Принципът на „малката държава” и на свободната икономика е най-силното анти-корупционно оръжие
Много емоции и спекулации се чуха около „научния хонорар” на Доган. Но не се чу най-важното, което е и най-важната поука, която можем да си изведем – че голямата корупция е напълно законна. Т.е. истинските едри риби правят така нещата, че да са недосегаеми от изпълненията на Цв.Цветанов. Историята с Доган е очевидна – дружество, което е основно на държавна хранилка, изплаща хонорар на лице, което държи държавната хранилка. Нещата са ясни. Но защо не погледнем истината в очите и не коментираме обективния факт, че всичко е абсолютно законно? И то е така не само при Доган, но и при хилядите други подобни афери, които ежедневно ни гневят.
На подобен казус не може да се противодейства с фуражки и с полицейски трилъри. Може да се противодейства само и единствено с много разум и работа. Това, което трябва да търси властта са грешки на далавераджиите. Никой човек не е безгрешен, дори най-големите крадци имат някакви пропуски. Това трябва да се търси, и със сигурност, ако не всички, то поне част от едрите крадци ще бъдат „заковани”. Все нещо някъде не са изпипали. Но държавата не търси това. Няма екипи, които да правят истински разследвания. Има само арести на субекти, които след няколко месеца ще излязат.
Другата посока на разума, в която следва да се действа, е да се ограничат подобни случаи в бъдеще. А за това има едно основно средство – минимизиране на ролята на държавата в икономиката. Т.е. минимизиране на хранилката, от която да се раздава на фирми, които после да плащат научни хонорари. Принципът на „малката държава” и на свободната икономика е най-силното анти-корупционно оръжие. Не законът е това оръжие, а свободата. Защото законът може да се спази и един грабеж да е напълно законен. Но ако има свобода и конкуренция, и парите се харчат от частен собственик, няма нужда от закони. Личният интерес ще осигури много по-голяма справедливост.
Сега сме се вцъклили в Доган и внушаваме, че проблемът е личностен. Така се лъжем, защото не е. Същото правеха и сини, и червени, и жълти, правят го сега и герберите. Като заклеймим личността, ние прикриваме реалността. И я запазваме. Докато я има хранилката, винаги ще има кой да се храни. И по-умните ще го правят и законно
Много емоции и спекулации се чуха около „научния хонорар” на Доган. Но не се чу най-важното, което е и най-важната поука, която можем да си изведем – че голямата корупция е напълно законна. Т.е. истинските едри риби правят така нещата, че да са недосегаеми от изпълненията на Цв.Цветанов. Историята с Доган е очевидна – дружество, което е основно на държавна хранилка, изплаща хонорар на лице, което държи държавната хранилка. Нещата са ясни. Но защо не погледнем истината в очите и не коментираме обективния факт, че всичко е абсолютно законно? И то е така не само при Доган, но и при хилядите други подобни афери, които ежедневно ни гневят.
На подобен казус не може да се противодейства с фуражки и с полицейски трилъри. Може да се противодейства само и единствено с много разум и работа. Това, което трябва да търси властта са грешки на далавераджиите. Никой човек не е безгрешен, дори най-големите крадци имат някакви пропуски. Това трябва да се търси, и със сигурност, ако не всички, то поне част от едрите крадци ще бъдат „заковани”. Все нещо някъде не са изпипали. Но държавата не търси това. Няма екипи, които да правят истински разследвания. Има само арести на субекти, които след няколко месеца ще излязат.
Другата посока на разума, в която следва да се действа, е да се ограничат подобни случаи в бъдеще. А за това има едно основно средство – минимизиране на ролята на държавата в икономиката. Т.е. минимизиране на хранилката, от която да се раздава на фирми, които после да плащат научни хонорари. Принципът на „малката държава” и на свободната икономика е най-силното анти-корупционно оръжие. Не законът е това оръжие, а свободата. Защото законът може да се спази и един грабеж да е напълно законен. Но ако има свобода и конкуренция, и парите се харчат от частен собственик, няма нужда от закони. Личният интерес ще осигури много по-голяма справедливост.
Сега сме се вцъклили в Доган и внушаваме, че проблемът е личностен. Така се лъжем, защото не е. Същото правеха и сини, и червени, и жълти, правят го сега и герберите. Като заклеймим личността, ние прикриваме реалността. И я запазваме. Докато я има хранилката, винаги ще има кой да се храни. И по-умните ще го правят и законно
Добри Божилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар