След едногодишно безплодно дирене изплува последната версия за екзекутора, ликвидирал Георги Стоев. Тя излиза днес в уникалната книга на писателя Йордан Матеев – Кой уби Георги Стоев? Другият ръкопис…Според авторът на скандалното четива, което от днес е по вестникарските будки само и единствено с вестник „Папарак” лицето ликвидирало летописеца на мафията е с инициали М.Б. по прякор Деко. Представя се името му с инициали, тъй като съпричастността му към престъплението не е доказана. Истинското му име обаче е представено в полицията и вече се проверява. Книгата разказва кат от досега направените оперативно-издирвателни мероприятия по убийството няма резултат, годен да влезе в съда. Престъпната кариера на Деко започва в Перник, където се занимава с пласиране на наркотици и сводничество. Влязъл в конфликт с местните бандитски групировки, срещу него е организиран неуспешен опит за атентат - пред дома му избухва бомба. Непосредствено след това му е отправен ултиматум - или да напусне града, или смъртната му присъда ще бъде изпълнена наистина. Деко пренася дейността си в София, като влиза в групата на Антон Милтенов - Клюна. Занимава се с дейността, която познава добре - пласира дрога. Постепенно израства в йерархията и
става дясна ръка на боса си.
Междувременно в родното му село са открити заровени наркотици и оръжие, но Клюна го отървава от арест и затвор. Деко израства до позицията на уважаван в средите си заможен "бизнесмен". Сключва брак, сватбата е в Арбанаси край Велико Търново, поканени са всички значими фигури от занаята. Поканен е и биг-босът Антон Милтенов - Клюна, но на път за селото по колата му стрелят с гранатомет. Това осуетява присъствието на шефа - макар и оцелял, Клюна не се решава да отиде на сватба. Независимо от отсъствието му сватбарите изкарват до сутринта. На купона се отваря цял пакет кокаин, Деко също се нашмърква доволно. (Известно е, че в началото на януари 2004 г. срещу Клюна наистина беше извършен опит за убийство. Неизвестен нападател опита да подпали движещата се кола на боса с гранатомет, но гранатата попадна в крайпътно дърво - това се случи до жилищен блок край БТА, б.р..)
На 30 юли 2005 г. около 21.30 вечерта обаче Антон Милтенов е разстрелян в присъствието на съпругата и детето си. Заедно с него са убити и аверите му Иван Тодоров - Призрака и Николай Добрев - Цайко . Тройното убийство оставя Деко без покровител и постепенно животът му тръгва надолу. Пристрастен към скъпия кокаин, Деко е принуден да взема непосилни заеми, за да си го набавя.
Смъртта на Клюна го изхвърля и от бизнеса, което го изправя пред наистина неразрешими проблеми. Сериозните заеми и още по-сериозните лихви по тях поставят доскорошния "успешен бизнесмен" в пряка и безгранична зависимост. Изправен е пред необходимостта да се разплаща с услуги, па били те и "мокри" поръчки. Така Деко става наемен убиец и първата му "работа" е да очисти Георги Стоев - човекът, изправил на нокти важни личности, политици, високопоставени мафиоти, мутри, фолкпевици и артистки от нощни заведения. Излезлият на базата на свидетелски показания и разпространен от полицията фоторобот на единия от убийците съвпада с външността на М.Б. - Деко.
Но все пак кой поръча и кой ликвидира твореца?
Питат се до днес многобройните читатели на Жоро Стоев. Няма как в сюжетната линия на книгата да се подмине фактът за участието на скандалният бизнесмен Младен Михалев – Маджо. Уникалното и бомбастичното обаче в редовете на Матеев / който е бивш автор на ИК „Световит”, там където изгря звездата на Стоев/, е версията че Жоро Стоев
Сам е поръчал убийството си!
Разбира се не става въпрос за психически проблем а да спасение. Да, Жоро Стоев е искал да инсценира собственият си атентат с цел да привлече внимание и да има основание да се покрие. В пъкленият замисъл участват самият Стоев, бодигардът му Тошко и вече скандално известният адвокат Добрин Додев, който в последствие призна този факт описан в книгата. За да изглеждат нещата изключително професионални и реални Стоев решава да се разшава из старите си контакти в подземният свят за да намери подходящ извършител на „убийството си”.
