си борци, закрилян и напътстван от някаква невидима организация, която мнозина свързват с бившата Държавна сигурност.
Веднага след стрелбата двама униформени от автопатрул на Първо РПУ се появяват пред застрахователния офис точно, когато качват ранения Михалев в линейка. Те измъкват пистолета от колана му и свидетелстват, че в цевта е имало патрон, а в пълнителя още 2 - все признаци, че с това оръжие е стреляно.
В официалния протокол от същата нощ обаче пише, че е “иззет пистолет АП с пълнител, в който имало 8 патрона” - т.е. всички патрони са си били на мястото.
Странното разминаване за пистолета не е единствената грижа за ранения борец, която някой организира същата нощ. Вместо в “Пирогов”, както винаги се прави в онези години, Михалев е приет във Военна болница.
Седмици по-късно това предизвиква уволнението на директора й. А пациентът развива травматичен тромбофлебит на вените и е преместен в хирургичната клиника не къде да е, а в правителствена болница.
Според много свидетели по делото първи са открили огън по казиното борците от джипа “Нисан”, в който е бил Маджо, но делото се води срещу неизвестен извършител - стрелеца, който ранява Михалев. Той не е разкрит от следствието по случая.
В джипа “Нисан”, който шофира лично Михалевполицията намира два използвани току-що пистолета, топли гилзи, черни плетени маски, оптически мерник, радиостанция.
Точно с този джип според разработката на контраразузнаването “Комбинатор” Маджо е водел група, за да плаши митничари и гранични служители, които са спирали незаконно преминаващи към Сърбия цистерни с гориво по време на югоембаргото.
На 19 май 1994 г. - 3 месеца след престрелката, турист намира човешки скелет до строеж на пречиствателна станция в местността Бай Кръстьо на Витоша. Останките са от Валентин Дайков-Муто - човек за мокри поръчки на Иво Карамански - смята се, че точно той прострелва Маджо пред казиното. Това убийство също не е разкрито.
След стрелбата пред “Севастопол” обаче студентът 5-и курс в Националната спортна академия Михалев спира да се появява в полицейските сводки.
Година по-късно, когато групировката ВИС е във възход, Маджо, Маргините, Стоил Славов, Бай Миле, Пашата, Руснака създават “Интергруп енд партнърс”. Едно приятелство, което продължава около 5 години.
Регистрират застрахователната компания СИК, която буквално помита всички конкуренти след убийството на боса на ВИС Васил Илиев. В следващите години бившите спортисти разширяват тотално бизнеса.
Наливат пари във всичко, което носи бърза възвръщаемост - хотели, хазарт, петрол, търгуват с петрол, месо, черна и бяла техника. Компанията контролира Първа източна международна банка (ПИМБ).
Всеки от босовете има ресор, а този на Маджо е свързан с банката. Още тогава ясно личат контактите му с ключови фигури в ръководството на Българската социалистическа партия - те имат и представители в ПИМБ.
В някои от фирмите си в онези години Михалев е съдружник и с важни хора от бившата Държавна сигурност.
На 25 септември 1998 г. 5 изстрела в софийския кв. Сухата река разцепват СИК на две. Убит е строителният предприемач Емил Петров. Той е много близък с Поли Пантев и с Малкия Маргин.
Следствието установява, че в месеците преди ликвидирането му Петров, повече известен като Емо Русия, е бил подложен на натиск да се срещне с Маджо, за да му продаде акциите си в строителното дружество “Балканстрой инженеринг”. Той обаче отказва да го направи.
В същото време 500 хиляди долара, отпуснати на фирмата по програма на ФАР, се оказват отклонени временно и депозирани в Първа източна международна банка. Хората в СИК започват да подозират приятеля си Маджо.
Така убийството на Емил Петров става причина групировката да се раздели на две. От едната страна са Маргините, Руснака, Пашата, Поли Пантев. От другата - Маджо, Стоил Славов, Бай Миле, Венци Стефанов.
Следва подялба на бизнеса - първата група поема застраховането, втората - петрола, хотелиерството. Конфликтът обаче се задълбочава и започват да падат трупове. Първо е отстранен Поли Пантев - организаторът на мокри поръчки, от когото с право страхът е най-силен и основателен.
