На 04.02.2010 година се навършват осем години от трагичната гибел на една от най – знаковите личности от времето на групировките и изцеденият ни демократичен преход. Един от шефовете на бившата групировка ВИС-2, трансформирала се във ВАИ-холдинг Димитър Димитров – Маймуняка. Той беше тежко ранен при бомбен атентат във входа на бл. 27 в столичния кв. "Стрелбище" вечерта на 30 януари 2002 година. Дни по късно той умира от раните си в болницата.Около 20,20 ч 35-годишният Димитров се прибирал заедно с бодигардовете си, което било изключение, тъй като по принцип той се връщал по-късно. Влизайки във входа бомбата избухнала право срещу главата му, тъй като била поставена до пощенските кутии високо на стената. Устройството било скрито в малка кутия, през която минавали тръби. От скоро някой й сложил капак, което предполага, че атентатът е бил планиран отдавна.
Сега години след коварният атентат, всички верни висаджии и негови приятели, се събраха на могилата му в Централните гробища на София и почетоха паметта на бойният си другар. Ритуалът премина в абсолютна тишина породена от истинска мъка, журналисти не бяха допуснати а фоторепортерите бяха дистанцирани дори от входната врата на гробищният парк. След за упокойната молитва и полагането на цветята и венците всички се отелиха безмълвно.
Наш репортер обаче успя да долови какво е било впечатлението на някои от най – близките на Маймуняка. Те били убедени че хората уважили паметта на Димитров, били поне три пъти повече от тези които преди няколко месеца присъствали на помена на боса Георги Илиев. Те били впечатлени и от факта че хора от холдинга или близки до холдинга които били в хладни или опънати отношения, сояли рамо да рома почитайки своят покоен „брат”. Генералшата на холдинга Мая Илиева не присъстваше. Свидетели ни казаха че била пратила венец без надпис.
Сега години след коварният атентат, всички верни висаджии и негови приятели, се събраха на могилата му в Централните гробища на София и почетоха паметта на бойният си другар. Ритуалът премина в абсолютна тишина породена от истинска мъка, журналисти не бяха допуснати а фоторепортерите бяха дистанцирани дори от входната врата на гробищният парк. След за упокойната молитва и полагането на цветята и венците всички се отелиха безмълвно.
Наш репортер обаче успя да долови какво е било впечатлението на някои от най – близките на Маймуняка. Те били убедени че хората уважили паметта на Димитров, били поне три пъти повече от тези които преди няколко месеца присъствали на помена на боса Георги Илиев. Те били впечатлени и от факта че хора от холдинга или близки до холдинга които били в хладни или опънати отношения, сояли рамо да рома почитайки своят покоен „брат”. Генералшата на холдинга Мая Илиева не присъстваше. Свидетели ни казаха че била пратила венец без надпис.
Няма коментари:
Публикуване на коментар