„Няма как да не ми обърнат внимание вече. И отвън ще ги натиснат…” казвал с доза надежда и малко злоба писателят пред съучастниците си. За съжаление обаче той няма силата и ресурсите да си позволи професионален килър. Истинските убийци струват скъпо, говори се за над 50 000 в европейска валута. А Стоев не може да си позволи да даде толкова пари, макар и за идеалната си „рекламна кампания”. Тази рекламна кампания, която го вкара в гроба…
Един познат обаче му спуска Деко,
Деко е гладен. Има нужда от пари и налита на лев. Двамата се срещат седмица преди фаталният 7 април и уговарят подробностите. За цялата схема Деко иска 20 000 лева. Жоро не се пазари, веднага му брои 8000 а останалите на ръка след атентатът.
И тук идва преливният момент. Деко е дребен играч, пие две водки развързва си езика и за кеф и авторитет споделя пред свои хора пъклените замисли и лесните пари.
От своя страна Жоро също се хвали пред съучастниците си, че намерил дребна „рибка” на която дал 8000 лева за услугата и че нямал намерение да му плаща повече.
„Да не би да отиде в съда и да кажа аз стрелях по Геори Стоев?” злобно се шегува твореца чакайки с нетърпение денят на „убийството си”. Заплануваните тиражи на книгите след този ден ще надвишат всички рекорди. В главата му се въртят цифри около 100 000 на книга. Представя си как издателите му падат на колене в краката му и му се молят за всеки негов ред. Представя си как телефонът на Добрин, гори от позвънявания от на й- големите наши и чужди медии за интервюта, докато той подготвя преводите на творбите си за превод на английски, френски други езици….
Жоро Стоев си чака милионите…
А те зависят от едно деветмилиметрово оловно късче изстреляно да речем в рамото му.Там раните бързо зарастват. Майната му и да боли….
За това си позволява да звънне на Деко. Предупреждава го за издънки и да внимава. Остават само четири дена до големият ден. Жоро е нервен. Предчувства гаф. Защо?
На другият ден Деко е отвлечен. Няма го. Не си вдига телефона. Успокоителните на могат да решат проблемите на Стоев. Той е уплашен. Панира се. За пръв път си позволява повече от петдесет грама алкохол.
На другият ден обаче всичко е наред. Деко му звъни и се оправдава че бил в провинцията. Лични въпроси. Жоро бълва огън, после се успокоява и му поставя ултиматум, от днес до 7 – ми телефонът на Деко да е постоянно включен. Той приема заповедта.
На другият ден Жоро пие кафе с Ивайла. Тя е журналист от вестник „Шоу” и умее да го слуша. Разказва и че след знатната дата той ще е мега зведатата на републиката. Позволява си да се нарече „национален герой”.Тя го подкрепя и му пожелава успех.
Денят идва!
Нетипично Жоро е станал доста рано. Дегизира се с чобанската си шапка, пие успокоителни….
Часът идва. Добри е на пост до него. Бодигардът Тошко също е на пост. След като Деко стреля в Жоро, Тошко ще го отведе извън София и двата ще се покрият за поне месец. Жоро паркира колата в жилищният комплекс зад кафе „Капри” близо до плиска. Двата с Добри излизат и тръгват в посока хотела.
По следата са засечени от тъмен субект. Привидно са спокойни – познават го. За ужас обаче той вади пистолет насочва го и стреля…. в главата на писателя. Жоро не успява да реагира. Добри е шокиран. Веднага следва втори изстрел. Писателят кърви на земята… Убиецът изчезва….
Убийство в стил Андрей Луканов!
Казва авторът на книгата. Според неговата версия враговете на Стоев, просто са използвали нисшата и болият мозък на писателя. Другото е лесно. Отвличат Деко вербуват го и му доплащат още една дребна сума….
Следствието не води до никъде….
Авторът напомня че преди година излезе версията че Андрей Луканов е убит при една такава подобна схема. Той дори се запознал с убиецът си и вижда двойникът си. Дали Жоро и бившият премиер са станали жертва на собствената си предпазливост и дали писателят е решил да открадне идеята от Луканов все още е ясно. Ясното обаче е че със сигурност нещата са си ги изяснили на онзи свят….
Няма коментари:
Публикуване на коментар