Васко Гергов е роден на 02.02.1978 год. във Враца. Обикалял години наред, докато не осъзнал какво го влече и се преместил в столицата и започнал работа като охранител на лица от „подземния свят". От две години пише книги. Първата му е „Частен отряд", а втората „Завръщането нежелателно". Неженен. Васко, без съмнение ти си един от най - младите писатели в България. Името ти нашумя от книгата ти „Завръщането нежелателно", роман който разкрива истории от кухнята на концлагерите по времето на комунистическият режим. Разкажи ни нещо повече за тези истории, от къде имаш информацията за книгата и не си ли прекалено млад за да се осмелиш да коментираш номенклатурните престъпления? Информацията събирах доста време. Няма специализирана литература. Разкази на малко от оцелелите очевидци, дълго обикаляне по библиотеки, ровене в интернет. Да, млад съм. Не съм живял по онова време, за моя радост. Когато реших да публикувам редакторът ми ми каза: Васко, такава книга трябваше да има отдавна. Може би, ако един Стефан Цанев беше седнал да я напише щеше се справи по-добре. Може би. Но той е 
живял по онова време. Ползвал се е от облагите му и нямаше да бъде безпристрастен. В биографичната ти справка пише че си работил като охрана на известни хора в София. На кои по точно и какво точно работеше? Работил съм при шестима човека. Няма да споменавам имена, освен на последният, заради когото взех решение да прекратя тази работа. Боби Цанков. Аз съм най-дълго задържалият му се охранител. Не ми се коментира този човек. Той е пълен путьо! Не ме заслужаваше. Другите са друга работа. Мъжкари. Никой никога няма да чуе лоша дума от устата ми за тях. Едни ги плюят, други обиждат (не в очите им от страх), а трети не смеят да ги доближат на по-малко от 30 метра. Тези хора ми даваха хляб, в определени периоди от моя живот. Признателен съм им. Вярно ли е че си бил част от частен отряд, от където идва идеята за първата ти книга? „Частен отряд" е една пожелателна книга. Когато я писах си мечтаех поне десет човека да си я купят и видят моите идеи. Радостен съм, че все още се продава успешно. Макар и да не съм работил точно в такъв отряд, по един или друг начин съм пречупвал хората през моя мироглед на добри и лоши. Няма средно положение. Бялото си е бяло, а черното черно. А идеята за книгата е една мечта. Неосъществима. Какво мислиш за твоите така с.да се каже колеги, лидерите в жанра Христо Калчев, Георги Стоев и подобни? Преди години, когато се появи трилогията „Нерон вълкът", „Калигула бесният" и „Цикълът на Месалина" ги прочетох на един дъх. Дали заради годините ми, дали заради майсторството на писателя да пресъздаде реалната обстановка в страната, не знам. Уникални, за времето си, романи. Следващите не ми допаднаха. Може би защото пораснах и се влях в редиците на тези, за които Калчев пишеше. Видях нещата от вътре. Дори с Георги Стоев, за известно време, работехме при един и същи човек. Но, за мъртвите или добро, или нищо. Аз ще замълча. С какво се занимаваш извън писането? Навлизам в туристическият бранш. Строя един малък хотел в близост до София. Какво ново подготвяш в момента? Имам идея за трета книга. Започнах я, но в главата ми са други неща в момента и книгата, за жалост, остава назад. Дано да успея да я напиша до края на годината. Интересна тематика, ще се потрудя да стане хубава, а според хората всяка следваща ставала все по-добра. Дано да е истина. (усмивка) Освен това ще преиздадем „Завръщането нежелателно", заради изчерпалият се тираж. Любител си на офроуда, участваш ли в подобни състезания? Не. Карам в планината за собствено удоволствие. В това отношение съм егоист и не го споделям с никой. Това е моят начин да избягам от големия град, сивото ежедневие, намръщените хора и лудите. Е, за някои от тях, аз съм луд, ама това е въпрос на гледна точка. Имаме толкова красиви места в България, че се боя, че няма да ми стигне живота да ги обиколя. Кой е истинският и реален образ от комунистическите извратеняци из лагерите в книгата ти? Всички са реални. Особено висшето ръководство на страната ни. Всичко е ставало с тяхното знание или под тяхната протекция. Болни мозъци. Не ги оправдавам. И не оправдавам и мижитурките, помагали им да осъществят пъклените им планове. Нещастни хора. Знам за един единствен надзирател осъден за убийството на лагерист. Явно и той не е бил угоден някому. В интернет си познат с псевдонима kolonal, не смяташ ли обаче че мрежата ще изяде писането? Няма как да стане. Изпитвала ли си удоволствието да прелистваш страницата на хубава книга? Да. Значи знаеш какво имам предвид. Хубавата книга няма да изчезне. Никога. Читателят знае как да отсее хубавото сено от плявата. Не че и аз не съм се прецаквал от време на време, ама то е неизбежно. Някои издателстава залагат на лъскава корица, добро резюме и пошъл текст. Няма да изкарат вечно така. Разкажи ми нещо пикантно от животът ти, виждам че е доста интересен…
Питаш ме за интересен случай от животът ми на охранител. Хм.... доста са. Имало е сбивания, престрелки, гонки с полицията, арести и т.н., но сега се сещам за случай, който няма нищо общо с професионалната етика и, мисля си, че не я нарушавам. Пътуваме с Драго Драганов-Чая и Силвия Лулчева (единственият път, когато съм ги охранявал) и от дума на дума, пътуването беше дълго, стана на въпрос за рожденните ни дати и зодиите. Аз казах, че съм роден на 02.02 и Драго каза: -Ми, то е ясно кой какъв е, да спираме колата и да се почваме.
Искаше да го чукам!
Деси Монева
desimoneva@mail.bg
живял по онова време. Ползвал се е от облагите му и нямаше да бъде безпристрастен. В биографичната ти справка пише че си работил като охрана на известни хора в София. На кои по точно и какво точно работеше? Работил съм при шестима човека. Няма да споменавам имена, освен на последният, заради когото взех решение да прекратя тази работа. Боби Цанков. Аз съм най-дълго задържалият му се охранител. Не ми се коментира този човек. Той е пълен путьо! Не ме заслужаваше. Другите са друга работа. Мъжкари. Никой никога няма да чуе лоша дума от устата ми за тях. Едни ги плюят, други обиждат (не в очите им от страх), а трети не смеят да ги доближат на по-малко от 30 метра. Тези хора ми даваха хляб, в определени периоди от моя живот. Признателен съм им. Вярно ли е че си бил част от частен отряд, от където идва идеята за първата ти книга? „Частен отряд" е една пожелателна книга. Когато я писах си мечтаех поне десет човека да си я купят и видят моите идеи. Радостен съм, че все още се продава успешно. Макар и да не съм работил точно в такъв отряд, по един или друг начин съм пречупвал хората през моя мироглед на добри и лоши. Няма средно положение. Бялото си е бяло, а черното черно. А идеята за книгата е една мечта. Неосъществима. Какво мислиш за твоите така с.да се каже колеги, лидерите в жанра Христо Калчев, Георги Стоев и подобни? Преди години, когато се появи трилогията „Нерон вълкът", „Калигула бесният" и „Цикълът на Месалина" ги прочетох на един дъх. Дали заради годините ми, дали заради майсторството на писателя да пресъздаде реалната обстановка в страната, не знам. Уникални, за времето си, романи. Следващите не ми допаднаха. Може би защото пораснах и се влях в редиците на тези, за които Калчев пишеше. Видях нещата от вътре. Дори с Георги Стоев, за известно време, работехме при един и същи човек. Но, за мъртвите или добро, или нищо. Аз ще замълча. С какво се занимаваш извън писането? Навлизам в туристическият бранш. Строя един малък хотел в близост до София. Какво ново подготвяш в момента? Имам идея за трета книга. Започнах я, но в главата ми са други неща в момента и книгата, за жалост, остава назад. Дано да успея да я напиша до края на годината. Интересна тематика, ще се потрудя да стане хубава, а според хората всяка следваща ставала все по-добра. Дано да е истина. (усмивка) Освен това ще преиздадем „Завръщането нежелателно", заради изчерпалият се тираж. Любител си на офроуда, участваш ли в подобни състезания? Не. Карам в планината за собствено удоволствие. В това отношение съм егоист и не го споделям с никой. Това е моят начин да избягам от големия град, сивото ежедневие, намръщените хора и лудите. Е, за някои от тях, аз съм луд, ама това е въпрос на гледна точка. Имаме толкова красиви места в България, че се боя, че няма да ми стигне живота да ги обиколя. Кой е истинският и реален образ от комунистическите извратеняци из лагерите в книгата ти? Всички са реални. Особено висшето ръководство на страната ни. Всичко е ставало с тяхното знание или под тяхната протекция. Болни мозъци. Не ги оправдавам. И не оправдавам и мижитурките, помагали им да осъществят пъклените им планове. Нещастни хора. Знам за един единствен надзирател осъден за убийството на лагерист. Явно и той не е бил угоден някому. В интернет си познат с псевдонима kolonal, не смяташ ли обаче че мрежата ще изяде писането? Няма как да стане. Изпитвала ли си удоволствието да прелистваш страницата на хубава книга? Да. Значи знаеш какво имам предвид. Хубавата книга няма да изчезне. Никога. Читателят знае как да отсее хубавото сено от плявата. Не че и аз не съм се прецаквал от време на време, ама то е неизбежно. Някои издателстава залагат на лъскава корица, добро резюме и пошъл текст. Няма да изкарат вечно така. Разкажи ми нещо пикантно от животът ти, виждам че е доста интересен…Питаш ме за интересен случай от животът ми на охранител. Хм.... доста са. Имало е сбивания, престрелки, гонки с полицията, арести и т.н., но сега се сещам за случай, който няма нищо общо с професионалната етика и, мисля си, че не я нарушавам. Пътуваме с Драго Драганов-Чая и Силвия Лулчева (единственият път, когато съм ги охранявал) и от дума на дума, пътуването беше дълго, стана на въпрос за рожденните ни дати и зодиите. Аз казах, че съм роден на 02.02 и Драго каза: -Ми, то е ясно кой какъв е, да спираме колата и да се почваме.
Искаше да го чукам!
Деси Монева
desimoneva@mail.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар