УБИЙ ПУТИН - ГЛАВА 3!

“Никога не се бори с прасе.
И двамата ще се окаляте,
но на прасето ще му хареса!”

Генерал Гоцев: “МВР може да се "хигиенизира с бой!"

О.з. ген. Гоцев е роден в София. Завършил е Института по Международни отношения в Москва. Работил е в МВнР и в Първо главно управление на ДС. Бил е заместник-министър на външните и на вътрешните работи. Бил е министър на външните работи във второто правителство на Луканов.

- Г-н Гоцев, като че ли създаването на Обществения съвет към МВР не беше добре обмислено...
- Със задна дата, като видяхме какви са реакциите отдясно и на определена част от пресата излиза, че е могло да се помисли повече и по-дълбоко, преди да се създаде този Обществен съвет. Но фактът е налице. Той вече е създаден. Би трябвало да се мисли евентуално за някакви корекции, допълнения и разширения, за да стане наистина граждански, обществен съвет. Не знам дали не е късно, дали тази форма ще се запази до края, това е работа на министъра .

- Какви корекции биха могли да се направят?
- Не съм мислил, но на прима виста биха могли да се включат един-двама социолози, някои от писателите, които се занимават с тази тема, има една професия - системни анализатори, които боравят с тази материя. В същото време да отпаднат някои офицери, т.е. да придобие по-голяма гражданственост.
- Кои според вас трябва да отпаднат?
- По преценка на министъра.
- Вас кой ви покани в Съвета?
- Шефът на кабинета на министъра лично ми се обади по телефона. Министърът ме търсил няколко пъти, но телефонът ми често е изключен. Каза ми, че на еди коя си дата, в 2 часа следобед са поканени около 15 души, за да се организира нещо, което ще бъде ново и интересно за МВР.
- Как точно този Съвет ще помага на МВР, какво ви обясни министърът?
- Министърът беше с добри надежди и с увереност, че това е Съветът, от който той се нуждае. Иска да ползва възможностите и знанията на тези хора, които са били в службите дълги години наред. Това беше устното му обяснение. Практически няма още разпоредба или вътрешна заповед как точно ще работи.
- За какво точно иска да го съветвате?
- Основното беше Съветът да разгледа реформите и новия закон за МВР, който ще се внесе в парламента. Това каза министърът на заседанието. Аз предложих Съветът да не се събира на пленарни заседания, защото е много трудно за 15 човека, а да се направят групи - на юристите, на специалистите по полицията, по престъпността.
- Какъв е принципът, по който бяха избрани точно тези 15 души?
- Принципът е опитът в службите, които са имали. Не мога да кажа, че има друг принцип. Министърът не е споделил с нас друго. Аз лично бях дълбоко резервиран относно моето участие.
За съжаление през последните дни се завихри атака от дясно и от някои медии. Политическата злоба на Иван Костов е необуздаема. Него го "успокояват" само избори. Преди 4 години беше замълчал. Сега отново е на сцената.
- Намери удобен начин да ви нападне отново?
- Като чуе моето име, сякаш вижда червения цвят на тореадорите по арените в Испания.
- Защо ви напада така яростно?
- Бях обещал с него да не се занимавам въобще. Преди около 2-3 месеца казах в интервю, че това, което съм знаел за Костов, съм го унищожил, защото оригиналите се намират в касата на Филчев. Аз съм едно гражданско лице и нищо повече. Не мога да го плаша, той е шеф на партия и депутат.
- Какви документи има в касата на Филчев?
- Знае цял свят. Като се започне от "Сапио", БГА "Балкан" и други.
- Затова ли ви напада, защото вие сте дал тези документи?
- Не съм давал, а съм имал достъп до тези документи. Представям си, ако г-н Татарчев и г-н Филчев не бяха предложени от Костов, къде щеше да се намира днес той. Никой не знае.
- Ако има уличаващи документи срещу Костов в прокуратурата, няма логика да ви напада и предизвиква?
- Предизвиква мен, защото знае, че нищо не мога да направя, освен да водя дело. Всъщност целта на Костов е прозрачна - атакувайки мен, Съвета и МВР, той атакува правителството и по-конкретно БСП, с цел да беше отложено приемането на България в ЕС.
- Но НАТО също има възражения срещу състава на този Обществен Съвет...
- И във вашия вестник прочетох, че чуждите служби питат за въпросния Съвет. Всъщност в историята на България е известно, че мнозина наши политици са стояли пред чужди посолства или със списъци, или с махзари /тази турска дума сега никой не я използва/. Вероятно има такъв момент - като отидат да им плачат, те ще кажат: "Ало, какво става в България, защо са тези структури?" Даже някъде прочетох, че министърът по европейските въпрос ще води със себе си зам.-министър от МВР в Брюксел, за да обясни създаването на този съвет.
- Това е доста странно.
- Да, странно е. Има министър-председател, но тя решава да води зам.-министър. Защо например не покани колегата си Румен Петков и да заведе него?
- Как ще коментирате твърдението на Иван Костов, че в този Обществен Съвет са архитектите на мафията?
- Ето затова ще го съдя. Да докаже в съда как е направена мафията. Да докаже как е действала и защо не е ликвидирана по време на неговото управление.
- Смятате ли, че един такъв процес е възможен?
- Защо да не е възможен? Цирк за българския народ! Ще си пълните вестниците, ще ходите в съда, ще ни слушате. Аз осъдих едно негово протеже, бивш шеф на митницата в Свиленград и народен представител от СДС, Г. Шишков. Той твърдеше, че Коцев и Ламбов имали канал за цигари. Това беше преди 7-8 години. След като 4 години не се явяваше на делата, неговата адвокатка предложи извън съдебно споразумение. В присъствието на моя адвокат, Рени Цанова, той предаде сумата от 5000 германски марки, която дадох за благотворителни цели.
- Има ли разработки срещу хора от Съвета?
- Срещу мен, да. Нищо, че министърът ги икономиса, аз казвам, че има. Имаше една известна разработка преди 4-5 години, която стана достояние на всички в пресата под наименованието "Асистенти". Бяха намесени имената на около 20 души - главни редактори на списания, вестници, политици и т.н. Който не беше слушал Костов и ген. Атанасов, беше в тази разработка. Срещу мен има още една разработка по случая “Чорни”. В този доклад е написано черно на бяло, че Гоцев и Чорни са партньори и Чорни защитавал моите интереси зад граница. Казах на генерала: "Намерете случай, подслушване, агент, който да докаже, че аз познавам това лице, и съм готов да отида в затвора." Нито звук повече. А след това фондация "Демокрация" прие 200 000 долара от същия този Чорни, когото изгониха. И Ершов беше изгонен, но след като си плати, се завърна и сега има голям бизнес в България. Обществото знае с кого работи, включително и с бившия министър г-н Паси.
- Вие виждал ли сте разработките срещу вас?
- Да, даже имам копие от тях. Нека излязат и кажат, че не е вярно. Това са политически поръчки. Костов беше поръчал да ми направят финансова ревизия за 5 години. Ровиха една година, включително и какви мебели имам, какви телефони и пр. След като не установиха нищо, случаят беше приключен. Аз не бях сам в този списък. Списъкът се водеше от няколко банкери. Аз бях на 5-то място.
- А вие откъде имате достъп до такива документи като "Сапио", БГА "Балкан", копие от разработките срещу вас?
- Това е моя лична работа.
- Според вас тежестта на реформите в МВР къде трябва да падне?
- Трябва да се направи така, че реформите да отговарят на условията, които поставя пред нас Брюксел. Ако се отклоним, след 6 месеца пак ще заговорим за реформи.
- Обикновено, когато идва ново правителство, логиката на тези реформи е да се наместят "моите хора". Дали няма опасност от подобна тенденция и в МВР?
- Мисля, че още първия или втория ден министърът декларира, че никого няма да маха, всички си остават по местата. Единственият, който си тръгна е ген. Б. На тази първа среща на Обществения Съвет присъстваха всички шефове на служби. И никой не попита защо се създава. А участниците в Съвета казаха, че не искат да разполагат с никаква секретна информация. Само тогава, когато министърът прецени, може да извика целия Съвет.
- А ген. Б присъстваше ли?
- Нямаше го. Не сме питали защо.
- Как ще коментирате оставката му?
- Негов личен проблем.
- Да, но ген. Б. каза много силни думи - че МВР се командва от политиците, а не от професионалистите?
- Така е навсякъде по цял свят. Тук според мен Б. направи грешка. В МО да не би да командва ген. Колев?
- Но той вложи друг, негативен смисъл - за скритите интереси на политиката.
- Това е ваше разчитане. Б. каза, че му дошло много и затова напусна с ирония и сарказъм. С него не съм имал никакви противоречия. Говорим си на "ви", макар че се познаваме от много време.
- Според вас той каква роля изигра в МВР за своите 4 години?
- Положителна, като професионалист-офицер, който си сложи главата в торбата да се бори с престъпността. Тук има един детайл, който ме кара да се замисля, като ми зададохте въпроса защо има отношение към мен. Преди изборите Б. ме помоли да лобирам по един въпрос, но аз не успях. Може би това е охладило отношението му към мен.
- Да лобирате за нещо в МВР?
- Нещо, което го интересуваше лично.
- Един от големите проблеми в момента са гангстерските убийства. Безсилно ли е МВР да се справи с тях?
- Не е безсилно. Ако рече да се справи, ще се справи. Напротив, струва ми се, че е силно, но въпросът е дали желае да се справи.
- По какви причини МВР би могло да не желае да се справи?
- Трудно ми е да кажа. Може би има хора, които са ангажирани вътре в тези игри. Много често се разкрива, че има такива неща - един участвал в наркотици, друг в трансфер на момичета, трети - в пране на пари, все служители на МВР.

- Според вас как може да се "хигиенизира" системата?
- С "бой". Министърът трябва да има хъс и характер да се бори.
- Трябва ли да се разсекретят досиетата?
- Моето мнение е отрицателно.



******

Няма нищо по-съвършено от красива и смела жена. Умишлено не слагам и “умна”, защото ако придобиеш истинска смелост, значи наистина природата е била щедра към теб. Това, комбинирано с реална хубост, просто беше равно на съвършенство.
След смъртта на мъжа си, Желко Ражнятович, известен повече като Аркан, командир на страховитите "Тигри", прочул се със зверствата на своите бойци при войната в бивша Югославия, смелата му красива съпруга, Цеца Величкович, събра нечовешка смелост, за да заеме мястото му, едва навършила двадесет и осем години. Да застанеш на върха на една много остра пирамида е жест, достоен да бъде награден с най-високите ордени за храброст. Храброст - истинско мъжко качество у една жена.
Мая Илиева можеше да се нарече българската Цеца. След показния разстрел на съпруга й Георги, брат на покойния Васил Илиев, тя показа това качество. Застана зад името на съпруга си, за да продължи каузата му и пое от изстиналите му ръце империята, известна на всички като “ВИС”.
След като го погреба достойно, Мая напусна за известно време България, за да събере сили, да вземе съдбоносното решение и да посвети живота си на делото на Жоро. Няколко месеца след това Мая реши да се върне в България, готова и силна.
Кацна на летище София с чартърен полет, придружавана от четирима професионални охранители. Премина “ВИП”-а , сияеше в супер лукс и силна женска аура, качи се в бронирания кортеж и потегли.
Първата спирка в България беше Кюстендил. Сърцето я зовеше да целуне ръка на пресъхналата от сълзи майка, която за скромния си и тих живот през няколко години погреба децата си.
- Как върви животът ти, майко? – попита Мая, докато разбъркваше кафето си.
- Дишам, Майче - отговори сухо старицата, сгъвайки вече за кой ли път салфетката пред себе си.
Разговорът не вървеше. Нямаше и начин да не е така. След няколко кратки спомена и клюки най-сетне младата каза:
- Аз оставам, майко - задавена от сълзите хвана ръката й.
Старицата вдигна поглед към нея.
- Бягай, Майче! – промълви с тих глас тя. – Бягай от тая прокълната земя... За какво ти е всичко тук? Не виждаш ли, че осиротях от хорски клетви. Децата ми утрепаха. Стоя сама тук, увехнах... Защо ме пазят тези отвън, от кого ме пазят? Какво ще ми вземат... Взеха каквото ми взеха... Всичко... – после старата наведе глава и зарида като малко дете.
Мая нямаше повече работа тук. Избърса дискретно навлажнените си очи и стана.
Почти час плака на гроба на мъжа си, сложи и букет върху гранита на Васил и тръгна към София.


******

- В България е – съобщи Близнака, най-верният съратник на Георги Илиев, сега застанал начело на холдинга.
- Козела трябва до си плати, Николай. – Мая знаеше своето.
- Играеш опасни игри, Мая. Говори се, че е на тлъст хонорар при Маргините.
- !?
- Седмица-две е в България и заигра тяхната игра.
- Това е невъзможно!
- Но е реално. Той отсвири жената на основния свидетел...
- Тогава задачата ни става по-сериозна, Николай.
- Не ставай смешна, Мая. Това са сериозни игри...
- Събери момчетата в бункера тази вечер. Искам да говоря с тях.

******

- И предай на копеленцата да се държат джентълменски, защото ташаците им ще измъкна! – изсъска Близнака по телефона час преди срещата.
Мая Илиева закъсня с час. Изпили нервите им до край, дори вършачите на холдинга си отвориха бутилка. Когато охраната съобщи, че Генералшата, както и викаха напоследък, е тук, всичко се прибра и масата беше изцяло почистена.
- Добър вечер, господа – поздрави тя и зае мястото, което винаги заемаха покойните й съпруг и девер. Начело. Сияеща в мега лукса си и женската присъственост, Мая, освен нормалния куродръв, възбуди и силния интерес на групата, макар и да гледаха на нея с недоверие. Според повечето мъже, жените нямаха място в големия бизнес. Жените са контролируеми, зависими и елемнтарни. Тази вечер беше основният изпит на Мая Илиева в този голям и изключително опасен бизнес.
- Имаме задача, господа. – започна от някъде тя. – Трябва ни Козела и покрай него основния пункт.
- Все още не сме сигурни, че той е в България.
- За да успееш да създадеш такова напрежение, трябва да си от високите етажи. Във въздуха се носи мирис на държавно влияние. – включи се друг.
- Що за простотия... - намеси се Близнака - ... и на малките деца е ясно, че хамъри като Козела не могат и да прекрачат прага на една държава без участието й, по един или друг начин.
- Не говорим за пари, Ники. – апострофира го друг - ... говорим за основно поръчителство.
- Не се знае. – по-скоро убеждаващ себе си, се включи и трети.
На Мая и хареса диалога. Направи й впечатление, че мъжете на тази маса с голяма доза въздържаност отбягваха мръсните думи. Съобразяваха се.
- Все едно, момчета. Време е да взема нещата в свои ръце. – най-нагло взе думата тя.
- Опасно е шефке... – един събра сили да даде мнението на всички останали, но срещна критичния поглед на Близнака.
- Животът е опасен. - отговори дипломатично Генералшата. – Както ви казах имаме цел. - спря огледа ги и довърши:
- Козела. Час по-скоро този индивид трябва да легне под земята. Там, където му е мястото. – после обърна поглед към Близнака:
- Искам да разпространиш новината. Новият президент на холдинга обявява награда от един милион лева на този, който обезглави прословутия Козел.
- Показно?!
- Това е ненормално, шефке!
- Правим грешка!
Мая изчака да се разгорещят сериозно и чак тогава повиши тон:
- Този, който смята, че няма място тук в този бункер, нека да напусне!
Млъкнаха. Тя довърши:
- Желаещи?
Нямаше...

******

Адвокат Боянов беше слаб кокалест мъж. Младолик, без един окапал косъм, със здрави естествено бели зъби и умен поглед.
- Пушиш ли? - попита го Козела.
- Да. – отговори юристът.
Иван Милетиев подхвърли кутията “Ротмънс”. Боянов запали.
- Маргините плащат ли добре?
- Доволен съм. – отговори адвокатът. – Аз работя за шефа на колегията.
- Тогава защо играеш двойни игри?
Боянов се замисли. Безпорно беше талантлив професионалист, но предпочете, вместо да го овърта, да си каже нещата направо:
- Генерал Гоцев ми предложи възможности. Място във Върховната Касационна Прокуратура.
Козела са замисли. Наля си още водка, запали поредната цигара и каза:
- Здравата си го загазил, адвокате. До къде може да ни докара алчността?
- Алчност?! – удиви се Боянов.
- Аз го наричам така.
- А аз го нарекох възможност.
- На майка ти в путката! – рязко обърна тона Козела и го уби. Застреля го в главата, бързо и рязко. После прибра димящия зигзауер в нагръдния, избърса от пръските кръв лицето си и стана...

******

Същата нощ черно беемве тройка изсвири гуми пред къщата на Маргините. Задната лява врата се отвори и от вътре изритаха пълен черен чувал пред входа. После тройката продължи да свири в нощта.
Наскочилите веднага ченгета грабнаха чувала и го прибраха в двора. Оказа се труп. Трупът на адвокат Боянов.

******

- Постарах се нищо да не стигне до медиите. – съобщи Гоцев в слушалката. – Документално пратих копелето в чужбина. Служебна командировка.
- Сега, ако не пламне огъня, готви се за най-лошото. – отговори Козела с дрезгав глас.
- Какво е то?
- Вместо други ние трябва да излезем на бойното поле. – Козела го каза с надежда, че вече кипеше нова ганкстерска война.

******

Тази нощ Козела не успя да заспи. Въртеше се из просторната спалня, тръскаше глава във възглавницата, но сънят не дойде. Стана. Погледна часовника, минаваше четири сутринта. За водка беше рано. За това отвори нощното шкафче и грабна двете малки пликчета от него.
След като издърпа три магистралки, Козела се съживи. Следи от умора нямаше, затова реши да се поразтъпче в градината. Слезе по халат, седна спокойно на шезлонга и се заслуша в звуците на природата. Това върна покоя на тялото му. Чувстваше се супер свежо и будно.
Изведнъж нещо изсвири на сантиметри от лявото му ухо и заглъхна с тъп шум отзад. Козела скочи онемял. Последва втори звук. Не му трябваше много време, за да осъзнае, че това са куршуми. Милетиев скочи напред и след няколко крачки бързо включи осветлението. Това забавяше реакциите на снайпериста. Рязката промяна на светлината и стотните, за които се затваряше ретината понякога се оказваха решаващи. Козела се втурна през глава към входа на вилата. Последва следващ изстрел, който се заби в стъклото на всекидневната и за миг го превърна в сол. Охраната се развика, Козела също.
“Едва ли имаше толкова некадърен снайперист из службите, колкото този дръвник тази вечер” мислеше Козела, докато гледаше как ченгетата шават из вилата. После прозря нещата. Това беше игра. Ако целта на този зад оптиката беше да го превърне в труп, то сега над мършавото му тяло щяха да щъкат екип от следователи и съдебни лекари. Отговорът дойде веднага.
- Жив ли си, Козел? – загриженият глас беше на Гоцев, но иронията се прочиташе през слушалката.
- Поражение не съществува, докато човек не се признае за победен, Генерале.
- Остроумно, Козел.
- Истина, генерале.
- Предлагам да забравим случилото се и да продължим лично на чаша кафе.
- Защо не...
- Да речем след час. В “Шератон”.
- Ще бъда там.

******

- Убеди ли се в слабостта си, Козел? – генерал Гоцев започна направо през просото.
Бившата барета Милетиев запали бавно цигара с крива усмивка и след като издуха дима каза:
- Май забравяш едно основно правило, Генерале...
- И то е...?
- Един път извадил оръжието, стрелбата е неизбежна.
- Всяка стрелба има своята цел.
Козела се усмихна по-искрено.
- Мисля, че не ме разбираш, Генерале.
- Напротив. Правя го в най-подходящия момент. В ръцете си ми, Козел. Тази нощ, докато ти прелиташе през куршумения дъжд, в страната влезе екип на “ Кидон”.
“Екзекуторите на МОСАД!” нямаше място за овъртане. Козела усети напеченото положение и малко по малко реши да се отдаде в ръцете на Гоцев.
Брояха се на пръсти хората, които знаеха, че агентът от Интерпол, Европол, ЦРУ и т.н., Джон Хакел, всъщност бе наполовина евреин. “Господ може и да прощава, Израел – не”, както казваше самата Голда Меир.
“Българските служби също не бяха за подценяване” мислеше Козела, докато си наливаше водка. Спор нямаше, “Кидон” бяха вкарали ядро в страната, именно заради убийството на Хакел. А кой беше причината Хакел да кацне в България? “Старият артист” - Козела изтръпна. И не защото му се живееше, напротив. Почувства се като долна курва. За изминалия скотски живот, бившият генерал Милетиев разбра, че достойнството и честта са просто губеща се величина във време и прстранство. Те не бяха константа, а размиваща се реалност. Минути по-късно целият този размисъл беше удавен във водка и кока.
Козела отседна в един от апартаментите на “Шератон”, за да демонстрира своето доверие към генерал Гоцев. Така трябваше. Студената война между двама мъже, отдали жвотът си на битката, просто беше неизбежна. Трябваше му комфорт и време. Тук го получи.

******

Големият Маргин събра тримата, които беше класирал по важност в групировката си. Струваше му много, като пари и усилие, още повече, че малкият му брат съвсем тайно и тихо беше “екстрадиран” отново в ареста. Владиката отсъстваше.
- Някой се опитва да подкладе нова война, пичове. – започна босът с бутилка минерална вода в ръка. – Ние ни най-малко имаме интерес от цялата тази работа.
- Шибани марионетки ставаме, бос. – включи се един.
- По-лошо. Ние сме мишена.
- Мая Илиева е в България. – съобщи му друг.
- Знам. Но едва ли... - замисли се - ... Козела играе на държавно ниво. Трябва ни силна и сигурна къртица.
- Имам нещо предвид. - ненадейно се включи адвокат Жилков, началник на колегията по защитата.
- Действай! – изръмжа през зъби големият Маргин, без да любопитсва повече.

******

В девет сутринта изръмжа мобилният телефон. Козела пиеше сутрешното си кафе в бара на хотела. На менюто, както винаги, изписа “Анонимен”.
- Моля! - вдигна го с тромав глас.
- Привет, Козел. - старият артист замръзна на слушалката, улавяйки познатия тембър в гласа. Докато ровеше из паметта си, другият го изпревари:
- Езика ли си глътна, бляд. На телефона е Виктор Бут.
Шок! Инфаркт! Виктор Бут!? Жив!? На Козела му се приходи до тоалетна. Годините си оказваха своето. Божия намеса или поредният пирон в ковчега? Това само тъмните сили знаеха. Още един мъртъв образ, изплувал от миналото.
- И ти си заразен с вируса, Козел. – съвсем спокоен, дори ведър го поздрави Виктор Бут, сядайки срещу него. Двамата решиха да се срешнат в едно скътано кръчме в района на театър “Иван Вазов”.
- Вирус? – учуден попита Иван Милетиев.
- Да, Козел. На дълголетието. Според някои съвременни учени той вече съществува.
Виктор Бут, мъж на зряла възраст, без забележка по лицето, с азиатски отенък и уста на плъх. Световно известен котрабандист на оръжие, бивш офицер от военното разузнаване - ГРУ на СССР, беше стар познайник на Козела. За добро или лошо. Бут притежаваше мрежа от около петдесет самолета, десет авиокомпании, карго и карго чартърни компании, които участваха в превоза на това оръжие почти из целия свят.
- Такъв вирус не съществува, Виктор. Съществува нюх за оцеляване.
- Може би говорим за едно и също, но това не е най-важното, Козел.
- Дошъл си за реванш?
Бут се засмя.
- Защо не, Генерале. Груба грешка от ваша страна да ме подцените дотолкова, колкото и самият Бог не би ме принизил. Какво те накара да удариш кура на евреите?
- Никога не съм играл нечия игра, Виктор. Както ти казах, всичко е въпрос на усет. Ако си дошъл за истински реванш, давай. Нямам време за обяснения.
- Аз ги искам, Козел.
- Просто подхвърлих името и цената ти на един млад звяр. Нищо повече.
- Скромно, Козел.
- Истина, Виктор. Е, да чакам ли светлината на тунела?
- Не е толкова лесно, колега... – засмя се Бут и направи знак на сервитьора. Поръча втори фреш портокал, кафе, сметана и продължи с нова мисъл:
- Спомняш ли си основния играч, с който движех стоката през Балканите?
- По-добре ми опресни паметта.
- Май забравяш срещата ни в Ботевградския балкан преди няколко години. Тогава Шейха беше още жив.
Козела усети как и двамата нагазват в сериозни води, но миризмата на смърт се разсея в съзнанието му. Това го успокои. Поръча втора водка и се облегна удобно назад. Бут усети това.
- Малкият Фатик, Козел...
- Бабата!? – Козела скочи. – Познавах стария фес, баща му. Стария чвор имаше талант да продава мръсен въздух в планината. Беше си най-силният играч в България, преди да го гризне панкреаса.
- Кой уби Малкия Фатик, Козел?
- Може и да съм аз, Виктор. Незнам какво се е произвело в тетрадките на службите.
Виктор Бут се засмя. Умееше да изнервя обстановката.
- Не ме връщай на кокаинова вълна, Виктор. Фатик беше по-силен дори и от Колумбийския картел.
- Сивият вълк бе кралят на “Кинтекс”- “Кореком”....
- Скритата транзитна търговия?
- Започваш да загряваш, дърто псе!
- Кой?
- Най-големият враг на първия – втория.
- Доктора!? Глупости! Мазният педерас не би си сложил сам въжето.
- На пръв поглед да. Но здравият щит му го изкова царското правителство.
“Майка му да еба, педерастка!” Козела избесня в мислите си. Тази версия беше напълно възможна.
- Държавата е машина, Козел. Всички останали сме просто хора.
- Не думай, бе...
- Ти го знаеш по-добре от мен.
- !?
- Кой те върна в България?
- Национализмът... – най-нагло излъга Козела.

******

От десетгодишното си съществуване луксозният пъб “Марайа” остана едно от най-емблематичните заведения в София и притегателно място за млади и преуспяващи посетители от градския хайлайф и бизнес средите. Любимото и мечтано място на Владо Владиката. Още като млад охранител Владо, обикна това местанце и винаги с наслада го посещаваше. Кръчмето се намираше в градинката на Бул. България и ул. Христо Смирненски и се явяваше бърлога на много млади и зрели играчи от ъндърграунда.
Владиката запали белият “Давидофф”, смръкна от любимият си коктейл петдесет процента кафе “Дауекбърц”, петдесет процента мляко и доза мед. Наполовината на чашата, пред елитният пъб изсвири гуми черна Калибра, с дясната част към витрината на “Марайа”. Владиката изтръпна виждайки дулото на АК през падащият ел. прозорец. Скочи. Нямаше време. Куршумите заваляха. Владо Владиката прасна глава на пода надупчен от куршуменият дъж и стъкла. Паниралите се клиенти и персонал изхвърчаха навън с неистов шок и ужас. Владиката идъхна на място...