В отговор в асансьор - в сърцето на СИК - сградата на компанията на бул. “Джеймс Баучер”, е взривен с още двама души Стоил Славов.
Ликвидиран е и човекът за мокри поръчки Бай Миле. И отново следва ответен удар - този път куршумът е изстрелян от автомат “Калашников” право в сърцето на Димата Руснака, най-верният приятел на Големия Маргин. По това време Пашата се изолира от тези процеси и единствените воюващи живи остават братята и Маджо.
Въпреки че отрича конфликта си с Маргините, най-вероятно точно отстрелът между акционерите в “Интергруп” е една от причините Маджо да се премести в Швейцария. Когато се отбива в България, той се вози в брониран мерцедес, придружаван от голяма охрана.
Самият Михалев твърди, че бизнесът му е изнесен от страната, но неофициални източници смятат, че той има сериозни финансови интереси чрез подставени лица у нас в хотелиерство, производство, земеделие, бързо хранене, европроекти, банкиране,
Поглед назад ясно очертава, че Маджо е във възход, когато БСП е на власт или участва в управлението. Слухове го нареждаха като твърде близък приятел с бившия вътрешен министър Румен Петков.
Говореше се за тайни срещи между двамата у нас и в чужбина, на които се договарял натиск срещу противниците на Михалев - Красимир и Николай Маринови. Роди се дори кратък виц, че МВР означава “Маджо вика Румен”.
Бившият вътрешен министър много пъти отрича всичко това. Но Маргините наистина изкараха дълги месеци в ареста. Обвинени в организиране на три убийства, едно от които на о.р. ген. Любен Гоцев - менторът на Младен Михалев според любителите на конспирациите.
Генералът наскоро отпразнува шумно 80-годишен юбилей. Той винаги е отричал ролята си в израстването на Маджо, но някак с недомлъвки и с излишна тайнственост.
Старта на прехода преди 20 г. завари Михалев като борец свободен стил от “Левски-Спартак”.
Днес той най-вероятно няма господар. А точно тези, които го съветваха и направляваха навремето, се превърнаха през годините в негови служители.
Най-голямата му тревога остават Маргините - но пък те - любители на силните усещания, не се отказват да контролират улицата и както обикновено, са на мушката на правосъдието - големият в ареста, малкият - обявен за издирване.
Тръгнали заедно от тепиха, преминали през лагери, през "Олимпийски надежда", Маргините и Маджо днес са играчи на различни нива.
По-либералният свободен стил в борбата и генералите от Държавна сигурност превърнаха в годините Младен Михалев от момче за силови поръчки в бизнесмен с мощен финансов ресурс и политическа подкрепа зад гърба си.
Родителите: Никога не знаем кога Младен ще дойде
Центърът на Силистра. Ред до ред блокове от позабравено панелно социалистическо строителство. Стилът е от началото на 90-те години на миналия век.
В един от входовете живеят родителите на Младен Михалев, известен повече като Маджо. Попадам у дома на възрастните хора, когато у тях на гости е роднина, с когото отдавна не са се виждали. Подавам цвете и броя на в. "24 часа", в който има кратко интервю с известния им син.
"Не чета вестници, но дай да видя какво има за детето ми, снощи го гледах по телевизията", казва с усмивка леля Михна. Освен това за разлика от наборките си тя не си падала по сапунките, дори и към турските хитове е безразлична.
Признаваме само новините и футболните мачове, заявява уверено дългогодишната служителка в местна закусвалня в Силистра. Над 20 г. е работила в едно от заведенията за обществено хранене, любимо на хиляди силистренци.
"И аз гледам новините, още в 7 пускам bTV, и не чета вестници - едно с очите не съм добре, а и вече от телевизията всичко съм научил", допълва бай Йордан. Той е на 78 ., с една година по-голям от съпругата си.
Цели 27 години е работил в бившата млекоцентрала "Сердика", след като е дошъл от село на 32 г. през 1964 г. Там обаче вече не преработват мляко, а има тризвезден кокетен хотел и цех за туршии. Бай Йордан даже ходил в ресторанта на хотела. Харесвал го.
Казва, че в чужбина също е посещавал интересни ресторанти, включително на няколко века. В Швейцария например открили интересни заведения.с жена си.Там ходели по за няколко месеца в продължение на 5 години, за да помагат на внучката си, дъщерята на Младен, да се настрои към начина на живот в "родината на Милка". Хвалят момичето, било много ученолюбиво и се надяват да стане добър банкер.
Братът на Младен - Здравко, е с 8 години по-голям от Младен. Дълги години работи на граничния пункт в Силистра, а преди това и в Русе. Жена му е учителка. Преди 5-6 г. лично Маджо заведе в ресторанта в Силистра племенницата си за абитуриентския й бал.
Тогава на всички направи впечатление присъствието му в града зааедно с цялата чета от бодигардове. Бабата и дядото и тази внучка хвалят, че учи като за световно и има амибицията да се утвърди във финансовите среди.
"Някога за малко щяхме да строим къща на село, дори циглите купихме и колчетата забихме, но се изселихме с една от първите вълни", обяснява с лека носталгия домакинът.
С. Ястребна вече е едно от най-малките в областта. Първата къща на семейството в града е била в близост до р. Дунав. Там е роден и Младен . Обичал Дунава от малък. И досега харесва рибената чорба и кебапчетата с вкуса на детството си.
В блока живеят от средата на 90-те. Нормален двустаен апартамент - хол, спалня и кухня, обърната на север. Чисто и спретнато. На плота в кухнята има току-що обелени мандарини и банани. Домакинята е пуснала пералнята в действие. "Германска е, работи здраво, много сме доволни", споделя бай Йордан. И двамата със съпругата си са преминали през операции зад граница, но все за различни болежки, без да желаят да ги споделят с подробности.
Само Михна казва с тъга, че кръвното я мъчи, когато се разтревожи за нещо. Но е доволна, че вече имало хапчета, които веднага помагат. Споделя, че в чужбина, когато е на гости на сина си, има големи проблеми с тамошната храна.
Като всеки обикновен отруден човек признава, че може да е само на хляб и червен пипер и пак ще се насити. А мъжът й в това отношение нямал проблем. Дори и в болницата по време на лечението си не делял сладка ли е, горчива ли западняшката гозба.
"Заповядай, вземи си от бонбоните "Мерси", с различен вкус са, но аз обичам ей-тези, имат по-малко захар", казва бай Йордан и посочва други.
Стандартна кръгла кухненска мебел с ъглово диванче. Малък електрически радиатор до масата.
Радиоточка над вратата в кухнята. Плетена покривка на кръглата маса. Портативен телевизор. Домакините обаче не искат да се снима нищо, защото винаги са бягали от публичността.
Обед е. "Я, да чуем новините, снощи във всяка емисия за Младен даваха", казва бай Йордан. Преди ден майката се чула със сина си. Той се разтревожил за здравето по гласа й, дори я посъветвал да пие повече чай. "Ние зимата не излизаме много-много от вкъщи", казват и двамата.
На подмятането, че всеки добруджанец има и лозе, и терен за чушки и домати, бай Йордан контрира: "Имах и лозе, после го разделих между двамата синове, много хубаво грозде ставаше". Злосторници обаче преди време изсекли 15-те кайсиеви дръвчета, садени през 1990 г., и не им дошло времето да дават плод.
Никога не знаем кога Младен ще си дойде да ни види, понякога, като наближи Айдемир, едва тогава се обажда", казва бащата. Междувременно домашният телефон звъни на няколко пъти, но леля Михна дискретно излиза. Вкъщи има и мобилен телефон, но го ползват в редки случаи. Стационарният е с обхват от 30 м и стига дори до гаража, когато бай Йордан е по работа там.
"Може ли да взема поне ей тази снимка с Младен и Здравко от детството им?", питам. "Защо ти е, какво ще я правиш?", лукаво, но с топлина в гласа си отговаря с въпрос леля Михна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар